Тревожност и някои ендокринни заболявания
Как влияят тревожните разстройства на някои ендокринни заболявания?
Тази статия би била много скучна, ако не третира един важен въпрос: свързани ли са тревожните разстройства с някои ендокринни заболявания и как влияят едните на другите? Може ли лечението на тревожността да подобри чисто физически симптоми и как става това? Как психиката влияе на такива заболявания и как те влияят на психиката? Надявам се тук да дам някои отговори:
Тревожността и принадлежащите към тази група тревожни разстройства (фобии, паническо разстройство, обсесивно-компулсивно и др.) не са просто психични заболявания, така, както тялото не е и не може да бъде изолирано от психиката. Тревожността често е свързана с чисто физични заболявания като от съществено значение са тези на ендокринната система: диабет, заболявания на щитовидната жлеза – хипо и хипертероидизъм, и др.
Целта на тази статия е да направи преглед на научните изследвания в тази област и да изведе тези ендокринни заболявания, които често включват генерализирана тревожност в тяхната първоначална манифестация или такива, за които тя е характерен симптом в курса на заболяването. Разбирайки механизма, чрез който тревожността се развива като рутинна част от тези невро-ендокринни заболявания може да ни помогне до голяма степен да разберем органичната база на разстройствата на тревожността, както и да отвори пътища за справянето с този проблем.
Биохимична основа на тревожността
Научните изследвания напоследък предполагат, че някои пациенти могат да бъдат чисто биохимично по-чувствителни към развитието на тревожни симптоми при наличие на определени заболявания. Mathew и колеги например докладват, че пациенти с тревожни разстройства имат по-високи нива на плазма катехоламин (plasma catecholamine) в сравнение с контролните групи. Brawman-Mintzer и Lydiard, разглеждайки изследванията в тази област, предполагат, че пациенти с риск за генерализирано тревожно разстройство може да имат дефицит в регулаторните механизми в остта хипоталамус-хипофиза, която е свързана с абнормален отговор на стреса. Те също предполагат, че такива пациенти са по-чувствителни от контролните групи по отношение на броя и интензитета на симптомите, които развиват при наличие на някаква паническа парадигма, и следователно са биологически по-рецептивни от пациенти с първоначално паническо разстройство. Пациентите с генерализирано тревожно разстройство изглежда имат промени в чувствителността на централните бензодеазепинови рецептори, абнормалности в серотогенната функция и промени в техните 5-HT1 и 5-HT2. Съответно медицински заболявания, които променят остта хипоталамус- хипофиза или тези, които променят трансмитерната или рецепторната им функция, могат да повлияят цялата система и да произведат състояния на тревожност. При тези условия тревожните заболявания се класифицират като такива, дължащи се на медицински заболявания.
Ендокринни заболявания и състояния, свързани със симптоми на тревожност
DSM-IV определя най-често срещаните ендокринни заболявания, които са свързани с тревожността: хипер и хипотиреоидизъм, хипогликемия, феохромотоцитома /pheochromocytoma/ и хиперадренокортицисизъм. Тревожност може да се появи и след външно администриране на естрогени, прогестерон, инсулин, стероиди и лекарства за контрол на раждаемостта. Друг учен, Popkin, твърди също, че състоянията на тревожност често се появяват при дисфункция на надбъбречните жлези, Болест на Кушинг, карциноиден синдром, хиперпаратиреоидизъм, псевдохиперпаратиреоидизъм, хипергликемия, хиперинсулинемия, панкреатитни тумори, pheochromocytoma и заболявания на щитовидната жлеза като хипертироидизъм, хипотироидизъм и тиреоидитис.
Lustman и колеги например, използват структурирано интервю с пациенти, боледуващи от диабет тип 1 и 2 и откриват, че 26.5% страдат от фобии, а 41% – от генерализирано тревожно разстройство. Тези статистики отразяват съотношение с 6-7 пъти по-високо от това на останалото население. Lustman и колеги също откриват, че колкото по-нисък е глюкозният контрол от страна на пациента (т.е. колкото по-висок е HbA1C), толкова по-голяма е вероятността от развиване на психиатрично заболяване. Popkin et al доказват също, че 51% от групата на диабетно болни тип 1 са също диагностицирани и с едно или повече психиатрични заболявания.
Тревожните разстройства не подминават и пациенти със заболявания на щитовидната жлеза. Orenstein et al интервюира 144 психиатрични пациентки, за да открие, че тези с история на агорафобия или панически атаки също така докладват и история на хипертиреоидизъм или възли, или такава при техни роднини от първа линия. Тези пациенти също страдат и от депресия. Между 30% и 40% докладват също и симптоми като обща тревожност, нервност, изтощение, депресия, безпокойство, намалена концентрация, емоционална лабилност, хиперкинезия и невъзможност да спрат да се движат. Тrepacz et al също отбелязва висока преваленция на генерализирана тревожност при пациенти с нелекувана Базедова болест. Агорафобията и паническите атаки в много от случаите предхождат диагностицирането с хипертиреоидизъм.
Психичните симптоми също могат да бъдат едни от първите предвестници на хипотиреоидизма, като при 2% до 12% от докладваните случаи те се проявяват като психичен дефицит. Тревожност и прогресивно забавяне на психичните процеси, намалена способност за запаметяване, говорен дефицит и невъзможност за заучаване на нова информация са някои от доказателствата за прогресия на симптоматиката. Една хиперсексуалност, раздразнителност, подозрителност, невъзможност за концентрация и недобра памет могат да бъдат сериозен сигнал за бързо развиващо се заболяване на щитовидната жлеза.
Какво правим с тази информация обаче?
Познанието за психичните симптоми, придружаващи заболяванията на ендокринната система може да помогне в няколко посоки. Първо, разпознаването им като производни такива на физическите заболявания, може да съкрати както работата на психотерапевтите, така и на ендокринолозите. От друга страна съществуват доказателства, че едновременното им лекуване (заедно с чисто медикаментозно такова) може значително да ускори оздравителния процес. Например, Okada et al в едно интересно японско проучване оценяват ефекта от намаляване на стреса при 20 пациента /10 мъже и 10 жени/, страдащи от диабет тип 2. Пациентите били лекувани медикаментозно с флудиазепам в продължение на 12 седмици като били наблюдавани и глюкозно хемоглобиновите нива. Намаляването на нивото на тревожността корелирало с намаляване на нивата на glycosylated hemoglobin. Авторите заключават, че намаляването на тревожността и стреса при пациенти с диабет тип 2 намалява нивата на glycosylated hemoglobin. Подобряването на нивото на стреса при пациенти с diabetes mellitus, които не са зависими от инсулин, увеличава техните липопротеинови нива с висока плътност.
Личният ми опит показва, че пациенти, диагностицирани със заболявания на щитовидната жлеза (Базедова болест и Хашимото) много добре се повлияват от психотерапия, когато има (а то почти винаги има) наличие на психична симптоматика. Това се отразява и на съответните показатели на TSH, FT3, FT4 и впоследствие на антителата ТАТ и/или МАТ. Несъмнено, лекуването от автоимунно заболяване отнема значително по-дълго време, тъй като автоимунната система е последната, която отразява промените в организма, но това далеч не е невъзможно. Автоимунните заболявания се лекуват и организмът има невероятната способност да се самовъзстановява, ако му бъдат създадени съответните условия.
Ако една генерализирана тревожност или паническо разстройство бъдат третирани съвместно с медикаментозно такова за съответното физическо заболяване, то шансът им да намалеят по интензитет като симптоми значително се повишава. Човекът страда не от “диагнозата”, а от проявата на нейните симптоми. Следователно би трябвало да се третират симптомите един по един, не самата диагноза, и това ще доведе до общо подобрение на състоянието на пациента.
Светла Банкова
психолог и психотерапевт
0885 26 44 00
Референции:
Mathew RJ, Ho BT, Kralik P, et al: Catechol-o-methyltransferase and catecholamines in anxiety and relaxation. Psychiatry Res 1980; 3:85-91.
Mathew RJ, Ho BT, Francis DJ, et al: Catecholamines and anxiety. ACTA Psychiatr Scand 1982; 65:142-147.
Brawman-Mintzer O, Lydiard RB: Biological basis of generalized anxiety disorder. J Clin Psychiatry 1997; 58, supp 3:16-26.
Lustman PJ, Griffith LS, Clouse RE, et al: Psychiatric illness and diabetes mellitus: relationship to symptoms and glucose control. J Nerv Ment Dis 1986; 174:735-742.
Okada S, Ichiki K, Tanokuchi S, et al: Improvement of stress reduces glycosylated haemoglobin levels in patients with type 2 diabetes. J Int Med Res 1995; 23(2):119-122.
Okada S, Ichiki K, Tanokuchi S, et al. The effect of an anxiolytic on lipid profile in non-insulin-dependent diabetes mellitus. J Int Med Res 1994; 22(6):338-342.
Orenstein H, Peskind A, Raskind MA: Thyroid disorders in female psychiatric patients with panic disorder or agoraphobia. Am J Psychiatry 1988; 145(11):1428-1430.
Popkin, MK, Callies AL, Lentz RD, et al: Prevalence of major depression, simple phobia, and other psychiatric disorders in patients with longstanding type 1 diabetes mellitus. Arch Gen Psychiatry 1988; 45:64-68.
Popkin MK, Callies, AL, Colon EA. et al: Psychiatric diagnosis and the surgical outcome of pancreas transplantation in patients with type 1 diabetes mellitus. Psychosomatics 1993; 34:251-258.
Trepacz PT, McCue M, Klein I: A psychiatric and neuropsychological study of patients with untreated Graves’ disease. Gen Hosp Psychiatry 1988; 10:39-55.