Tag: психосоматично заболяване

Oневиняването на пациента. Когато душата не знае, тялото боледува. Психосоматични заболявания.

Напоследък една от най-модерните думи е “психосоматика”. Използва се от всички без да се влага особена мисъл, обявяват се курсове и обучения, пишат се материали, които могат повече да объркат, отколкото да помогнат на страдащите. Основно, защото през повечето от тях прозира посланието “вие сте виновни за вашето заболяване/страдание/болка”. С което аз изобщо не съм съгласна и, честно казано, дори ме е срам да чета такива твърдения. 

Много е “авторитетно” да се каже на някого, че има “психосоматично заболяване”. Всъщност едва 10-20% от заболелите ще повярват, че техните болки и страдания са основно в “главата” им. Защото те не са там. Те са напълно реални. И едва ли ще потърсят някаква друга помощ освен традиционната медицина. Докато лекарите им не ги обявят за “клинично здрави” и не ги изпратят на психотерапевт.  И психотерапевтите, обучени или не,  ставаме последна инстанция и последна надежда за пациента. 

Психосоматичната медицина най-общо се отнася за физически заболявания, които могат да изглеждат като физически, но имат за свой произход психични или емоционални проблеми, които не са осъзнати, преработени или изразени. 

Какво все пак е психосоматично заболяване?

Много от клиентите имат сериозни затруднения в разбирането на пълната динамика на психотелесния синдром. И те не са виновни. Едно е да разберете концепцията, че мозъкът ви има огромна власт над тялото (интроспекцията) и съвсем друга история е да се „интернализира“ това познание и да се разбере на дълбоко личностно ниво. Дори когато клиентите разбират, че в техния мозък се намира основната причина за физическото им страдание, те могат да продължават да не приемат реалността на собствените си емоции: погребаният гняв и недоволство, чувството за вина, преглъщаните сълзи или потиснатата скръб. Не могат също да разберат, че техният собствен мозък може да взема решения, с които те дори не са запознати. 

Психосоматичните заболявания принадлежат към една по-голяма група, позната като психогенни заболявания, които могат да бъдат разглеждани най-общо като физически заболявания, причинени или модифицирани от мозъка по чисто психологически причини.

Вероятно всички вие сте запознати с усещания като изчервяване, усещането на пеперуди в стомаха, изпотяване (когато сте поставени в центъра на вниманието), учестено дишане, свиване „под лъжичката“ и други подобни, които всъщност са напълно безобидни и временни по своята същност (когато стимулът отпадне, отпадат и усещанията).

Във втората група психогенни разстройства спадат тези, при които болката от физическото разстройство бива увеличена от тревожност, която не е директно свързана с физическото състояние на пациентите. Например, ако сте преживели някакъв инцидент в резултат на който ви е счупен кракът, може да не се тревожите за самия крак, а за това, че няма да имате възможност да ходите на работа или че доходите ви значително ще намалеят ако сте в болнични продължителен период от време. В такива случаи болката може да се увеличи, но състоянието е причинено от въпросната тревожност за последиците от инцидента ви.

В третата психогенна група влизат страдания, които са точно обратни на тези от предишната група: намаляване на болката и дискомфорта по причини, които нямат нищо общо със самия здравословен проблем: например, ако сте потърпевш от катастрофа, самото оценяване на факта, че все пак сте оживели или не сте загубили важен орган, може да подейства като естествен аналгетик, който да подпомогне намаляването на страданието по естествен път.

Като най-важен обект на нашите наблюдения остават четвърта и пета група психогенни заболявания. В четвъртата група спадат тъй наречените хистерионни разстройства, при които клиентите могат да изпитват най-странни и разнообразни симптоми без наличието на каквато и да е физическа причина. Към тези „странни“ симптоми влизат наличие на буца в гърлото, която пречи да се преглъща храна (глобус хистерикус), парализа на мускулите, изтръпване на крайниците или „боцкане“, загуба на зрение, „изчезване“ на гласа, различни усещания в двата крайника, тежест в гърдите и т.н., за които традиционната медицина няма абсолютно никакво обяснение. Липсата на каквито и да е промени на физическо ниво показва всъщност, че симптомите се генерират от емоционални центрове в мозъка. Къде точно обаче, остава под въпрос, въпреки че някои медицински авторитети твърдят, че те са разположени в хипоталамуса, амигдалата, предфронталния дял на мозъка и мозъчния ствол. Исторически тази група симптоми е позната като хистерия или синдром на Брикет. Това е полисимптоматично разстройство, което обикновено започва преди 30-тата година, може да продължи с години и се характеризира от комбинация от болки: гастроинтестинални, сексуални и псевдо-неврологични симптоми.

Петата група е на психосоматичните заболявания, при които мозъкът индуцира и произвежда действителни физически промени в тялото. Някои от най-известните такива, за които дори медицината вече се съгласява, са: пептична язва, хиатална херния, спастичен колит, сенна хрема, астма, простатит, мигрена, екзема, псориазис, световъртеж, бучене в ушите, често уриниране и др. Това, че могат да бъдат класифицирани като психосоматични заболявания, не означава, че болните трябва да бъдат лишени от лечение, нищо подобно! Това, което всъщност би могло да подпомогне оздравителния процес, е признаването или допускането на психологически причини, които влияят на възникването, развитието или обострянето на болестта.

Соматоформни разстройства

Предпоследната версия на Диагностичния наръчник на психичните заболявания IV, определяше соматоформните разстройства като съвкупност на симптоми, които не могат да бъдат напълно обяснени от някакво физично заболяване, не са резултат от влияние на вещества (т.е. наркотици, лекарства и др.) и не могат да бъдат обяснени от наличието на друго психично заболяване (напр. паническо разстройство).

Видовете такива са, както следва:

Соматично разстройство

За да бъде поставена такава диагноза е необходимо да бъдат налични следните критерии:

А) Соматичното (телесно) оплакване се счита за „клинично значимо“ ако води до медицинско лечение (т.е. до вземане на обезболяващи или други лекарства).

Б) Симптомите не могат да бъдат напълно обяснени с никаква медицинска диагноза.

В) Трябва да са започнали преди 30-тата година (което според мен не би трябвало да важи вече) и да са продължили дълъг период от време (понякога с години).

Г) Трябва да има история на болка, свързана с четири области (например глава, гръб, стомах, стави, гръден кош, ректум) или функции (напр. менструация, сексуален акт, уриниране). Също така трябва да има история на два гастроинтестинални симптома, различни от болка (например, подуване или гадене). Допълнително е необходимо да има поне едно сексуално или репродуктивно оплакване, различно от болка (нередовна менструация, еректилна или еякулационна дисфункция). Накрая, трябва да има поне един симптом, различен от болка, който предполага неврологично състояние (например нарушен баланс или координация, парализа, трудности при преглъщане или буца в гърлото, двойно виждане, глухота или загуба на съзнание, която не е причинена от припадък).

Какъв е генезисът, произходът на психосоматичното заболяване и как то може да се излекува? Има ли един метод или подход или се изисква много-спектърен подход при лечението?

Както вече поясних, когато говорим за психосоматично заболяване, причината се приема, че се намира в т.нар. несъзнателно или това, което не осъзнаваме. Всяко психосоматично заболяване има своя функция като основната му такава може да бъде отклоняването на мозъка от преживяването на болезнени емоции, както и чрез болесттта да се разреши иначе неразрешима житейска ситуация. 

Една друга теория за психосоматика на мускулноскелетни заболявания и проблеми

Д-р Джон Е. Сарно е професор по рехабилитационна медицина към Ню Йоркският Медицински Университет, САЩ. Практикува медицина от 1950 год. и е автор на 3 книги за мускулноскелетни заболявания. Неговата теория се основава на вярването, че вътрешни емоционални конфликти, съчетани с някои характерови особености, могат да доведат до психотелесни симптоми и страдания. Нарича го “Синдром на причинения от напрежение миозит”. 

Д-р Сарно класифицира много соматични болки като част от Синдрома на причинения от напрежение миозит (СНМ). СНМ е болезнено, но според Д-р Сарно, безвредно състояние на промяна на мускулите, където кръвният приток към съответните органи е намален умишлено от автономната нервна система. Иницииращият феномен, който води до това състояние, е стрес или ключово травматично събитие като падане, рязко навеждане или някакво друго чисто телесно изживяване. 

Към СНМ, според него, могат да бъдат причислени следните заболявания и проблеми:

• Повечето от болките в гърба и краката
• Повечето от болките във врата, рамото и ръката
• Фибромиалгия
• Гастроинтестинални проблеми
• Повтаряеми инциденти
• Заболявания на автоимунната система (артрит, диабет)
• Заболявания на кръвоносната система (високо кръвно налягане)
• Кожни заболявания
• Повечето хронични болки с неясен произход
• Повечето тендонити
• Хроничен синдром на преумората

Но как вътрешни конфликти, несъзнателни емоции и определени личностнови характеристики могат да доведат до физически симптоми? Всеки от нас е под някакво напрежение и ние всички имаме вътрешни реакции на тези напрежения, и следователно физическите симптоми се манифестират в резултат на тези чувства.

Цяло царство от чувства живее в нашето несъзнателно и когато ние не сме осъзнати за тях, не можем да ги контролираме и да вземаме решения за тяхното изразяване. Мозъкът ни автоматично индуцира физически симптоми, за да предотврати тези наши безсъзнателни болезнени чувства да станат явни. Болката става средство за отвличане на вниманието от тези чувства и емоции, които са пагубни или неприятни за преживяване. Това са чувства и емоции, с които ние не бихме искали да се занимаваме: обикновено гняв, тъга, страх. Така те се превръщат в психотелесни симптоми.

 

Дали пациентът е наясно с тях и просто пренебрегва разрешаването им? В повечето случаи не, въпреки че може да има някакви предположения. При една добра анамнеза и подходящ анализ би могло да се стигне до някакво изясняване на ситуацията. Понякога обаче причината може да остане скрита или поне да не е толкова очевидна, колкото би ни се искало. 

Все пак идентифицирането на неприемливите емоции и чувства, т.е. тяхното осъзнаване, е доказано, че подобрява психосоматичните симптоми, тъй като тогава се ангажира рационалният дял на мозъка. Дори и когато няма ясна причина за психосоматичното състояние, има надежда. 

Защото един индивид се разболява психосоматично също когато няма способността да символизира (способност да се преминава от една ситуация на презентация към друга – на репрезентация). Соматизиращите често не могат да вербализират емоциите си или страдат от така наречената алекситимия. При тях се наблюдава огромна емоционална обърканост, не могат да обособят емоциите, които изпитват, и за това често ги изразяват чрез тялото – треперене, потене и др. Често не могат да различат какво е тревога, радост, гняв или страх. С две думи, емоциите са блокирани и клиентите не успяват да ги свържат с телесните си усещания. А всеки един симптом е израз на някаква незадоволена потребност на субекта. Когато една потребност е отречена съзнателно или несъзнателно, тогава се появява симптом. Болестта винаги отговаря на някаква потребност по един дисфункционален начин. Тази структура има защитна функция за индивида. Когато бъде прекъснат някъде кръгът:

Чувство – емоция – движение – отпускане (удоволствие),

се появява блокаж на напрежението някъде в тялото. Някои хора могат да имат чувство, но да нямат емоция или да имат емоция, но да нямат движение. Както е възможно и да се стигне до движение, но да не си позволяват да се отпуснат. 

Да си поговорим за емоциите при психосоматичното заболяване!

В началото на 1970 г. Пол Екман и колегите му започват научни изследвания, които предполагат, че много от емоциите са универсални. Той намира доказателства, че хората имат най-малко пет основни емоции: страх, тъга, щастие, гняв и отвращение. Всички емоции се характеризират с валентност или тон. Това означава, че могат да са или положителни (стенически, на старогръцки: σθένος), или отрицателни (астенически, на старогръцки: ἀσθένεια). Количеството на отделните видове отрицателни емоции превишава количеството на положителните емоции няколко пъти.

Емоция (на латински: emoveo – „вълнувам се“) е понятие, изразяващо психичното състояние на индивида, повлияно от различни субекти и обстоятелства. Това състояние може да бъде както положително (възторженост, радост), така и отрицателно (покруса, скръб), но също така и състояние на безразличие (апатия). Емоцията е процес, свързан с вътрешни състояния на организма и има външна наблюдаема страна.

 

 

Съответно емоциите могат да бъдат разделени на “приемливи” и “неприемливи”. Тъгата спада към приемливите, но гневът – към неприемливите. Когато детето плаче, обикновено бива утешавано, но когато е гневно и по някакъв начин изразява гнева си, то бива наказвано: „мама няма да те обича“, „дръж се прилично“, „не се тръшкай“ и т.н. Така то се научава, че ако изразява тази емоция, може да изгуби любовта на обичаните хора.

Защо все пак са ни необходими емоции?

Емоциите изпълняват три важни функции в нашия живот:

1) Те са необходими за адаптиране и оцеляване. Щастието и доверието ни мотивират да дадем най-доброто от себе си, а страхът и отвращението ни правят бдителни;

2) Емоциите оказват влияние върху възприемането на света, чрез което изпълняват регулаторна функция;

3) Емоциите ни помагат да споделяме помежду си своите потребности, желания и преживявания. Хора, склонни към положителни емоции, се характеризират със значителни социални изяви и обикновено са магнит за привличане на другите хора.

Способността ни да определим какво точно чувстваме е доказано, че спомага за намаляване интензитета на самия опит, тъй като ангажира рационалния ум за сметка на емоционалния. 

Ролята на несъзнателните емоции и характерови черти при психосоматични заболявания. Ролята на потискането при физически симптоми.

Да не забравяме, че психосоматичните прояви, под формата на физически симптоми, могат да бъдат защитен механизъм на мозъка. Мозъкът отклонява вниманието към тялото, за да предотврати осъзнаване на конфронтация на някои несъзнателни, потиснати или заплашващи чувства и по-специално гняв/ ярост. Веднъж след като индивидът приеме това обяснение и бъде наясно със стратегията на мозъка за отклоняване на вниманието от емоциите към тялото, физическите симптоми могат и да изчезнат.

Ролята на гнева и напрежението в несъзнателното

Остатък от гняв и ярост от детството, който никога не е бил изразен, може да бъде сериозна причина за психосоматичен симптом или заболяване. Например: сексуален, физически или емоционален тормоз, проблеми на родителите, включително алкохолизъм, депресия, тревожност, пристрастяване към лекарства, психоза, нереалистични родителски очаквания от страна на детето, социално напрежение и други, които са резултат от самоналожено напрежение (т.е. вътрешен конфликт), стрес и напрежение от всекидневния живот. 

Някои личностнови характеристики на хора с психосоматични оплаквания:

• Ниска себеоценка – повечето хора хранят чувство на неадекватност, съмнение в себе си и „недостатъчност“.
• Перфекционизъм, включително пристрастени към чистотата, много отговорни и съзнателни хора, склонни към постоянна тревожност. Хора, които непрекъснато са недоволни от себе си и своите постижения.

• Амбициозни, упорити, самокритични и такива, които имат много високи стандарти за себе си. Вътрешното им чувство за неадекватност храни перфекционизма им.

• Добрички: имат нуждата да са “добри”. Те непрекъснато се притичват на помощ, често жертвайки собствените си нужди, за да задоволят тези на другите. Това обикновено създава неосъзнато вътрешно напрежение, неосъзнат гняв и недоволство от себе си.

(Проблемът е, че дори и да осъзнаят “жертвоготовността си” в един момент, дори и да решат да не жертват себе си, те ще изпитват чувство за вина и от двете злини избират първата, защото поне жертването е утвърдено като добродетел от обществото. Да си добър към себе си е грешно, но ако си добър към другите, пренебрегвайки себе си, това е считано за добродетел. Здравият егоизъм е заклеймяван векове наред. Колко ли години психотерапия са нужни, за да се промени това?

• Враждебен/агресивен тип личности. В случая имаме и външно изражение на репресиран яд и потиснат гняв, който обаче не е канализиран в правилната посока.
• Наличие на засилено чувство за вина, дори по незначителни поводи. 

• Зависимост: желанието някой да се погрижи за теб дори като възрастен, но много хора отричат тази нужда или я потискат, защото все още е “срамно” да си поискаш грижа и внимание без да се налага да “боледуваш” заради това. 

Дали пациентите с психосоматични заболявания са наясно какво се случва? Не, разбира се, и за това бих искала да ги оневиня. Те правят и са правели най-доброто, което са знаели как. Възможно е, например, причините за едно психосоматично заболяване да са отдавна провалени съпружески взаимоотношения, огорчение и тъга. Но човекът е адаптивен и свиква.  Може да е останал във връзката заради децата или липса на финансови средства, или страх от някакви други последствия. Адаптира се човекът и абнормалното става нормално. Изобщо не обвинявам този човек. Тогава едно оцеляване или друга потребност са били по-важни от гореизброените емоции и преживявания. Но емоциите, останали не преработени и не канализирани, работят като тихо възпалително огнище, което накрая намира телесен симптом или болест, за да се прояви. Могат да минат дори десетки години преди това да се случи. Човешкият организъм е изключително издръжлив, до определен момент обаче…

Моята работа е да разбера къде се е счупила крехката човешка психика и да се опитам да я излекувам. Ако все пак не успея да намеря причината (която може да не е една, а няколко), пак ще потърся начини да помогна на човека да има по-щастлив живот и да възстанови “принципа на удоволствието”, което, вярвам, е в основата на нашето съществуване.

А болестите не обичат щастливите хора, нали? 🙂

Светла Банкова

психолог и психотерапевт, психосоматик

0885 26 44 00

Авторски материал! Копиране и използване на материала или на части от него не е позволено без изричното съгласие на автора.