Психотерапията… Що е то?
Прозорецът на “Johari” (Johari Window) и психотерапията… За психотерапията и “миенето на прозорци”.
Често ме питат защо е нужна психотерапията и само луди ли ходят на психотерапевт? Въпреки че психотерапията отдавна вече не е забранена зона, все още е разпространено схващането, че човек непременно трябва да има някаква психична диагноза (или подозрения за такава), за да потърси психотерапевт.
Ако трябва най-лесно да обясня какво точно се случва, бих използвала т.нар. “Прозорец на Джохари”. Това е една личностна парадигма, използвана най-вече за обучение на лидери на групи, но в случая ще я използвам като обяснение на самата индивидуална терапия. Самото име “Joe-Harry” идва от сливането на имената на двама американски психолози, които първи описват въпросния прозорец: Джо Лъфт и Хари Инграм. Този прозорец се състои от четири квадранта:
- Квадрант 1 (известно на мен и на другите) е публичният АЗ
- Квадрант 2 (неизвестно на мен и известно на другите) е слепият АЗ
- Квадрант 3 (известно на мен и неизвестно на другите) е тайният АЗ
- Квадрант 4 (неизвестно на мен и на другите) е несъзнаваният АЗ
Въпреки че този прозорец се използва предимно за личностнови характеристики, той показва и целта на една терапия: в терапията ние се опитваме да променим размерите на тези прозорци, които при всички хора може да са различни в момента на започване на терапията. На практика се опитваме да направим публичния прозорец най-голям, а на тайния Аз да се свие като пациентите чрез процеса на себеразкриване споделят повече за себе си пред терапевта, а след това и пред други важни хора в живота си. Естествено, опитваме се да намалим размера и на несъзнаваното АЗ като помагаме на клиентите да се запознаят и със своите “други страни”, които са останали скрити по някаква причина досега. Същото важи и за клетка 2: Слепият АЗ и това е квадрантът, към който най-силно сме насочени, защото там се получават най-големите проблеми и стълкновения. Околните ни виждат по един начин, а ние си представяме, че излъчваме съвсем други сигнали и съобщения, т.е няма съответствие. Това е и една от причините за конфликти в семейството, за невъзможност да се образуват трайни взаимоотношения и връзки. Ние можем да си мислим, че сме уверени, любящи, независими, нервни, скромни или организирани, но дали това е така в очите на околните? С две думи, дали сме съответни на това, което изпитваме?
Обратната връзка, давана от терапевта, а при груповата терапия – и от членовете на групата, ни помага да изчистим тези недоразумения и да живеем по-свободно, помага на пациентите да станат свидетели на собственото си поведение, както и да усетят влиянието на това свое поведение върху чувствата и емоциите на другите.
Е, готови ли сте да “измиете” прозореца на Joe Harry? 🙂
Светла Банкова, психотерапевт
0885 26 44 00