Когато съм Палач на Любовта…

Когато съм Палач на Любовта… За Матрицата на Любовта, “сделката с дявола” и щастливите връзки…

Беше разстроен женски глас, който направо попита: “Вие ли сте любовната докторка?” Преди да отговоря, че нито съм докторка, още по-малко и любовна, жената изстреля следващото изречение: “Искам да престана да го обичам, искам да го забравя и вие ще ми помогнете”! Бях стъписана, най-меко казано, и останах безмълвна. Истина е, че бях помогнала на много “болни от любов” да излязат от невъзможната любов – онази, която боли повече, отколкото зарежда; онази, която изцежда до капка, за да ни хвърли обратно в надеждата и екстаза; онази, която всеки от нас е изпитал поне веднъж в живота си: силна, съсипваща, незабравима, невъзможна и най-вече – безнадеждна. За съжаление последното, което разбираме, е точно това, че тя е безнадеждна. Тази е любовта, която оставя следи в сърцето, никога не се забравя и която трудно се лекува… Но се лекува за успокоение на любовно болните.

A aз, без да знам, се бях превърнала в палач на любовта.

За мен любовта, и то говорим за “любовната любов”, бива само четири вида, не според нейния обект, а според възможните изходи за тази любов. Защото, както твърдят учените, всяка споделена любов трае само 3 години (после преминава в нещо друго, наречено обич и какво ли не още). Несподелената обаче може да трае вечно, защото обектът на любовта вечно бяга и не ни дава това, което искаме – споделената, възможна любов. Но не забравяйте, че любовта никога не е черно и бяло, а е във всички “50 нюанса на сивото”. Така създадох и “Матрицата на Любовта”, а в примерите по-долу всички имена или уличаващи подробности са променени с цел запазване самоличността на клиентите ми.

Споделена и възможна

Споделена, но невъзможна

Несподелена, но възможна

Невъзможна и несподелена

1. От тези видове любови, които съм срещала, само тази първата може да завърши с щастлив край: взаимна връзка, в която и двамата участници са свободни, неангажирани с други партньори и споделящи своите взаимни чувства (с уговорката, че това не е гаранция тази любов да завърши с брак/съвместно съжителство и зависи единствено от тяхната свободна воля и желание). Участниците в тази връзка имат всички базови условия тяхната връзка да завърши с Менделсон, а дали това ще стане, е въпрос на взаимно желание. За съжаление дори и тук понякога търпението се изчерпва и връзката може да забоксува: чакаме прекалено дълго връзката да премине на следващия етап, било то съвместно съжителство или брак, но това просто не става. Дали защото някой от участниците не е готов или не е сигурен в чувствата си, или им пречат интроекти, но понякога и тези връзки се провалят.
2. Споделената, но невъзможна любов. Това са връзките, в които единият партньор е вече във взаимоотношения с друг човек и по някаква причина не желае да прекъсва тези взаимоотношения. Това е типичната извънбрачна връзка, в която условията може да са, а може и да не са, обявени още в началото: т.е. аз съм омъжена/женен и никога няма да се разведа. Много често са споменати и децата, т.е “заради децата”, финансови причини или каквото и да е. Да, тези партньори много се обичат, сексът е супер изживяване, споделят си всичко, разбират се прекрасно, чувстват се не по-малко прекрасно, когато са заедно и правят всичко възможно – това е колкото се може по-често, но дотук… “Сделката с дявола” е сключена още в началото без необвързаният партньор да си дава сметка какво точно е договорил. А то е “невъзможната любов” с надеждата, че условията по сделката могат да се променят. Но те не се променят – вече 15 години за Иванеса и Ивайло. Той се терзае, че не обича жена си, отдавна нямат сексулани отношения, но не може да се разведе, защото жена му е болна от рядка болест и не може да се грижи сама за себе си и детето им. Вина изпитват и двамата участници, а вероятно третият в триъгълника вече знае или усеща и страда не по-малко.
3. Несподелена, но възможна. Влюбени сме в човек, който не е обвързан, но изобщо не ни обръща внимание или поне не такова, каквото ние искаме. Не иска да бъде с нас във връзка, колкото и красиви, успешни, умни и всякакви да сме. Гледа в тотално друга посока, дали защото не е готов за обвързване или защото просто не ни иска точно нас. Също толкова безнадеждна история. Мария, на 24, е влюбена от три години в Даниел, на 28, с когото са имали еднократна изпепеляваща, според нея, нощ, но той просто не желае да се обвързва с никоя все още трайно. Той игнорира всичките й обаждания, блокира я от всички социални мрежи и всъщност й споделя, че има приятелка, не насериозно, но все пак приятелка. Мария още се надява, че той ще я забележи и не престава да го търси и чака.
4. Несподелена и невъзможна. Влюбени сме в човек, който хем е обвързан с друг партньор, хем дори не ни забелязва. С години може да се опитваме да стигнем до него или до сърцето му, опитваме активно да му обърнем вниманието към нас или мълчаливо страдаме. Резултатът е всъщност точно и единствено този, страдаме.  Моника и Радослав работят в една и съща фирма, в един офис, бюро до бюро. Той е влюбен в нея от самото й постъпване във фирмата, но Моника е омъжена, с дете, и няма никакво намерение да изневерява на мъжа си или да го заменя с друг. Радослав е сляп за всички други жени и така в продължение на две години. Прави всичко, за да й угоди и тя да го забележи – носи кафета, пише доклади вместо нея, става нейн най-доверен приятел, тя дори споделя трудностите в семейните си отношения с него, което още повече подклажда надеждите му. Но дотук с Радослав.

Никога не съм твърдяла, че последните 3 вида любови няма да се трансформират в споделена и възможна любов. С любовта всичко е възможно и наистина последна умира надеждата. Но кога “достатъчното е достатъчно?” Има ли мерило за чакането? В цифри казано – не. То е в субективното усещане, че “enough is enough”, то е в невъзможността да понасяш повече болката на несигурността, откраднатите мигове в хотели или наети апартаменти, на самотните празници, на мисълта, че сега е с другата/другия, че може нищо никога да не се промени, а животът продължава… Това са показателите, че нещо трябва да се промени. А какво и как – избирате сами… Защото винаги имаме избори.

1. Можем да продължаваме да страдаме, надявайки се, че нещо все пак ще се промени.
2. Правим нещата различно, надявайки се да променим настоящото статукво и да превърнем невъзможната във възможна любов.
3. Решаваме да излезем от любовната история и стартираме процеса на забравяне, а той никак не е лесен, но все пак е възможен.

Да си призная, когато някой болен от любов е прекрачил прага на моя офис, той/тя вече е решил, изчерпал е всички други възможности и се надява да забрави тази любов, която му причинява толкова страдание. Иска аз да му помогна да затвори тази врата, за да могат да се отворят други. Да излекуваме заедно наранените сърце и душа. Да стартираме заедно процеса “преинсталация на любовната система”. Това не означава, че винаги успявам да помогна или съм помогнала на всички, които са дошли при мен за помощ, нищо подобно. Но като всеки терапевт искам клиентите ми да се чувстват добре, независимо как, и правя всичко възможно това да се случи. И моят опит показва, че това е напълно възможно.

Някои клиенти идват години по-късно, когато, зачеркнали невъзможно обичания и емоционално освободени, установяват, че той/тя не ги е забравил и вече е готов на всичко, за да ги има обратно. Но вече е късно. Или са създали щастливи връзки и семейства с други хора – толкова много им се радвам! А на мен ми пада камък от сърцето, че не съм просто екзекутор на любовта, а съм помогнала за създаването на друга, по-щастлива връзка, където любовта става възможна и взаимна.

 Светла Банкова, психолог и психотерапевт

0885 2644 00