Tag: хормони и психика

Вие не сте емоционални, вие сте нормални!


_MG_902112Хормони и настроение. Вие не сте раздразнителни и емоционални, Вие сте си просто нормални!

(Или за начина, по който трябва да използваме антидепресантите и други “удобни” медикаменти!)

Добре, нека си признаем, има случаи, в които просто се чувстваме тъжни, раздразнителни, нервни, чувствителни или просто “депресивни”… Особено когато повече от едно нещо тръгне “накриво”. И обикновено ни се казва и показва (основно от близки и познати), че тази част от нас е непоправимо лоша, зла и трябва да бъде “премахната”. От нас се очаква да сме весели, грижовни, спокойни, слънчеви и засмени през повечето време и когато това не се получава, следват диагнози и самодиагнози: тревожност, депресия, панически атаки и какво ли не. Следват истории за “кучката вкъщи”, за емоционални сривове и плачове уж без причина. Или най-любимото ми от всички: “всичко е във/от главата ти”.

Най-лесното е да се отиде на психиатър с някое от горните оплаквания и предписването на най-различни медикаменти ни е в кърпа вързано: лексотани, диазепами, сънотворни и транквиланти. Още повече, че в България здравната застраховка не покрива екстри и услуги като психотерапия и тази услуга, за съжаление, остава за избраните глави, които могат да си я позволят.

Но какво да се прави, в крайна сметка на колегите психиатри това им е работата, да изписват лекарства, както сподели един колега наскоро. Лекарствата обаче сами по себе си не са достатъчни и няма да разрешат проблемите ни, това го знам със сигурност. Опитът и статистиките показват, че пациентите, които ползват лекарства и психотерапия, успяват да се излекуват много по-бързо и по-качествено от тези, които разчитат само на хаповете. Причината е, че психотерапията учи на нови умения, нов тип мислене и начини за справяне, които при следваща стресова криза могат да се приложат на практика. Лекарствата – не!

Едно проучване от 2013 година на над 5 000 човека също установява, че 62% от всички посетили психиатър са били пре-диагностицирани с депресия без да отговарят всъщност на клиничните критерии за такава! Т.е. получили са диагноза без да я “заслужават”!

Това не означава, че жените, които имат ясно изразено психиатрично заболяване като депресия или биполярно разстройство например не бива да бъдат лекувани медикаментозно (ако е необходимо), далеч съм от тази мисъл. Психиатърката Джули Холанд, автор на книгата “Раздразнителни кучки: истината за лекарствата, които вземате, съня, който не получавате, секса, който нямате и какво наистина ви подлудява” съветва, че настроенията трябва да се приемат! Всичките ни настроения и емоции, без изключение. “Вярвам, че на прекалено много жени се препоръчва да упойват чувствата и емоциите си с лекарства”, споделя психиатърката (било от засегнатите им близки или от лекарите им, бих добавила аз).

Не упойвайте чувствата и емоциите си!

А едно от най-важните умения на жените е именно в това, да бъдат чувствителни към средата, в която живеят, и емпатиини и разбиращи към хората около себе си. Но много жени не могат да “разпознаят” или “разкодират” собствените си чувства и емоции. Не могат дори да им дадат име. А чувствата и емоциите ни всъщност могат да бъдат много добра обратна връзка за това, което в действителност се случва с нас и с живота ни. Например едно раздразнение и негодувание могат да говорят за липса на баланс в една връзка, че нещо не е както трябва. Депресията може да бъде индикатор, че нещо в живота ни трябва да се промени, че сме потиснали някаква част от себе си или сме “глътнали” някакво негодувание или недоволство. 

Една от функциите на медикаментите е също да замазват симптомите и да ги потискат, да ни направят “дебелокожи” за проблемите, които имаме. Но това има и обратна страна – може да ни хвърли в състояние на постоянно “отричане”, което е не безизвестен психологически защитен механизъм. 

Факт е, че повечето пациенти могат да се почувстват по-добре и по-отпуснати, когато вземат антидепресанти (тези познати като SSRI или селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина). Някои от най-известните такива са fluoxetine, paroxetine, citalopram, fluvoxamine, zimeldine, sertralinine и др.).  Особено ако бъде уцелена подходящата доза и подходящото лекарство (което не винаги се случва веднага).

Този “лукс” обаче може да доведе също и до някои нежелани странични ефекти като: объркване, възбуда, понижено либидо, безпокойство, сънливост, мисли за самоубийство – всъщност при всеки симптомите могат да бъдат различни. От емоционална гледна точка някои пациенти могат да станат апатиини или просто да не изпитват съпричастност към другите хора, може всичко да им стане “равно” или “все едно”. Това обаче има и по-сериозни последици за жените, които вземат и противозачатъчни едновременно с антидепресантите. Получава се доста интересна, чисто химична реакция: контрацептивите завишават нивото на естрогена, а в същото това време се наблюдават и завишени нива на серотонина, дължащи се на самите антидепресанти. Това на чисто психологическо ниво може да доведе до едно прекалено задвижване към другите, техните нужди да излязат на преден план, докато нашите собствени остават някъде назад. Тогава сме много повече готови да “служим и обслужваме” другите, отколкото да мислим за себе си и напълно се “забравяме”. 

По принцип, в първата част на менструалния цикъл естрогенът и серотонинът са обикновено по-високи – тогава едни и същи неща могат да изглеждат по-добре, чувстваме се по-уверени, по-способни, по на мястото си.  Това е и времето, когато отхвърляме най-много работа и сме най-ефективни. Точно обаче преди започването на месечния цикъл естрогенът и серотонинът стигат най-ниските си нива, така нареченият PMS (предменструален синдром), тогава сме най- чувствителни и потиснати, най-много се влияем от отхвърляне и неодобрение. Поради тази причина и много жени страдат от така наречената “циклична депресия”, т.е повлияна от естественото движение на хормоните ни. Hormones

Това не означава, че трябва да градим живота си около това какви хормони ни “друсат”, нито пък хората около нас са длъжни да понасят екстремните ни настроения. Но познавайки себе си по-добре, можем сами да си помогнем. Когато се чувстваме по-критично настроени – е, тогава е време да се разгледаме по-честно: Кое не е наред? Кое е вповече? Кое е в по-малко? Какво бихме желали да се промени? А когато хормоните ни достигнат най-благоприятните си нива: заемете се с промените, защото тогава ще бъдете и по-дипломатични, по-разбрани и по-сговорливи.

Един начин наистина да бъдете една по-добра версия на “себе си”. 

Светла Банкова, психотерапевт и психолог

За консултации: 0885 2644 00

 

 

Хормони на щастието

Хормони на щастието и… как да си ги набавим сами? Химия и хормони …

Как да се справим с постоянната тревожност?

Постоянна тревожност (“генерализирана тревожност”). Методи  за справяне …

Порно и еректилна дисфункция

Психосоматика на секса. Порно и еректилна дисфункция (Porn induced erectile …