Какво знам със сигурност?

Можете да бягате от себе си много, много дълго време. Може да сте женени или да сте с грешния човек десетилетия,  да претендирате и да се преструвате, че всичко е наред. Може да се преструвате, че обичате работата си – някъде наполовина. Може да се криете зад грешни кариери, квадратни метри и коли, големи LCD телевизори и екзотични ваканции. 

Нo никога не можете да избягате от усещането за фалш. 

Евентуално животът ще ви предложи огледало, за да видите собствената си истина. 

И ако вие сте били фалшиви, игнорирали ли сте мислите и чувствата си или емоционалния си GPS, тогава алармата за събуждане може да е доста жестока. Тази аларма, най – общо казано, често идва под формата (или поне така изглежда на повърхността) на някаква загуба: загуба на работа, на връзка, на здраве,  на това как изглеждате или на каквото и да е външно нещо, което вие използвате, за да придадете стойност на собственото си АЗ. И когато задълбаете надълбоко, “изслушвайки” всяка ситуация на провал, непременно ще видите образа на една изкривена истина. 

Аз знам, че всеки се опитва да бъде човек на тази земя и да покаже най – доброто човешко от себе си. Но понякога преценката ни се замъглява, ставаме роби и последователи на неща, които не са нашето най – истинско “нас”.  Объркваме се и можем да се загубим по пътя. Гоним цели, които не са съвсем наши. Можем да забравим кои сме и за какво сме тук. 

Защото нашите човешки черти могат да тържествуват само когато сме били истински себе си. 

Работата ни на земята е да бъдем това, което наистина сме. Да изживеем тук най-чистата форма на себе си, да бъдем честни към себе си, към истинския ни “Аз”, който е нашият най – верен образ. 

Всичко останало е един фалшив живот, малко или повече. 

Да бъдем автентични е най-голямата ни награда. Защото чрез автентичността ние изпълняваме нашата човешка мисия, а това е да сме истински. 

“Стани такъв, какъвто си”, беше казал Ницше. Вие какви станахте?