Category: Разни

Молитва за прошка

Понякога да простиш означава да затвориш една страница и да отвориш друга в живота си. Да простиш не означава да забравиш. Означава да пуснеш да си отидат болката, огорчението, недоволството, гневът, разочарованието и мъката. За мен прошката означава, че не си вече подвластен на тези емоции… Означава да пуснеш тези емоции да си вървят от живота ти, излекуваш безсънните си нощи и да спреш негативните диалози в главата си. Означава да спреш да се взираш в болката и да я оставиш да си тръгне от теб, за да може да се отвори място за радостта и любовта. Означава също да можеш да простиш и на себе си, най-вече на себе си…. Да можеш, от друга страна, и да имаш силата да кажеш “съжалявам”. Да протегнеш ръка към сгрешилия и да кажеш поне “опитвам се да разбера”. Защото непрощаването пречи на щастието във всичките му измерения. А ние всички грешим, волно или неволно. Няма “безгрешници”. 

Намерих тази молитва из тетрадките си, не е писана от мен… Мисля, че е от “Алеф” на Паулу Коелю. Наскоро се наложи да я изпратя на мои клиенти, които ми се струва, че бяха “зациклили” в непрощаването с всичките му последствия. Непрощаването най-вече на себе си. За това реших да я публикувам за общо ползване и да послужи, където е необходимо. За да има наистина ефект обаче, прочетете си я на глас.

Молитва

За сълзите, които ме накараха да пролея – прощавам!

За болките и огорченията – прощавам!

За злословията и лъжите – прощавам!

За омразата и преследването – прощавам!

За ударите, които ме раниха – прощавам!

За погубените мечти – прощавам!

За мъртвите надежди – прощавам!

За липсата на любов и ревността – прощавам!

За злите намерения – прощавам!

За несправедливите присъди – прощавам!

За безразличието, гнева и лошотията – прощавам!

За пренебрежението и забравата – прощавам!

На света, с цялата му злост – прощавам!

Прощавам и на себе си!

Нека несгодите от миналото не тежат повече върху сърцето ми.

На мястото на оскърблението и мъката поставям разбирането и разбирателсвото.

На мястото на негодуванието поставям музиката, която излиза от сърцето ми.

На мястото на болката поставям забравата.

На мястото на отмъщението – победата.

Ще мога да обичам без да ми отвръщат с обич,

да дарявам дори когато съм лишена от всичко,

да работя с радост въпреки всички трудности,

да протегна ръка, макар и самотна и изоставена,

да избърша сълзите си и да престана да плача,

да повярвам дори когато никой не ми вярва..

Така да бъде.

Амин!

Паулу Коелю – “Алеф”

Когато съм Палач на Любовта… За Матрицата на Любовта, “сделката с дявола” и щастливите връзки…

Беше разстроен женски глас, който направо попита: “Вие ли сте любовната докторка?” Преди да отговоря, че нито съм докторка, още по-малко и любовна, жената изстреля следващото изречение: “Искам да престана да го обичам, искам да го забравя и вие ще ми помогнете”! Бях стъписана, най-меко казано, и останах безмълвна. Истина е, че бях помогнала на много “болни от любов” да излязат от невъзможната любов – онази, която боли повече, отколкото зарежда; онази, която изцежда до капка, за да ни хвърли обратно в надеждата и екстаза; онази, която всеки от нас е изпитал поне веднъж в живота си: силна, съсипваща, незабравима, невъзможна и най-вече – безнадеждна. За съжаление последното, което разбираме, е точно това, че тя е безнадеждна. Тази е любовта, която оставя следи в сърцето, никога не се забравя и която трудно се лекува… Но се лекува за успокоение на любовно болните.

A aз, без да знам, се бях превърнала в палач на любовта.

За мен любовта, и то говорим за “любовната любов”, бива само четири вида, не според нейния обект, а според възможните изходи за тази любов. Защото, както твърдят учените, всяка споделена любов трае само 3 години (после преминава в нещо друго, наречено обич и какво ли не още). Несподелената обаче може да трае вечно, защото обектът на любовта вечно бяга и не ни дава това, което искаме – споделената, възможна любов. Но не забравяйте, че любовта никога не е черно и бяло, а е във всички “50 нюанса на сивото”. Така създадох и “Матрицата на Любовта”, а в примерите по-долу всички имена или уличаващи подробности са променени с цел запазване самоличността на клиентите ми.

Споделена и възможна

Споделена, но невъзможна

Несподелена, но възможна

Невъзможна и несподелена

1. От тези видове любови, които съм срещала, само тази първата може да завърши с щастлив край: взаимна връзка, в която и двамата участници са свободни, неангажирани с други партньори и споделящи своите взаимни чувства (с уговорката, че това не е гаранция тази любов да завърши с брак/съвместно съжителство и зависи единствено от тяхната свободна воля и желание). Участниците в тази връзка имат всички базови условия тяхната връзка да завърши с Менделсон, а дали това ще стане, е въпрос на взаимно желание. За съжаление дори и тук понякога търпението се изчерпва и връзката може да забоксува: чакаме прекалено дълго връзката да премине на следващия етап, било то съвместно съжителство или брак, но това просто не става. Дали защото някой от участниците не е готов или не е сигурен в чувствата си, или им пречат интроекти, но понякога и тези връзки се провалят.
2. Споделената, но невъзможна любов. Това са връзките, в които единият партньор е вече във взаимоотношения с друг човек и по някаква причина не желае да прекъсва тези взаимоотношения. Това е типичната извънбрачна връзка, в която условията може да са, а може и да не са, обявени още в началото: т.е. аз съм омъжена/женен и никога няма да се разведа. Много често са споменати и децата, т.е “заради децата”, финансови причини или каквото и да е. Да, тези партньори много се обичат, сексът е супер изживяване, споделят си всичко, разбират се прекрасно, чувстват се не по-малко прекрасно, когато са заедно и правят всичко възможно – това е колкото се може по-често, но дотук… “Сделката с дявола” е сключена още в началото без необвързаният партньор да си дава сметка какво точно е договорил. А то е “невъзможната любов” с надеждата, че условията по сделката могат да се променят. Но те не се променят – вече 15 години за Иванеса и Ивайло. Той се терзае, че не обича жена си, отдавна нямат сексулани отношения, но не може да се разведе, защото жена му е болна от рядка болест и не може да се грижи сама за себе си и детето им. Вина изпитват и двамата участници, а вероятно третият в триъгълника вече знае или усеща и страда не по-малко.
3. Несподелена, но възможна. Влюбени сме в човек, който не е обвързан, но изобщо не ни обръща внимание или поне не такова, каквото ние искаме. Не иска да бъде с нас във връзка, колкото и красиви, успешни, умни и всякакви да сме. Гледа в тотално друга посока, дали защото не е готов за обвързване или защото просто не ни иска точно нас. Също толкова безнадеждна история. Мария, на 24, е влюбена от три години в Даниел, на 28, с когото са имали еднократна изпепеляваща, според нея, нощ, но той просто не желае да се обвързва с никоя все още трайно. Той игнорира всичките й обаждания, блокира я от всички социални мрежи и всъщност й споделя, че има приятелка, не насериозно, но все пак приятелка. Мария още се надява, че той ще я забележи и не престава да го търси и чака.
4. Несподелена и невъзможна. Влюбени сме в човек, който хем е обвързан с друг партньор, хем дори не ни забелязва. С години може да се опитваме да стигнем до него или до сърцето му, опитваме активно да му обърнем вниманието към нас или мълчаливо страдаме. Резултатът е всъщност точно и единствено този, страдаме.  Моника и Радослав работят в една и съща фирма, в един офис, бюро до бюро. Той е влюбен в нея от самото й постъпване във фирмата, но Моника е омъжена, с дете, и няма никакво намерение да изневерява на мъжа си или да го заменя с друг. Радослав е сляп за всички други жени и така в продължение на две години. Прави всичко, за да й угоди и тя да го забележи – носи кафета, пише доклади вместо нея, става нейн най-доверен приятел, тя дори споделя трудностите в семейните си отношения с него, което още повече подклажда надеждите му. Но дотук с Радослав.

Никога не съм твърдяла, че последните 3 вида любови няма да се трансформират в споделена и възможна любов. С любовта всичко е възможно и наистина последна умира надеждата. Но кога “достатъчното е достатъчно?” Има ли мерило за чакането? В цифри казано – не. То е в субективното усещане, че “enough is enough”, то е в невъзможността да понасяш повече болката на несигурността, откраднатите мигове в хотели или наети апартаменти, на самотните празници, на мисълта, че сега е с другата/другия, че може нищо никога да не се промени, а животът продължава… Това са показателите, че нещо трябва да се промени. А какво и как – избирате сами… Защото винаги имаме избори.

1. Можем да продължаваме да страдаме, надявайки се, че нещо все пак ще се промени.
2. Правим нещата различно, надявайки се да променим настоящото статукво и да превърнем невъзможната във възможна любов.
3. Решаваме да излезем от любовната история и стартираме процеса на забравяне, а той никак не е лесен, но все пак е възможен.

Да си призная, когато някой болен от любов е прекрачил прага на моя офис, той/тя вече е решил, изчерпал е всички други възможности и се надява да забрави тази любов, която му причинява толкова страдание. Иска аз да му помогна да затвори тази врата, за да могат да се отворят други. Да излекуваме заедно наранените сърце и душа. Да стартираме заедно процеса “преинсталация на любовната система”. Това не означава, че винаги успявам да помогна или съм помогнала на всички, които са дошли при мен за помощ, нищо подобно. Но като всеки терапевт искам клиентите ми да се чувстват добре, независимо как, и правя всичко възможно това да се случи. И моят опит показва, че това е напълно възможно.

Някои клиенти идват години по-късно, когато, зачеркнали невъзможно обичания и емоционално освободени, установяват, че той/тя не ги е забравил и вече е готов на всичко, за да ги има обратно. Но вече е късно. Или са създали щастливи връзки и семейства с други хора – толкова много им се радвам! А на мен ми пада камък от сърцето, че не съм просто екзекутор на любовта, а съм помогнала за създаването на друга, по-щастлива връзка, където любовта става възможна и взаимна.

 Светла Банкова, психолог и психотерапевт

0885 2644 00

Прозорецът на “Johari” (Johari Window) и психотерапията… За психотерапията и “миенето на прозорци”.

Често ме питат защо е нужна психотерапията и само луди ли ходят на психотерапевт? Въпреки че психотерапията отдавна вече не е забранена зона, все още е разпространено схващането, че човек непременно трябва да има някаква психична диагноза (или подозрения за такава), за да потърси психотерапевт.

Ако трябва най-лесно да обясня какво точно се случва, бих използвала т.нар. “Прозорец на Джохари”. Това е една личностна парадигма, използвана най-вече за обучение на лидери на групи, но в случая ще я използвам като обяснение на самата индивидуална терапия. Самото име “Joe-Harry” идва от сливането на имената на двама американски психолози, които първи описват въпросния прозорец: Джо Лъфт и Хари Инграм. Този прозорец се състои от четири квадранта:

1. Квадрант 1 (известно на мен и на другите) е публичният АЗ
2. Квадрант 2 (неизвестно на мен и известно на другите) е слепият АЗ
3. Квадрант 3 (известно на мен и неизвестно на другите) е тайният АЗ
4. Квадрант 4 (неизвестно на мен и на другите) е несъзнаваният АЗ

Въпреки че този прозорец се използва предимно за личностнови характеристики, той показва и целта на една терапия: в терапията ние се опитваме да променим размерите на тези прозорци, които при всички хора може да са различни в момента на започване на терапията. На практика се опитваме да направим публичния прозорец най-голям, а на тайния Аз да се свие като пациентите чрез процеса на себеразкриване споделят повече за себе си пред терапевта, а след това и пред други важни хора в живота си. Естествено, опитваме се да намалим размера и на несъзнаваното АЗ като помагаме на клиентите да се запознаят и със своите “други страни”, които са останали скрити по някаква причина досега. Същото важи и за клетка 2: Слепият АЗ и това е квадрантът, към който най-силно сме насочени, защото там се получават най-големите проблеми и стълкновения. Околните ни виждат по един начин, а ние си представяме, че излъчваме съвсем други сигнали и съобщения, т.е няма съответствие. Това е и една от причините за конфликти в семейството, за невъзможност да се образуват трайни взаимоотношения и връзки. Ние можем да си мислим, че сме уверени, любящи, независими, нервни, скромни или организирани, но дали това е така в очите на околните? С две думи, дали сме съответни на това, което изпитваме?

Обратната връзка, давана от терапевта, а при груповата терапия – и от членовете на групата, ни помага да изчистим тези недоразумения и да живеем по-свободно, помага на пациентите да станат свидетели на собственото си поведение, както и да усетят влиянието на това свое поведение върху чувствата и емоциите на другите.

Е, готови ли сте да “измиете”  прозореца на Joe Harry? 🙂

Светла Банкова, психотерапевт

0885 26 44 00

Приказка за желанията

Всички имаме желания, някои повече, други по-малко. Някои желания ни обсебват, други забравяме… в живота така се получава. Затова искам да ви заведа до един магазин за желания…. да си напазаруваме малко :). Приказката по-долу дойде при мен, незнайно откъде, тъкмо когато си бях позабравила желанията и ми помогна да си ги припомня отново.

(Автор незнаен, поне от мен):

“В периферията на Вселената имало едно магазинче. На него нямало табелка – някога тя била отнесена от ураган, а новият собственик решил да не закачва нова, защото всеки местен жител знаел, че в магазина се продават желания.

Асортиментът на магазина бил огромен.

Тук можело да се купи, на практика, всичко: огромни яхти, апартаменти, брак, пост вицепрезидент на корпорация, пари, деца, любима работа, красиво тяло, победа в конкурс, мощни коли, власт, успех и много, много други.

Единственото нещо, което не се продавало, били живота и смъртта – с това се занимавал Главният офис, който се намирал в друга Галактика.

Всеки, който бил дошъл в магазина, (а всъщност имало и такива желаещи, които нито веднъж не били влизали в магазина, а си останали удома и просто си желаели някакви неща) като първа стъпка искал да разбере каква е цената на неговото желание. Цените били различни. 

Например, любимата работа струвала да се откажеш от стабилността и предсказуемостта, готовност ти самостоятелно да планираш и структурираш своя живот, вяра в собствените сили и да си разрешиш да работиш там, където ти харесва, а не там, където трябва. 

Властта струвала малко повече: трябвало да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш да намираш рационално обяснение за всичко, да умееш да отказваш на другите, да знаеш своята цена (и тя трябва да бъде достатъчно висока), да си разрешаваш да казваш “Аз”, заявявайки себе си, независимо от одобрението или неодобрението на околните.

Някои цени се оказали странни – брак било възможно да получиш почти без пари, обаче щастливият живот струвал много скъпо: персонална отговорност за собственото щастие, умение да получаваш удоволствие от живота, да знаеш своите желания, да се откажеш от стремежа да съответстваш на околните, умение да цениш това, което имаш, да си разрешиш да бъдеш щастлив, да осъзнаеш собствената си ценност и значимост, да се откажеш от бонусите на «жертвата», да поемеш риска, че ще се разделиш с няколко приятели и познати.

Не всеки, който идвал в магазина, бил готов да купи своето желание веднага. Някои, виждайки цената, веднага се обръщали и си тръгвали. Други, дълго време стояли в размисъл, пресмятайки какво имат в наличност и размишлявайки откъде биха могли да намерят още средства. 

Някой започвал да се оплаква от прекалено високите цени, молел да му направят намаление или се интересувал кога ще има разпродажба. А имало и такива, които давали всичките си спестявания и получавали заветното си желание, опаковано в красива шумоляща хартия.  Другите купувачи гледали щастливците със завист, клюкарствайки, че собственикът на магазина е техен познат и че са получили желанието си просто така, без каквито и да е усилия.

Често предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да увеличи броя на купувачите. Но той винаги отказвал, тъй като от това биха пострадали качествата на желанията.

Когато го питали не се ли страхува, че ще се разори, той поклащал глава и отговарял, че във всички времена ще се намират смелчаци, които са готови да рискуват и да променят своя живот, ще се откажат от обичайния и предсказуем живот, които са способни да повярват в себе си, които имат сили и средства, за да заплатят за изпълнението на своите желания. 

А на вратите на магазина вече сто години имало надпис: 

”Ако твоето желание не се изпълнява, значи то още не е платено”.

Благодаря на непознатия автор за прекрасната приказка!

А на тези от вас, които все още имат неизпълнени желания, или са ги заровили някъде дълбоко, обадете се, за да ги намерим заедно! 🙂

Светла Банкова

0885 2644 00

“Аз мога” – Уолтър Уинтъл

Ако мислиш “сразен съм”, сразен си.
Ако мислиш “не смея”, не смееш.

Ако казваш “бих искал”, но си мислиш “не мога”,
просто няма как да успееш.

Ако мислиш, че губиш, “загубен си”
ще ти каже светът без упойка –
успехът се крие в твоята воля
и е в умствената ти настройка.

Ако мислиш “назад съм”, назад си,
който мисли високо, не пада.
Просто трябва да бъдеш напълно уверен
щом си тръгнал да дириш награда.

Не най-силният,
нито най-бързият обезателно грабват залога,
но човекът,
който печели играта,
е тоз,
КОЙТО МИСЛИ “АЗ МОГА”.

If You Think You Are Beaten

If you think you are beaten, you are.
If you think you dare not, you don’t.
If you’d like to win but think you can’t,
It’s almost certain you won’t.
Life’s battles don’t always go
To the stronger or faster man,
But sooner or later, the man who wins
Is the man who thinks he can.

– Walter D. Wintle

Аржентинското танго – психотерапия на душата и тялото!

Аржентинското танго отдавна е познато на психотерапевтите като терапевтичен метод, не само в неговата родина, Аржентина, но вече и по цял свят. Чисто професионално се използва за терапия на психологически проблеми като депресия, психотични симптоми, фобии, тревожност, стрес и синдрома burn-out, но също така и на хора с чисто физични заболявания като Паркинсон или Алцхаймер. Неслучайно тангото е обявено през 2009 г. от ЮНЕСКО за част от културното наследство на човечеството.

Аржентинското танго е не само страстен, но и изключително въздействащ танц с много психология в него. Понякога повече отколкото трябва. След като съм танцувала повече от 10 години, мога да кажа, че това е “моята най-вярна терапия”, защото и ние, психотерапевтите, както всички други, имаме нужда от своята терапия.

Тао на Тангото

Тангото е една цяла психологическа екциклопедия: медитация на сетивата и на тялото, опознаване на себе си и хората около теб чрез танца, разбиране на динамиката в една двойка и как се развиват отношенията в нея, задълбочено познаване на себе си и собственото си тяло. В този танц се разкриват най-пълно и истински понятията “доверие” в себе си и в света, балансират се душата, тялото и ума, получава се едно дълбоко разбиране на това как те могат да работят заедно; изживява се отхвърлянето и приемането, преживява се наново изоставянето, научава се невербалния език на тялото. Защото тялото никога не лъже, а по време на танго цялото внимание е точно в него – нашето собствено и това на другия.

Аржентинското танго е арена, в която се изострят 5-те сетива, понякога до болка, лъсва увереността или неувереността, показва се ревността, тренират се самочувствието и себеоценката, научават се възможностите да бъдеш лидер и да умееш да бъдеш воден, интерпретират се широко интимността и близостта, разширяват се границите на всичко.  

Любовта става напълно възможна, достижима и реална.

Красотата в тангото става относително понятие. То изтрива годините, килограмите, височината или липсата на такава, изглажда бръчките и изправя раменете.

Човек не трябва да е красив, за да танцува танго, но докато го танцува, става красив.

Тайната на тангото е в споделянето – на емоции, усещания и преживявания. Тук, на танго- подиума, колкото дадеш, толкова ще й получиш, размяната е справедлива. Желанието да даваш и да получаваш се усеща веднага, още с първите акорди, когато енергиите на двамата се срещат, за да създадат своя собствена хармония и интерпретация на музиката. Усещането, гарантирано, винаги е взаимно и веднъж човек изпитал го се връща винаги за още, въпреки че няма обещание за такова повторно изживяване.

В тангото се разкриват колебанията, комплексите, страховете, притесненията и претенциите, то е молитвата и желанието събрани заедно. Но то също може да ни помогне да се освободим от тревожността, самотата, депресията, тъгата и умората. Дори и от онова чувство, което не знаем как точно да наречем. Защото това може да стане само когато поканим някой напълно непознат да опознае най-скритата ни същност, да се доверим, да влезе в душевния ни интимен свят и мир, да ни усети, този, на когото ще се разкрием или не, за 12 минути (защото горе-долу толкова е дължината на една танда в тангото). Това са “12 минути любов”, както го нарече една българска писателка-тангера, Капка Касабова, в едноименната си книга. А дали само?

Аржентинското танго, за разлика от други танци, според мен, може да се танцува с цяла гама от емоции: отегчение, любопитство, любов, носталгия, тъга, ирония и сарказъм, радост, гордост или страст, и всичко помежду тях. Това е единственият танц, който можем да танцуваме тъжни и никой няма да има нищо против, ще ви разбере. В микросвета на двамата танцуващи може да се случва всичко под ритъма на Carlos Di Sarli или Anibal Troilo, под стенанието на бандонеона или хармониката в “Malena” на Хюго Диаз. Музиката също е терапевтична, защото това е танцът, в който влизаш в емоциите на другия, ако ти се позволи,  и ги съпреживяваш заедно с него, пак със същото условие. 

Тангото, с две думи, колкото и банално да звучи, става верикално изпълнение на хоризонталните ни желания и страхове едновременно в един безопасен формат, който може да има неочакван и опасен обрат, във всеки момент. Една тайна, която се танцува от двама. Можеш да отидеш тъжен на милонга, и да си тръгнеш с олекнала душа, както и една обещаваща вечер да завърши с разбито сърце. Е, в тангото всичко е възможно. Даже да танцуваш и спонтанно по улиците на София:

Това е танцът, който никога не те изоставя, само ние можем да го изоставим. Тангото е там, когато ни е нужно, когато трябва да избягаме от скуката, мъката или когато искаме да споделим любовта или радостта си със света. В тангото можеш да се загубиш, но и да се намериш, по същото време. То може да бъде жестоко и всеопрощаващо. Това са сексът, политиката и религията в техните буквални и метафорични измерения, събрани в едно. 

Аржентинското танго  винаги започва с желанието за промяна, със заявката за нещо ново и различно, което се очаква да се случи. Една “милонга” започва далеч преди да стигнеш до нея (да не говорим, че нито един друг танц няма специално име за това специално събиране на изповядващите дадена танцувална религия – “милонга”). Може би започва още с намерението за танц, с червилото пред огледалото, с погледа към гардероба, с мисълта как да се “нагласиш”, за да бъдеш красив/а и привлекателен. 

Спор няма, тангото може да е страстно, чувствено, екзотично и дори понякога е наричано “сексапилно”, което едва ли е най-точната дума. Това обаче е повече на сцената, отколкото в действителност. Но тангото е интимно, със сигурност. Доколкото му позволиш. То също може да е трудно, въздействащо и в крайна сметка преобразяващо.

Тангото просто те преобръща с главата надолу. Или, както се изрази моят пръв танго учител: “Tango transforna e la gente”…

Моята покана към вас е за едно подобно преживяване: да “вкусите”  от тангото и да го превърнете в своята “терапия”, ако пожелаете. Опитайте от музиката, движението, сливането, опознаването и разбирането на другия. Пробвайте и се докоснете до всичко описано по-горе. Нека бъде едно различно преживяване. Особено за тези, които още не са готови за истинска психотерапия. 

За тези, които проявят повече интерес към аржентинското танго: има достатъчно курсове в София, а вече и в страната, с преподаватели от изключително високо ниво. Повече информация за школи, милонги и уроци може да бъдат намерена и във ФБ групата “Tango bar Sofia” и други в това направление, но ето няколко места, където може да погледнете:

Курс за абсолютно начинаещи: Сайт: tangobg. org,  0898560541 Боян Величков

Курс за начинаещи: Tango&Pepper studio… Мария Узунова, тел: 0876050717

Светла Банкова, 

психолог и психотерапевт

За тангото – с любов!

За страстното аржентинско танго и странностите в него: четете тук

И за да видите какво е мнението на български тангерос (т.е. хора танцуващи вече танго), как и защо са попаднали в тангото, моля, вижте техните коментари по-долу!

P.S. Тангерос, моля, споделете ако желаете вашите мнения за тангото по-долу и най-вече отговора на двата основни въпроса:

1. Как попадна в танго?

2. Какво ти дава и какво ти отнема този танц?