Аржентинското Танго и Терапия

Аржентинското Танго и Терапия

Аржентинското танго – психотерапия на душата и тялото!

10268520_10152369418438446_1069734344812706320_nАржентинското танго отдавна е познато като терапевтичен метод на психотерапевти, не само в неговата родина, Аржентина, но вече и по цял свят. Чисто професионално се използва за терапия на психологически проблеми като депресия, психотични симптоми, фобии, тревожност, стрес и синдрома burn-out, но също така и на хора с чисто физични заболявания като Паркинсон или Алцхаймер. Не случайно тангото е обявен през 2009 г. от ЮНЕСКО за част от културното наследство на човечеството.

Аржентинското танго е не само страстен, но и изключително въздействащ танц с много психология в него. Понякога повече отколкото трябва.  След като съм танцувала повече от 10 години, мога да кажа че това е “моята най- вярна терапия”.

Тао на Тангото

Тангото е една цяла психологическа екциклопедия:  медитация на сетивата и на тялото, опознаване на себе си и хората около теб чрез танца, разбиране на динамиката в една двойка и как се развиват отношенията в нея, задълбочено познаване на себе си и собственото си тяло. В този танц се разкриват най- пълно и истинско понятията “доверие” в себе си и в света, балансират се душата, тялото и ума, получава се едно дълбоко разбиране на това как те могат да работят заедно; изживява се  отвърлянето и приемането, преживява се наново изоставянето, научава се невербалния език на тялото. Защото тялото никога не лъже, а по време на танго цялото внимание е точно в него-  нашето собствено и на другият.

Аржентинското танго е арена в която се изострят  5-те сетива, понякога до болка, лъсва увереността или неувереността, показва се ревността, тренират се  самочувствието и себеоценката, научават се възможностите да бъдеш лидер и да умееш да бъдеш воден, интерпретират се широко интимността и близостта, разширяват се  границите на всичко.  

Любовта става напълно възможна,  достижима и реална.

Красотата в тангото става относително понятие. То изтрива годините, килограмите, височината или  липсата на такава, изглажда бръчките и изправя раменете.

Човек не трябва да е красив, за да танцува танго, но докато го танцува, става красив.

Тайната на тангото е в споделянето- на емоции, усещания и преживявания. Тук, на танго- подиума, колкото дадеш, толкова ще й получиш, размяната е справедлива. Желанието да даваш и да получаваш се усеща веднага, още с първите акорди, когато енергиите на двамата се срещат, за да създадат своя собствена храмония и интерпретация на музиката.  Усещането, гарантирано, винаги е взаимно и веднъж човек изпитал го се връща винаги за още, въпреки че няма  обещание за такова повторно изживяване.

В тангото се разкриват колебанията, комплексите, страховете, притеснения и претенции, то е молитвата и желанието събрани заедно. Но то също може да ни помогнем да се освободим от тревогите, колебанията, комплексите и претенциите си. Защото това може само да стане, когато поканим някой напълно непознат да опознае най- скритата ни същност, да влезе в душевния ни интимен свят и мир, да ни усети, този на когото ще се разкрием или не, за 12 минути (защото горе-долу толкова е дължината на една танда в тангото). Това са “12 минути любов” както го нарече една българска писателка- тангера, Капка Касабова, в едонименна си книга. А дали само?

Аржентинското танго, за разлика от други танци според мен, може да се танцува с цяла гама от емоции: отегчение, любопитство, любов, носталгия, тъга, ирония и сарказъм, радост, гордост или страст, и всичко помежду тях. Това е единствения танц който мога да танцувам тъжна, и някой няма да има нищо против,  ще ме разбира.  В микросвета на двамата танцуващи може да се случва всичко, под ритъма на Carlos Di Sarli, или Anibal Troilo, под стенанието на бандонеона или хармониката в “Malena” на Хюго Диаз. Музиката също е терапевтична, защото това е танца, в който влизаш е емоциите на другия, ако ти се позволи,  и ги съпреживяаш заедно с него, пак със същото условие. 

Тангото, с две думи, става верикално изпълнение на хоризонталните ни желания и страхове едновременно, в един  безопасен формат, който може да има неочаван и опасен обрат, във всеки момент. Можеш да отидеш тъжен на милонга, и да си тръгнеш с олекнала душа, както и една обещаваща вечер да завърши с разбито сърце. Е, в тангото всичко възможно. Даже да танцуваш и спонтанно по улиците на София:

Това е танца, който никога не те изоставя, само ние можем да го изоставим. То е там, когато ни е нужно, когато трябва да избягаме от скуката, мъката или когато искаме да споделим любовта или радостта си със света. В тангото можеш да се загубиш, но и да се намериш, по същото време. То може да бъде жестоко, и всеопрощаващо. Това е секса, политиката и религията събрани в едно.

Аржентинското танго  винаги започва с желанието за промяна,  със заявка за нещо ново и различно което се очаква да се случи. Една “милонга” започва далеч преди да стигнеш до нея (да не говорим, че нито един друг танц няма специално име за това специално събиране на изповядващите дадена танцувална религия- “милонга”). Може би започва още с намерението за танц, с червилото пред огледалото, с погледа към гардероба, с мисълта как да се “нагласиш” за да бъдеш красив и привлекателен. 

Спор няма, тангото може да е страстно, чувствено екзотично и дори понякога е наричано “сексапилно”, което едва ли е най- точната дума. Но това е повече на сцена, отколкото в действителност.  То също може да е трудно, въздействащо и в крайна сметка преобразяващо. Тангото просто те преобръща, с главата надолу. Или както се изрази моят пръв учител: “Tango transforna e la gente”…

Моята покана към вас е за е за едно подобно преживяване, да “вкусите” танго в така наречената “танго терапия”. Тя НЕ Е предназначена непременно за хора с психологически, физически или каквито и да е проблеми, а просто за хора, които искат да опознаят себе си и другите чрез аржентинското танго.  Да вкусят от музиката, движението, сливането, опознаването и разбирането на другия. Да се докоснат до всичко описано по- горе. Едно различно преживяване.

Това също НЕ Е буквален курс по танго, т.е няма да бъдат заучавани специални стъпки от тангото. Аз съм първо психотерапевт и после тангера и нямам претенциите да съм професионален танго танцьор. Това ще оставя на колегите преподаватели по танго. 

За тези които проявят повече интерес към аржентинското танго ще бъде осигурена информация за всички школи и преподаватели в София и страната, където ще можете по- задълбочено да изучите спецификата на аржентинското танго. До тогава: заповядайте да се запознаете със себе си чрез аржентнското танго!

За записвания за курса по танго терапия както и други подробности, моля обадете се на 0885 26 44 00.

 За тангото – с любов!

За страстното аржентинско танго и странностите в него: четете тук

И за да видите какво е мнението на български тангерос (т.е. хора танцуващи вече танго), как и защо са попаднали в тангото, моля вижте техните коментари по- долу!

P.S. Тангерос: Моля публикувайте вашите коментари за тангото и най- вече отговора на двата основни въпроса:

1. Как попадна в танго?

2. Какво ти дава и какво ти отнема този танц?

Психология и психологически консултации
Аржентинско танго- терапия на душата и тялото.
Психология
Аржентинско танго- терапия на душата и тялото.
Description
Как можем да лекуваме психологически проблеми с танго- терапия. Тангото като история на душата и тялото.
Светла Банкова

19 Comments

  • Цветелина Стефанова

    Тази двойка е споделеното откритие на Димитър Димитров от танго-общността в Бургас, само че аз тук предлагам друг техен танц. Ако искате да видите и неговия избор, пишете!

    • Цветелина Стефанова

      …И изборът на Димитър Димитров:

  • Цветелина Стефанова

    Една от любимите ми двойки тангерос. На въпроса към Оникян Кирога как избира с коя дама да танцува, когато е на нова милонга сред непознати, той отговаря – “по обувките”! – което изненадва самата Алехандра Мантинян… Да, да, ако те са износени от вътрешната страна, означава, че дамата е танцувала доста… Но това е било преди години. А сега :

  • Katia Iankova

    Аз започнах да танцувам танго преди 3 години. Стана случайно, една колежка ме “нави” да се запишем, и въпреки уверенията ми че нямам партньор, тя ме повлече, и от тогава все танцувам. После тя си намери бъдещият си съпруг на уроците по танго, още на вторият курс, и спря да танцува, а аз продължих. Повода да тръгна на танго беше тя, нои скам да ви кажа моята лична причина, да продължа. Още в първите урои, аз усетих че винаги съм имала нужда от това. Тангото за мен наистина бе терапия. Тангото ме научи как да следвам. Аз съм много силна в живота, много успяла, професионално и личностно жена, но това ме изгради като изключително силен лидер… и аз забравих за другата страна на женската ми природа – да следвам, да се оставя да бъда водена. Аз продължих да танцувам за да чувствам именно това – да бъда водена, да се оставям 100 % в ръцете на мъжа, да му имам пълно доверие, и да имам ясното съзнание, че каквото и да направи ще е хубаво, да го “изтангуваме” двамата. Още в първите ми стъпки се научих да се подчинявам, в най-добрия смисъл на тази дума на мъжа, да правя каквото той пожелае от мен и да му доставям удоволствие, да му “поиграя” когато той ми даде шанс за това в паузите, да го накарвам да ахва от моите декорации и, както ги наричам аз “заметки” или “болео и планео” както го наричат на испански… Аз отново намерих своята игрива но неизявена а от обстоятелствата на живота природа. И така, през деня аз ръководя, през ноща ме ръководят. Това ме прави истински щастлива…

    Какво ми отнема…. на мен мисля че нищо не ми отнема, но от това което наблюдавам сред танго общностите по света, е това че интимността на общуването, отнема енергията която самотните биха вложили да си намерят половинки в реалния живот, понеже щастието от общуването с противоположният пол на дансинга е частична но много силна субституция на истинското интимно общуване в живота, и в този смисъл, тангото е една полу-реална, полу виртуална версия на любовта… То е Любов. Една от нейните проявления.

    • Цветелина Стефанова

      Много точно и ясно обяснение, браво! 🙂

  • Цветелина Стефанова

    Нелегалните легални
    или танго под открито небе

    В летните месеци в София всяка неделя от 21.00 ч. зад Паметника на съветската армия, или при къщичката на Баба Яга (както е по-популярно мястото), ще видите странни двойки. Те като че ли плуват ефирно във въздуха, други сякаш броят наум. Доближите ли се, ще доловите и музиката. Това са ТАНГЕРОС – любители танцьори, които са завладени от магията на аржентинското танго. Дори играещите тенис на маса в близост спират задъхани, за да ги погледат.
    Кое прави този иначе ретро-танц така популярен напоследък в света? Не само аржентинци водят списъка на най-добри тангерос – на последното Евроепйско първенство в Италия тази година първо място заема румънска двойка, наши приятели, които са гостували и тук: Лаура Яру и Кицси Ксонгор. Българска двойка също участва за първи път там – Мария и Петър Гълъбови. Тях пък аржентинското танго ги обвърза в брак, създадоха и школа.
    Нека се върнем в неделните вечери. Нарекохме ги „нелегални”, защото не се изисква разрешение от общината – в парка не пречим на никого, музиката е спокойна и приятна, публика не липсва, дори водим бебета с колички и деца. Всъщност всичко е съвсем легално. Включваме две малки колонки в компютъра, обуваме танцувалните обувки и вече сме „две ведно”, макар че в танго е приет изразът „1 + 1 = 1”. Така се танцува – като едно същество с четири крака, движещи се в такт.
    А за усещането, която дава този танц, най-добре разказват самите тангерос…

  • Цветелина Стефанова

    МОЕТО ТАНГО
    (ИЛИ ПРИНЦЕСА ЗА ЕДНА НОЩ)
    В книгата си за танго Капка Касабова казва, че тангото не е ничие. Но аз имам свое танго…
    Всеки петък вечер се прибирам и взимам душ. Поставям краката си нависоко и вдишвам дълбоко. Точно в 10 ч. вечерта се обличам спортно, а ефирната си рокля сгъвам в шепа. Мога да я побера в орехова черупка, досущ като в приказката. Единствените си обувки за танци нося в специална торбичка на рамо. Качвам се в автобуса и тръгвам в нощта. Зиме или лете, без значение. Улавям погледите на млади хора, които по тази торбичка разпознават закъде съм тръгнала. Вирвам нос мълком: “Да, на танци!” Може да не танцувам добре, но те не знаят това.
    В залата потъвам в приглушена светлина. Ориентирам се бързо, преминавайки покрай “линия де байлар”, без да стъпя върху въображаемите й очертания, и отивам да се преоблека. Само след минути съм една от тях – добре танцуващите. Какво ще ми се случи на или извън дансинга, само един Господ знае. Но при всички случаи се усещам като принцеса. Липсват ми само крилете – като онези, които моята внучка носи на гърба си, прихванати с ластик. Но аз и тях чувствам. Малко ли е това, макар и само за една нощ?..

  • Цветелина Стефанова

    Парижко танго

    Париж. Вали пороен дъжд. Годината е 2003-та. Млад мъж паркира колата си в тиха уличка пред старо кафене. То ще стане любимото му място през следващите 10 дни. Градът ще го погълне и замае със звуци и светлини, ще го омагьоса и остави част от душата му тук.
    Дъждът плющи. Стича се върху колата, отмива умората и го понася към Сена. Случайността го отвежда край малък дансинг до реката, където са се събрали странни хора. Дочува музика и се приближава. Може би френски шансон? Духът на старите гали? Не. Тогава какво? Заслушва се и забавя крачка… Аржентинско танго.
    Мъжът неволно спира пред танцуваща двойка. Сена е досами тях – наведат ли се, ще докоснат водата. Нощта се разстила неусетно и музиката отваря сетивата. Мирис на кафе и ром. Илюзията придобива очертания. Танцуващите стават повече, носят се върху каменните плочи и като че ще паднат в реката. Но не – кавалерът е хванал дамата през кръста в нежна прегръдка. Тя е склонила глава на рамото му, притворила очи. Нещо магнетично има в този миг на взаимност. „Светът е за двама” – си казва мъжът и още не знае, че този миг ще роди по-късно картина с това заглавие. Тя ще бъде показана на изложба в хотел „Кемпински-Зографски” в София и откупена от аржентински турист. Той ще отнесе спомена за България в Буенос Айрес, неподозирайки, че тя е родена в Париж.
    Танцът свършва. В заключителния акорд двойката застива в „каданс”. Дъждът продължава да мие улиците и спомените, връща младия художник в света на абсурда. Невъзможна асоциация – Париж и аржентинско танго. Такъв е споменът му за Сена и френските кафенета. Той ще остане завинаги и ще го връща отново и отново в онзи полумрак на парижкия дъжд, измил стъклата на колата. Този дъжд ще се излее само месец по-късно върху ярки платна, носещи настроението на Милко Матеев в картините му: „Симо с тромбона”, „Музиканти”, Дон Хосе пътува към доня Карла”, „Изневяра”. Никой освен него не знае, че това е Париж.
    Времето сякаш е спряло. Годината е 2005-а. София. Милко танцува танго в клуба на Иво и Надя. Ритъмът на милонга го носи с лекота върху дансинга. Младата дама е прислонила глава на рамото му. Музиката ги слива ведно, стъпките на тангото ги отвеждат в центъра на дансинга. Последен акорд и… „каданс”. Дамата все още не знае, че светът е за двама, а това тук е просто Париж.

  • Е.К., жена

    1. Приятел ме доведе.
    2. Даде ми истински приятели, дълбока разтърсващи любови….и продължава да ми дава възможност да изразявам женската си природа по красив начин. Отне ми нещо, което не мога да разкрия с думи.

  • С.А.

    1. Случайно в “Саалса +” и се захласнах. Нещо като любовта от пръв поглед.
    2. Дава ми живот в една паралелна вселена , която я обикалям вече много светлинни години в различни совалки и слушам музиката на планетите.
    Тангото не отнема , а дава една различна култура, емоция, приятелство, красота.

  • В.Н.

    1. Приятел (Мишо) ме заведе в Петела и се влюбих в тангото и в мястото

    2. Засега само ми дава – дава ми себеизява, дава ми доверие и спокойствие от факта че съм сред себеподобни, дава ми възможност да развивам моето арт…………. такива все хубави неща 🙂

  • Петя Брайнова

    1) Един приятел от салсата ме заведе, след като му бях казала, че отдавна искам да танцувам танго

    2) Дава ми бяство, омая, друг свят, емоции, които не съм вярвала, че мога да изпитам в един танц.
    Отнема ми контрола над мен самата, уравновесеността, част от времето за сън.:)

  • Цветелина Стефанова

    Много пъти съм била изкушена да ИЗПОНАЦИТИРАМ цялата книга на Капка Касабова за танго, но тук мисля, че е уместно да пусна поне това:
    “…Чрез тангото вече надниквам в един свят на красота, който е все още далеч, но не е непостижим. Тангото става първото голямо увлечение в живота ми.
    И кълна се в името на Пиацола, моите години на самота са вече минало.” – Капка Касабова, “Дванайсет минути любов.История с танго”,С., “Сиела”, 2013, с. 33.

  • Елена Карасева

    1. Случайно. Попаднах на един урок, не ми стана ясно абсолютно нищо и реших, че ще мога да стана част от тази магия и това таинство.

    2. Научих се да общувам с другия без думи, да усещам поривите му, настроението му, дори характера му. Отне ми удоволствието да танцувам с всеки един, защото се научих на диалог в танца, а вече знам, че не е всеки умее да общува чрез тялото си, а значи вече ми е безинтересен.Този, който не умее да води диалог, който ме дърпа и блъска, без да изчака аз да му “отговоря”.

  • Албена Волта

    1. Заведе ме една приятелка на деня на танго преди 10 г в Червената кьща..

    2. Дава ми полет, творчество,усещане, че сьм жена, цяла вселена, ако се получи спойка и се случва танц и има радост. По начина, по който се случват милонгите тук най-често ми отнема настроението и порива, но това не е от танго, а от средата. Танго е магия, с която се откриваш..

  • Мъж, 40 год.

    Нa една кофа за боклук видях обява за курс по танго. Странно място за обява, но беше на кофа за боклук на Дондуков. Май беше декември 2011-2012 г. Не знам какво точно ми дава, но е много яко. Физически, сякаш съм с други крака, щото по улицата съм много тромав, а на дансинга – летя. Емоционално е букет от наслади и еуфория от различно естество. Рядко е силно и странно енергийно преживяване. Понякога, но твърде рядко, може да е чисто сексуално, и то с най неочаквана субектка. Какво ми взима – късчета от сърцето с всяка прекрасна дама, която минава и безвъзвратно изчезва някъде в чужбина…

    Иначе знам и за други хора, които нямат обяснение за магията и проклетията на тоя танц, щото, като те завладее, няма пускане. Има отсъствие и пропускане, но няма пускане. Душата ти е обречена да си щастлив 12 минути и сума ти часове нещастен или гледаш блаженно в тавана в очакване на нещо хубаво, което ще те изненада най-неочаквано на дансинга..

    Е, знам и за едни, дето ченетата ще им се откачат като гушнат някоя спъната хубавица, но на секситата всичко им е простено, само и само да ги гушнат и са много смешни, защото са така мазно опулени, като помиярчета, които казват, готов съм да ти бъда изтривалка, само да се потрия в теб.:)
    Няма да кажа нищо за строгите господарки с големи изисквания, претенции за качество и трудни за достъп, сякаш Еверест е по-лесен за изкачване по пижама.

    В една толкова малка общност е събрано невъобразимо богатство от характери и образи.

    Не мога да не отбележа и една вълна от млади хора, които са много приятни, непосредствени, благоразположени, непретенциозни и весели, независимо от нивото им на подготовка. И това е така и ме радва – като не мога аз да танцувам добре – колкото-толкова, – пак се кефя, – радвам се на млади, които могат, умеят и искат… :). Иначе е ясно, всеки мъж с три урока, вече е учител и горко им на начинаещите хубавелки, всеки гледа да им скочи.

  • Н.ННН.

    1. Как попаднах в тангото? Лесно.
    Слушах танго с удоволствие, без да правя разлика между аржентинско и европейско. Естествено тангата на Лили Иванова и Хулио Иглесиаз не бяха в плей листите ми. Двамата изпълнители ги открих после във времето.
    В някакъв момент едно близко мен момиче, остана много очаровано от записите ,които имах. Разказа ми нейни истории свързани с този вид музика и някак се появи обща тема – танго. Обявих, без да имам никакви очаквания, че бих се записал на уроци по танго и така след седмица започна всичко. Това е през 2002г. , София, Beforе & After, Чавдар Крумов.

    2. Какво ми дава и какво ми отнема този танц? Банален въпрос създаващ всички предпоставки за изкривена реалност в отговора.

    Аз реално за себе си не мога да преценя, кой какво ми отнема и кой какво ми дава. Тангото е един синтезиран образ на човешките взаимоотношения във всичките им разновидности. Това което можеш да изживееш за няколко години, в тангото ти се случва за 15 мин.

  • Цветелина Стефанова

    В танго ме доведе приятелка посред зима. Отвън цареше кучи студ, а вътре странни двойки се движеха плавно с голи гърбове и презрамки, някои от дамите имаха украса на главата. Очаквах да се ръкопляска след всеки танц – нямаше такова нещо. Всички бяха много сериозни и съсредоточени. Почувствах се малко като в оперета, само че сериозна. И в следващия миг реших, че искам това да го мога!
    Не знам дали все още го мога, но съм принадлежна към тази общност вече 9 години. С известни прекъсвания.След всяко завръщане се чувствам отново у дома.
    За този танц се иска време, обучение, познание, натрупване, разбиране. Той лекува, помага. Помага ми в самотата, дава ми живот, дух!
    Отнема ми време, но си струва.

  • Т.Б.

    Моят съпруг е художник и много музикален, но не идва в танго, макар че разбира и усеща музиката много повече от много от тук присъстващите.
    За мен танго е различно, защото, докато танцувам, сякаш творя музиката заедно с партньора, участвам в правенето на това изкуство – в това е уникалността на този танц….Т.Б.

  • Write a Comment

    Вашият коментар:

    Секс и удоволствие

    Жените и желанието. (Секса като недоговорено удоволствие. Или какво …

    Психосоматика на душата: Workshop в Лондон

    Психосоматика на душата. Може ли душата да говори? Чувства и емоции, …

    Семинар: Психосоматика на Хашимото и Базедова болест

    Психосоматика на щитовидна жлеза: Болест на Хашимото и Базедова болест …