Секс и удоволствие
Жените и желанието.
(Сексът като недоговорено удоволствие. Или какво се крие зад вратите на някои спални?)
Сексът се предполага, че трябва да е взаимен акт на удоволствие между двама индивиди, който потенциално води до оргазъм, пожелателно, и на двете страни, и то горе-долу в рамките на един полов акт. Това ли се случва обаче зад вратите на много спални в 21 век? Оказва се, че не. Или поне не в България. И за успокоение на духовете, поради международния ми опит – и в “развитите държави”. Дали в същия размер и със същите катастрофални последствия, не знам.
Причината да пиша тази статия е, че в много случаи, да не кажа почти всички, деликатният проблем от сексуално естество неизменно придружава панически атаки, фобии и всякакви други тревожни разстройства. За съжаление и физическите не липсват: мигрени, поликистозни яйчници, миоми, проблеми със забременяването и какво ли не още. Не мога да не спомена и чисто сексуални разстройства като вагинизъм и аноргазмия (първична или вторична) при жените, които незнайно защо почти никога не се обсъждат. Докато не попитам. Не че съм първата, която открива подобна връзка и зависимост.
Още през 1919г. Вилхелм Райх, психиатър и психотерапевт, ученик на Фройд, споменава, че въз основа на собствените си наблюдения и наблюдения върху другите стига до извода, че “сексуалността е центърът, около който се върти целият социален живот, както и вътрешният живот на индивида”. Той пръв развива и теорията за оргазмената потентност и “гениталният” характер, които намират отражение в книгата му “Функция на оргазма”, 1927 г. Заради това вероятно е наричан “Розенкройцер на чукането”, което е далеч от идеята му за оргазмено удоволствие. Самият той счита, че оргазмената неспособност невинаги е в резултат на преживени детски травми, а е самата причина за настоящия психопатологичен проблем. С други думи, проблемите в сексуалната сфера могат да са причина за психологични разстройства от различно естество (бих добавила и чисто телесни симптоми). Отново въпроса: кокошката или яйцето?
(Съзнавам, че въпросът, който ще обсъждам по-долу, се отнася за определен сегмент от мъжкото и женското население, но не за всички. И че има мъже, които са различни, и жени, които също имат различен опит, преживявания или проблеми. Тази статия не цели да дискриминира никого, не е про или анти когото и да било, от какъвто и да е пол. Но тук ще приложим принципа като за всеки друг проблем: който го няма, да не го чете и да не се намира в тази статия. Това не е рецепта или контрарецепта за хората, които нямат подобни преживявания. За останалите – дано да има някаква полза!)
Предвид широкия диапазон на психични проблеми, за които хората търсят психотерапевтична помощ, напоследък започна да ми се набива в очите една тема, която се оказа придружаваща за доста психични страдания. В един момент започнах да предвиждам думите, които щях да чуя, поне що се отнася до деликатната тема „секс“, а до нея неизменно, рано или късно, се стигаше. Вариантите (проблемни в своята същност) като цяло бяха два и по-долу представям анонимни цитати от клиентските хроники.
- Сексът като насилствено удоволствие
“Нямам никакво желание за секс. Не знам защо”. (Вариации: “страдам от ниско либидо, сигурно е от хормоните”).
“Спи ми се и съм изморена и просто не искам секс в събота сутринта или в 12 ч. през нощта, когато трябва да ставам в шест на другия ден. Не съм възбудена и си е доста неприятно. Съгласявам се, да мине от ред, да ме остави на мира. Ако се възпротивя се сърди или ме обвинява, че не го обичам или имам любовник и аз да докажа, че нямам, просто се съгласявам. За оргазъм изобщо и не става на въпрос. Но, да, обикновено имитирам оргазъм, за да не му нараня самочувствието. И така, почти всеки път”.
“Ако случайно споделя някакви желания относно секса, той прави жалки опити да е по-внимателен и ако аз не стигна до оргазъм, горко ми. Нарича ме “фригидна”, което никак не помага. Ето, той прави всичко, но проблемът е в мен”.
“Обичаш ли го?”- почти винаги питам аз…
“Да… Той е добър, красив, отговорен, свестен, ще бъде (или е) добър баща на децата ми и т.н. (вие добавете и други положителни черти). Нямам нерви да започвам всичко отначало, да ходя на срещи и да опознавам наново някого. Предпочитам да търпя това.”
“Имам чувството, че съм инструмент, който той използва, за да свърши. Аз, моите желания и усещания сякаш нямат никакво значение”.
“Често гледа порно. По принцип нямам против, но след това от мен някак се очаква да се държа като порно звезда. И ако не отговоря подобаващо, съм скучна или фригидна. Да, това е най-честото обвинение – фригидна, и е гадно, защото се чувствам виновна. Сякаш някак не съм и не мога да отговоря на някои негови очаквания или фантазии. Започнах да мисля, че на мен нещо не ми е вред”.
Страшно ми става, когато в допълнение чуя: “Ами то и моите приятелки са така, даже по-зле, значи това е нормално”. Абнормалното става норма.
Според някои изследвания една четвърт от жените в САЩ никога не са имали оргазъм, повече от половината изпитват рядко такъв и само една от пет редовно получава оргазъм. За България какви са цифрите, не знам, няма статистика. Пак според някои изследвания на Kaighobadi, Shackelford & Weekes-Shackelford, които проучвали 453 хетеросексуални жени с дългосрочна връзка от средно 32.8 месеца установяват, че голям процент от жените, които се страхуват партньорите им да не им изневерят или да не ги изоставят, са симулирали редовно оргазъм. Според други изследвания на Darling & Davidson (1986), това са цели 50-60%! Няма да коментирам цифрите, те говорят сами по себе си.
Не бих искала да представя тук някои мъже като нечувствителни любовници, водени в леглото изключително от себичния си интерес. Наясно съм, че това е далеч от истината и че от подобни лъжи страдат и те самите. На кого му се иска да бъде лъган в крайна сметка? (За сведение и според научни изследвания, 80% от тях са съдели за своето сексуално задоволяване по това дали са успели да предизвикат в партньорката си един или повече оргазми).
Тук е необходимо да спомена, че холивудският секс по правило не е добър секс; той е само образец на бързина. “Много порнографски филми изобразяват мъже, които мушкат и изваждат, сякаш бичат с трион, докато не еякулират”, казва Мантак Чиа в една от многото си книги за даоиските сексуални практики. (Жената обикновено стене от удоволствие на фона на тези ритмични движения, бел.ав.). Пламенната нетърпелива прегръдка, изобразявана в повечето филми, в които жената мигновено е прелъстена и незабавно задоволена в неколкоминутното сладострастно гърчене на съвкуплението, би била направо сатирична, ако в действителност този модел не се налагаше като практика в много спални, с цел “правене на любов”. В списание “Ескуайър” К. Бъргън дори описва формулата за оргазма в киното така: “Десет секунди тежко дишане, мятане главата насам-натам, симулиране на лек астматичен пристъп и малко примиране.” Толкова много за увертюрата. Но ако това стане модел за подражание в живота, горко на участниците.
Някога, някъде този секс е бил желан, и от двамата. После, пак някога, някъде се е превърнал в бреме и даже понякога и в насилие, при това „доброволно“, за доста жени. Ако изобщо думите доброволно и насилие могат да съществуват в едно изречение. Достатъчно жени се съгласяват доброволно на сексуален акт (при това често), който ги натоварва, наранява и ги кара да се чувстват използвани… и гневни. Не им е зачетено основно право на избор, и то най-манипулативно, даже не в буквалния смисъл на “физически насилствено”.
Ще кажеш, лесно разрешение – ами да не се съгласява, да се отстоява. Да де, ама това е човекът до нея, когото всъщност обича и който в много случаи е баща на децата или бъдещ планиран такъв, с всички други прекрасни качества, освен едно. Вече.
“Диагнозата” на мъжете е проста: “себични”. Мъже, които не искат да се напрягат да знаят какво възбужда партньорките им, нито кога най-обичат да правят секс, нито в какви пози им е комфортно и не ги боли или пък харесват, нито пък си правят труда да предразположат и възбудят жените си. (Пак да отбележа, че това не важи за всички). Разговорите за това са даже забранени, защото те се засягат, чувствителни са и засягат мъжкото им достойнство (по принцип, той винаги знае какво да прави, коя поза е най-добра и какво трябва задължително да доведе до оргазъм, в крайна сметка по телевизията го показват). Ако не стигне, голяма работа. И да му мисли, ако не пъшка достатъчно и не симулира оргазъм, защото това го кара да се чувства добре). Тези мъже са си добре, проблемът е в жените (основно защото са фригидни, според тях). Което се оказва много далеч от истината. Повечето жени страдат от вторична аноргазмия, което означава, че имат поне един достигнат оргазъм, независимо как. Това всъщност е по-леката диагноза от първичната аноргазмия, което може да индикира далеч по-сериозни проблеми и наличие на сексуална травма в миналото. Но задължително следва “разстройство на желанието”, а това се лекува най-трудно.
Проблемът си давам сметка може би идва от това, че единствената школа за секс е самият живот, и в частност телевизията и киното. Няма такъв предмет в училищата, никъде не се преподава, няма курсове и обучения, от децата ни се очаква някак магически да научат “тайните” на секса и любовта от само себе си, като родителското обучение може да стигне най-много до: “да ползваш презерватив”, “да внимаваш да не забременееш и да не хванеш някоя болест.” Темата е почти табу в семейството, защото такива неща “не е прилично/удобно да се дискутират с децата”. А тези “неща”, в по-голяма или по-малка степен, могат да определят щастието в живота им.
2. Господин “Сексът не ме интересува”
Този тип мъже също често се среща напоследък, като изключвам мъжете, които имат чисто медицински проблем като диабет например. И не дискутирам състоянието “асексуалност”, което се изразява в липса на каквото и да е желание за секс, с когото и да било.
Ако този тип мъж изобщо се сеща за секс, то е веднъж на 3-4 седмици, може и по- рядко. Той е вечно изморен, няма желание, трябва му много време да се отпусне и нагласи психически. За него всичко друго е по-интересно: работата, телевизорът, приятелите, питието или хобитата. Върху него “съблазняването”, в каквато и да е форма, не работи. Еротичните сигнали нерядко се порязват с думи от рода на “какво си се облякла като курва”, “това да не ти е машина”, “пак ли искаш секс”, “като разгонена си” и т.н. Това в добрите случаи, когато все пак жената е забелязана. Ролите са сменени, жената е влязла в ролята на ловеца, тя е тази, която иска секс и преследва. Но нейните опити и намеци могат просто да завършат и в нищото, без думи. И не, проблемът не е защото тези жени не са достатъчно женствени или красиви, не е защото не са тип “гейши” (според някои изказвания на сведущи по темата).
Резултатът не е по-различен от горния: натрупана сексуална енергия, която няма къде да отиде, незадоволена сексуална потребност. Психичните и физичните симптоми са също налице, но този път по други причини. Но тези жени също не биха искали да изневеряват, те държат на връзката си и на човека до тях и искат това да се промени.
“Той просто не ме забелязва и всячески отбягва темата секс и интимност. Чувствам се отхвърлена като жена, тъй като многократно ми е показвано, че не съм желана. Самочувствието ми е на кота нула, сигурно проблемът е в мен”.
“Той просто изчезва в другата стая, когато намекна за някаква интимност, даже и отдалеч. Това ме кара да се чувствам зле”.
“Ние се разбираме много добре. Той е моят най-добър приятел, помага ми във всичко, имаме добър социален живот, общи приятели, достатъчно пари. С изключение на едно – секс. Как да напусна такъв човек само заради секса? “
“Просто лежи до мен и нищо. Ама нищо, сякаш ме няма”.
Отхвърляне. Игнориране. Дисквалификация. Това получават тези жени, независимо колко прекрасна може да е иначе връзката им и човекът до тях.
“Страданието има своя произход във външния свят, в репресивното общество”, казва Райх.
Защо разрешаването на сексуално задържаната енергия, може да помогне разрешаването на чисто психични, че и телесни проблеми?
Според Райх сексуалната възбуда повишава биоенергетичния заряд на сексуалните органи, докато страхът и всички други отрицателни емоции водят до прилив на биоелектрическа енергия в мозъка. С други думи, ако се свали енергията от главата, насочи и разтовари през сексуалните органи, то няма да има неврози, е неговата теория. Тук се разминават вярванията му с тези на Фройд, който смята, че неврозата е тази, която причинява разстройство на сексуалността. За Райх е обратното: ако се живее сексуално икономично, то няма да има неврози. За потвърждение той цитира небезизвестната книга на Бронислав Малиновски “Сексуалният живот на диваците” (бел.ав. живеещи на о. Тробриан), където неврозата, в каквато и да е форма, е непозната. Но в това племе са непознати и каквито и да е сексуални ограничения, с изключение на инцеса.
(За сведение трябва да спомена, че Райх по принцип е поддръжник на моногамните отношения и смята, че именно в тях човек е свободен да се отдаде най-пълно на сексуалната енергия, без задръжки, страх и контрол на емоциите и тялото. Полигамните връзки и “безразборното чукане” той определя като функция на невротичното поведение, като добавя, че оргазмът не е цел на съществуването, нито сексуалният акт е цел сам по себе си.)
Някои съвременни изследователи предполагат, че при бърз полов акт не се предоставя достатъчно време на естествените химически вещества, които придружават докосването и сексуалната възбуда, да бъдат освободени в потока на кръвта и така се намалява общото усещане за благополучие, съпътстващо съвкуплението. При такъв прибързан секс жената и мъжът не са в състояние да осъществят обмен на сексуалната енергия и взаимна хармония. (Това не означава, че понякога не са от полза т.нар. “quickies” или кратки сексуални актове, бел.ав.).
Не че няма разрешение на горните проблеми. Но, по правило мъжете трудно стигат до офиси като моя освен ако нямат проблеми с ерекция или еякулация, които очевидно те смятат за “техни” си проблеми. Проблемът на всички останали е в жените и приятелките им. А който има проблем, да се оправя и да си го решава.
А иначе ще предложа едни простички неща като за начало, без да имам никакви претенции да бъда “секс гуру”, като се надявам някой да може да се възползва от тях:
- Доверието и способността за интимност са критични за качествените сексуални отношения. Това важи и за двата пола. Това е нещо, върху което може да се работи.
- Мъжете. Според Мантак Чиа (основател на системата лечебно Дао), когато усвояват задоволяването на партньорката си, първото нещо, от което трябва да се отърват, това е егото. Мъжете не “даряват” жените с оргазъм. Няма защо да се стремят да бъдат най-добрият любовник, който тя е имала. Не е необходимо, тя вече Ви е избрала. Но това не означава, че не трябва да се стараете изобщо, просто не на всяка цена.
- Пак според горния и други автори, най-добрите любовници са мъжете, които осъзнават какво става в тялото им и имат желание да опознаят тялото на партньорката си.
- Отрицателното отношение спрямо тялото (форма, тегло или др.) или спрямо това как изглеждат в леглото по време на полов акт, могат да блокират способността да се изпитва удоволствие и оргазъм, и при двата пола. Всички тела всъщност са красиви, остава вие да го повярвате.
- Мозъкът е най-важният полов орган. Настройте го на вълна еротика. Какво е еротично все пак за вас?
- Искрени и лични разговори (т.е. прозрачност и честност), без табута, могат само да помогнат, не да навредят. Те правят хората по-близки и увеличават доверието в двойката. Споделянето на кой, какво, къде и как го обича, без задръжки и притеснения само помага. Важно правило тук е, че другият не може да съди или да се присмива, а само да слуша. И някъде по средата се осъществява срещата. Всяка връзка търпи компромиси и намествания, дори и в секса.
- В спалнята, както твърдят експертите, всичко съгласено между участниците, е позволено.
- Приемете, че другият участник във връзката винаги е добронамерен, просто може да не е наясно как и защо. Защото почти е сигурно, че и вие сте си мълчали за своите потребности, по една и друга причина.
- Над 75% от жените имат нужда от допълнителна стимулация на клитора, за да стигнат до оргазъм, по чисти физиологични причини, които нямат нищо общо с мъжете, с които са. Това показва 80-годишно проучване в тази сфера. В този смисъл, намерете си подходящата допълнителна стимулация.
- Измерението “време” се тълкува различно от двата пола и е разтегливо понятие, особено що се отнася до честота на секса или неговата продължителност.
- Порно филмите са точно това: филми. Както и романтичните филми, където той преодолява хиляди препятствия, за да я спечели, са същото – филми. И двете рядко имат нещо общо с реалността. Романтиката, за съжаление, често убива сексуалното желание.
- Сексът е една от най-важните потребности. Не го съсипвайте, превръщайки го в задължение.
Още за любовта и интимността:
36 въпроса, които ще ви накарат да се влюбите във всеки
Референция:
Kaighobadi, F., Shackelford, T. K., & Weekes-Shackelford, V. A. (2012). Do Women Pretend Orgasm to Retain a Mate? Archives of Sexual Behavior, 41(5), 1121–1125. http://doi.org/10.1007/s10508-011-9874-6
Светла Банкова
психолог и психотерапевт
0885 26 44 00