Tag: Базедова болест

Психосоматика на Щитовидната жлеза: Болест на Хашимото и Базедова болест. Как да си помогнем сами?

Годината е 1835. Ирландски доктор с името Робърт Джеймс Грейвс ще открие нова автоимунна болест, афектираща щитовидната жлеза, която, както повелява медицинската традиция, ще бъде наречена на негово име: Flajani-Basedow-Graves disease (или Базедова болест). Той ще обедини в една диагноза множество симптоми, които дотогава не са били свързвани от научното общество по никакъв начин – раздразнителност, хиперактивност, множество психически симптоми, тревожност, мускулна слабост, проблеми със съня, сърцебиене, паникоподобни симптоми, нетолерантност към топлина, диария, неконтролируема загуба на тегло, проблеми с очите (Базедова офталмопатия). 

Близо 75 години по-късно. Годината е 1912.  Японският доктор и специалист, Хакару Хашимото за първи път ще обяви в своя публикация в Германия появата на едно ново автоимунно заболяване, което ще бъде наречено на негово име: Болестта на Хашимото или струма лимфоматоза (Struma lymphomatosa). Той е първият, който ще обедини симптоми като отпадналост, необяснимо покачване на тегло, бледо или подпухнало лице, болки в муслулите и ставите, запек, суха и рядка коса, нерегулярна менструация, депресия, липса на концентрация и влошена памет, забавен сърдечен ритъм, проблеми със забременяване и задържане на бременност в едно заболяване, което в следващите над 100 години ще покоси 7 пъти повече жени в света, отколкото мъже. А през 1949 г. д-р Ричард Ашер в Англия дори ще установи, че при някои пациенти тази болест ще доведе дори до появата на т.нар. лудост на жлезата (myxedema madness/psychosis), която се характеризира с прогресивна деменция, делириум, халюцинации, кома или психоза, особено при по-възрастни пациенти.  В американската и английска литература няколко години по-късно тази болест ще бъде наречена тирeоидит на Хашимото.

За над 150 години история от появата на Базедова болест и повече от 100 години от откриването на болестта на Хашимото, медицината и науката все още няма да знаят какво причинява тези автоимунни заболявания и ще се опитват да ги лекуват с лекарства, които, в общи линии, ще регулират единствено и само съдържанието на тироиден хормон в организма. Всички ще се опитат да забравят, включително и самите пациенти, че това са преди всичко автоимунни заболявания, афектиращи щитовидната жлеза и че тази щитовидна жлеза е всъщност жертвата, а не престъпникът. Щитовидната жлеза ще бъде рязана и оперирана, заливана с радиоактивен йод и манипулирана с медикаменти като нито едно от тези средства обаче няма да адресира главната причина, а това е: защо е разстроена, нефункционираща и объркана имунната система?  В това отношение науката няма да е мръднала напред за цели 150 години. 

Как тогава може да се постигне трайно и ефективно лечение на тези специално автоимунни заболявания? Грешно ще бъде ако кажа, че знам или че има един-единствен подход и този подход е най-правилният. Години наред се спекулираше с идеята, че това са генетични заболявания, т.е. разбирайте, че майка ви и баща ви (а вероятно и баба ви) са виновни и нищо не може да се направи, което автоматично обричаше пациентите на безсилие и безпомощност. Те възприемаха ролята на жертви, които просто са имали лошия късмет или им се е случило да бъдат болни. Втълпяваше им се, че това са заболявания до гроб и те смирено трябва да си вземат лекарствата докато са живи и че нищо не може да се направи. Виден наш доцент- ендокринолог посъветва моя клиентка, цитирам по памет: “Вземай си лекарства и не му мисли, всичко ще е наред. Няма значение, че имаш симптоми. И без това ти е до живот и няма излекуване.” 

Не ми се иска да вярвам, че това, което Иван Илич споделя в книгата си „Deschooling Society” /”Отучване на Обществото“/, е вярно: “Модерната медицина е отрицание на здравето. Тя не е организирана така, че да обслужва здравето на хората, а сама себе си, като институция. Тя прави хората по-болни, вместо да ги лекува”. Знам, или иска ми се да вярвам, че това не е така. Защото има, и аз познавам такива лекари, които са искрено загрижени за пациентите си, но работят в среда, която не им позволява да предложат по-различни или по-ефективни подходи. Те, независимо от всичко, правят най-доброто, на което са способни. 

Не искам да вярвам обаче, че пациентите са обречени и знам, че не са. Ние, и само ние, имаме свободата да променим всичко. Знам, че тялото има невероятната способност да се самовъзстановява. Знам, че имунната система може да се пре-модулира и да престане да разрушава собствената си къща, т.е. човешкото тяло. Знам, че ако се създадат условия на тялото и психиката да се възстановят, то тялото може да постигне перманентно излекуване. Такива примери от практиката си имам много и дори преди 7 години включих техните истории в книгата си за хора, които са успели да се преборят със заболявания на щитовидната жлеза. Ето няколко от тях (историите са автентични, тъй като клиетите са дали съгласието си за печат на снимки и на личните им истории. По-долу са извадки от самата книга). Някои от клиентите ми от България, с които все още работя, не са представени със снимки, но с тяхно разрешение историите им са публикувани. 

Валери Харпър, 32 год. от Финикс, Аризона, САЩ, майка на 2 деца. Занимава се с психологическо консултиране. Диагностицирана е на 26 години с хипертероидизъм и Базедова болест. Споделя, че според нея всички болести имат емоционален произход, но от съществено значение е също с какво се храним и как се справяме със стреса в живота си. “Когато съм свръхкритична към себе си, някак си е разбираемо тялото ми да произвежда антитела. Негативните разговори, които водя със себе си, само подсилват болестта. А колкото повече подобрявам връзката със себе си, толкова по-добре се чувствам. “

С. Т., България. На 35 години, диагностицирана с Болест на Хашимото.  TSH: 15,8;  ТAT – 4000;  MAT – 3000. Живее на семейни начала с партньор, занимава се с административна дейност. Чувства се депресивна, плаче често, честа смяна на настроението, натрапливи мисли, има усещане за липса на контрол над самата себе си. Работим над задоволяване на потребностите и промяна на начина на живот. Предписан й е Elthyroxine, 75 mg. В момента: TSH: 2,53 (в норма);   FT3: 2,91; FT4: 13,07; TAT: 924,9; MAT: 208,01.

Джулиет Лакемайър, Австралия. На 38 години, омъжена, със 7-годишна дъщеря, клиничен диетолог, специализираща хомотоксикология и клинично безплодие. Диагностицирана с Базедова болест и следните показатели: FT3  > 112 (2.3-6.8),  FT4 69 (10-20) и TSH < .01.  Антитела TRAB: 43 (<1). След 2 години на лекарства и алтернативни лечения, антителата й са 1.4 (под 1 се счита ремисия).  Независимо че е диетолог, споделя че е твърде опасно Базедова болест да се лекува само с диета поради опасността от тироидна буря. Необходими са също и лекарства, които да помогнат за ремисията. Смята, че се е разболяла в резултат на огромния стрес, на който е била подложена, за да поддържа частната си практика 14 часа на ден и да се грижи за семейство. Според нея Базедовата болест е болест на стреса. 

Жан Армстронг, на 61 г., от Австралия, майка на 3 деца, психолог. Диагностицирана с хипертироидизъм и Базедова болест на 58-годишна възраст. Предполага, че една от основните причини за нейното автоимунно заболяване е храната и по-точно възпалена лигавица на стомаха. Включва в диетата си билки като Buggle weed, Hawthorm, Motherwort, както и витамини. Медитацията й помага да види проблема си в друга светлина. В момента на изпращане на историята й всички показатели са в норма. 

Линда Ворано е от италиански произход, на 62 години и живее в Онтарио, Канада. Работила е като сватбен фотограф, но в момента предпочита да е администратор в педиатрична болница. Диагностицирана е с Базедова болест през януари, 2007. Около 10 месеца преди диагнозата има доста стресираща ситуация на работното място, което довежда до силна тревожност и натрапливи мисли. Смята, че причината за поява на заболяването е тормозът, причинен от нейн колега. Ситуацията в работата най-накрая се разрешава в нейна позла, но тя вече е болна. В момента на разказване на историята си продължава да бъде на лекарства като симптомите й са под контрол. 

Маргарет Мейер е на 62 години, от Австралия, майка на 4 дъщери. Работи като медицински патологичен технолог. Диагностицирана е през декември, 2008. Започва диета без глутен и без лактоза. Пие билки и добавки. Започва да отглежда собствена градина с гоитрогенни храни (храни от семейство Brassicca, които инхибират излишния йод). В момента на разказа (2009) се чувства в добро здраве като симптомите са почти изчезнали. 

Историите, които получих когато започнах да пиша тази книга, бяха безброй много. За съжаление не мога да ги публикувам всички тук. Но за мен беше ясно, че за да се разреши един здравословен проблем са необходими няколко условия и проблемът трябва да се разглежда многоспектърно, а не едностранно:

1. Психика и емоции, първични и вторични емоции. Потиснати и неотработени негативни емоции се превръщат в бумеранг, обърнат към самите нас и са причина за много заболявания.  Как да се справяме с тях и да си “осиновим” едно ново мислене и философия за живота? Връзката психика-тяло.

2. Анализ на потребностите и тяхното задоволяване. Според психотелесната терапия това са 5 потребности (Проф. Валдо Бернаскони, 1992), чието задоволяване гарантира, най-общо казано, благоденствието на организма. Системното незадоволяване на тези потребности в крайна сметка може да доведе до поява на телесни симптоми, които по-късно се превръщат в заболяване (в случая автоимунно заболяване).

3. Характер, травми, хроничен стрес и отключващи събития. Всички мои клиенти са били подложени на хроничен стрес и е имало отключващо травматично събитие, което е довело до съответното заболяване до 2 години от диагнозата. Методи и техники за справяне.

4.  Диета и хранене. Работа върху имунната система. Имуно-модулиращи продукти, които подпомагат имунната система да функционира правилно. Безглутенова диета или не? Yersinia enterocolitica и Helicobacter pylori infection – вероятни причини за автоимунни заболявания. Продукти, които помагат на имунната система да се възстанови.

5. Витамини, добавки, билки и други допълващи средства в зависимост от симптоматиката. Кои добавки помагат при хипер и при хипо симптоми?

6. Физическа активност и спорт. Някои физически упражнения и дейности са подходящи за съответните заболявания, а други са направо противопоказни. 

Това е план, който звучи лесно, но съвсем не е лесен за изпълнение, поне това споделят моите клиенти. Най-трудно е да промениш начина си на живот, който да отразява едно ново мислене и поведение, което да доведе до перманентно излекуване на щитовидната жлеза, а не просто до потискане на симптомите.

Затова реших да създам група за взаимопомощ и за психотерапия при заболявания на щитовидната жлеза, която ще се събира един път месечно. Групата ще бъде част от мое лично проучване, което цели да докаже полезността на телесната психотерапия при заболявания на щитовидната жлеза като съответно ще бъдат документирани и проследени изследвания и симптоматика. 

Психотерапевтична група за пациенти със заболявания на щитовидната жлеза

Начало: 20.01.2015, сряда, 7:30 ч. 

Място: гр. София, ул. Родопски извор 53, ап. 1

Продължителност: 2 – 2,5  часа

Записване: Само предварително.  Местата са ограничени на брой. Необходимо е първоначално интервю (по телефона) за определяне дали сте подходящи за тази група. Набират се само мотивирани пациенти, които наистина искат да се излекуват.  Тел: 0885 26 44 00

Цена: 30 лв. 

Водещ: Светла Банкова, психолог и психотерапевт

При наличие на желаещи участници от провинцията е възможно да се създаде алтернативна група за събота. Моля, обадете се за повече информация. 

За повече информация за психосоматика на щитовидната жлеза, психологически и емоционални аспекти, натиснете ТУК:

Психологически и емоционални аспекти на заболяванията на щитовидната жлеза. Разболяват ли се щастливите хора?

Заболяванията на щитовидната жлеза се превръщат в епидемия не само в България, но и по цял свят. Според водещи лекари и учени в България заболяванията на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм, хипертиреоидизъм, Базедова болест, Болест на Хашимото, рак на щитовидна жлеза и възли) засягат над 1 милион българи като тези заболявания превалират най-вече при жените (80%) и тяхната възрастова граница продължава да пада. Вече, за съжаление, има и мъже, а и доста деца диагностицирани с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, което е абсолютен прецедент: досега тези заболявания бяха “запазени” за жените на 40-55 годишна възраст. 

Според Канадската Асоциация по щитовидна жлеза (Canadian Thyroid Association) психиатричните нарушения, които съпровождат хипертиреоидизма и хипотиреоидизма, които са двете най-често срещани заболявания на щитовидната жлеза, често имитират психични заболявания. Пациенти със свръхактивна щитовидна жлеза, наред с чисто телесните симптоми (сърцебиене, косопад, мускулни крампи, проблеми с менструацията и др.), могат да изпитват също и:

• силна тревожност и напрежение;
• емоционална нестабилност;
• нетърпение и раздразнителност;
• разсеяна хиперактивност;
• силна умора, но сякаш са навити на “пружина” и не могат да се спрат;
• паникоподобни симптоми и учестено сърцебиене;
• засилена чувствителност към шум, променлива депресия, тъга без причина и проблеми със съня и апетита.

В екстремни случаи те могат да изглеждат дори шизофренни като губят чувство за реалност и дори да бъдат делирни или да халюцинират.

Недостатъчно активната щитовидна жлеза или хипотироидизмът, наред с телесните симптоми (неконтролируемо качване на килограми, безплодие, отпадналост, проблеми с менструацията), може да доведе и до:

• прогресивна загуба на интерес и инициативност;
• забавени психични процеси и психична дейност;
• влошена памет за скорошни събития;
• обща загуба на жизненост и постоянна умора;
• общо интелектуално влошаване и детериорация;
• органични психози;
• депресия с параноидни симптоми и евентуално, ако не бъдат взети мерки, деменция и перманентно нарушение на психиката и мозъка.

В определени случаи някои хора са грешно диагностицирани и дори лекувани неуспешно за психоза или различни психични заболявания, а всъщност се оказва, че имат проблеми точно със щитовидната жлеза.

Диагностицирането на заболяванията на щитовидната жлеза се усложнява от факта, че всеки все пак в някаква степен чувства тревожност или напрежение, пък и симптомите на заболяванията на щитовидната жлеза са много подобни на други заболявания, да не говорим, че хипотиреоидизмът често се развива коварно в един доста продължителен период от време. Някои от симптомите на хипертиреоидизма също дублират симптоматиката на менопаузата и стават още по-трудни за откриване. 

Но пренебрегването или недоглеждането на заболяванията на щитовидната жлеза могат да бъдат много сериозни. Препоръчително е личните лекари да изпращат пациентите си и за изследвания на щитовидната жлеза, особено ако пациентът има симптоми, които са с неизяснен произход, както и психолозите и психотерапевтите да препоръчват такива изследвания, за да се отхвърли диференциална диагноза. Няма никакъв смисъл да се опитваме да лекуваме генерализирана тревожност или паническо разстройство и депресия ако не сме сигурни, че не е намесена щитовидната жлеза по някакъв начин. Практиката показва, че паралелното лечение – телесно и психично дава най-добри резултати. 

Когато има едно такова ефективно лечение и самите симптоми започват да намаляват и дори да изчезват. И аз не говоря само за медикаментозно лечение на щитовидната жлеза, това често не е достатъчно.  Но понякога, за съжаление, е необходимо ако не за друго, то за да се “купи време”. Не е без значение и опасността от т.нар. тироидна буря (thyroid storm), което е животозастрашаващо състояние (при хиперфункция).

Като цяло обаче, съвременна медицина за последните сто години познава и прилага само три метода за лечение, които предполагат чисто телесно третиране на посочените заболявания на щитовидната жлеза, т.е. оперативно лечение и премахване на щитовидната жлеза, радиоактивен йод (RAI), който разрушава жлезата, и медикаменти (при хипо и хиперфункция) като нито един от тези методи не води до действително лечение, а всъщност единствено и само до потискане на симптомите. При операцията и радиоактивният йод се разрушава щитовидната жлеза и се спира производството на йод в организма, което обрича болните да вземат лекарства доживотно. При пациенти с хипофункция това са съответните допълнителни хормони, които компенсират въпросната намалена функция на жлезата. Как обаче наливането на тялото с химикали и премахването на определени органи би отстранило също и психологическите симптоми на страдащите от проблеми със щитовидната жлеза? 

Науката мълчи по този и по много други въпроси, както и все още не може да отговори какво точно причинява тези автоимунни заболявания, които лежат в основата на проблемите с щитовидната жлеза. На много от пациентите се казва дори, че това са заболявания за цял живот и това още повече ги обезсилва- много от тях започват да вярват, че едва ли не са “обречени” и престават да правят каквото и да било, за да поемат своята част от отговорността за заболяването си, т.е. да променят нещо, каквото и да било в живота си. 

А аз вярвам, че едно тяло не се разболява просто така. Болестите на тялото са първо болести на душата. Щастливите хора също знам, не се разболяват. 

Автоимунните заболявания са последен вик за помощ. Тялото и умът са взаимосвързани и си взаимодействат, те са част от една цялостна система и биологията на щитовидната жлеза всъщност показва точно това: всички органи са част от цялото като емоционалните и психологическите аспекти, заедно с чисто телесните симптоми, са част от цялостната клинична картина. Щитовидната жлеза е само част от ендокринната система и не би трябвало да бъде разглеждана като единичен обект. Нейните заболявания са част от цялостно нарушение на хормоналния баланс. 

Според източната медицина това е т.нар. гърлена чакра, отговаряща за комуникацията, за изразяване на чувствата и емоциите, за креативността, както и за желанията и волята. Заболяванията на щитовидната жлеза обаче могат да имат и друго предназначение – да отклонят вниманието на индивида от преживяването на емоции и чувства, които са дълбоко скрити в несъзнаваното, които организмът възприема като опасни за преживяване или са социално неприемливи за изразяване.

Но кое е първото, кокошката или яйцето? Дали дисбалансираните хормони на щитовидната жлеза причиняват горе изброените психични симптоми и заболявания или самите заболявания на щитовидната жлеза имат някаква чисто психологическа база? Не се ли е повредила някъде психиката и душата, за да се манифестират тези проблеми на телесно ниво? Аз съм склонна да мисля, че последното е вярно. Веднъж разстроена ендокринната система ще произведе също и психични симптоми. Порочният цикъл се затваря. 

Редица научни изследвания и 150-годишната история на хипотезиране в тази област показват, че заболяванията на щитовидната жлеза всъщност могат, и най-вероятно са, резултат от неразрешени емоционални конфликти, специфични семейни обстоятелства, хроничен стрес и отключващи стресови събития, характерови особености на индивида или комбинация от тези фактори. 

Миналият век е богат на научни изследвания по отношение на фамилни, емоционални и психологически фактори, характерни за заболяванията на щитовидната жлеза. През 1934 год. Конрад, както и Браун и Гилдеа през 1938г., стигат до едни и същи изводи, наблюдавайки и изследвайки пациенти, диагностицирани с хипертирeоидизъм. Всички пациенти имали следните характеристики: изключително чувство за несигурност, силно чувство за отговорност и тенденция да контролират външното изражение на своите емоции. Учените също така открили, че независимо от произходът на заплахата за тяхната сигурност (т.е. дали е продиктувана от продължителен стрес или внезапен емоционален шок), тя би могла да отключи автоимунно заболяване, водещо до хиперфункция или хипофункция на щитовидната жлеза.

През 1921 г. Маранон провежда изследване, в което установява, че 28% от неговите 159 пациента с хипертиреоидизъм са преживели някакъв силен емоционален шок или продължителен емоционален тормоз. Негов друг колега, Конрад, през 1934 г. също установява психическа травма в 94 % от неговите 200 пациента. Подобни наблюдения докладват и други учени като Брам и Кондал (1934) и Роджърс, Москович, Уолис и Мителман (1933), които били толкова впечатлени от значимостта на психичните фактори за инициирането на хипертироидизма, че нарекли автоимунното заболяване „Шок-Базедов“, т.е. Базедова болест.

Подобни изследвания има и за пациенти с болестта на Хашимото, което показва една сериозна перспектива тези автоимунни заболявания да са причинени от чисто психологически фактори или поне тези фактори да са изиграли значителна роля. Не на последно място като причина остава и хроничният стрес, както и травматично отключващо събитие, което може да бъде от всякакъв сорт (финансови проблеми, развод, раждане на дете, преместване в друга държава или друго населено място, смяна на работата, внезапна промяна на семейни обстоятелства, болест на член от семейството, смърт, че дори и сключване на брак). Моите лични наблюдения показват, че хроничният стрес и отключващото събитие обикновено се случват до около 2 години от диагностицирането. Т.е. имало е поне две-годишен период на продължително “фалиране” на имунната система.

Ясно е, че лечението на щитовидната жлеза става с един комплексен подход, който включва тяло и психика. Какъв обаче, ще изберат самите пациенти, тези, които наистина искат да оздравеят.

P.S. Заболяванията на щитовидната жлеза, и по-скоро психосоматиката й, са моя “тясна специалност” в последните 12 години от живота ми. Така просто се случи.  След няколко написани книги по горните въпроси и тъкмо когато реших, че съм се изчерпала с писане на тази тема се оказа, че в България това е един от най-наболелите здравословни проблеми. Така че ще продължавам да пиша… Тази тема не се изчерпва с настоящата статия, защото е прекалено комплексна и огромна, но се надявам да мога да внеса повече разбиране по темата и за в бъдеще.

Светла Банкова, 

психолог и психотерапевт

0885 26 44 00 (за лични консултации по горната тема)

Някои референции:

Bram, I., (1927) “Psychic Trauma in Pathogenesis of Exophthalmic Goiter”, Endocrinology, 11:106, 1927

Brown, W. T. and Gildea, E. A., (1938) “Hyperthyroidism and Personality”, Am. J. Psychiat. 94: 407;

Goodall, J.S., (1933) and Rogers L., “The effects of the emotions in the production of Thyrotoxicosis”, M. J. & Rec. 138:411, 1933

Maranon, G., (1921). “Le facteur emotionnel dans la pathogenie des etats hypethyroididiens”, Ann. Med. 9:81., 1921

Mittleman, B., “Psychogenic Factors and Psychotherapy in Hyperthyreosis and Rapid Heart Imbalance”, J. Nerv., Ment. Disord. 77: 465, 1933

Mandelbrote B., MD, Wittkower E., M.D, Emotional Factors in Graves’ disease. Psychosomatic Medicine 17:109-123 (1955)