Category: Uncategorized

Психосоматика на щитовидната жлеза: Болест на Хашимото и Базедова болест (Семинар + уъркшоп)

Емоционални и психологически аспекти на заболяванията на щитовидната жлеза. Скритите послания на автоимунните заболявания на щитовидната жлеза.

Заболяванията на щитовидната жлеза до скоро бяха “запазени” за жени с възрастова граница 40-55 години. Но вече се превръщат в епидемия не само в България, а и по цял свят. Според водещи лекари и учени в България заболяванията на щитовидната жлеза (хипотиреиодизъм, хипертиреиодизъм, Базедова болест, Болест на Хашимото, рак на щитовидна жлеза и възли) засягат над 1 милион българи, като тези заболявания превалират най-вече при жените (80%). Възрастовата граница на заболелите продължава да пада: за съжаление вече има и деца и тийнейджъри, диагностицирани с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, което е алармиращо за всички. 

Защо реших да направя този практически семинар?

• Първо, защото бих искала клиентите ми и хората страдащи от автоимунни заболявания на щитовидната жлеза да са по-информирани за здравето си и да се чувстват по-добре.
• Но също и защото се изморих да чувам от клиенти как заболяванията на щитовидната жлеза (Хашимото и Базедова болест напр.) са до живот, как им е казано, че “просто трябва да си пият хапчетата” и как “нищо друго не може да се направи”. Но в същото време имат куп психологически и физически симптоми…
• Защото се уморих да чувам от клиентите си за “нормални изследвания” или такива в “норма”, но страдащите си страдат от съответните симптоми без някой да може да даде каквото и да е обяснение защо се случва. 
• Защото не винаги вярвам на лабораторните изследвания, но на пациентите и техните симптоми – да.
• Защото вярвам, че първо е пострадала душата и след това тялото и автоимунната система са се предали. Жертвата в случая е щитовидната жлеза.
• Защото вярвам, че всичко това може да се промени и тези пациенти да се излекуват. Вярвам най-вече, че тялото ни има изключителната способност да се самовъзстановява. 

Какво ще научите на този семинар-уъркшоп?

• Симптомите на заболявания на щитовидната жлеза и техните послания. Как психиката влияе на вашето тяло, защо и как точно се е разболяла щитовидната жлеза?
• Източна срещу Западна медицина или заедно? Чакри и ендокринна система.
• Диета и как може храната да ни помогне? Опасни и полезни храни.
• Витамини, минерали и добавки – за или против? Билки – кои и кои не? Моят личен опит.
• Кои са двата продукта/добавки, които могат да повлияят на автоимунната система да се “преориентира” и да не атакува повече собствените си клетки?
• Как да управляваме стреса в живота си, за да не ни управлява той? И защо има толкова голямо значение при заболявания на щитовидната жлеза? Анатомия на стреса.
• Психологически и емоционални симптоми: депресия, тревожност, емоционална лабилност и други, които придружават Хашимото и Базедова болест, и как да се справим с тях?
• Какви събития са предизвикали вашето имунно заболяване? Как стана така, че се разболях? Защо точно аз?
• Алтернативни и допълнителни методи на лечение при заболявания на щитовидната жлеза.
• Коя е №1 психологическа причина, която ни пречи да се излекуваме? И как можем да я променим? Кратък психологически тест.
• 5-те потребности и как тяхното задоволяване в крайна сметка може да доведе до излекуване…
• Кратки методи и малки тайни от енергийната психология, които ще ни помогнат да се чувстваме по-добре.
• ………. И още куп други неща, които ще ви помогнат да възстановите вашето здраве!

За кого е подходящ семинарът?

• За хора, които вече имат диагноза (Хашимото или Базедова болест) и биха искали да подобрят здравословното си състояние – психично и физическо;
• За хора, които се съмняват, че имат проблеми със щитовидната жлеза или имат необясними от клинична гледна точка симптоми;
• За хора, чиито близки имат някоя от горепосочените диагнози и биха искали да знаят повече, за да им помогнат.

Внимание: Семинарът няма за цел да оспорва методите за лечение на съвременната традиционна медицина, а да даде както различен поглед, така и допълнителна информация за психологическите и емоционалните аспекти на тези заболявания с цел подпомагане оздравяването на пациентите. Моля, пациентите да не си спират лекарствата на своя глава, независимо какво ще научат, без знанието и одобрението на лекуващия лекар, тъй като това може да бъде изключително опасно за тяхното здраве.

Дата на провеждане: 

Първи семинар: 01/10/2016, събота – групата вече е запълнена

Втори семинар: 08/10/2016 – групата е почти пълна.

Ако продължава да има още желаещи, ще направя и трети семинар. Ако сте изпратили заявка, ще ви уведомя допълнително.

Предстои да обявя дати за Варна и Пловдив (Надявам се скоро).

Продължителност: 10:00 до 14:00 (с 30 мин. почивка) (Моля, все пак си оставете повече време, може да закъснеем при толкова големи групи).

Място на провеждане: гр. София, бул. Христо Ботев No. 69, Хотел: Best Western Plus

Цена: 40 лв.

За да гарантирате мястото си е необходимо преди това да сте попълнили “Заявка за участие”, която може да бъде изтеглена от ТУК (ще се отвори файл, който можете да запишете на компютъра си).

След попълване на заявката, моля, изпратете я на sbankova@yahoo.com. Заявките са необходими, за да мога да съобразя максимално съдържанието на семинара с нуждите на участниците, както и с цел по-добра организация на семинара. В противен случай не мога да ви регистрирам!

За водещата Светла Банкова: по професия съм психолог и психотерапевт и много си обичам професията. Работя я от близо 17 години. Завършила съм психология в American Public University, САЩ и съм специализирала телесна психотерапия в Швейцария. Имам 13 години опит в психосоматиката на щитовидната жлеза и съм автор на 5 книги в тази област (само на английски език за момента). Последната ми книга “Mental Emotional and Psychological Aspects of Thyroid disorders” може да бъде намерена на Amazon.com. Повече подробности за мен на семинара.

Попълни заявка за Участие в семинара

Въпроси – ако имате такива, независимо от предоставената информация по-горе: 0885 26 44 00 (Ако не отговоря, значи съм в сесия. Моля, оставете съобщение и ще ви върна обаждането при първия възможен случай).

Светла Банкова

Психолог и психотерапевт

0885 26 44 00

Хранителна Психиатрия

Хранене при депресия и тревожност

Може ли това, с което се храним, да влияе на това как се чувстваме? Вярно ли е, че ние сме това, което ядем? Множество изследвания вече потвърждават, че това, с което се храним, до голяма степен определя и как ще се чувстваме в чисто психологически план. Депресия, тревожност, отпадналост, вялост, липса на енергия, “задръстен мозък” и проблеми с паметта? Да видим какво ядете!?

Моника е сaмо на 27 години, но се чувства на 80: мисленето й е замъглено, раздразнителна е и изморена през цялото времe. Моника изпитва пристъпи на силна тревожност, които стават все по-чести. Диагностицирана е с генерализирана тревожност, но лекарствата, които са й предписани, до много малка степен облекчават симптомите, така че тя започва да търси помощ другаде. Решава да направи драстични промени в диетата си – спира захарта, червеното месо и обработените зърнени храни и превключва към по-средиземноморска диета като се фокусира най-вече върху зеленчуци, плодове и риба. Започва да вижда подобрение в състоянието си в рамките на няколко седмици, и днес, три години по-късно, тревожността и депресията напълно са изчезнали. Моника споделя: “Никога не съм се чувствала удобно и сигурна в живота си, сега това обаче е факт.”

Д-р Ева Селхаб от Харвардския университет и клиничен сътрудник по медицина в Института Бенсон-Хенри в болницата в Масачузетс споделя, че източната медицина от хилядолетия предписва диетични промени за облекчаване на физически и психични заболявания и тепърва западната медицина започва да го прави като значителен брой научни изследвания показват, че храните, които консумираме, афектират нашето психично здраве. Практически има толкова много научни изследвания в тази област, че вече е открита една нова специалност: хранителна психиатрия.

“В продължение на векове в психиатрията се шири идеята, че психиката е отделна от тялото – че психични заболявания като депресията, например, съществуват само в мозъка и това, с което храним тялото, няма никакво значение”, казва Феличе Джака, професор в Медицинския Университет Деакин в Мелбърн, Австралия, който фокусира работата си върху въпросната хранителна психиатрия. “Но изследванията през последните 10 години показват, че психичното здраве е част от цялото и не могат да бъдат разделяни”.

Например, едно изследване на няколко хиляди жени в Австралия, които се хранят повече с плодове и зеленчуци, необработени меса и зърнени храни показва, че те е много по-малко вероятно да бъдат диагностицирани с депресия, тревожност или биполярно разстройство. Други две независими изследвания в Норвегия и САЩ потвърждават горните изследвания. Досега най-силна корелация е открита при депресията, но някои изследвания показват, че тази корелация е валидна и за заболявания като тревожност, деменция, шизофрения и разстройство на вниманието. В крайна сметка, ако “не ядем правилните храни, ще се чувстваме зле”, подчертава авторът на „Диета на Щастието“,  д-р Дрю Рамзи.

И така…. Какво ядете? Как храната афектира настроението Ви?

Като всяка друга част от тялото, мозъкът ни също е свързан с храната, която консумираме. “Емоциите тръгват от биологията, с две нервни клетки, които си взаимодействат, и тези нервни клетки са направени от хранителните вещества в храната ни”, казва Рамзи. Вашето тяло не може да произвежда невротрансмитера серотонин без желязо и триптофан или да произвежда миелин, мазните вещества, които изолират мозъчните клетки, без витамин B12 (който присъства най-много в морските храни, говеждото и млечните продукти).

Ясно става защо зареждайки тялото с качествено гориво под формата на храна спомагаме тялото да работи добре от пръстите на краката до върха на главата… Но не само това. Някои изследвания показват как и някои хранителни добавки могат да повлияят на състоянието на психиката ви. Например плъхове, хранени с богати на мазнини и рафинирана захар храни показват намалени количества на невротрофини в мозъка и учените подозират, че подобно нещо се случва и при хората, които обичат захарта. И това е проблем, тъй като невротрофините спомагат за растежа на нови мозъчни клетки в хипокампуса, част от мозъка, която е свързана с паметта. Също така е установено, че хипокампусът е по-малък при хората в депресия, но пораства отново, когато депресията бъде третирана и излекувана. Така че храненето с храни с ниско съдържание на захар може да повлияе на депресията, най-малко частично, базирайки се на установения ефект на невротрофините върху хипокампуса.

Кислородният стрес върху мозъчните клетки също има влияние. Тъй като мозъкът изгаря огромни количества глюкоза, за да произвежда енергия, много подобно на начина, по който горите бензин в колата и има пушек, така и когато горите гориво в мозъка, то има вид на “газове” – това са свободните радикали. С времето тези свободни радикали могат да увредят клетките и това се нарича кислороден/ оксидативен стрес. Мозъчните клетки и сигналите, които си изпращат една на друга, са част от това, което създава настроението и емоцията. Така че, ако клетките не са здрави или са повредени, сигналите, които изпращат, са вяли и нередовни и вие се озовавате със заболявания като депресия и тревожност. Антиоксиданти като витамин С, Е и бета каротин, както и флавоноиди като quercetin (кверцетин) и антицианиди (например в тъмните плодове като боровинки), е доказано, че предпазват и лекуват оксидативния стрес.

Молекулите в храната също афектират гените чрез т.нар. епигенетика. Изследвания показват, че флавоноидните антиоксиданти в продукти като черния шоколад и определени зеленчуци, цинк от мидите или омега-3 киселини всъщност променят начина, по който се държат гените. Следователно, ако имате генетична предразположеност към депресия, диетата ви може да намали или увеличи риска от развитие на това заболяване.

Бактериите в стомаха също имат доста роли за запазване на психиката здрава. Обвивката на стомаха действа като бариера за токсините и подпомага храносмилането като същевременно пречи до мозъка да достигат вредни вещества, а в същото време тялото получава необходимите си хранителни вещества. Но когато стомахът е претоварен с грешни храни (преработени захари, обработени меса като салами и наденици и въглехидрати от бяло брашно), то тогава той се възпалява, а ние знаем, че възпалененията са свързани с някои разстройства на настроението, включитено депресия.

Един друг начин, по който бактериите в стомаха подпомагат мозъка, е чрез синтезиране на много невротрансмитери, такива като серотонин и допамин. Едно проучване от 2011 година на Университета в Макмастер, Онтарио, Канада установява, че промяната на баланса на стомашните бактерии не само променя нивата на тези химикали в мозъците им, но също причинява и значителни промени в поведението: мишки, които по начало били срамежливи, започнали да се държат доста наперено и предизвикателно, което предполага промяна в нивото на тревожността им. Вярно е, че учените все още не могат да установят как точно стомашните бактерии влияят на неврохимията на мозъка, но е повече от сигурно, че правилната диета произвежда “правилните” стомашни бактерии, а тези бактерии могат да повлияят положително на мозъка ни до дни.

И така… какво ядете? Храни срещу депресия и тревожност.

• Отворете хладилника и погледнете рафта точно на нивото на очите ви. Това са продуктите, които по правило най-много ще консумирате, защото са най-лесно достъпни и са буквално “пред очите ви”. Решение: сложете там “живи” продукти, плодове и зеленчуци, които са доказано полезни за вашето здраве и настроение.
• Предпочетете “жива храна” пред сготвено. Българинът има традицията да “пре-готвя” манджите си, при което всички полезни витамини и минерали са унищожени докато стигнат до тялото ни. Спрете да пре-готвяте и яжте повече жива храна.
• Преди да се отправите към психиатъра, за да ви изпише лекарства за тревожност или депресия, въведете нов хранителен режим, включвайки хранителни продукти, които са полезни за тялото и мозъка ви. От особена важност са храни богати на Омега-3 киселини – спанак, спирулина, риба, ленено семе. 
• Пийте много вода и билкови чайове, избягвайте безалкохолни напитки. Не е толкова трудно, аз го правя от години. Пък също е доказано, че ефектът на жълтия кантарион е почти подобен на някои антидепресанти, както и че маточината помага при безсъние. 
• Не пушете. Тревожността се подклажда от цигарите, не се намалява.
• Спортувайте по минимум 30 мин. на ден. Когато стане навик, не е толкова трудно.
• Пиите пробиотици. Те със сигурност ще укрепят имунната ви система и стомаха. 
• Ако вече имате проблеми със стомаха или имунната система, преминете на безглутенова диета поне за 6 месеца, за да заздравите обвивката на стомаха.
• Медитирайте! Медитацията има над 40 ползи за вашето здраве, не я пренебрегвайте (подробности ще следват в друга статия).

И ако тази статия ви е убедила колко важно е какво ядем, за да се чувстваме добре, значи струвало си е да я пиша!:) А ако имате нужда от по-подробна консултация за това как храната влияе върху психиката ви, не се колебайте да се свържете с мен. 

Успех!

Светла Банкова

0885 26 44 00

13 научни метода, които ще ни направят по-щастливи. Дисекция на щастието.

Щастието не е крайна спирка. То е начин на пътуване. Не знам кой го е казал, но е вярно. То е начин на живот, житейска философия и възможност да изпиташ всички емоции, които животът ти предлага. Дали хората се раждат щастливи или стават такива?

Според много проучвания за щастието и най-вече тези на д-р Соня Любомирски, професор от Калифорнийския университет (наричана още Д-р Щастие) щастието е 50 % в нашите гени, 10 % се определя от средата, в която живеем и от независещи от нас фактори; а 40% – от нашите съзнателни действия и мисли. В 10-те % учените включват неща като липса на свобода, някакво тежко психическо заболяване или изключителна бедност. С други думи казано, ние имаме 40% (поне) контрол над своето щастие и можем да променим т.нар. “генетично зададена точка на щастие”, която всички притежаваме.

Как и какво обаче е щастие? Пожелаваме си го на рождени дни, празници и всякакви радостни поводи. Но никой не си задава въпроса какво е това чудо, наречено щастие?  Защото, ако не знаем какво е, ние можем да гоним цял живот някакви призраци и никога да не ги стигнем!

Според учените щастието най-често се определя като “чувството, че животът ни е стойностен и пълен, усещането за радост, удовлетвореност и благополучие в комбинация със субективното усещане, че животът ни е добър, смислен и полезен”.  Казвам “субективно”, защото всеки си има свое мерило дали животът му е смислен и полезен. Има хора, на които, обективно погледнато, всичко им е наред и няма причини да не са щастливи. Въпреки това те се чувстват нещастни и сякаш все нещо не им е наред. Обяснението се състои в това, че ние, хората, притежаваме така наречената “хедонична адаптивност”, която ни спасява да не полудеем в моменти на големи трагедии: смърт на близки, катастрофи, войни и бедствия. “Хедоничната адаптивност” ни помага да оцелеем и скоро да се върнем на нивото на личната си “точка на щастие” от преди трагедията. Но също тя е виновна и да не се чувстваме перманентно по-щастливи, ако получим придобивки, за които сме мечтали: материални – като нова кола или по-голямо жилище, голяма сума пари или повишение в работата, раждане на дете или сключване на брак. Тази “хедонична адаптивност” ни връща обратно на нашето генетично зададено ниво на щастие, както и при негативните събития, които ни се случват.

Как обаче може да се промени тази “точка на щастие”, за да можем да се радваме на живота такъв, какъвто е, независимо от материалното си състояние и обстоятелствата? “Учените на щастието” са стигнали до няколко извода за това как може да бъде променена “точката на щастие”, а аз съм добавила някои свои, които също знам, че работят:

1. Изразявайте благодарност и признателност. Бъдете благодарни за това, което имате, казвайте често “благодаря”, дори и за дребни неща. А един път в седмицата седнете и напишете за какво сте благодарни през изминалия период, дори и за най-незначителните неща.

2. Практикувайте “актове на доброта”. Пуснете някой на опашката да мине пред вас, дайте път, помогнете на възрастен да се качи, отворете вратата на някого, чиито ръце са заети, направете неочакван подарък на близък, направете комплимент, усмихнете се, помогнете просто ей така… Тези “актове на доброта” подобряват нивата на серотонина и увеличават имунитета – според някои изследвания в тази област.

3. Научете се да се справяте и с негативните неща, които ви се случват, тъй като ние нямаме контрол над повечето от тях. Не можем да ги избегнем, но можем да изберем как да гледаме на тях. Изберете да гледате на тях като на предизвикателства, които правят живота ви по-интересен или по-предизвикателен. Приемете, че те са част от живота, защото, както е казал Юнг, “Думата “щастие” би загубила смисъла си, ако не се балансираше от тъгата”.

4. “Отглеждайте” позитивно мислене и оптимизъм. Негативното мислене е лесно и при това заразно. Понякога се изискват доста усилия, за да се превъзпитате да мислите и да гледате положително на живота – такъв какъвто е – и да бъдете просто оптимисти. Обградете се с положителни хора и забравете “негативистите”.

5. “Осиновете” вярването, че няма “грешки”. “Грешните” Решения, които си мислим, че сме взели, или можем да вземем, всъщност отварят други пътища в живота, нищо повече. И ако искате да си го докажете, върнете се към онези “грешни” решения, които смятате, че сте взели преди, и вижте какво добро е произлязло от тях, защото такова ще намерите, сигурна съм.

6. Научете се да прощавате. Всичко може да бъде простено рано или късно. Прощаването не е равно на забравянето. Прощаването е важно не толкова за тези, на които прощавате, а за вас и за вашия собствен вътрешен мир. Не забравяйте обаче, че прошката е процес, а не еднократен акт или решение.

7. Практикувайте “презумпция за невинност”. Приемете, че в 99.9% от случаите хората правят или не правят неща, казват или не казват неща по свои собствени причини, които нямат нищо общо с вас, т.е. оперирайте се от презумпцията за виновност и злонамереност, защото те не искат всъщност да ви навредят.

8. Наслаждавайте се на момента “тук и сега”. Запомняйте моментите на щастие, които сте изпитали, и после се връщайте към тях. Човек запомня не толкова събитията, колкото емоциите, които е изпитал, и връщането мислено към тях моментално може да повиши “нивото на щастие”.

9. Инвестирайте в банковата сметка, наречена “взаимоотношения”. Много хора правят грешката да отделят време, енергия и усилия в постигането на материални неща, забравяйки, че те са точно такива: материални. Но едва ли с нещо материално може да се радвате на празниците или да се гушнете в тях, или да поплачете пред тях и те да ви утешат. Само хората, с които имате добри отношения, могат да го направят за вас, така че инвестирайте своето време и енергия в значими за вас отношения. А добрите взаимоотношения повишават т.нар. “хормон на любовта”, окситоцин.

10. Посветете живота си на значителни цели. Значителни за вас, не непременно за другите. Когато хората нямат цели в живота си, то животът им става пуст и безсмислен, да не говорим, че понякога ги “хвърля” и в паника. Целите са тези, които ни движат в живота и го правят смислен. А наградата, която получаваме, когато постигнем целите си, повишава друг хормон на щастието, наречен допамин.

11. Занимавайте се с духовни практики. Душата на човека има нуждата да бъде хранена също толкова, колкото и тялото му. Интересувайте се и пробвайте различни духовни практики докато намерите тези, които ви “хранят” и най-добре отговарят на вашата душевност.

12. Медитирайте редовно. Това е единственото безплатно лекарство, което имате винаги подръка. Научно е доказано, че медитацията има над 40 ползи, някои от които са: повишаване на концентрацията и паметта, намаляване на тревожността и негативното мислене, увеличаване на нивото на серотонина, подобряване функцията на имунната система, помага при безсъние, прави ни по-търпеливи, по-креативни и по-продуктивни, намалява нервното напрежение и кръвното налягане и т.н.

13. Ангажирайте се с физическа активност и спорт. Излишно е да казвам, че само 30 минути упражнения на ден подобряват настроението, повишават енергията, правят ни по-здрави, повече оптимистични и по-продуктивни. Спортът повишава по естествен път нивото на серотонина, който се използва при производството на почти всички антидепресанти.

Какво знам със сигурност:

Пишейки горните “методи за повишаване на щастието”, знам, че те колкото и лесни да изглеждат, не са толкова лесно осъществими. Те понякога ще изискват цялостна промяна на начина на живот, на мисленето ни и на това как изобщо гледаме на щастието. Това е работа и самодисциплина, а понякога изисква и помощта на психотерапевт.

Знам също, че по-щастлив може да бъде абсолютно всеки, стига да си го постави за цел. Но първото и основно нещо е вземането на това трудно и важно решение: “Да, аз искам да бъда по-щастлив и ще направя всичко, за да го постигна, защото го заслужавам”.

Светла Банкова

психолог и психотерапевт

0885 26 4400

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Случаите по-долу са истински, но имената, както и някои други детайли, са променени с цел запазване на самоличността на клиентите.

Мария (32 г), се буди почти всяка нощ, само няколко часа след като заспи, със сърцебиене, стегнато гърло, чувство, че се задушава и силен страх, че умира. Няма представа защо и откъде идва всичко това, но усещането е смазващо. Като след кошмар, само че такъв няма.  Не успява да заспи до сутринта и броди из къщата с надеждата, че може да се върне към съня си и да поспи поне малко. Но страхът я държи будна. Сутринта се чувства като пребита, без всякаква енергия и едвам отива на работа, където не може да свърши почти нищо от задълженията си. Вече няколко пъти шефът й я привиква и я заплашва с уволнение. И така, докато вече няма сили и решава да отиде на лекар, за да провери дали няма сърдечен проблем. За щастие няма и лекарят я насочва към психотерапевт.

Росен (38 г.), мениджър в търговска фирма, споделя, че внезапно изпада в силни пристъпи на безпокойство и страх, при които ръцете и краката му изтръпват, получава силно сърцебиене, изпотява се и му се гади. Ръцете му треперят докато говори. В началото тези епизоди били не толкова силни и бързо преминавали, но напоследък зачестили и ставали все по-упорити. Страхува се, че тези епизоди може да се случат пред подчинените му и може да загуби работата си. Мисли си, че полудява, особено след като тези паники го връхлитат изневиделица и без всякаква причина. Има чувството, че това някак не се случва на него и той не е напълно там (деперсонализация).

Валя, 45-годишна, счетоводителка, семейна, с две деца, споделя, че на няколко пъти изпитвала чувство на задушаване, паникьосвала се и не знаела какво да прави. Сърцето й сякаш ще излезе от гърдите и я обхваща неописуем страх, че умира. Стягането в гърдите и липсата на въздух допълнително влошавали положението. Напуснала работа, защото не можела вече да издържа на мисълта, че “това може пак да й се случи”, а вкъщи смятала, че ще бъде по-спокойна. Но не станало. И така, вече 3 години, паниките не си отивали, а напротив, положението ставало по-зле. Мъжът й подал молба за развод. 

Мария, Валя и Росен са жертви на така наречените “панически атаки”, или “паническо разстройство”. За щастие тези случаи имаха благополучен край. 

“Паническите атаки” не дискриминират: те могат да дойдат при хора от всякаква възраст, млади или стари, мъже или жени, богати или бедни, успешни или не. 

Диагноза “паническо разстройство” (съгласно DSM V) може да се сложи, ако сте имали:

Паническо разстройство (включва паническо разстройство с или без агорафобия)

1. Повтарящи се, неочаквани панически атаки
2. Поне една от паническите атаки е последвана в рамките на един месец (или повече) от едно от следните условия:

• Силна тревога или опасения, че ще се получи нова паническа атака или последствия от нея (загуба на контрол, страх от инфаркт, страх че полудяваш)
• Значително маладаптивно поведение свързано с паническата атака (например поведение, насочено към предотвратяване на такива атаки, като например да не правите физически упражнения или да не посещавате непознати места заради опасения да не би да ви се случи отново).

3. Паническите атаки не се дължат на физиологични ефекти от вещества (лекарства или наркотици) или на някакво общо медицинско заболяване, напр. хипертиреоидизъм, сърдечни заболявания и др.
4. Паническите атаки не са резултат от симптоматика, свързана с други психични заболявания, напр. социална фобия, посттравматично разстройство, обсесивно компулсивно разстройство, тревожно разстройство на разделянето, общо тревожно разстройство, специфична фобия.

Паническите атаки се дефинират като период на интензивен страх, при който най- малко 4 от общо 13 дефинирани симптома е необходимо да присъстват, и продължават около 10 минути от започване на симптоматиката.

• Сърцебиене, прескачане на сърцето или повишен сърдечен ритъм
• Изпотяване
• Треперене или тресене
• Усещане за “недостиг на въздух” или задушаване
• Усещане за задавяне/задушаване
• Болка в гърдите или дискомфорт
• Гадене или стягане в корема/дискомфорт, дори повръщане
• Усещане за замаяност, нестабилност, обърканост, губене на съзнание.
• Чувство за нереалност (дереализация) или “откъсване” от себе си.
• Чувство за загуба на контрол или чувство, че полудяваш.
• Страх, че умираш.
• Изтръпване или боцкане (парастезия) или вдървяване на крайниците
• Студени или топли вълни

Внезапните епизоди на безпокойство и силен страх се появяват неочаквано, без всякаква причина. Паниката обикновено има пик от няколко минути (обикновено 10-15 мин.), т.е. тя е краткосрочна като преживяване, въпреки че има случаи, при които се връща на “вълни” за период до 2 часа, но с по-слаб интензитет.

Паническото разстройство е разстройство на тревожността. Вярно е, че почти всеки човек е изпитвал през живота си един или два панико-подобни епизоди и ако сте от тези хора, може никога повече да не получите такъв. Но когато те се засилват по брой и интензитет, време е да потърсите помощ, преди да сте развили и агорафобия (която може да е придружаваща паническото разстройство) или преди да сте развили т. нар. предварителна тревожност (т.е. силен страх да не получите нов пристъп).

Диагнозата “паническо разстройство” се поставя само след изключване на чисто медицински причини като: хипертиреоидизъм, хипоглекемия, реакция на прекомерен кофеин или отказване от алкохол, транквиланти или седативи; синдром на хипервентилацията; пролапс на митрална клапа, предменструален синдром и смущения във вътрешното ухо (когато водещ симптом е световъртеж и замайване). Повече за тях ще бъде написано в последваща статия. 

Иска ми се да вярвам, че само това са заболяванията, които трябва да се вземат под внимание за диференциалната диагноза и които могат да предизвикат панически атаки и подобни симптоми, но това не е така. За съжаление има и някои други, които макар и рядко, могат да доведат до такива симптоми: тумор на надбъбречните жлези, белодробна емболия, синдром на Кушинг, дефицит на калций, магнезий, ниацин, витамин В12, сърдечна аритмия, синдром след комоцио и др. Така че не се сърдете на психотерапевта, когато започне да ви задава всякакви медицински въпроси или ви изпрати при личния лекар за предварително отхвърляне на  горните диагнози. Работила съм с хора, които са изпитвали подобни на панически атаки, а се е оказвало, че имат хиперфункция на щитовидна жлеза и при внезапно освобождаване на големи количества тироиден хормон се стига до панико-подобни симптоми. В този случай съпътстващите заболявания се лекуват едновременно докато тече психотерапията, за да има най-добър резултат.

Често ме питат: “Ама защо аз ги получавам тези панически атаки, защо точно на мен се случва? Какво лошо съм направил, за да заслужа такова наказание? Ще умра ли?”

Отговорът е: Нищо лошо не сте направили и това не е някакво “божие наказание”. Не, няма да умрете от паническо разстройство, по принцип паническите атаки не са опасни. А защо на вас се случва ли? Затова може да има доста причини, но науката все още, разбира се, не е единодушна по въпроса.

Причината обикновено не е само една, при чието отстраняване ще се елиминира и проблемът. Нека видим следните възможни причини или комбинацията от тях, които науката познава досега:

1. Наследственост. Не ме разбирайте, че паническото разстройство някак си се наследява от майка ви или баща ви. Наследява се предразположеността към тревожни разстройства или типа нервна система. Тревожна майка е много вероятно да отгледа “тревожно” дете. По-късно в живота ви трябва само един хроничен стрес и някакво травматично събитие, което да отключи тревожността в някоя от нейните форми вече като диагноза. 

Проклятието на 17-та хромозома за разстройствата на тревожността

На чисто биологично ниво отговорен за тревожността е генът за пренасяне на серотонина в хромозома 17, който може да е с къса или дълга разновидност. (Късата разновидност е свързана с амигдалата, която отгововаря за мигновеното бягство при опасност, застрашаваща живота). Ако сте късметлия да носите късата разновидност в гените си, то тогава вие сте по-уязвими за стреса, има доста по-голяма възможност да развиете тревожност и като капак на всичко сте по- неподатливи на SSRI (селективен инхибитор на реабсорбцията на серотонина), т.е. лекарства като Zoloff и Paxil едва ли ще ви подействат успешно. Но това е само биологичната част. Паническото разстройство НЕ се дължи само на биологични причини. 

2. Условия в ранното детство и тип родителско поведение. Прекалено предпазливи родители (облечи се да не настинеш!), свръхкритични и с особено високи стандарти (искам от теб само шестици!), такива, които потискат своите чувства и изискват същото от децата си (какво си се разревал, истинските мъже не реват), перфекционисти и особено консервативни (какво ще кажат хората!); такива, които, без да искат, са създали емоционална несигурност и зависимост в децата си… Всички изброени могат да допринесат за израстването на тревожни личности. Но това пак НЕ е единствената причина за паническото разстройство. 
3. Стресови ситуации или хроничен стрес: загуба на работа, някаква сериозна промяна в живота, перманентно потиснати чувства и емоции, липса на самоувереност и не-грижа за себе си, погрешни убеждения, стресов начин на живот, липса на усещане за смисъл и цел в живота… и мога да продължавам с още вероятни причини, но истината е, че при всеки човек те са различни и строго индивидуални. Затова е необходим индивидуален подход…

И все пак паническото разстройство се лекува и то успешно. Истината е, че отнема време, подходът е комплексен и, както вече казах, няма един-единствен метод, който да се приложи като под индиго за всеки човек. Но за това, в следващите статии… А ако смятате, че вие самите или ваши близки имат нужда от помощ, не се колебайте да я потърсите по-скоро, за да прекъснете страданието. 

Светла Банкова,

психолог и психотерапевт

0885 26 44 00

P.S. Ако искате да споделите ваши подобни преживявания или как сте се справили с тях, не се колебайте да го направите в коментарите по-долу…

Хормони и настроение. Вие не сте раздразнителни и емоционални, Вие сте си просто нормални!

Добре, нека си признаем, има случаи, в които просто се чувстваме тъжни, раздразнителни, нервни, чувствителни или просто “депресивни”… Особено когато повече от едно нещо тръгне “накриво”. И обикновено ни се казва и показва (основно от близки и познати), че тази част от нас е непоправимо лоша, зла и трябва да бъде “премахната”. От нас се очаква да сме весели, грижовни, спокойни, слънчеви и засмени през повечето време и когато това не се получава, следват диагнози и самодиагнози: тревожност, депресия, панически атаки и какво ли не. Следват истории за “кучката вкъщи”, за емоционални сривове и плачове уж без причина. Или най-любимото ми от всички: “всичко е във/от главата ти”.

Най-лесното е да се отиде на психиатър с някое от горните оплаквания и предписването на най-различни медикаменти ни е в кърпа вързано: лексотани, диазепами, сънотворни и транквиланти. Още повече, че в България здравната застраховка не покрива екстри и услуги като психотерапия и тази услуга, за съжаление, остава за избраните глави, които могат да си я позволят.

Но какво да се прави, в крайна сметка на колегите психиатри това им е работата, да изписват лекарства, както сподели един колега наскоро. Лекарствата обаче сами по себе си не са достатъчни и няма да разрешат проблемите ни, това го знам със сигурност. Опитът и статистиките показват, че пациентите, които ползват лекарства и психотерапия, успяват да се излекуват много по-бързо и по-качествено от тези, които разчитат само на хаповете. Причината е, че психотерапията учи на нови умения, нов тип мислене и начини за справяне, които при следваща стресова криза могат да се приложат на практика. Лекарствата – не!

Едно проучване от 2013 година на над 5 000 човека също установява, че 62% от всички посетили психиатър са били пре-диагностицирани с депресия без да отговарят всъщност на клиничните критерии за такава! Т.е. получили са диагноза без да я “заслужават”!

Това не означава, че жените, които имат ясно изразено психиатрично заболяване като депресия или биполярно разстройство например не бива да бъдат лекувани медикаментозно (ако е необходимо), далеч съм от тази мисъл. Психиатърката Джули Холанд, автор на книгата “Раздразнителни кучки: истината за лекарствата, които вземате, съня, който не получавате, секса, който нямате и какво наистина ви подлудява” съветва, че настроенията трябва да се приемат! Всичките ни настроения и емоции, без изключение. “Вярвам, че на прекалено много жени се препоръчва да упойват чувствата и емоциите си с лекарства”, споделя психиатърката (било от засегнатите им близки или от лекарите им, бих добавила аз).

Не упойвайте чувствата и емоциите си!

А едно от най-важните умения на жените е именно в това, да бъдат чувствителни към средата, в която живеят, и емпатиини и разбиращи към хората около себе си. Но много жени не могат да “разпознаят” или “разкодират” собствените си чувства и емоции. Не могат дори да им дадат име. А чувствата и емоциите ни всъщност могат да бъдат много добра обратна връзка за това, което в действителност се случва с нас и с живота ни. Например едно раздразнение и негодувание могат да говорят за липса на баланс в една връзка, че нещо не е както трябва. Депресията може да бъде индикатор, че нещо в живота ни трябва да се промени, че сме потиснали някаква част от себе си или сме “глътнали” някакво негодувание или недоволство. 

Една от функциите на медикаментите е също да замазват симптомите и да ги потискат, да ни направят “дебелокожи” за проблемите, които имаме. Но това има и обратна страна – може да ни хвърли в състояние на постоянно “отричане”, което е не безизвестен психологически защитен механизъм. 

Факт е, че повечето пациенти могат да се почувстват по-добре и по-отпуснати, когато вземат антидепресанти (тези познати като SSRI или селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина). Някои от най-известните такива са fluoxetine, paroxetine, citalopram, fluvoxamine, zimeldine, sertralinine и др.).  Особено ако бъде уцелена подходящата доза и подходящото лекарство (което не винаги се случва веднага).

Този “лукс” обаче може да доведе също и до някои нежелани странични ефекти като: объркване, възбуда, понижено либидо, безпокойство, сънливост, мисли за самоубийство – всъщност при всеки симптомите могат да бъдат различни. От емоционална гледна точка някои пациенти могат да станат апатиини или просто да не изпитват съпричастност към другите хора, може всичко да им стане “равно” или “все едно”. Това обаче има и по-сериозни последици за жените, които вземат и противозачатъчни едновременно с антидепресантите. Получава се доста интересна, чисто химична реакция: контрацептивите завишават нивото на естрогена, а в същото това време се наблюдават и завишени нива на серотонина, дължащи се на самите антидепресанти. Това на чисто психологическо ниво може да доведе до едно прекалено задвижване към другите, техните нужди да излязат на преден план, докато нашите собствени остават някъде назад. Тогава сме много повече готови да “служим и обслужваме” другите, отколкото да мислим за себе си и напълно се “забравяме”. 

По принцип, в първата част на менструалния цикъл естрогенът и серотонинът са обикновено по-високи – тогава едни и същи неща могат да изглеждат по-добре, чувстваме се по-уверени, по-способни, по на мястото си.  Това е и времето, когато отхвърляме най-много работа и сме най-ефективни. Точно обаче преди започването на месечния цикъл естрогенът и серотонинът стигат най-ниските си нива, така нареченият PMS (предменструален синдром), тогава сме най- чувствителни и потиснати, най-много се влияем от отхвърляне и неодобрение. Поради тази причина и много жени страдат от така наречената “циклична депресия”, т.е повлияна от естественото движение на хормоните ни. 

Това не означава, че трябва да градим живота си около това какви хормони ни “друсат”, нито пък хората около нас са длъжни да понасят екстремните ни настроения. Но познавайки себе си по-добре, можем сами да си помогнем. Когато се чувстваме по-критично настроени – е, тогава е време да се разгледаме по-честно: Кое не е наред? Кое е вповече? Кое е в по-малко? Какво бихме желали да се промени? А когато хормоните ни достигнат най-благоприятните си нива: заемете се с промените, защото тогава ще бъдете и по-дипломатични, по-разбрани и по-сговорливи.

Един начин наистина да бъдете една по-добра версия на “себе си”. 

Светла Банкова, психотерапевт и психолог

За консултации: 0885 2644 00

Как да се справим с агресията? Агресия в училищата или как да готвим с тенджера под налягане?

Агресията, или кой не е чувал и не се е срещал с нея в най-различните й форми в България – гневни продавачки, ядосани таскиметрови и всички други шофьори, бесни шефове, съскащи недоволни съпрузи и партньори? Най- тъжното, травмиращо и жалко е когато тази агресия просто цъфти и разцъфтява в училищата ни, където расте нашето така наречено бъдеще. Това, разбира се, не е само типично българско явление, а световно, ако това може изобщо да е успокоителен факт за някого. Но най-обезпокоително е когато министърът на образованието проф. Тодор Танев споделя, че има над 4000 случая на “регистрирана агресия” от началото на учебната година в двете посоки: от озверени ученици към съученици и учители и обратно – от изтощени от безсилие учители към родители и деца. Как мога по-добре да охарактеризирам този факт освен като алармиращ, тревожен и крещящ: “Кога тази тенджера под налягане ще избухне в още по-големи мащаби и какво да направим, за да го предотвратим?” Да не говорим, че според всички психологически наръчници като МКБ 10 например агресията може дори да се класифицира като психично заболяване, т.нар. разстройство на поведението, което се характеризира с прояви на агресия към хора и животни, разрушаване на собственост, измама и кражби, сериозни нарушения на правилата, причиняващи значително клинично нарушение на социалното, академичното или професионалното функциониране.  Казано по друг начин, това не е проста агресия, а може да бъде сериозно психологично заболяване.

Но за да се разбере най-добре деструктивната училищна агресия е нужно първо тя да се дефинира: това може да е всяко едно действие, целящо увреждане на нечие самочувствие, социален статус или просто публично унижение. В този смисъл тя не се изчерпва с физическо насилие, а също покрива доста голям диапазон на емоционални и психологически инструменти: разпространяване на слухове, психически тормоз, обиди (виртуални и реални), чист вандализъм, нападки от сексуално естество, изнасилвания и опити за такива, и всичко друго, което може да накара косата ви да настръхне и да се молите вашето дете или вие да не сте жертвата.

Лицата на агресията могат да бъдат много и различни, в много случаи тя дори може да се разглежда в своята положителни форма като креативност, отстояване на собствените граници и инициативност, но предмет на тази статия са само тези й форми, които целят да уронят човешкото достойнство и да бъдат чисто деструктивни – физически, психически и емоционално.

Грешно ще бъде ако твърдя, че тази агресия е само продукт на възпитание. В практиката си като психолог познавам родители, които са самият пример за коректно семейно и социално поведение – и все пак, дори и на тях им се случва да бъдат привикани в училище, защото синът/дъщерята тормозели съученици, учители и помощен персонал, чупели чинове, столове и разрушавали обществена собственост. Най-малкото, което мога да направя, е да им съчувствам, защото може никога да не получат отговора на въпроса “Къде сгрешихме?” или просто защото този въпрос няма един-единствен отговор.  Успокоителното е, че тази агресия може да бъде лекувана и поправена до голяма степен, но за това се изискват усилията не само на семейството, но и на обществото като цяло – учители, съседи, приятели и роднини, защото всички сме потърпевши.

Как се ражда и откъде черпи сили агресията в децата? Изключвам очевидните случаи, когато тази агресия е форма на подражание на някакъв извратено “печеливш” модел. Ясно е, че една потенциално агресивна среда ще ражда насилници, особено когато самото дете е обект на насилие. Бащата бияч и насилник, подмолно действащата или вечно правеща скандали майка, удрящият по масата роднина, бруталният треньор. В този смисъл, ако детето е поставено в такава среда, то трябва да бъде изведено възможно най-бързо от нея.

Друг фактор, допринасящ за агресията и който заслужава да бъде споменат, са насилието в медиите, във филмите и видео игрите, които държат много от децата със залепени лица за екраните. Според множество световни изследвания, агресията е значително завишена при деца и тийнейджъри които прекарват преобладаващо времето си в гореспоменатите условия. Дали не е уместно това време да бъде намалено по всички възможни начини?

Но агресията се ражда и храни предимно от това, че децата ни се чувстват маловажни, незачетени и неутвърдени или поне това е, което споделят мнозинството от тях в психотерапевтичните кабинети. Или, както казва Симон дьо Бовоар, “Никой не е по-арогантен към жените, по-агресивен и презрителен от този, който се тревожи за своята мъжественост”.

В българската народопсихология, за съжаление, лежи разбирането, че детето се целува само когато спи, че е по- добре да го критикуваме, отколкото поощряваме, че скромността краси човека и не бива да се самоизтъкваме. “Човек да стане!” е мотото, което лежи в този, смея да кажа, порочно възпитателен метод. Не защото това са грешни ценности, напротив, а защото с тях се прекалява и те не се балансират с утвърждаване и одобрение.

Как да се справим с агресията все пак?

Това, което знам със сигурност е, че децата искат да бъдат забелязани, “видяни”, чути и разбрани, прегърнати и гушнати, да им се “обърне внимание”, да се прекара качествено време с тях, да бъдат поощрени и похвалени преди да бъдат критикувани. По този начин те биха се чувствали “важни”,  утвърдени, признати и обичани.

Да не забравяме, че в основата на всяко зло лежи не-любовта във всичките й форми.

А забързани в ежедневието, изморени, изтощени и изнервени, родителите често забравят за тези си основни задължения – да обичат по всякакъв начин. Родителите трябва да знаят кои битки могат да загубят и кои не. Най-трудно е да бъдеш родител и няма училище за това, признавам! Но децата ни искат да чуят за своите добри качества и таланти, какво умеят да правят добре и как и кога изглеждат добре. Искат да могат да споделят без да бъдат съдени за действията си и непрекъснато забранявани. И ако това не получат от най-близките си хора, от семейството си и учителите си, те ще прибегнат към агресия, за да бъдат “забелязани”, да се изтъкнат и самодокажат. Това са първите стъпки, които трябва да предприемем, за да излезем от порочния кръг и да видим различни резултати, една различна агресия, която ще храни творчеството, доверието и здравите граници, а не деструктивността. Защо не опитате довечера?

Ако все пак не можете да се справите сами с проявите на вашето дете (или ако то самото е обект на агресивни прояви от страна на съученици) или не знаете откъде да започнете, не се колебайте да се свържете с мен на 0885 2644 00. По-добре късно, отколкото невъзвратимо късно!

Светла Банкова