Tag: стрес и автоимунни заболявания

Анатомия на стреса. Стрес и заболявания.

cropped-Svetla.jpgАнатомия  на стреса. Стрес и автоимунни заболявания. 

Чувствали ли сте се някога наистина много, ама много изморени? Емоционално, психически и физически… Толкова изморени, че да ставате с усилие от леглото? И то не защото сте извършвали някаква особено тежка физическа дейност!  Може би просто страдате от хронична умора, комбинирана със значителна доза стрес…Което никак не е безобидно, както сами ще видите по- долу. За съжаление обаче, често чувам хора, които казват почти гордо, че са “под стрес”, “живеят в стрес” и като че ли искат да обяснят факта, че се чувства зле единствено и само със стреса в живота си!

job-stressПо- долу са няколко въпроса, които често дефинират наличието на стрес. Ако отговорите с “да” на повечето от тях, то препоръчително е да прочетете статията до край.

Чувствате ли се често напрегнати? Притеснявате ли се за редица неща, които ви заобикалят? Изпадате ли често в спорове и конфликти с околните, дори на моменти не можете да се познаете как реагирате? Проблеми със съня? Чувствате ли се уморени и претоварени още по средата на работния ден, а понякога дори още със ставане от леглото? Чувствате ли се нещастни и объркани? Живеете ли в страх за бъдещето си?

Всички живеем със стрес, няма спор за това. Не познавам и човек, който да няма стрес в живота си- било то работен или семеен, или от някакво друго естество. Единствената разлика, що се отнася до стреса, е как различните хора се справят с него. Защо един са афектирани повече, а други по- малко? Защо едни бувално се разболяват, а други като че ли не са толкова засегнати?  Небезизвестен е факта, че много автоимунни заболявания са именно резултат от хроничен стрес, на който тялото и психиката ни са били подложени за продължителен период време. Друг е въпроса какво означава продължителен период от време за всеки от нас:  т.е. за някои може да е месец, за други може да е години. 

Стреса е биологичен и психологически отговор на заплаха (реална или въображаема), с която нямаме ресурс (емоционален, енергиен, физически или психически) да се справим. Стреса е отговор на човешкото тяло да се справи с кой да е фактор, който ни изважда извън баланс: нараняване, инфекция, страх, физическо натоварване/изтощение или болка. Когато нямаме реална заплаха (т.е. няма го тигъра пред нас), а “заплахата” е изтласкана и неосъзната, то тогава най- честото психическо разтройство е генерализарана тревожност, която може да “роди” букет от психологически заболявания като панически атаки, фобии, обсесивно- компулсивно разтройство и др.  

При наличие на реален стрес, тялото ни съответно реагира с три фази: фаза на аларма,  фаза на съпротивление, през която се опитва да фиксира този дисбаланс, и ако тогава не успее- с фаза на изтощение.

Стресора представлява стимул (или заплаха), която причинява стрес, т.е изпит, развод, смърт на близък, преместване в нов дом, загуба на работа, загуба на значително количесво пари, грижа за лежащо или тежко болен и изобщо събитие, което предизвиква нашите лимити. Разбира се, тук не са изключени и положителни събития като сватби, годежи, желано преместване в нова държава, които като цяло се възприемат за позитивни събития. Но аз говоря и за дълъг, хроничен стрес- токсични взаимоотношения, нездравословни сексуални връзки, продължителни конфликтни отношения, изсмукващи хиперактивни деца, шефове които не знаят какво искат, инвестиция в отношения които никога няма да ни дадат същото, връзки водещи в задънена улица. Това всичко е стрес. 

Скучната анатомия на стреса. А какво се случва в тялото ни по време на стрес?

Когато човек регистрира някаква заплаха (въображаема или реална), нервната система отговаря на този стрес като освобождава в кръвта големи количества адреналин и кортизол, които се произвеждат от надбъбречните жлези. Целта на тези хормони е да подготвят тялото за спешен отговор, който се изразява, най- общо казано, в бягство или нападение. Кортизола от своя страна е стероиден хормон от глукостероидният клас хормони  и при хората се произвежда в фассикулатната зона (fasciculata) на адреналния кортекс, намиращ се в надбъбречните жлези. Този хормон се освобождава в отговор на стрес и при ниска кръвна захар. Той има и други функции, като например освобождаване на глюкоза от черния дроб (за енергия) и контролиране на отока след физическо нараняване. В този момент нашата имунната система е подтисната, за да може това да се случи. Отговора започва, когато една част от мозъка, наречена хипоталамус улови т.нар. стрес. Хипоталамуса стартира фазата на алармата като включи симпатиковата част от нервната ни система. Симпатиковите нерви освобождават адреналин. “Изсипаният адреналин” принуждава сърцето да бие по- силно и по- бързо, което увеличава кръвното налягане. Кожата на човека става бледа, тъй като кръвоносните съдове по повърхността на кожата се свиват и насочват кръвта към мускулите. Кръвоносните съдове в червата и бъбреците също се свиват. Черният дроб освобождава съхранената захар в кръвта, косата настръхва и тялото започва да се поти. Естественият отговор на тялото е да бяга или да се отбранява, поради тази причина симпатиковата нервна система се нарича система “бягство или нападение”. 

Колко умно и съвършено е нашето тяло! Но когато го подложим под стрес дълго време, органите започват да реагират като повредени машини и започват да изпращат грешни сигнали. Така се раждат автоимунните заболявания, и не само. Всички, за които медицината няма обяснение….

По- натам тялото трябва да влезе във фазата на съпротивление и да оправи това, което причиня стреса. Ако тялото е загубило кръв да кажем от нараняване, бъбреците могат да минимизират загубата. Хипоталамуса ще накара бъбреците да вземат вода от урината и отново да я поставят в тялото, като освободят един протеин, наречен антидиуретичен хормон (ADH) (което буквално означава срещу уриниране).  Надбъбречните жлези (които са разположение върху самите бъбреци) също могат да накарат бъбреците да преместят урина обратно в кръвта. Но какво може да ги “накара”? Това естествено са бъбреците, разположени под тях. Когато доставката на кръв до бъбреците е намалена по време на фазата на аларма, те освобождават в кръвта протеин, наречен ренин (бъбречно вещество). Ренина реагира с другите протеини в кръвта, за да образува т.нар. ангиотензин (angiotensin) (който означава свиващ кръвоносните съдове). Когато ангиотензина достигне надбъбречните жлези, техният външен слой, надбъбречната кора освобождава хормона алдостерон (aldosterone). Алдостерона кара бъбреците да освобождават калии в урината и да ре-абсорбират натрии и вода в кръвта. Това спомага за поддържането обема на кръвта. 

Хипоталамуса и надбъбречните жлези работят заедно във фазата на съпротивление за да възстановят нивото на кръвта и да изпратят храна към повредените клетки.

Ако стреса продължи, тялото използва и съхранената си глюкоза. То също ще е принудено да използва и съхранените въглехидрати, мазнини и протеини за енергия, за да възстанови повредените клетки. Хипоталамуса и надбъречниет жлези са тези които казват на тялото какво да прави. Хипоталамуса освобождава хормон на разтежа, а надбъбречните жлези освобождават кортизол. И двата хормона казват на тялото да освободи складираните резерви от телесни мазнини, мускули и черен дроб. В този случай, надбъбречните жлези получават нареждане от хипоталамуса да освободят кортизол, когато той е освободил протеина наречен кортикотропинов освобождаващ хормон (CRH). 

Хипоталамуса не афектира надбъбречните жлези директно. Вместо това кортикотропина (CRH) отива към хипофизната жлеза, намираща се точно под мозъка. Хипофизната жлеза изпраща съобщение към надбъбречните жлези чрез освобождаването на адренокортикотропичен хормон (ACTH) (което означава стимулиращ надбъбречната кора). Тази верижна команда, в която хипоталамуса казва на хипофизата какво да прави и хипофизата казва на надбъбречните жлези какво да правят се нарича остта хипоталамус-хипофиза- надбречни жлези. Когато въпросният ACTH достигне надбъбречните жлези, кората освобождава кортизол в кръвта. Кортизола кара тялото да освобождава своите резерви.

Тъй като ADH и алдостерона помагат на тялото да запази обема на кръвта си, а кортизола и хормона на растежа осигуряват храна за клетките, това създава условия на тялото да се възстанови. 

Но ако няма достатъчно помощ, тялото се изтощава и може да се получи трайно увреждане на някои органи.

Дългосрочният или хроничен стрес може да задържи прекалено дълго в бойна готовност механизма на тялото за отреагиране. Може да причини високо кръвно налягане чрез увеличаване на количеството кръв. Може също да причини прекалена загуба на калии в урината или да спомогне достигането на високи нива на захарта. Също така кортизола подтиска имунната и възпалителната система (поради тази причина подобно на кортизона вещество се използва за облекчаване ан обриви). С високите кортизолови нива тялото има проблем да се справя с инфекциите. Стреса може да накара дори някои животни да развият рак. Отговора на стрес помага на тялото да се спаси от животозастрашаващи обстоятелства, но ако това стане перманентно състояние, трябва да се търсят начини за разрешаването му, преди да има катастрофални последици върху здравето.

williamjames385478

Как се разрешава въпроса със стреса? Знам само два начина: или променяме мисленето си по отношение на обстоятелствата в живота ни или променяме поведението и реакциите си срещу събитията които ни се случват (а понякога трябва да променим и двете). Знам че звучи опростено, но понякога простите решения са най- верни, а и най- трудни за прилагане. Тогава няма да има “но”, “обаче”, “не мога”, “такъв човек съм” и т.н. Защото рано или късно, тялото ще напомни са себе си. Тялото е ПОСЛЕДНА инстанция. Тялото е преди Егото. Пред болката всички скланяме глава.

А защо изобщо да стигаме до там?

ОМММММММММММММ……………………..:) 

Светла Банкова

психолог и психотерапевт

0885 26 44 00

 

Секс и удоволствие

Жените и желанието. (Секса като недоговорено удоволствие. Или какво …

Психосоматика на душата: Workshop в Лондон

Психосоматика на душата. Може ли душата да говори? Чувства и емоции, …

Семинар: Психосоматика на Хашимото и Базедова болест

Психосоматика на щитовидна жлеза: Болест на Хашимото и Базедова болест …