Tag: лечение на фобии

Лечение на фобии

Какво представляват фобиите и можем ли да се излекуваме от тях?  Лечение на фобии.

Фобиите представляват ирационален и силен страх от ситуация, същество или предмет, които не са обосновани и нямат реалистична причина, при сблъсък с които пациентът изживява непоносим страх, включващ и съпътстващата вегетативна симптоматика (разбирайте сърцебиене, изпотяване, причерняване, подкосяване на краката, паника, отпадналост и световъртеж). По-долу съм изброила няколко по-известни фобии, но списъкът може да бъде безкраен.

Една от най-известните фобии е социалната фобия. Тя представлява ирационален страх от критични преценки от страна на други хора в сравнително малки групи (противоположно на тълпите), водещ до избягване на социални ситуации, в които субектът се чувства подложен на наблюдение от другите и се опасява, че може да постъпи така, че да бъде унижен или засрамен (хранене в ресторант, водене на светски разговор, срещи с противоположния пол и др.). По-потърпевши от тази фобия са мъжете (въпреки, че се среща и при жените). Страдащите от тази фобия трудно завързват социални контакти, имат проблеми с намиране на партньори и създаване на връзки, избягват да говорят пред публика и да участват в светски събития. Те са често срамежливи и притеснителни, предпочитат да се слеят с околната среда и да не изпъкват по никакъв начин. Излишно е да казвам, че качеството на живот при тези хора е силно влошено и страданието може да бъде жестоко. Те осъзнават, че страхът е преувеличен или безпричинен, но фобиината ситуация се избягва или предотвратява с интензивна тревожност или дистрес. Притесняват се, че в съответните проблемни ситуации другите ще ги преценяват като разтревожени, слаби, “луди” или глупави. Страха от осмиване е много силен. Те могат да избягват да ядат, пишат, пият на публични места, за да не видят другите, че ръцете им треперят. Почти винаги имат симптоми на тревожност като тремори, сърцебиене, изпотяване, гастростомашен дискомфорт, диария, напрежение в мускулите, изчервяване, объркване. Социалната фобия се различава от агорафобията по това, че болният от агорафобия не се интересува от реакцията на останалите на поведението му.

Другата доста известна фобия е агорафобията – страх от отворени пространства. Характеризира се с тревожност да бъдеш на големи открити места или в ситуации, в които може да няма помощ в случай на паническа атака, или при ситуации, предразполагащи към паническа атака или страх да не получиш панико-подобни симптоми. Агорафобните страхове обикновено включват ситуации, когато пациентите напускат къщи, пътуват сами или преминават през открити пространства. Придружаващите симптоми са както при другите фобии: сърцебиене, омекване на краката, световъртеж, прилошаване и причерняване, недостиг на въздух и усещане, че не достига такъв. Когато симптомите продължават дълго време или се случват неколкократно, хората страдащи от тази фобия се затварят в себе си, ограничават излизанията от дома, спират отношения с приятели, изпитват нежелание да правят каквото и да е или да предприемат нови неща. Животът им става затвор и това може рязко да влоши отношенията с най-близките хора. 

Клаустрофобията е страх от затворени или тесни пространства, от които е трудно да се избяга (или смятаме, че ще бъдем затруднени). Такива пространства може да са асансьори, влакове и автобуси, килии, съблекални в магазини, обществени тоалетни, стая с много хора или дори заключени стаи. При пристъпи на клаустрофобия пациентите изпитват силна паника (дали ще могат да дишат и дали ще им стигне кислородът например), придружени с останалите типични симптоми на фобиите като сърцебиене, сухота в устата, гадене, стягане в гърдите, световъртеж, главоболие и усещане, че главата ще се пръсне от напрежение. 

Когато страхът е само до една определена ситуация (напр. влак) би могло да се сложи диагноза специфична фобия (проста фобия), а когато е само страх от публика (или някаква социална ситуация), диагнозата е социална фобия. Избягването на тревожността или фобията не може да бъде отчетено като друго психично заболяване, като социална фобия (напр. избягване на определени социални ситуации поради страх от смущение), специфична фобия (напр. избягване на асансьори), обсесивно компулсивно разстройство (напр. избягване на мърсотия при тези, които имат обсесия от замърсяване), посттравматично стресово разстройство (напр. избягване на стимули, свързани със силно стресиращ момент или обект), тревожно разстройство на разделянето (да не напусне дом или роднини).

Не всички фобии е необходимо да бъдат лекувани и пречат на всекидневното функциониране. Например аз мога да имам фобия от слонове, но колко често ми се налага да виждам слонове (освен на картинка и по телевизията)? Естествено, ако живея на място, където има много слонове като Индия, например, това е проблем. 

Как се зараждат фобиите?

Всяка фобия си има своята история и произход. За съжаление обаче почти никога пациетът не е наясно как така се е стигнало дотам и няма идея как се е получила. Психотерапията тук може много да помогне. 

Няколко опита в психологията показват, че фобиите всъщност най-вероятно са “заучени”. Такъв е не безизвестният случай в психологията – на “Малкия Алберт”. Този случай се свързва с работата на пионера в американския бихейвиоризъм Джон Броадъс Уотсън. През 1920 год. Джон Уотсън и една негова студентка, която по-късно става негова жена, Розали Райнер, провеждат специален експеримент в Университета Хопкинс с така нареченото класическо кондициониране, базирано на работата на известния руски учен Иван Павлов и неговият експеримент “кучето на Павлов”. Целта на Уотсън и жена му била да кондиционират (създадат, в този смисъл) фобия в емоционално стабилно дете. Това бил малкият Алберт, който тогава бил на около 11 месеца. На детето бил даден малък лабораторен плъх, с който да си играе. Той не показвал никакъв страх от животното. Тогава изследователите обединили появата на плъха със силен, стряскащ шум, при който детето показвало силен страх (малките деца по принцип се страхуват от силни шумове). Малкият Алберт бил “кондициониран” и след няколко опита вече изпитвал силен страх от малкото космато животно. Този страх се пренесъл към всякакви бели и космати предмети като накрая изпитвал ужас дори от дядо Коледа и неговата брада. Вече имал фобия не само към плъхове, но и към “дядо Коледа”. За съжаление, учените не успели да излекуват малкия Алберт и да го освободят от фобията му, т.е. тя била необратима. Въпреки че експериментът е изключително неетичен от всякаква гледна точка – морална и психологическа, той показва, че фобиите могат да бъдат заучени.

За щастие, друга колежка на Уотсън, Мери Ковер Джоунс (наречена още майката на бихейвиоризма) се заинтересувала от опита с малкия Алберт и решила да проведе свои експерименти, които да могат да излекуват фобиите. Последвалият нейн случай, или случаят с “Малкия Петер” доказал, че фобиите могат да се лекуват. Мери Ковер Джоунс създава метода “десентизация” (или “обезчувствяване”), който и до ден днешен се използва за лечение на фобии. Експериментът се провел с над 3-годишния Петер, който имал фобия от плъхове (и не само – той се страхувал от кожени палта, всякакви пера, памук и други неща, които напомняли бял плъх). Накратко, Джоунс използвала т. нар. директно кондициониране или обединявала появата на плъховете с любимите бонбони на Петер, докато Петер станал “нечувствителен” по отношение на плъховете (а и на всички други подобни обекти).

Лекува ли се фобията?

Да, разбира се. 

1. Медикаменти. Обикновеното медикаментозното лечение цели намаляване на тревожността и третиране на депресия (ако има такава) и е обект на психиатрията. То е насочено обаче само към симптомите и не разрешава произхода на фобията. Защото фобията е психологически проблем, не химически, за да бъде решаван с химия. 

Както разбирате, лекарствата само няма да решат въпроса, но в изключително тежки случаи са необходими.  Психотерапията е тази, която истински помага и това са някои от пътеките:

1. Да се разбере произходът на фобията, откъде идва, как се е появила и т.н. 

2. Да се дадат телесни техники на пациентите, с които да се контролират симптомите (например различни видове дишане). От сега казвам, че прости физически упражнения като ходене на фитнес едва ли ще помогнат.

3. Използват се методи като десентизацията (която отнема няколко сеанса и се извършва от обучен психотерапевт) или други психотерапевтични техники.

4. Изгражда се нов начин на живот като пациента се обучава в нов вид мислене и поведение, които да изместят ирационалните страхове. 

Разбира се, всяка фобия е специфична сама по себе си и изисква индивидуален подход, както към пациента, така и към неговото лечение. Но най-важното е да се знае, че фобиите са лечими и е възможно да бъдат преодоляни, за да се подобри качеството на живота ви и да се чувствате добре. 

За консултация: Светла Банкова,

0885 26 44 00

 

Жените и мъжете, в роли и без роли. Уъркшоп – Банско.

Уъркшоп: “Мъжете и жените – в роли и без роли” 1-ви – 3-ти юни, …

Психосоматика на душата

Oневиняването на пациента. Когато душата не знае, тялото боледува. …

Самоубийството или последният вик за любов. In memorandum.

Самоубийството или последният вик за любов. In memorandum. Самоубийство …