Category: Психосоматика

Психосоматика на Щитовидната жлеза: Болест на Хашимото и Базедова болест. Как да си помогнем сами?

Годината е 1835. Ирландски доктор с името Робърт Джеймс Грейвс ще открие нова автоимунна болест, афектираща щитовидната жлеза, която, както повелява медицинската традиция, ще бъде наречена на негово име: Flajani-Basedow-Graves disease (или Базедова болест). Той ще обедини в една диагноза множество симптоми, които дотогава не са били свързвани от научното общество по никакъв начин – раздразнителност, хиперактивност, множество психически симптоми, тревожност, мускулна слабост, проблеми със съня, сърцебиене, паникоподобни симптоми, нетолерантност към топлина, диария, неконтролируема загуба на тегло, проблеми с очите (Базедова офталмопатия). 

Близо 75 години по-късно. Годината е 1912.  Японският доктор и специалист, Хакару Хашимото за първи път ще обяви в своя публикация в Германия появата на едно ново автоимунно заболяване, което ще бъде наречено на негово име: Болестта на Хашимото или струма лимфоматоза (Struma lymphomatosa). Той е първият, който ще обедини симптоми като отпадналост, необяснимо покачване на тегло, бледо или подпухнало лице, болки в муслулите и ставите, запек, суха и рядка коса, нерегулярна менструация, депресия, липса на концентрация и влошена памет, забавен сърдечен ритъм, проблеми със забременяване и задържане на бременност в едно заболяване, което в следващите над 100 години ще покоси 7 пъти повече жени в света, отколкото мъже. А през 1949 г. д-р Ричард Ашер в Англия дори ще установи, че при някои пациенти тази болест ще доведе дори до появата на т.нар. лудост на жлезата (myxedema madness/psychosis), която се характеризира с прогресивна деменция, делириум, халюцинации, кома или психоза, особено при по-възрастни пациенти.  В американската и английска литература няколко години по-късно тази болест ще бъде наречена тирeоидит на Хашимото.

За над 150 години история от появата на Базедова болест и повече от 100 години от откриването на болестта на Хашимото, медицината и науката все още няма да знаят какво причинява тези автоимунни заболявания и ще се опитват да ги лекуват с лекарства, които, в общи линии, ще регулират единствено и само съдържанието на тироиден хормон в организма. Всички ще се опитат да забравят, включително и самите пациенти, че това са преди всичко автоимунни заболявания, афектиращи щитовидната жлеза и че тази щитовидна жлеза е всъщност жертвата, а не престъпникът. Щитовидната жлеза ще бъде рязана и оперирана, заливана с радиоактивен йод и манипулирана с медикаменти като нито едно от тези средства обаче няма да адресира главната причина, а това е: защо е разстроена, нефункционираща и объркана имунната система?  В това отношение науката няма да е мръднала напред за цели 150 години. 

Как тогава може да се постигне трайно и ефективно лечение на тези специално автоимунни заболявания? Грешно ще бъде ако кажа, че знам или че има един-единствен подход и този подход е най-правилният. Години наред се спекулираше с идеята, че това са генетични заболявания, т.е. разбирайте, че майка ви и баща ви (а вероятно и баба ви) са виновни и нищо не може да се направи, което автоматично обричаше пациентите на безсилие и безпомощност. Те възприемаха ролята на жертви, които просто са имали лошия късмет или им се е случило да бъдат болни. Втълпяваше им се, че това са заболявания до гроб и те смирено трябва да си вземат лекарствата докато са живи и че нищо не може да се направи. Виден наш доцент- ендокринолог посъветва моя клиентка, цитирам по памет: “Вземай си лекарства и не му мисли, всичко ще е наред. Няма значение, че имаш симптоми. И без това ти е до живот и няма излекуване.” 

Не ми се иска да вярвам, че това, което Иван Илич споделя в книгата си „Deschooling Society” /”Отучване на Обществото“/, е вярно: “Модерната медицина е отрицание на здравето. Тя не е организирана така, че да обслужва здравето на хората, а сама себе си, като институция. Тя прави хората по-болни, вместо да ги лекува”. Знам, или иска ми се да вярвам, че това не е така. Защото има, и аз познавам такива лекари, които са искрено загрижени за пациентите си, но работят в среда, която не им позволява да предложат по-различни или по-ефективни подходи. Те, независимо от всичко, правят най-доброто, на което са способни. 

Не искам да вярвам обаче, че пациентите са обречени и знам, че не са. Ние, и само ние, имаме свободата да променим всичко. Знам, че тялото има невероятната способност да се самовъзстановява. Знам, че имунната система може да се пре-модулира и да престане да разрушава собствената си къща, т.е. човешкото тяло. Знам, че ако се създадат условия на тялото и психиката да се възстановят, то тялото може да постигне перманентно излекуване. Такива примери от практиката си имам много и дори преди 7 години включих техните истории в книгата си за хора, които са успели да се преборят със заболявания на щитовидната жлеза. Ето няколко от тях (историите са автентични, тъй като клиетите са дали съгласието си за печат на снимки и на личните им истории. По-долу са извадки от самата книга). Някои от клиентите ми от България, с които все още работя, не са представени със снимки, но с тяхно разрешение историите им са публикувани. 

Валери Харпър, 32 год. от Финикс, Аризона, САЩ, майка на 2 деца. Занимава се с психологическо консултиране. Диагностицирана е на 26 години с хипертероидизъм и Базедова болест. Споделя, че според нея всички болести имат емоционален произход, но от съществено значение е също с какво се храним и как се справяме със стреса в живота си. “Когато съм свръхкритична към себе си, някак си е разбираемо тялото ми да произвежда антитела. Негативните разговори, които водя със себе си, само подсилват болестта. А колкото повече подобрявам връзката със себе си, толкова по-добре се чувствам. “

С. Т., България. На 35 години, диагностицирана с Болест на Хашимото.  TSH: 15,8;  ТAT – 4000;  MAT – 3000. Живее на семейни начала с партньор, занимава се с административна дейност. Чувства се депресивна, плаче често, честа смяна на настроението, натрапливи мисли, има усещане за липса на контрол над самата себе си. Работим над задоволяване на потребностите и промяна на начина на живот. Предписан й е Elthyroxine, 75 mg. В момента: TSH: 2,53 (в норма);   FT3: 2,91; FT4: 13,07; TAT: 924,9; MAT: 208,01.

Джулиет Лакемайър, Австралия. На 38 години, омъжена, със 7-годишна дъщеря, клиничен диетолог, специализираща хомотоксикология и клинично безплодие. Диагностицирана с Базедова болест и следните показатели: FT3  > 112 (2.3-6.8),  FT4 69 (10-20) и TSH < .01.  Антитела TRAB: 43 (<1). След 2 години на лекарства и алтернативни лечения, антителата й са 1.4 (под 1 се счита ремисия).  Независимо че е диетолог, споделя че е твърде опасно Базедова болест да се лекува само с диета поради опасността от тироидна буря. Необходими са също и лекарства, които да помогнат за ремисията. Смята, че се е разболяла в резултат на огромния стрес, на който е била подложена, за да поддържа частната си практика 14 часа на ден и да се грижи за семейство. Според нея Базедовата болест е болест на стреса. 

Жан Армстронг, на 61 г., от Австралия, майка на 3 деца, психолог. Диагностицирана с хипертироидизъм и Базедова болест на 58-годишна възраст. Предполага, че една от основните причини за нейното автоимунно заболяване е храната и по-точно възпалена лигавица на стомаха. Включва в диетата си билки като Buggle weed, Hawthorm, Motherwort, както и витамини. Медитацията й помага да види проблема си в друга светлина. В момента на изпращане на историята й всички показатели са в норма. 

Линда Ворано е от италиански произход, на 62 години и живее в Онтарио, Канада. Работила е като сватбен фотограф, но в момента предпочита да е администратор в педиатрична болница. Диагностицирана е с Базедова болест през януари, 2007. Около 10 месеца преди диагнозата има доста стресираща ситуация на работното място, което довежда до силна тревожност и натрапливи мисли. Смята, че причината за поява на заболяването е тормозът, причинен от нейн колега. Ситуацията в работата най-накрая се разрешава в нейна позла, но тя вече е болна. В момента на разказване на историята си продължава да бъде на лекарства като симптомите й са под контрол. 

Маргарет Мейер е на 62 години, от Австралия, майка на 4 дъщери. Работи като медицински патологичен технолог. Диагностицирана е през декември, 2008. Започва диета без глутен и без лактоза. Пие билки и добавки. Започва да отглежда собствена градина с гоитрогенни храни (храни от семейство Brassicca, които инхибират излишния йод). В момента на разказа (2009) се чувства в добро здраве като симптомите са почти изчезнали. 

Историите, които получих когато започнах да пиша тази книга, бяха безброй много. За съжаление не мога да ги публикувам всички тук. Но за мен беше ясно, че за да се разреши един здравословен проблем са необходими няколко условия и проблемът трябва да се разглежда многоспектърно, а не едностранно:

1. Психика и емоции, първични и вторични емоции. Потиснати и неотработени негативни емоции се превръщат в бумеранг, обърнат към самите нас и са причина за много заболявания.  Как да се справяме с тях и да си “осиновим” едно ново мислене и философия за живота? Връзката психика-тяло.

2. Анализ на потребностите и тяхното задоволяване. Според психотелесната терапия това са 5 потребности (Проф. Валдо Бернаскони, 1992), чието задоволяване гарантира, най-общо казано, благоденствието на организма. Системното незадоволяване на тези потребности в крайна сметка може да доведе до поява на телесни симптоми, които по-късно се превръщат в заболяване (в случая автоимунно заболяване).

3. Характер, травми, хроничен стрес и отключващи събития. Всички мои клиенти са били подложени на хроничен стрес и е имало отключващо травматично събитие, което е довело до съответното заболяване до 2 години от диагнозата. Методи и техники за справяне.

4.  Диета и хранене. Работа върху имунната система. Имуно-модулиращи продукти, които подпомагат имунната система да функционира правилно. Безглутенова диета или не? Yersinia enterocolitica и Helicobacter pylori infection – вероятни причини за автоимунни заболявания. Продукти, които помагат на имунната система да се възстанови.

5. Витамини, добавки, билки и други допълващи средства в зависимост от симптоматиката. Кои добавки помагат при хипер и при хипо симптоми?

6. Физическа активност и спорт. Някои физически упражнения и дейности са подходящи за съответните заболявания, а други са направо противопоказни. 

Това е план, който звучи лесно, но съвсем не е лесен за изпълнение, поне това споделят моите клиенти. Най-трудно е да промениш начина си на живот, който да отразява едно ново мислене и поведение, което да доведе до перманентно излекуване на щитовидната жлеза, а не просто до потискане на симптомите.

Затова реших да създам група за взаимопомощ и за психотерапия при заболявания на щитовидната жлеза, която ще се събира един път месечно. Групата ще бъде част от мое лично проучване, което цели да докаже полезността на телесната психотерапия при заболявания на щитовидната жлеза като съответно ще бъдат документирани и проследени изследвания и симптоматика. 

Психотерапевтична група за пациенти със заболявания на щитовидната жлеза

Начало: 20.01.2015, сряда, 7:30 ч. 

Място: гр. София, ул. Родопски извор 53, ап. 1

Продължителност: 2 – 2,5  часа

Записване: Само предварително.  Местата са ограничени на брой. Необходимо е първоначално интервю (по телефона) за определяне дали сте подходящи за тази група. Набират се само мотивирани пациенти, които наистина искат да се излекуват.  Тел: 0885 26 44 00

Цена: 30 лв. 

Водещ: Светла Банкова, психолог и психотерапевт

При наличие на желаещи участници от провинцията е възможно да се създаде алтернативна група за събота. Моля, обадете се за повече информация. 

За повече информация за психосоматика на щитовидната жлеза, психологически и емоционални аспекти, натиснете ТУК:

Молитва за прошка

Понякога да простиш означава да затвориш една страница и да отвориш друга в живота си. Да простиш не означава да забравиш. Означава да пуснеш да си отидат болката, огорчението, недоволството, гневът, разочарованието и мъката. За мен прошката означава, че не си вече подвластен на тези емоции… Означава да пуснеш тези емоции да си вървят от живота ти, излекуваш безсънните си нощи и да спреш негативните диалози в главата си. Означава да спреш да се взираш в болката и да я оставиш да си тръгне от теб, за да може да се отвори място за радостта и любовта. Означава също да можеш да простиш и на себе си, най-вече на себе си…. Да можеш, от друга страна, и да имаш силата да кажеш “съжалявам”. Да протегнеш ръка към сгрешилия и да кажеш поне “опитвам се да разбера”. Защото непрощаването пречи на щастието във всичките му измерения. А ние всички грешим, волно или неволно. Няма “безгрешници”. 

Намерих тази молитва из тетрадките си, не е писана от мен… Мисля, че е от “Алеф” на Паулу Коелю. Наскоро се наложи да я изпратя на мои клиенти, които ми се струва, че бяха “зациклили” в непрощаването с всичките му последствия. Непрощаването най-вече на себе си. За това реших да я публикувам за общо ползване и да послужи, където е необходимо. За да има наистина ефект обаче, прочетете си я на глас.

Молитва

За сълзите, които ме накараха да пролея – прощавам!

За болките и огорченията – прощавам!

За злословията и лъжите – прощавам!

За омразата и преследването – прощавам!

За ударите, които ме раниха – прощавам!

За погубените мечти – прощавам!

За мъртвите надежди – прощавам!

За липсата на любов и ревността – прощавам!

За злите намерения – прощавам!

За несправедливите присъди – прощавам!

За безразличието, гнева и лошотията – прощавам!

За пренебрежението и забравата – прощавам!

На света, с цялата му злост – прощавам!

Прощавам и на себе си!

Нека несгодите от миналото не тежат повече върху сърцето ми.

На мястото на оскърблението и мъката поставям разбирането и разбирателсвото.

На мястото на негодуванието поставям музиката, която излиза от сърцето ми.

На мястото на болката поставям забравата.

На мястото на отмъщението – победата.

Ще мога да обичам без да ми отвръщат с обич,

да дарявам дори когато съм лишена от всичко,

да работя с радост въпреки всички трудности,

да протегна ръка, макар и самотна и изоставена,

да избърша сълзите си и да престана да плача,

да повярвам дори когато никой не ми вярва..

Така да бъде.

Амин!

Паулу Коелю – “Алеф”

Психологически и емоционални аспекти на заболяванията на щитовидната жлеза. Разболяват ли се щастливите хора?

Заболяванията на щитовидната жлеза се превръщат в епидемия не само в България, но и по цял свят. Според водещи лекари и учени в България заболяванията на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм, хипертиреоидизъм, Базедова болест, Болест на Хашимото, рак на щитовидна жлеза и възли) засягат над 1 милион българи като тези заболявания превалират най-вече при жените (80%) и тяхната възрастова граница продължава да пада. Вече, за съжаление, има и мъже, а и доста деца диагностицирани с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, което е абсолютен прецедент: досега тези заболявания бяха “запазени” за жените на 40-55 годишна възраст. 

Според Канадската Асоциация по щитовидна жлеза (Canadian Thyroid Association) психиатричните нарушения, които съпровождат хипертиреоидизма и хипотиреоидизма, които са двете най-често срещани заболявания на щитовидната жлеза, често имитират психични заболявания. Пациенти със свръхактивна щитовидна жлеза, наред с чисто телесните симптоми (сърцебиене, косопад, мускулни крампи, проблеми с менструацията и др.), могат да изпитват също и:

• силна тревожност и напрежение;
• емоционална нестабилност;
• нетърпение и раздразнителност;
• разсеяна хиперактивност;
• силна умора, но сякаш са навити на “пружина” и не могат да се спрат;
• паникоподобни симптоми и учестено сърцебиене;
• засилена чувствителност към шум, променлива депресия, тъга без причина и проблеми със съня и апетита.

В екстремни случаи те могат да изглеждат дори шизофренни като губят чувство за реалност и дори да бъдат делирни или да халюцинират.

Недостатъчно активната щитовидна жлеза или хипотироидизмът, наред с телесните симптоми (неконтролируемо качване на килограми, безплодие, отпадналост, проблеми с менструацията), може да доведе и до:

• прогресивна загуба на интерес и инициативност;
• забавени психични процеси и психична дейност;
• влошена памет за скорошни събития;
• обща загуба на жизненост и постоянна умора;
• общо интелектуално влошаване и детериорация;
• органични психози;
• депресия с параноидни симптоми и евентуално, ако не бъдат взети мерки, деменция и перманентно нарушение на психиката и мозъка.

В определени случаи някои хора са грешно диагностицирани и дори лекувани неуспешно за психоза или различни психични заболявания, а всъщност се оказва, че имат проблеми точно със щитовидната жлеза.

Диагностицирането на заболяванията на щитовидната жлеза се усложнява от факта, че всеки все пак в някаква степен чувства тревожност или напрежение, пък и симптомите на заболяванията на щитовидната жлеза са много подобни на други заболявания, да не говорим, че хипотиреоидизмът често се развива коварно в един доста продължителен период от време. Някои от симптомите на хипертиреоидизма също дублират симптоматиката на менопаузата и стават още по-трудни за откриване. 

Но пренебрегването или недоглеждането на заболяванията на щитовидната жлеза могат да бъдат много сериозни. Препоръчително е личните лекари да изпращат пациентите си и за изследвания на щитовидната жлеза, особено ако пациентът има симптоми, които са с неизяснен произход, както и психолозите и психотерапевтите да препоръчват такива изследвания, за да се отхвърли диференциална диагноза. Няма никакъв смисъл да се опитваме да лекуваме генерализирана тревожност или паническо разстройство и депресия ако не сме сигурни, че не е намесена щитовидната жлеза по някакъв начин. Практиката показва, че паралелното лечение – телесно и психично дава най-добри резултати. 

Когато има едно такова ефективно лечение и самите симптоми започват да намаляват и дори да изчезват. И аз не говоря само за медикаментозно лечение на щитовидната жлеза, това често не е достатъчно.  Но понякога, за съжаление, е необходимо ако не за друго, то за да се “купи време”. Не е без значение и опасността от т.нар. тироидна буря (thyroid storm), което е животозастрашаващо състояние (при хиперфункция).

Като цяло обаче, съвременна медицина за последните сто години познава и прилага само три метода за лечение, които предполагат чисто телесно третиране на посочените заболявания на щитовидната жлеза, т.е. оперативно лечение и премахване на щитовидната жлеза, радиоактивен йод (RAI), който разрушава жлезата, и медикаменти (при хипо и хиперфункция) като нито един от тези методи не води до действително лечение, а всъщност единствено и само до потискане на симптомите. При операцията и радиоактивният йод се разрушава щитовидната жлеза и се спира производството на йод в организма, което обрича болните да вземат лекарства доживотно. При пациенти с хипофункция това са съответните допълнителни хормони, които компенсират въпросната намалена функция на жлезата. Как обаче наливането на тялото с химикали и премахването на определени органи би отстранило също и психологическите симптоми на страдащите от проблеми със щитовидната жлеза? 

Науката мълчи по този и по много други въпроси, както и все още не може да отговори какво точно причинява тези автоимунни заболявания, които лежат в основата на проблемите с щитовидната жлеза. На много от пациентите се казва дори, че това са заболявания за цял живот и това още повече ги обезсилва- много от тях започват да вярват, че едва ли не са “обречени” и престават да правят каквото и да било, за да поемат своята част от отговорността за заболяването си, т.е. да променят нещо, каквото и да било в живота си. 

А аз вярвам, че едно тяло не се разболява просто така. Болестите на тялото са първо болести на душата. Щастливите хора също знам, не се разболяват. 

Автоимунните заболявания са последен вик за помощ. Тялото и умът са взаимосвързани и си взаимодействат, те са част от една цялостна система и биологията на щитовидната жлеза всъщност показва точно това: всички органи са част от цялото като емоционалните и психологическите аспекти, заедно с чисто телесните симптоми, са част от цялостната клинична картина. Щитовидната жлеза е само част от ендокринната система и не би трябвало да бъде разглеждана като единичен обект. Нейните заболявания са част от цялостно нарушение на хормоналния баланс. 

Според източната медицина това е т.нар. гърлена чакра, отговаряща за комуникацията, за изразяване на чувствата и емоциите, за креативността, както и за желанията и волята. Заболяванията на щитовидната жлеза обаче могат да имат и друго предназначение – да отклонят вниманието на индивида от преживяването на емоции и чувства, които са дълбоко скрити в несъзнаваното, които организмът възприема като опасни за преживяване или са социално неприемливи за изразяване.

Но кое е първото, кокошката или яйцето? Дали дисбалансираните хормони на щитовидната жлеза причиняват горе изброените психични симптоми и заболявания или самите заболявания на щитовидната жлеза имат някаква чисто психологическа база? Не се ли е повредила някъде психиката и душата, за да се манифестират тези проблеми на телесно ниво? Аз съм склонна да мисля, че последното е вярно. Веднъж разстроена ендокринната система ще произведе също и психични симптоми. Порочният цикъл се затваря. 

Редица научни изследвания и 150-годишната история на хипотезиране в тази област показват, че заболяванията на щитовидната жлеза всъщност могат, и най-вероятно са, резултат от неразрешени емоционални конфликти, специфични семейни обстоятелства, хроничен стрес и отключващи стресови събития, характерови особености на индивида или комбинация от тези фактори. 

Миналият век е богат на научни изследвания по отношение на фамилни, емоционални и психологически фактори, характерни за заболяванията на щитовидната жлеза. През 1934 год. Конрад, както и Браун и Гилдеа през 1938г., стигат до едни и същи изводи, наблюдавайки и изследвайки пациенти, диагностицирани с хипертирeоидизъм. Всички пациенти имали следните характеристики: изключително чувство за несигурност, силно чувство за отговорност и тенденция да контролират външното изражение на своите емоции. Учените също така открили, че независимо от произходът на заплахата за тяхната сигурност (т.е. дали е продиктувана от продължителен стрес или внезапен емоционален шок), тя би могла да отключи автоимунно заболяване, водещо до хиперфункция или хипофункция на щитовидната жлеза.

През 1921 г. Маранон провежда изследване, в което установява, че 28% от неговите 159 пациента с хипертиреоидизъм са преживели някакъв силен емоционален шок или продължителен емоционален тормоз. Негов друг колега, Конрад, през 1934 г. също установява психическа травма в 94 % от неговите 200 пациента. Подобни наблюдения докладват и други учени като Брам и Кондал (1934) и Роджърс, Москович, Уолис и Мителман (1933), които били толкова впечатлени от значимостта на психичните фактори за инициирането на хипертироидизма, че нарекли автоимунното заболяване „Шок-Базедов“, т.е. Базедова болест.

Подобни изследвания има и за пациенти с болестта на Хашимото, което показва една сериозна перспектива тези автоимунни заболявания да са причинени от чисто психологически фактори или поне тези фактори да са изиграли значителна роля. Не на последно място като причина остава и хроничният стрес, както и травматично отключващо събитие, което може да бъде от всякакъв сорт (финансови проблеми, развод, раждане на дете, преместване в друга държава или друго населено място, смяна на работата, внезапна промяна на семейни обстоятелства, болест на член от семейството, смърт, че дори и сключване на брак). Моите лични наблюдения показват, че хроничният стрес и отключващото събитие обикновено се случват до около 2 години от диагностицирането. Т.е. имало е поне две-годишен период на продължително “фалиране” на имунната система.

Ясно е, че лечението на щитовидната жлеза става с един комплексен подход, който включва тяло и психика. Какъв обаче, ще изберат самите пациенти, тези, които наистина искат да оздравеят.

P.S. Заболяванията на щитовидната жлеза, и по-скоро психосоматиката й, са моя “тясна специалност” в последните 12 години от живота ми. Така просто се случи.  След няколко написани книги по горните въпроси и тъкмо когато реших, че съм се изчерпала с писане на тази тема се оказа, че в България това е един от най-наболелите здравословни проблеми. Така че ще продължавам да пиша… Тази тема не се изчерпва с настоящата статия, защото е прекалено комплексна и огромна, но се надявам да мога да внеса повече разбиране по темата и за в бъдеще.

Светла Банкова, 

психолог и психотерапевт

0885 26 44 00 (за лични консултации по горната тема)

Някои референции:

Bram, I., (1927) “Psychic Trauma in Pathogenesis of Exophthalmic Goiter”, Endocrinology, 11:106, 1927

Brown, W. T. and Gildea, E. A., (1938) “Hyperthyroidism and Personality”, Am. J. Psychiat. 94: 407;

Goodall, J.S., (1933) and Rogers L., “The effects of the emotions in the production of Thyrotoxicosis”, M. J. & Rec. 138:411, 1933

Maranon, G., (1921). “Le facteur emotionnel dans la pathogenie des etats hypethyroididiens”, Ann. Med. 9:81., 1921

Mittleman, B., “Psychogenic Factors and Psychotherapy in Hyperthyreosis and Rapid Heart Imbalance”, J. Nerv., Ment. Disord. 77: 465, 1933

Mandelbrote B., MD, Wittkower E., M.D, Emotional Factors in Graves’ disease. Psychosomatic Medicine 17:109-123 (1955)

Какво представляват фобиите и можем ли да се излекуваме от тях?  Лечение на фобии.

Фобиите представляват ирационален и силен страх от ситуация, същество или предмет, които не са обосновани и нямат реалистична причина, при сблъсък с които пациентът изживява непоносим страх, включващ и съпътстващата вегетативна симптоматика (разбирайте сърцебиене, изпотяване, причерняване, подкосяване на краката, паника, отпадналост и световъртеж). По-долу съм изброила няколко по-известни фобии, но списъкът може да бъде безкраен.

Една от най-известните фобии е социалната фобия. Тя представлява ирационален страх от критични преценки от страна на други хора в сравнително малки групи (противоположно на тълпите), водещ до избягване на социални ситуации, в които субектът се чувства подложен на наблюдение от другите и се опасява, че може да постъпи така, че да бъде унижен или засрамен (хранене в ресторант, водене на светски разговор, срещи с противоположния пол и др.). По-потърпевши от тази фобия са мъжете (въпреки, че се среща и при жените). Страдащите от тази фобия трудно завързват социални контакти, имат проблеми с намиране на партньори и създаване на връзки, избягват да говорят пред публика и да участват в светски събития. Те са често срамежливи и притеснителни, предпочитат да се слеят с околната среда и да не изпъкват по никакъв начин. Излишно е да казвам, че качеството на живот при тези хора е силно влошено и страданието може да бъде жестоко. Те осъзнават, че страхът е преувеличен или безпричинен, но фобиината ситуация се избягва или предотвратява с интензивна тревожност или дистрес. Притесняват се, че в съответните проблемни ситуации другите ще ги преценяват като разтревожени, слаби, “луди” или глупави. Страха от осмиване е много силен. Те могат да избягват да ядат, пишат, пият на публични места, за да не видят другите, че ръцете им треперят. Почти винаги имат симптоми на тревожност като тремори, сърцебиене, изпотяване, гастростомашен дискомфорт, диария, напрежение в мускулите, изчервяване, объркване. Социалната фобия се различава от агорафобията по това, че болният от агорафобия не се интересува от реакцията на останалите на поведението му.

Другата доста известна фобия е агорафобията – страх от отворени пространства. Характеризира се с тревожност да бъдеш на големи открити места или в ситуации, в които може да няма помощ в случай на паническа атака, или при ситуации, предразполагащи към паническа атака или страх да не получиш панико-подобни симптоми. Агорафобните страхове обикновено включват ситуации, когато пациентите напускат къщи, пътуват сами или преминават през открити пространства. Придружаващите симптоми са както при другите фобии: сърцебиене, омекване на краката, световъртеж, прилошаване и причерняване, недостиг на въздух и усещане, че не достига такъв. Когато симптомите продължават дълго време или се случват неколкократно, хората страдащи от тази фобия се затварят в себе си, ограничават излизанията от дома, спират отношения с приятели, изпитват нежелание да правят каквото и да е или да предприемат нови неща. Животът им става затвор и това може рязко да влоши отношенията с най-близките хора. 

Клаустрофобията е страх от затворени или тесни пространства, от които е трудно да се избяга (или смятаме, че ще бъдем затруднени). Такива пространства може да са асансьори, влакове и автобуси, килии, съблекални в магазини, обществени тоалетни, стая с много хора или дори заключени стаи. При пристъпи на клаустрофобия пациентите изпитват силна паника (дали ще могат да дишат и дали ще им стигне кислородът например), придружени с останалите типични симптоми на фобиите като сърцебиене, сухота в устата, гадене, стягане в гърдите, световъртеж, главоболие и усещане, че главата ще се пръсне от напрежение. 

Когато страхът е само до една определена ситуация (напр. влак) би могло да се сложи диагноза специфична фобия (проста фобия), а когато е само страх от публика (или някаква социална ситуация), диагнозата е социална фобия. Избягването на тревожността или фобията не може да бъде отчетено като друго психично заболяване, като социална фобия (напр. избягване на определени социални ситуации поради страх от смущение), специфична фобия (напр. избягване на асансьори), обсесивно компулсивно разстройство (напр. избягване на мърсотия при тези, които имат обсесия от замърсяване), посттравматично стресово разстройство (напр. избягване на стимули, свързани със силно стресиращ момент или обект), тревожно разстройство на разделянето (да не напусне дом или роднини).

Не всички фобии е необходимо да бъдат лекувани и пречат на всекидневното функциониране. Например аз мога да имам фобия от слонове, но колко често ми се налага да виждам слонове (освен на картинка и по телевизията)? Естествено, ако живея на място, където има много слонове като Индия, например, това е проблем. 

Как се зараждат фобиите?

Всяка фобия си има своята история и произход. За съжаление обаче почти никога пациетът не е наясно как така се е стигнало дотам и няма идея как се е получила. Психотерапията тук може много да помогне. 

Няколко опита в психологията показват, че фобиите всъщност най-вероятно са “заучени”. Такъв е не безизвестният случай в психологията – на “Малкия Алберт”. Този случай се свързва с работата на пионера в американския бихейвиоризъм Джон Броадъс Уотсън. През 1920 год. Джон Уотсън и една негова студентка, която по-късно става негова жена, Розали Райнер, провеждат специален експеримент в Университета Хопкинс с така нареченото класическо кондициониране, базирано на работата на известния руски учен Иван Павлов и неговият експеримент “кучето на Павлов”. Целта на Уотсън и жена му била да кондиционират (създадат, в този смисъл) фобия в емоционално стабилно дете. Това бил малкият Алберт, който тогава бил на около 11 месеца. На детето бил даден малък лабораторен плъх, с който да си играе. Той не показвал никакъв страх от животното. Тогава изследователите обединили появата на плъха със силен, стряскащ шум, при който детето показвало силен страх (малките деца по принцип се страхуват от силни шумове). Малкият Алберт бил “кондициониран” и след няколко опита вече изпитвал силен страх от малкото космато животно. Този страх се пренесъл към всякакви бели и космати предмети като накрая изпитвал ужас дори от дядо Коледа и неговата брада. Вече имал фобия не само към плъхове, но и към “дядо Коледа”. За съжаление, учените не успели да излекуват малкия Алберт и да го освободят от фобията му, т.е. тя била необратима. Въпреки че експериментът е изключително неетичен от всякаква гледна точка – морална и психологическа, той показва, че фобиите могат да бъдат заучени.

За щастие, друга колежка на Уотсън, Мери Ковер Джоунс (наречена още майката на бихейвиоризма) се заинтересувала от опита с малкия Алберт и решила да проведе свои експерименти, които да могат да излекуват фобиите. Последвалият нейн случай, или случаят с “Малкия Петер” доказал, че фобиите могат да се лекуват. Мери Ковер Джоунс създава метода “десентизация” (или “обезчувствяване”), който и до ден днешен се използва за лечение на фобии. Експериментът се провел с над 3-годишния Петер, който имал фобия от плъхове (и не само – той се страхувал от кожени палта, всякакви пера, памук и други неща, които напомняли бял плъх). Накратко, Джоунс използвала т. нар. директно кондициониране или обединявала появата на плъховете с любимите бонбони на Петер, докато Петер станал “нечувствителен” по отношение на плъховете (а и на всички други подобни обекти).

Лекува ли се фобията?

Да, разбира се. 

1. Медикаменти. Обикновеното медикаментозното лечение цели намаляване на тревожността и третиране на депресия (ако има такава) и е обект на психиатрията. То е насочено обаче само към симптомите и не разрешава произхода на фобията. Защото фобията е психологически проблем, не химически, за да бъде решаван с химия. 

Както разбирате, лекарствата само няма да решат въпроса, но в изключително тежки случаи са необходими.  Психотерапията е тази, която истински помага и това са някои от пътеките:

1. Да се разбере произходът на фобията, откъде идва, как се е появила и т.н. 

2. Да се дадат телесни техники на пациентите, с които да се контролират симптомите (например различни видове дишане). От сега казвам, че прости физически упражнения като ходене на фитнес едва ли ще помогнат.

3. Използват се методи като десентизацията (която отнема няколко сеанса и се извършва от обучен психотерапевт) или други психотерапевтични техники.

4. Изгражда се нов начин на живот като пациента се обучава в нов вид мислене и поведение, които да изместят ирационалните страхове. 

Разбира се, всяка фобия е специфична сама по себе си и изисква индивидуален подход, както към пациента, така и към неговото лечение. Но най-важното е да се знае, че фобиите са лечими и е възможно да бъдат преодоляни, за да се подобри качеството на живота ви и да се чувствате добре. 

За консултация: Светла Банкова,

0885 26 44 00

Ами да, има такава терапия….и сега ще ви разкажа за нея!

Светът е оцелял,
защото се е смял…

Мисля си, че е вярно… Не знам дали красотата е спасила света, но смехът със сигурност има голяма роля в това…

„Клоуните и смешниците са неразделна част от множество народни традиции, често свързани с религиозни материали. Хората не можели да започнат да се молят, докато не се посмеели първо, защото смехът разтваря душите и ги освобождава от закъснелите предразсъдъци. И по време на най-свещените церемонии човешките същества обичали да виждат фокусници, за да си напомнят, че божественото се постига чрез изненада и драматичен обрат. При повечето народи комикът е неразривно свързан със съзиданието, с раждането на новото.“

Проф. Бърд Гибенс,
Университет Арканзас, Литъл Рок,
САЩ

Йога на смеха…

Медитация на Ошо със смях…

Терапии със смях…

Колкото по-сериозни ставаме, толкова повече курсове на смеха се измислят… Не че няма причини за това!

Започнах да събирам тези смешно-абсурдни имейли, съдържанието на които ще прочетете по-нататък в книгата, за която става дума, сигурно още когато имейлът започна да става популярен и аз си направих такъв преди повече от 10 години. Оттогава приятели и познати започнаха да ми изпращат файлове, които, независимо от настроението ми в този момент, страшно ме разсмиваха, караха ме да се чувствам по-добре и, странно, но след малка порция смях светът сякаш светваше и нищо не беше чак толкова зле…

Сърце не ми даваше да ги изтрия и ги събирах в една папка, която в моменти на “духовна” нужда отварях… препрочитах… започвах да се кикотя и… светът ставаше малко по-розов… Да не си помислите, че житейските ми проблеми се изтриваха като с гумичка? Нищо подобно… просто се променяше моят поглед към тези проблеми… И това понякога беше напълно достатъчно.

Една приятелка скоро ми каза: “Моля те, напиши някаква книга как да изляза от депресията. Купих си вече две… и не ми помогнаха кой знае колко”. Е, как да й помогнат като те основно включват:

Стегнете се!

Обичайте себе си!

Пийте Омега 3 киселини!

Обадете се на приятел… или поискайте помощ от публиката (разбирай психолог, психотерапевт, психиатър).

Вземете си домашно животно…

И др. подобни трикове за самопомощ, които могат и да помогнат, но в повечето случаи май не… или като барон Мюнхаузен… хванете се за косите и се измъкнете сами от блатото… моля!

Тъй като никога не съм била добра разказвачка на вицове, нито пък ги запомням, а даже понякога и не разбирам къде точно да се смея, та трябва допълнително да ми се обяснява, реших да не се уповавам на вицовете, а да съхраня свещената човешка глупост и простотия в писмената форма, която пристигаше в моите имейли.

Критерият беше – колко пъти ще се засмея на едно и също нещо… и на едно и също място. Многократната употреба на материала през годините си каза думата. Работеше като естествен антидепресант, като подобрител на настроение, като запълвач на времето, като убиец на скуката и като още много други неща…

Какво може да очаквате от страниците, които събрах и нарекох “Смешното.ком”?

Текстовете не претендират за интелектуална висота или комфорт, но са взети от живата реалност – такава, каквато е. Ако имате проблем с това, тази книга не е за вас.

• Текстовете са нецензурирани и даже нецензурни. Не се препоръчват на лица под 18 години;
• Тази книга може да бъде добър приятел, който винаги ще ви разсмива, никога няма да ви критикува и на практика ще ви подобрява настроението…
• Като душеприказчик и успокоител (ех, не съм единствен/а!);
• Като антидепресант, който може да се взема винаги, когато пожелаем и без странични ефекти, ама никакви… (ох, всички ли си мечтаем за едно такова хапче?);
• Като съхранител на едно мило, родно минало… и настояще;
• Като паметник на една цяла епоха в най-хумористичните й форми;
• Може да се чете отвсякъде и във всякакъв ред без да се опасявате, че ще изпуснете връзката;
• Всички автори са анонимни;
• Нито една социална група, професия, компания или пол не са предпочетени за сметка на други по никакъв признак или критерий;
• Съставителят на тази книга, т.е. аз, не носи отговорност за засегнати чувства, права или настроения, тъй като всъщност не е автор на съответните материали, а само събирател.

И не на последно място – всички прилики с лица и събития са случайни, а текстовете – подбрани по абсолютно случаен признак.

Тази книга няма как да се разкаже, няма как да се предаде. Трябва да я има всеки в библиотеката, нещо като аспирин, и да се отнася към нея като безвредно лекарство, което може да се взема в неограничени количества.

А ето и  извадки от книгата, за да разберете сами за какво става на въпрос:

НАРОДНИ ПОВЕРИЯ:

* Ако трети ден не ви се работи, значи е сряда.

* Ако сте се събудили сутринта и не трябва да ставате, значи сте спали прав.

*Ако сте пили добре, значи утрото ще е лошо! Ако утрото е добро, значи сте пили лошо!!!

* Ако се возите в кола и силно са ви ударили – излезте и проверете: ако са ви ударили отзад, е на пари, ако е отпред – e на бой.

* Презерватив, намерен от жена ви във вашето палто – имали сте подарък при покупката на чадъра…

* Ако ви боли глава – значи имате такава…

* Ако един мъж отваря вратата на колата на жена, то или това е нова кола или нова жена.

* Нисколетящи гълъби над главата – предстои ви пране.

*Ако псувате тихо, значи гърлото ви е простудено.

* Детска мъдрост: ако мама се смее на шегите на татко, значи вкъщи има гости.

*Да ходиш на работа е на пари.

* Ако един кон ви говори, че сте смахнат, то това си е самата истина…

* Ако димът се стеле по земята – върнете се и изключете ютията, ако се вдига стълбовидно – може вече и да не се връщате.

* Ако искаш да се почувстваш звезда – сядай на елхата!

* Ако гледате телевизия, сигурно сте забелязали, че добрите винаги побеждават лошите – с изключение на новините в осем часа.

*По-страшен от руския танк е пияният му екипаж.

*Ако имаш прекрасна жена, ослепителна любовница, страхотна кола, нямаш проблеми с властите и данъчните, ако когато ходиш по улицата, винаги грее слънце и минувачите ти се усмихват – кажи НЕ на наркотиците!

*Истинската жена е длъжна да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря.

* Възпитаният мъж не прави забележка на жена, неправилно носеща траверса.

* Пазете родината – почивайте в чужбина.

* Една жена трябва да е дама в обществото, слугиня в кухнята и проститутка в леглото. Наместо това тя е дама в кухнята, слугиня в леглото и проститутка в обществото.

* 1 цигара съкращава живота с 2 часа, 1 бутилка водка – с 4 часа, един работен ден – с 8 часа.

Златен фонд на “МОБИПЕЙДЖ”

* “Гошо, Петър Иванов е. В 10:00 часа ще те чакам пред затвора. Излез оттам да се разберем.”

* “Ей овен, прибирай се. На баба ти футболните гащи се обаждат. Чао!”

* “Идиотино, трябва да ми нарежеш филии за пържене! Къде изчезна?!”

* “Хриска, прибирай се вкъщи! Купих ти шампоан да обядваш. Мама.”

* “Бони, в тоалетната сме. Ела да ни донесеш салфетки, моля те. Чао! Чакаме те.”

* “Митко, да не вземеш да се биеш с Апостол. Остави го да се развива. Майка ти.”

*” Иво, веднага хващай такси, защото нямам ключ и ще се напикая.”

За момента “Смешното.ком” се предлага само от Издателство “ЛИК” на този линк:

Приятно смеене… : )

 Светла Банкова,

психолог и психотерапевт

0885 264400

За “мигрената” в кръста. Или как психологията може да помогне да излекуваме болките в гърба.

Не беше чак толкова отдавна, че да се забрави. Просто се събудих един ден преди няколко години с такива болки в кръста и гърба, които не можех да опиша. Не си спомнях да съм правила кой знае какво, не бях се натоварила, не бях вдигала тежко и не бях чистила усърдно. Нямаше никаква реална причина, а тези болки почти ме приковаха в леглото за следващите няколко месеца. Слагах топло, студено, разтягах се и спах на пода. Мазах се с всякакви мазила, мускулни релаксанти и пих още повече. Купих си Космодиск. Отидох на лекар да ме снимат от всякъде, но нямаше никаква сериозна причина. Ходих на масажист и правилец, а три пъти в седмицата в продължение на един месец ме наместваше специалист (т.нар. хиропрактор). Нищо не носеше сериозно облекчение. Проблемът се влошаваше – не можех вече да слизам по стълбите, дори не можех да си изхвърля кофата за боклук. Трябваше да си повдигам единия крак с ръка, за да вляза в колата. Добре, че колата беше автоматик. Не вършех почти никаква физическа дейност, спрях да спортувам и изобщо се парализирах от страх. Да не би проблемът да стане по-сериозен. Интересно, че това не ми пречеше иначе да ходя. Веднъж стъпила на пътя, нямах проблеми да се движа. И най-странното – не ми пречеше и да танцувам, и при това на високи токове.

Очите за моята болка, така да се каже, ми отвори една приятелка. Предложи да прочета една книга, наречена “Избави се от болките в гърба” на Д-р Джон Сарно. Който не само че беше лекар, но и директор на центъра по Ребихалитационна медицина в Ню Йорк, т.е човек, на когото може да се вярва. Много се съмнявах, че една книга може да ме излекува, но естествено, си я купих. Още с първите изречения докторът ме потресе – твърдеше, че болката ми всъщност е емоционална и в някои случаи само прочитането на тази книга може да ми донесе така жадуваното излекуване. Моля? Но имайки предвид факта, че не ми бяха останали много други възможности, пък и бях станала подозрителна по отношение на липсата на болка по време на танци и в някой други случаи, реших че няма какво да губя. Още повече че това беше по моята “специалност”, психосоматиката. Но както на всички е известно, обущаря ходи бос. 

Теорията на Д-р Сарно всъщност се състоеше в това, че мозъкът “казва” на нервната ми система да намали притока на кръв към мускулите, за да причини тази болезнена депривация за кислород, и то за да отвлече вниманието ми от някои неприятни емоции като например страх, гняв и тревожност, с които моят ценен мозък (или съзнание) предпочита да не се занимава (по една или друга причина). Пак тези емоции! Този път добре ги бях скрила, за да доведат до такива ужасни болки. Истината е, че когато човек изпитва болка, тя превзема цялото му съзнание и просто не остава място за други неща. Всичко друго отива на заден план и няма никакво значение. Но когато човек изпитва удоволствие (в моя случай удоволствието бяха танците), тази болка бива замъглена. 

Сарно още въвежда термина “синдром на напрежение на миозита” (TMS), за което той предписва едно по-задълбочено изследване на душевния мир с цел разкриване и “признаване” (ако не излекуване) на тези вредни за физическото ми здраве емоции.

Теорията му се потвърждава от две изследвания, които той провежда през 1980-те години (от тогава той написва доста книги по темата, които аз впоследствие прочетох, но вече е 93- годишен и не приема пациенти). Установено е, че психотерапията всъшност е помогнала на 67% от всичките му пациенти с болки в кръста и гърба, без да се стига до инвазивни процедури като операция например. Но независимо дали имате дископатия или неидентифицирани болки в гърба, горещо ви препоръчвам да се запознаете с този материал. 

Дали на мен ми помогнаха тези методи? Определено да. Дадох си сметка кое ме е дразнило изключително много, за какво съм страдала и какво съм преживявала. Признах си някои емоции и чисто психологически страхове (защото да, всички сме хора и имаме такива). Предприех някои необходими стъпки и промени в живота си… и… престанах да се страхувам да се движа, което беше останалата част на проблема. Започнах да плувам, да ходя и да не се “щадя” от страх, че болките могат да станат по-силни. И те спряха. 

Дали препоръчвам на хора, които страдат от болки в кръста, гърба, раменете и т.н. да погледнат “зад” чисто медицинската диагноза? Определено. Може да си спестите доста болки, пари за лекарства, вероятно сериозни операции и ходене по лекари. 

Дали има една-единствена рецепта, която може да се приложи за всеки? Едва ли. Иначе щях да ви я споделя точно тук, в тази статия. Всеки е различен и изживява различни емоции, има различни проблеми, които трябва да бъдат разрешени, за да може да се постигне физическото оздравяване. Освен това трябва да сте готови да направите доста промени в живота си.

Дали психологическият подход е за всеки? Не съм сигурна. Има хора, които винаги ще вярват, че физическите страдания са си просто такива и само традиционната медицина може да помогне. Те никога няма да искат и да могат да видят връзката душа-психика-тяло. На тях препоръчвам да се придържат към каквото вярват.

Дали аз мога да ви помогна? Силно се надявам! Не само като професионалист, но и като човек, който е бил “там” и знае какво изпитвате. 

Но само от вас зависи да направите следващата крачка към оздравяването. 

Светла Банкова

0885 26 44 00

Референции:

“Избави се от болките в гърба” – Д-р Джон Сарно

Библиография на английски език:

• Sarno, John E. (1982). Mind Over Back Pain. Berkley Trade. ISBN 0-425-08741-7.
• Sarno, John E. (1991). Healing Back Pain: The Mind-Body Connection. Grand Central Publishing. ISBN 0-446-39230-8.
• Sarno, John E. (1998). The Mindbody Prescription: Healing the Body, Healing the Pain. Warner Books. ISBN 0-446-67515-6.
• Sarno, John E. (2006). The Divided Mind: The Epidemic of Mindbody Disorders. Harper Paperbacks. ISBN 0-06-085178-3.