Tag: как да облекчим тревожността и неините симптоми

Конферентен разговор Паническо разстройство

Здравейте всички, които се интересувате от диагностика на паническо разстройство. Целта на този конферентен разговор ще бъде да внесе повече яснота в критериите за паническо разстройство, кой симптом може или не може да бъде отчетен при диагностика на паническо разстройство, за да знаете с какво си имате работа и дали да търчите по лекари. Дали не е нещо друго, а проява на паническото разстройство? Ще се постарая да бъда възможно най- конкретна, ще давам конкретни примери от практиката си и ще отговоря на всички въпроси, на които имам  техническата възможност.

За какво ще си говорим?

  • Диференциални диагнози (физични и психични) при диагностика на паническо разстройство
  • Критерии за диагностициране
  • Сваляне на анамнеза
  • Какво правят и не правят лекарствата?
  • Произход на паническото разстройство и типа характер, който е най- вероятно да страда от него.
  • Защо се случва “паническото разстройство” и какво е неговото послание?
  • Психосоматика: как мислите ни могат да предизвикат телесни симптоми?
  • Какво стой зад това? Защо точно “аз” защо точно “на мен”, защо точно сега?
  • Всякакви въпроси, на които бихте искали да получите отговор, но за сега нямате…..

Кога?  13 октомври, петък, 19:00 БГ време

Продъжителност: 1 час

Какво представлява конферентния разговор: За България: Набирате следният телефонен номер:

(0 2) 437 2640

След като наберете този номер, ще ви искат код за достъп до виртуалната стая  и той е следният:

147742  (И след този ПИН добавяте знака # )

За Испания: + 34 931982377

За Германия: + 49 (0) 22198203421

За Англия: + 44 (0) 3306060194

ПИН-а е същият за всички държави независимо. Ако случайно ви даде грешка, пробвайте пак. За други държави, които не са посочени тук, моля вижте съответният номер в снимката по- долу. Предполагам, че ще можете да се свържете със софийският номер от всякъде, тъй като сме в Европейския съюз и разговорите би трябвало да са безплатни. Проверете с вашият оператор. Ако желаете също можете да пробвате тази система предварително.

(моля, запишете си тези номера на някаква хартия,  която да ви е под ръка, защото може да нямате достъп до тази страница по някаква техническа причина (всичко се случва, и съм била свидетел и потърпевш). Също, бълагарските оператори  изхвърлят след 1 час, но ще може да набере пак номера и да се върнете, ако продължим повече от един час. 

Вече сте вътре. Моля да съобщите името си и града от където идвате, за да се представите. Това е всичко.

Разговора най- вероятно ще бъде записан и предоставян и на други хора, които могат да се интересуват от същите въпроси, както и вие. С включването в този разговр, вие се съгласявате на неговата публичност. В този смисъл, може да промените името си, за да останете анонимни, ако желаете.

Поздрави и до скоро,

Светла Банкова

Психолог и психотерапевт

0885 2644 00

Как да излекуваме постоянна тревожност?

Постоянна тревожност (“генерализирана тревожност”). Методи  за справяне и лечение.

Тревожността, постоянна или “генерализирана”, както се нарича, в психологията, е проблем на много хора днес. Забързаният начин на живот, постоянната неизвестност в живота ни и режимът на стрес, в който постоянно оперираме, са едни от причините за наличието на този симптом, а понякога и заболяване. Постоянната тревожност може да се развие в заболявания като проста фобия, обсесивно-компулсивно разстройство, паническо разстройство, социална фобия, биполярно разстройство и какво ли още не… Тревожността е релационният терен, на които избуяват по-сериозни заболявания, ако не се вземат навременни мерки, а проблемите със съня са тези които “хранят” тревожността.

Razstrojstvotrevoznostnew

Много хора също се раждат просто тревожни, ако мога така да се изразя. Това в голяма степен е въпрос на темперамент, характер и изобщо на тип нервна система. Според класификацията на Хипократ, бих казала, че най-уязвими в тази насока са сангвиници и холерици, но не защото флегматиците и меланхолиците не могат да се тревожат, просто при тях тревожността не е основен проблем и други симптоми излизат на преден план. Съвременните психиатрични и психологически класификации я наричат “генерализирана тревожност” и като диагноза съществува както в МКБ 11, така и в DSM V (и двете представляват класификации на психичните заболявания).

Всичко това обаче не означава, че тревожността не е лечима, или не може да се сведе до много незначителни, незабележими и поносими граници. Най-широко използвания въпросник за оценка на тревожността като състояние и личностна черта носи съкратеното име STAI и е разработен от проф. Чарлз Спийлбърг от Университета в Южна Калифорния и през 1984 г.  е адаптиран за български условия от Паспаланов и Щетински. Самият тест има две скали на тревожност- ситуативна и диспозиционна тревожност. Скалата за ситуативна тревожност ( S тревожност) съдържа 20 твърдения които оценяват как отговарящият се чувства “в този момент”. Това е чувството за опасност, напрежение, нервност и безпокойство, в момента. Скалата за Т тревожност съдържа твърдения които оценяват как изследваното лице се “чувства изобщо”. Това е скалата за оценка на т.н. диспозиционна тревожност. Лицата с висока Т тревожност по-често демонстрират повишена S тревожност, защото у тях съществува тенденция да възприемат и интрерпретират неясни и сложни ситуации като заплашителни и опасни. При висока Т тревожност е по-голяма вероятността за по-висока S тревожност, a невротичните и депресивни пациенти имат повишена скала и на двата вида тревожност.

Постоянно тревожните хора имат доста общи характеристики:

  1. Страдащите от постоянна тревожност могат да се тревожат за почти всичко: неща, които ги засягат пряко (като например дали няма да се разболеят, дали няма да ги уволнят от работа, дали няма да умрат от бедност и глад, дали няма на някого нещо да се случи), така и за неща, които тотално не могат да повлияят (земетресения, наводнения, глобално затопляне, трафик).
  2. Тревожността им никога не почива, т.е. една тревога бързо бива заменяна с друга, почти автоматично. Тревожността почивка няма. 
  3. Тревожността причинява много често безсъние, или те просто се събуждат от някаква тревожна мисъл, която им пречи да заспят отново в продължение на часове. Безсънието всъщност е един от най-проблемните симптоми. Недоспиването, от друга страна, води до още по-голяма тревожност и напрежение. Кръгът е затворен – едното храни другото и обратно. 
  4. В повечето случаи постоянната тревожност е типична за хора перфекционисти и ако нещо не е “перфектно” направено (сякаш има такова понятие изобщо), тревожността не закъснява да се манифестира във всичките си форми.
  5. Тревожните хора обичат да контролират почти всички и всичко, но най-вече себе си. Когато нещо излезе извън контрол, това веднага може да причини пристъп на тревожност. 
  6. Тревожните хора са често склонни към индуциране на панически атаки, или панико-подобни симптоми, които са значително по-трудни за лечение. 
  7. Тревожността има и чисто телесно, физическо изражение: изпотяване, чувство за прималяване, световъртеж, безсъние, усещане, че главата ни ще се пръсне (основно от мисли), невъзможност да се контролират или спрат тези мисли. Понякога се получава сърцебиене, дишането е плитко и учестено и е съсредоточено в горната част на гръдния кош. Тези симптоми рано или късно могат да се развият в панически атаки или дори в по-сериозни проблеми, включително и в чисто телесни заболявания. SymptomsAnxiety

Методи за справяне с постоянна тревожност

Ако кажа, че има само един метод и той е най-валидният и най- добрият за справяне с тревожността, определено няма да съм права. Методите за справяне с постоянната тревожност могат да бъдат психотерапевтични или чисто телесни, като моят опит показва, че комбинацията от двете работи най-добре и дава най- добри резултати.

  1. Психотерапията:  може да включва анализ на ситуациите, които причиняват най-голяма тревожност, корени на тревожността (кога и как е започнала), симптоми на тревожността. Заедно с пациента се изработват алтернативни стратегии за справяне, промяна на модела на мислене и поведение и се дискутират различни методики за овладяване на тревожността. Особено полезни са техники за прогресивна мускулна релаксация, парадоксални техники, емоционална техника за освобождане и др.

2. Прогресивната мускулна релаксация е открита за първи път през 1934 г. от Джейкобсън, и по-късно доразвита от Уолпе, който я включва в своята прословута методика за систематична дисентизация през 1948 г. Тази над 70-годишна техника се използва и до днес и включва работа върху 16 групи мускули. Научно е доказано, че помага при безсъние, главоболие, болкови синдроми от различен произход, използва се като придружаваща терапия за ракови заболявания, както и при възпалителни заболявания като артрит. Има множество други приложения и обикновено се прилага от обучени в тази техника психотерапевти. 

3. Медитацията. Независимо колко екзотично звучи и това, че се свързва обикновено с йогийски техники, тя помага. Научно е установено, че само 30 минути на ден медитация в продължение на осем седмици могат да подобрят концентрацията и паметта, намалява пулса и сърцебиенето, намалява стреса и помага на безсънието. И най-вече медитацията е напълно безплатна и може да се практикува навсякъде, където имате малко време и лично пространство. Съществуват безброй различни техники за медитация, като например активна, пасивна или водена медитация, и които могат да бъдат пробвани заедно или поотделно, за да си намерите своя “метод”.

4. Биоенергетично дишане – това е един от най-силните инструменти на биоенергетиката и обикновено се практикува от психотелесни терапевти, наред с други дихателни техники. Биоенергетичното дишане включва висока степен на осъзнаване на тялото и специален модел на дишане, чиято цел е да разблокира муслулната броня и да осигури свободно преминаване на енергията. 

5. Алтернативна медицина под формата на билки, които директно влияят на нервната система, с цел общо успокоение на тялото. Една от тези билки, която аз много „уважавам”, е маточината, или комбинацията й с корен от валериан. Не съм фен на психофармакологията, въпреки че признавам, че има случаи, при които използването на медикаменти е препоръчително и необходимо. Смятам, че ако се използват само лекарства без психотерапия, се получава “замазване” на симптомите и тяхното послание може никога да не стигне до нас, както и да се постигне перманентно излекуване. А всеки телесен симптом говори за наличие на психологически проблем, който трябва да бъде разрешен, първо, за да се постигне трайно оздравяване.  

6. Йога, Тай-чи и Ци-гун са древни практики, които спомагат уравновесяването на ума и тялото и намаляват стреса, увеличавайки концентрацията. В комбинация с гореизброените методи могат да доведат до значително облекчение на тревожността.

Естествено тези методи са само примерни и в никакъв случай не изчерпват набора от методики, които един терапевт може да ползва, за да помогне на своите пациенти. Всеки от нас е уникален, има уникални изживявания и няма една рецепта, която да се приложи и предпише на всички страдащи – едно нещо може да работи при някого, а при други не. Повечето психотерапевти са обучени в няколко модалности на психотерапията, което значително увеличава тяхната ефективност като терапевти. 

Искрено се надявам, че аз самата мога да ви помогна да “подредите” своята постоянна тревожност и да дишате по- свободно – метафорично или буквално казано. Защото, да се живее живот без тревожност, означава повишаване на качеството на живот изобщо, повече радост от него и повече свобода! А вие го заслужавате!

Светла Банкова, психотерапевт

0885 264400

 

Конферентен разговор “Панически атаки”

Здравейте всички, които се интересуваха от диагностика на паническо …

Семинар “Психотерапията като бизнес”

Здравейте колеги! Заповядайте на семинар на тема “Психотерапията …

Конферентен разговор Паническо разстройство

Здравейте всички, които се интересувате от диагностика на паническо …