Tag: стрес и автоимунни заболявания

Анатомия  на стреса. Стрес и автоимунни заболявания. 

Чувствали ли сте се някога наистина много, ама много изморени? Емоционално, психически и физически… Толкова изморени, че да ставате с усилие от леглото? И то не защото сте извършвали някаква особено тежка физическа дейност!  Може би просто страдате от хронична умора, комбинирана със значителна доза стрес… Което никак не е безобидно, както сами ще видите по-долу. За съжаление обаче, често чувам хора, които казват почти гордо, че са “под стрес”, “живеят в стрес” и като че ли искат да обяснят факта, че се чувстват зле единствено и само със стреса в живота си!

По-долу са няколко въпроса, които често дефинират наличието на стрес. Ако отговорите с “да” на повечето от тях, то препоръчително е да прочетете статията докрай.

Чувствате ли се често напрегнати? Притеснявате ли се за редица неща, които ви заобикалят? Изпадате ли често в спорове и конфликти с околните, дори на моменти не можете да се познаете как реагирате? Проблеми със съня? Чувствате ли се уморени и претоварени още по средата на работния ден, а понякога дори още със ставането от леглото? Чувствате ли се нещастни и объркани? Живеете ли в страх за бъдещето си?

Всички живеем със стрес, няма спор за това. Не познавам и човек, който да няма стрес в живота си – било то работен или семеен, или от някакво друго естество. Единствената разлика, що се отнася до стреса, е как различните хора се справят с него. Защо едни са афектирани повече, а други по-малко? Защо едни бувално се разболяват, а други като че ли не са толкова засегнати?

Небезизвестен е фактът, че много автоимунни заболявания са именно резултат от хроничен стрес, на който тялото и психиката ни са били подложени за продължителен период от време. Друг е въпросът какво означава продължителен период от време за всеки от нас:  т.е. за някои може да е месец, за други може да е години. 

Стресът е биологичен и психологически отговор на заплаха (реална или въображаема), с която нямаме ресурс (емоционален, енергиен, физически или психически) да се справим. Стресът е отговор на човешкото тяло да се справи с кой да е фактор, който ни изважда извън баланс: нараняване, инфекция, страх, физическо натоварване/изтощение или болка. Когато нямаме реална заплаха (т.е. няма го тигъра пред нас), а “заплахата” е изтласкана и неосъзната, то тогава най- честото психическо разстройство е генерализарана тревожност, която може да “роди” букет от психологически заболявания като панически атаки, фобии, обсесивно-компулсивно разстройство и др.  

При наличие на реален стрес тялото ни съответно реагира с три фази: фаза на аларма,  фаза на съпротивление, през която се опитва да фиксира този дисбаланс, и ако тогава не успее – с фаза на изтощение.

Стресорът представлява стимул (или заплаха), която причинява стрес, т.е изпит, развод, смърт на близък, преместване в нов дом, загуба на работа, загуба на значително количество пари, грижа за лежащо или тежко болен и изобщо събитие, което предизвиква нашите лимити. Разбира се, тук не са изключени и положителни събития като сватби, годежи, желано преместване в нова държава, които като цяло се възприемат за позитивни събития. Но аз говоря и за дълъг, хроничен стрес – токсични взаимоотношения, нездравословни сексуални връзки, продължителни конфликтни отношения, изсмукващи хиперактивни деца, шефове, които не знаят какво искат, инвестиция в отношения, които никога няма да ни дадат същото, връзки, водещи в задънена улица. Това всичко е стрес. 

Скучната анатомия на стреса. А какво се случва в тялото ни по време на стрес?

Когато човек регистрира някаква заплаха (въображаема или реална), нервната система отговаря на този стрес като освобождава в кръвта големи количества адреналин и кортизол, които се произвеждат от надбъбречните жлези. Целта на тези хормони е да подготвят тялото за спешен отговор, който се изразява, най-общо казано, в бягство или нападение. Кортизолът от своя страна е стероиден хормон от глукостероидния клас хормони и при хората се произвежда в фассикулатната зона (fasciculata) на адреналния кортекс, намиращ се в надбъбречните жлези. Този хормон се освобождава в отговор на стрес и при ниска кръвна захар. Той има и други функции, като например освобождаване на глюкоза от черния дроб (за енергия) и контролиране на отока след физическо нараняване. В този момент нашата имунна система е потисната, за да може това да се случи. Отговорът започва, когато една част от мозъка, наречена хипоталамус, улови т.нар. стрес. Хипоталамусът стартира фазата на алармата като включва симпатиковата част от нервната ни система. Симпатиковите нерви освобождават адреналин. “Изсипаният адреналин” принуждава сърцето да бие по-силно и по-бързо, което увеличава кръвното налягане. Кожата на човека става бледа, тъй като кръвоносните съдове по повърхността на кожата се свиват и насочват кръвта към мускулите. Кръвоносните съдове в червата и бъбреците също се свиват. Черният дроб освобождава съхранената захар в кръвта, косата настръхва и тялото започва да се поти. Естественият отговор на тялото е да бяга или да се отбранява, поради тази причина симпатиковата нервна система се нарича система “бягство или нападение”. 

Колко умно и съвършено е нашето тяло! Но когато го подложим под стрес дълго време, органите започват да реагират като повредени машини и започват да изпращат грешни сигнали. Така се раждат автоимунните заболявания, и не само. Всички, за които медицината няма обяснение….

По-натам тялото трябва да влезе във фазата на съпротивление и да оправи това, което причинява стресът. Ако тялото е загубило кръв, да кажем от нараняване, бъбреците могат да минимизират загубата. Хипоталамусът ще накара бъбреците да вземат вода от урината и отново да я поставят в тялото, като освободят един протеин, наречен антидиуретичен хормон (ADH) (което буквално означава срещу уриниране).  Надбъбречните жлези (които са разположени върху самите бъбреци) също могат да накарат бъбреците да преместят урина обратно в кръвта. Но какво може да ги “накара”? Това, естествено, са бъбреците, разположени под тях. Когато доставката на кръв до бъбреците е намалена по време на фазата на аларма, те освобождават в кръвта протеин, наречен ренин (бъбречно вещество). Ренинът реагира с другите протеини в кръвта, за да образува т.нар. ангиотензин (angiotensin) (който означава свиващ кръвоносните съдове). Когато ангиотензинът достигне надбъбречните жлези, техният външен слой, надбъбречната кора освобождава хормона алдостерон (aldosterone). Алдостеронът кара бъбреците да освобождават калии в урината и да ре-абсорбират натрии и вода в кръвта. Това спомага за поддържането обема на кръвта.