Tag: психологически аспекти на щитовидна жлеза

Психологически и емоционални аспекти на заболяванията на щитовидната жлеза. Разболяват ли се щастливите хора?

Заболяванията на щитовидната жлеза се превръщат в епидемия не само в България, но и по цял свят. Според водещи лекари и учени в България заболяванията на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм, хипертиреоидизъм, Базедова болест, Болест на Хашимото, рак на щитовидна жлеза и възли) засягат над 1 милион българи като тези заболявания превалират най-вече при жените (80%) и тяхната възрастова граница продължава да пада. Вече, за съжаление, има и мъже, а и доста деца диагностицирани с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, което е абсолютен прецедент: досега тези заболявания бяха “запазени” за жените на 40-55 годишна възраст. 

Според Канадската Асоциация по щитовидна жлеза (Canadian Thyroid Association) психиатричните нарушения, които съпровождат хипертиреоидизма и хипотиреоидизма, които са двете най-често срещани заболявания на щитовидната жлеза, често имитират психични заболявания. Пациенти със свръхактивна щитовидна жлеза, наред с чисто телесните симптоми (сърцебиене, косопад, мускулни крампи, проблеми с менструацията и др.), могат да изпитват също и:

• силна тревожност и напрежение;
• емоционална нестабилност;
• нетърпение и раздразнителност;
• разсеяна хиперактивност;
• силна умора, но сякаш са навити на “пружина” и не могат да се спрат;
• паникоподобни симптоми и учестено сърцебиене;
• засилена чувствителност към шум, променлива депресия, тъга без причина и проблеми със съня и апетита.

В екстремни случаи те могат да изглеждат дори шизофренни като губят чувство за реалност и дори да бъдат делирни или да халюцинират.

Недостатъчно активната щитовидна жлеза или хипотироидизмът, наред с телесните симптоми (неконтролируемо качване на килограми, безплодие, отпадналост, проблеми с менструацията), може да доведе и до:

• прогресивна загуба на интерес и инициативност;
• забавени психични процеси и психична дейност;
• влошена памет за скорошни събития;
• обща загуба на жизненост и постоянна умора;
• общо интелектуално влошаване и детериорация;
• органични психози;
• депресия с параноидни симптоми и евентуално, ако не бъдат взети мерки, деменция и перманентно нарушение на психиката и мозъка.

В определени случаи някои хора са грешно диагностицирани и дори лекувани неуспешно за психоза или различни психични заболявания, а всъщност се оказва, че имат проблеми точно със щитовидната жлеза.

Диагностицирането на заболяванията на щитовидната жлеза се усложнява от факта, че всеки все пак в някаква степен чувства тревожност или напрежение, пък и симптомите на заболяванията на щитовидната жлеза са много подобни на други заболявания, да не говорим, че хипотиреоидизмът често се развива коварно в един доста продължителен период от време. Някои от симптомите на хипертиреоидизма също дублират симптоматиката на менопаузата и стават още по-трудни за откриване. 

Но пренебрегването или недоглеждането на заболяванията на щитовидната жлеза могат да бъдат много сериозни. Препоръчително е личните лекари да изпращат пациентите си и за изследвания на щитовидната жлеза, особено ако пациентът има симптоми, които са с неизяснен произход, както и психолозите и психотерапевтите да препоръчват такива изследвания, за да се отхвърли диференциална диагноза. Няма никакъв смисъл да се опитваме да лекуваме генерализирана тревожност или паническо разстройство и депресия ако не сме сигурни, че не е намесена щитовидната жлеза по някакъв начин. Практиката показва, че паралелното лечение – телесно и психично дава най-добри резултати. 

Когато има едно такова ефективно лечение и самите симптоми започват да намаляват и дори да изчезват. И аз не говоря само за медикаментозно лечение на щитовидната жлеза, това често не е достатъчно.  Но понякога, за съжаление, е необходимо ако не за друго, то за да се “купи време”. Не е без значение и опасността от т.нар. тироидна буря (thyroid storm), което е животозастрашаващо състояние (при хиперфункция).

Като цяло обаче, съвременна медицина за последните сто години познава и прилага само три метода за лечение, които предполагат чисто телесно третиране на посочените заболявания на щитовидната жлеза, т.е. оперативно лечение и премахване на щитовидната жлеза, радиоактивен йод (RAI), който разрушава жлезата, и медикаменти (при хипо и хиперфункция) като нито един от тези методи не води до действително лечение, а всъщност единствено и само до потискане на симптомите. При операцията и радиоактивният йод се разрушава щитовидната жлеза и се спира производството на йод в организма, което обрича болните да вземат лекарства доживотно. При пациенти с хипофункция това са съответните допълнителни хормони, които компенсират въпросната намалена функция на жлезата. Как обаче наливането на тялото с химикали и премахването на определени органи би отстранило също и психологическите симптоми на страдащите от проблеми със щитовидната жлеза? 

Науката мълчи по този и по много други въпроси, както и все още не може да отговори какво точно причинява тези автоимунни заболявания, които лежат в основата на проблемите с щитовидната жлеза. На много от пациентите се казва дори, че това са заболявания за цял живот и това още повече ги обезсилва- много от тях започват да вярват, че едва ли не са “обречени” и престават да правят каквото и да било, за да поемат своята част от отговорността за заболяването си, т.е. да променят нещо, каквото и да било в живота си. 

А аз вярвам, че едно тяло не се разболява просто така. Болестите на тялото са първо болести на душата. Щастливите хора също знам, не се разболяват. 

Автоимунните заболявания са последен вик за помощ. Тялото и умът са взаимосвързани и си взаимодействат, те са част от една цялостна система и биологията на щитовидната жлеза всъщност показва точно това: всички органи са част от цялото като емоционалните и психологическите аспекти, заедно с чисто телесните симптоми, са част от цялостната клинична картина. Щитовидната жлеза е само част от ендокринната система и не би трябвало да бъде разглеждана като единичен обект. Нейните заболявания са част от цялостно нарушение на хормоналния баланс. 

Според източната медицина това е т.нар. гърлена чакра, отговаряща за комуникацията, за изразяване на чувствата и емоциите, за креативността, както и за желанията и волята. Заболяванията на щитовидната жлеза обаче могат да имат и друго предназначение – да отклонят вниманието на индивида от преживяването на емоции и чувства, които са дълбоко скрити в несъзнаваното, които организмът възприема като опасни за преживяване или са социално неприемливи за изразяване.

Но кое е първото, кокошката или яйцето? Дали дисбалансираните хормони на щитовидната жлеза причиняват горе изброените психични симптоми и заболявания или самите заболявания на щитовидната жлеза имат някаква чисто психологическа база? Не се ли е повредила някъде психиката и душата, за да се манифестират тези проблеми на телесно ниво? Аз съм склонна да мисля, че последното е вярно. Веднъж разстроена ендокринната система ще произведе също и психични симптоми. Порочният цикъл се затваря. 

Редица научни изследвания и 150-годишната история на хипотезиране в тази област показват, че заболяванията на щитовидната жлеза всъщност могат, и най-вероятно са, резултат от неразрешени емоционални конфликти, специфични семейни обстоятелства, хроничен стрес и отключващи стресови събития, характерови особености на индивида или комбинация от тези фактори. 

Миналият век е богат на научни изследвания по отношение на фамилни, емоционални и психологически фактори, характерни за заболяванията на щитовидната жлеза. През 1934 год. Конрад, както и Браун и Гилдеа през 1938г., стигат до едни и същи изводи, наблюдавайки и изследвайки пациенти, диагностицирани с хипертирeоидизъм. Всички пациенти имали следните характеристики: изключително чувство за несигурност, силно чувство за отговорност и тенденция да контролират външното изражение на своите емоции. Учените също така открили, че независимо от произходът на заплахата за тяхната сигурност (т.е. дали е продиктувана от продължителен стрес или внезапен емоционален шок), тя би могла да отключи автоимунно заболяване, водещо до хиперфункция или хипофункция на щитовидната жлеза.

През 1921 г. Маранон провежда изследване, в което установява, че 28% от неговите 159 пациента с хипертиреоидизъм са преживели някакъв силен емоционален шок или продължителен емоционален тормоз. Негов друг колега, Конрад, през 1934 г. също установява психическа травма в 94 % от неговите 200 пациента. Подобни наблюдения докладват и други учени като Брам и Кондал (1934) и Роджърс, Москович, Уолис и Мителман (1933), които били толкова впечатлени от значимостта на психичните фактори за инициирането на хипертироидизма, че нарекли автоимунното заболяване „Шок-Базедов“, т.е. Базедова болест.

Подобни изследвания има и за пациенти с болестта на Хашимото, което показва една сериозна перспектива тези автоимунни заболявания да са причинени от чисто психологически фактори или поне тези фактори да са изиграли значителна роля. Не на последно място като причина остава и хроничният стрес, както и травматично отключващо събитие, което може да бъде от всякакъв сорт (финансови проблеми, развод, раждане на дете, преместване в друга държава или друго населено място, смяна на работата, внезапна промяна на семейни обстоятелства, болест на член от семейството, смърт, че дори и сключване на брак). Моите лични наблюдения показват, че хроничният стрес и отключващото събитие обикновено се случват до около 2 години от диагностицирането. Т.е. имало е поне две-годишен период на продължително “фалиране” на имунната система.

Ясно е, че лечението на щитовидната жлеза става с един комплексен подход, който включва тяло и психика. Какъв обаче, ще изберат самите пациенти, тези, които наистина искат да оздравеят.

P.S. Заболяванията на щитовидната жлеза, и по-скоро психосоматиката й, са моя “тясна специалност” в последните 12 години от живота ми. Така просто се случи.  След няколко написани книги по горните въпроси и тъкмо когато реших, че съм се изчерпала с писане на тази тема се оказа, че в България това е един от най-наболелите здравословни проблеми. Така че ще продължавам да пиша… Тази тема не се изчерпва с настоящата статия, защото е прекалено комплексна и огромна, но се надявам да мога да внеса повече разбиране по темата и за в бъдеще.

Светла Банкова, 

психолог и психотерапевт

0885 26 44 00 (за лични консултации по горната тема)

Някои референции:

Bram, I., (1927) “Psychic Trauma in Pathogenesis of Exophthalmic Goiter”, Endocrinology, 11:106, 1927

Brown, W. T. and Gildea, E. A., (1938) “Hyperthyroidism and Personality”, Am. J. Psychiat. 94: 407;

Goodall, J.S., (1933) and Rogers L., “The effects of the emotions in the production of Thyrotoxicosis”, M. J. & Rec. 138:411, 1933

Maranon, G., (1921). “Le facteur emotionnel dans la pathogenie des etats hypethyroididiens”, Ann. Med. 9:81., 1921

Mittleman, B., “Psychogenic Factors and Psychotherapy in Hyperthyreosis and Rapid Heart Imbalance”, J. Nerv., Ment. Disord. 77: 465, 1933

Mandelbrote B., MD, Wittkower E., M.D, Emotional Factors in Graves’ disease. Psychosomatic Medicine 17:109-123 (1955)