Category: Психосоматика

Психосоматика Тревожност • • • • By admin 0 Comments

Как да се справим с постоянната тревожност?

Постоянна тревожност (“генерализирана тревожност”). Методи  за справяне и лечение.

Тревожността, постоянна или “генерализирана”, както се нарича в психологията, е проблем на много хора днес. Забързаният начин на живот, постоянната неизвестност в живота ни и режимът на стрес, в който постоянно оперираме, са едни от причините за наличието на този симптом, а понякога и заболяване. Постоянната тревожност може да се развие в заболявания като проста фобия, обсесивно-компулсивно разстройство, паническо разстройство, социална фобия, биполярно разстройство и какво ли още не… Тревожността е релационният терен, на който избуяват по-сериозни заболявания, ако не се вземат навременни мерки, а проблемите със съня са тези, които “хранят” тревожността.

Razstrojstvotrevoznostnew

Много хора също просто се раждат тревожни, ако мога така да се изразя. Това в голяма степен е въпрос на темперамент, характер и изобщо на тип нервна система. Според класификацията на Хипократ, бих казала, че най-уязвими в тази насока са сангвиници и холерици, но не защото флегматиците и меланхолиците не могат да се тревожат, просто при тях тревожността не е основен проблем и други симптоми излизат на преден план. Съвременните психиатрични и психологически класификации я наричат “генерализирана тревожност” и като диагноза съществува както в МКБ 11, така и в DSM V (и двете представляват класификации на психичните заболявания).

Всичко това обаче не означава, че тревожността не е лечима или не може да се сведе до много незначителни, незабележими и поносими граници. Най-широко използваният въпросник за оценка на тревожността като състояние и личностна черта носи съкратеното име STAI и е разработен от проф. Чарлз Спийлбърг от Университета в Южна Калифорния и през 1984 г. е адаптиран за български условия от Паспаланов и Щетински. Самият тест има две скали на тревожност – ситуативна и диспозиционна тревожност. Скалата за ситуативна тревожност (S тревожност) съдържа 20 твърдения, които оценяват как отговарящият се чувства “в този момент”. Това е чувството за опасност, напрежение, нервност и безпокойство в момента. Скалата за Т тревожност съдържа твърдения, които оценяват как изследваното лице се “чувства изобщо”. Това е скалата за оценка на т.н. диспозиционна тревожност. Лицата с висока Т тревожност по-често демонстрират повишена S тревожност, защото у тях съществува тенденция да възприемат и интерпретират неясни и сложни ситуации като заплашителни и опасни. При висока Т тревожност е по-голяма вероятността за по-висока S тревожност, a невротичните и депресивни пациенти имат повишена скала и на двата вида тревожност.

Постоянно тревожните хора имат доста общи характеристики:

  1. Страдащите от постоянна тревожност могат да се тревожат за почти всичко: неща, които ги засягат пряко (като например дали няма да се разболеят, дали няма да ги уволнят от работа, дали няма да умрат от бедност и глад, дали няма на някого нещо да се случи), така и за неща, на които тотално не могат да повлияят (земетресения, наводнения, глобално затопляне, трафик).
  2. Тревожността им никога не почива, т.е. една тревога бързо бива заменяна с друга, почти автоматично. Тревожността почивка няма. 
  3. Тревожността причинява много често безсъние или те просто се събуждат от някаква тревожна мисъл, която им пречи да заспят отново в продължение на часове. Безсънието всъщност е един от най-проблемните симптоми. Недоспиването, от друга страна, води до още по-голяма тревожност и напрежение. Кръгът е затворен – едното храни другото и обратно. 
  4. В повечето случаи постоянната тревожност е типична за хора перфекционисти и ако нещо не е “перфектно” направено (сякаш има такова понятие изобщо), тревожността не закъснява да се манифестира във всичките си форми.
  5. Тревожните хора обичат да контролират почти всички и всичко, но най-вече себе си. Когато нещо излезе извън контрол, това веднага може да причини пристъп на тревожност. 
  6. Тревожните хора са често склонни към индуциране на панически атаки или панико-подобни симптоми, които са значително по-трудни за лечение. 
  7. Тревожността има и чисто телесно, физическо изражение: изпотяване, чувство за прималяване, световъртеж, безсъние, усещане, че главата ни ще се пръсне (основно от мисли), невъзможност да се контролират или спрат тези мисли. Понякога се получава сърцебиене, дишането е плитко и учестено и е съсредоточено в горната част на гръдния кош. Тези симптоми рано или късно могат да се развият в панически атаки или дори в по-сериозни проблеми, включително и в чисто телесни заболявания. SymptomsAnxiety

Методи за справяне с постоянната тревожност

Ако кажа, че има само един метод и той е най-валидният и най-добрият за справяне с тревожността, определено няма да съм права. Методите за справяне с постоянната тревожност могат да бъдат психотерапевтични или чисто телесни, като моят опит показва, че комбинацията от двете работи най-добре и дава най-добри резултати.

  1. Психотерапията:  може да включва анализ на ситуациите, които причиняват най-голяма тревожност, корените на тревожността (кога и как е започнала), симптомите на тревожността. Заедно с пациента се изработват алтернативни стратегии за справяне, промяна на модела на мислене и поведение и се дискутират различни методики за овладяване на тревожността. Особено полезни са техники за прогресивна мускулна релаксация, парадоксални техники, емоционална техника за освобождане и др.

2. Прогресивната мускулна релаксация е открита за първи път през 1934 г. от Джейкобсън и по-късно доразвита от Уолпе, който я включва в своята прословута методика за систематична десентизация през 1948 г. Тази над 70-годишна техника се използва и до днес и включва работа върху 16 групи мускули. Научно е доказано, че помага при безсъние, главоболие, болкови синдроми от различен произход, използва се като придружаваща терапия за ракови заболявания, както и при възпалителни заболявания като артрит. Има множество други приложения и обикновено се прилага от обучени в тази техника психотерапевти. 

3. Медитацията. Независимо колко екзотично звучи и това, че се свързва обикновено с йогийски техники, тя помага. Научно е установено, че само 30 минути на ден медитация в продължение на осем седмици могат да подобрят концентрацията и паметта, намаляват пулса и сърцебиенето, намаляват стреса и помагат за безсънието. И най-вече медитацията е напълно безплатна и може да се практикува навсякъде, където имате малко време и лично пространство. Съществуват безброй различни техники за медитация като например активна, пасивна или водена медитация, и които могат да бъдат пробвани заедно или поотделно, за да си намерите своя “метод”.

4. Биоенергетично дишане – това е един от най-силните инструменти на биоенергетиката и обикновено се практикува от психотелесни терапевти, наред с други дихателни техники. Биоенергетичното дишане включва висока степен на осъзнаване на тялото и специален модел на дишане, чиято цел е да разблокира муслулната броня и да осигури свободно преминаване на енергията. 

5. Алтернативна медицина под формата на билки, които директно влияят на нервната система, с цел общо успокоение на тялото. Една от тези билки, която аз много “уважавам”, е маточината или комбинацията й с корен от валериан. Не съм фен на психофармакологията, въпреки че признавам, че има случаи, при които използването на медикаменти е препоръчително и необходимо. Смятам, че ако се използват само лекарства без психотерапия, се получава “замазване” на симптомите и тяхното послание може никога да не стигне до нас, както и да се постигне перманентно излекуване. А всеки телесен симптом говори за наличие на психологически проблем, който трябва първо да бъде разрешен, за да се постигне трайно оздравяване.  

6. Йога, Тай-чи и Ци-гун са древни практики, които спомагат уравновесяването на ума и тялото и намаляват стреса, увеличавайки концентрацията. В комбинация с гореизброените методи могат да доведат до значително облекчение на тревожността.

Естествено тези методи са само примерни и в никакъв случай не изчерпват набора от методики, които един терапевт може да ползва, за да помогне на своите пациенти. Всеки от нас е уникален, има уникални изживявания и няма една рецепта, която да се приложи и предпише на всички страдащи – едно нещо може да работи при някого, а при друг – не. Повечето психотерапевти са обучени в няколко модалности и методи на психотерапията, което значително увеличава тяхната ефективност като терапевти. 

Искрено се надявам, че аз самата мога да ви помогна да “подредите” своята постоянна тревожност и да дишате по-свободно, метафорично или буквално казано. Защото да се живее живот без тревожност означава повишаване на качеството на живот изобщо, повече радост от него и повече свобода! А вие го заслужавате!

Светла Банкова, психотерапевт

0885 264400

 

Uncategorized Психосоматика • • • • By admin 0 Comments

Порно и еректилна дисфункция

Психосоматика на секса. Порно и еректилна дисфункция (Porn induced erectile dysfunction) (PIED)

Причинява ли интернет-порнографията еректилна дисфункция? А виртуалния секс? Кибер-секс пристрастяване: кога и при какви обствоятелства да се замислим?

Не ми беше лесно или приятно да пиша тази статия, признавам си. За „тези неща“ не се говори много в публичното пространство, защото е изключително чувствителна тема. То и за сексуални разстройства почти не се говори, а когато все пак се случва, разговорите се свеждат или до строго научни изказвания или до откровено арогатни такива. По средата няма нищо. А в тази празнина се оказва човека, с истинските му проблеми и тревоги в тази област.

Все пак реших да пиша по тази тема, без изобщо да имам претенции за виден сексуален психотерапевт, по няколко причини. Напоследък зачестиха случаите, при които клиенти се явяват с оплаквания на тревожност, депресия и други чисто психични проблеми и когато успявахме да се разровим по-дълбоко, се оказваше, че коморбидно страдат и от еректилна дисфункция, неясно от какво причинена. Посетили бяха множество доктори, които съответно не откривали никаква органична причина за този проблем. (Теста според мен е много прост- ако имате ерекция когато мастурбирате, значи проблема не е от органичен произход, а психично – емоционален). В случая трябва да са отхърлени всички диференциални диагнози за органичен произход на страданието (уреждане на съдове и нерви, лекарства, травми, хормонални проблеми).

Когато обаче се сещах да попитам дали гледат порно, колко често и колко дълго, или дали са ангажирани с виртуален секс (предимно като метод за задоволяване на сексуалната потребност), отговорите се оказваха доста интересни, за да ме накарат да започна да пиша тази статия.

нарушена ерекция

Факт е, че ние сме доста мързеливо човешко поколение и искаме да постигаме всичко без усилия: да ядем каквото ни падне, да но да изглеждаме добре; да сме образовани, но да не учим; да изкарваме пари, но да не работим, че и да стигаме до оргазъм без никакво усилие. За това сме изобретили “fast food”, липосукцията, купените дипломи, шмекерлъка и киберсекса, да изброя няколко само. И за това, за съжаление, си плащаме цената. Тази статия е за „лесните оргазми“ и последствията от тях, разбирайте го в най-широкия смисъл на думата.

Да определим първо какво е „еректилна дисфункция“? Това е сексуално разстройство, което се характеризира с невъзможност да се задържи ерекцията достатъчно дълго за да се осъществи задоволителен полов акт. Това е най-простичко казано, въпреки че вариациите вътре в самото определение са безкрайни – изобщо невъзможност за ерекция, „изчезваща“ ерекция или загуба на ерекция при проникване…

Едно сравнително скорошно изследване в Европа на 434 мъже недвусмислено демонстрира връзката между сексуална дисфункция и киберсекс (използвам последното понятие като събирателно за всякакъв вид сексуални дейности, целящи сексуално задоволяване, които не са свързани с реален партньор) (1) (тук не се включват чисто сексуалните патологии, съгласно DSM V).

Повечето мъже не осъзнават изобщо, че имат проблем. А когато го осъзнаят, идея нямат от къде идва. И се започват едни безкрайни, скъпи изследвания, които не откриват нищо нередно. Много от мъжете са около 30 годишни, и дори по-млади.  Изследвания показват, че 30 % от мъжете между 18 и 25 години страдат от такава еректилна дисфункция. Това не е проблем на възрастта или на “изчерпана” връзка. Изказванията са от рода на: “Аз съм си Ок с порното, но приятелката/жена ми просто не ме възбужда“, „Не мога достатъчно да се възбудя от реални жени“ и други подобни. Д-р Абрахам Моргеталър, директор на „Здравето на мъжа Бостън“ и клиничен професор по урология в Медицински Университет Харвард споделя: „Трудно е да се каже колко млади мъже страдат от еректилна дисфункция, като последствие от гледане на порно. Но е нов феномен и той не се случва рядко“.

Този феномен може и да е бил нов за Монтенталър, но американския доктор хирург Генерал С. Евърет Кууп предупреждава в своята реч още през май, 1985г. : „Порнографията има това, което ние наричаме „постоянно присъствие“….в сексуалната дисфункция. Порнография се намесва в реалните взаимоотношения и ги променя по някакъв начин. Изглежа провокира дисфункционален отговор при някои хора. Смятам, че трябва да знаем до каква степен е преобладаващо и как става това“.

Двадесет и четири (24)  проучвания показват позитивна връзка между кибер секс и еректилна дисфункция, пет от тях – причинно- следствена, т.е. установено е, че киберсекса със сигурност причинява еректилна дисфункция. Петдесет и пет проучвания свързват незадоволителни сексуални отношения или проблеми с еякулацията с порното, 39 проучвания в областта на невробиологията (MRI, fMRI, EEG, невропсихология, хормонални) демонстрират доказателства за този модел на пристрастяване. Защото той е точно това: пристрастяване.

Проблема не е под колана, а доста по-нагоре – в мозъка.

Ако  се опитаме да разнищим проблема, ще започнем от това защо мъжете изобщо се занимават с порно или виртуален секс? (Не че не го правеха някога с порно списания, но не са известни доказателства за такива пагубни последствия.) Казвам мъжете, защото при тях най-вече се проявяват този тип сексуални проблеми. Жените, които са от другата страна на кибер секса например, не докладват такива проблеми, или поне не толкова често. И ето статистиката:

94.4% от тестваните търсят сексуално удоволствие;

87.2% заради усещането на възбуда;

86.5% за да достигнат оргазъм;

73.8% се надяват да релаксират и да намалят стреса;

70.8% убиват скука;

53.0% се опитват да забравят всекидневните си проблеми;

44.9% се борят със самотата;

и 38.1% се надяват да намалят чувството за депресия и тъга;

Както е ясно, при повечето от тестваните причините са няколко. Какво обаче се случва на практика? Кои мъже най-често се ангажират предимно в кибер секс и какви са психологическите причини за това?

  • Мъже, които са преживели някакво сериозно любовно разочарование и продължителен период от време нямат сериозна връзка, по една или друга причина. Започват да се занимават с кибер секс, и тъй като той е лесен и изключително достъпен, не изисква никакви усилия като сваляне, излизане по заведения, плащане на вечери, емоционална ангажираност и други подобни,  и се превръща в предпочитан начин на сексуално задоволяване. Ако все пак мъжа реши да потърси реална връзка в някакъв момент, и не успее да постигне задоволителен сексуален акт (без да има идея, че еректилната му дисфукция е предизвикана вече от порното), това може окончателно да го фрустрира, да се откаже от опитите си за връзка и да го върне бързо обратно към кибер секса.
  • Мъже, които са имали някаква травма в любовната сфера, която може да е причинена в детството, юношество или дори в университетски години. Тази травма обикновено вече е причинила ниско самочувствие, страх от отхвърляне или присмиване, незнание какво да прави и как да се държи с жените, неумение да „съблазнява“ и парализиращ ужас, че може да се провали. Кибер секса се явява един лесен и приемлив изход от такива ситуации. Такива мъже може да изглеждат недостъпни, незаинтеерсовани от жените или дори презрителни. Зад това всичко се крие обаче огромния страх от провал изобщо.
  • Мъже, които са в неудоволетворителна партньорска връзка, която по една или друга причина нито могат да разтрогнат, нито могат да оправят (нито пък искат). Те се обръшат към порното за временна утеха от проблемите си, но тази утеха заема все по- голяма част от времето им, докато „реалните“ сексуални отношения с партньора почти напълно са изчезнали. Зачестилите еректилни проблеми още повече съсипват връзката, като партньорките в нея често могат да се чувстват нежелани, недостатъчно привлекателни или красиви, и изобщо отхърлени в женствеността си. Никои не е наясно от къде идва проблема, тъй като обикновено мъжете не знаят или пък не желаят да споделят тревогите си. Фрустрирани, гневни и отчаяни, те могат тотално да започнат да избягват сексуален контакт. Кръга се затваря и всичко се отдава на „изчерпване на връзката“ с партньорката.
  • Мъже, които са моногамни по своята природа и не биха изневерили реално, но какво пък – виртуалният секс или порното не са изневери, т.е. те не са се случили. Същото важи и за мъже с прекалено консервативно и ригидно възпитание, за които изневярата е неприемлива, грях или дори престъпление. Но гледането на секс не е, нали?
  • Мъже, които са подложени на ежедневен, постоянен стрес и живеят в недостиг на ресурси – времеви, енергиини и психично-емоционални. Доста често са на високи отговорни позиции, със собствени кабинети, чиито врати могат да заключат и всеки момент да се усамотят. Ако някога се усамотяваха със секретарките (според известни анекдоти), сега това става с компютрите. „Да сваля стреса с малко порно“ се превръща в единствен начин за разтоварване. Последиците вече са ясни, като проблема се усложнява още повече от това, че такива успешни в живота хора трудно биха потърсили психотерапевтична помощ, не че не могат да си я позволят. Съгласни са да изсипят купища пари за всякакви медицински изследвания, но да не допускат или да си признаят, че проблема може да е от психично – емоционално естество.

Естествено, има и други случаи, които не се класифицират в горните категории. За съжаление, не мога да покрия всички варианти, но мисля и тези са достатъчни за да дадат някаква представа. Множество научни изследванията в областта на неврологията показват, че мъже които прекарват голяма част от сексуалния си живот гледайки и мастурбирайки върху един безкраен и постоянно променящ се поток от онлайн образи, които доставят свежи дози допамин и адреналин с всяка нова снимка или видео, могат да бъдат кондиционирани в един безкраен сексуален хиперинтезитет. Следователно, нито един реален партньор, независимо колко привлекателен и обичащ е, не е способен да се състезава с това явление и няма никакъв шанс.

проблеми с ерекцията

 

Базирайки се на изследвания, клиничен опит, както и на някои анекдотни факти, мога да предложа следните симптоми на еректилна дисфункция, причинена от кибер секс, които биха могли да се определят като алармиращи:

  • Мъжът може да получи ерекция и да има оргазъм когато гледа порно или участва във виртуален секс, но има проблем с ерекцията, когато е с реален партньор;
  • Мъжът може да има секс с реален партньор, но да има сериозни затруднения с еякулацията (оргазъм);
  • Партньорката на такъв мъж може да се оплаква, че той изглежда неангажиран със секса (обикновено защото в главата му се въртят порно-сцени с чиято помощ се мъчи да запази ерекция или да постигне оргазъм);
  • Партньорката се оплаква, че мъжът не желае да прави секс с нея, избягва я, намира я за непривлекателна (без някаква съществена промяна във външния й вид), измисля всякакви оправдания да не се ангажира със секс (боли го корема, изморен е, стресиран е, не му е до това сега и т.н.);
  • Мъжът споделя, че предпочита порно-секс пред реален секс, намира кибер секс сцени за по-възбуждащи и с по-силни усещания в сравнение с партньорка от истинска плът;
  • Обвиняване на партньорката, че не е достатъчно “отворена” за експерименти и секса с нея е “скучен”;
  • Налице е намалена сензитивност на пениса – необходими са значително повече време и усилия, за да достигне някаква степен на възбуда;
  • Сексуалните фантазии са ключов и необходим елемент за постигане на възбуда, каквато и да е;
  • Мъжът се ангажира в търсене на порно, което е все по-извратено или далеч от първоначалния му вкус;
  • Сутрешните ерекции са все по-редки, или изобщо ги няма;
  • Закъсняваща еякулация, аноргазмия;
  • Порното е по-вълнуващо от реален партньор;
  • Чувство за вина след виртуален секс или гледане на порно, че “той всъщност не е такъв човек”. И той наистина не е в реалния живот.
  • Силно се засилва тревожността преди реален сексуален акт: страх от провал;
  • Засилена генерализирана тревожност или депресия, свързана със с извършването на сексуален акт;
  • Прекарване на значителна част от деня в гледане на порно или провеждане на секс чатове (отнема часове понякога).

Биологични предпоставки

Основен засегнат орган е хипоталамуса. Дали поради десентизацията или друга причина, никой не може да каже, но количеството допамин достигащо до пениса не е достатъчно. Пътя на ерекцията е най-общо следният:

Мозък —>Гръбначен стълб —->Спинални нерви—> Пенис

Но когато е нарушен този път, сигналите от мозъка не слизат по-надолу:

Мозък –-Х-–>Гръбначен стълб —->Спинални нерви—> Пенис

За какво изобщо служи допамина? Допамина не е точно чисто удоволствие. Това е влечението, очакването за нещо, хормона на желанието, еротиката и мотивацията. Той е основно хормона, който захранва наградния кръг.

Наградния център в мозъка се активира при употреба на вещества като хероин, кокаин, алкохол, никотин. Секса активира същите нервни клетки и окончания, както мет, кокаин и хероин. Съобщението е: “Трябва да го имам, каквото и да е“. Независимо дали е торта или нещо друго. Но храната е оцеляване, а възпроизводството е №1 приоритет на вашите гени. Нивата на допамин при вкусна храна и секс са тотално различни, като във втория случай, разбира се, са в пъти повече. Всеки знае разликата между ядене на торта и секс, нали? Допамина играе важна роля, както при ерекцията, така и при либидото. 

Механизъм: Сексуалното желание активира nucleum accumbes, или центъра за награда, които от своя страна изпраща сигнал на хипоталамуса (до центъра за ерекция), където от своя страна се  активира желанието със следните хубави неща:  гледки, миризми, звуци, емоции, усещания и спомени. Но такива няма при гледането на порно, има предимно зрителна стимулация и донякъде слухова, но това е. А това не е достатъчно за пълното удоволствие. 

Добрата новина е, че еректилната дисфукнция, причинена от порно и виртуален секс може да бъде лекувана, и то с добри резултати. Лошата е, че това е наистина пристрастяване, както всяко друго, и изисква време, търпение и силна мотивация. Няма рецепта за прилагане или лечение, или поне аз не знам такава, защото всеки случай е абсолютно специфичен и уникален. Подхода, съответно, е индивидуален. 

Надявам се с тази статия, колкото и несъвършена да е, да съм помогнала на някого, за да получи някакво прояснение, макар и не разрешение на проблема. А ако не можете да се справите сами с проблема, потърсете психотерапевтична помощ. Конфиденциалността в нашата професия е гарантирана. 

Вие заслужавате да се чувствате добре!

Светла Банкова,

психолог и психотерапевт,

0885 2644 00

Uncategorized Психосоматика • • By admin 0 Comments

Психосоматика на душата

Oневиняването на пациента. Когато душата не знае, тялото боледува. Психосоматични заболявания.

Напоследък една от най-модерните думи е “психосоматика”. Използва се от всички без да се влага особена мисъл, обявяват се курсове и обучения, пишат се материали, които могат повече да объркат, отколкото да помогнат на страдащите. Основно, защото през повечето от тях прозира посланието “вие сте виновни за вашето заболяване/страдание/болка”. С което аз изобщо не съм съгласна и, честно казано, дори ме е срам да чета такива твърдения. 

Много е “авторитетно” да се каже на някого, че има “психосоматично заболяване”. Всъщност едва 10-20% от заболелите ще повярват, че техните болки и страдания са основно в “главата” им. Защото те не са там. Те са напълно реални. И едва ли ще потърсят някаква друга помощ освен традиционната медицина. Докато лекарите им не ги обявят за “клинично здрави” и не ги изпратят на психотерапевт.  И психотерапевтите, обучени или не,  ставаме последна инстанция и последна надежда за пациента. 

Психосоматичната медицина най-общо се отнася за физически заболявания, които могат да изглеждат като физически, но имат за свой произход психични или емоционални проблеми, които не са осъзнати, преработени или изразени. 

Какво все пак е психосоматично заболяване?

Много от клиентите имат сериозни затруднения в разбирането на пълната динамика на психотелесния синдром. И те не са виновни. Едно е да разберете концепцията, че мозъкът ви има огромна власт над тялото (интроспекцията) и съвсем друга история е да се „интернализира“ това познание и да се разбере на дълбоко личностно ниво. Дори когато клиентите разбират, че в техния мозък се намира основната причина за физическото им страдание, те могат да продължават да не приемат реалността на собствените си емоции: погребаният гняв и недоволство, чувството за вина, преглъщаните сълзи или потиснатата скръб. Не могат също да разберат, че техният собствен мозък може да взема решения, с които те дори не са запознати. 

Психосоматичните заболявания принадлежат към една по-голяма група, позната като психогенни заболявания, които могат да бъдат разглеждани най-общо като физически заболявания, причинени или модифицирани от мозъка по чисто психологически причини.

Вероятно всички вие сте запознати с усещания като изчервяване, усещането на пеперуди в стомаха, изпотяване (когато сте поставени в центъра на вниманието), учестено дишане, свиване „под лъжичката“ и други подобни, които всъщност са напълно безобидни и временни по своята същност (когато стимулът отпадне, отпадат и усещанията).

Във втората група психогенни разстройства спадат тези, при които болката от физическото разстройство бива увеличена от тревожност, която не е директно свързана с физическото състояние на пациентите. Например, ако сте преживели някакъв инцидент в резултат на който ви е счупен кракът, може да не се тревожите за самия крак, а за това, че няма да имате възможност да ходите на работа или че доходите ви значително ще намалеят ако сте в болнични продължителен период от време. В такива случаи болката може да се увеличи, но състоянието е причинено от въпросната тревожност за последиците от инцидента ви.

В третата психогенна група влизат страдания, които са точно обратни на тези от предишната група: намаляване на болката и дискомфорта по причини, които нямат нищо общо със самия здравословен проблем: например, ако сте потърпевш от катастрофа, самото оценяване на факта, че все пак сте оживели или не сте загубили важен орган, може да подейства като естествен аналгетик, който да подпомогне намаляването на страданието по естествен път.

Като най-важен обект на нашите наблюдения остават четвърта и пета група психогенни заболявания. В четвъртата група спадат тъй наречените хистерионни разстройства, при които клиентите могат да изпитват най-странни и разнообразни симптоми без наличието на каквато и да е физическа причина. Към тези „странни“ симптоми влизат наличие на буца в гърлото, която пречи да се преглъща храна (глобус хистерикус), парализа на мускулите, изтръпване на крайниците или „боцкане“, загуба на зрение, „изчезване“ на гласа, различни усещания в двата крайника, тежест в гърдите и т.н., за които традиционната медицина няма абсолютно никакво обяснение. Липсата на каквито и да е промени на физическо ниво показва всъщност, че симптомите се генерират от емоционални центрове в мозъка. Къде точно обаче, остава под въпрос, въпреки че някои медицински авторитети твърдят, че те са разположени в хипоталамуса, амигдалата, предфронталния дял на мозъка и мозъчния ствол. Исторически тази група симптоми е позната като хистерия или синдром на Брикет. Това е полисимптоматично разстройство, което обикновено започва преди 30-тата година, може да продължи с години и се характеризира от комбинация от болки: гастроинтестинални, сексуални и псевдо-неврологични симптоми.

Петата група е на психосоматичните заболявания, при които мозъкът индуцира и произвежда действителни физически промени в тялото. Някои от най-известните такива, за които дори медицината вече се съгласява, са: пептична язва, хиатална херния, спастичен колит, сенна хрема, астма, простатит, мигрена, екзема, псориазис, световъртеж, бучене в ушите, често уриниране и др. Това, че могат да бъдат класифицирани като психосоматични заболявания, не означава, че болните трябва да бъдат лишени от лечение, нищо подобно! Това, което всъщност би могло да подпомогне оздравителния процес, е признаването или допускането на психологически причини, които влияят на възникването, развитието или обострянето на болестта.

психосоматично заболяване

Соматоформни разстройства

Предпоследната версия на Диагностичния наръчник на психичните заболявания IV, определяше соматоформните разстройства като съвкупност на симптоми, които не могат да бъдат напълно обяснени от някакво физично заболяване, не са резултат от влияние на вещества (т.е. наркотици, лекарства и др.) и не могат да бъдат обяснени от наличието на друго психично заболяване (напр. паническо разстройство).

Видовете такива са, както следва:

Соматично разстройство

За да бъде поставена такава диагноза е необходимо да бъдат налични следните критерии:

А) Соматичното (телесно) оплакване се счита за „клинично значимо“ ако води до медицинско лечение (т.е. до вземане на обезболяващи или други лекарства).

Б) Симптомите не могат да бъдат напълно обяснени с никаква медицинска диагноза.

В) Трябва да са започнали преди 30-тата година (което според мен не би трябвало да важи вече) и да са продължили дълъг период от време (понякога с години).

Г) Трябва да има история на болка, свързана с четири области (например глава, гръб, стомах, стави, гръден кош, ректум) или функции (напр. менструация, сексуален акт, уриниране). Също така трябва да има история на два гастроинтестинални симптома, различни от болка (например, подуване или гадене). Допълнително е необходимо да има поне едно сексуално или репродуктивно оплакване, различно от болка (нередовна менструация, еректилна или еякулационна дисфункция). Накрая, трябва да има поне един симптом, различен от болка, който предполага неврологично състояние (например нарушен баланс или координация, парализа, трудности при преглъщане или буца в гърлото, двойно виждане, глухота или загуба на съзнание, която не е причинена от припадък).

Какъв е генезисът, произходът на психосоматичното заболяване и как то може да се излекува? Има ли един метод или подход или се изисква много-спектърен подход при лечението?

Както вече поясних, когато говорим за психосоматично заболяване, причината се приема, че се намира в т.нар. несъзнателно или това, което не осъзнаваме. Всяко психосоматично заболяване има своя функция като основната му такава може да бъде отклоняването на мозъка от преживяването на болезнени емоции, както и чрез болесттта да се разреши иначе неразрешима житейска ситуация. 

Една друга теория за психосоматика на мускулноскелетни заболявания и проблеми

психосоматични теории

Д-р Джон Е. Сарно е професор по рехабилитационна медицина към Ню Йоркският Медицински Университет, САЩ. Практикува медицина от 1950 год. и е автор на 3 книги за мускулноскелетни заболявания. Неговата теория се основава на вярването, че вътрешни емоционални конфликти, съчетани с някои характерови особености, могат да доведат до психотелесни симптоми и страдания. Нарича го “Синдром на причинения от напрежение миозит”. 

Д-р Сарно класифицира много соматични болки като част от Синдрома на причинения от напрежение миозит (СНМ). СНМ е болезнено, но според Д-р Сарно, безвредно състояние на промяна на мускулите, където кръвният приток към съответните органи е намален умишлено от автономната нервна система. Иницииращият феномен, който води до това състояние, е стрес или ключово травматично събитие като падане, рязко навеждане или някакво друго чисто телесно изживяване. 

Към СНМ, според него, могат да бъдат причислени следните заболявания и проблеми:

  • Повечето от болките в гърба и краката
  • Повечето от болките във врата, рамото и ръката
  • Фибромиалгия
  • Гастроинтестинални проблеми
  • Повтаряеми инциденти
  • Заболявания на автоимунната система (артрит, диабет)
  • Заболявания на кръвоносната система (високо кръвно налягане)
  • Кожни заболявания
  • Повечето хронични болки с неясен произход
  • Повечето тендонити
  • Хроничен синдром на преумората

Но как вътрешни конфликти, несъзнателни емоции и определени личностнови характеристики могат да доведат до физически симптоми? Всеки от нас е под някакво напрежение и ние всички имаме вътрешни реакции на тези напрежения, и следователно физическите симптоми се манифестират в резултат на тези чувства.

Цяло царство от чувства живее в нашето несъзнателно и когато ние не сме осъзнати за тях, не можем да ги контролираме и да вземаме решения за тяхното изразяване. Мозъкът ни автоматично индуцира физически симптоми, за да предотврати тези наши безсъзнателни болезнени чувства да станат явни. Болката става средство за отвличане на вниманието от тези чувства и емоции, които са пагубни или неприятни за преживяване. Това са чувства и емоции, с които ние не бихме искали да се занимаваме: обикновено гняв, тъга, страх. Така те се превръщат в психотелесни симптоми.

психосоматични заболявания

 

Дали пациентът е наясно с тях и просто пренебрегва разрешаването им? В повечето случаи не, въпреки че може да има някакви предположения. При една добра анамнеза и подходящ анализ би могло да се стигне до някакво изясняване на ситуацията. Понякога обаче причината може да остане скрита или поне да не е толкова очевидна, колкото би ни се искало. 

Все пак идентифицирането на неприемливите емоции и чувства, т.е. тяхното осъзнаване, е доказано, че подобрява психосоматичните симптоми, тъй като тогава се ангажира рационалният дял на мозъка. Дори и когато няма ясна причина за психосоматичното състояние, има надежда. 

Защото един индивид се разболява психосоматично също когато няма способността да символизира (способност да се преминава от една ситуация на презентация към друга – на репрезентация). Соматизиращите често не могат да вербализират емоциите си или страдат от така наречената алекситимия. При тях се наблюдава огромна емоционална обърканост, не могат да обособят емоциите, които изпитват, и за това често ги изразяват чрез тялото – треперене, потене и др. Често не могат да различат какво е тревога, радост, гняв или страх. С две думи, емоциите са блокирани и клиентите не успяват да ги свържат с телесните си усещания. А всеки един симптом е израз на някаква незадоволена потребност на субекта. Когато една потребност е отречена съзнателно или несъзнателно, тогава се появява симптом. Болестта винаги отговаря на някаква потребност по един дисфункционален начин. Тази структура има защитна функция за индивида. Когато бъде прекъснат някъде кръгът:

Чувство – емоция – движение – отпускане (удоволствие),

се появява блокаж на напрежението някъде в тялото. Някои хора могат да имат чувство, но да нямат емоция или да имат емоция, но да нямат движение. Както е възможно и да се стигне до движение, но да не си позволяват да се отпуснат. 

Да си поговорим за емоциите при психосоматичното заболяване!

В началото на 1970 г. Пол Екман и колегите му започват научни изследвания, които предполагат, че много от емоциите са универсални. Той намира доказателства, че хората имат най-малко пет основни емоции: страх, тъга, щастие, гняв и отвращение. Всички емоции се характеризират с валентност или тон. Това означава, че могат да са или положителни (стенически, на старогръцки: σθένος), или отрицателни (астенически, на старогръцки: ἀσθένεια). Количеството на отделните видове отрицателни емоции превишава количеството на положителните емоции няколко пъти.

Емоция (на латински: emoveo – „вълнувам се“) е понятие, изразяващо психичното състояние на индивида, повлияно от различни субекти и обстоятелства. Това състояние може да бъде както положително (възторженост, радост), така и отрицателно (покруса, скръб), но също така и състояние на безразличие (апатия). Емоцията е процес, свързан с вътрешни състояния на организма и има външна наблюдаема страна.

 

 

Съответно емоциите могат да бъдат разделени на “приемливи” и “неприемливи”. Тъгата спада към приемливите, но гневът – към неприемливите. Когато детето плаче, обикновено бива утешавано, но когато е гневно и по някакъв начин изразява гнева си, то бива наказвано: „мама няма да те обича“, „дръж се прилично“, „не се тръшкай“ и т.н. Така то се научава, че ако изразява тази емоция, може да изгуби любовта на обичаните хора.

Защо все пак са ни необходими емоции?

Емоциите изпълняват три важни функции в нашия живот:

1) Те са необходими за адаптиране и оцеляване. Щастието и доверието ни мотивират да дадем най-доброто от себе си, а страхът и отвращението ни правят бдителни;

2) Емоциите оказват влияние върху възприемането на света, чрез което изпълняват регулаторна функция;

3) Емоциите ни помагат да споделяме помежду си своите потребности, желания и преживявания. Хора, склонни към положителни емоции, се характеризират със значителни социални изяви и обикновено са магнит за привличане на другите хора.

Способността ни да определим какво точно чувстваме е доказано, че спомага за намаляване интензитета на самия опит, тъй като ангажира рационалния ум за сметка на емоционалния. 

Ролята на несъзнателните емоции и характерови черти при психосоматични заболявания. Ролята на потискането при физически симптоми.

Да не забравяме, че психосоматичните прояви, под формата на физически симптоми, могат да бъдат защитен механизъм на мозъка. Мозъкът отклонява вниманието към тялото, за да предотврати осъзнаване на конфронтация на някои несъзнателни, потиснати или заплашващи чувства и по-специално гняв/ ярост. Веднъж след като индивидът приеме това обяснение и бъде наясно със стратегията на мозъка за отклоняване на вниманието от емоциите към тялото, физическите симптоми могат и да изчезнат.

Ролята на гнева и напрежението в несъзнателното

Остатък от гняв и ярост от детството, който никога не е бил изразен, може да бъде сериозна причина за психосоматичен симптом или заболяване. Например: сексуален, физически или емоционален тормоз, проблеми на родителите, включително алкохолизъм, депресия, тревожност, пристрастяване към лекарства, психоза, нереалистични родителски очаквания от страна на детето, социално напрежение и други, които са резултат от самоналожено напрежение (т.е. вътрешен конфликт), стрес и напрежение от всекидневния живот. 

Някои личностнови характеристики на хора с психосоматични оплаквания:

  • Ниска себеоценка – повечето хора хранят чувство на неадекватност, съмнение в себе си и „недостатъчност“.
  • Перфекционизъм, включително пристрастени към чистотата, много отговорни и съзнателни хора, склонни към постоянна тревожност. Хора, които непрекъснато са недоволни от себе си и своите постижения.
  • Амбициозни, упорити, самокритични и такива, които имат много високи стандарти за себе си. Вътрешното им чувство за неадекватност храни перфекционизма им.
  • Добрички: имат нуждата да са “добри”. Те непрекъснато се притичват на помощ, често жертвайки собствените си нужди, за да задоволят тези на другите. Това обикновено създава неосъзнато вътрешно напрежение, неосъзнат гняв и недоволство от себе си.

(Проблемът е, че дори и да осъзнаят “жертвоготовността си” в един момент, дори и да решат да не жертват себе си, те ще изпитват чувство за вина и от двете злини избират първата, защото поне жертването е утвърдено като добродетел от обществото. Да си добър към себе си е грешно, но ако си добър към другите, пренебрегвайки себе си, това е считано за добродетел. Здравият егоизъм е заклеймяван векове наред. Колко ли години психотерапия са нужни, за да се промени това?

  • Враждебен/агресивен тип личности. В случая имаме и външно изражение на репресиран яд и потиснат гняв, който обаче не е канализиран в правилната посока.
  • Наличие на засилено чувство за вина, дори по незначителни поводи. 
  • Зависимост: желанието някой да се погрижи за теб дори като възрастен, но много хора отричат тази нужда или я потискат, защото все още е “срамно” да си поискаш грижа и внимание без да се налага да “боледуваш” заради това. 

Дали пациентите с психосоматични заболявания са наясно какво се случва? Не, разбира се, и за това бих искала да ги оневиня. Те правят и са правели най-доброто, което са знаели как. Възможно е, например, причините за едно психосоматично заболяване да са отдавна провалени съпружески взаимоотношения, огорчение и тъга. Но човекът е адаптивен и свиква.  Може да е останал във връзката заради децата или липса на финансови средства, или страх от някакви други последствия. Адаптира се човекът и абнормалното става нормално. Изобщо не обвинявам този човек. Тогава едно оцеляване или друга потребност са били по-важни от гореизброените емоции и преживявания. Но емоциите, останали не преработени и не канализирани, работят като тихо възпалително огнище, което накрая намира телесен симптом или болест, за да се прояви. Могат да минат дори десетки години преди това да се случи. Човешкият организъм е изключително издръжлив, до определен момент обаче…

Моята работа е да разбера къде се е счупила крехката човешка психика и да се опитам да я излекувам. Ако все пак не успея да намеря причината (която може да не е една, а няколко), пак ще потърся начини да помогна на човека да има по-щастлив живот и да възстанови “принципа на удоволствието”, което, вярвам, е в основата на нашето съществуване.

А болестите не обичат щастливите хора, нали? 🙂

Светла Банкова

психолог и психотерапевт, психосоматик

0885 26 44 00

Авторски материал! Копиране и използване на материала или на части от него не е позволено без изричното съгласие на автора. 

 

 

 

 

Психосоматика Тревожност • • • By admin 0 Comments

Конферентен разговор “Паническо разстройство”

Здравейте всички, които се интересувате от диагностика на паническо разстройство. Целта на този конферентен разговор ще бъде да внесе повече яснота в критериите за паническо разстройство, кой симптом може или не може да бъде отчетен при диагностика на паническо разстройство, за да знаете с какво си имате работа и дали да търчите по лекари. Дали не е нещо друго, а проява на паническото разстройство? Ще се постарая да бъда възможно най-конкретна, ще давам конкретни примери от практиката си и ще отговоря на всички въпроси, на които имам техническата възможност.

За какво ще си говорим?

  • Диференциални диагнози (физични и психични) при диагностика на паническо разстройство
  • Критерии за диагностициране
  • Сваляне на анамнеза
  • Какво правят и не правят лекарствата?
  • Произход на паническото разстройство и типът характер, който е най- вероятно да страда от него.
  • Защо се случва “паническото разстройство” и какво е неговото послание?
  • Психосоматика: как мислите ни могат да предизвикат телесни симптоми?
  • Какво стои зад това? Защо точно “аз”, защо точно “на мен”, защо точно сега?
  • Всякакви въпроси, на които бихте искали да получите отговор, но засега нямате…..

Кога?  13 октомври, петък, 19:00 ч. БГ време

Продължителност: 1 час

Какво представлява конферентният разговор:

За България: Набирате следния телефонен номер:

(02) 437 2640

След като наберете този номер, ще ви искат код за достъп до виртуалната стая и той е следният:

147742  (И след този ПИН добавяте знака #)

За Испания: + 34 931982377

За Германия: + 49 (0) 22198203421

За Англия: + 44 (0) 3306060194

ПИН-ът е същият за всички държави. Ако случайно ви даде грешка, пробвайте пак. За други държави, които не са посочени тук, моля вижте съответния номер от снимката по-долу. Предполагам, че ще можете да се свържете със софийския номер от всякъде, тъй като сме в Европейския съюз и разговорите би трябвало да са безплатни. Проверете с вашия оператор. Също, ако желаете, можете да пробвате тази система предварително.

(моля, запишете си тези номера на някаква хартия, която да ви е под ръка, защото може да нямате достъп до тази страница по някаква техническа причина (всичко се случва и съм била свидетел и потърпевш). Също така българските оператори изхвърлят след 1 час, но ще можете да наберете пак номера и да се върнете, ако продължим повече от един час. 

Вече сте вътре. Моля да съобщите името си и града, откъдето идвате, за да се представите. Това е всичко.

Разговорът най-вероятно ще бъде записан и предоставян и на други хора, които могат да се интересуват от същите въпроси, както и вие. С включването в този разговор, вие се съгласявате с неговата публичност. В този смисъл може да промените името си, за да останете анонимни, ако желаете.

Поздрави и до скоро,

Светла Банкова

Психолог и психотерапевт

0885 2644 00

Психосоматика Тревожност • • • By admin 0 Comments

Секс и удоволствие

Жените и желанието.

(Сексът като недоговорено удоволствие. Или какво се крие зад вратите на някои спални?)

Сексът се предполага, че трябва да е взаимен акт на удоволствие между двама индивиди, който потенциално води до оргазъм, пожелателно, и на двете страни, и то горе-долу в рамките на един полов акт. Това ли се случва обаче зад вратите на много спални в 21 век? Оказва се, че не. Или поне не в България. И за успокоение на духовете, поради международния ми опит – и в “развитите държави”. Дали в същия размер и със същите катастрофални последствия, не знам.

Причината да пиша тази статия е, че в много случаи, да не кажа почти всички, деликатният проблем от сексуално естество неизменно придружава панически атаки, фобии и всякакви други тревожни разстройства. За съжаление и физическите не липсват: мигрени, поликистозни яйчници, миоми, проблеми със забременяването и какво ли не още. Не мога да не спомена и чисто сексуални разстройства като вагинизъм и аноргазмия (първична или вторична) при жените, които незнайно защо почти никога не се обсъждат. Докато не попитам. Не че съм първата, която открива подобна връзка и зависимост.

Още през 1919г. Вилхелм Райх, психиатър и психотерапевт, ученик на Фройд, споменава, че въз основа на собствените си наблюдения и наблюдения върху другите стига до извода, че “сексуалността е центърът, около който се върти целият социален живот, както и вътрешният живот на индивида”. Той пръв развива и теорията за оргазмената потентност и “гениталният” характер, които намират отражение в книгата му “Функция на оргазма”, 1927 г.  Заради това вероятно е наричан “Розенкройцер на чукането”, което е далеч от идеята му за оргазмено удоволствие. Самият той счита, че оргазмената неспособност невинаги е в резултат на преживени детски травми, а е самата причина за настоящия психопатологичен проблем. С други думи, проблемите в сексуалната сфера могат да са причина за психологични разстройства от различно естество (бих добавила и чисто телесни симптоми). Отново въпроса: кокошката или яйцето?

(Съзнавам, че въпросът, който ще обсъждам по-долу, се отнася за определен сегмент от мъжкото и женското население, но не за всички. И че има мъже, които са различни, и жени, които също имат различен опит, преживявания или проблеми. Тази статия не цели да дискриминира никого, не е про или анти когото и да било, от какъвто и да е пол. Но тук ще приложим принципа като за всеки друг проблем: който го няма, да не го чете и да не се намира в тази статия. Това не е рецепта или контрарецепта за хората, които нямат подобни преживявания. За останалите – дано да има някаква полза!)

Предвид широкия диапазон на психични проблеми, за които хората търсят психотерапевтична помощ, напоследък започна да ми се набива в очите една тема, която се оказа придружаваща за доста психични страдания. В един момент започнах да предвиждам думите, които щях да чуя, поне що се отнася до деликатната тема „секс“, а до нея неизменно, рано или късно, се стигаше. Вариантите (проблемни в своята същност) като цяло бяха два и по-долу представям анонимни цитати от клиентските хроники.

  1. Сексът като насилствено удоволствие

 

оргазъм

“Нямам никакво желание за секс. Не знам защо”. (Вариации: “страдам от ниско либидо, сигурно е от хормоните”).

“Спи ми се и съм изморена и просто не искам секс в събота сутринта или в 12 ч. през нощта, когато трябва да ставам в шест на другия ден. Не съм възбудена и си е доста неприятно. Съгласявам се, да мине от ред, да ме остави на мира. Ако се възпротивя се сърди или ме обвинява, че не го обичам или имам любовник и аз да докажа, че нямам, просто се съгласявам. За оргазъм изобщо и не става на въпрос. Но, да, обикновено имитирам оргазъм, за да не му нараня самочувствието. И така, почти всеки път”.

“Ако случайно споделя някакви желания относно секса, той прави жалки опити да е по-внимателен и ако аз не стигна до оргазъм, горко ми. Нарича ме “фригидна”, което никак не помага. Ето, той прави всичко, но проблемът е в мен”.

“Обичаш ли го?”- почти винаги питам аз…

“Да… Той е добър, красив, отговорен, свестен, ще бъде (или е) добър баща на децата ми и т.н. (вие добавете и други положителни черти). Нямам нерви да започвам всичко отначало, да ходя на срещи и да опознавам наново някого. Предпочитам да търпя това.”

“Имам чувството, че съм инструмент, който той използва, за да свърши. Аз, моите желания и усещания сякаш нямат никакво значение”.

“Често гледа порно. По принцип нямам против, но след това от мен някак се очаква да се държа като порно звезда. И ако не отговоря подобаващо, съм скучна или фригидна. Да, това е най-честото обвинение – фригидна, и е гадно, защото се чувствам виновна. Сякаш някак не съм и не мога да отговоря на някои негови очаквания или фантазии. Започнах да мисля, че на мен нещо не ми е вред”.

Страшно ми става, когато в допълнение чуя: “Ами то и моите приятелки са така, даже по-зле, значи това е нормално”. Абнормалното става норма.

Според някои изследвания една четвърт от жените в САЩ никога не са имали оргазъм, повече от половината изпитват рядко такъв и само една от пет редовно получава оргазъм. За България какви са цифрите, не знам, няма статистика. Пак според някои изследвания на Kaighobadi, Shackelford & Weekes-Shackelford, които проучвали 453 хетеросексуални жени с дългосрочна връзка от средно 32.8 месеца установяват, че голям процент от жените, които се страхуват партньорите им да не им изневерят или да не ги изоставят, са симулирали редовно оргазъм. Според други изследвания на Darling & Davidson (1986), това са цели 50-60%! Няма да коментирам цифрите, те говорят сами по себе си.

Не бих искала да представя тук някои мъже като нечувствителни любовници, водени в леглото изключително от себичния си интерес. Наясно съм, че това е далеч от истината и че от подобни лъжи страдат и те самите. На кого му се иска да бъде лъган в крайна сметка? (За сведение и според научни изследвания, 80% от тях са съдели за своето сексуално задоволяване по това дали са успели да предизвикат в партньорката си един или повече оргазми).

Тук е необходимо да спомена, че холивудският секс по правило не е добър секс; той е само образец на бързина. “Много порнографски филми изобразяват мъже, които мушкат и изваждат, сякаш бичат с трион, докато не еякулират”, казва Мантак Чиа в една от многото си книги за даоиските сексуални практики. (Жената обикновено стене от удоволствие на фона на тези ритмични движения, бел.ав.). Пламенната нетърпелива прегръдка, изобразявана в повечето филми, в които жената мигновено е прелъстена и незабавно задоволена в неколкоминутното сладострастно гърчене на съвкуплението, би била направо сатирична, ако в действителност този модел не се налагаше като практика в много спални, с цел “правене на любов”. В списание “Ескуайър” К. Бъргън дори описва формулата за оргазма в киното така: “Десет секунди тежко дишане, мятане главата насам-натам, симулиране на лек астматичен пристъп и малко примиране.” Толкова много за увертюрата. Но ако това стане модел за подражание в живота, горко на участниците.

Някога, някъде този секс е бил желан, и от двамата. После, пак някога, някъде се е превърнал в бреме и даже понякога и в насилие, при това „доброволно“, за доста жени. Ако изобщо думите доброволно и насилие могат да съществуват в едно изречение. Достатъчно жени се съгласяват доброволно на сексуален акт (при това често), който ги натоварва, наранява и ги кара да се чувстват използвани… и гневни. Не им е зачетено основно право на избор, и то най-манипулативно, даже не в буквалния смисъл на “физически насилствено”.

Ще кажеш, лесно разрешение – ами да не се съгласява, да се отстоява. Да де, ама това е човекът до нея, когото всъщност обича и който в много случаи е баща на децата или бъдещ планиран такъв, с всички други прекрасни качества, освен едно. Вече.

“Диагнозата” на мъжете е проста: “себични”.  Мъже, които не искат да се напрягат да знаят какво възбужда партньорките им, нито кога най-обичат да правят секс, нито в какви пози им е комфортно и не ги боли или пък харесват, нито пък си правят труда да предразположат и възбудят жените си. (Пак да отбележа, че това не важи за всички). Разговорите за това са даже забранени, защото те се засягат, чувствителни са и засягат мъжкото им достойнство (по принцип, той винаги знае какво да прави, коя поза е най-добра и какво трябва задължително да доведе до оргазъм, в крайна сметка по телевизията го показват). Ако не стигне, голяма работа. И да му мисли, ако не пъшка достатъчно и не симулира оргазъм, защото това го кара да се чувства добре). Тези мъже са си добре, проблемът е в жените (основно защото са фригидни, според тях). Което се оказва много далеч от истината. Повечето жени страдат от вторична аноргазмия, което означава, че имат поне един достигнат оргазъм, независимо как. Това всъщност е по-леката диагноза от първичната аноргазмия, което може да индикира далеч по-сериозни проблеми и наличие на сексуална травма в миналото. Но задължително следва “разстройство на желанието”, а това се лекува най-трудно.

Проблемът си давам сметка може би идва от това, че единствената школа за секс е самият живот, и в частност телевизията и киното. Няма такъв предмет в училищата, никъде не се преподава, няма курсове и обучения, от децата ни се очаква някак магически да научат “тайните” на секса и любовта от само себе си, като родителското обучение може да стигне най-много до: “да ползваш презерватив”, “да внимаваш да не забременееш и да не хванеш някоя болест.” Темата е почти табу в семейството, защото такива неща “не е прилично/удобно да се дискутират с децата”.  А тези “неща”,  в по-голяма или по-малка степен, могат да определят щастието в живота им.

2. Господин “Сексът не ме интересува”

Този тип мъже също често се среща напоследък, като изключвам мъжете, които имат чисто медицински проблем като диабет например. И не дискутирам състоянието “асексуалност”, което се изразява в липса на каквото и да е желание за секс, с когото и да било.

Ако този тип мъж изобщо се сеща за секс, то е веднъж на 3-4 седмици, може и по- рядко. Той е вечно изморен, няма желание, трябва му много време да се отпусне и нагласи психически. За него всичко друго е по-интересно: работата, телевизорът, приятелите, питието или хобитата. Върху него “съблазняването”, в каквато и да е форма, не работи. Еротичните сигнали нерядко се порязват с думи от рода на “какво си се облякла като курва”,  “това да не ти е машина”, “пак ли искаш секс”, “като разгонена си” и т.н. Това в добрите случаи, когато все пак жената е забелязана. Ролите са сменени, жената е влязла в ролята на ловеца, тя е тази, която иска секс и преследва. Но нейните опити и намеци могат просто да завършат и в нищото, без думи. И не, проблемът не е защото тези жени не са достатъчно женствени или красиви, не е защото не са тип “гейши” (според някои изказвания на сведущи по темата).

Резултатът не е по-различен от горния: натрупана сексуална енергия, която няма къде да отиде, незадоволена сексуална потребност. Психичните и физичните симптоми са също налице, но този път по други причини. Но тези жени също не биха искали да изневеряват, те държат на връзката си и на човека до тях и искат това да се промени.

“Той просто не ме забелязва и всячески отбягва темата секс и интимност. Чувствам се отхвърлена като жена, тъй като многократно ми е показвано, че не съм желана. Самочувствието ми е на кота нула, сигурно проблемът е в мен”.

“Той просто изчезва в другата стая, когато намекна за някаква интимност, даже и отдалеч. Това ме кара да се чувствам зле”.

“Ние се разбираме много добре. Той е моят най-добър приятел, помага ми във всичко, имаме добър социален живот, общи приятели, достатъчно пари. С изключение на едно – секс. Как да напусна такъв човек само заради секса? “

“Просто лежи до мен и нищо. Ама нищо, сякаш ме няма”.

Отхвърляне. Игнориране. Дисквалификация. Това получават тези жени, независимо колко прекрасна може да е  иначе връзката им и човекът до тях.

“Страданието има своя произход във външния свят, в репресивното общество”, казва Райх.

Защо разрешаването на сексуално задържаната енергия, може да помогне разрешаването на чисто психични, че и телесни проблеми?

Според Райх сексуалната възбуда повишава биоенергетичния заряд на сексуалните органи, докато страхът и всички други отрицателни емоции водят до прилив на биоелектрическа енергия в мозъка. С други думи, ако се свали енергията от главата, насочи и разтовари през сексуалните органи, то няма да има неврози, е неговата теория. Тук се разминават вярванията му с тези на Фройд, който смята, че неврозата е тази, която причинява разстройство на сексуалността. За Райх е обратното: ако се живее сексуално икономично, то няма да има неврози. За потвърждение той цитира небезизвестната книга на Бронислав Малиновски “Сексуалният живот на диваците” (бел.ав. живеещи на о. Тробриан), където неврозата, в каквато и да е форма, е непозната. Но в това племе са непознати и каквито и да е сексуални ограничения, с изключение на инцеса.

(За сведение трябва да спомена, че Райх по принцип е поддръжник на моногамните отношения и смята, че именно в тях човек е свободен да се отдаде най-пълно на сексуалната енергия, без задръжки, страх и контрол на емоциите и тялото. Полигамните връзки и “безразборното чукане” той определя като функция на невротичното поведение, като добавя, че оргазмът не е цел на съществуването, нито сексуалният акт е цел сам по себе си.)

Някои съвременни изследователи предполагат, че при бърз полов акт не се предоставя достатъчно време на естествените химически вещества, които придружават докосването и сексуалната възбуда, да бъдат освободени в потока на кръвта и така се намалява общото усещане за благополучие, съпътстващо съвкуплението. При такъв прибързан секс жената и мъжът не са в състояние да осъществят обмен на сексуалната енергия и взаимна хармония. (Това не означава, че понякога не са от полза т.нар. “quickies” или кратки сексуални актове, бел.ав.).

Не че няма разрешение на горните проблеми. Но, по правило мъжете трудно стигат до офиси като моя освен ако нямат проблеми с ерекция или еякулация, които очевидно те смятат за “техни” си проблеми. Проблемът на всички останали е в жените и приятелките им. А който има проблем, да се оправя и да си го решава.

А иначе ще предложа едни простички неща като за начало, без да имам никакви претенции да бъда “секс гуру”, като се надявам някой да може да се възползва от тях:

  1. Доверието и способността за интимност са критични за качествените сексуални отношения. Това важи и за двата пола. Това е нещо, върху което може да се работи.
  2. Мъжете. Според Мантак Чиа (основател на системата лечебно Дао), когато усвояват задоволяването на партньорката си, първото нещо, от което трябва да се отърват, това е егото. Мъжете не “даряват” жените с оргазъм. Няма защо да се стремят да бъдат най-добрият любовник, който тя е имала. Не е необходимо, тя вече Ви е избрала. Но това не означава, че не трябва да се стараете изобщо, просто не на всяка цена.
  3. Пак според горния и други автори, най-добрите любовници са мъжете, които осъзнават какво става в тялото им и имат желание да опознаят тялото на партньорката си.
  4. Отрицателното отношение спрямо тялото (форма, тегло или др.) или спрямо това как изглеждат в леглото по време на полов акт, могат да блокират способността да се изпитва удоволствие и оргазъм, и при двата пола. Всички тела всъщност са красиви, остава вие да го повярвате.
  5. Мозъкът е най-важният полов орган. Настройте го на вълна еротика. Какво е еротично все пак за вас?
  6. Искрени и лични разговори (т.е. прозрачност и честност), без табута, могат само да помогнат, не да навредят. Те правят хората по-близки и увеличават доверието в двойката. Споделянето на кой, какво, къде и как го обича, без задръжки и притеснения само помага. Важно правило тук е, че другият не може да съди или да се присмива, а само да слуша. И някъде по средата се осъществява срещата. Всяка връзка търпи компромиси и намествания, дори и в секса.
  7. В спалнята, както твърдят експертите, всичко съгласено между участниците, е позволено.
  8. Приемете, че другият участник във връзката винаги е добронамерен, просто може да не е наясно как и защо. Защото почти е сигурно, че и вие сте си мълчали за своите потребности, по една и друга причина.
  9. Над 75% от жените имат нужда от допълнителна стимулация на клитора, за да стигнат до оргазъм, по чисти физиологични причини, които нямат нищо общо с мъжете, с които са. Това показва 80-годишно проучване в тази сфера. В този смисъл, намерете си подходящата допълнителна стимулация.
  10. Измерението “време” се тълкува различно от двата пола и е разтегливо понятие, особено що се отнася до честота на секса или неговата продължителност.
  11. Порно филмите са точно това: филми. Както и романтичните филми, където той преодолява хиляди препятствия, за да я спечели, са същото – филми. И двете рядко имат нещо общо с реалността. Романтиката, за съжаление, често убива сексуалното желание.
  12. Сексът е една от най-важните потребности. Не го съсипвайте, превръщайки го в задължение.

Още за любовта и интимността:

36 въпроса, които ще ви накарат да се влюбите във всеки

Когато съм палач на любовта

Референция:

Kaighobadi, F., Shackelford, T. K., & Weekes-Shackelford, V. A. (2012). Do Women Pretend Orgasm to Retain a Mate? Archives of Sexual Behavior, 41(5), 1121–1125. http://doi.org/10.1007/s10508-011-9874-6

Светла Банкова

психолог и психотерапевт

0885 26 44 00

 

Uncategorized Психосоматика By admin 0 Comments

“Психосоматика на душата”: Workshop в Лондон

Психосоматика на душата. Може ли душата да говори?
13115315_f520
Чувства и емоции, заровени живи, никога не умират… и водят понякога до чисто физически симптоми  и заболявания. Как да обединим “Светата Троица”: душа, психика и тяло? 
 
По покана на наши сънародници в Лондон, които се заеха с организацията, реших да проведа workshop/семинар на тема “Психосоматика на душата”. Ето защо:
 
_MG_902112Аз вярвам и знам, че има връзка между емоционалната и психическата болка, в това че медицинските проблеми са многоизмерни и са неделимо свързани с чувства и емоции като гняв, тревожност, безпокойство, огорченост, песимизъм, отчаяние, непрощаване, разочарование, обида, страх, тъга и нещастие. Но защо изпитваме болка в тялото и как да разберем значението й? Всъщност всичките ни физически заболявания и симптоми, в един или друг аспект, са продукт, в по-малка или по-голяма степен, на тези негативни изживявания. Чувства и емоции, заровени живи, никога не умират. Или, както е казал Емил Зола, “Когато погребеш истината, тя започва да расте. Придобива такива размери, че когато излезе на бял свят, помита всичко след себе си”. В случая, истината на нашата душа….
Но какво се случва с тялото и психиката, когато изпитваме радост, удоволствие и щастие? Може ли тялото да се самолекува и възстановява? Разбира се, че ДА! Как става това? Ще разберем чрез:
Принципа на удоволствието и
Задоволяването на 5-те потребности, които гарантират нашето здраве и благоденствие
 
За кого е предназначен този практически workshop?
  • За хора, които искат да разберат повече за връзката тяло-психика-емоции.
  • За такива, които имат симптоми (независимо какви), за които традиционната медицина не е успяла да помогне.
  • За хора, които искат да преживеят и усетят на практика как работи взаимовръзката тяло-психика-душа.
  • За любопитните, които търсят отговори на въпроси, дори и да нямат психосоматични проблеми.
  • За тези, които не престават да се себеосъзнават и израстват личностно.
  • За онези, които вярват, че тялото е мъдро и има изключителна способност да се самовъзстановява. 
  • За онези, които чуват душата, но не знаят как да й отговорят.
  • За търсещите радост, удоволствие и щастие в живота.
  • P.S. Не са необходими никакви познания по психология или опит в подобни мероприятия. Всички са добре дошли!
  • Workshop-ът ще се провежда на български език.
  • Кога: 10 декември, 2016, събота
    Къде: Лондон, UK
    93 Guilford Street 
    London; WC1N 1DN
    Продължителност: 10:00 – 13:00 (3 часа)
    Цена: 30 GBP;

Мястото: Coramsfields

Не съм виждала залата за workshop-a, но, доколкото знам, местата са ограничени. Това не е масово събитие, на което ще говоря, а практически workshop. За да си гарантирате място, моля, направете плащане до 5-ти декември със следния линк: (не е необходимо да имате PayPal сметка, достатъчно е кредитна/дебитна карта, която се приема от Paypal).  Ако желаете друга уговорка за плащане, моля, изпратете ми имейл на sbankova@yahoo.com. Удобно облекло. 


За водещата Светла Банкова: по професия съм психолог и психотерапевт и много си обичам професията. Работя я от близо 20 години. Завършила съм психология в American Public University, САЩ и съм специализирала телесна психотерапия в Швейцария. Една от “тесните” ми специализации е психосоматиката. Имам 5 издадени книги в областта на психосоматиката на щитовидната жлеза и съм водила няколко семинара на тази тема, както и уебинари по щастие. Вярвам, че щастието е основата на здравето, емоционално и физическо. Повече за мен: натиснете тук.

Read the latest car news and check out newest photos, articles, and more from the Car and Driver Blog.

Uncategorized Психосоматика • • • By admin 0 Comments

Семинар “Психосоматика на Хашимото и Базедова болест”


cropped-Svetla.jpgПсихосоматика на щитовидната жлеза: Болест на Хашимото и Базедова болест (Семинар + уъркшоп)

Емоционални и психологически аспекти на заболяванията на щитовидната жлеза. Скритите послания на автоимунните заболявания на щитовидната жлеза.

Заболяванията на щитовидната жлеза до скоро бяха “запазени” за жени с възрастова граница 40-55 години. Но вече се превръщат в епидемия не само в България, а и по цял свят. Според водещи лекари и учени в България заболяванията на щитовидната жлеза (хипотиреиодизъм, хипертиреиодизъм, Базедова болест, Болест на Хашимото, рак на щитовидна жлеза и възли) засягат над 1 милион българи, като тези заболявания превалират най-вече при жените (80%). Възрастовата граница на заболелите продължава да пада: за съжаление вече има и деца и тийнейджъри, диагностицирани с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, което е алармиращо за всички. 

seminar

Защо реших да направя този практически семинар?

  • Първо, защото бих искала клиентите ми и хората страдащи от автоимунни заболявания на щитовидната жлеза да са по-информирани за здравето си и да се чувстват по-добре.
  • Но също и защото се изморих да чувам от клиенти как заболяванията на щитовидната жлеза (Хашимото и Базедова болест напр.) са до живот, как им е казано, че “просто трябва да си пият хапчетата” и как “нищо друго не може да се направи”. Но в същото време имат куп психологически и физически симптоми…
  • Защото се уморих да чувам от клиентите си за “нормални изследвания” или такива в “норма”, но страдащите си страдат от съответните симптоми без някой да може да даде каквото и да е обяснение защо се случва. 
  • Защото не винаги вярвам на лабораторните изследвания, но на пациентите и техните симптоми – да.
  • Защото вярвам, че първо е пострадала душата и след това тялото и автоимунната система са се предали. Жертвата в случая е щитовидната жлеза.
  • Защото вярвам, че всичко това може да се промени и тези пациенти да се излекуват. Вярвам най-вече, че тялото ни има изключителната способност да се самовъзстановява. 

Какво ще научите на този семинар-уъркшоп?

  • Симптомите на заболявания на щитовидната жлеза и техните послания. Как психиката влияе на вашето тяло, защо и как точно се е разболяла щитовидната жлеза?
  • Източна срещу Западна медицина или заедно? Чакри и ендокринна система.
  • Диета и как може храната да ни помогне? Опасни и полезни храни.
  • Витамини, минерали и добавки – за или против? Билки – кои и кои не? Моят личен опит.
  • Кои са двата продукта/добавки, които могат да повлияят на автоимунната система да се “преориентира” и да не атакува повече собствените си клетки?
  • Как да управляваме стреса в живота си, за да не ни управлява той? И защо има толкова голямо значение при заболявания на щитовидната жлеза? Анатомия на стреса.
  • Психологически и емоционални симптоми: депресия, тревожност, емоционална лабилност и други, които придружават Хашимото и Базедова болест, и как да се справим с тях?
  • Какви събития са предизвикали вашето имунно заболяване? Как стана така, че се разболях? Защо точно аз?
  • Алтернативни и допълнителни методи на лечение при заболявания на щитовидната жлеза.
  • Коя е №1 психологическа причина, която ни пречи да се излекуваме? И как можем да я променим? Кратък психологически тест.
  • 5-те потребности и как тяхното задоволяване в крайна сметка може да доведе до излекуване…
  • Кратки методи и малки тайни от енергийната психология, които ще ни помогнат да се чувстваме по-добре.
  • ………. И още куп други неща, които ще ви помогнат да възстановите вашето здраве!

За кого е подходящ семинарът?

  • За хора, които вече имат диагноза (Хашимото или Базедова болест) и биха искали да подобрят здравословното си състояние – психично и физическо;
  • За хора, които се съмняват, че имат проблеми със щитовидната жлеза или имат необясними от клинична гледна точка симптоми;
  • За хора, чиито близки имат някоя от горепосочените диагнози и биха искали да знаят повече, за да им помогнат.

Внимание: Семинарът няма за цел да оспорва методите за лечение на съвременната традиционна медицина, а да даде както различен поглед, така и допълнителна информация за психологическите и емоционалните аспекти на тези заболявания с цел подпомагане оздравяването на пациентите. Моля, пациентите да не си спират лекарствата на своя глава, независимо какво ще научат, без знанието и одобрението на лекуващия лекар, тъй като това може да бъде изключително опасно за тяхното здраве.

Дата на провеждане: 

Първи семинар: 01/10/2016, събота – групата вече е запълнена

Втори семинар: 08/10/2016 – групата е почти пълна.

Ако продължава да има още желаещи, ще направя и трети семинар. Ако сте изпратили заявка, ще ви уведомя допълнително.

Предстои да обявя дати за Варна и Пловдив (Надявам се скоро).

Продължителност: 10:00 до 14:00 (с 30 мин. почивка) (Моля, все пак си оставете повече време, може да закъснеем при толкова големи групи).

Място на провеждане: гр. София, бул. Христо Ботев No. 69, Хотел: Best Western Plus

Цена: 40 лв.

За да гарантирате мястото си е необходимо преди това да сте попълнили “Заявка за участие”, която може да бъде изтеглена от ТУК (ще се отвори файл, който можете да запишете на компютъра си).

След попълване на заявката, моля, изпратете я на sbankova@yahoo.com. Заявките са необходими, за да мога да съобразя максимално съдържанието на семинара с нуждите на участниците, както и с цел по-добра организация на семинара. В противен случай не мога да ви регистрирам!

За водещата Светла Банкова: по професия съм психолог и психотерапевт и много си обичам професията. Работя я от близо 17 години. Завършила съм психология в American Public University, САЩ и съм специализирала телесна психотерапия в Швейцария. Имам 13 години опит в психосоматиката на щитовидната жлеза и съм автор на 5 книги в тази област (само на английски език за момента). Последната ми книга “Mental Emotional and Psychological Aspects of Thyroid disorders” може да бъде намерена на Amazon.com. Повече подробности за мен на семинара.

Попълни заявка за Участие в семинара

Въпроси – ако имате такива, независимо от предоставената информация по-горе: 0885 26 44 00 (Ако не отговоря, значи съм в сесия. Моля, оставете съобщение и ще ви върна обаждането при първия възможен случай).

Светла Банкова

Психолог и психотерапевт

0885 26 44 00

 

Психосоматика By admin 0 Comments

Анатомия на стреса. Стрес и заболявания.

cropped-Svetla.jpgАнатомия  на стреса. Стрес и автоимунни заболявания. 

Чувствали ли сте се някога наистина много, ама много изморени? Емоционално, психически и физически… Толкова изморени, че да ставате с усилие от леглото? И то не защото сте извършвали някаква особено тежка физическа дейност!  Може би просто страдате от хронична умора, комбинирана със значителна доза стрес… Което никак не е безобидно, както сами ще видите по-долу. За съжаление обаче, често чувам хора, които казват почти гордо, че са “под стрес”, “живеят в стрес” и като че ли искат да обяснят факта, че се чувстват зле единствено и само със стреса в живота си!

job-stressПо-долу са няколко въпроса, които често дефинират наличието на стрес. Ако отговорите с “да” на повечето от тях, то препоръчително е да прочетете статията докрай.

Чувствате ли се често напрегнати? Притеснявате ли се за редица неща, които ви заобикалят? Изпадате ли често в спорове и конфликти с околните, дори на моменти не можете да се познаете как реагирате? Проблеми със съня? Чувствате ли се уморени и претоварени още по средата на работния ден, а понякога дори още със ставането от леглото? Чувствате ли се нещастни и объркани? Живеете ли в страх за бъдещето си?

Всички живеем със стрес, няма спор за това. Не познавам и човек, който да няма стрес в живота си – било то работен или семеен, или от някакво друго естество. Единствената разлика, що се отнася до стреса, е как различните хора се справят с него. Защо едни са афектирани повече, а други по-малко? Защо едни бувално се разболяват, а други като че ли не са толкова засегнати?

Небезизвестен е фактът, че много автоимунни заболявания са именно резултат от хроничен стрес, на който тялото и психиката ни са били подложени за продължителен период от време. Друг е въпросът какво означава продължителен период от време за всеки от нас:  т.е. за някои може да е месец, за други може да е години. 

Стресът е биологичен и психологически отговор на заплаха (реална или въображаема), с която нямаме ресурс (емоционален, енергиен, физически или психически) да се справим. Стресът е отговор на човешкото тяло да се справи с кой да е фактор, който ни изважда извън баланс: нараняване, инфекция, страх, физическо натоварване/изтощение или болка. Когато нямаме реална заплаха (т.е. няма го тигъра пред нас), а “заплахата” е изтласкана и неосъзната, то тогава най- честото психическо разстройство е генерализарана тревожност, която може да “роди” букет от психологически заболявания като панически атаки, фобии, обсесивно-компулсивно разстройство и др.  

При наличие на реален стрес тялото ни съответно реагира с три фази: фаза на аларма,  фаза на съпротивление, през която се опитва да фиксира този дисбаланс, и ако тогава не успее – с фаза на изтощение.

Стресорът представлява стимул (или заплаха), която причинява стрес, т.е изпит, развод, смърт на близък, преместване в нов дом, загуба на работа, загуба на значително количество пари, грижа за лежащо или тежко болен и изобщо събитие, което предизвиква нашите лимити. Разбира се, тук не са изключени и положителни събития като сватби, годежи, желано преместване в нова държава, които като цяло се възприемат за позитивни събития. Но аз говоря и за дълъг, хроничен стрес – токсични взаимоотношения, нездравословни сексуални връзки, продължителни конфликтни отношения, изсмукващи хиперактивни деца, шефове, които не знаят какво искат, инвестиция в отношения, които никога няма да ни дадат същото, връзки, водещи в задънена улица. Това всичко е стрес. 

Скучната анатомия на стреса. А какво се случва в тялото ни по време на стрес?

Когато човек регистрира някаква заплаха (въображаема или реална), нервната система отговаря на този стрес като освобождава в кръвта големи количества адреналин и кортизол, които се произвеждат от надбъбречните жлези. Целта на тези хормони е да подготвят тялото за спешен отговор, който се изразява, най-общо казано, в бягство или нападение. Кортизолът от своя страна е стероиден хормон от глукостероидния клас хормони и при хората се произвежда в фассикулатната зона (fasciculata) на адреналния кортекс, намиращ се в надбъбречните жлези. Този хормон се освобождава в отговор на стрес и при ниска кръвна захар. Той има и други функции, като например освобождаване на глюкоза от черния дроб (за енергия) и контролиране на отока след физическо нараняване. В този момент нашата имунна система е потисната, за да може това да се случи. Отговорът започва, когато една част от мозъка, наречена хипоталамус, улови т.нар. стрес. Хипоталамусът стартира фазата на алармата като включва симпатиковата част от нервната ни система. Симпатиковите нерви освобождават адреналин. “Изсипаният адреналин” принуждава сърцето да бие по-силно и по-бързо, което увеличава кръвното налягане. Кожата на човека става бледа, тъй като кръвоносните съдове по повърхността на кожата се свиват и насочват кръвта към мускулите. Кръвоносните съдове в червата и бъбреците също се свиват. Черният дроб освобождава съхранената захар в кръвта, косата настръхва и тялото започва да се поти. Естественият отговор на тялото е да бяга или да се отбранява, поради тази причина симпатиковата нервна система се нарича система “бягство или нападение”. 

Колко умно и съвършено е нашето тяло! Но когато го подложим под стрес дълго време, органите започват да реагират като повредени машини и започват да изпращат грешни сигнали. Така се раждат автоимунните заболявания, и не само. Всички, за които медицината няма обяснение….

По-натам тялото трябва да влезе във фазата на съпротивление и да оправи това, което причинява стресът. Ако тялото е загубило кръв, да кажем от нараняване, бъбреците могат да минимизират загубата. Хипоталамусът ще накара бъбреците да вземат вода от урината и отново да я поставят в тялото, като освободят един протеин, наречен антидиуретичен хормон (ADH) (което буквално означава срещу уриниране).  Надбъбречните жлези (които са разположени върху самите бъбреци) също могат да накарат бъбреците да преместят урина обратно в кръвта. Но какво може да ги “накара”? Това, естествено, са бъбреците, разположени под тях. Когато доставката на кръв до бъбреците е намалена по време на фазата на аларма, те освобождават в кръвта протеин, наречен ренин (бъбречно вещество). Ренинът реагира с другите протеини в кръвта, за да образува т.нар. ангиотензин (angiotensin) (който означава свиващ кръвоносните съдове). Когато ангиотензинът достигне надбъбречните жлези, техният външен слой, надбъбречната кора освобождава хормона алдостерон (aldosterone). Алдостеронът кара бъбреците да освобождават калии в урината и да ре-абсорбират натрии и вода в кръвта. Това спомага за поддържането обема на кръвта. 

Хипоталамусът и надбъбречните жлези работят заедно във фазата на съпротивление, за да възстановят нивото на кръвта и да изпратят храна към повредените клетки.

Ако стресът продължи, тялото използва и съхранената си глюкоза. То също ще е принудено да използва и съхранените въглехидрати, мазнини и протеини за енергия, за да възстанови повредените клетки. Хипоталамусът и надбъбречните жлези са тези, които казват на тялото какво да прави. Хипоталамусът освобождава хормон на растежа, а надбъбречните жлези освобождават кортизол. И двата хормона казват на тялото да освободи складираните резерви от телесни мазнини, мускули и черен дроб. В този случай надбъбречните жлези получават нареждане от хипоталамуса да освободят кортизол, когато той е освободил протеина, наречен кортикотропинов освобождаващ хормон (CRH). 

Хипоталамусът не афектира надбъбречните жлези директно. Вместо това кортикотропинът (CRH) отива към хипофизната жлеза, намираща се точно под мозъка. Хипофизната жлеза изпраща съобщение към надбъбречните жлези чрез освобождаването на адренокортикотропичен хормон (ACTH) (което означава стимулиращ надбъбречната кора). Тази верижна команда, в която хипоталамусът казва на хипофизата какво да прави и хипофизата казва на надбъбречните жлези какво да правят, се нарича остта хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези. Когато въпросният ACTH достигне надбъбречните жлези, кората освобождава кортизол в кръвта. Кортизолът кара тялото да освобождава своите резерви.

Тъй като ADH и алдостеронът помагат на тялото да запази обема на кръвта си, а кортизолът и хормонът на растежа осигуряват храна за клетките, това създава условия на тялото да се възстанови. 

Но ако няма достатъчно помощ, тялото се изтощава и може да се получи трайно увреждане на някои органи.

Дългосрочният или хроничен стрес може да задържи прекалено дълго в бойна готовност механизма на тялото за отреагиране. Може да причини високо кръвно налягане чрез увеличаване на количеството кръв. Може също да причини прекалена загуба на калии в урината или да спомогне достигането на високи нива на захарта. Също така кортизолът потиска имунната и възпалителната система (поради тази причина подобно на кортизона вещество се използва за облекчаване на обриви). С високите кортизолови нива тялото има проблем да се справя с инфекциите. Стресът може да накара дори някои животни да развият рак. Отговорът на стреса помага на тялото да се спаси от животозастрашаващи обстоятелства, но ако това стане перманентно състояние, трябва да се търсят начини за разрешаването му преди да има катастрофални последици върху здравето.

williamjames385478

Как се разрешава въпросът със стреса? Знам само два начина: или променяме мисленето си по отношение на обстоятелствата в живота ни, или променяме поведението и реакциите си срещу събитията, които ни се случват (а понякога трябва да променим и двете). Знам, че звучи опростено, но понякога простите решения са най-верни, а и най-трудни за прилагане. Тогава няма да има “но”, “обаче”, “не мога”, “такъв човек съм” и т.н. Защото рано или късно тялото ще напомни са себе си. Тялото е ПОСЛЕДНА инстанция. Тялото е преди Егото. Пред болката всички скланяме глава.

А защо изобщо да стигаме дотам?

ОМММММММММММММ…………………….. 🙂 

Светла Банкова

психолог и психотерапевт

0885 26 44 00

 

Психосоматика Тревожност • • • • • By admin 0 Comments

Тревожност и някои ендокринни заболявания

Как влияят тревожните разстройства на някои ендокринни заболявания?

Тази статия би била много скучна, ако не третира един важен въпрос: свързани ли са тревожните разстройства с някои ендокринни заболявания и как влияят едните на другите? Може ли лечението на тревожността да подобри чисто физически симптоми и как става това? Как психиката влияе на такива заболявания и как те влияят на психиката? Надявам се тук да дам някои отговори:

Тревожността и принадлежащите към тази група тревожни разстройства (фобии, паническо разстройство, обсесивно-компулсивно и др.) не са просто психични заболявания, така, както тялото не е и не може да бъде изолирано от психиката. Тревожността често е свързана с чисто физични заболявания като от съществено значение са тези на ендокринната система: диабет, заболявания на щитовидната жлеза – хипо и хипертероидизъм, и др.Endocrine-system-500x380


Целта на тази статия е да направи преглед на научните изследвания в тази област и да изведе тези ендокринни заболявания, които често включват генерализирана тревожност в тяхната първоначална манифестация или такива, за които тя е характерен симптом в курса на заболяването. Разбирайки механизма, чрез който тревожността се развива като рутинна част от тези невро-ендокринни заболявания може да ни помогне до голяма степен да разберем органичната база на разстройствата на тревожността, както и да отвори пътища за справянето с този проблем.ендокринна система

Биохимична основа на тревожността

Научните изследвания напоследък предполагат, че някои пациенти могат да бъдат чисто биохимично по-чувствителни към развитието на тревожни симптоми при наличие на определени заболявания. Mathew и колеги например докладват, че пациенти с тревожни разстройства имат по-високи нива на плазма катехоламин (plasma catecholamine) в сравнение с контролните групи. Brawman-Mintzer и Lydiard, разглеждайки изследванията в тази област, предполагат, че пациенти с риск за генерализирано тревожно разстройство може да имат дефицит в регулаторните механизми в остта хипоталамус-хипофиза, която е свързана с абнормален отговор на стреса. Те също предполагат, че такива пациенти са по-чувствителни от контролните групи по отношение на броя и интензитета на симптомите, които развиват при наличие на някаква паническа парадигма, и следователно са биологически по-рецептивни от пациенти с първоначално паническо разстройство. Пациентите с генерализирано тревожно разстройство изглежда имат промени в чувствителността на централните бензодеазепинови рецептори, абнормалности в серотогенната функция и промени в техните 5-HT1 и 5-HT2. Съответно медицински заболявания, които променят остта хипоталамус- хипофиза или тези, които променят трансмитерната или рецепторната им функция, могат да повлияят цялата система и да произведат състояния на тревожност. При тези условия тревожните заболявания се класифицират като такива, дължащи се на медицински заболявания.

Ендокринни заболявания и състояния, свързани със симптоми на тревожност

DSM-IV определя най-често срещаните ендокринни заболявания, които са свързани с тревожността: хипер и хипотиреоидизъм, хипогликемия, феохромотоцитома /pheochromocytoma/ и хиперадренокортицисизъм. Тревожност може да се появи и след външно администриране на естрогени, прогестерон, инсулин, стероиди и лекарства за контрол на раждаемостта. Друг учен, Popkin, твърди също, че състоянията на тревожност често се появяват при дисфункция на надбъбречните жлези, Болест на Кушинг, карциноиден синдром, хиперпаратиреоидизъм, псевдохиперпаратиреоидизъм, хипергликемия, хиперинсулинемия, панкреатитни тумори, pheochromocytoma и заболявания на щитовидната жлеза като хипертироидизъм, хипотироидизъм и тиреоидитис.

53333-004-8B9F7E2F

Lustman и колеги например, използват структурирано интервю с пациенти, боледуващи от диабет тип 1 и 2 и откриват, че 26.5% страдат от фобии, а 41% – от генерализирано тревожно разстройство. Тези статистики отразяват съотношение с 6-7 пъти по-високо от това на останалото население. Lustman и колеги също откриват, че колкото по-нисък е глюкозният контрол от страна на пациента (т.е. колкото по-висок е HbA1C), толкова по-голяма е вероятността от развиване на психиатрично заболяване. Popkin et al доказват също, че 51% от групата на диабетно болни тип 1 са също диагностицирани и с едно или повече психиатрични заболявания.

Тревожните разстройства не подминават и пациенти със заболявания на щитовидната жлеза. Orenstein et al интервюира 144 психиатрични пациентки, за да открие, че тези с история на агорафобия или панически атаки също така докладват и история на хипертиреоидизъм или възли, или такава при техни роднини от първа линия. Тези пациенти също страдат и от депресия. Между 30% и 40% докладват също и симптоми като обща тревожност, нервност, изтощение, депресия, безпокойство, намалена концентрация, емоционална лабилност, хиперкинезия и невъзможност да спрат да се движат. Тrepacz et al също отбелязва висока преваленция на генерализирана тревожност при пациенти с нелекувана Базедова болест. Агорафобията и паническите атаки в много от случаите предхождат диагностицирането с хипертиреоидизъм.

Психичните симптоми също могат да бъдат едни от първите предвестници на хипотиреоидизма, като при  2% до 12% от докладваните случаи те се проявяват като психичен дефицит. Тревожност и прогресивно забавяне на психичните процеси, намалена способност за запаметяване, говорен дефицит и невъзможност за заучаване на нова информация са някои от доказателствата за прогресия на симптоматиката. Една хиперсексуалност, раздразнителност, подозрителност, невъзможност за концентрация и недобра памет могат да бъдат сериозен сигнал за бързо развиващо се заболяване на щитовидната жлеза.

Какво правим с тази информация обаче?

Познанието за психичните симптоми, придружаващи заболяванията на ендокринната система може да помогне в няколко посоки. Първо, разпознаването им като производни такива на физическите заболявания, може да съкрати както работата на психотерапевтите, така и на ендокринолозите. От друга страна съществуват доказателства, че едновременното им лекуване (заедно с чисто медикаментозно такова) може значително да ускори оздравителния процес. Например, Okada et al в едно интересно японско проучване оценяват ефекта от намаляване на стреса при 20 пациента /10 мъже и 10 жени/, страдащи от диабет тип 2. Пациентите били лекувани медикаментозно с флудиазепам в продължение на 12 седмици като били наблюдавани и глюкозно хемоглобиновите нива. Намаляването на нивото на тревожността корелирало с намаляване на нивата на glycosylated hemoglobin. Авторите заключават, че намаляването на тревожността и стреса при пациенти с диабет тип 2 намалява нивата на glycosylated hemoglobin. Подобряването на нивото на стреса при пациенти с diabetes mellitus, които не са зависими от инсулин, увеличава техните липопротеинови нива с висока плътност.

Личният ми опит показва, че пациенти, диагностицирани със заболявания на щитовидната жлеза (Базедова болест и Хашимото) много добре се повлияват от психотерапия, когато има (а то почти винаги има) наличие на психична симптоматика. Това се отразява и на съответните показатели на TSH, FT3, FT4 и впоследствие на антителата ТАТ и/или МАТ. Несъмнено, лекуването от автоимунно заболяване отнема значително по-дълго време, тъй като автоимунната система е последната, която отразява промените в организма, но това далеч не е невъзможно. Автоимунните заболявания се лекуват и организмът има невероятната способност да се самовъзстановява, ако му бъдат създадени съответните условия. 

Ако една генерализирана тревожност или паническо разстройство бъдат третирани съвместно с медикаментозно такова за съответното физическо заболяване, то шансът им да намалеят по интензитет като симптоми значително се повишава. Човекът страда не от “диагнозата”, а от проявата на нейните симптоми. Следователно би трябвало да се третират симптомите един по един, не самата диагноза, и това ще доведе до общо подобрение на състоянието на пациента. 

Светла Банкова

психолог и психотерапевт

0885 26 44 00

Референции:

Mathew RJ, Ho BT, Kralik P, et al: Catechol-o-methyltransferase and catecholamines in anxiety and relaxation. Psychiatry Res 1980; 3:85-91.

Mathew RJ, Ho BT, Francis DJ, et al: Catecholamines and anxiety. ACTA Psychiatr Scand 1982; 65:142-147.

Brawman-Mintzer O, Lydiard RB: Biological basis of generalized anxiety disorder. J Clin Psychiatry 1997; 58, supp 3:16-26.

Lustman PJ, Griffith LS, Clouse RE, et al: Psychiatric illness and diabetes mellitus: relationship to symptoms and glucose control. J Nerv Ment Dis 1986; 174:735-742.

Okada S, Ichiki K, Tanokuchi S, et al: Improvement of stress reduces glycosylated haemoglobin levels in patients with type 2 diabetes. J Int Med Res 1995; 23(2):119-122.

Okada S, Ichiki K, Tanokuchi S, et al. The effect of an anxiolytic on lipid profile in non-insulin-dependent diabetes mellitus. J Int Med Res 1994; 22(6):338-342.

Orenstein H, Peskind A, Raskind MA: Thyroid disorders in female psychiatric patients with panic disorder or agoraphobia. Am J Psychiatry 1988; 145(11):1428-1430.

Popkin, MK, Callies AL, Lentz RD, et al: Prevalence of major depression, simple phobia, and other psychiatric disorders in patients with longstanding type 1 diabetes mellitus. Arch Gen Psychiatry 1988; 45:64-68.

 Popkin MK, Callies, AL, Colon EA. et al: Psychiatric diagnosis and the surgical outcome of pancreas transplantation in patients with type 1 diabetes mellitus. Psychosomatics 1993; 34:251-258.

Trepacz PT, McCue M, Klein I: A psychiatric and neuropsychological study of patients with untreated Graves’ disease. Gen Hosp Psychiatry 1988; 10:39-55.

Uncategorized Психосоматика By admin 0 Comments

Болката, какво означава и какво послание носи…

Вероятно четете тази статия, защото често ви измъчва главоболие, имате болки в гърба или ставите, но така или иначе не сте намерили средство, което да е премахнало тази болка и вероятно тя е станала хронична или се обажда понякога просто ей така, от нищото. Всъщност нищо не е случайно и болката не се появява случайно, това го знам от личен опит. На помощ идва психосоматиката, която се стреми да обясни именно тази връзка психика-тяло и най-вече – болката. Защото боли ни крака, врата, кръста, главата, а често и душата, но официалната медицина често се старае да лекува болката, а не болния. Не че на някой някога му е хрумвало да отиде на психотерапевт, защото го боли кръста или крака :).

Целта на тази статия не е да противоречи на официалната медицина, пази Боже, а напротив, да я допълни. Когато разбираме по-добре болката, е по-лесно да я преодолеем. Болката всъщност е гласът на тялото, невербалният му език, който се надявам да бъде чут. Тогава и оздравяването ще е възможно, защото посланието на болката ще бъде чуто и тя ще е изпълнила своята функция. Така че, нека да разгледаме тялото и неговите най-известни болки, част по част, и какво се опитват да ни кажат. 

Основа на болката: Болката се манифестира по три начина и това са енергия, възприятие и физическо манифестиране. Всеки вид болка може да е свързан със специфично емоционално състояние на психиката. Болката присъства, за да ни покаже, че трябва да научим още жизнени уроци. Психосоматично разгледано, веднъж, след като урокът е възприет и осъществен на практика в живота ни, болката може просто да изчезне, защото си е свършила работата.

Bolkite

Болката също е най-големият източник на трансформация, който може да търсите. Затова благодарете на всяка болка, колкото и иронично да звучи. Опитностите в нашия живот се манифестират директно на телесно ниво и когато изпитвате емоционален стрес, вашето тяло ще ви покаже къде точно е проблемът. Единственото нещо, което се изисква от вас, е да декодирате това съобщение. И това не е никак лесно. Когато си в “окото на бурята” е трудно да правиш анализи и самоанализи. Пишейки тази статия, си спомням за моите лични физически болки, спохождали ме през годините, че дори и сега, за болките на майка ми и баща ми, на мои роднини или приятели, когато се оплакват от време на време. Защото и аз съм от хората, които соматизират. И вярно е, тези болки имаха послание, не бяха случайни.

Моят съвет е: не бързайте да потушавате болката с болкоупокояващи, те само замаскират симптомите, за да се появят по-късно, дали на друго място, дали на някакво друго ниво, ако съобщението им “не е прието”. Това не означава, че ако “виете” от болка, не трябва да посягате към болкоуспокояващи или да потърсите услугите на традиционната или нетрадиционната медицина, напротив. Но също така опитайте се да декодирате какво иска да ви каже тази болка и защо е дошла в живота ви, дори и когато е в резултат на инцидент? В този смисъл, ще си позволя да цитирам един от стълбовете на психосоматичната медицина, Георг Гродек (1866- 1934):

“Този, който си прави извода, че аз психически обезболявам един човек, който си е счупил крака, е много прав: но аз първо намествам счупеното и превързвам раната. И тогава го масажирам, правя упражнения с него, правя бани на крака му с вода 45 градуса по половин час на ден, грижа се да не преяжда и препива и от време на време го питам: Защо си счупи крака, ти самият, лично?“

Много хора страдат от така наречения “болков синдром” или местеща се болка. Физиологично погледнато, те нямат причина да изпитват болка. Но тя е реална. На болковия синдром се основава и една сравнително нова болест – “фибромиалгия” и, естествено, традиционата медицина още не знае какво я причинява.  В тази група на “неразкрити престъпни болки” влизат и ревматоидният артрит (автоимунно), болките в гърба, във врата, интесниналният цистит, мигрената, невропатичната болка, болката в рамото, бурситът и комплексният регионален болков синдром (както и много други, които няма да споменавам тук). Но в произхода на всяка болка стои възпалението и естественият отговор на тялото срещу това възпаление. “Възпалени сме”. Биохимичните медиатори на възпалението включват цитокуки, невропептиди, фактори на растежа и невротрансмитери. Независимо обаче дали болката е остра или хронична, периферна или централна, ноцисептивна или невропатична, в основата си има възпаление и отговор на възпалението. Независимо също от характеристиката на болката, независимо дали е остра, тъпа, изгаряща, пулсираща, затихваща, пронизваща, тя отново е предизвикана от възпаление и от отговора на това възпаление. Важен е обаче органът или мястото в тялото, където се е появила тя. Това не е случайно място. Според Едуин Шнейдман, основателят на Американската асоциация по изследване на самоубийствата, много болки, включително физическата, се основават на нуждата ни от помощ. Д-р Шнейдман дори твърди, че усещането за болка е комбинация от физиологични процеси и психологически потребности. Потребности като нуждата от любов, свобода, постижения и дори нуждата да бъдат избегнати срам, унижение или някаква реална или нереална опасност. А дали е така? В подкрепа на това твърдение, преди няколко века Сенека е казал: “Ние по-често сме уплашени, отколкото наранени; и по-често страдаме от въображението си, отколкото от реалността”.

“Оххх центъра”, разбира се, се намира фактически в седалището на психиката ни, или тъй наречения мозък. Според професор Ирен Трейси, Оксфордски Университет, “болката е комплексен, многоизмерен опит, който причинява активиране на много мозъчни области, които са въвлечени в процеси като внимание, изпитване на емоции като страх, локализиране на мястото на болката и други. Но, домът на болката е един: дорсалната постериорна инсула (dorsal posterior insula), която изглежда е най-обособената част, що се отнася до обособяване на “нивото на болката” (давам названието на латински, ако случайно съм объркала българския му превод, за което моля да бъда извинена). 

И така, към болката. Определенията по-долу нека да се считат за много общи насоки, тъй като има значение човек с какъв “характер” носи болката и каква е тя по интензитет и сила, както и специфичните обстоятелства, при които се е появила. Има значение дали болката е в тъканта, мускула, нерва, костта, ставата и т.н. Нямам никакви претенции да изземам функциите на лекар-специалист. От значение е също дали сегментът, който е блокирала болката, е “активен” или вече “пасивен”. Не съм разгледала всички видове болки, тялото може да боли на още много места, това по-скоро е преглед на стави и костна система, доколкото ми е позволило пространството в тази страница. Нека не се приема, в никакъв случай,  като диагноза от какъвто и да е сорт, тъй като не е такава. Пожелавам си да ви служи като въпросник към самите вас, който да ви помогне да декодирате “вашата болка”. 

Болка в мускулите: представлява предизвикателна възможност да се “придвижим” в живота си. Колко гъвкави сме по отношение на професията си, дома или дори по отношение на самите себе си? Изразът “Схванал съм се” отразява точно това, негъвкавост по отношение на живота. Може ли да плуваме по течението, не срещу него?

Болката в главата ограничава вземането на решения. Мигрената се появява, когато знаем какво решение да вземем, но не го вземаме. “Боли ме главата” е станало нарицателен символ на ситуации, когато нямаме желание да правим секс и често е използвано от жените за оправдание при такива ситуации. Но болката бива “заучена” и вече се появява без налична “опасност”. Това е болката на невъзможността да кажеш “не” и да отстояваш границите си без да прибягваш до симулации и оправдания. “Блъскам си главата” става символът на търсене на решение, което в много случаи е под носа ни. 

Болка във врата: Мястото на самата болка е в така нар. “цервикален сегмент”, място, което отговаря за контрола и потискането на агресията/отстояване на себе си (в широкия смисъл на думата). Неслучайно тази болка придружава хора на високи длъжности и шефове, които имат доста отговорности. Това е запазен болен сегмент на “властимащите”, които не могат да си позволят да пуснат контрола. Това е също болката на “негъвкавия” човек, ригиден и консервативен не само в мислите, но и в действията си. 

Болката в рамото може да показва носене на прекалено тежък емоционален товар, а понякога и чисто физически. Оттук и известната поговорка: “Нарамил съм се с много проблеми”. Разрешението е към преминаване на разрешаването на тези проблеми на чисто рационално ниво. Може да се отнася и за проблеми, които изобщо не са ваши, а на ваши близки. Тогава дистанцирайте се от такива, които не са ваша работа.  Помислете с какво сте се “зарамчили”?

Болка в стомаха се появява, когато не сте преглътнали и преработили, метафорично казано, нещо негативно. Не можем да смелим неприемливи чувства и емоции. Особено при децата това е индикация за силно нежелание, съпротива и страх, които не могат да бъдат изказани вербално по една или друга причина. 

Болка в горната част на гърба индикира липса на емоционална подкрепа. Може да се чувствате необичани и ако се чувствате самотни и сами, време е да се огледате за някой, който да е способен да задоволи тази нужда. Кой може да ни подкрепи емоционално тук и сега?

Болка в долната част на гърба/кръста, сакрала или опашна кост може да означава, че се тревожите прекалено много за финанси или ви липсва емоционална подкрепа точно в това отношение. Може би е време да поискате увеличение на заплатата или да направите по-добри финансови планове, които да ви помогнат да спестявате повече? Или пък да работите върху усещането за финансова притиснатост и тревожност за бъдещето?  Може би седите върху финансов проблем, който трябва да бъде адресиран? Такава болка се появява също когато носите голяма част от финансовата тежест на семейството или сте се “преработили”. За мен лично често е вярно последното. 

Болка в лакътя: съпротивлявате се на промени в живота си. Сменете посоката или помислете какви промени в живота отказвате да направите. Какво отказвам да променя, а знам че ми е време?

Болка в ръцете: ръцете са символ на връзката ни с другите. Задвижвате ли се достатъчно към другите, умеете ли да създавате нови приятелства или да възстановявате стари връзки? Имате ли достатъчно удоволетворителен социален живот? Можете ли да отворите ръцете си за другите? Какво сте сграбчили и не пускате?

Болка в тазобедрени стави: ако се страхувате да се движите, метафорично и буквално, това може да се манифестира в болка в тазобедрените стави. Липса на перспектива. Нарушен е балансът ви, чувствате, че залитате. Страх да извършите генерални промени и да вземете важно решение. При обща болка: усещане за липса на любов и подкрепа. 

Болки в ставите изобщо: както и при мускулите, болката в ставите отговаря за гъвкавостта. Отворени ли сте за нови начини на мислене, уроци и жизнени опитности? Или сте “зациклили” в ситуации, които вече не ви служат?

Болка в коляното: Мястото на егото и гордостта. Показва проблеми с “пречупването”, “приемането” и смирението да приемем нещата такива, каквито са. Външната част на коляното е свързана със собствения ни свят, докато вътрешната – с отношенията на работа, колеги, приятели и семейство. Позволявате ли на егото да доминира в живота ви? Гордостта не ви ли пречи повече, отколкото помага? Инат, подхранван от страха да не се “огънеш” и да изглеждаш слаб. 

Болка в глезените: Не си позволявате удоволствия и правото на удоволствие. Разрешавате ли си да се отдаде на удоволствията в живота или нещо ви спира? Прощавате ли си грешките и давате ли си право да грешите? Чувствате ли се виновни, когато си позволявате удоволствия?

Болки в стъпалото: Страх от бъдещето, от неизвестността и от това да “пристъпите” напред в живота. Липса на доверие в самите себе си, че ще се справите, че ще можете да “станете”, дори и да паднете. Умеете ли да стъпвате “здраво на краката си” и имате ли чувство за реалност?

Не забравяйте, тялото е последната инстанция. Домът на нашата душа, който ще бъде такъв до последния ни дъх. Грижете се за него, всякак. И ако имате проблеми с “декодирането” на вашата болка или тя не си тръгва, независимо какво правите, ще се радвам да бъда от помощ с всичко, което съм научила и знам. 

Светла Банкова, 

психолог и психотерапевт

0885 26 44 00

 

Here is a collection of places you can buy bitcoin online right now.

Хормони на щастието

Хормони на щастието и… как да си ги набавим сами? Химия и хормони …

Как да се справим с постоянната тревожност?

Постоянна тревожност (“генерализирана тревожност”). Методи  за справяне …

Порно и еректилна дисфункция

Психосоматика на секса. Порно и еректилна дисфункция (Porn induced erectile …