13 научни метода, които ще ни направят по-щастливи

13 научни метода, които ще ни направят по-щастливи. Дисекция на щастието.

Щастието не е крайна спирка. То е начин на пътуване. Не знам кой го е казал, но е вярно. То е начин на живот, житейска философия и възможност да изпиташ всички емоции, които животът ти предлага. Дали хората се раждат щастливи или стават такива?

Според много проучвания за щастието и най-вече тези на д-р Соня Любомирски, професор от Калифорнийския университет (наричана още Д-р Щастие) щастието е 50 % в нашите гени, 10 % се определя от средата, в която живеем и от независещи от нас фактори; а 40% – от нашите съзнателни действия и мисли. В 10-те % учените включват неща като липса на свобода, някакво тежко психическо заболяване или изключителна бедност. С други думи казано, ние имаме 40% (поне) контрол над своето щастие и можем да променим т.нар. “генетично зададена точка на щастие”, която всички притежаваме.

Как и какво обаче е щастие? Пожелаваме си го на рождени дни, празници и всякакви радостни поводи. Но никой не си задава въпроса какво е това чудо, наречено щастие?  Защото, ако не знаем какво е, ние можем да гоним цял живот някакви призраци и никога да не ги стигнем!

Според учените щастието най-често се определя като “чувството, че животът ни е стойностен и пълен, усещането за радост, удовлетвореност и благополучие в комбинация със субективното усещане, че животът ни е добър, смислен и полезен”.  Казвам “субективно”, защото всеки си има свое мерило дали животът му е смислен и полезен. Има хора, на които, обективно погледнато, всичко им е наред и няма причини да не са щастливи. Въпреки това те се чувстват нещастни и сякаш все нещо не им е наред. Обяснението се състои в това, че ние, хората, притежаваме така наречената “хедонична адаптивност”, която ни спасява да не полудеем в моменти на големи трагедии: смърт на близки, катастрофи, войни и бедствия. “Хедоничната адаптивност” ни помага да оцелеем и скоро да се върнем на нивото на личната си “точка на щастие” от преди трагедията. Но също тя е виновна и да не се чувстваме перманентно по-щастливи, ако получим придобивки, за които сме мечтали: материални – като нова кола или по-голямо жилище, голяма сума пари или повишение в работата, раждане на дете или сключване на брак. Тази “хедонична адаптивност” ни връща обратно на нашето генетично зададено ниво на щастие, както и при негативните събития, които ни се случват.

Как обаче може да се промени тази “точка на щастие”, за да можем да се радваме на живота такъв, какъвто е, независимо от материалното си състояние и обстоятелствата? “Учените на щастието” са стигнали до няколко извода за това как може да бъде променена “точката на щастие”, а аз съм добавила някои свои, които също знам, че работят:

1. Изразявайте благодарност и признателност. Бъдете благодарни за това, което имате, казвайте често “благодаря”, дори и за дребни неща. А един път в седмицата седнете и напишете за какво сте благодарни през изминалия период, дори и за най-незначителните неща.

2. Практикувайте “актове на доброта”. Пуснете някой на опашката да мине пред вас, дайте път, помогнете на възрастен да се качи, отворете вратата на някого, чиито ръце са заети, направете неочакван подарък на близък, направете комплимент, усмихнете се, помогнете просто ей така… Тези “актове на доброта” подобряват нивата на серотонина и увеличават имунитета – според някои изследвания в тази област.

3. Научете се да се справяте и с негативните неща, които ви се случват, тъй като ние нямаме контрол над повечето от тях. Не можем да ги избегнем, но можем да изберем как да гледаме на тях. Изберете да гледате на тях като на предизвикателства, които правят живота ви по-интересен или по-предизвикателен. Приемете, че те са част от живота, защото, както е казал Юнг, “Думата “щастие” би загубила смисъла си, ако не се балансираше от тъгата”.

4. “Отглеждайте” позитивно мислене и оптимизъм. Негативното мислене е лесно и при това заразно. Понякога се изискват доста усилия, за да се превъзпитате да мислите и да гледате положително на живота – такъв какъвто е – и да бъдете просто оптимисти. Обградете се с положителни хора и забравете “негативистите”.

5. “Осиновете” вярването, че няма “грешки”. “Грешните” Решения, които си мислим, че сме взели, или можем да вземем, всъщност отварят други пътища в живота, нищо повече. И ако искате да си го докажете, върнете се към онези “грешни” решения, които смятате, че сте взели преди, и вижте какво добро е произлязло от тях, защото такова ще намерите, сигурна съм.

6. Научете се да прощавате. Всичко може да бъде простено рано или късно. Прощаването не е равно на забравянето. Прощаването е важно не толкова за тези, на които прощавате, а за вас и за вашия собствен вътрешен мир. Не забравяйте обаче, че прошката е процес, а не еднократен акт или решение.

7. Практикувайте “презумпция за невинност”. Приемете, че в 99.9% от случаите хората правят или не правят неща, казват или не казват неща по свои собствени причини, които нямат нищо общо с вас, т.е. оперирайте се от презумпцията за виновност и злонамереност, защото те не искат всъщност да ви навредят.

8. Наслаждавайте се на момента “тук и сега”. Запомняйте моментите на щастие, които сте изпитали, и после се връщайте към тях. Човек запомня не толкова събитията, колкото емоциите, които е изпитал, и връщането мислено към тях моментално може да повиши “нивото на щастие”.

9. Инвестирайте в банковата сметка, наречена “взаимоотношения”. Много хора правят грешката да отделят време, енергия и усилия в постигането на материални неща, забравяйки, че те са точно такива: материални. Но едва ли с нещо материално може да се радвате на празниците или да се гушнете в тях, или да поплачете пред тях и те да ви утешат. Само хората, с които имате добри отношения, могат да го направят за вас, така че инвестирайте своето време и енергия в значими за вас отношения. А добрите взаимоотношения повишават т.нар. “хормон на любовта”, окситоцин.

10. Посветете живота си на значителни цели. Значителни за вас, не непременно за другите. Когато хората нямат цели в живота си, то животът им става пуст и безсмислен, да не говорим, че понякога ги “хвърля” и в паника. Целите са тези, които ни движат в живота и го правят смислен. А наградата, която получаваме, когато постигнем целите си, повишава друг хормон на щастието, наречен допамин.

11. Занимавайте се с духовни практики. Душата на човека има нуждата да бъде хранена също толкова, колкото и тялото му. Интересувайте се и пробвайте различни духовни практики докато намерите тези, които ви “хранят” и най-добре отговарят на вашата душевност.

12. Медитирайте редовно. Това е единственото безплатно лекарство, което имате винаги подръка. Научно е доказано, че медитацията има над 40 ползи, някои от които са: повишаване на концентрацията и паметта, намаляване на тревожността и негативното мислене, увеличаване на нивото на серотонина, подобряване функцията на имунната система, помага при безсъние, прави ни по-търпеливи, по-креативни и по-продуктивни, намалява нервното напрежение и кръвното налягане и т.н.

13. Ангажирайте се с физическа активност и спорт. Излишно е да казвам, че само 30 минути упражнения на ден подобряват настроението, повишават енергията, правят ни по-здрави, повече оптимистични и по-продуктивни. Спортът повишава по естествен път нивото на серотонина, който се използва при производството на почти всички антидепресанти.

Какво знам със сигурност:

Пишейки горните “методи за повишаване на щастието”, знам, че те колкото и лесни да изглеждат, не са толкова лесно осъществими. Те понякога ще изискват цялостна промяна на начина на живот, на мисленето ни и на това как изобщо гледаме на щастието. Това е работа и самодисциплина, а понякога изисква и помощта на психотерапевт.

Знам също, че по-щастлив може да бъде абсолютно всеки, стига да си го постави за цел. Но първото и основно нещо е вземането на това трудно и важно решение: “Да, аз искам да бъда по-щастлив и ще направя всичко, за да го постигна, защото го заслужавам”.

Светла Банкова

психолог и психотерапевт

0885 26 4400