Category: Uncategorized

Болката, какво означава и какво послание носи…

Вероятно четете тази статия, защото често ви измъчва главоболие, имате болки в гърба или ставите, но така или иначе не сте намерили средство, което да е премахнало тази болка и вероятно тя е станала хронична или се обажда понякога просто ей така, от нищото. Всъщност нищо не е случайно и болката не се появява случайно, това го знам от личен опит. На помощ идва психосоматиката, която се стреми да обясни именно тази връзка психика-тяло и най-вече – болката. Защото боли ни крака, врата, кръста, главата, а често и душата, но официалната медицина често се старае да лекува болката, а не болния. Не че на някой някога му е хрумвало да отиде на психотерапевт, защото го боли кръста или крака :).

Целта на тази статия не е да противоречи на официалната медицина, пази Боже, а напротив, да я допълни. Когато разбираме по-добре болката, е по-лесно да я преодолеем. Болката всъщност е гласът на тялото, невербалният му език, който се надявам да бъде чут. Тогава и оздравяването ще е възможно, защото посланието на болката ще бъде чуто и тя ще е изпълнила своята функция. Така че, нека да разгледаме тялото и неговите най-известни болки, част по част, и какво се опитват да ни кажат. 

Основа на болката: Болката се манифестира по три начина и това са енергия, възприятие и физическо манифестиране. Всеки вид болка може да е свързан със специфично емоционално състояние на психиката. Болката присъства, за да ни покаже, че трябва да научим още жизнени уроци. Психосоматично разгледано, веднъж, след като урокът е възприет и осъществен на практика в живота ни, болката може просто да изчезне, защото си е свършила работата.

Bolkite

Болката също е най-големият източник на трансформация, който може да търсите. Затова благодарете на всяка болка, колкото и иронично да звучи. Опитностите в нашия живот се манифестират директно на телесно ниво и когато изпитвате емоционален стрес, вашето тяло ще ви покаже къде точно е проблемът. Единственото нещо, което се изисква от вас, е да декодирате това съобщение. И това не е никак лесно. Когато си в “окото на бурята” е трудно да правиш анализи и самоанализи. Пишейки тази статия, си спомням за моите лични физически болки, спохождали ме през годините, че дори и сега, за болките на майка ми и баща ми, на мои роднини или приятели, когато се оплакват от време на време. Защото и аз съм от хората, които соматизират. И вярно е, тези болки имаха послание, не бяха случайни.

Моят съвет е: не бързайте да потушавате болката с болкоупокояващи, те само замаскират симптомите, за да се появят по-късно, дали на друго място, дали на някакво друго ниво, ако съобщението им “не е прието”. Това не означава, че ако “виете” от болка, не трябва да посягате към болкоуспокояващи или да потърсите услугите на традиционната или нетрадиционната медицина, напротив. Но също така опитайте се да декодирате какво иска да ви каже тази болка и защо е дошла в живота ви, дори и когато е в резултат на инцидент? В този смисъл, ще си позволя да цитирам един от стълбовете на психосоматичната медицина, Георг Гродек (1866- 1934):

“Този, който си прави извода, че аз психически обезболявам един човек, който си е счупил крака, е много прав: но аз първо намествам счупеното и превързвам раната. И тогава го масажирам, правя упражнения с него, правя бани на крака му с вода 45 градуса по половин час на ден, грижа се да не преяжда и препива и от време на време го питам: Защо си счупи крака, ти самият, лично?

Много хора страдат от така наречения “болков синдром” или местеща се болка. Физиологично погледнато, те нямат причина да изпитват болка. Но тя е реална. На болковия синдром се основава и една сравнително нова болест – “фибромиалгия” и, естествено, традиционата медицина още не знае какво я причинява.  В тази група на “неразкрити престъпни болки” влизат и ревматоидният артрит (автоимунно), болките в гърба, във врата, интесниналният цистит, мигрената, невропатичната болка, болката в рамото, бурситът и комплексният регионален болков синдром (както и много други, които няма да споменавам тук). Но в произхода на всяка болка стои възпалението и естественият отговор на тялото срещу това възпаление. “Възпалени сме”. Биохимичните медиатори на възпалението включват цитокуки, невропептиди, фактори на растежа и невротрансмитери. Независимо обаче дали болката е остра или хронична, периферна или централна, ноцисептивна или невропатична, в основата си има възпаление и отговор на възпалението. Независимо също от характеристиката на болката, независимо дали е остра, тъпа, изгаряща, пулсираща, затихваща, пронизваща, тя отново е предизвикана от възпаление и от отговора на това възпаление. Важен е обаче органът или мястото в тялото, където се е появила тя. Това не е случайно място. Според Едуин Шнейдман, основателят на Американската асоциация по изследване на самоубийствата, много болки, включително физическата, се основават на нуждата ни от помощ. Д-р Шнейдман дори твърди, че усещането за болка е комбинация от физиологични процеси и психологически потребности. Потребности като нуждата от любов, свобода, постижения и дори нуждата да бъдат избегнати срам, унижение или някаква реална или нереална опасност. А дали е така? В подкрепа на това твърдение, преди няколко века Сенека е казал: “Ние по-често сме уплашени, отколкото наранени; и по-често страдаме от въображението си, отколкото от реалността”.

“Оххх центъра”, разбира се, се намира фактически в седалището на психиката ни, или тъй наречения мозък. Според професор Ирен Трейси, Оксфордски Университет, “болката е комплексен, многоизмерен опит, който причинява активиране на много мозъчни области, които са въвлечени в процеси като внимание, изпитване на емоции като страх, локализиране на мястото на болката и други. Но, домът на болката е един: дорсалната постериорна инсула (dorsal posterior insula), която изглежда е най-обособената част, що се отнася до обособяване на “нивото на болката” (давам названието на латински, ако случайно съм объркала българския му превод, за което моля да бъда извинена). 

И така, към болката. Определенията по-долу нека да се считат за много общи насоки, тъй като има значение човек с какъв “характер” носи болката и каква е тя по интензитет и сила, както и специфичните обстоятелства, при които се е появила. Има значение дали болката е в тъканта, мускула, нерва, костта, ставата и т.н. Нямам никакви претенции да изземам функциите на лекар-специалист. От значение е също дали сегментът, който е блокирала болката, е “активен” или вече “пасивен”. Не съм разгледала всички видове болки, тялото може да боли на още много места, това по-скоро е преглед на стави и костна система, доколкото ми е позволило пространството в тази страница. Нека не се приема, в никакъв случай,  като диагноза от какъвто и да е сорт, тъй като не е такава. Пожелавам си да ви служи като въпросник към самите вас, който да ви помогне да декодирате “вашата болка”. 

Болка в мускулите: представлява предизвикателна възможност да се “придвижим” в живота си. Колко гъвкави сме по отношение на професията си, дома или дори по отношение на самите себе си? Изразът “Схванал съм се” отразява точно това, негъвкавост по отношение на живота. Може ли да плуваме по течението, не срещу него?

Болката в главата ограничава вземането на решения. Мигрената се появява, когато знаем какво решение да вземем, но не го вземаме. “Боли ме главата” е станало нарицателен символ на ситуации, когато нямаме желание да правим секс и често е използвано от жените за оправдание при такива ситуации. Но болката бива “заучена” и вече се появява без налична “опасност”. Това е болката на невъзможността да кажеш “не” и да отстояваш границите си без да прибягваш до симулации и оправдания. “Блъскам си главата” става символът на търсене на решение, което в много случаи е под носа ни. 

Болка във врата: Мястото на самата болка е в така нар. “цервикален сегмент”, място, което отговаря за контрола и потискането на агресията/отстояване на себе си (в широкия смисъл на думата). Неслучайно тази болка придружава хора на високи длъжности и шефове, които имат доста отговорности. Това е запазен болен сегмент на “властимащите”, които не могат да си позволят да пуснат контрола. Това е също болката на “негъвкавия” човек, ригиден и консервативен не само в мислите, но и в действията си. 

Болката в рамото може да показва носене на прекалено тежък емоционален товар, а понякога и чисто физически. Оттук и известната поговорка: “Нарамил съм се с много проблеми”. Разрешението е към преминаване на разрешаването на тези проблеми на чисто рационално ниво. Може да се отнася и за проблеми, които изобщо не са ваши, а на ваши близки. Тогава дистанцирайте се от такива, които не са ваша работа.  Помислете с какво сте се “зарамчили”?

Болка в стомаха се появява, когато не сте преглътнали и преработили, метафорично казано, нещо негативно. Не можем да смелим неприемливи чувства и емоции. Особено при децата това е индикация за силно нежелание, съпротива и страх, които не могат да бъдат изказани вербално по една или друга причина. 

Болка в горната част на гърба индикира липса на емоционална подкрепа. Може да се чувствате необичани и ако се чувствате самотни и сами, време е да се огледате за някой, който да е способен да задоволи тази нужда. Кой може да ни подкрепи емоционално тук и сега?

Болка в долната част на гърба/кръста, сакрала или опашна кост може да означава, че се тревожите прекалено много за финанси или ви липсва емоционална подкрепа точно в това отношение. Може би е време да поискате увеличение на заплатата или да направите по-добри финансови планове, които да ви помогнат да спестявате повече? Или пък да работите върху усещането за финансова притиснатост и тревожност за бъдещето?  Може би седите върху финансов проблем, който трябва да бъде адресиран? Такава болка се появява също когато носите голяма част от финансовата тежест на семейството или сте се “преработили”. За мен лично често е вярно последното. 

Болка в лакътя: съпротивлявате се на промени в живота си. Сменете посоката или помислете какви промени в живота отказвате да направите. Какво отказвам да променя, а знам че ми е време?

Болка в ръцете: ръцете са символ на връзката ни с другите. Задвижвате ли се достатъчно към другите, умеете ли да създавате нови приятелства или да възстановявате стари връзки? Имате ли достатъчно удоволетворителен социален живот? Можете ли да отворите ръцете си за другите? Какво сте сграбчили и не пускате?

Болка в тазобедрени стави: ако се страхувате да се движите, метафорично и буквално, това може да се манифестира в болка в тазобедрените стави. Липса на перспектива. Нарушен е балансът ви, чувствате, че залитате. Страх да извършите генерални промени и да вземете важно решение. При обща болка: усещане за липса на любов и подкрепа. 

Болки в ставите изобщо: както и при мускулите, болката в ставите отговаря за гъвкавостта. Отворени ли сте за нови начини на мислене, уроци и жизнени опитности? Или сте “зациклили” в ситуации, които вече не ви служат?

Болка в коляното: Мястото на егото и гордостта. Показва проблеми с “пречупването”, “приемането” и смирението да приемем нещата такива, каквито са. Външната част на коляното е свързана със собствения ни свят, докато вътрешната – с отношенията на работа, колеги, приятели и семейство. Позволявате ли на егото да доминира в живота ви? Гордостта не ви ли пречи повече, отколкото помага? Инат, подхранван от страха да не се “огънеш” и да изглеждаш слаб. 

Болка в глезените: Не си позволявате удоволствия и правото на удоволствие. Разрешавате ли си да се отдаде на удоволствията в живота или нещо ви спира? Прощавате ли си грешките и давате ли си право да грешите? Чувствате ли се виновни, когато си позволявате удоволствия?

Болки в стъпалото: Страх от бъдещето, от неизвестността и от това да “пристъпите” напред в живота. Липса на доверие в самите себе си, че ще се справите, че ще можете да “станете”, дори и да паднете. Умеете ли да стъпвате “здраво на краката си” и имате ли чувство за реалност?

Не забравяйте, тялото е последната инстанция. Домът на нашата душа, който ще бъде такъв до последния ни дъх. Грижете се за него, всякак. И ако имате проблеми с “декодирането” на вашата болка или тя не си тръгва, независимо какво правите, ще се радвам да бъда от помощ с всичко, което съм научила и знам. 

Светла Банкова, 

психолог и психотерапевт

0885 26 44 00

 

Here is a collection of places you can buy bitcoin online right now.

Хормони на щастието

cropped-Svetla.jpgХормони на щастието и… как да си ги набавим сами? Химия и хормони на щастието. 

Щастието не е крайна спирка. То е начин на пътуване.” Казал някой и аз му вярвам…

Питала съм се много пъти от какво се определя щастието? Може ли щастието да се унаследява, да се придобива или неговото ниво да се променя в резултат на промяна на някои неща от живота ни? Оказва се, че отговорът на всички въпроси е “ДА”!

Винаги съм вярвала, че хората, които се разболяват от всякакви болести (психически или физически) първо са били нещастни в някакво отношение. Или както казва историкът Дерин Макмахън, страдаме от уникалната съвременна болест “нещастието да не си щастлив”. Затова винаги първото, което търся като психотерапевт, е защо този човек се е чувствал нещастен, какво не му е било наред в живота изначално? Какво и защо е създало терена, ако мога така да се изразя, почвата, върху която да поникне неговата болест? Не съм аз първата, която си задава този въпрос, още Хипократ е казал: “Изследвайте човека, а не неговата болест”.  И аз разследвам. Защото знам, че щастливите хора не се разболяват. И няма да ми омръзне да го повтарям това твърдение, защото го вярвам.

Нарочих си да изследвам щастието. Самият процес на изследване ме направи по-щастлива. В безкрайните часове, когато седях зад компютъра и търсех научни доказателства за това, което ни прави щастливи, и аз ставах по-щастлива. Продавачката в магазина ми се усмихваше безпричинно, възрастният охранител в басейна, където плувам – също, полицаят на улицата (даже не ме спря при очевидно нарушение), случайни шофьори/ки ми даваха път, даже в НАП служителите ми се усмихваха любезно… Това вече ми дойде вповече :). Нещо работеше, което аз самата не разбирах все още. Не беше, защото съм руса, със сигурност. 🙂

После някак започна да просветва… Аз станах собственият си “щастлив” експеримент.

1-1251822250qf0nУчудващо разбрах колко много учени са посветили живота и кариерата си на това да изследват какво може да ни направи по-щастливи ТУК и сега, независимо от обстоятелствата. Независимо дали сме бедни, богати, образовани или не, в любовни връзки или не, с деца или не. Очевидно щастието на никой не зависеше от тези факти или само от тях. В една от най-бедните държави в света, Бутан, имат “Брутен продукт на щастието”. Вярно, че си хранят прасетата с марихуана, но те самите не я употребяват. Дали пък не е затова? В тази бедна държава има само една магистрала, няма почти никаква престъпност и самият им крал иска да бъде детрониран… Май не е това причината…

В търсенето на щастието виртуално се разходих до Холандия, за да посетя проф. Руут Веенховен, който се счита за европейският Професор по щастие и управлява единствения Институт по Щастие в Европа. Знам, че е смешно, но да, има и такъв. И открих много интересни неща! Както и какви изследвания правят колегите по щастие отвъд океана.

Според изследвания на Института по Невробиология, Психология и Икономика, САЩ кандидатът за „Ген на щастието“ е генът, досега свързван най-вече с емоционалните проблеми и депресията (или генът на депресията).

5-HTTLPR

Ролята на 5-HTTLPR и неговите вариации е в активиране производството на серотонин в зависимост от негативните или положителните емоции, които изпитваме. Как става това?

5-HTTLPR е също познат като протеинът, който транспортира серотонина обратно към клетките, след като неговото химично съобщение е било предадено. Тъй като серотонинът е важен невротрансмитер, свързан с намаляване нивата на хормоните на стреса в стресови ситуации, различните генетични вариации на 5-HTTLPR изглежда са свързани с разстройствата на настроението, вкл. депресията.

Индивидите с “къси” форми на този ген са по-податливи на депресия, особено когато става въпрос за стресови ситуации. Хората с по-дълга вариация на този 5-HTTLPR ген имат повече шансове за задоволителен и щастлив живот.

Някои изследвания сочат, че жителите на Дания и Холандия (които са едни от най-щастливите страни в света) в действителност имат най-малко на брой жители с “късата” форма на този ген.

Химия на щастието

Факт е, че хормони и невротрансмитери формират нашето ниво на задоволство, удоволетвореност и щастие и някои фактори от начина ни на живот могат да ги повлияят. И сега:

6 основни хормона и невротрансмитери, които влияят на щастието

Факт е, че хормони и невротрансмитери формират нашето ниво на задоволство, удоволетвореност и щастие. Начинът, по който живеем живота си, и нещата, които правим всеки ден, могат да повлияят на количеството и качеството на тези хормони!

Допамин

Този невротрансмитер движи системата за награждаване в мозъка. Ако получите например похвала в работата си, то вашият мозък получава силна доза допамин, който води до чувство за задоволство и най-общо – до щастие! Допаминът също е отговорен за действията, насочени към получаване на удоволствие. Как може да се повлияе на производството на допамин? Поставяйте си реалистични цели, при изпълнението на които винаги ще получавате инжекция допамин! Също така насочете вниманието си основно към дейности, които ви носят удоволствие!

Упражнение за повишаване на допамина

  • Направете списък с 12 неща, които обичате/обожавате да правите… и правете всяка седмица поне по 2 от тях!
  • Направете списък за месеца със супер реалистични цели – поне 5 на брой!
  • Слушайте любимата си музика!

Едно изследване от 2011, публикувано в  Nature Neuroscience на учени от  McGill University показва, че слушането на музика, която обичате (и особено тази, от която ви “настръхва” кожата) директно повишава нивото на допамина в кръвта и съответно усещането за щастие.

Серотонин

Този невротрансмитер за повишаване на настроението става известен от SSRI антидепресантите (селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина), чиято цел е именно да повишат нивото на серотонина в мозъка. Серотонинът също се увеличава значително, когато се чувствате важни и значими или когато си припомняте моменти на минали постижения.

Един от най-ефективните начини за естествено повишаване на тези нива е чрез всекидневни интензивни упражнения или фитнес.

Упражнение за повишаване на серотонина

1.Включете в своя график всекидневни 30 мин. упражнения – плуване, джогинг, колоездене, разходки, аеробни упражнения и др.

2. Поискайте си утвърждаване от близки и значими хора! Попитайте например любимия дали готвите добре или как ви стои новата прическа, вашата най-добра приятелка – как изглеждате в новата рокля и т.н. И още по-лесно ще стане, ако преди това сте им дали вие някакво утвърждаване или комплимент.

3. Искате допълнителна инжекция серотонин? Идете и постойте на слънце за около 20 мин. Кожата ви абсорбира UV лъчи, които спомагат за производството на Витамин Д и серотонин.

Окситоцин

Както невротрансмитер, така и хормон, той често е наричан “любовният хормон”. Учени от Университета Клермонт в Калифорния са установили, че този хормон има по-голямо значение за жените, отколкото за мъжете и има изключително влияние върху усещането за щастие. Той се увеличава, когато прекарваме време с любимите хора, както и когато извършваме някакви добри дела. Как да си повишим този хормон сами?

Окситоцинът е важен при раждане и може да бъде изкуствено доставен с цел ускоряване на процеса на  самото раждане и увеличаване на контракциите, както и кърменето. Този хормон също е свързан с възпроизводствените органи, както при жената, така и при мъжа. Неговото количество се увеличава при оргазъм (независимо по какъв начин е постигнат) като завишените нива остават в организма още известно време и стимулират мускулатурата на половите органи, което спомага за свързването на яйцеклетките със спермата и съответно опосредства процеса на оплождане.

Окситоцинът също опосредства социалното поведение и как да се държим с противоположния пол. Научно е доказано, че хора с ниски нива на окситоцин са промискуитетни, докато високите нива на окситоцин допринасят за моногамни отношения между хората. Окситоцинът също е наречен “елексир на доверието” и “хормон на обвързването”. В този смисъл вашият партньор може и да изневерява просто защото има ниски нива на оскитоцин :).

Упражнения:

  1. Инвестирайте във взаимоотношения: Много хора правят грешката да отделят време, енергия и усилия в постигането на материални неща, забравяйки, че те са точно такива: материални. Но едва ли с нещо материално може да се радвате на празниците или да се гушнете в тях, или да поплачете пред тях и те да ви утешат. Само хората, с които имате добри отношения, могат да го направят за вас, така че инвестирайте своето време и енергия в значими за вас отношения.

2. Обадете се на 5 човека, с които сте загубили връзка напоследък, но бихте искали да сте по-близки (приятели, роднини, бивши колеги). И ако е възможно, прекарайте “качествено” време с тях, особено с партньора си.

3. “PAY IT FORWARD”. През следващата седмица направете 5 добрини без да очаквате благодарност или награда. (старайте се да са различни за по-добри резултати).

4. Прегръщайте, гушкайте, дръжте за ръце, потупвайте по рамото, масажирайте се повече. Позволявайте си и целете повече физически контакт с партньора, детето или вашето домашно животно.

boy-laughing

Ендорфини

Ендорфините са ендогенни, опиоидни и полипептидни съединения или невротрансмитери. Те се произвеждат от хипофизната жлеза и хипоталамуса най- вече по време на аеробни силови упражнения, физическа възбуда или оргазъм.

Ендорфините също са естествени болкоуспокояващи, които се отделят като контрафункция на стрес и болка. Те имат действие подобно на морфина и действат като аналгетик и седатив, като намаляват усещането за болка.

Как да увеличим ендорфините?

  • Люти чушки – лютите чушки и изобщо лютивите храни са един от начините да намалим болката и да увеличим този невротрансмитер.
  • Шоколад… Някой случайно да не обича?
  • Смях – гледането на комедии, смешни клипове, вицове и изобщо както и да е продуциран смях увеличава тези хормони.
  • Секс
  • Ароматерапия – особено ванилия и лавандула, според изследвания в тази област.

Естроген

Помага за образуването на серотонин и ви предпазва от раздразнителност и тревожност като поддържа настроението ви стабилно. Естрогенът намалява в менопаузата, както и при прекалено голяма физическа активност или тютюнопушене. Дисбалансът на прогестерон/естроген преди менопаузата също негативно афектира настроението. Управлението на стреса може да ги балансира, тъй като хормонът на стреса кортизол значително влияе върху тях.

Упражнение:

Медитирайте редовно, тъй като е установено, че 30 мин. медитация на ден в продължение на 8 седмици може значително да повлияе на нивата на стреса. И не само!

Всякакви дейности, свързани с намаляване на стреса влияят положително на този хормон: гореща вана, масаж или йога.

Прогестерон

Помага за заспиването и изобщо за добрия сън, влияе благоприятно на тревожността, раздразнителността и внезапните промени на настроенията. Нивата на този хормон спадат значително, когато жените навлязат в пре-менопауза (35-40 год.), но това също може да бъде повлияно от неправилно хранене и прекалено високи нива на стрес.

Упражнение:

Отнесете се сериозно към това, с което се храните, и как се храните, колко спите и как точно управлявате стреса в живота си. Избягвайте мазнини и захар, тъй като те влияят на нивата на този хормон, и изобщо яжте повече “живи” храни.

Искренно се надявам тези упражнения за чисто химическо стимулиране на хормоните на щастието да спомогнат да се чувствате по-щастливи. Ако не са достатъчни:

Група по щастие:

Всеки последен четвъртък на месеца.

Първо събиране: 28 януари, 2016

Място: Гр. София, Родопски извор №53;

Час: 7:30; Цена: 30 лв.

За записване: 0885 26 4400

Светла Банкова, психолог и психотерапевт

Какво знам със сигурност?

Можете да бягате от себе си много, много дълго време. Може да сте женени или да сте с грешния човек десетилетия,  да претендирате и да се преструвате, че всичко е наред. Може да се преструвате, че обичате работата си някъде наполовина. Може да се криете зад грешни кариери, квадратни метри и коли, големи LCD телевизори и екзотични ваканции. 

Нo никога не можете да избягате от усещането за фалш. 

Евентуално животът ще ви предложи огледало, за да видите собствената си истина. 

И ако вие сте били фалшиви, игнорирали ли сте мислите и чувствата си или емоционалния си GPS, тогава алармата за събуждане може да е доста жестока. Тази аларма, най-общо казано, често идва под формата (или поне така изглежда на повърхността) като някаква загуба: загуба на работа, на връзка, на това как изглеждате или на каквото и да е външно нещо, което вие използвате, за да придадете стойност на собственото си АЗ. И когато задълбаете надълбоко, “изслушвайки” всяка ситуация на провал, непременно ще видите образа на една изкривена истина. 

Аз знам, че всеки се опитва да бъде човек на тази земя и да покаже най-доброто човешко от себе си. Но понякога преценката ни се замъглява, ставаме роби и последователи на неща, които не са нашето най-истинско “нас”. Защото нашите човешки черти могат да тържествуват само когато сме били истински себе си. 

Работата ни на земята е да бъдем това, което наистина сме. Да изживеем тук най-чистата форма на себе си, да бъдем честни към себе си, към истинския ни “Аз”, който е нашият най-верен образ. 

Всичко останало е един фалшив живот. 

Да бъдем автентични е най-голямата ни награда. Защото чрез автентичността ние изпълняваме нашата човешка мисия, а това е да сме истински. 

 Светла Банкова,
психолог и психотерапевт
0885 26 44 00

Психиатрия и храна

Хранителна Психиатрия

Хранене при депресия и тревожност

Може ли това, с което се храним, да влияе на това как се чувстваме? Вярно ли е, че ние сме това, което ядем? Множество изследвания вече потвърждават, че това, с което се храним, до голяма степен определя и как ще се чувстваме в чисто психологически план. Депресия, тревожност, отпадналост, вялост, липса на енергия, “задръстен мозък” и проблеми с паметта? Да видим какво ядете!?vegetable-girl

Моника е сaмо на 27 години, но се чувства на 80: мисленето й е замъглено, раздразнителна е и изморена през цялото времe. Моника изпитва пристъпи на силна тревожност, които стават все по-чести. Диагностицирана е с генерализирана тревожност, но лекарствата, които са й предписани, до много малка степен облекчават симптомите, така че тя започва да търси помощ другаде. Решава да направи драстични промени в диетата си – спира захарта, червеното месо и обработените зърнени храни и превключва към по-средиземноморска диета като се фокусира най-вече върху зеленчуци, плодове и риба. Започва да вижда подобрение в състоянието си в рамките на няколко седмици, и днес, три години по-късно, тревожността и депресията напълно са изчезнали. Моника споделя: “Никога не съм се чувствала удобно и сигурна в живота си, сега това обаче е факт.”

Д-р Ева Селхаб от Харвардския университет и клиничен сътрудник по медицина в Института Бенсон-Хенри в болницата в Масачузетс споделя, че източната медицина от хилядолетия предписва диетични промени за облекчаване на физически и психични заболявания и тепърва западната медицина започва да го прави като значителен брой научни изследвания показват, че храните, които консумираме, афектират нашето психично здраве. Практически има толкова много научни изследвания в тази област, че вече е открита една нова специалност: хранителна психиатрия.

“В продължение на векове в психиатрията се шири идеята, че психиката е отделна от тялото – че психични заболявания като депресията, например, съществуват само в мозъка и това, с което храним тялото, няма никакво значение”, казва Феличе Джака, професор в Медицинския Университет Деакин в Мелбърн, Австралия, който фокусира работата си върху въпросната хранителна психиатрия. “Но изследванията през последните 10 години показват, че психичното здраве е част от цялото и не могат да бъдат разделяни”.

Например, едно изследване на няколко хиляди жени в Австралия, които се хранят повече с плодове и зеленчуци, необработени меса и зърнени храни показва, че те е много по-малко вероятно да бъдат диагностицирани с депресия, тревожност или биполярно разстройство. Други две независими изследвания в Норвегия и САЩ потвърждават горните изследвания. Досега най-силна корелация е открита при депресията, но някои изследвания показват, че тази корелация е валидна и за заболявания като тревожност, деменция, шизофрения и разстройство на вниманието. В крайна сметка, ако “не ядем правилните храни, ще се чувстваме зле”, подчертава авторът на „Диета на Щастието“,  д-р Дрю Рамзи.

И така…. Какво ядете? Как храната афектира настроението Ви?

Като всяка друга част от тялото, мозъкът ни също е свързан с храната, която консумираме. “Емоциите тръгват от биологията, с две нервни клетки, които си взаимодействат, и тези нервни клетки са направени от хранителните вещества в храната ни”, казва Рамзи. Вашето тяло не може да произвежда невротрансмитера серотонин без желязо и триптофан или да произвежда миелин, мазните вещества, които изолират мозъчните клетки, без витамин B12 (който присъства най-много в морските храни, говеждото и млечните продукти).

Ясно става защо зареждайки тялото с качествено гориво под формата на храна спомагаме тялото да работи добре от пръстите на краката до върха на главата… Но не само това. Някои изследвания показват как и някои хранителни добавки могат да повлияят на състоянието на психиката ви. Например плъхове, хранени с богати на мазнини и рафинирана захар храни показват намалени количества на невротрофини в мозъка и учените подозират, че подобно нещо се случва и при хората, които обичат захарта. И това е проблем, тъй като невротрофините спомагат за растежа на нови мозъчни клетки в хипокампуса, част от мозъка, която е свързана с паметта. Също така е установено, че хипокампусът е по-малък при хората в депресия, но пораства отново, когато депресията бъде третирана и излекувана. Така че храненето с храни с ниско съдържание на захар може да повлияе на депресията, най-малко частично, базирайки се на установения ефект на невротрофините върху хипокампуса.

Кислородният стрес върху мозъчните клетки също има влияние. Тъй като мозъкът изгаря огромни количества глюкоза, за да произвежда енергия, много подобно на начина, по който горите бензин в колата и има пушек, така и когато горите гориво в мозъка, то има вид на “газове” – това са свободните радикали. С времето тези свободни радикали могат да увредят клетките и това се нарича кислороден/ оксидативен стрес. Мозъчните клетки и сигналите, които си изпращат една на друга, са част от това, което създава настроението и емоцията. Така че, ако клетките не са здрави или са повредени, сигналите, които изпращат, са вяли и нередовни и вие се озовавате със заболявания като депресия и тревожност. Антиоксиданти като витамин С, Е и бета каротин, както и флавоноиди като quercetin (кверцетин) и антицианиди (например в тъмните плодове като боровинки), е доказано, че предпазват и лекуват оксидативния стрес.

Молекулите в храната също афектират гените чрез т.нар. епигенетика. Изследвания показват, че флавоноидните антиоксиданти в продукти като черния шоколад и определени зеленчуци, цинк от мидите или омега-3 киселини всъщност променят начина, по който се държат гените. Следователно, ако имате генетична предразположеност към депресия, диетата ви може да намали или увеличи риска от развитие на това заболяване.

Бактериите в стомаха също имат доста роли за запазване на психиката здрава. Обвивката на стомаха действа като бариера за токсините и подпомага храносмилането като същевременно пречи до мозъка да достигат вредни вещества, а в същото време тялото получава необходимите си хранителни вещества. Но когато стомахът е претоварен с грешни храни (преработени захари, обработени меса като салами и наденици и въглехидрати от бяло брашно), то тогава той се възпалява, а ние знаем, че възпалененията са свързани с някои разстройства на настроението, включитено депресия.

Един друг начин, по който бактериите в стомаха подпомагат мозъка, е чрез синтезиране на много невротрансмитери, такива като серотонин и допамин. Едно проучване от 2011 година на Университета в Макмастер, Онтарио, Канада установява, че промяната на баланса на стомашните бактерии не само променя нивата на тези химикали в мозъците им, но също причинява и значителни промени в поведението: мишки, които по начало били срамежливи, започнали да се държат доста наперено и предизвикателно, което предполага промяна в нивото на тревожността им. Вярно е, че учените все още не могат да установят как точно стомашните бактерии влияят на неврохимията на мозъка, но е повече от сигурно, че правилната диета произвежда “правилните” стомашни бактерии, а тези бактерии могат да повлияят положително на мозъка ни до дни.

И така… какво ядете? Храни срещу депресия и тревожност.

  • Отворете хладилника и погледнете рафта точно на нивото на очите ви. Това са продуктите, които по правило най-много ще консумирате, защото са най-лесно достъпни и са буквално “пред очите ви”. Решение: сложете там “живи” продукти, плодове и зеленчуци, които са доказано полезни за вашето здраве и настроение.
  • Предпочетете “жива храна” пред сготвено. Българинът има традицията да “пре-готвя” манджите си, при което всички полезни витамини и минерали са унищожени докато стигнат до тялото ни. Спрете да пре-готвяте и яжте повече жива храна.
  • Преди да се отправите към психиатъра, за да ви изпише лекарства за тревожност или депресия, въведете нов хранителен режим, включвайки хранителни продукти, които са полезни за тялото и мозъка ви. От особена важност са храни богати на Омега-3 киселини – спанак, спирулина, риба, ленено семе. 
  • Пийте много вода и билкови чайове, избягвайте безалкохолни напитки. Не е толкова трудно, аз го правя от години. Пък също е доказано, че ефектът на жълтия кантарион е почти подобен на някои антидепресанти, както и че маточината помага при безсъние. 
  • Не пушете. Тревожността се подклажда от цигарите, не се намалява.
  • Спортувайте по минимум 30 мин. на ден. Когато стане навик, не е толкова трудно.
  • Пиите пробиотици. Те със сигурност ще укрепят имунната ви система и стомаха. 
  • Ако вече имате проблеми със стомаха или имунната система, преминете на безглутенова диета поне за 6 месеца, за да заздравите обвивката на стомаха.
  • Медитирайте! Медитацията има над 40 ползи за вашето здраве, не я пренебрегвайте (подробности ще следват в друга статия).

И ако тази статия ви е убедила колко важно е какво ядем, за да се чувстваме добре, значи струвало си е да я пиша!:) А ако имате нужда от по-подробна консултация за това как храната влияе върху психиката ви, не се колебайте да се свържете с мен. 

Успех!

Светла Банкова

0885 26 44 00

13 научни метода, които ще ни направят по-щастливи

13 научни метода, които ще ни направят по-щастливи. Дисекция на щастието.

Щастието не е крайна спирка. То е начин на пътуване. Не знам кой го е казал, но е вярно. То е начин на живот, житейска философия и възможност да изпиташ всички емоции, които животът ти предлага. Дали хората се раждат щастливи или стават такива?

Stastie12

Според много проучвания за щастието и най-вече тези на д-р Соня Любомирски, професор от Калифорнийския университет (наричана още Д-р Щастие) щастието е 50 % в нашите гени, 10 % се определя от средата, в която живеем и от независещи от нас фактори; а 40% – от нашите съзнателни действия и мисли. В 10-те % учените включват неща като липса на свобода, някакво тежко психическо заболяване или изключителна бедност. С други думи казано, ние имаме 40% (поне) контрол над своето щастие и можем да променим т.нар. “генетично зададена точка на щастие”, която всички притежаваме.

Как и какво обаче е щастие? Пожелаваме си го на рождени дни, празници и всякакви радостни поводи. Но никой не си задава въпроса какво е това чудо, наречено щастие?  Защото, ако не знаем какво е, ние можем да гоним цял живот някакви призраци и никога да не ги стигнем!Happiness1Edited1

Според учените щастието най-често се определя като “чувството, че животът ни е стойностен и пълен, усещането за радост, удовлетвореност и благополучие в комбинация със субективното усещане, че животът ни е добър, смислен и полезен”.  Казвам “субективно”, защото всеки си има свое мерило дали животът му е смислен и полезен. Има хора, на които, обективно погледнато, всичко им е наред и няма причини да не са щастливи. Въпреки това те се чувстват нещастни и сякаш все нещо не им е наред. Обяснението се състои в това, че ние, хората, притежаваме така наречената “хедонична адаптивност”, която ни спасява да не полудеем в моменти на големи трагедии: смърт на близки, катастрофи, войни и бедствия. “Хедоничната адаптивност” ни помага да оцелеем и скоро да се върнем на нивото на личната си “точка на щастие” от преди трагедията. Но също тя е виновна и да не се чувстваме перманентно по-щастливи, ако получим придобивки, за които сме мечтали: материални – като нова кола или по-голямо жилище, голяма сума пари или повишение в работата, раждане на дете или сключване на брак. Тази “хедонична адаптивност” ни връща обратно на нашето генетично зададено ниво на щастие, както и при негативните събития, които ни се случват.

Как обаче може да се промени тази “точка на щастие”, за да можем да се радваме на живота такъв, какъвто е, независимо от материалното си състояние и обстоятелствата? “Учените на щастието” са стигнали до няколко извода за това как може да бъде променена “точката на щастие”, а аз съм добавила някои свои, които също знам, че работят:

  1. Изразявайте благодарност и признателност. Бъдете благодарни за това, което имате, казвайте често “благодаря”, дори и за дребни неща. А един път в седмицата седнете и напишете за какво сте благодарни през изминалия период, дори и за най-незначителните неща.
  1. Практикувайте “актове на доброта”. Пуснете някой на опашката да мине пред вас, дайте път, помогнете на възрастен да се качи, отворете вратата на някого, чиито ръце са заети, направете неочакван подарък на близък, направете комплимент, усмихнете се, помогнете просто ей така… Тези “актове на доброта” подобряват нивата на серотонина и увеличават имунитета – според някои изследвания в тази област.
  1. Научете се да се справяте и с негативните неща, които ви се случват, тъй като ние нямаме контрол над повечето от тях. Не можем да ги избегнем, но можем да изберем как да гледаме на тях. Изберете да гледате на тях като на предизвикателства, които правят живота ви по-интересен или по-предизвикателен. Приемете, че те са част от живота, защото, както е казал Юнг, “Думата “щастие” би загубила смисъла си, ако не се балансираше от тъгата”.
  1. “Отглеждайте” позитивно мислене и оптимизъм. Негативното мислене е лесно и при това заразно. Понякога се изискват доста усилия, за да се превъзпитате да мислите и да гледате положително на живота – такъв какъвто е – и да бъдете просто оптимисти. Обградете се с положителни хора и забравете “негативистите”.
  1. “Осиновете” вярването, че няма “грешки”. “Грешните” Решения, които си мислим, че сме взели, или можем да вземем, всъщност отварят други пътища в живота, нищо повече. И ако искате да си го докажете, върнете се към онези “грешни” решения, които смятате, че сте взели преди, и вижте какво добро е произлязло от тях, защото такова ще намерите, сигурна съм.
  1. Научете се да прощавате. Всичко може да бъде простено рано или късно. Прощаването не е равно на забравянето. Прощаването е важно не толкова за тези, на които прощавате, а за вас и за вашия собствен вътрешен мир. Не забравяйте обаче, че прошката е процес, а не еднократен акт или решение.
  1. Практикувайте “презумпция за невинност”. Приемете, че в 99.9% от случаите хората правят или не правят неща, казват или не казват неща по свои собствени причини, които нямат нищо общо с вас, т.е. оперирайте се от презумпцията за виновност и злонамереност, защото те не искат всъщност да ви навредят.
  1. Наслаждавайте се на момента “тук и сега”. Запомняйте моментите на щастие, които сте изпитали, и после се връщайте към тях. Човек запомня не толкова събитията, колкото емоциите, които е изпитал, и връщането мислено към тях моментално може да повиши “нивото на щастие”.
  1. Инвестирайте в банковата сметка, наречена “взаимоотношения”. Много хора правят грешката да отделят време, енергия и усилия в постигането на материални неща, забравяйки, че те са точно такива: материални. Но едва ли с нещо материално може да се радвате на празниците или да се гушнете в тях, или да поплачете пред тях и те да ви утешат. Само хората, с които имате добри отношения, могат да го направят за вас, така че инвестирайте своето време и енергия в значими за вас отношения. А добрите взаимоотношения повишават т.нар. “хормон на любовта”, окситоцин.
  1. Посветете живота си на значителни цели. Значителни за вас, не непременно за другите. Когато хората нямат цели в живота си, то животът им става пуст и безсмислен, да не говорим, че понякога ги “хвърля” и в паника. Целите са тези, които ни движат в живота и го правят смислен. А наградата, която получаваме, когато постигнем целите си, повишава друг хормон на щастието, наречен допамин.
  1. Занимавайте се с духовни практики. Душата на човека има нуждата да бъде хранена също толкова, колкото и тялото му. Интересувайте се и пробвайте различни духовни практики докато намерите тези, които ви “хранят” и най-добре отговарят на вашата душевност.
  1. Медитирайте редовно. Това е единственото безплатно лекарство, което имате винаги подръка. Научно е доказано, че медитацията има над 40 ползи, някои от които са: повишаване на концентрацията и паметта, намаляване на тревожността и негативното мислене, увеличаване на нивото на серотонина, подобряване функцията на имунната система, помага при безсъние, прави ни по-търпеливи, по-креативни и по-продуктивни, намалява нервното напрежение и кръвното налягане и т.н.
  1. Ангажирайте се с физическа активност и спорт. Излишно е да казвам, че само 30 минути упражнения на ден подобряват настроението, повишават енергията, правят ни по-здрави, повече оптимистични и по-продуктивни. Спортът повишава по естествен път нивото на серотонина, който се използва при производството на почти всички антидепресанти.

Какво знам със сигурност:

Пишейки горните “методи за повишаване на щастието”, знам, че те колкото и лесни да изглеждат, не са толкова лесно осъществими. Те понякога ще изискват цялостна промяна на начина на живот, на мисленето ни и на това как изобщо гледаме на щастието. Това е работа и самодисциплина, а понякога изисква и помощта на психотерапевт.

Знам също, че по-щастлив може да бъде абсолютно всеки, стига да си го постави за цел. Но първото и основно нещо е вземането на това трудно и важно решение: “Да, аз искам да бъда по-щастлив и ще направя всичко, за да го постигна, защото го заслужавам”.

Светла Банкова

психолог и психотерапевт

0885 26 4400

За страстното аржентинско танго

За страстното аржентинско танго и за странностите в него

Много е изречено и писано за аржентинското танго (съвсем плахо и любителски), а аз за себе си разбрах едно: аржентинското танго не е ничие. То е на всеки. Всеки има свой собствен поглед и усещане за този уникален и различен танц. И така както някои ходят в църква например, молейки се, а други влизат в храма, за да ги видят; така и при тангото – някои влизат като в светая светих, а други – за да се покажат.

За тангото много се казва и пише и в годините, и в момента по света: снимки, клипове, конкурси, фестивали, школи… Страст ли е или любов; терапия или развлечение?

От всичко, което съм чела, чула и научила и от личен опит на дансинга:

Музиката увлича, приобщава, извисява, възпитава. Ако не ти трепва сърцето, когато слушаш „Por una cabeza”, „Pobre flor”, „Libertango”, „Para una armonica”, значи си мъртъв, казва Капка Касабова (заглавията са избрани произволно от мен).

Наскоро тангер ми сподели: “Не се вълнувай толкова, тангото е приключило в 50-те години на миналия век!” Въпреки констатацията си той продължава да идва на милонги и да танцува. Друга дама сподели, че й писнало да я свалят, вместо да танцуват с нея – и тя идва редовно, независимо от разочарованието си. Изтъркан стана вече изразът, че танго е начин на живот…

Но кое кара всички тези хора, наречени тангерос – да идват, ако не всяка нощ, то поне два-три пъти седмично на дансинга? Каква е тази страст, странност, магия, която ги държи часове наред будни и бродещи в кръг?

Колкото тангерос да попитаме, толкова различни отговори ще получим и пак няма да имаме пълна картина.

Навремето, когато танго се е зараждало в покрайнините на Буенос Айрес, буйни страсти са го съпровождали: сцени на ревност, проблеснал на пристанището нож, пронизителен писък, а защо не и смърт… Мрачни истории за неосъществена любов; облени в кръв легенди; буен младеж, готов да умре за любимата си… изпълват танго-песните, стигнали до нас. Разбира се, има и закачливо-игриви „милонгити”, носещи настроение и радост – като в самия живот. Не може всичко да е само страдание и мъка.

Днес местата, където се изпълнява аржентинско танго – т. нар. милонги: бални зали в ретро стил, физкултурни салони и спортни площадки, читалища, заведения, апартаменти, паркове и сцени – са запазили по малко от духа на онова време и онази култура, обозначени с простото „портеньо”. То е прескочило десетилетията, преминало океана и различията и някак се е вселило и в европееца, и в азиатеца, и в балканските ритми (танго прекрасно пасва на Костурица и успешно може да се танцува на „Едерлези” например).

Днес трудно ще видите изваден нож, но често ще срещнете отчаяна самотна дама, която си цъка нещо на мобилния; или отегчен кавалер, комуто се разминават очакванията с реалността. Сред разгорещената от танци атмосфера ще блеснат зад нечие ветрило ревниви очи; а напрегнете ли слуха си, може да доловите и недотам любезни фрази.

Повечето танцуващи от години знаят кодекса на доброто поведение – танцува се винаги в кръг в обратна на часовниковата стрелка посока на дансинга; не риташ и не блъскаш другите двойки; спазваш дистанция между предишната и следващата двойка; не правиш сложни фигури и не замяташ крака на препълнен дансинг (в миналото подобни кавалери са били изгонвани от дансинга, буквално ритани по кокалчетата)…

Днес можем да видим добре танцуващ тангер с разпрани дънки и сандали да води красива елегантна дама в ритъм; ще срещнем и с две глави по-висока дама от кавалера си в странно равновесна поза; нерядко танцуващите са две дами (едната от които води, разбира се, изпълняваща ролята на кавалер); или пък двама кавалери – единият водещ, другият следващ, като по време на самия танц разменят ролите си. Тук няма нищо “страстно” и нищо сексуално. Това е танго.

Но нека оставим за малко дансинга и да огледаме залата. Тангерос в очакване да бъдат поканени или изчакващи началото на следващата танда, за да поканят, са понякога по-интересни от танцуващите в момента. Огледате ли се внимателно в тях, ще усетите заредения с очакване въздух. Ще срещнете кръстосани погледи, отметнати встрани глави или едва доловимо кимване (кабесео). Зле прикрита усмивка, подръпване на презрамка, прегръдка – най-важният елемент. В първите един-два такта двойката сякаш замира – очите се притварят и двамата са в слух… Изтръгва се звук на бандонеон или китара, който кара въздуха да затрепти. Стъпка ведно и встрани – танго! И… “nada mas”…

Цветелина Милчова Стефанова

 

Когато “паниката” ни хване за гърлото… има изход!

_MG_902112

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Случаите по-долу са истински, но имената, както и някои други детайли, са променени с цел запазване на самоличността на клиентите.

Мария (32 г), се буди почти всяка нощ, само няколко часа след като заспи, със сърцебиене, стегнато гърло, чувство, че се задушава и силен страх, че умира. Няма представа защо и откъде идва всичко това, но усещането е смазващо. Като след кошмар, само че такъв няма.  Не успява да заспи до сутринта и броди из къщата с надеждата, че може да се върне към съня си и да поспи поне малко. Но страхът я държи будна. Сутринта се чувства като пребита, без всякаква енергия и едвам отива на работа, където не може да свърши почти нищо от задълженията си. Вече няколко пъти шефът й я привиква и я заплашва с уволнение. И така, докато вече няма сили и решава да отиде на лекар, за да провери дали няма сърдечен проблем. За щастие няма и лекарят я насочва към психотерапевт.

PanicaРосен (38 г.), мениджър в търговска фирма, споделя, че внезапно изпада в силни пристъпи на безпокойство и страх, при които ръцете и краката му изтръпват, получава силно сърцебиене, изпотява се и му се гади. Ръцете му треперят докато говори. В началото тези епизоди били не толкова силни и бързо преминавали, но напоследък зачестили и ставали все по-упорити. Страхува се, че тези епизоди може да се случат пред подчинените му и може да загуби работата си. Мисли си, че полудява, особено след като тези паники го връхлитат изневиделица и без всякаква причина. Има чувството, че това някак не се случва на него и той не е напълно там (деперсонализация).

Валя, 45-годишна, счетоводителка, семейна, с две деца, споделя, че на няколко пъти изпитвала чувство на задушаване, паникьосвала се и не знаела какво да прави. Сърцето й сякаш ще излезе от гърдите и я обхваща неописуем страх, че умира. Стягането в гърдите и липсата на въздух допълнително влошавали положението. Напуснала работа, защото не можела вече да издържа на мисълта, че “това може пак да й се случи”, а вкъщи смятала, че ще бъде по-спокойна. Но не станало. И така, вече 3 години, паниките не си отивали, а напротив, положението ставало по-зле. Мъжът й подал молба за развод. 

Мария, Валя и Росен са жертви на така наречените “панически атаки”, или “паническо разстройство”. За щастие тези случаи имаха благополучен край. 

“Паническите атаки” не дискриминират: те могат да дойдат при хора от всякаква възраст, млади или стари, мъже или жени, богати или бедни, успешни или не. 

Диагноза “паническо разстройство” (съгласно DSM V) може да се сложи, ако сте имали:

Паническо разстройство (включва паническо разстройство с или без агорафобия)

  1. Повтарящи се, неочаквани панически атаки
  2. Поне една от паническите атаки е последвана в рамките на един месец (или повече) от едно от следните условия:
  • Силна тревога или опасения, че ще се получи нова паническа атака или последствия от нея (загуба на контрол, страх от инфаркт, страх че полудяваш)
  • Значително маладаптивно поведение свързано с паническата атака (например поведение, насочено към предотвратяване на такива атаки, като например да не правите физически упражнения или да не посещавате непознати места заради опасения да не би да ви се случи отново).
  1. Паническите атаки не се дължат на физиологични ефекти от вещества (лекарства или наркотици) или на някакво общо медицинско заболяване, напр. хипертиреоидизъм, сърдечни заболявания и др.
  2. Паническите атаки не са резултат от симптоматика, свързана с други психични заболявания, напр. социална фобия, посттравматично разстройство, обсесивно компулсивно разстройство, тревожно разстройство на разделянето, общо тревожно разстройство, специфична фобия.

Паническите атаки се дефинират като период на интензивен страх, при който най- малко 4 от общо 13 дефинирани симптома е необходимо да присъстват, и продължават около 10 минути от започване на симптоматиката.

  • Сърцебиене, прескачане на сърцето или повишен сърдечен ритъм
  • Изпотяване
  • Треперене или тресене
  • Усещане за “недостиг на въздух” или задушаване
  • Усещане за задавяне/задушаване
  • Болка в гърдите или дискомфорт
  • Гадене или стягане в корема/дискомфорт, дори повръщане
  • Усещане за замаяност, нестабилност, обърканост, губене на съзнание.
  • Чувство за нереалност (дереализация) или “откъсване” от себе си.
  • Чувство за загуба на контрол или чувство, че полудяваш.
  • Страх, че умираш.
  • Изтръпване или боцкане (парастезия) или вдървяване на крайниците
  • Студени или топли вълни

Внезапните епизоди на безпокойство и силен страх се появяват неочаквано, без всякаква причина. Паниката обикновено има пик от няколко минути (обикновено 10-15 мин.), т.е. тя е краткосрочна като преживяване, въпреки че има случаи, при които се връща на “вълни” за период до 2 часа, но с по-слаб интензитет.

Паническото разстройство е разстройство на тревожността. Вярно е, че почти всеки човек е изпитвал през живота си един или два панико-подобни епизоди и ако сте от тези хора, може никога повече да не получите такъв. Но когато те се засилват по брой и интензитет, време е да потърсите помощ, преди да сте развили и агорафобия (която може да е придружаваща паническото разстройство) или преди да сте развили т. нар. предварителна тревожност (т.е. силен страх да не получите нов пристъп).

Диагнозата “паническо разстройство” се поставя само след изключване на чисто медицински причини като: хипертиреоидизъм, хипоглекемия, реакция на прекомерен кофеин или отказване от алкохол, транквиланти или седативи; синдром на хипервентилацията; пролапс на митрална клапа, предменструален синдром и смущения във вътрешното ухо (когато водещ симптом е световъртеж и замайване). Повече за тях ще бъде написано в последваща статия. 

Иска ми се да вярвам, че само това са заболяванията, които трябва да се вземат под внимание за диференциалната диагноза и които могат да предизвикат панически атаки и подобни симптоми, но това не е така. За съжаление има и някои други, които макар и рядко, могат да доведат до такива симптоми: тумор на надбъбречните жлези, белодробна емболия, синдром на Кушинг, дефицит на калций, магнезий, ниацин, витамин В12, сърдечна аритмия, синдром след комоцио и др. Така че не се сърдете на психотерапевта, когато започне да ви задава всякакви медицински въпроси или ви изпрати при личния лекар за предварително отхвърляне на  горните диагнози. Работила съм с хора, които са изпитвали подобни на панически атаки, а се е оказвало, че имат хиперфункция на щитовидна жлеза и при внезапно освобождаване на големи количества тироиден хормон се стига до панико-подобни симптоми. В този случай съпътстващите заболявания се лекуват едновременно докато тече психотерапията, за да има най-добър резултат.

Често ме питат: “Ама защо аз ги получавам тези панически атаки, защо точно на мен се случва? Какво лошо съм направил, за да заслужа такова наказание? Ще умра ли?”

Отговорът е: Нищо лошо не сте направили и това не е някакво “божие наказание”. Не, няма да умрете от паническо разстройство, по принцип паническите атаки не са опасни. А защо на вас се случва ли? Затова може да има доста причини, но науката все още, разбира се, не е единодушна по въпроса.

Причината обикновено не е само една, при чието отстраняване ще се елиминира и проблемът. Нека видим следните възможни причини или комбинацията от тях, които науката познава досега:

  1. Наследственост. Не ме разбирайте, че паническото разстройство някак си се наследява от майка ви или баща ви. Наследява се предразположеността към тревожни разстройства или типа нервна система. Тревожна майка е много вероятно да отгледа “тревожно” дете. По-късно в живота ви трябва само един хроничен стрес и някакво травматично събитие, което да отключи тревожността в някоя от нейните форми вече като диагноза. 

Проклятието на 17-та хромозома за разстройствата на тревожността

На чисто биологично ниво отговорен за тревожността е генът за пренасяне на серотонина в хромозома 17, който може да е с къса или дълга разновидност. (Късата разновидност е свързана с амигдалата, която отгововаря за мигновеното бягство при опасност, застрашаваща живота). Ако сте късметлия да носите късата разновидност в гените си, то тогава вие сте по-уязвими за стреса, има доста по-голяма възможност да развиете тревожност и като капак на всичко сте по- неподатливи на SSRI (селективен инхибитор на реабсорбцията на серотонина), т.е. лекарства като Zoloff и Paxil едва ли ще ви подействат успешно. Но това е само биологичната част. Паническото разстройство НЕ се дължи само на биологични причини. 

  1. Условия в ранното детство и тип родителско поведение. Прекалено предпазливи родители (облечи се да не настинеш!), свръхкритични и с особено високи стандарти (искам от теб само шестици!), такива, които потискат своите чувства и изискват същото от децата си (какво си се разревал, истинските мъже не реват), перфекционисти и особено консервативни (какво ще кажат хората!); такива, които, без да искат, са създали емоционална несигурност и зависимост в децата си… Всички изброени могат да допринесат за израстването на тревожни личности. Но това пак НЕ е единствената причина за паническото разстройство. 
  2. Стресови ситуации или хроничен стрес: загуба на работа, някаква сериозна промяна в живота, перманентно потиснати чувства и емоции, липса на самоувереност и не-грижа за себе си, погрешни убеждения, стресов начин на живот, липса на усещане за смисъл и цел в живота… и мога да продължавам с още вероятни причини, но истината е, че при всеки човек те са различни и строго индивидуални. Затова е необходим индивидуален подход…

И все пак паническото разстройство се лекува и то успешно. Истината е, че отнема време, подходът е комплексен и, както вече казах, няма един-единствен метод, който да се приложи като под индиго за всеки човек. Но за това, в следващите статии… А ако смятате, че вие самите или ваши близки имат нужда от помощ, не се колебайте да я потърсите по-скоро, за да прекъснете страданието. 

Светла Банкова,

психолог и психотерапевт

0885 26 44 00

P.S. Ако искате да споделите ваши подобни преживявания или как сте се справили с тях, не се колебайте да го направите в коментарите по-долу…

 

Моите любими неща

Моите любими неща

Да танцувам

Червени рокли…

Шоколад… много…

Мириса на рози и на каквито и да е цветя….

Усещането на пясък между пръстите на краката

Шум на бущуващ океан… Морето, по всяко време на годината

Залези….

Африкански барабани

Медитация

Масажи..

Джаз…

Природата.

Ръце, промъкващи се под роклята…

Червено вино през студена снежна зима, пред камината

Поглед, който казва всичко…

Горещ душ след фитнес…

Аржентинско танго – за танцуване, слушане и гледане….

Топла храна, приготвена от някого с любов…

Прегръдки и целувки

Филми, почти всякакви, по всяко време…

Малки жестове, които казват всичко…

Чаша горещо еспресо сутрин и после още една…

Медитация

Разходка в непознат град

На кафе с приятелки… Излизания по женски….

Топлината на слънцето в ярък пролетен ден…

Звездите….

Лица, които могат да разказват история……

Шума на листата през есента…….

Любов, във всичките й форми…

Ръце, опитващи се да откопчаят сутиена…

Кино. Филми, които ми докосват сърцето или ме карат да се замислям за неща от живота…

Обикновени герои. Смели хора. “Екстра” крачката, допълнителният жест…

Усмихнати лица….

Мирисът на черен Coco Channel

Обикновена любезност

Тишината в църква…

Старомодни неща и старомодно мислене…

Да създавам неща с ръцете си… Да меся тесто или глина…

Раздаване. Приятелски спорове. Мислене на глас…

Свежи плодове и зеленчуци… Мирисът им…

Мирисът на афтершейв….

Вечери с приятели…

Галерии

Мирисът и скърцането на снега…

Комедии….

Бавен секс….

Мирисът на листа през есента, цветовете на есента

Смирение…

Шепот… и шепнене….

Песен, която ми напомня…. хубави неща

Огъня в камината през студени вечери…

Прошка…

Вечеря на открито в лятна нощ…

Да изненадам приятно някого, просто така…

Поддържани жени и мъже

Картичка без причина, просто защото е сряда…

Смешни книги и вицове…

Шумоленето и мирисът на свежо изпрани чаршафи

Милост……

Моментът, в който държиш нечия ръка…

Дъждовен ден прекаран в книжарница

Автентичност……

Рокли с презрамки

Домашно приготвени ястия………….

Прегръдки и гушкане

Съпричастност…

Антикварни магазини….

Бележка на хладилника…

Тишина……..

Жартиери….

Хора, които не съдят по въшния вид… Такива, които изобщо не съдят…

Търпение…

Червено червило….

Да си добър и да правиш добри неща просто без причина… Просто защото си човек…

Обикновена елегантност…

Неслучайни случайности…

Исторически места, където историята говори…

Приключения по непознати места..

Гледка, която ти взема дъха…

Къса черна рокля…

Високи токове….

Ванилов кекс…. крем карамел… и сметанов сладолед

Буенос Айрес…

Да садя и да се грижа за цветя

Котката..

Гласа на дъщеря ми..

Моментите на “нищо-не-правене”…

Емоционалната интелигентност…

Секси бельо…

Хавай… и Италия

Перли 

Неочаквано разбиране……

Смеещи се бебета и деца…

Плуване

Секс…

Студено, бяло горчиво вино…

Обикновена любовна магия…

Вещерство

 

Вие не сте емоционални, вие сте нормални!


_MG_902112Хормони и настроение. Вие не сте раздразнителни и емоционални, Вие сте си просто нормални!

(Или за начина, по който трябва да използваме антидепресантите и други “удобни” медикаменти!)

Добре, нека си признаем, има случаи, в които просто се чувстваме тъжни, раздразнителни, нервни, чувствителни или просто “депресивни”… Особено когато повече от едно нещо тръгне “накриво”. И обикновено ни се казва и показва (основно от близки и познати), че тази част от нас е непоправимо лоша, зла и трябва да бъде “премахната”. От нас се очаква да сме весели, грижовни, спокойни, слънчеви и засмени през повечето време и когато това не се получава, следват диагнози и самодиагнози: тревожност, депресия, панически атаки и какво ли не. Следват истории за “кучката вкъщи”, за емоционални сривове и плачове уж без причина. Или най-любимото ми от всички: “всичко е във/от главата ти”.

Най-лесното е да се отиде на психиатър с някое от горните оплаквания и предписването на най-различни медикаменти ни е в кърпа вързано: лексотани, диазепами, сънотворни и транквиланти. Още повече, че в България здравната застраховка не покрива екстри и услуги като психотерапия и тази услуга, за съжаление, остава за избраните глави, които могат да си я позволят.

Но какво да се прави, в крайна сметка на колегите психиатри това им е работата, да изписват лекарства, както сподели един колега наскоро. Лекарствата обаче сами по себе си не са достатъчни и няма да разрешат проблемите ни, това го знам със сигурност. Опитът и статистиките показват, че пациентите, които ползват лекарства и психотерапия, успяват да се излекуват много по-бързо и по-качествено от тези, които разчитат само на хаповете. Причината е, че психотерапията учи на нови умения, нов тип мислене и начини за справяне, които при следваща стресова криза могат да се приложат на практика. Лекарствата – не!

Едно проучване от 2013 година на над 5 000 човека също установява, че 62% от всички посетили психиатър са били пре-диагностицирани с депресия без да отговарят всъщност на клиничните критерии за такава! Т.е. получили са диагноза без да я “заслужават”!

Това не означава, че жените, които имат ясно изразено психиатрично заболяване като депресия или биполярно разстройство например не бива да бъдат лекувани медикаментозно (ако е необходимо), далеч съм от тази мисъл. Психиатърката Джули Холанд, автор на книгата “Раздразнителни кучки: истината за лекарствата, които вземате, съня, който не получавате, секса, който нямате и какво наистина ви подлудява” съветва, че настроенията трябва да се приемат! Всичките ни настроения и емоции, без изключение. “Вярвам, че на прекалено много жени се препоръчва да упойват чувствата и емоциите си с лекарства”, споделя психиатърката (било от засегнатите им близки или от лекарите им, бих добавила аз).

Не упойвайте чувствата и емоциите си!

А едно от най-важните умения на жените е именно в това, да бъдат чувствителни към средата, в която живеят, и емпатиини и разбиращи към хората около себе си. Но много жени не могат да “разпознаят” или “разкодират” собствените си чувства и емоции. Не могат дори да им дадат име. А чувствата и емоциите ни всъщност могат да бъдат много добра обратна връзка за това, което в действителност се случва с нас и с живота ни. Например едно раздразнение и негодувание могат да говорят за липса на баланс в една връзка, че нещо не е както трябва. Депресията може да бъде индикатор, че нещо в живота ни трябва да се промени, че сме потиснали някаква част от себе си или сме “глътнали” някакво негодувание или недоволство. 

Една от функциите на медикаментите е също да замазват симптомите и да ги потискат, да ни направят “дебелокожи” за проблемите, които имаме. Но това има и обратна страна – може да ни хвърли в състояние на постоянно “отричане”, което е не безизвестен психологически защитен механизъм. 

Факт е, че повечето пациенти могат да се почувстват по-добре и по-отпуснати, когато вземат антидепресанти (тези познати като SSRI или селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина). Някои от най-известните такива са fluoxetine, paroxetine, citalopram, fluvoxamine, zimeldine, sertralinine и др.).  Особено ако бъде уцелена подходящата доза и подходящото лекарство (което не винаги се случва веднага).

Този “лукс” обаче може да доведе също и до някои нежелани странични ефекти като: объркване, възбуда, понижено либидо, безпокойство, сънливост, мисли за самоубийство – всъщност при всеки симптомите могат да бъдат различни. От емоционална гледна точка някои пациенти могат да станат апатиини или просто да не изпитват съпричастност към другите хора, може всичко да им стане “равно” или “все едно”. Това обаче има и по-сериозни последици за жените, които вземат и противозачатъчни едновременно с антидепресантите. Получава се доста интересна, чисто химична реакция: контрацептивите завишават нивото на естрогена, а в същото това време се наблюдават и завишени нива на серотонина, дължащи се на самите антидепресанти. Това на чисто психологическо ниво може да доведе до едно прекалено задвижване към другите, техните нужди да излязат на преден план, докато нашите собствени остават някъде назад. Тогава сме много повече готови да “служим и обслужваме” другите, отколкото да мислим за себе си и напълно се “забравяме”. 

По принцип, в първата част на менструалния цикъл естрогенът и серотонинът са обикновено по-високи – тогава едни и същи неща могат да изглеждат по-добре, чувстваме се по-уверени, по-способни, по на мястото си.  Това е и времето, когато отхвърляме най-много работа и сме най-ефективни. Точно обаче преди започването на месечния цикъл естрогенът и серотонинът стигат най-ниските си нива, така нареченият PMS (предменструален синдром), тогава сме най- чувствителни и потиснати, най-много се влияем от отхвърляне и неодобрение. Поради тази причина и много жени страдат от така наречената “циклична депресия”, т.е повлияна от естественото движение на хормоните ни. Hormones

Това не означава, че трябва да градим живота си около това какви хормони ни “друсат”, нито пък хората около нас са длъжни да понасят екстремните ни настроения. Но познавайки себе си по-добре, можем сами да си помогнем. Когато се чувстваме по-критично настроени – е, тогава е време да се разгледаме по-честно: Кое не е наред? Кое е вповече? Кое е в по-малко? Какво бихме желали да се промени? А когато хормоните ни достигнат най-благоприятните си нива: заемете се с промените, защото тогава ще бъдете и по-дипломатични, по-разбрани и по-сговорливи.

Един начин наистина да бъдете една по-добра версия на “себе си”. 

Светла Банкова, психотерапевт и психолог

За консултации: 0885 2644 00

 

 

Как да се справим с агресията или как се готви с тенджера под налягане?

Как да се справим с агресията? Агресия в училищата или как да готвим с тенджера под налягане?

агресияАгресията, или кой не е чувал и не се е срещал с нея в най-различните й форми в България – гневни продавачки, ядосани таскиметрови и всички други шофьори, бесни шефове, съскащи недоволни съпрузи и партньори? Най- тъжното, травмиращо и жалко е когато тази агресия просто цъфти и разцъфтява в училищата ни, където расте нашето така наречено бъдеще. Това, разбира се, не е само типично българско явление, а световно, ако това може изобщо да е успокоителен факт за някого. Но най-обезпокоително е когато министърът на образованието проф. Тодор Танев споделя, че има над 4000 случая на “регистрирана агресия” от началото на учебната година в двете посоки: от озверени ученици към съученици и учители и обратно – от изтощени от безсилие учители към родители и деца. Как мога по-добре да охарактеризирам този факт освен като алармиращ, тревожен и крещящ: “Кога тази тенджера под налягане ще избухне в още по-големи мащаби и какво да направим, за да го предотвратим?” Да не говорим, че според всички психологически наръчници като МКБ 10 например агресията може дори да се класифицира като психично заболяване, т.нар. разстройство на поведението, което се характеризира с прояви на агресия към хора и животни, разрушаване на собственост, измама и кражби, сериозни нарушения на правилата, причиняващи значително клинично нарушение на социалното, академичното или професионалното функциониране.  Казано по друг начин, това не е проста агресия, а може да бъде сериозно психологично заболяване.

Но за да се разбере най-добре деструктивната училищна агресия е нужно първо тя да се дефинира: това може да е всяко едно действие, целящо увреждане на нечие самочувствие, социален статус или просто публично унижение. В този смисъл тя не се изчерпва с физическо насилие, а също покрива доста голям диапазон на емоционални и психологически инструменти: разпространяване на слухове, психически тормоз, обиди (виртуални и реални), чист вандализъм, нападки от сексуално естество, изнасилвания и опити за такива, и всичко друго, което може да накара косата ви да настръхне и да се молите вашето дете или вие да не сте жертвата.

Лицата на агресията могат да бъдат много и различни, в много случаи тя дори може да се разглежда в своята положителни форма като креативност, отстояване на собствените граници и инициативност, но предмет на тази статия са само тези й форми, които целят да уронят човешкото достойнство и да бъдат чисто деструктивни – физически, психически и емоционално.

Грешно ще бъде ако твърдя, че тази агресия е само продукт на възпитание. В практиката си като психолог познавам родители, които са самият пример за коректно семейно и социално поведение – и все пак, дори и на тях им се случва да бъдат привикани в училище, защото синът/дъщерята тормозели съученици, учители и помощен персонал, чупели чинове, столове и разрушавали обществена собственост. Най-малкото, което мога да направя, е да им съчувствам, защото може никога да не получат отговора на въпроса “Къде сгрешихме?” или просто защото този въпрос няма един-единствен отговор.  Успокоителното е, че тази агресия може да бъде лекувана и поправена до голяма степен, но за това се изискват усилията не само на семейството, но и на обществото като цяло – учители, съседи, приятели и роднини, защото всички сме потърпевши.

Как се ражда и откъде черпи сили агресията в децата? Изключвам очевидните случаи, когато тази агресия е форма на подражание на някакъв извратено “печеливш” модел. Ясно е, че една потенциално агресивна среда ще ражда насилници, особено когато самото дете е обект на насилие. Бащата бияч и насилник, подмолно действащата или вечно правеща скандали майка, удрящият по масата роднина, бруталният треньор. В този смисъл, ако детето е поставено в такава среда, то трябва да бъде изведено възможно най-бързо от нея.

Друг фактор, допринасящ за агресията и който заслужава да бъде споменат, са насилието в медиите, във филмите и видео игрите, които държат много от децата със залепени лица за екраните. Според множество световни изследвания, агресията е значително завишена при деца и тийнейджъри които прекарват преобладаващо времето си в гореспоменатите условия. Дали не е уместно това време да бъде намалено по всички възможни начини?

Но агресията се ражда и храни предимно от това, че децата ни се чувстват маловажни, незачетени и неутвърдени или поне това е, което споделят мнозинството от тях в психотерапевтичните кабинети. Или, както казва Симон дьо Бовоар, “Никой не е по-арогантен към жените, по-агресивен и презрителен от този, който се тревожи за своята мъжественост”.

В българската народопсихология, за съжаление, лежи разбирането, че детето се целува само когато спи, че е по- добре да го критикуваме, отколкото поощряваме, че скромността краси човека и не бива да се самоизтъкваме. “Човек да стане!” е мотото, което лежи в този, смея да кажа, порочно възпитателен метод. Не защото това са грешни ценности, напротив, а защото с тях се прекалява и те не се балансират с утвърждаване и одобрение.

Как да се справим с агресията все пак?

Това, което знам със сигурност е, че децата искат да бъдат забелязани, “видяни”, чути и разбрани, прегърнати и гушнати, да им се “обърне внимание”, да се прекара качествено време с тях, да бъдат поощрени и похвалени преди да бъдат критикувани. По този начин те биха се чувствали “важни”,  утвърдени, признати и обичани.

Да не забравяме, че в основата на всяко зло лежи не-любовта във всичките й форми.

А забързани в ежедневието, изморени, изтощени и изнервени, родителите често забравят за тези си основни задължения – да обичат по всякакъв начин. Родителите трябва да знаят кои битки могат да загубят и кои не. Най-трудно е да бъдеш родител и няма училище за това, признавам! Но децата ни искат да чуят за своите добри качества и таланти, какво умеят да правят добре и как и кога изглеждат добре. Искат да могат да споделят без да бъдат съдени за действията си и непрекъснато забранявани. И ако това не получат от най-близките си хора, от семейството си и учителите си, те ще прибегнат към агресия, за да бъдат “забелязани”, да се изтъкнат и самодокажат. Това са първите стъпки, които трябва да предприемем, за да излезем от порочния кръг и да видим различни резултати, една различна агресия, която ще храни творчеството, доверието и здравите граници, а не деструктивността. Защо не опитате довечера?

Ако все пак не можете да се справите сами с проявите на вашето дете (или ако то самото е обект на агресивни прояви от страна на съученици) или не знаете откъде да започнете, не се колебайте да се свържете с мен на 0885 2644 00. По-добре късно, отколкото невъзвратимо късно!

Светла Банкова

Порно и еректилна дисфункция

Психосоматика на секса. Порно и еректилна дисфункция (Porn induced erectile …

Уъркшоп Долна Баня

Уъркшоп Долна Баня 25, 26, 27 и 28 октомври, 2018 Тема: “Живота, смъртта, …

Жените и мъжете, в роли и без роли. Уъркшоп – Банско.

Уъркшоп: “Мъжете и жените – в роли и без роли” 1-ви – 3-ти юни, …