Category: Тревожност

Конферентен разговор Паническо разстройство

Здравейте всички, които се интересувате от диагностика на паническо разстройство. Целта на този конферентен разговор ще бъде да внесе повече яснота в критериите за паническо разстройство, кой симптом може или не може да бъде отчетен при диагностика на паническо разстройство, за да знаете с какво си имате работа и дали да търчите по лекари. Дали не е нещо друго, а проява на паническото разстройство? Ще се постарая да бъда възможно най- конкретна, ще давам конкретни примери от практиката си и ще отговоря на всички въпроси, на които имам  техническата възможност.

За какво ще си говорим?

  • Диференциални диагнози (физични и психични) при диагностика на паническо разстройство
  • Критерии за диагностициране
  • Сваляне на анамнеза
  • Какво правят и не правят лекарствата?
  • Произход на паническото разстройство и типа характер, който е най- вероятно да страда от него.
  • Защо се случва “паническото разстройство” и какво е неговото послание?
  • Психосоматика: как мислите ни могат да предизвикат телесни симптоми?
  • Какво стой зад това? Защо точно “аз” защо точно “на мен”, защо точно сега?
  • Всякакви въпроси, на които бихте искали да получите отговор, но за сега нямате…..

Кога?  13 октомври, петък, 19:00 БГ време

Продъжителност: 1 час

Какво представлява конферентния разговор: За България: Набирате следният телефонен номер:

(0 2) 437 2640

След като наберете този номер, ще ви искат код за достъп до виртуалната стая  и той е следният:

147742  (И след този ПИН добавяте знака # )

За Испания: + 34 931982377

За Германия: + 49 (0) 22198203421

За Англия: + 44 (0) 3306060194

ПИН-а е същият за всички държави независимо. Ако случайно ви даде грешка, пробвайте пак. За други държави, които не са посочени тук, моля вижте съответният номер в снимката по- долу. Предполагам, че ще можете да се свържете със софийският номер от всякъде, тъй като сме в Европейския съюз и разговорите би трябвало да са безплатни. Проверете с вашият оператор. Ако желаете също можете да пробвате тази система предварително.

(моля, запишете си тези номера на някаква хартия,  която да ви е под ръка, защото може да нямате достъп до тази страница по някаква техническа причина (всичко се случва, и съм била свидетел и потърпевш). Също, бълагарските оператори  изхвърлят след 1 час, но ще може да набере пак номера и да се върнете, ако продължим повече от един час. 

Вече сте вътре. Моля да съобщите името си и града от където идвате, за да се представите. Това е всичко.

Разговора най- вероятно ще бъде записан и предоставян и на други хора, които могат да се интересуват от същите въпроси, както и вие. С включването в този разговр, вие се съгласявате на неговата публичност. В този смисъл, може да промените името си, за да останете анонимни, ако желаете.

Поздрави и до скоро,

Светла Банкова

Психолог и психотерапевт

0885 2644 00

Секс и удоволствие

Жените и желанието.

(Секса като недоговорено удоволствие. Или какво се крие зад вратите на някои спални?)

Секса се предполага, че трябва да е взаимен акт на удоволствие между двама индивида, който потенциално води до оргазъм, пожелателно, и на двете страни, и то горе-долу в рамките на един полов акт. Това ли се случва обаче зад вратите на много спални, в 21 век? Оказва се, че не. Или поне не в България. И за успокоение на духовете, поради международния ми опит, и в „развитите държави“. Дали в същия размер и със същите катастрофални последствия, не знам.

Причината да пиша тази статия е, че в много случаи, да не кажа почти всички, деликатният проблем от сексуално естество неизменно придружава панически атаки, фобии и всякакви други тревожни разтройства. За съжаление, и физическите не липсват: мигрени, поликистозни яйчници, миоми, проблеми със забременяването и какво ли не още. Не мога да не спомена и чисто сексуални разтройства като вагинизъм и аноргазмия (първична или вторична) при жените, които незнайно защо почти никога не се обсъждат. Докато не попитам. Не че съм първата, която открива подобна връзка и зависимост. Още през 1919г. Вилхелм Райх, психиатър и психотерапевт,  ученик на Фройд, споменава, че въз основа на собствените си наблюдения и наблюдения върху другите стига до извода, че около „сексуалността е центърът, около който се върти целия социален живот, както и вътрешния живот на индивида“. Той пръв развива и теорията за оргазмената потентност и „гениталният“ характер, които намират отражение в книгата му „Функция на оргазма“, 1927 г.  Заради това вероятно е наричан „Розенкройцер на чукането“, което е далеч от идеята му за оргазмено удоволствие. Самият той счита, че оргазмената неспособност невинаги е в резултат на преживени детски травми, а е самата причина за настоящият психопатологичен проблем. С други думи, проблемите в сексуалната сфера могат да са причина за психологични разстройства от различно естество (бих добавила и чисто телесни симптоми). Отново въпроса: кокошката или яйцето?

(Съзнавам, че въпроса, който ще обсъждам по- долу, се отнася за определен сегмент от мъжкото и женското население, но не за всички. Че има мъже, които са различни, и жени които също имат различен опит, преживявания или проблеми. Тази статия не цели да дискриминира никого, не е про или анти когото и да било, от какъвто и да е пол. Но тук ще приложим принципа като за всеки друг проблем: който го няма, да не го чете и да не се намира в тази статия. Това не е рецепта или контрарецепта за хората, които нямат подобни преживявания. За останалите – дано да има някаква полза!)

Предвид широкия диапазон на психични проблеми, за които хората търсят психотерапевтична помощ, напоследък започна да ми се набива в очите една тема, която се оказа придружаваща за доста психични страдания. В един момент започнах да предвиждам думите, които щях да чуя, поне що се отнася до деликатната тема „секс“, а до нея неизменно, рано или късно, се стигаше. Вариантите, (проблемни в своята същност), като цяло бяха два и по-долу представям анонимни цитати от клиентските хроники.

  1. Секса като насилствено удоволствие

 

оргазъм

„Нямам никакво желание за секс. Не знам защо“. (Вариации: страдам от ниско либидо, сигурно е от хормоните).

„Спи ми се и съм изморена и просто не искам секс в събота сутринта ли в 12 ч. през нощта, когато трябва да ставам в шест на другият ден. Не съм възбудена и си е доста неприятно. Съгласявам се, да мине от ред, да ме остави на мира. Ако се възпротивя се сърди, или ме обвинява, че не го обичам или имам любовник и аз да докажа,че нямам просто се съгласявам. За оргазъм изобщо и не става на въпрос. Но, да, обикновено имитирам оргазъм, за да не му нараня самочувствието. И така, почти всеки път“.

“Ако случайно споделя някакви желания относно секса, той прави жалки опити да е по- внимателен и ако аз не стигна до оргазъм, горко ми. Нарича ме “фригидна”, което никак не помага. Ето, той прави всичко, но проблема е в мен”.

„Обичаш ли го?“- почти винаги питам аз…

„Да…Той е добър, красив, отговорен, свестен, ще бъде (или е) добър баща на децата ми и т.н. (вие добавете и други положителни черти). Нямам нерви да започвам всичко от начало, да ходя на срещи и да опознавам наново някого. Предпочитам да търпя това.“

” Имам чувството, че съм инструмент, който той използва за да свърши. Аз, моите желания и усещания сякаш нямат никакво значение”.

„ Често гледа порно. По принцип нямам против, но след това от мен някак се очаква да се държа като порно звезда. И ако не отговоря подобаващо, съм скучна, или фригидна. Да, това е най- честото обвинение- фригидна, и е гадно, защото се чувствам виновна. Сякаш някак не съм и не мога да отговоря на някои негови очаквания или фантазии. Започнах да мисля, че на мен нещо не ми е в ред“.

Страшно ми става, когато в допълнение чуя: „Ами то и моите приятелки са така, даже по- зле, значи това е нормално“. Абнормалното става норма.

Според някои изследвания  една четърт от жените в САЩ никога не са имали оргазъм, повече от половината изпитват рядко такъв и само една от пет редовно получават оргазъм. За България какви са цифрите, не знам, няма статистика. Пак според някои изследвания на  Kaighobadi, Shackelford & Weekes-Shackelford, които проучвали 453 хетеросексуални жени с дългосрочна връзка от средно 32.8 месеца установяват, че голям процент от жените, които се страхуват партьорите им да не им изневерят или да ги изоставят, са  симулирали редовно оргазъм. Според други изследвания на Darling & Davidson (1986), това са цели 50- 60%! Няма да коментирам цифрите, те говорят сами по себе си.

Не бих искала да представя тук някои мъже като нечувствителни любовници, водени в леглото изключително от себичния си интерес. Наясно съм, че това е далеч от истината, и че от подобни лъжи страдат и те самите. На кого му се иска да бъде лъган, в крайна сметка? (За сведение и според научни изследвания, 80% от тях са съдели за своето сексуално задоволяване по това дали са успели да предизвикат в партньорката си един или повече оргазми).

Тук е необходимо да спомена, че холивудският секс по правило не е добър секс; той е само образец на бързина. „Много порнографски филми изобразяват мъже, които мушкат и изваждат, сякаш бичат с трион, докато не еякулират“, казва Мантак Чиа в една от многото си книги за даоиските сексуални практики. (Жената обикновено стене от удоволствие на фона на тези ритмични движения, бел.ав.). Пламенната нетърпелива прегръдка, изобразявана в повечето филми, в които жената мигновено е прелъстена и незабавно задоволена в неколкоминутното сладострастно гърчене на съвкуплението, би била направо сатирична, ако в действителност този модел не се налагаше като практика в много спални, с цел „правене на любов“. В списание “Ескуайър” К. Бъргън дори описва формулата за оргазма в киното така: “Десет секунди тежко дишане, мятане главата насам-натам, симулиране на лек астматичен пристъп и малко примиране.” Толкова много за увертюрата. Но ако това стане модел за подражание в живота, горко на участниците.

Някога, някъде, този секс е бил желан, и от двамата. После, пак някога, някъде се е превърнал в бреме и даже понякога и в насилие, при това „доброволно“, за доста жени. Ако изобщо думите доброволно и насилие мога да съществуват в едно изречение. Достатъчно жени се съгласяват доброволно на сексуален акт (при това често), който ги натоварва, наранява и ги кара да се чувстват използвани…и  гневни. Не им е зачетено основно право на избор, и то най-манипулативно, даже не в буквалния смисъл на „физически насилствено“.

Ще кажеш, лесно разрешение- ами да не се съгласява, да се отстоява. Да де, ама това е човека до нея,  когото всъщност обича и който в много случаи е баща на децата, или бъдещ планиран такъв, с всички други прекрасни качества,  освен едно. Вече.

„Диагнозата“ на мъжете е проста: „себични“.  Мъже, които не искат да се напрягат да знаят какво възбужда партьорките им, нито кога най-обичат да правят секс, нито в какви пози им е комфортно и не ги боли или пък харесват, нито пък си правят труда да преразположат и възбудят жените си. (Пак да отбележа, че това не важи за всички). Разговорите за това са даже забранени, защото те се засягат, чувствителни са и засягат мъжкото им достойнство (по принцип, той винаги знае какво да прави, коя поза е най-добра и какво трябва задължително да доведе до оргазъм, в крайна сметка по телевизията го показват). Ако не стигне, голяма работа. И да му мисли, ако не пъшка достатъчно и не симулура оргазъм, защото това го кара да се чувства добре). Тези мъже са си добре, проблема е в жените (основно защото са фригидни според тях). Което се оказва много далеч от истината. Повечето жени страдат от вторична аноргазмия, което означава, че имат поне един достигнат оргазъм независимо как. Това е по- леката всъщност диагноза от първичната аноргазмия, което може да индикира далеч по сериозни проблеми и наличие на сексуална травма в миналото. Но задължително следва „разстройство на желанието“, а това се лекува най- трудно.

Проблема си давам сметка може би идва от това, че единствената школа за секс е самият живот, и в частност телевизията и киното. Няма такъв предмет в училищата, никъде не се преподава, няма курсове и обучения, от децата ни се очаква някак магически да научат „тайните“ на секса и любовта от само себе си, като родителското обучение може да стигне най-много до: „да ползваш презерватив“, „да внимаваш да не забременееш и да не хванеш някоя болест.“ Темата е почти табу в семейството, защото такива неща „не е прилично/удобно да се дискутират с децата“.  А тези „неща“,  в по-голяма или по-малка степен, могат да определят щастието в живота им.

2. Господин “Секса не ме интересува”

Този тип мъже също често се среща напоследък, като изключвам мъжете които имат чисто медицински проблем, като диабет например. И не дискутирам състоянието “асексуалност”, което се изразява в липса на каквото и да е желание за секс, с когото и да било.

Ако този тип мъж изобщо се сеща за секс, то е веднъж на 3-4 седмици, може и по- рядко. Той е вечно изморен, няма желание, трябва му много време да се отпусне и нагласи психически. За него всичко друго е по- интересно: работата, телевизора, приятели, питието или хобита. Върху него “съблазняването”, в каквато и да е форма, не работи. Еротичните сигнали, нерядко се порязват с думи от рода на “какво си се облякла като курва”,  “това да не ти е машина”, “пак ли искаш секс”, “като разгонена си” и т.н. Това в добрите случаи, когато все пак жената е забелязана. Ролите са сменени, жената е влязла в ролята на ловеца, тя е тази, която иска секс и преследва. Но неините опити и намеци могат  просто да завършат и в нищото, без думи. И не, проблема не е защото тези жени не са достатъчно женствени или красиви, не е защото не са тип “гейши” (според някои изказвания на сведущи по темата).

Резултата не е по-различен от горният: натрупана сексуална енергия, която няма къде да отиде, незадоволена сексуална потребност. Психичните и физичните симптоми са също налице, но този път по други причини. На тези жени също не биха искали да изневеряват, те държат на връзката си и на човека до тях и искат това да се промени.

“Той просто не ме забелязва и всячески отбягва темата секс и интимност. Чувствам се отхвърлена като жена, тъй като мнократно ми е показвано, че не съм желана. Самочувствието ми е на кота нула, сигурно проблемът е в мен”.

“Той просто изчезва в другата стая, когато намекна за някаква интимност, даже и отдалеч. Това ме кара да се чувствам зле”.

“Ние се разбираме много добре. Той е моят най-добър приятел, помага ми във всичко, имаме добър социален живот, общи приятели, достатъчно пари. С изключение на едно – секс. Как да напусна такъв човек само заради секса? “

” Просто лежи до мен и нищо. Ама нищо, сякаш ме няма”.

Отхвърляне. Игнориране. Дисквалификация. Това получават тези жени, независимо колко прекрасна може да е  иначе връзката им и човека до тях.

“Страданието има своя произход във външният свят, в репресивното общество”, казва Райх.

Защо разрешаването на сексуално задържана енергия, може да помогне разрешаването на чисто психични, че и телесни проблеми?

Според Райх, сексуална възбуда повишава биоенергетичния заряд на сексуалните органи, докато страхът и всички други отрицателни емоции водят до прилив на биоелектрическа енергия в мозъка. С други думи, ако се свали енергията от главата, насочи и разтовари през сексуалните органи,  то няма да има неврози, е неговата теория. Тук се разминават вярванията му с тези на Фройд, който смята, че неврозата е тази, която причинява разтройство на сексуалността. За Райх е обратното: ако се живее сексуално икономично, то няма да има неврози. За потвърждение той цитира небезивестната книга на Бронислав Малиновски “Сексуалният живот на диваците” (бел.ав. живеещи на о. Тробриан), където неврозата, в каквато и да е форма, е непозната. Но в това племе са непознати и каквито и да е сексуални ограничения, с изключение на инцеса.

(За сведение  трябва да спомена, че Райх по принцип е поддръжник на моногамните отношения и смята, че именно в тях човек е свободен да се отдаде най-пълно на сексуалната енергия, без задръжки, страх  и контрол на емоциите и тялото. Полигамните връзки и “безразборното чукане” той определя като функция на невротичното поведение, като добавя, че оргазма не е цел на съществуването, нито сексуалния акт е цел сам по себе си.)

Някои съвременни изследователи предполагат, че при бърз полов акт не се предоставя достатъчно време на естествените химически вещества, които придружават докосването и сексуалната възбуда, да бъдат освободени в потока на кръвта и така се намалява общото усещане за благополучие, съпътстващо съвкуплението. При такъв прибързан секс жената и мъжът не са в състояние да осъществят обмен на сексуалната енергия и взаимна хармония. (Това не означава, че понякога не са от полза т.нар. “quickies” или кратки сексуални актове, бел.ав.).

Не че няма разрешение на горните проблеми. Но, по правило мъжете трудно стигат до офиси като моя,  ако освен ако нямат проблеми с ерекция или еякулация, които очевидно те смятат за “техни” си проблеми. Проблемът на всички останали е в жените и приятелките им. А който има проблем, да се оправя и да си го решава.

А иначе ще предложа едни простички неща като за начало, без да имам никакви претенции да бъда “секс гуру”, като се надявам някой да може да се възползва от тях:

  1. Доверието и способността за интимност е критична за качествените сексуални отношения. Това важи и за двата пола. Това е нещо, върху което може да се работи.
  2. Мъжете. Според Мантак Чиа (основател на системата лечебно Дао), когато усвояват задоволяването на партньорката си, първото нещо, от което трябва да се отърват, това е егото. Мъжете не “даряват” жените с оргазъм. Няма защо да се стремят да бъдат най-добрият любовник, който тя е имала. Не е необходимо, тя вече Ви е избрала. Но това не означава, че не трябва да се стараете изобщо, просто не на всяка цена.
  3. Пак според горният и други автори, най-добрите любовници са мъжете които осъзнават какво става в тялотото им и имат желание да опознаят тялото на партьорката си.
  4. Отрицателното отношение спрямо тялото (форма, тегло или др.) или спрямо това как изглеждат в леглото по време на полов акт, могат да блокират способността да се изпита удоволствие и оргазъм, и при двата пола. Всички тела всъщност са красиви, остава вие да го повярвате.
  5. Мозъкът е най- важният полов орган. Настройте го на вълна еротика. Какво е еротично все пак за вас?
  6. Искрени и лични разговори, (т.е. прозрачност и честност), без табута, могат само да помогнат, не да навредят. Те правят хората по- близки и увеличават доверието в двойката. Споделянето на кой, какво, къде и как го обича, без задръжки и притеснения само помага. Важно правило тук е, че другият не може да съди или да се присмива, а само да слуша. И някъде по средата се осъществява срещата. Всяка връзка търпи компромиси и намествания, дори и в секса.
  7. В спалнята, както твърдят експертите, всичко съгласено между участниците, е позволено.
  8. Приемете, че другият участник във връзката винаги е добронамерен, просто може да не е наясно как и защо. Защото почти е сигурно, че и вие сте си мълчали за своите потребности, по една и друга причина.
  9. Над 75% от жените имат нужда от допълнителна стимулация на клитора за да стигнат до оргазъм, по чисти физиологични причини, които нямат нищо общо с мъжете с които са. Това показва 80 годишно проучване в тази сфера. В този смисъл, намерете си подходящата допълнителна стимулация.
  10. Измерението “време” се тълкува различно от двата пола и е разтегливо понятие, особено що се отнася до честота на секса или неговата продължителност.
  11. Порно филмите са точно това: филми. Както и романтичните филми, където той преодолява хиляди препятствия за да я спечели, са същото – филми. И двете рядко имат нещо общо с реалността. Романтиката, за съжаление, често убива сексуланото желание.
  12. Секса е една от най-важните потребности. Не го съсипвайте, превръщайки го в задължение.

Още за любовта и интимността:

36 въпроса, които ще ви накарат да се влюбите във всеки

Когато съм палач на любовта

Референция:

Kaighobadi, F., Shackelford, T. K., & Weekes-Shackelford, V. A. (2012). Do Women Pretend Orgasm to Retain a Mate? Archives of Sexual Behavior41(5), 1121–1125. http://doi.org/10.1007/s10508-011-9874-6

Светла Банкова

психолог и психотерапевт

0885 26 44 00

 

Тревожност и някои ендокринни заболявания

Как влияят тревожните разтройства на някои ендокринни заболявания?

Тази статия би била много скучна, ако не третира един важен въпрос: свързани ли са тревожните разтройства с някои ендокринни заболявания и как влияят едните на другите? Може ли лечението на тревожността да подобри чисто физически симптоми и как става това? Как психиката влияе на такива заболявания и как те влияят на психиката? Надявам се тук да дам някои отговори:

Тревожността и принадлежащите към тази група тревожни разстройства (фобии, паническо разтройство, обсесивно-компулсивно и др.)  не са просто психични заболявания, така както тялото не е и не може да бъде изолирано от психиката. Тревожността често е свързана с чисто физични заболявания, като от съществено значение са тези на ендокринната система: диабет, заболявания на щитовидна жлеза- хипо и хипертероидизъм, и др.Endocrine-system-500x380


Целта на тази статия е да направи преглед на научните изследвания в тази област и да изведе тези ендокринни заболявания, които често включват генерализирана тревожност, в тяхната първоначална манифестация, или такива за които тя е характерен симптом в курса на заболяването. Разбирайки механизма, чрез който тревожността се развива като рутинна част от тези невро-ендокринни заболявания може да ни помогне до голяма степен да разберем органичната база на разтройствата на тревожността, както и да отвори пътища за справянето с този проблем.ендокринна система

Биохимична основа на тревожността

Научните изследвания напоследък предполагат, че някои пациенти могат да бъдат чисто биохимично по- чувствителни към развитието на тревожни симптоми при наличие на определени заболявания. Mathew и колеги например докладват, че пациенти с тревожни разстройсва имат по- високи нива на плазма катехоламин (plasma catecholamine) в сравнение с контролните групи. Brawman-Mintzer и Lydiard, разглеждайки изследванията в тази област, предполагат, че пациенти с риск за генерализирано тревожно разтройство може да имат дефицит в регулаторните механизми в остта хипоталамус- хипофиза, която е свързана с абнормален отговор на стреса. Те също предполагат, че такива пациенти са по- чувствителни от контролните групи по отношения на броя и интензитета на симптомите които  развиват при наличие на някакво паническа парадигма, и следователно са биологически са по- рецептивни от пациенти с първоначално паническо разтройство. Пациентите с генерализирано тревожно разтройство изглежда имат промени е чувствителността на централните бензодеазепинови рецептори, абнормалности в серотогенната функция и промени е техните 5-HT1 and 5-HT2. Съответно, медицински заболявания които променят остта хипоталамус- хипофиза или тези които променят трансмиерната или рецепторна им функция могат да повлияят цялата система и да произведат състояния на тревожност. При тези условия, тревожните заболявания се класифицират като такива, дължащи се на медицински заболявания.

Ендокринни заболявания и състояния, свързани със симптоми на тревожност

DSM-IV определя най- често срещаните ендокринни заболявания които са свързани с тревожността: хипер и хипотиреоидизъм, хипоглицемия, феохромотоцитома /pheochromocytoma/ и хиперадренокортицисизъм. Тревожност може да се появи и след външно администриране на естрогени, прогестерон, инсулин, стероиди и лекарства за контрол на раждаемостта. Друг учен, Popkin, твърди също, че състоянията на тревожност често се появяват при дифункция на надбъбречните жлези, Болест на Кушинг, карциноиден синдром, хиперпаратиреоидизъм, псевдо хиперпаратиреоидизъм, хиперглицемиа, хиперинсуленемиа, панкреатитни тумори, pheochromocytoma и заболявания на щитовидната жлеза като хипертироидизъм, хипертироидизъм и тиреоидитис.

53333-004-8B9F7E2F

Lustman и колеги например, използват структурирано интервю с пациенти, боледуващи от диабет тип 1 и 2 и откриват че 26.5% страдат от фобии, а 41% от генерализирано тревожно разтройство. Тези статистики отразяват съотношение от 6 -7 пъти по- високо от това на осталато население. Lustman и колеги  също откриват, че колкото по нисък е глюкозния контрол от страна на пациента (т.е. колкото по- висок е HbA1C), толкова по- голяма е вероятността от развиване на психиатрично заболяване. Popkin et al, доказват също че 51% от групата на диабетно болни тип 1 са също диагностицирани с едно или повече психиатрични заболявания.

Тревожните разтройства не подминават и пациенти със заболявани на щитовидната жлеза. Orenstein et al интервюира 144 психиатрични пациентки за да открие, че тези с история на агорафобия или панически атаки също така докладват и история на хипертиреодизъм или възли, или при техни роднини от първа линия. Тези пациенти също страдат и от депресия. Между 30% и 40 % докладват също и симптоми като обща тревожност, нервност, изтощение, депресия, безпокойство, намалена концентрация, емоционална лабилност, хиперкинезия и невъзможност да спрат да се движат. Тrepacz et al също отбелязва висока преваленция на генерализирана тревожност при пациенти с нелекувана Базедова болест. Агорафобията и панически атаки в много от случайте предхождат диагностицирането с хипертиреиодизъм.

Психичните симптоми също могат да бъдат едни от първите предвестници на хипотиреоидизма, като при  2% до 12% от докладваните случай те се проявяват като психичен дефицит. Тревожност и прогресивно забавяне на психичните процеси, намалена способност за запаметяване, говорен дефицит и невъзможност за заучаване на нова информация са някои от доказателство за прогресия на симптоматиката. Една хиперсексуалност, раздразнителност, подозрителност, невъзможност за концентрация и недобра памет могат да бъдат сериозен сигнал за бързо развиващо се заболяване на щитовидната жлеза.

Какво правим с тази информация обаче?

Познанието за психичните симптоми, придружаващи заболяванията на ендокринната система може да помогне в няколко посоки. Първо, разпознаването им като производни такива на физическите заболявания, може да съкрати както работата на психотерапевтите, така и на ендокринолозите. От друга страна съществуват доказателства, че едновременното им лекуване (заедно с чисто медакаментозно такова) може значително да ускори оздравителният процес. Например, Okada et al, в едно интересно японско проучване оценяват ефекта от намаляване на стреса при 20 пациента /10 мъже и 10 жени/ страдащи от диабет тип 2. Пациентите били лекувани медикаментозно с флудиазепам в продължение на 12 седмици, като били наблюдавани и глюкозно хемоглобиновите нива. Намаляването на нивото на тревожноста корелирало с намаляване на нивата на glycosylated hemoglobin. Авторите заключават, че намаляването на тревожността и стреса при пациенти с диабет тип 2 намалява нивата на glycosylated hemoglobin. Подобряването на нивото на стреса при пациенти с diabetes mellitus, които не са зависими от инсулин, увеличава техните липопротеинови нива с висока плътност.

Личният ми опит показва, че пациенти, диагностицирани с заболявания на щитовидната жлеза (Базедова болест  и Хашимото) много добре се повлияват от психотерапия, когато има (а то почти винаги има) наличие на психични симптоматика. Това се отразява и на съответните показатели на TSH, FT3, FT4 и впоследствие на антителата ТАТ и/или МАТ. Несъмнено, лекуването от автоимунно заболяване отнема значително по- дълго време, тъй като автоимунната система е последната която отразява промените в организма, но това далеч не е невъзможно. Автоимунните заболявания се лекуват и организма има невероятната способност да се самовъзстановява, ако му бъдат създадени съответните условия. 

Ако една генерализирана тревожност, или паническо разтройство бъдат третирани съвместно с медикаментозно такова за съответното физическо заболяване, то шанса им да намалеят по интензитет като симптоми значително се повишава. Човека страда не от „диагнозата“, а от проявата на нейните симптоми. Следователно, би трябвало да се третират симптомите един по един, не самата диагноза и това ще доведе до общо подобрение на състоянието пациента. 

Светла Банкова

психолог и психотерапевт

0885 264400

Референции:

Mathew RJ, Ho BT, Kralik P, et al: Catechol-o-methyltransferase and catecholamines in anxiety and relaxation. Psychiatry Res 1980; 3:85-91.

Mathew RJ, Ho BT, Francis DJ, et al: Catecholamines and anxiety. ACTA Psychiatr Scand 1982; 65:142-147.

Brawman-Mintzer O, Lydiard RB: Biological basis of generalized anxiety disorder. J Clin Psychiatry 1997; 58, supp 3:16-26.

Lustman PJ, Griffith LS, Clouse RE, et al: Psychiatric illness and diabetes mellitus: relationship to symptoms and glucose control. J Nerv Ment Dis 1986; 174:735-742.

Okada S, Ichiki K, Tanokuchi S, et al: Improvement of stress reduces glycosylated haemoglobin levels in patients with type 2 diabetes. J Int Med Res 1995; 23(2):119-122.

Okada S, Ichiki K, Tanokuchi S, et al. The effect of an anxiolytic on lipid profile in non-insulin-dependent diabetes mellitus. J Int Med Res 1994; 22(6):338-342.

Orenstein H, Peskind A, Raskind MA: Thyroid disorders in female psychiatric patients with panic disorder or agoraphobia. Am J Psychiatry 1988; 145(11):1428-1430.

Popkin, MK, Callies AL, Lentz RD, et al: Prevalence of major depression, simple phobia, and other psychiatric disorders in patients with longstanding type 1 diabetes mellitus. Arch Gen Psychiatry 1988; 45:64-68.

 Popkin MK, Callies, AL, Colon EA. et al: Psychiatric diagnosis and the surgical outcome of pancreas transplantation in patients with type 1 diabetes mellitus. Psychosomatics 1993; 34:251-258.

Trepacz PT, McCue M, Klein I: A psychiatric and neuropsychological study of patients with untreated Graves’ disease. Gen Hosp Psychiatry 1988; 10:39-55.

Молитва за прошка. Можем ли да простим?

Молитва за прошка

handsПонякога да простиш, означава да затвориш една страница и да отвориш друга в живота си. Да простиш, не означава да забравиш. Означава да пуснеш да си отидат- болката, огорчението, недоволството, гнева, разочаварованието и мъката. За мен прошката означава, че не си вече подвластен на тези емоции…Означава да пуснеш тези емоции да си вървят от живота ти, да излекуваш безсънните си нощи и да спреш негативните диалози в главата си. Означава да спреш да се взираш в болката и да я оставиш да си тръгне от теб, за да може да се отвори място за радостта и любовта. Означава също да можеш да простиш и на себе си, най- вече на себе си….Да можеш, от друга страна, и да имаш силата да кажеш “съжалявам”. Да протегнеш ръка към сгрешилият, и кажеш поне “опитвам се да разбера”. Защото непрощаването пречи на щастието, във всичките му измерения. А ние всички грешим, волно или неволно. Няма “безгрешници”. 

forgiveНамерих тази молитва из тетрадките си, не е писана от мен…Мисля, че е от “Алеф”, на Паулу Куелю. Наскоро се наложи да я изпратя на мои клиенти, които ми се струва, че бяха “зациклили” в непрощаването, със всичките му последствия. Непрощаването -най- вече на себе си. За това реших да я публикувам, за общото ползване и да послужи където е необходимо. За да има наистина ефект обаче, прочете си я на глас.

Молитва

За сълзите, които ме накараха да пролея- прощавам!

За болките и угорченията- прощавам!

За злословията и лъжите- прощавам!

За омразата и преследването- прощавам!

За ударите, които ме раниха- прощавам!

За погубените мечти- прощавам!

За мъртвите надежди- прощавам!

За липсата на любов и ревността- прощавам!

За злите намерения- прощавам!

За несправедливите присъди- прощавам!

За безразличието, гнева и лошотията- прощавам!

За пренебрежението и забравата- прощавам!

На света, с цялата му злост- прощавам!

Прощавам и на себе си!

Нека несгодите от миналото не тежат повече върху сърцето ми.

На мястото на оскърблението и мъката- поставям разбирането и разбирателсвото.

На мястото на негодуванието-поставям музиката, която излиза от сърцето ми.

На мястото на болката—поставям забравата.

На мястото на отмъщението- победата.

Ще мога да обичам без да ми отвръщат с обич,

да дарявам дори когато съм лишена от всичко,

да работя с радост въпреки всички трудности,

да протегна ръка макар и самотна и изоставена,

да избърша сълзите си и да престана да плача,

да повярвам дори когато никой не ми вярва..

Така да бъде.

Амин!

Паулу Коелю – “Алеф”

Психотерапията..Що е то?

Прозорецът на Johari“ (Johari Window) и психотерапията…За психотерапията и “миенето на прозорци”.

Често ме питат защо е нужна психотерапията и само луди ли ходят на психотерапевт? Въпреки че психотерапията отдавна вече не е забранена зона, все още е разпространено схващането, че човек непременно трябва да има някаква психична диагноза (или подозрения за такава), за да потърси психотерапевт.

Ако трябва да най- лесно да обясня какво точно се случва, бих използвала т.нар. „Прозорец на Джохари“. Това е една личностна парадигма, използвана най- вече за обучение на лидери на групи, но в случая ще я използвам като обяснение на самата индивидуална терапия. Самото име „Joe- Harry“ идва от сливането на имената на двама американски психолози, които първо описват въпросният прозорец: Джо Лъфт и Хари Инграм. Този прозорец се състой от четири квадранта:JoeHaraWindow

  1. 1. Квадрант 1 (известно на мен и на другите) е публичният АЗ
  2. Квадрант 2 (неизвестно на мен и известно на другите) е слепият АЗ
  3. Квадрант 3 (известно на мен и неизвестно на другите) е тайният Аз
  4. Квадрант 4 (неизвестно на мен и на другите) е несъзнаваният Аз

Въпреки, че този прозорец се използва предимно за личностнови характеристики, той показва и целта на една терапия: в терапията ние се опитваме да променим размерите на тези прозорци, които при всички хора може да са различни в момента на започване на терапията. На практика се опитваме да направим публичният прозорец най- голям, а на тайният Аз да се свие, като пациентите чрез процеса на себеразкриване споделят повече за себе си пред терапевта, а след това и пред други важни хора в живота си. Естествено, опитваме се да намалим размера и на несъзнаваното АЗ, като помагаме на клиентите да се запознаят и със своите „други страни“, които са останалии скрити по някаква причина до сега. Същото важи и за клетка 2: Слепият АЗ и това е квадранта към който най- силно сме насочени, защото там се получават най- големите проблеми и стълкновения. Околните ни виждат по един начин, а ние си представяме, че излъчваме съвсем други сигнали и съобщения, т.е няма съответствие. Това е и една от причините за конфликти в семейството, за невъзможност да се образуват трайни взаимоотношения и връзки. Ние можем да си мислим, че сме уверени, любящи, независими, нервни, скромни или организирани, но дали това е така в очите на околните? С две думи, дали сме съответни на това което изпитваме?

LichnostnoviTipove

Обратната връзка, давана от терапевта, а при груповата терапия и от членовете на групата, ни помага да изчистим тези недоразумения и да живеем по- свободно, помага на пациентите да станат свидетели на собственото си поведение, както и да усетят влиянието на това свое поведение върху чувствата и емоциите на другите.

Е, готови ли сте да “измиете”  прозореца на Joe Harry?:)

Светла Банкова, психотерапевт

0885 26 44 00

 

Когато “паниката” ни хване за гърлото…има изход!

_MG_902112

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Случаите по-долу са истински, но имената, както и някои други детайли,  са променени с цел запазване на самоличността на клиентите.

Мария (32 г),   се буди почти всяка нощ само няколко часа след като заспи, със сърцебиене, стегнато гърло, чувство, че се задушава и силен страх, че умира. Няма представа защо и откъде идва всичко това, но усещането е смазващо. Като след кошмар, само че такъв няма.  Не успява да заспи до сутринта и броди из къщата с надеждата, че може да се върне към съня си и да поспи поне малко. Но страхът я държи будна. Сутринта се чувства като пребита, без всякаква енергия и едвам отива на работа, където не може да свърши почти  нищо от задълженията си.  Вече няколко пъти шефът й я привиква и я заплашва с уволнение. И така, докато вече няма сили и решава да отиде на лекар, за да провери дали няма сърдечен проблем. За щастие няма и лекарят я насочва към психотерапевт.

PanicaРосен (38 г.), мениджър в търговска фирма, споделя, че внезапно изпада в силни пристъпи на безпокойство и страх, при които ръцете и краката му изтръпват, получава силно сърцебиене, изпотява се и му се гади. Ръцете му треперят докато говори. В началото тези епизоди били не толкова силни  и бързо преминавали, но напоследък зачестили и ставали все по-упорити. Страхува се, че тези епизоди може да се случат пред подчинените му и може да загуби работата си. Мисли си, че полудява, особено след като тези паники го връхлитат изневиделица и без всякаква причина. Има чувството, че това някак не се случва на него и той не е напълно там (деперсонализация).

Валя, 45 годишна, счетоводителка,  семейна с две деца, споделя, че на няколко пъти изпитвала чувство за задушаване, паникьосвала се и не знаела какво да прави. Сърцето й сякаш ще излезе от гърдите и я обхваща неописуем страх, че умира. Стягането в гърдите и липсата на въздух допълнително влошавали положението. Напуснала работа, защото не можела вече да издържа на мисълта, че “това може пак да й се случи”, а вкъщи смятала, че ще бъде по- спокойна. Но не станало. И така, вече 3 години,  паниките не си отивали, а напротив, положението ставало по-зле. Мъжът й подал молба за развод. 

Мария, Валя и Росен са жертви на така наречените “панически атаки”, или “паническо разстройство”. За щастие тези случаи имаха щастлив край. 

“Паническите атаки” не дискриминират: те могат да дойдат при хора от всякаква възраст, млади или стари, мъже или жени, богати или бедни, успешни или не. 

Диагноза “паническо разстройство” (съгласно DSM V) може да се сложи, ако сте имали:

Паническо разстройство (включва паническо разстройство със или без агорафобия)

  1. Повтарящи се, неочаквани панически атаки
  2. Поне една от паническите атаки е последвана в рамките на един месец (или повече) на едно от следните условия:
  • Силна тревога или опасения, че ще се получи нова паническа атака или последствия от нея (загуба на контрол, страх от инфаркт, страх че полудяваш)
  • Значително маладаптивно поведение свързано с паническата атака (например поведение, насочено към предотвратяване на такива атаки, като например да не правите физически упражнения или да не посещавате непознати места, заради опрасения да не би да ти се случи отново).
  1. Паническите атаки не се дължат на физиологични ефекти от вещества (лекарства или наркотици) или на някакво общо медицинско заболяване напр. хипертиреойдизъм, сърдечни заболявания и др.)
  2. Паническите атаки не са резултат от симптоматика свързана с други психични заболявания, напр. социална фобия, посттравматично разстройство, обсесивно компулсивно разстройство, тревожно разстройство на разделянето, общо тревожно разстройство, специфична фобия.

Паническите атаки се дефинират като период на интензивен страх, при които най- малко 4, от общо 13 дефинирани симптома е необходимо да присъстват, и продължава около 10 минути, от започване на симптоматиката.

  • Сърцебиене, прескачане на сърцето, или повишен сърдечен ритъм
  • Изпотяване
  • Треперене или тресене
  • Усещане за „недостиг на въздух“ или задушаване
  • Усещане за задавяне/ задушаване
  • Болка в гърдите или дискомфорт
  • Гадене или стягане в корема/ дискомфорт, дори повръщане
  • Усещане за замаяност, нестабилност, обърканост, губене на съзнание.
  • Чувство за нереалност (дереализация) или „откъсване ” от себе си.
  • Чувство за загуба на контрол или чувство че полудяваш.
  • Страх, че умирате.
  • Изтръпване или боцкане (парастезия), или вдървяване на крайниците
  • Студени или топли вълни

Внезапните епизоди на безпокойство и силен страх се появяват неочаквано, без всякаква причина. Паниката обикновено има пик от няколко минути (обикновено 10-15 мин), т.е. тя е краткосрочна като преживяване, въпреки че има случаи, при които се връща на “вълни” за период до 2 часа, но с по-слаб интензитет.

Паническото разстройство е разстройство на тревожността. Вярно е, че почти всеки човек е изпитвал през живота си един или два панико-подобни епизоди и ако сте от тези хора, може никога повече да не получите такъв. Но когато те се засилват по брой и интензитет, време е да потърсите помощ, преди да сте развили и агорафобия (която може да е придружаваща паническото разтройство) или преди да сте развили т. нар. предварителна тревожност (т.е. силен страх да не получите нов пристъп).

Диагнозата “паническо разстройство” се поставя само след изключване на чисто медицински причини, като: хипертиреойдизъм, хипоглекемия, реакция на прекомерен кофейн или отказване от алкохол, транквиланти или седативи; синдром на хипервентилацията; пролапс на митрална клапа, предменструален синдром и смущения във вътрешното ухо (когато водещ симптом е световъртеж и замайване). Повече за тях ще бъде написано в последваща статия. 

Иска ми се да вярвам, че само това са заболяванията, които трябва да се вземат под внимание за диференциалната диагноза и които могат да предизвикат панически атаки и подобни симптоми, но това не е така. За съжаление има и някои други, които макар и рядко, могат да доведат до такива симптоми: тумор на надбъбречните жлези, белодробна емболия, синдром на Кушинг, дефицит на калций, магнезий, ниацин, витамин В12, сърдечна аритмия, синдром след комоцио и др. Така че не се сърдете на психотерапевта когато започне да ви задава всякакви медицински въпроси или ви изпрати при личния лекар за предварително отхвърляне на  горните диагнози. Работила съм с хора, които са изпитвали подобни на панически атаки, а се е оказвало, че имат хиперфункция на щитовидна жлеза и при внезапно освобождаване на големи количества тироиден хормон се стига до панико-подобни симптоми. В този случай съпътстващите заболявания се лекуват едновременно докато тече психотерапия, за да има най-добър резултат.

Често ме питат: “Ама защо аз ги получавам тези панически атаки, защо точно на мен се случва? Какво лошо съм направил за да заслужа такова наказание? Ще умра ли?”

Отговорът е: Нищо лошо не сте направили и това не е някакво “божие наказание”. Не, няма да умрете от паническо разстройство, по принцип паническите атаки не са опасни. А защо на вас се случва ли? За това може да има доста причини, но науката все още, разбира се, не е единодушна по въпроса.

Причината обикновени не е само една, при чието отстраняване ще се елиминира и проблемът. Нека видим следните възможни причини или комбинацията от тях, които науката познава досега:

  1. Наследственост. Не ме разбирайте, че паническото разстройство някак си се наследява от майка ви или баща ви. Наследява се предразположеносттта към тревожни разстройства или типа нервна система. Тревожна майка е много вероятно да отгледа “тревожно” дете. По-късно в живота ви трябва само един хроничен стрес и някакво травматично събитие, което да отключи тревожността в някоя от нейните форми, вече като диагноза. 

Проклятието на 17-та хромозома за разстройства на тревожността

На чисто биологично ниво, отговорен за тревожността е генът за пренасяне на серотонина в хромозома 17, който може да е с къса или дълга разновидност. (Късата разновидност е свързана с амигдалата, която отгововаря за мигновеното бягство при опасност, застрашаваща живота). Ако сте късметлия да носите късата разновидност в гените си, то тогава вие сте по-уязвими за стреса, има доста по-голяма възможност да развиете тревожност и като капак на всичко  сте по- неподатливи на SSRI (селективен инхибитор на реабсорбцията на серотонина), т.е. лекарства като Zoloff и Paxil едва ли ще ви подействат успешно. Но това е само биологичната част. Паническото разстройство НЕ се дължи само на биологични причини. 

  1. Условия в ранно детство и тип родителско поведение. Прекалено предпазливи родители (облечи се да не настинеш!), свръхкритични и с особено високи стандарти (искам от теб само шестици!), такива, които потискат своите чувства и изискват същото от децата си (какво си се разревал, истинските мъже не реват), перфекционисти и особено консервативни (какво ще кажат хората!); такива, които, без да искат, са създали емоционална несигурност и зависимост в децата си… Всички изброени могат да допринесат за израстването на тревожни личности. Но това пак НЕ е единствената причина за паническото разстройство. 
  2. Стресови ситуации или хроничен стрес: загуба на работа, някаква сериозна промяна в живота, перманентно потиснати чувства и емоции, липса на самоувереност и не-грижа за себе си, погрешни убеждения, стресов начин на живот, липса на усещане за смисъл и цел в живота… и мога да продължавам с още вероятни причини, но истината е, че при всеки човек те са различни и строго индивидуални. Затова е необходим индивидуален подход..

И все пак паническото разтройство се лекува, и то успешно. Истината е, че отнема време, подходът е комплексен и както вече казах, няма един-единствен метод, който да се приложи като под индиго за всеки човек. Но за това, в следващите статии… А ако смятате, че вие самите или ваши близки имат нужда от помощ, не се колебайте да я потърсите по-скоро, за да прекъснете страданието. 

Светла Банкова,

психолог и психотерапевт

0885 26 44 00

P.S. Ако искате да споделите ваши подобни преживявания или как сте се справили с тях, не се колебайте да го направите в коментарите по-долу…

 

Лечение на фобии

Какво представляват фобиите и можем ли да се излекуваме от тях?  Лечение на фобии.

Фобиите представляват ирационален и силен страх от ситуация, същество или предмет, които не са обосновани и нямат реалистична причина, при сблъсък с които пациентът изживява непоносим страх, включващ и съпътстващата вегетативна симптоматика (разбирайте сърцебиене, изпотяване, причерняване, подкосяване ан краката, паника, отпадналост и световъртеж). По- долу съм изброила няколко по- известни фобии, но списъка може да бъде безкраен.

Една от най- известните фобии е социална фобия. Тя представлява ирационален страх от критични преценки от страна на други хора в сравнително малки групи, (противоположно на тълпите), водещ до избягване на социални ситуации, в които субекта се чувства подложен на наблюдение от другите и се опасява, че може да постъпи така, че да бъде унижен или засрамен (хранене в ресторант, водене на светски разговор, срещи с противоположния пол и др.). По потърпевши от тази фобия са мъжете (въпреки, че се среща и при жените). Страдащите от тази фобия трудно завързват социални контакти, имат проблеми с намиране на партьори и създаване на връзки, избягват да говорят пред публика и да участват в светски събития. Те са често срамежливи и притеснителни, предпочитат да се слеят с околната среда и да не изпъкват по никакъв начин. Излишно е да казвам, че качеството на живот при тези хора е силно влошено и страданието е може да бъде жестоко. Те осъзнават, че страха е преувеличен или безпричинен, но фобиината ситуация се избягва или предотвратява с интензивна тревожност или дистрес. Притесняват се, че в съответните проблемни ситуации другите ще ги преценяват като разтревожени, слаби, “луди” или глупави. Страха от осмиване е много силен. Те мога да избягват да ядат, пишат, пият на публични места, за да не видят другите че ръцете им треперят. Почти винаги имат симптоми на тревожност като тремори, сърцебиене, изпотяване, гастростомашен дискомфорт, диария, напрежение в мускулите, изчервяване, объркване. Социалната фобия се различава от агорафобията по това, че болният от агорафобия не се интересува от реакцията на останалите на поведението му.

Другата доста известна фобия е агорафобия- страх от отворени пространства. Характеризира се с тревожност да бъде на големи открити места или в ситуации, в които може да няма помощ в случай на паническа атака, или при ситуации, предразполагащи паническа атака или страх да получи панико-подобни симптоми. Агорафобните страхове обикновено включват ситуации, когато пациентите напускат къщи, пътуват сами или преминават през открити пространства. Придружаващите симптоми са както при другите фобии: сърцебиене, омекване на краката, световъртеж, прилошаване и причерняване, недостиг на въздух и усещане че не достига такъв. Когато симптомите продължават дълго време, или се случват неколкократно хората страдащи от тази фобия се затварят в себе си, ограничават излизанията от дома, спират отношения с приятели, изпитват нежелание да правят каквото и да е или да предприемат нови неща. Животът им става затвор и това може рязко да влоши отношенията с най- близките хора. 

Клаустрофобията е страх от затворени или тесни пространства, от които е трудно да се избяга (или смятаме че ще бъдем затруднени). Такива пространства може да са асансьори, влакове и автобуси, килии, съблекални в магазини, обществени тоалетни, стая с много хора или дори заключени стаи.  При пристъпи на клаустрофобия пациентите изпитват силна паника (дали ще могат да дишат и дали ще им стигне кислорода например), придружени с останалите типични симптоми на фобиите като сърцебиене, сухота в устата, гадене, стягане в гърдите, световъртеж, главоболие и усещане че глават ще се пръсне от напрежение. . 

Когато страха е само до една определена ситуация (напр. влак) би могло да се сложи диагноза специфична фобия (проста фобия), когато е само страх от публика (или някаква социална ситуация) диагнозата е социална фобия. Избягването на тревожността или фобията не може да бъде отчетено като друго психично заболяване като социална фобия (напр. избягване на определени социални ситуации поради страх от смущение), специфична фобия (напр. избягване на асансьори), обсесивно компулсивно разтройство (напр. избягване на мърсотия при тези които имат обсесия от замърсяване), постравматично стресово разтройство (напр. избягване на стимули, свързани със силно стресиращ момент или обект), тревожно разтройство на разделянето (да не напусне дома или роднини).

Не всички фобии е необходимо да бъдат лекувани и пречат на всекидневното функциониране. Например аз мога да имам фобия от слонове, но колко често ми се налага да виждам слонове (освен на картинка и по телевизията)? Естествено, ако живея на място където има много слонове като Индия например, това е проблем. 

Как се зараждат фобиите?

Всяка фобия си има своята история и произход. За съжаление обаче почти никога пациета не е наясно как така се е стигнало до там и няма идея как се е получила. Психотерапията тук може много да помогне. 

Няколко опита в психологията показват че фобиите всъщност най- вероятно са “заучени”. Такъв е не-безивестния случай в психологията на “Малкият Алберт”. Този случай се свързва с работата на пионера в америкаският бихейвиоризъм Джон Броадъс Уотсън. През 1920 Джон Уотсън и една негова студентка, която по късно става негова жена, Розали Райнер провеждат специален експеримент в Университета Хопкинс с така нареченето класическо кондициониране, базирано на работата на известния руски учен Иван Павлов и неговият експеримент “кучето на Павлов”. Целта на Уотсън и жена му било да кондиционират (създадат, в този смисъл) фобия в емоционално стабилно дете. Това бил малкият Алберт, който тогава бил на около 11 месеца. На детето било даден малък лабораторен плъх с който да си играе. Той не показвал никакъв страх от животното. Тогава изследователите обединили появата на плъха със силен, стряскаш шум при който детето показвало силен страх (малките деца по принцип се страхуват от силни шумове). Малкият Алберт бил “кондициониран” и след няколко опита вече изпитвал силен страх от малкото космато животно. Този страх се пренесъл към всякакви бели и космати предмети, като накрая изпитвал ужас дори от дядо Коледа и неговата брада. Вече имал фобия не само към плъхове, но и към “дядо Коледа”. За съжаление, учените не успели да излекуват малкия Алберт и да го освободят от фобията му, т.е. тя била необратима. Въпреки че експеримента е изключително неетичен от всякаква гледна точка- морална и психологическа, той показва че фобиите могат да бъдат заучени.

За щастие, друга колежка на Уотсън, Мери Ковер Джоунс (наречена още майката на бихейвиоризма) се заинтересувала от опита с малкият Алберт и решила да проведе свои експерименти, които да могат да излекуват фобиите. Последвалият нейн случай, или случая с “Малкият Петер” доказали, че фобиите могат да се лекуват. Мери Ковер Джоунс създава метода “десентизация” (или “обезчувствяване”), който и до ден днешен се използва за лечение на фобии. Експеримента се провел над 3 годишният Петер, който имал фобия от плъхове ( и не само- той се страхувал от кожени палта, всякакви пера, памук и други неща които напомняли бял плъх). Накратко, Джоунс използвала т. нар. директно кондициониране, или обединявала появата на плъховете с любимите бонбони на Петер, докато Петер станал “нечувствителен” по отношение на плъховете (а и на всички други подобни обекти).

Лекува ли се фобията?

Да, разбира се. 

1. Медикаменти. Обикновеното медикаментозното лечение цели намаляване на тревожността и третиране на депресия (ако има такава) и е обект на психиатрията. То е насочено обаче само към симптомите и не разрешава произхода на фобията. Защото фобията е психологически проблем, не химически за да бъде решаван с химия. 

Както разбирате, лекарствата само няма да решат въпроса, но в изключително тежки случай са необходими.  Психотерапията е тази, която истински помага и това са някои от пътеките:

1. Да се разбере произхода на фобията, от къде идва, как се е появила и т.н. 

2. Да се да дадат телесни техники на пациентите, с които да се контролират симптомите (например различни видове дишане). От сега казвам, че прости физически упражнения като ходене на фитнес едва ли ще помогнат.

3. Използват се методи като десентизацията (която отнема няколко сеанса и се извършва от обучен психотерапевт) или други психотерапевтични техники.

4. Изгражда се нов начин на живот като пациента се обучава в нов вид мислене и поведение, които да изместят ирационалните страхове. 

Разбира се, всяка фобия е специфична сама по себе си и изисква индивидуален подход- както към пациента, така и към неговото лечение. Но най- важното е да се знае, че фобиите са лечими и е възможно да бъдат преодоляни за да се подобри качеството на живота ви и да се чувствате добре. 

За консултация: Светла Банкова, 0885 26 44 00

 

Как да излекуваме постоянна тревожност?

Постоянна тревожност (“генерализирана тревожност”). Методи  за справяне и лечение.

Тревожността, постоянна или “генерализирана”, както се нарича, в психологията, е проблем на много хора днес. Забързаният начин на живот, постоянната неизвестност в живота ни и режимът на стрес, в който постоянно оперираме, са едни от причините за наличието на този симптом, а понякога и заболяване. Постоянната тревожност може да се развие в заболявания като проста фобия, обсесивно-компулсивно разстройство, паническо разстройство, социална фобия, биполярно разстройство и какво ли още не… Тревожността е релационният терен, на които избуяват по-сериозни заболявания, ако не се вземат навременни мерки, а проблемите със съня са тези които “хранят” тревожността.

Razstrojstvotrevoznostnew

Много хора също се раждат просто тревожни, ако мога така да се изразя. Това в голяма степен е въпрос на темперамент, характер и изобщо на тип нервна система. Според класификацията на Хипократ, бих казала, че най-уязвими в тази насока са сангвиници и холерици, но не защото флегматиците и меланхолиците не могат да се тревожат, просто при тях тревожността не е основен проблем и други симптоми излизат на преден план. Съвременните психиатрични и психологически класификации я наричат “генерализирана тревожност” и като диагноза съществува както в МКБ 11, така и в DSM V (и двете представляват класификации на психичните заболявания).

Всичко това обаче не означава, че тревожността не е лечима, или не може да се сведе до много незначителни, незабележими и поносими граници. Най-широко използвания въпросник за оценка на тревожността като състояние и личностна черта носи съкратеното име STAI и е разработен от проф. Чарлз Спийлбърг от Университета в Южна Калифорния и през 1984 г.  е адаптиран за български условия от Паспаланов и Щетински. Самият тест има две скали на тревожност- ситуативна и диспозиционна тревожност. Скалата за ситуативна тревожност ( S тревожност) съдържа 20 твърдения които оценяват как отговарящият се чувства “в този момент”. Това е чувството за опасност, напрежение, нервност и безпокойство, в момента. Скалата за Т тревожност съдържа твърдения които оценяват как изследваното лице се “чувства изобщо”. Това е скалата за оценка на т.н. диспозиционна тревожност. Лицата с висока Т тревожност по-често демонстрират повишена S тревожност, защото у тях съществува тенденция да възприемат и интрерпретират неясни и сложни ситуации като заплашителни и опасни. При висока Т тревожност е по-голяма вероятността за по-висока S тревожност, a невротичните и депресивни пациенти имат повишена скала и на двата вида тревожност.

Постоянно тревожните хора имат доста общи характеристики:

  1. Страдащите от постоянна тревожност могат да се тревожат за почти всичко: неща, които ги засягат пряко (като например дали няма да се разболеят, дали няма да ги уволнят от работа, дали няма да умрат от бедност и глад, дали няма на някого нещо да се случи), така и за неща, които тотално не могат да повлияят (земетресения, наводнения, глобално затопляне, трафик).
  2. Тревожността им никога не почива, т.е. една тревога бързо бива заменяна с друга, почти автоматично. Тревожността почивка няма. 
  3. Тревожността причинява много често безсъние, или те просто се събуждат от някаква тревожна мисъл, която им пречи да заспят отново в продължение на часове. Безсънието всъщност е един от най-проблемните симптоми. Недоспиването, от друга страна, води до още по-голяма тревожност и напрежение. Кръгът е затворен – едното храни другото и обратно. 
  4. В повечето случаи постоянната тревожност е типична за хора перфекционисти и ако нещо не е “перфектно” направено (сякаш има такова понятие изобщо), тревожността не закъснява да се манифестира във всичките си форми.
  5. Тревожните хора обичат да контролират почти всички и всичко, но най-вече себе си. Когато нещо излезе извън контрол, това веднага може да причини пристъп на тревожност. 
  6. Тревожните хора са често склонни към индуциране на панически атаки, или панико-подобни симптоми, които са значително по-трудни за лечение. 
  7. Тревожността има и чисто телесно, физическо изражение: изпотяване, чувство за прималяване, световъртеж, безсъние, усещане, че главата ни ще се пръсне (основно от мисли), невъзможност да се контролират или спрат тези мисли. Понякога се получава сърцебиене, дишането е плитко и учестено и е съсредоточено в горната част на гръдния кош. Тези симптоми рано или късно могат да се развият в панически атаки или дори в по-сериозни проблеми, включително и в чисто телесни заболявания. SymptomsAnxiety

Методи за справяне с постоянна тревожност

Ако кажа, че има само един метод и той е най-валидният и най- добрият за справяне с тревожността, определено няма да съм права. Методите за справяне с постоянната тревожност могат да бъдат психотерапевтични или чисто телесни, като моят опит показва, че комбинацията от двете работи най-добре и дава най- добри резултати.

  1. Психотерапията:  може да включва анализ на ситуациите, които причиняват най-голяма тревожност, корени на тревожността (кога и как е започнала), симптоми на тревожността. Заедно с пациента се изработват алтернативни стратегии за справяне, промяна на модела на мислене и поведение и се дискутират различни методики за овладяване на тревожността. Особено полезни са техники за прогресивна мускулна релаксация, парадоксални техники, емоционална техника за освобождане и др.

2. Прогресивната мускулна релаксация е открита за първи път през 1934 г. от Джейкобсън, и по-късно доразвита от Уолпе, който я включва в своята прословута методика за систематична дисентизация през 1948 г. Тази над 70-годишна техника се използва и до днес и включва работа върху 16 групи мускули. Научно е доказано, че помага при безсъние, главоболие, болкови синдроми от различен произход, използва се като придружаваща терапия за ракови заболявания, както и при възпалителни заболявания като артрит. Има множество други приложения и обикновено се прилага от обучени в тази техника психотерапевти. 

3. Медитацията. Независимо колко екзотично звучи и това, че се свързва обикновено с йогийски техники, тя помага. Научно е установено, че само 30 минути на ден медитация в продължение на осем седмици могат да подобрят концентрацията и паметта, намалява пулса и сърцебиенето, намалява стреса и помага на безсънието. И най-вече медитацията е напълно безплатна и може да се практикува навсякъде, където имате малко време и лично пространство. Съществуват безброй различни техники за медитация, като например активна, пасивна или водена медитация, и които могат да бъдат пробвани заедно или поотделно, за да си намерите своя “метод”.

4. Биоенергетично дишане – това е един от най-силните инструменти на биоенергетиката и обикновено се практикува от психотелесни терапевти, наред с други дихателни техники. Биоенергетичното дишане включва висока степен на осъзнаване на тялото и специален модел на дишане, чиято цел е да разблокира муслулната броня и да осигури свободно преминаване на енергията. 

5. Алтернативна медицина под формата на билки, които директно влияят на нервната система, с цел общо успокоение на тялото. Една от тези билки, която аз много „уважавам”, е маточината, или комбинацията й с корен от валериан. Не съм фен на психофармакологията, въпреки че признавам, че има случаи, при които използването на медикаменти е препоръчително и необходимо. Смятам, че ако се използват само лекарства без психотерапия, се получава “замазване” на симптомите и тяхното послание може никога да не стигне до нас, както и да се постигне перманентно излекуване. А всеки телесен симптом говори за наличие на психологически проблем, който трябва да бъде разрешен, първо, за да се постигне трайно оздравяване.  

6. Йога, Тай-чи и Ци-гун са древни практики, които спомагат уравновесяването на ума и тялото и намаляват стреса, увеличавайки концентрацията. В комбинация с гореизброените методи могат да доведат до значително облекчение на тревожността.

Естествено тези методи са само примерни и в никакъв случай не изчерпват набора от методики, които един терапевт може да ползва, за да помогне на своите пациенти. Всеки от нас е уникален, има уникални изживявания и няма една рецепта, която да се приложи и предпише на всички страдащи – едно нещо може да работи при някого, а при други не. Повечето психотерапевти са обучени в няколко модалности на психотерапията, което значително увеличава тяхната ефективност като терапевти. 

Искрено се надявам, че аз самата мога да ви помогна да “подредите” своята постоянна тревожност и да дишате по- свободно – метафорично или буквално казано. Защото, да се живее живот без тревожност, означава повишаване на качеството на живот изобщо, повече радост от него и повече свобода! А вие го заслужавате!

Светла Банкова, психотерапевт

0885 264400

 

Вие не сте емоционални, вие сте нормални!


_MG_902112Хормони и настроение. Вие не сте раздразнителни и емоционални, Вие сте си просто нормални!

(Или за начина по който трябва да използваме антидепресантите и други “удобни” медикаменти!)

Добре, нека си признаем, има случаи в които просто се чувстваме тъжни, раздразнителни, нервни, чувствителни или просто “депресивни”… Особено когато повече от едно нещо тръгне “накриво”. И обикновено ни се казва и показва (основно от близки и познати), че тази част от нас е непоправимо лоша, зла и трябва да бъде “премахната”. От нас се очаква да сме весели, грижовни, спокойни, слънчеви и засмени през повечето време и когато това не се получава, следват диагнози и само- диагнози: тревожност, депресия, панически атаки и какво ли не. Следват истории за “кучката в къщи”, за емоционални сривове и плачове уж без причина. Или най-любимото ми от всички: “всичко е във/от главата ти”.

Най- лесното е да се отиде на психиатър с някое от горните оплаквания и предписването на най- различни медикаменти ни е в кърпа вързано: лексотани, диазепами, сънотворни и транквиланти. Още повече, че в България здравната застраховка не покрива екстри и услуги като психотерапия и тази услуга, за съжаление, остава за избраните глави, които могат да си я позволят.

Но какво да се прави, в крайна сметка на колегите психиатри това им е работата, да изписват лекарства, както сподели един колега наскоро. Лекарствата, обаче сами по себе си, не са достатъчни и няма да разрешат проблемите ни, това го знам със сигурност. Опита и статистиките показват, че пациентите които ползват лекарства и психотерапия  успяват да се излекуват много по- бързо и по-качествено от тези, които разчитат само на хаповете. Причината е, че психотерапията учи на нови умения, нов тип мислене и начини за справяне, които при следваща стресова криза могат да се приложат на практика. Лекарствата- не!

Едно проучване от 2013 година на над 5 000 човека също установява че 62% от всички посетили психиатър са били пре-диагностицирани с депресия, без да отговарят всъщност на клиничните критерии за такава! Т.е. получили са диагноза, без да я “заслужават”!

Това не означава, че жените които имат ясно изразено психиатрично заболяване като депресия или биполярно разстройство например не бива да бъдат лекувани медикаментозно (ако е необходимо), далеч съм от тази мисъл. Психиатърката Джули Холанд, автор на книгата “Раздразнителни кучки: истината за лекарствата които вземате, съня който не получавате, секса който нямате и какво наистина ви подлудява” съветва, че настроенията трябва да се приемат! Всичките ни настроения и емоции, без изключение. “Вярвам, че на прекалено много жени се препоръчва да упойват чувствата и емоциите си с лекарства”, споделя психиатърката (било от засегнатите им близки, или от лекарите им, бих добавила аз).

Не упойвайте чувствата и емоциите си!

А едно от най- важните умения на жените е именно в това, да бъдат чувствителни към средата в която живеят, и емпатиини, и разбиращи към хората около себе си. Но много жени не могат да “разпознаят” или “разкодират” собствените си чувства и емоции. Не могат дори да им дадат име.  А чувствата и емоциите ни всъщност могат да бъдат много добра обратна връзка за това което в действителност се случва с нас и с живота ни. Например, едно раздразнение и негодувание могат да говорят за липса на баланс в една връзка, че нещо не е както трябва. Депресията може да бъде индикатор, че нещо в живота ни трябва да се промени, че сме подтиснали някаква част от себе си, или сме “глътнали” някакво негодувание или недоволство. 

Една от функциите на медикаментите е също да замазват симптомите и да ги подтискат, да ни направят “дебелокожи” за проблемите които имаме. Но това има и обратна страна- може да ни хвърли в състояние на постоянно “отричане”, което е не-безизвестен психологически защитен механизъм. 

Факт е, че повечето пациенти могат да се почувстват по- добре и по- отпуснати когато вземат антидепресанти (тези познати като SSRI или селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина). Някой от най- известните такива са fluoxetine, paroxetine, citalopram, fluvoxamine, zimeldine, sertralinine и др.).  Особено ако бъде уцелена подходящата доза и подходящото лекарство (което не винаги се случва веднага).

Този “лукс” обаче може да доведе също и до някои нежелани странични ефекти като: объркване, възбуда, понижено либидо, безпокойство, сънливост, мисли за самоубийство- всъщност при всеки симптомите могат да бъдат различни. От емоционална гледна точка някой пациенти могат да станат апатиини, или просто да не изпитват съпричастност към другите хора, може всичко да им стане “равно” или “все едно”. Това обаче има и по сериозни последици за жените, които вземат и противозачатъчни едновременно с антидепресантите. Получава се доста интересна, чисто химична реакция: контрацептивите завишават нивото на естрогена, а в същото това време се наблюдават и завишени нива на серотонина, дължащи се на самите антидепресанти. Това на чисто психологическо ниво може да доведе до едно прекалено задвижване към другите, техните нужди да излязат на преден план, докато нашите собствени остават някъде назад. Тогава сме много повече готови да “служим и обслужваме” другите, отколкото да мислим за себе си и напълно  се “забравяме”. 

По принцип, в първата част на менструалния цикъл естрогена и серотонина са обикновено по-високи- тогава едни и същи неща могат да изглеждат по- добре, чувстваме се по- уверени, по- способни, по на мястото си.  Това е и времето, когато отхвърляме най- много работа и сме най- ефективни. Точно обаче преди започването на месечния цикъл естрогена и серотонина стигат най- ниските си нива, така наречения PMS (предменструален синдром), тогава сме най- чувствителни и подтиснати, най- много се влияем от отхвърляне и неодобрение. Поради тази причина и много жени страдат от така наречената “циклична депресия”, т.е повлияна от естественото движение на хормоните ни. Hormones

Това не означава, че трябва да градим живота си около това какви хормони ни “друсат”, нито пък хората около нас са длъжни да понасят екстремните ни настроения. Но познавайки себе си по- добре, можем сами да си помогнем. Когато се чувстваме по- критично настроени- е, тогава е време да се разгледаме по- честно: Кое не е наред? Кое е в повече? Кое е в по- малко? Какво бихме желали да се промени? А когато хормоните ни достигнат най- благоприятните си нива: заемете се с промените, защото тогава ще бъдете и по- дипломатични, по-разбрани и по- сговорливи.

Един начин наистина да бъдете една по- добра версия на “себе си”. 

Светла Банкова, психотерапевт и психолог

За консултации: 0885 2644 00

 

 

Конферентен разговор “Панически атаки”

Здравейте всички, които се интересуваха от диагностика на паническо …

Семинар “Психотерапията като бизнес”

Здравейте колеги! Заповядайте на семинар на тема “Психотерапията …

Конферентен разговор Паническо разстройство

Здравейте всички, които се интересувате от диагностика на паническо …