Как да се справим с агресията или как се готви с тенджера под налягане?
Как да се справим с агресията? Агресия в училищата или как да готвим с тенджера под налягане?
Агресията, или кой не е чувал и не се е срещал с нея в най-различните й форми в България – гневни продавачки, ядосани таскиметрови и всички други шофьори, бесни шефове, съскащи недоволни съпрузи и партньори? Най- тъжното, травмиращо и жалко е когато тази агресия просто цъфти и разцъфтява в училищата ни, където расте нашето така наречено бъдеще. Това, разбира се, не е само типично българско явление, а световно, ако това може изобщо да е успокоителен факт за някого. Но най-обезпокоително е когато министърът на образованието проф. Тодор Танев споделя, че има над 4000 случая на “регистрирана агресия” от началото на учебната година в двете посоки: от озверени ученици към съученици и учители и обратно – от изтощени от безсилие учители към родители и деца. Как мога по-добре да охарактеризирам този факт освен като алармиращ, тревожен и крещящ: “Кога тази тенджера под налягане ще избухне в още по-големи мащаби и какво да направим, за да го предотвратим?” Да не говорим, че според всички психологически наръчници като МКБ 10 например агресията може дори да се класифицира като психично заболяване, т.нар. разстройство на поведението, което се характеризира с прояви на агресия към хора и животни, разрушаване на собственост, измама и кражби, сериозни нарушения на правилата, причиняващи значително клинично нарушение на социалното, академичното или професионалното функциониране. Казано по друг начин, това не е проста агресия, а може да бъде сериозно психологично заболяване.
Но за да се разбере най-добре деструктивната училищна агресия е нужно първо тя да се дефинира: това може да е всяко едно действие, целящо увреждане на нечие самочувствие, социален статус или просто публично унижение. В този смисъл тя не се изчерпва с физическо насилие, а също покрива доста голям диапазон на емоционални и психологически инструменти: разпространяване на слухове, психически тормоз, обиди (виртуални и реални), чист вандализъм, нападки от сексуално естество, изнасилвания и опити за такива, и всичко друго, което може да накара косата ви да настръхне и да се молите вашето дете или вие да не сте жертвата.
Лицата на агресията могат да бъдат много и различни, в много случаи тя дори може да се разглежда в своята положителни форма като креативност, отстояване на собствените граници и инициативност, но предмет на тази статия са само тези й форми, които целят да уронят човешкото достойнство и да бъдат чисто деструктивни – физически, психически и емоционално.
Грешно ще бъде ако твърдя, че тази агресия е само продукт на възпитание. В практиката си като психолог познавам родители, които са самият пример за коректно семейно и социално поведение – и все пак, дори и на тях им се случва да бъдат привикани в училище, защото синът/дъщерята тормозели съученици, учители и помощен персонал, чупели чинове, столове и разрушавали обществена собственост. Най-малкото, което мога да направя, е да им съчувствам, защото може никога да не получат отговора на въпроса “Къде сгрешихме?” или просто защото този въпрос няма един-единствен отговор. Успокоителното е, че тази агресия може да бъде лекувана и поправена до голяма степен, но за това се изискват усилията не само на семейството, но и на обществото като цяло – учители, съседи, приятели и роднини, защото всички сме потърпевши.
Как се ражда и откъде черпи сили агресията в децата? Изключвам очевидните случаи, когато тази агресия е форма на подражание на някакъв извратено “печеливш” модел. Ясно е, че една потенциално агресивна среда ще ражда насилници, особено когато самото дете е обект на насилие. Бащата бияч и насилник, подмолно действащата или вечно правеща скандали майка, удрящият по масата роднина, бруталният треньор. В този смисъл, ако детето е поставено в такава среда, то трябва да бъде изведено възможно най-бързо от нея.
Друг фактор, допринасящ за агресията и който заслужава да бъде споменат, са насилието в медиите, във филмите и видео игрите, които държат много от децата със залепени лица за екраните. Според множество световни изследвания, агресията е значително завишена при деца и тийнейджъри които прекарват преобладаващо времето си в гореспоменатите условия. Дали не е уместно това време да бъде намалено по всички възможни начини?
Но агресията се ражда и храни предимно от това, че децата ни се чувстват маловажни, незачетени и неутвърдени или поне това е, което споделят мнозинството от тях в психотерапевтичните кабинети. Или, както казва Симон дьо Бовоар, “Никой не е по-арогантен към жените, по-агресивен и презрителен от този, който се тревожи за своята мъжественост”.
В българската народопсихология, за съжаление, лежи разбирането, че детето се целува само когато спи, че е по- добре да го критикуваме, отколкото поощряваме, че скромността краси човека и не бива да се самоизтъкваме. “Човек да стане!” е мотото, което лежи в този, смея да кажа, порочно възпитателен метод. Не защото това са грешни ценности, напротив, а защото с тях се прекалява и те не се балансират с утвърждаване и одобрение.
Как да се справим с агресията все пак?
Това, което знам със сигурност е, че децата искат да бъдат забелязани, “видяни”, чути и разбрани, прегърнати и гушнати, да им се “обърне внимание”, да се прекара качествено време с тях, да бъдат поощрени и похвалени преди да бъдат критикувани. По този начин те биха се чувствали “важни”, утвърдени, признати и обичани.
Да не забравяме, че в основата на всяко зло лежи не-любовта във всичките й форми.
А забързани в ежедневието, изморени, изтощени и изнервени, родителите често забравят за тези си основни задължения – да обичат по всякакъв начин. Родителите трябва да знаят кои битки могат да загубят и кои не. Най-трудно е да бъдеш родител и няма училище за това, признавам! Но децата ни искат да чуят за своите добри качества и таланти, какво умеят да правят добре и как и кога изглеждат добре. Искат да могат да споделят без да бъдат съдени за действията си и непрекъснато забранявани. И ако това не получат от най-близките си хора, от семейството си и учителите си, те ще прибегнат към агресия, за да бъдат “забелязани”, да се изтъкнат и самодокажат. Това са първите стъпки, които трябва да предприемем, за да излезем от порочния кръг и да видим различни резултати, една различна агресия, която ще храни творчеството, доверието и здравите граници, а не деструктивността. Защо не опитате довечера?
Ако все пак не можете да се справите сами с проявите на вашето дете (или ако то самото е обект на агресивни прояви от страна на съученици) или не знаете откъде да започнете, не се колебайте да се свържете с мен на 0885 2644 00. По-добре късно, отколкото невъзвратимо късно!
Светла Банкова