Молитва за прошка. Можем ли да простим?

Молитва за прошка

Понякога да простиш означава да затвориш една страница и да отвориш друга в живота си. Да простиш не означава да забравиш. Означава да пуснеш да си отидат болката, огорчението, недоволството, гневът, разочарованието и мъката. За мен прошката означава, че не си вече подвластен на тези емоции… Означава да пуснеш тези емоции да си вървят от живота ти, излекуваш безсънните си нощи и да спреш негативните диалози в главата си. Означава да спреш да се взираш в болката и да я оставиш да си тръгне от теб, за да може да се отвори място за радостта и любовта. Означава също да можеш да простиш и на себе си, най-вече на себе си…. Да можеш, от друга страна, и да имаш силата да кажеш “съжалявам”. Да протегнеш ръка към сгрешилия и да кажеш поне “опитвам се да разбера”. Защото непрощаването пречи на щастието във всичките му измерения. А ние всички грешим, волно или неволно. Няма “безгрешници”. 

Намерих тази молитва из тетрадките си, не е писана от мен… Мисля, че е от “Алеф” на Паулу Коелю. Наскоро се наложи да я изпратя на мои клиенти, които ми се струва, че бяха “зациклили” в непрощаването с всичките му последствия. Непрощаването най-вече на себе си. За това реших да я публикувам за общо ползване и да послужи, където е необходимо. За да има наистина ефект обаче, прочетете си я на глас.

Молитва

За сълзите, които ме накараха да пролея – прощавам!

За болките и огорченията – прощавам!

За злословията и лъжите – прощавам!

За омразата и преследването – прощавам!

За ударите, които ме раниха – прощавам!

За погубените мечти – прощавам!

За мъртвите надежди – прощавам!

За липсата на любов и ревността – прощавам!

За злите намерения – прощавам!

За несправедливите присъди – прощавам!

За безразличието, гнева и лошотията – прощавам!

За пренебрежението и забравата – прощавам!

На света, с цялата му злост – прощавам!

Прощавам и на себе си!

Нека несгодите от миналото не тежат повече върху сърцето ми.

На мястото на оскърблението и мъката поставям разбирането и разбирателсвото.

На мястото на негодуванието поставям музиката, която излиза от сърцето ми.

На мястото на болката поставям забравата.

На мястото на отмъщението – победата.

Ще мога да обичам без да ми отвръщат с обич,

да дарявам дори когато съм лишена от всичко,

да работя с радост въпреки всички трудности,

да протегна ръка, макар и самотна и изоставена,

да избърша сълзите си и да престана да плача,

да повярвам дори когато никой не ми вярва..

Така да бъде.

Амин!

Паулу Коелю – “Алеф”