За страстното аржентинско танго

За страстното аржентинско танго и за странностите в него

Много е изречено и писано за аржентинското танго (съвсем плахо и любителски), а аз за себе си разбрах едно: аржентинското танго не е ничие. То е на всеки. Всеки има свой собствен поглед и усещане за този уникален и различен танц. И така както някои ходят в църква например, молейки се, а други влизат в храма, за да ги видят; така и при тангото – някои влизат като в светая светих, а други – за да се покажат.

За тангото много се казва и пише и в годините, и в момента по света: снимки, клипове, конкурси, фестивали, школи… Страст ли е или любов; терапия или развлечение?

От всичко, което съм чела, чула и научила и от личен опит на дансинга:

Музиката увлича, приобщава, извисява, възпитава. Ако не ти трепва сърцето, когато слушаш „Por una cabeza”, „Pobre flor”, „Libertango”, „Para una armonica”, значи си мъртъв, казва Капка Касабова (заглавията са избрани произволно от мен).

Наскоро тангер ми сподели: “Не се вълнувай толкова, тангото е приключило в 50-те години на миналия век!” Въпреки констатацията си той продължава да идва на милонги и да танцува. Друга дама сподели, че й писнало да я свалят, вместо да танцуват с нея – и тя идва редовно, независимо от разочарованието си. Изтъркан стана вече изразът, че танго е начин на живот…

Но кое кара всички тези хора, наречени тангерос – да идват, ако не всяка нощ, то поне два-три пъти седмично на дансинга? Каква е тази страст, странност, магия, която ги държи часове наред будни и бродещи в кръг?

Колкото тангерос да попитаме, толкова различни отговори ще получим и пак няма да имаме пълна картина.

Навремето, когато танго се е зараждало в покрайнините на Буенос Айрес, буйни страсти са го съпровождали: сцени на ревност, проблеснал на пристанището нож, пронизителен писък, а защо не и смърт… Мрачни истории за неосъществена любов; облени в кръв легенди; буен младеж, готов да умре за любимата си… изпълват танго-песните, стигнали до нас. Разбира се, има и закачливо-игриви „милонгити”, носещи настроение и радост – като в самия живот. Не може всичко да е само страдание и мъка.

Днес местата, където се изпълнява аржентинско танго – т. нар. милонги: бални зали в ретро стил, физкултурни салони и спортни площадки, читалища, заведения, апартаменти, паркове и сцени – са запазили по малко от духа на онова време и онази култура, обозначени с простото „портеньо”. То е прескочило десетилетията, преминало океана и различията и някак се е вселило и в европееца, и в азиатеца, и в балканските ритми (танго прекрасно пасва на Костурица и успешно може да се танцува на „Едерлези” например).

Днес трудно ще видите изваден нож, но често ще срещнете отчаяна самотна дама, която си цъка нещо на мобилния; или отегчен кавалер, комуто се разминават очакванията с реалността. Сред разгорещената от танци атмосфера ще блеснат зад нечие ветрило ревниви очи; а напрегнете ли слуха си, може да доловите и недотам любезни фрази.

Повечето танцуващи от години знаят кодекса на доброто поведение – танцува се винаги в кръг в обратна на часовниковата стрелка посока на дансинга; не риташ и не блъскаш другите двойки; спазваш дистанция между предишната и следващата двойка; не правиш сложни фигури и не замяташ крака на препълнен дансинг (в миналото подобни кавалери са били изгонвани от дансинга, буквално ритани по кокалчетата)…

Днес можем да видим добре танцуващ тангер с разпрани дънки и сандали да води красива елегантна дама в ритъм; ще срещнем и с две глави по-висока дама от кавалера си в странно равновесна поза; нерядко танцуващите са две дами (едната от които води, разбира се, изпълняваща ролята на кавалер); или пък двама кавалери – единият водещ, другият следващ, като по време на самия танц разменят ролите си. Тук няма нищо “страстно” и нищо сексуално. Това е танго.

Но нека оставим за малко дансинга и да огледаме залата. Тангерос в очакване да бъдат поканени или изчакващи началото на следващата танда, за да поканят, са понякога по-интересни от танцуващите в момента. Огледате ли се внимателно в тях, ще усетите заредения с очакване въздух. Ще срещнете кръстосани погледи, отметнати встрани глави или едва доловимо кимване (кабесео). Зле прикрита усмивка, подръпване на презрамка, прегръдка – най-важният елемент. В първите един-два такта двойката сякаш замира – очите се притварят и двамата са в слух… Изтръгва се звук на бандонеон или китара, който кара въздуха да затрепти. Стъпка ведно и встрани – танго! И… “nada mas”…

Цветелина Милчова Стефанова