Tag: танго терапия

Аржентинското Танго и Терапия

Аржентинското танго – психотерапия на душата и тялото!

Аржентинското танго отдавна е познато на психотерапевтите като терапевтичен метод, не само в неговата родина, Аржентина, но вече и по цял свят. Чисто професионално се използва за терапия на психологически проблеми като депресия, психотични симптоми, фобии, тревожност, стрес и синдрома burn-out, но също така и на хора с чисто физични заболявания като Паркинсон или Алцхаймер. Неслучайно тангото е обявено през 2009 г. от ЮНЕСКО за част от културното наследство на човечеството.

Аржентинското танго е не само страстен, но и изключително въздействащ танц с много психология в него. Понякога повече отколкото трябва. След като съм танцувала повече от 10 години, мога да кажа, че това е “моята най-вярна терапия”, защото и ние, психотерапевтите, както всички други, имаме нужда от своята терапия.

Тао на Тангото

Тангото е една цяла психологическа екциклопедия: медитация на сетивата и на тялото, опознаване на себе си и хората около теб чрез танца, разбиране на динамиката в една двойка и как се развиват отношенията в нея, задълбочено познаване на себе си и собственото си тяло. В този танц се разкриват най-пълно и истински понятията “доверие” в себе си и в света, балансират се душата, тялото и ума, получава се едно дълбоко разбиране на това как те могат да работят заедно; изживява се отхвърлянето и приемането, преживява се наново изоставянето, научава се невербалния език на тялото. Защото тялото никога не лъже, а по време на танго цялото внимание е точно в него – нашето собствено и това на другия.

Аржентинското танго е арена, в която се изострят 5-те сетива, понякога до болка, лъсва увереността или неувереността, показва се ревността, тренират се самочувствието и себеоценката, научават се възможностите да бъдеш лидер и да умееш да бъдеш воден, интерпретират се широко интимността и близостта, разширяват се границите на всичко.  

Любовта става напълно възможна, достижима и реална.

Красотата в тангото става относително понятие. То изтрива годините, килограмите, височината или липсата на такава, изглажда бръчките и изправя раменете.

Човек не трябва да е красив, за да танцува танго, но докато го танцува, става красив.

Тайната на тангото е в споделянето – на емоции, усещания и преживявания. Тук, на танго- подиума, колкото дадеш, толкова ще й получиш, размяната е справедлива. Желанието да даваш и да получаваш се усеща веднага, още с първите акорди, когато енергиите на двамата се срещат, за да създадат своя собствена хармония и интерпретация на музиката. Усещането, гарантирано, винаги е взаимно и веднъж човек изпитал го се връща винаги за още, въпреки че няма обещание за такова повторно изживяване.

В тангото се разкриват колебанията, комплексите, страховете, притесненията и претенциите, то е молитвата и желанието събрани заедно. Но то също може да ни помогне да се освободим от тревожността, самотата, депресията, тъгата и умората. Дори и от онова чувство, което не знаем как точно да наречем. Защото това може да стане само когато поканим някой напълно непознат да опознае най-скритата ни същност, да се доверим, да влезе в душевния ни интимен свят и мир, да ни усети, този, на когото ще се разкрием или не, за 12 минути (защото горе-долу толкова е дължината на една танда в тангото). Това са “12 минути любов”, както го нарече една българска писателка-тангера, Капка Касабова, в едноименната си книга. А дали само?

Аржентинското танго, за разлика от други танци, според мен, може да се танцува с цяла гама от емоции: отегчение, любопитство, любов, носталгия, тъга, ирония и сарказъм, радост, гордост или страст, и всичко помежду тях. Това е единственият танц, който можем да танцуваме тъжни и никой няма да има нищо против, ще ви разбере. В микросвета на двамата танцуващи може да се случва всичко под ритъма на Carlos Di Sarli или Anibal Troilo, под стенанието на бандонеона или хармониката в “Malena” на Хюго Диаз. Музиката също е терапевтична, защото това е танцът, в който влизаш в емоциите на другия, ако ти се позволи,  и ги съпреживяваш заедно с него, пак със същото условие. 

Тангото, с две думи, колкото и банално да звучи, става верикално изпълнение на хоризонталните ни желания и страхове едновременно в един безопасен формат, който може да има неочакван и опасен обрат, във всеки момент. Една тайна, която се танцува от двама. Можеш да отидеш тъжен на милонга, и да си тръгнеш с олекнала душа, както и една обещаваща вечер да завърши с разбито сърце. Е, в тангото всичко е възможно. Даже да танцуваш и спонтанно по улиците на София:

Това е танцът, който никога не те изоставя, само ние можем да го изоставим. Тангото е там, когато ни е нужно, когато трябва да избягаме от скуката, мъката или когато искаме да споделим любовта или радостта си със света. В тангото можеш да се загубиш, но и да се намериш, по същото време. То може да бъде жестоко и всеопрощаващо. Това са сексът, политиката и религията в техните буквални и метафорични измерения, събрани в едно. 

Аржентинското танго  винаги започва с желанието за промяна, със заявката за нещо ново и различно, което се очаква да се случи. Една “милонга” започва далеч преди да стигнеш до нея (да не говорим, че нито един друг танц няма специално име за това специално събиране на изповядващите дадена танцувална религия – “милонга”). Може би започва още с намерението за танц, с червилото пред огледалото, с погледа към гардероба, с мисълта как да се “нагласиш”, за да бъдеш красив/а и привлекателен. 

Спор няма, тангото може да е страстно, чувствено, екзотично и дори понякога е наричано “сексапилно”, което едва ли е най-точната дума. Това обаче е повече на сцената, отколкото в действителност. Но тангото е интимно, със сигурност. Доколкото му позволиш. То също може да е трудно, въздействащо и в крайна сметка преобразяващо.

Тангото просто те преобръща с главата надолу. Или, както се изрази моят пръв танго учител: “Tango transforna e la gente”…

Моята покана към вас е за едно подобно преживяване: да “вкусите”  от тангото и да го превърнете в своята “терапия”, ако пожелаете. Опитайте от музиката, движението, сливането, опознаването и разбирането на другия. Пробвайте и се докоснете до всичко описано по-горе. Нека бъде едно различно преживяване. Особено за тези, които още не са готови за истинска психотерапия. 

За тези, които проявят повече интерес към аржентинското танго: има достатъчно курсове в София, а вече и в страната, с преподаватели от изключително високо ниво. Повече информация за школи, милонги и уроци може да бъдат намерена и във ФБ групата “Tango bar Sofia” и други в това направление, но ето няколко места, където може да погледнете:

Курс за абсолютно начинаещи: Сайт: tangobg. org,  0898560541 Боян Величков

Курс за начинаещи: Tango&Pepper studio… Мария Узунова, тел: 0876050717

Светла Банкова, 

психолог и психотерапевт

За тангото – с любов!

За страстното аржентинско танго и странностите в него: четете тук

И за да видите какво е мнението на български тангерос (т.е. хора танцуващи вече танго), как и защо са попаднали в тангото, моля, вижте техните коментари по-долу!

P.S. Тангерос, моля, споделете ако желаете вашите мнения за тангото по-долу и най-вече отговора на двата основни въпроса:

1. Как попадна в танго?

2. Какво ти дава и какво ти отнема този танц?

Порно и еректилна дисфункция

Психосоматика на секса. Порно и еректилна дисфункция (Porn induced erectile …

Уъркшоп Долна Баня

Уъркшоп Долна Баня 25, 26, 27 и 28 октомври, 2018 Тема: “Живота, смъртта, …

Жените и мъжете, в роли и без роли. Уъркшоп – Банско.

Уъркшоп: “Мъжете и жените – в роли и без роли” 1-ви – 3-ти юни, …