Когато “паниката” ни хване за гърлото… има изход!

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Случаите по-долу са истински, но имената, както и някои други детайли, са променени с цел запазване на самоличността на клиентите.

Мария (32 г), се буди почти всяка нощ, само няколко часа след като заспи, със сърцебиене, стегнато гърло, чувство, че се задушава и силен страх, че умира. Няма представа защо и откъде идва всичко това, но усещането е смазващо. Като след кошмар, само че такъв няма.  Не успява да заспи до сутринта и броди из къщата с надеждата, че може да се върне към съня си и да поспи поне малко. Но страхът я държи будна. Сутринта се чувства като пребита, без всякаква енергия и едвам отива на работа, където не може да свърши почти нищо от задълженията си. Вече няколко пъти шефът й я привиква и я заплашва с уволнение. И така, докато вече няма сили и решава да отиде на лекар, за да провери дали няма сърдечен проблем. За щастие няма и лекарят я насочва към психотерапевт.

Росен (38 г.), мениджър в търговска фирма, споделя, че внезапно изпада в силни пристъпи на безпокойство и страх, при които ръцете и краката му изтръпват, получава силно сърцебиене, изпотява се и му се гади. Ръцете му треперят докато говори. В началото тези епизоди били не толкова силни и бързо преминавали, но напоследък зачестили и ставали все по-упорити. Страхува се, че тези епизоди може да се случат пред подчинените му и може да загуби работата си. Мисли си, че полудява, особено след като тези паники го връхлитат изневиделица и без всякаква причина. Има чувството, че това някак не се случва на него и той не е напълно там (деперсонализация).

Валя, 45-годишна, счетоводителка, семейна, с две деца, споделя, че на няколко пъти изпитвала чувство на задушаване, паникьосвала се и не знаела какво да прави. Сърцето й сякаш ще излезе от гърдите и я обхваща неописуем страх, че умира. Стягането в гърдите и липсата на въздух допълнително влошавали положението. Напуснала работа, защото не можела вече да издържа на мисълта, че “това може пак да й се случи”, а вкъщи смятала, че ще бъде по-спокойна. Но не станало. И така, вече 3 години, паниките не си отивали, а напротив, положението ставало по-зле. Мъжът й подал молба за развод. 

Мария, Валя и Росен са жертви на така наречените “панически атаки”, или “паническо разстройство”. За щастие тези случаи имаха благополучен край. 

“Паническите атаки” не дискриминират: те могат да дойдат при хора от всякаква възраст, млади или стари, мъже или жени, богати или бедни, успешни или не. 

Диагноза “паническо разстройство” (съгласно DSM V) може да се сложи, ако сте имали:

Паническо разстройство (включва паническо разстройство с или без агорафобия)

1. Повтарящи се, неочаквани панически атаки
2. Поне една от паническите атаки е последвана в рамките на един месец (или повече) от едно от следните условия:

• Силна тревога или опасения, че ще се получи нова паническа атака или последствия от нея (загуба на контрол, страх от инфаркт, страх че полудяваш)
• Значително маладаптивно поведение свързано с паническата атака (например поведение, насочено към предотвратяване на такива атаки, като например да не правите физически упражнения или да не посещавате непознати места заради опасения да не би да ви се случи отново).

3. Паническите атаки не се дължат на физиологични ефекти от вещества (лекарства или наркотици) или на някакво общо медицинско заболяване, напр. хипертиреоидизъм, сърдечни заболявания и др.
4. Паническите атаки не са резултат от симптоматика, свързана с други психични заболявания, напр. социална фобия, посттравматично разстройство, обсесивно компулсивно разстройство, тревожно разстройство на разделянето, общо тревожно разстройство, специфична фобия.

Паническите атаки се дефинират като период на интензивен страх, при който най- малко 4 от общо 13 дефинирани симптома е необходимо да присъстват, и продължават около 10 минути от започване на симптоматиката.

• Сърцебиене, прескачане на сърцето или повишен сърдечен ритъм
• Изпотяване
• Треперене или тресене
• Усещане за “недостиг на въздух” или задушаване
• Усещане за задавяне/задушаване
• Болка в гърдите или дискомфорт
• Гадене или стягане в корема/дискомфорт, дори повръщане
• Усещане за замаяност, нестабилност, обърканост, губене на съзнание.
• Чувство за нереалност (дереализация) или “откъсване” от себе си.
• Чувство за загуба на контрол или чувство, че полудяваш.
• Страх, че умираш.
• Изтръпване или боцкане (парастезия) или вдървяване на крайниците
• Студени или топли вълни

Внезапните епизоди на безпокойство и силен страх се появяват неочаквано, без всякаква причина. Паниката обикновено има пик от няколко минути (обикновено 10-15 мин.), т.е. тя е краткосрочна като преживяване, въпреки че има случаи, при които се връща на “вълни” за период до 2 часа, но с по-слаб интензитет.

Паническото разстройство е разстройство на тревожността. Вярно е, че почти всеки човек е изпитвал през живота си един или два панико-подобни епизоди и ако сте от тези хора, може никога повече да не получите такъв. Но когато те се засилват по брой и интензитет, време е да потърсите помощ, преди да сте развили и агорафобия (която може да е придружаваща паническото разстройство) или преди да сте развили т. нар. предварителна тревожност (т.е. силен страх да не получите нов пристъп).

Диагнозата “паническо разстройство” се поставя само след изключване на чисто медицински причини като: хипертиреоидизъм, хипоглекемия, реакция на прекомерен кофеин или отказване от алкохол, транквиланти или седативи; синдром на хипервентилацията; пролапс на митрална клапа, предменструален синдром и смущения във вътрешното ухо (когато водещ симптом е световъртеж и замайване). Повече за тях ще бъде написано в последваща статия. 

Иска ми се да вярвам, че само това са заболяванията, които трябва да се вземат под внимание за диференциалната диагноза и които могат да предизвикат панически атаки и подобни симптоми, но това не е така. За съжаление има и някои други, които макар и рядко, могат да доведат до такива симптоми: тумор на надбъбречните жлези, белодробна емболия, синдром на Кушинг, дефицит на калций, магнезий, ниацин, витамин В12, сърдечна аритмия, синдром след комоцио и др. Така че не се сърдете на психотерапевта, когато започне да ви задава всякакви медицински въпроси или ви изпрати при личния лекар за предварително отхвърляне на  горните диагнози. Работила съм с хора, които са изпитвали подобни на панически атаки, а се е оказвало, че имат хиперфункция на щитовидна жлеза и при внезапно освобождаване на големи количества тироиден хормон се стига до панико-подобни симптоми. В този случай съпътстващите заболявания се лекуват едновременно докато тече психотерапията, за да има най-добър резултат.

Често ме питат: “Ама защо аз ги получавам тези панически атаки, защо точно на мен се случва? Какво лошо съм направил, за да заслужа такова наказание? Ще умра ли?”

Отговорът е: Нищо лошо не сте направили и това не е някакво “божие наказание”. Не, няма да умрете от паническо разстройство, по принцип паническите атаки не са опасни. А защо на вас се случва ли? Затова може да има доста причини, но науката все още, разбира се, не е единодушна по въпроса.

Причината обикновено не е само една, при чието отстраняване ще се елиминира и проблемът. Нека видим следните възможни причини или комбинацията от тях, които науката познава досега:

1. Наследственост. Не ме разбирайте, че паническото разстройство някак си се наследява от майка ви или баща ви. Наследява се предразположеността към тревожни разстройства или типа нервна система. Тревожна майка е много вероятно да отгледа “тревожно” дете. По-късно в живота ви трябва само един хроничен стрес и някакво травматично събитие, което да отключи тревожността в някоя от нейните форми вече като диагноза. 

Проклятието на 17-та хромозома за разстройствата на тревожността

На чисто биологично ниво отговорен за тревожността е генът за пренасяне на серотонина в хромозома 17, който може да е с къса или дълга разновидност. (Късата разновидност е свързана с амигдалата, която отгововаря за мигновеното бягство при опасност, застрашаваща живота). Ако сте късметлия да носите късата разновидност в гените си, то тогава вие сте по-уязвими за стреса, има доста по-голяма възможност да развиете тревожност и като капак на всичко сте по- неподатливи на SSRI (селективен инхибитор на реабсорбцията на серотонина), т.е. лекарства като Zoloff и Paxil едва ли ще ви подействат успешно. Но това е само биологичната част. Паническото разстройство НЕ се дължи само на биологични причини. 

2. Условия в ранното детство и тип родителско поведение. Прекалено предпазливи родители (облечи се да не настинеш!), свръхкритични и с особено високи стандарти (искам от теб само шестици!), такива, които потискат своите чувства и изискват същото от децата си (какво си се разревал, истинските мъже не реват), перфекционисти и особено консервативни (какво ще кажат хората!); такива, които, без да искат, са създали емоционална несигурност и зависимост в децата си… Всички изброени могат да допринесат за израстването на тревожни личности. Но това пак НЕ е единствената причина за паническото разстройство. 
3. Стресови ситуации или хроничен стрес: загуба на работа, някаква сериозна промяна в живота, перманентно потиснати чувства и емоции, липса на самоувереност и не-грижа за себе си, погрешни убеждения, стресов начин на живот, липса на усещане за смисъл и цел в живота… и мога да продължавам с още вероятни причини, но истината е, че при всеки човек те са различни и строго индивидуални. Затова е необходим индивидуален подход…

И все пак паническото разстройство се лекува и то успешно. Истината е, че отнема време, подходът е комплексен и, както вече казах, няма един-единствен метод, който да се приложи като под индиго за всеки човек. Но за това, в следващите статии… А ако смятате, че вие самите или ваши близки имат нужда от помощ, не се колебайте да я потърсите по-скоро, за да прекъснете страданието. 

Светла Банкова,

психолог и психотерапевт

0885 26 44 00

P.S. Ако искате да споделите ваши подобни преживявания или как сте се справили с тях, не се колебайте да го направите в коментарите по-долу…