Tag: суицидни мисли

Самоубийството, или последният вик за любов. In memorandum.

Самоубийството, или последният вик за любов. In memorandum.

„Самоубийство“ е страшна дума, една от най-страшните. Тази дума носи в себе си болка, която не може никой да притъпи, въпроси на които никой не може да даде отговори, задушаващи вина и самообвинения, буци в гърлото, безкрайна мъка, сълзи които не се преглъщат и една огромна празнота. Няма забрава. За живите. Защото някой, който сме обичали, си е отишъл непредизвестено и не когато му е било времето, според неписаните човешки закони. И според религията, е извършил е грях.

 

Самоубийството, този акт на самоунищожение е единственената еднопосочна улица с изход, от който няма връщане назад. Това е отчаянието, че нищо няма и не може да се промени, че нищо по- различно няма да се случи. То е самотата, че си сам и че никой не те разбира, че на никой не му пука за теб. Или както е казал Ницше, „Когато твърде дълго започваш да се взираш в пропастта, и тя започва да се взира в теб“. Така го и описват някои, оцелели след опити за самоубийство- една бездна, която те тегли и не можеш да й съпротивляваш. Вродения стремеж към танатос, или смъртта, да се върнем от там, от където сме дошли (кой ли знае!), да спре болката, физическа или емоционална, да не трябва да решаваш, да се бориш и да не правиш нищо повече. Това е решението, което може се вземе за 4 секунди, според някой изследвания, и в много случай е фатално. Точно толкова сe оказва му трябва на човек, за да предприеме тази последна крачка в небитието.

Понякога обаче няма никакви видими признаци за околните и близките, което едва ли ще е някаква утеха за тях, пост-фактум. В много случай не е планирано с подробности, но със сигурност е обмисляно като изходен вариант. Защото преди това в човека се е настанила трайно депресията със всичките й симптоми, явни и не толкова, и това е един от най- алармиращите признаци. Депресията боли, физически, емоционално и психически. Нелекуваната депресия (или некачествено лекувана) е причина номер едно за самоубийството във всички страни по света. А причините за нея могат да бъдат най- разнообразни: загуба на смисъл в живота, смърт на любим човек, физическо, сексуално или емоционално насилие, злоупотреба с алкохол и наркотици, сериозни или фатални заболявания, загуба на работа, загуба на значителна сума пари или дом, раздяла с любим човек или развод, домашно насилие, изнасилване или друга сериозна травма от миналото, тормоз в училище от съученици. С две думи- проблеми от всякакъв род, които хората, тръгнали към самоубийството, считат непреодолими и за които не виждат никакво разрешение или изход.

За това знам със сигурност, че самоубийство не се случва от щастие. То не се случва и от прекалено много любов, или защото някой се e чувствал прекалено обичан. Случва се от самота и беизходица, но тази в собствени ни глави.

Изход и решение обаче винаги има, но не винаги сме способни да го видим сами. Знам, че винаги има изход, който понякога е на една крачка разстояние, или просто е необходим един по- различен поглед върху живота изобщо и това което ни се случва.

Самоубийството е десетата водеща причина за смърт в света, според световните статистики. С 60% са се увеличили самоубийствата през само последните 45 години. Най- много самоубийства извършват хората между 45-55 години. А напоследък ги гонят тинейджърите.

Но какво кара някои да пристъпят към този краен акт на отнемане на собствения си живот и може ли той да бъде избегнат?

Аз вярвам, че да. Аз знам че да, може да бъде избегнато!

За първи път се срещнах със самоубийството когато бях току-що завършила гимназия. Това фатално събитие беляза, и в голяма степен определи посоката на живота ми- тласна ме в психологията. От тогава са минали повече от 25 години, но такова нещо не се забравя. Обвинявах себе си, че не съм видяла знаците, че не съм се досетила, не съм предположила и не съм направила нищо, за да го предотвратя. Не съм могла, както разбрах по- късно, когато се записах да уча психология, за да лекувам наранените души на хората. Защото, както се оказа, едва 75% от хората които пристъпват към самоубийство дават някакви предупредителни сигнали и както много други самоубийства, това беше непредизвестено, с нищо. Останалите 25 %  го правят без предупреждения.

Срещах се със самоубийството после много пъти, под различни форми и с различни лица- действителни опити за самоубийство, заплахи за самоубийство и планове за такива, тежки депресии, които подсказваха, че такова може да се случи, предсмъртни писма. Кошмара на всеки психотерапевт. Водещи симптоми, във всички случаи, бяха чувство на безнадежност и безпомощност, изолация от приятели и роднини, постъпки за писане на завещание, раздаване на ценни предмети, загуба на интерес към дейности, които са ни носили удоволствие преди това, безразсъдно поведение и подлагане на неоправдани рискове, непоносимо чувство за срам или вина, чувството че си в капан и не виждаш изход от ситуацията. Тези хора често споменаваха смъртта, или пишеха в дневниците си за нея. Но понякога си мълчаха, и чакаха да ги попитам. Душите им просто плачеха и страданието се беше настанило трайно в живота им. А аз вземах винаги всеки знак много насериозно, защото всички тези форми бяха последен вик за помощ и за внимание.

Посягането на собствения живот е форма на автоагресия, или агресия обърната към нас самите. Точно обратното на това, което ни залива по улиците- побоища, убийства и всякакви други форми насилие. Това е невъзможността да защитаваш собствените си граници, да се бориш, да кажеш „НЕ“  и да се опълчиш на това което не харесваш и не искаш в живота си. И обратното, невъзможност да кажеш „ДА“ на любовта, на удоволствието да си жив, да дишаш, да се смееш и плачеш и да изпитваш цялата дъга от емоции, която ни е дадена свише. С две думи, да да претендираш за своя дял щастие.

Дали има противоотрова за самоубийството? Има, разбира се, и това е в надеждата, че нещата винаги могат да се променят към по- добро, в това да намерим начин да бъдем по- щастливи, дори в обстоятелствата в които се намираме, или да намерим сили в себе си да ги променим. Решението е в това, да не се страхуваме и да протегнем ръка за помощ към професионалисти, които знаят как да ни изведат от капана на собственото ни страдание.

Какво да направим, ако ни минават мисли за самоубийство, или подозираме, че наш близък е в тежка депресия и може да посегне на живота си?

  • Говорете. С приятел, с роднини, няма значение. Споделете как се чувствате. Дори говорейки за това какво изпитвате, ще активира рационалната част на мозъка и шансовете за спасение нарастват вече в пъти.
  • Знайте, че някой ви обича и ще страда безумно, ако не сте  един ден до него.  Родител, дете, любим. За някого, сте най- важния човек в живота. Знайте, че най- хубавото може би тепърва предстой. 
  • Потърсете помощ от специалист: някой ще ви даде друг отговор, друга перспектива, друго разрешение на това през което преминавате.
  • Ако сте на анти-депресанти- вижте дали нямат „black box warning“, т.е. възможно е самите лекарства да засилват суицидните мисли. Ако забележите такова нещо, веднага се свържете с лекаря си, за да могат да бъдат сменени.
  • Ако това е ваш близък, насочете го към психолог или психотерапевт. Все пак не съществуват „хапчета за изтриване на мисли“.

Но най- силният антидот на самоубийството остава любовта, или себе- обичта, когато няма кой да ни я даде. Защото сме заченати с любов, и нея ще търсим, винаги.

In memorandum

Светла Банкова

Психолог и психотерапевт

0885 2644 00

Самоубийството, или последният вик за любов. In memorandum.

Самоубийството, или последният вик за любов. In memorandum. „Самоубийство“ …

Конферентен разговор “Панически атаки”

Здравейте всички, които се интересуваха от диагностика на паническо …

Семинар “Психотерапията като бизнес”

Здравейте колеги! Заповядайте на семинар на тема “Психотерапията …