Category: Uncategorized

Психосоматика на душата

Oневиняването на пациента. Когато душата не знае, тялото боледува. Психосоматични заболявания.

Напоследък една от най-модерните думи е “психосоматика”. Използва се от всички, без да се влага особена мисъл особено, обявяват се курсове и обучения, пишат се материали, които могат да объркат повече, отколкото да помогнат на страдащите. Основно, защото през повечето от тях прозира посланието: “вие сте виновни за вашето заболяване/страдание/болка”. С което аз изобщо не съм съгласна и честно казано, дори ме е срам да чета такива твърдения. 

Много е “авторитетно” да се каже на някого, че има “психосоматично заболяване”. Въпреки, че едва 10-20% от заболелите ще повярват, че техните болки и страдания, са основно в “главата” им. Защото те не са там. Те са напълно реални. И едва ли ще потърсят някаква друга помощ, освен традиционната медицина.  Докато лекарите им не ги обявявят за “клинично здрави” и не ги изпратят на психотерапевт.  И психотерапевтите, обучени или не,  ставаме последна инстанция и последна надежда за пациента. 

Психосоматичната медицина най- общо се отнася за физически заболявания, които могат да изглеждат като физически, но които имат за свой произход психични или емоционални проблеми, които не са осъзнати, преработени или изразени. 

Какво все пак е психосоматично заболяване?

Много от клиентите имат сериозни затруднения в разбирането на пълната динамика на психотелесният синдром. И те не са виновни. Едно е да разберете концепцията, че мозъка ви има огромна власт над тялото (интроспекцията) и съвсем друга история е да се „интернализира“ това познание и да се разбере на дълбоко личностно ниво. Дори когато клиентите разбират, че в техният мозък се намира основната причина за физическото им страдание, те могат да продължават да не приемат реалността на собствените си емоции: погребаният гняв и недоволство, чувството за вина, преглъщаните сълзи или подтисната скръб. Не могат също да разберат, че техният собствен мозък може да взема решения, с които те дори не са запознати. 

Психосоматичните заболявания принадлежат към една по- голяма група, позната като психогенни заболявания, които могат да бъдат разглеждани най-общо като физически заболявания, причинени или модифицирани от мозъка, по чисто психологически причини.

Вероятно всички вие сте запознати с усещания като изчервяване, усещането на пеперуди в стомаха, изпотяване (когато сте поставени в центъра на вниманието), учестено дишане, свиване „под лъжичката“ и други подобни, които всъщност са напълно безобидни и временни по своята същност (когато стимулът отпадне, отпадат и усещанията).

Във втората група психогенни разстройства спадат тези, при които болката от физическото разстройство бива увеличена от тревожност, която не е директно свързана с физическото състояние, в което пациентите са. Например, ако сте преживели някакъв инцидент в резултат на който ви е счупен крака, може да не се тревожите за самият крак, а за това, че няма да имате възможност да ходите на работа или че доходите ви значително ще намалеят, ако сте в болнични продължителен период от време. В такива случай болката може да се увеличи, но състоянието е причинено от въпросната тревожност за последиците от инцидента ви.

В третата психогенна група влизат страдания, които са точно обратни тези от предишната група: намаляване на болката и дискомфорта, по причини, които нямат нищо общо със самият здравословен проблем: например, ако сте потърпевш от катастрофа, самото оценяване на факта, че все пак сте оживели, или не сте загубили важен орган може да подейства като естествен аналгетик, който да помогне намаляването на страданието по естествен път.

Като най-важен обект на нашите наблюдения остават четвърта и пета група психогенни заболявания. В четвъртата група спадат тъй наречените хистерионни разтройства, при които клиентите могат да изпитват най- странни и разнообразни симптоми, без наличието на каквато и да е физическа причина. Към тези „странни“ симптоми влизат наличие на буца в гърлото, която пречи да се преглъща храна (глобус хистерикус), парализа на мускулите, изтръпване на крайници или „боцкане“, загуба на зрение, „изчезване“ на гласа, различни усещания във двата крайници, тежест в гърдите и т.н. за които традиционната медицина няма абсолютно никакво обяснение. Липсата на каквито и да е промени  на физическо ниво показва всъщност, че симптомите се генерират от емоционални центрове в мозъка. Къде точно обаче, остава под въпрос, въпреки че някои медицински авторитети твърдят, че те са разположени в хипоталамуса, амигдалата, пред- фронталния дял на мозъка и мозъчният ствол. Исторически, тези група симптоми са познати като хистерия, или синдром на Брикет. Това е поли-симптоматично разстройство, което обикновено започва преди 30-та година, може да продължи години и се характеризира от комбинация от болки: гастроинтестинални, сексуални и псевдо-неврологични симптоми.

Петата група е на психосоматичните заболявания, при които мозъка индуцира и произвежда, действителни физически промени в тялото. Някои от най- известните такива, за които дори медицина вече се съгласява са: пептична язва, хиатална херния, спастичен колит, сенна хрема, астма, простатит, мигрена, екзема, псориазис, светотъртеж, бучене в ушите, често уриниране и др. Това, че могат да бъдат класифицирани като психосоматични заболявания, не означава, че болните трябва да бъдат лишени от лечение, нищо подобно. Това което всъщност би могло да помогне оздравителният процес е признаването или допускането на психологически причини, които влияят на възникването, развитието или обострянето на болестта.

психосоматично заболяване

Соматоформни разстройства

Предпоследната версия на Диагностичния наръчник на психичните заболявания IV, определяше соматоформните разстройства като съвкупност на симптоми, които не могат да бъдат напълно обяснени от някакво физично заболяване, не са резултат от влияние на вещества (т.е. наркотици, лекарства и др.) и не могат да бъдат обяснени от наличието на друго психично заболяване (напр. паническо разстройство).

Видовете такива са както следва:

Соматично разстройство

За да бъде поставена такава диагноза е необходимо да бъдат налични следните критерии:

А) Соматичното (телесно) оплакване се счита за „клинично значимо“, ако води до медицинско лечение (т.е. до вземане на обезболяващи или други лекарства).

Б) Симптомите не могат да бъдат напълно обяснени с никаква медицинска диагноза.

В) Трябва да са започнали преди 30-та година (което според мен не би трябвало да важи вече) и да са продължили дълъг период от време (понякога години).

Г) Трябва да има история на болка, свързана с четири области (например глава, гръб, стомах, стави, гръден кош, ректум) или функции (напр. менструация, сексуален акт, уриниране). Също така трябва да има история на два гастроинтестинални симптома, различни от болка (например, подуване или гадене). Допълнително е необходимо да има поне едно сексуално или репродутивно оплакване, различно от болка (нередовна менструация, еректилна или еякулационна дисфункция). Накрая, трябва да има поне един симптом, различен от болка, който предполага неврологично състояние (например нарушен баланс или координация, парализа, трудности при преглъщане или буца в гърлото, двойно виждане, глухота или загуба на съзнание, която не е причинена от припадък).

Какъв е генезиса, произхода на психосоматичното заболяване и как то може да се излекува? Има ли един метод, или подход или се изисква много-спектърен подход при лечението?

Както вече поясних, когато говорим за психосоматично заболяване, причината се приема, че се намира в т.нар. несъзнателно, или това което не осъзнаваме. Всяко психосоматично заболяване има своя функция, като основната му такава може да бъде отклоняването на мозъка от преживяването на болезнени емоции, както и чрез болесттта да се разреши иначе неразрешима житейска ситуация. 

Една друга теория за психосоматика на мускулно скелетни заболявания и проблеми

психосоматични теории

Д-р Джон Е. Сарно е професор по рехабиталиционна медицина към Ню Йоркският Медицински Университет, САЩ. Практикува медицина от 1950 год и е автор на 3 книги за мускулно скелетни заболявания. Неговата теория се основава на вярването, че вътрешни емоционални конфликти, съчетани с някои характерови особености могат да доведат до психотелесни симптоми и страдания. Нарича го “Синдром на причинения от напрежение миозит”. 

Д-р Сарно класифицира много соматични болки като част от Синдрома на причинения от напрежение миозит ( СНМ). СНМ е болезнено, но според Д-р Сарно безвредно състояние, на промяна на мускулите, където кръвният приток към съответните органи е намален умишлено от автономната нервна система. Иницииращият феномен, който води до това състояние е стрес или ключово травматично събитие като падане, рязко навеждане или някакво друго чисто телесно изживяване. 

Към СНМ, според него, могат да бъдат причислени следните заболявания и проблеми:

  • Повечето от болките в гърба и краката
  • Повечето от болките във врата, рамото и ръката
  • Фибромиалгия
  • Гастроинтеснинални проблеми
  • Повтаряеми инциденти
  • Заболявания на автоимунната система (артрит, диабет)
  • Заболявания на кръвоносната система (високо кръвно налягане)
  • Кожни заболявания
  • Повечето хронични болки с неясен произход
  • Повечето тендонити
  • Хроничен синдром на преумората

Но как вътрешни конфликти, несъзнателни емоции и определени личностнови характеристики могат да доведат до физически симптоми? Всеки от нас е под някакво напрежение и ние всички имаме вътрешни реакции на тези напрежения, и следователно физическите симптоми се манифестират в резултат на тези чувства.

Цяло царство от чувства живее в нашето несъзнателно и когато ние не сме осъзнати за тях, не можем да ги контролираме и да вземаме решения за тяхното изразяване. Мозъка ни автоматично индуцира физически симптоми за да предоврати тези наши безсъзнателни болезнени чувства да станат явни. Болката става средство за отвличане на вниманието от тези чувства и емоции, които са пагубни или неприятни за преживяване. Това са чувства и емоции с които ние не бихме искали да се занимаваме, обикновено гняв, тъга, страх. Така те се превръщат в психотелесни симптоми.

психосоматични заболявания

 

Дали пациента е наясно с тях и просто пренебрегва разрешаването им? В повечето случай – не, въпреки че може да има някакви предположения. При една добра анамнеза и подходящ анализ би могло да се стигне до някакво изясняване на ситуацията. Понякога обаче причината може да остане скрита, или поне да не е толкова очевидна, колкото би ни се искало. 

Все пак идентифицирането на неприемливите емоции и чувства, т.е. тяхното осъзнаване е доказано, че подобрява психосоматични симптоми, тъй като тогава се ангажира рационалния дял на мозъка. Дори и когато няма ясна причина за психосоматичното състояние, има надежда. 

Защото един индивид се разболява психосоматично, също когато няма способността да символизира (способност да се преминава от една ситуация на презентация към друга на репрезентация). Соматизиращите често не могат да вербализират емоциите си, или страдат от така наречената алекситимия. При тях се наблюдава огромна емоционална обърканост, не могат да обособят емоциите които изпитват и за това често ги изразяват чрез тялото- треперене, потене и др. Често не могат да различат какво е тревога, радост, гняв или страх. С две думи емоциите са блокирани и клиентите не успяват да ги свържат с телесните си усещания. А всеки един симптом е израз на някаква незадоволена потребност на субекта. Когато една потребност е отречена съзнателно или несъзнателно, тогава се появява симптом. Болестта винаги отговаря на някаква потребност по един дисфункционален начин. Тази структура има защитна функция за индивида. Когато бъде прекъснат някъде кръга:

Чувство- емоция- движение- отпускане (удоволствие)

се появява блокаж на напрежението някъде в тялото. Някои хора могат да имат чувство, но да няма емоция, или да има емоция, но да няма движение. Както е възможно и да се стигне до движение, но да не си позволяват да се отпуснат. 

Да си поговорим за емоциите при психосоматичното заболяване!

В началото на 1970 г., Пол Екман и колегите му започват научни изследвания, които предполагат, че много от емоциите са универсални. Той намира доказателства, че хората имат най-малко пет основни емоции: страх, тъга, щастие, гняв и отвращение. Всички емоции се характеризират с валентност или тон. Това означава, че могат да са или положителни (стенически, на старогръцки: σθένος), или отрицателни (астенически, на старогръцки: ἀσθένεια). Количеството на отделните видове отрицателни емоции превишава количеството на положителните емоции няколко пъти.

Емоция (на латински: emoveo – „вълнувам се“) е понятие, изразяващо психичното състояние на индивида, повлияно от различни субекти и обстоятелства. Това състояние може да бъде както положително (възторженост, радост), така и отрицателно (покруса, скръб), но също така и състояние на безразличие (апатия). Емоцията е процес свързан с вътрешни състояния на организма и има външна наблюдаема страна.

 

 

Съответно, емоциите могат да бъдат разделени на “приемливи” и “неприемливи”. Тъгата спада към приемливите, но гнева към неприемливите. Когато детето плаче, обикновено бива утешавано, но когато е гневно и по някакъв начин изразява гнева си, то бива наказвано: „мама няма да те обича“, „ дръж се прилично“, „не се тръшкай“ и т.н. Така то се научава, че ако изразява тази емоция, може да изгуби любовта на обичаните хора.

Защо все пак са ни необходими емоции?

Емоциите изпълняват три важни функции в нашия живот:

1) Те са необходими за адаптиране и оцеляване. Щастието и доверието ни мотивират да дадем най- доброто от себе си, а страхът и отвращението ни правят бдителни;

2) Емоциите оказват влияние върху възприемането на света, чрез което изпълняват регулаторна функция;

3) Емоциите ни помагат да споделяме помежду си своите потребности, желания и преживявания. Хора, склонни към положителни емоции, се характеризират със значителни социални изяви и обикновено са магнит за привличане на други хора.

Способността ни да определим какво точно чувстваме е доказано, че спомага за намаляване интензитета на самият опит, тъй като ангажира рационалният ум за сметка на емоционалният. 

Ролята на несъзнателните емоции и характерови черти при психосоматични заболявания. Ролята на потискането при физически симптоми.

Да не забравяме, че психосоматичните прояви под формата на физически симптоми могат да бъдат защитен механизъм на мозъка. Мозъка отклонява вниманието към тялото, за да предотврати осъзнаване на конфронтация на някой несъзнателни или подтиснати или заплашващи чувства, и по-специално гняв/ ярост. Веднъж след като индивида приеме това обяснение и бъде наясно със стратегията на мозъка за отклоняване на вниманието от емоциите към тялото, физическите симптоми могат и да изчезнат.

Ролята на гнева и напрежението в несъзнателното

Остатък от гняв и ярост от детството, което никога не е бил изразен, може да бъде сериозна причина за психосоматичен симптом или заболяване. Например: сексуален, физически или емоционален тормоз, проблеми на родителите, включително алкохолизъм, депресия, тревожност, пристрастяване към лекарства, психоза, нереалистични родителски очаквания от страна на детето, социални напрежения и други, които са резултат от само-наложено напрежение (т.е. вътрешен конфликт), стрес и напрежения от всекидневния живот. 

Някои личностнови характеристики на хора с психосоматични оплаквания:

  • Ниска себеоценка- повечето хора хранят чувство на неадекватност, съмнение в себе си и „недостатъчност“.
  • Перфекционизъм – включително пристрастени към чистотата, много отговорни и съзнателни хора, склонни към постоянна тревожност. Хора, които непрекъснато са недоволни от себе си и своите постижения.
  • Амбициозни, упорити, самокритични и такива, които имат много високи стандарти за себе си.  Вътрешното им чувство за неадекватност храни перфекционизма им.
  • Добрички: имат нуждата да са “добри”. Те непрекъснато се притичват на помощ, често жертвайки собствените нужди за да задоволят тези на другите. Това обикновено създава неосъзнато вътрешно напрежение, неосъзнат гняв и недоволство към себе си.

(Проблема е, че дори и да осъзнаят “жертвоготовността си” в един момент, дори и да решат да не жертват себе си, те ще изпитват чувство за вина и от двете злини избират първата, защото поне жертването е утвърдено като добродетел от обществото. Да си добър към себе си е грешно, но ако си добър към другите, пренебрегвайки себе си, това е считано за добродетел. Здравият егоизъм е заклеймяван векове наред. Колко ли години психотерапия са нужни за да се промени това?

  • Враждебни/ агресивен тип личности. В случая имаме и външно изражение на репресиран яд и подтиснат гняв, който обаче не е канализиран в правилната посока.
  • Наличие на засилено чувство за вина, дори по незначителни поводи. 
  • Зависимост: желанието някой да се погрижи за теб дори като възрастен, но много хора отричат тази нужда или я потискат, защото все още е “срамно” да си поискаш грижа и внимание, без да се налага да “боледуваш” заради това. 

Дали пациентите с психосоматични заболявания са наясно какво се случва? Не разбира се, и за това бих искала да ги оневиня. Те правят и са правели най- доброто, което са знаели как. Възможно е например, причината за едно психосоматично заболяване да са отдавна провалени съпружески взаимоотношения, огорчение и тъга. Но човека е адаптивен и свиква.  Може да е останал във връзката заради децата, или липса на финансови средства, или страх от някакви други последствия. Адаптира се човека и абнормалното става нормално. Изобщо не обвинявам този човек. Тогава едно оцеляване или друга потребност, са били по-важни от гореизброените емоции и преживявания. Но емоциите, останали не-преработени и не-канализирани, работят като тихо възпалително огнище, което накрая намира телесен симптом или болест, за да се прояви. Могат да минат десетки години дори преди това се случи. Човешкият организъм е изключително издръжлив, до определен момент обаче.

Моята работа е да разбера къде се е счупила крехката човешка психика и да се опитам да я излекувам. Ако все пак не успея да намеря причината (която може да не е една, а няколко), пак ще потърся начини да помогна на човека да има по-щастлив живот и да възстанови “принципа на удоволствието”, което вярвам е в основата на нашето съществуване.

А болестите не обичат щастливите хора, нали? 🙂

Светла Банкова

психолог и психотерапевт, психосоматик

0885 26 44 00

Авторски материал. Копиране и използване на материала, или части от него, не е позволено без изричното съгласие на автора. 

 

 

 

 

Самоубийството, или последният вик за любов. In memorandum.

Самоубийството или последният вик за любов. In memorandum.

Самоубийство е страшна дума, една от най-страшните. Тази дума носи в себе си болка, която никой не може да притъпи, въпроси, на които никой не може да даде отговори, задушаваща вина и самообвинения, буци в гърлото, безкрайна мъка, сълзи, които не се преглъщат, и една огромна празнота. Няма забрава. За живите. Защото някой, когото сме обичали, си е отишъл непредизвестено и не когато му е било времето според неписаните човешки закони. И според религията е извършил грях.

 

 

Самоубийството – този акт на самоунищожение, е единствената еднопосочна улица с изход, от който няма връщане назад. Това е отчаянието, че нищо няма и не може да се промени, че нищо по-различно няма да се случи. То е самотата, че си сам и че никой не те разбира, че на никой не му пука за теб. Или както е казал Ницше: „Когато твърде дълго започваш да се взираш в пропастта, и тя започва да се взира в теб“. Така го и описват някои, оцелели след опити за самоубийство – една бездна, която те тегли и не можеш да й се съпротивляваш. Вроденият стремеж към танатос, или смъртта, да се върнем там, от където сме дошли (кой ли знае!), да спре болката, физическа или емоционална, да не трябва да решаваш, да се бориш и да не правиш нищо повече. Това е решението, което според някои изследвания може се вземе за 4 секунди и в много случаи е фатално. Точно толкова сe оказва, че му трябва на човек, за да предприеме тази последна крачка в небитието.

Понякога обаче няма никакви видими признаци за околните и близките, което едва ли постфактум ще е някаква утеха за тях. В много случаи не е планирано с подробности, но със сигурност е обмисляно като изходен вариант. Защото преди това в човека се е настанила трайно депресията с всичките й симптоми, явни и не толкова, и това е един от най-алармиращите признаци. Депресията боли – физически, емоционално и психически. Нелекуваната депресия (или некачествено лекуваната), е причина номер едно за самоубийствата във всички страни по света. А причините за нея могат да бъдат най-разнообразни: загуба на смисъл в живота, смърт на любим човек, физическо, сексуално или емоционално насилие, злоупотреба с алкохол и наркотици, сериозни или фатални заболявания, загуба на работа, загуба на значителна сума пари или дом, раздяла с любим човек или развод, домашно насилие, изнасилване или друга сериозна травма от миналото, тормоз в училище от съученици. С две думи – проблеми от всякакъв род, които хората, тръгнали към самоубийство, считат за непреодолими и за които не виждат никакво разрешение или изход.

Затова знам със сигурност, че самоубийство не се случва от щастие. То не се случва и от прекалено много любов или защото някой се e чувствал прекалено обичан. Случва се от самота и безизходица, но тази в собствените ни глави.

Изход и решение обаче винаги има, но невинаги сме способни да го видим сами. Знам, че винаги има изход, който понякога е на една крачка разстояние или просто е необходим един по-различен поглед върху живота изобщо и върху това, което ни се случва.

Самоубийството е десетата водеща причина за смърт в света според световните статистики. С 60% са се увеличили самоубийствата само през последните 45 години. Най-много самоубийства извършват хората между 45-55 години. А напоследък ги гонят тийнейджърите.

Но какво кара някои да пристъпят към този краен акт на отнемане на собствения живот и може ли той да бъде избегнат?

Аз вярвам, че да. Аз знам, че да, това може да бъде избегнато!

За първи път се срещнах със самоубийството, когато току-що бях завършила гимназия. Това фатално събитие беляза и в голяма степен определи посоката на живота ми – тласна ме в психологията. От тогава са минали повече от 25 години, но такова нещо не се забравя. Обвинявах себе си, че не съм видяла знаците, че не съм се досетила, не съм предположила и не съм направила нищо, за да го предотвратя. Не съм могла, както разбрах по-късно, когато се записах да уча психология, за да лекувам наранените души на хората. Защото, както се оказа, едва 75% от хората, които пристъпват към самоубийство, дават някакви предупредителни сигнали и, както много други самоубийства, това беше непредизвестено с нищо. Останалите 25%  го правят без предупреждения.

Срещах се със самоубийството после много пъти, под различни форми и с различни лица – действителни опити за самоубийство, заплахи за самоубийство и планове за такова, тежки депресии, които подсказваха, че това може да се случи, предсмъртни писма. Кошмарът на всеки психотерапевт. Водещи симптоми във всички случаи бяха чувство на безнадеждност и безпомощност, изолация от приятели и роднини, постъпки за писане на завещание, раздаване на ценни предмети, загуба на интерес към дейности, които са ни носили удоволствие преди това, безразсъдно поведение и подлагане на неоправдани рискове, непоносимо чувство за срам или вина, чувството, че си в капан и не виждаш изход от ситуацията. Тези хора често споменаваха смъртта или пишеха в дневниците си за нея. Но понякога си мълчаха и чакаха да ги попитам. Душите им просто плачеха и страданието се беше настанило трайно в живота им. А аз вземах винаги всеки знак много на сериозно, защото всички тези форми бяха последен вик за помощ и за внимание.

Посягането на собствения живот е форма на автоагресия, или агресия, обърната към нас самите. Точно обратното на това, което ни залива по улиците – побоища, убийства и всякакви други форми на насилие. Това е невъзможността да защитаваш собствените си граници, да се бориш, да кажеш „НЕ“  и да се опълчиш на това , което не харесваш и не искаш в живота си. И обратното – невъзможност да кажеш „ДА“ на любовта, на удоволствието да си жив, да дишаш, да се смееш и да плачеш и да изпитваш цялата дъга от емоции, която ни е дадена свише. С две думи – да претендираш за своя дял щастие.

Дали има противоотрова за самоубийството? Има, разбира се, и тя е в надеждата, че нещата винаги могат да се променят към по- добро, в това да намерим начин да бъдем по-щастливи, дори в обстоятелствата, в които се намираме, или да намерим сили в себе си да ги променим. Решението е в това да не се страхуваме и да протегнем ръка за помощ към професионалисти, които знаят как да ни изведат от капана на собственото ни страдание.

Имаше една песничка, която пеех на децата, когато бяха малки, сигурно я знаете:

“Ако имах едно магазинче,

магазинче със две полички…

Бих продавал познайте какво?

Надежда, надежда за всички…

А за тоз, който няма пари,

и срамежливо отвън поглежда…

Бих му дал познайте какво?

Всичката своя надежда….”

Какво да направим, ако ни минават мисли за самоубийство или подозираме, че наш близък е в тежка депресия и може да посегне на живота си?

    • Говорете. С приятел, с роднини, няма значение. Споделете как се чувствате. Дори говорейки за това какво изпитвате ще активира рационалната част на мозъка и шансовете за спасение нарастват вече в пъти.
    • Знайте, че някой ви обича и ще страда безумно, ако един ден не сте  до него.  Родител, дете, любим. За някого сте най-важният човек в живота. Знайте, че най-хубавото може би тепърва предстои. 
    • Потърсете помощ от специалист: някой ще ви даде друг отговор, друга перспектива, друго разрешение на това, през което преминавате.
    • Ако сте на анти-депресанти, вижте дали нямат „black box warning“, т.е. възможно е самите лекарства да засилват суицидните мисли. Ако забележите такова нещо, веднага се свържете с лекаря си, за да бъдат сменени.
    • Ако това е ваш близък, насочете го към психолог или психотерапевт. Все пак не съществуват „хапчета за изтриване на мисли“.


Но най- силният антидот на самоубийството остава любовта, или себе-обичта, когато няма кой да ни я даде. Защото сме заченати с любов, и нея ще търсим, винаги.

In memorandum

Светла Банкова

Психолог и психотерапевт

0885 2644 00

Новогодишна самотерапия

Новогодишна самотерапия. Нека се сбъдне това, за което мълчим!

Има ли такова нещо като самотерапия, да не говорим “новогодишна”? Мисля, че ако не е имало до сега, то аз съм я създала по-долу.  🙂 Надявам се да ви хареса и да ви помогне да преминете в следващата година малко по-щастливи и по-наясно със себе си!

Повечето от нас в края на всяка година се отзоваваме пред някаква (не е задължително да е супер задълбочена), равносметка за това какво ни се е случило през изминалата година, какво сме постигнали, какво не сме и какво искаме да получим през следващата година (или да постигнем, да овладеем, да постигнем, да се сдобием, вие си изберете глагола).

самотерапия

Многобройни научни експерименти в психологическите ни лаборатории показват, че хората които редовно оценяват доброто и изразяват благодарност, като например да преговарят хубавите си придобивки веднъж седмично в продължение на една до 12 последователни седмици или пишат благодарствени писма на свои близки и познати (коитo може и да не изпращат), се радват на значително по- добро здраве и по-голямо щастие и остават щастливи дори шест месеца от приключване на експеримента. Потвърдено е, както виждате от науката, че  да сме благодарни и утвърждаващи към околните може само да ни направи по-щастливи! Как обаче става това, когато много хора са склонни да виждат “чашата наполовин празна, вместо наполовин пълна”, или както аз го наричам – “синдрома на празната чаша”? Предлагам ви няколко упражнения, които да ви помогната в този процес: 

Новогодишно упражнение – самотерапия №1:

Защо да не пъхнем, новогодишно, по една бележка от няколко думи на най-близките си и значими хора, където новогодишно да им напишем какво харесваме в тях, какво ценим и за какво сме им благодарни? Иска ми се да бъда там когато си четат бележките с панделки и очите им светват, особено на децата! 🙂 Кой не иска да бъде утвърждаван и одобряван? Хайде, това е безплатно и нищо не струва!

Новогодишно упражнение – самотерапия No. 2 

В подкрепа на горното упражнение, направете същото за себе си: напишете си благодарствено писмо, “само – потупайте се” по рамото за всичко което сте успели да свършите през изминалата година и за всичко,  което сте постигнали. Сигурна съм че никак не е малко. Пък и когато няма кой да ни похвали, много е полезно да се похвалим сами себе си!

А сега към другата страна на въпроса:

Живота е пълен с кисели лимони. Shit happens.

Така е, не всичко което планираме се случва така както ние го искаме (всъщност в много случаи се случват неща, които изобщо не искаме, или поне различно от това което искаме). Живота е пълен с лимони, с които можем да си направим лимонада, да върнем лимоните, да ги смачкаме и да ги изсипем върху главата на приносителя, да им добавим захар или мед и да ги изпием, или както може да се окаже – да бъдем благодарни за тяхното получаване! Защото не всичко, което изглежда негативно се оказва в действителност такова. Не случайно се казва: когато губиш, не знаеш какво печелиш и когато печелиш, не знаеш какво губиш.

Поради тази причина ми се иска да ви подаря следната философия: могат да ни отнемат свободата, да ни сложат белезници и да ни хвърлят в затвора, но никой не може да ни отнеме свободата да тълкуваме и гледаме на събитията от животата си както ние решим! Никой никога не може да ни отнеме как ще гледаме на нещата, които живота ни сервира (или които ние сътворявате сами на себе си, защо и аз самата  “насътворих” много такива тази година).

С две думи, можете да гледате на живота както вие решите, независимо от водовъртежите, които ви предлага. Ваше право и решение.  За това предлагам няколко упражнения, които ще ви помогнат в процеса:

Новогодишно упражнение – самотерапия № 3: Нахвърлете най-важните неща, които ви се случиха през изминалата година (ако вървите по месеци ще стане по-лесно). Независимо какво е събитието, опитайте се да го видите в най-добрата му светлина, вижте какво добро е произлязло от него, колкото и минимално да е то. Все на някого е донесло някакво добро, дори и това да не сте пряко вие. Това упражнение ще подобри вашата психологическата имунна система, гарантирано, както и ще ви помогне да разберете, че нещата в живота никога не са само положителни или отрицателни, винаги имат две страни и над 50 нюанса на сивото. От нас обаче зависи как ще гледаме на тях.

А сега как да посрещаме следващата година? Предлагам- психологически въоръжени и подготвени!

Всички знаем че краят на една година е просто една символична дата, а ние и само ние можем да й придадем значението което искаме. Новогодишните резолюции и решения имат славата да пропадат най-късно февруари, но това е само защото не ги правим правилно. “Парцелизирайте” живота си, защото той е точно това: парцели различни аспекти. Ето как може да подхождате от сега нататък: разгледайте частите на долният кръг, който най-общо представя сферите на вашият живот.

Новогодишно упражнение – самотерапия №4. За всяка пита от кръга, отбележете колко сте доволни в момента: 25%, 50%, 75% и 100%. За частите, за които не сте съвсем доволни, запишете 2-3 неща, които можете да направите, за да станете малко по-доволни. Не прекалявайте в амбициите си, бъдете милостиви към себе си и най- вече реалисти. Имайте предвид, че тези стъпки трябва да отговарят на изискванията за SMART goals, или: да са Специфични, Измерими, Достижими, Реалистични и Времево дефинирани:

самотерапия

Например: Почивка. Избирам да ходя на почивка (зиме, лято, пролет, есен) толкова и толкова пъти в годината (пишете). А сега сядайте и планирайте конктретно дати и места. Мечтайте смело, психиката не разбира съвсем кое е реалност и кое не и ще се стреми да ви достави това което сте изградили като образ. Вселената е щедра. 

Финанси: Избирам да изкарам/ спестя /толкова и толкова/ пари, като…/правя еди- какво си/. 

Здраве и грижа за себе си: Аз избирам да ходя /толкова и толкова пъти на фитнес/ да ям здравословно /такава и такава храна/…и т.н. Пак повтарям, бъдете реалисти. 

Новогодишно упражнение – самотерапия №5

Допълнете изреченията по- долу, като работите възможно най- бързо:

През следващата година АЗ ИСКАМ: …………………………………………………………….

През следващата година АЗ МОГА………………………………………………………………..

През следващата година АЗ ЩЕ направя……………………………………………………………

През следващата година Аз ЩЕ реализирам………………………………………………………

През следващата година АЗ ЩЕ довърша ……………………………………………………..

През следващата година Аз ще оставя ……………………………………………………………………

През следващата година АЗ Ще се погрижа……………………………………………………………

През следващата година Аз Ще изхвърля от живота си: …………………………………………

През следващата година Аз Ще започна………………………………………………………………..

През следващата година Аз избирам да се чувствам………………………………………………

През следващата година АЗ избирам да мисля…………………………………………………….

Новогодишно упражнение № 6: Вземете един обикновен буркан, който може да украсите както желаете. През следващата година в него ще слагате бележки със всички хубави неща, които ви се случват: нова работа, нова къща, здраве, каквито и да е други успехи. Накрая на годината, отваряте буркана и ще видите колко хубав всъщност е бил живота ви! 

Новогодишно упражнение №7. Ако се съмнявате, дори и за миг, че може да изпълните горните упражнения, или че няма да може да ги довършите през следващата година, ви предлагам да се присъедините към месечната група за щастие, където се работи единствено и само над това да сте щастливи, тук и сега!

И като подарък за вас, под този пост съм публикувала линкове към безплатните ми уебинари по щастие както и линк към статията ми “13 научни методи, които могат да ни помогнат да станем по-щастливи”. 

Успешна, весела, здрава и плодотворна Нова година от мен!

Наздраве! Бъдете щастливи! 

Светла Банкова

психолог и психотерапевт

0885 264400

Линкове за Уебинарите по щастие:

Модул 1

Модул 2

Модул 3

Конферентен разговор “Панически атаки”

Здравейте всички, които се интересуваха от диагностика на паническо разтройство/паническа атака, но не успяха да се включат в конферентния разговор.

Публикувам по- долу записа на конферентния ни разговор за диагностика на паническа атака/паническо разстройство от миналия петък. Също и линкове към някои мои статии, които смятам, че могат да ви дъдат от полза по този въпрос:

“Когато “паникаката” ви хване за гърлото, има изход

Лечение на фобии

Как да излекуваме постоянната тревожост

Тревожност и някои ендокринни заболявания

Хранителна “психиатрия”

Както и можете да посетите страницата ми на ФБ “Психотерапия на щастието” за да можете да получавате повече подобна информация. 

Ако желаете да споделите тази страница и конферентния разговор с други ваши познати или приятели, които се интересуват, може да го направите с линковете по- долу. 

Приятно слушане,

Светла Банкова,

психолог и психотерапевт

0885 26 4400

 

Семинар “Психотерапията като бизнес”

Светла Банкова психотерапевтЗдравейте колеги!

Заповядайте на семинар на тема “Психотерапията като бизнес”.

(Предназначен е за психолози, психотерапевти и коучове, но за по- лесно ще бъде наричан  общо “психотерапевтичен”)

Кога: 11 ноември, 2017, събота от 9:30 регистрация ( 10:00- 18:00 ч.)

Къде: гр. София, ул. “Иван Вазов” 38, ет. 2. Hour Space

Цена: 50 лв.

Начин на плащане: Банков превод

Райфайзен банк IBAN: BG57RZBB91551043475382; BIC: RZBBBGSF

Светла Банкова; основание за плащане: семинар

Теми и възможни въпроси на дискусия (като в зависимост от вашето желание на някой може да бъде отделено повече време, на други по- малко):

  • Регистрация и законово установяване на психотерапевтична практика.
  • Бизнес модел на психотерапевтичната практика. Цели, мотивация и визия.
  • Условия и канали за представяне на психотерапевтичната практика онлайн и off line.
  • Какво е необходимо за да заработи вашият бизнес?
  • Специализация на практиката? В какво съм експерт и как се гради експертност?
  • Етика в психотерапевтичния бизнес. Членство в професионални организации: БАП и Дружество на психолозите в България. Защо и как ще помогне? 
  • Проблема с проблемите. Какъв проблем и на кого проблема решаваме? Профил на клиента.
  • Бизнес уебсайт, блог или ФБ страница? Как, при кого, какво? Функция на ФБ страници и групи.
  • Риска да излезем от сянката и да “покажем” себе си пред света.
  • Google, други търсачки, adwords и adsense. SEO. Платен и безплатен трафик. Хостинг и регистрация на домейни.
  • Строеж на уебсайт и задължителни компоненти. Защо ми е уебсайт? Колко струва и къде?
  • Маркетинг и достигане до клиенти. Реклама. За или против?
  • Форми психотерапия и продукти на психотерапевтична практика. От къде да започна?
  • Цени в психотерапията.
  • Практически опити за установяване на алианси и сътрудничество.
  • LinkedIn, Istagram, Twitter, Pinterest, Youtube. Уебинари, конферентни разговори, Skype, Facetime, Aweber. Защо, кога и с кого?
  • Канали за достигане до клиенти: уъркшопи, семинари, конферентни разговори, уебинари и други
  • Не непременно в този ред, но горе- долу с това съдържание, докато не получа вашите въпроси.

Водещ: Светла Банкова, психолог и психотерапевт; 0885 26 4400

Повече за мен и моите квалификации, прочетете ТУК

Ако желаете да участвате, моля да попълните формуляра по- долу и да ми го изпратите на sbankova@yahoo.com най- късно до 2 ноември, 2017, за да мога да направя съответните материали. Благодаря!

Психосоматика на душата: Workshop в Лондон

Психосоматика на душата. Може ли душата да говори?
13115315_f520
Чувства и емоции, заровени живи никога не умират…и водят понякога до чисто физически симптоми  и заболявания. Как да обединим “Светата Троица”: душа, психика и тяло? 
 
По покана на наши сънародници в Лондон, които се заеха с организизацията, реших да проведа workshop/семинар на тема “Психосоматика на душата”. Ето защо:
 
_MG_902112Аз вярвам и знам, че има връзка между емоционалната и психическата болка, в това че медицинските проблеми са многоизмерни и са неделимо свързани с чувства и емоции като гняв, тревожност, безпокойство, огорченост, песимизъм, отчаяние, непрощаване, разочарование, обида, страх, тъга и нещастие. Но защо изпитваме болка в тялото и как да разберем значението й? Всъщност всичките ни физични заболявания и симптоми, в един или друг аспект, са продукт, в по- малка или по- голяма степен, на тези негативни изживявания. Чувства и емоции заровени живи никога не умират. Или, както е казал Емил Зола, “Когато погребеш истината, тя започва да расте. Придобива такива размери, че когато излезе на бял свят, помита всичко след себе си”. В случая, истината на нашата душа….
Но какво се случва с тялото и психиката, когато изпитваме радост, удоволствие и щастие? Може ли тялото да се самолекува и възстановява? Разбира се, че ДА! Как става това? Ще разберем чрез:
Принципа на удоволствието и
Задоволяването на 5-те потребности, които гарантират нашето здраве и благоденствие
 
За кого е предназначен този практически workshop?
  • За хора, които искат да разберат повече за връзката тяло, психика и емоции.
  • За такива, които имат симптоми (независимо какви), на които традиционната медицина не е успяла да помогне.
  • За хора, които искат да преживеят и усетят на практика как работи взаимовръзката тяло-психика-душа.
  • За любопитните, които търсят отговори на въпроси, дори и да нямат психосоматични проблеми.
  • За тези, които не престават да се себеосъзнават и израстват личностно.
  • За онези, които вярват, че тялото е мъдро и има изключителна способност да се самовъзстановява. 
  • За онези, които чуват душата, но не знаят как да й отговорят.
  • За търсещите радост, удоволствие и щастие в живота.
  • P.S. Не са необходими никакви познания по психология или опит в подобни мероприятия. Всички са добре дошли.
  • Workshop-a ще се провежда на български език.
  • Кога: 10 декември, 2016, събота
    Къде: Лондон, UK
    93 Guilford Street 
    London; WC1N 1DN
    Продължителност: 10:00 – 13:00 (3 часа)
    Цена: 30 GBP;

Мястото: Coramsfields

Не съм виждала залата за workshop-a,  но доколкото знам местата са ограничени. Това не е масово събитие, на което ще говоря, а практически workshop. За да си гарантирате място, моля направете плащане до 5-ти декември със следният линк: (не е необходимо да имате PayPal сметка, достатъчно е кредитна/дебитна карта, която се приема от Paypal).  Ако желаете друга уговорка за плащане, моля изпратете ми имеил на sbankova@yahoo.com. Удобно облекло. 


За водещата Светла Банкова: по професия съм психолог и психотерапевт и много си обичам професията. Работя я от близо 17 години.  Завършила съм психология в American Public University, САЩ и съм специализирала телесна психотерапия в Швейцария. Една от “тесните” ми специализации е психосоматика. Имам 5 издадени книги в областта психосоматика на щитовидна жлеза и съм водила няколко семинара на тази тема, както и уебинари по щастие. Вярвам, че щастието е основа на здравето, емоционално и физично. Повече за мен, натиснете тук:

Read the latest car news and check out newest photos, articles, and more from the Car and Driver Blog.

Семинар: Психосоматика на Хашимото и Базедова болест


cropped-Svetla.jpgПсихосоматика на щитовидна жлеза: Болест на Хашимото и Базедова болест (Семинар + уъркшоп)

Емоционални и психологически аспекти на заболявания на щитовидната жлеза. Скритите послания на автоимунни заболявания на щитовидната жлеза.

Заболяванията на щитовидната жлеза до скоро бяха “запазени” за жени с възрастова граница  40-55 години. Но вече се превръщат в епидемия не само в България, а и по цял свят. Според водещи лекари и учени в България заболяванията на щитовидната жлеза (хипотиреиодизъм, хипертиреиодизъм, Базедова болест, Болест на Хашимото, рак на щитовидна жлеза и възли) засягат над 1 милион българи, като тези заболявания превалират най-вече при жените (80%). Възрастовата граница на заболелите продължава да пада: за съжаление вече има и деца и тинейджъри, диагностицирани с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, което е алармиращо за всички. 

seminar

Защо реших да направя този практически семинар?

  • Първо, защото бих искала клиентите ми и хората страдащи от автоимунни заболявания на щитовидната жлеза да са по- информирани за здравето си и да се чувстват по- добре.
  • Но също и защото се изморих да чувам от клиенти как заболяванията на щитовидната жлеза (Хашимото и Базедова болест напр.) са до живот, как им е казано че “просто трябва да си пият хапчетата” и как “нищо друго не може да се направи”.  Но имат в същото време куп психологически и физически симптоми…
  • Защото се уморих да чувам от клиентите си за “нормални изследвания” или такива в “норма”, но страдащите си страдат от съответните симптоми, без някой да може да даде каквото и да е обяснение защо се случва. 
  • Защото не винаги вярвам на лабораторните изследвания, но  на пациентите и техните симптоми- да.
  • Защото вярвам, че първо е пострадала душата, и след това тялото и автоимунната система са се предали. Жертвата в случая е щитовидната жлеза.
  • Защото вярвам, че всичко това може да се промени и тези пациенти да се излекуват. Вярвам най-вече, че тялото ни има изключителна способност да се самовъзстановява. 

Какво ще научите на този семинар-уъркшоп?

  • Симптомите на заболявания на щитовидна жлеза и техните послания. Как психиката влияе на вашето тяло, защо и как точно се е разболяла щитовидната жлеза?
  • Източна срещу Западна медицина- или заедно? Чакри и ендокринна система.
  • Диета и как може храната да ни помогне? Опасни и полезни храни.
  • Витамини, минерали и добавки- за или против? Билки- кои и кои не? Моят личен опит.
  • Кои са двата продукта/ добавки които могат да повлияят на автоимунната система да се “преориентира” и да не атакува повече собствените си клетки?
  • Как да управляваме стреса в живота си, за да не ни управлява той? И защо има толкова голямо значение при заболявания на щитовидната жлеза? Анатомия на стреса.
  • Психологически и емоционални симптоми: депресия, тревожност, емоционална лабилност и други, които придружават Хашимото и Базедова и как да се справим с тях?
  • Какви събития са предизвикали вашето имунно заболяване? Как стана така, че се разболях? Защо точно аз?
  • Алтернативни и допълнителни методи на лечение при заболявания на щитовидна жлеза.
  • Коя е  №1 психологическа причина, която ни пречи да се излекуваме? И как можем да я променим? Кратък психологически тест.
  • 5-те потребности и как тяхното задоволяване в  крайна сметка може да доведе до излекуване…
  • Кратки методи и малки тайни от енергийната психология, които ще ни помогнат да се чувстваме по-добре.
  • ………. И още куп много неща, които ще ви помогнат за да възстановите вашето здраве!

За кого е подходящ семинарът?

  • За хора, които вече имат диагноза (Хашимото или Базедова болест) и биха искали да подобрят здравословното си състояние- психично и физично;
  • За хора, които се съмняват че имат проблеми със щитовидната жлеза или имат необясними от клинична гледна точка симптоми;
  • За хора, чиито близки имат някоя от горе-посочените диагнози и биха искали да знаят повече за да им помогнат.

Внимание: Семинара няма за цел да оспорва методите за лечение на съвременната традиционна медицина, а да даде както различен поглед, така и допълнителна информация за психологическите и емоционални аспекти на тези заболявания, с цел подпомагане оздравяването на пациентите. Моля, пациентите да не си спират лекарствата на своя глава, независимо какво ще научат, без знанието и одобрението на лекуващия лекар, тъй като това може да бъде изключително опасно за тяхното здраве.

Дата на провеждане: Първи семинар: 01/10/2016, събота- групата вече е запълнена

Втори семинар: 08/10/2016- групата е почти пълна.

Ако продължава да има още желаещи, ще направя и трети семинар. Ако сте изпратили заявка, ще вид уведомя допълнително.

Предстой да обявя дати за Варна и Пловдив (Надявам се скоро).

Продължителност: 10:00 до 14:00 (с 30 мин. почивка) (Моля, все пак си оставете повече време, може да закъснеем при толкова големи групи).

Място на провеждане: гр. София, Бул. Христо Ботев No. 69, Хотел: Best Western Plus

Цена: 40 лв.

За да гарантирате мястото си е необходимо е преди това да сте попълнили “Заявка за участие”, която може да бъде изтеглена от ТУК (ще се отвори файл който може да запишете на компютъра си).

След попълване на заявката, моля изпратете я на sbankova@yahoo.com. Заявките са необходими за да мога да съобразя максимално съдържанието на семинара с нуждите на участниците, както и цел по-добра организация на семинара. В противен случай не мога да ви регистрирам!

За водещата Светла Банкова: по професия съм психолог и психотерапевт и много си обичам професията. Работя я от близо 17 години.  Завършила съм психология в American Public University, САЩ и съм специализирала телесна психотерапия в Швейцария. Имам 13 години опит в психосоматика на щитовидна жлеза и съм автор на 5 книги в тази област (само на английски за момента). Последната ми книга “Mental Emotional and Psychological Aspects of Thyroid disorders” може да бъде намерена на Amazon.com. Повече подробности за мен на семинара.

Попълни заявка за Участие в семинара

Въпроси- ако имате такива независимо от предоставената информация по-горе: 0885 26 44 00 (ако не отговоря, значи съм в сесия, моля оставете съобщение и ще ви върна обаждането при първият възможен случай).

Светла Банкова

Психолог и психотерапевт

0885 26 44 00

 

Болката, какво означава и какво послание носи..

Вероятно четете тази статия, защото често ви измъчва главоболие, имате болки в гърба или ставите но така или иначе не сте намерили средство, което да е премахнало тази болка и вероятно тя е станала хронична, или се обажда понякога просто ей- така от нищото. Всъщност, нищо не е случайно и болката не се появява случайно, това го знам от личен опит. На помощ идва психосоматиката, която се стреми да обясни именно тази връзка психика- тяло, и най- вече- болката. Защото боли ни крака, врата, кръста, главата, а често и душата, но официалната медицина често се старае да лекува болката, а не болният. Не че на някой някога му е хрумвало да отиде на психотерапевт, защото го боли кръста или крака :).

Целта на тази статия не е да противоречи на официалната медицина, пази боже, а напротив, да я допълни. Когато разбираме по- добре болката, е по- лесно да я преодолеем. Болката всъщност е гласа на тялото, невербалният му език, който се надявам да бъде чут. Тогава и оздравяването ще е възможно, защото посланието на болката ще бъде чуто и тя ще е изпълнила своята функция. Така че, нека да разгледаме тялото и неговите най-известни болки, част по част, и какво се опитват да ни кажат. 

Основа на болката: Болката се манифестира по три начина и това са енергия, възприятие и физическо манифестиране. Всеки вид болка може да е свързан със специфично емоционално състояние на психиката. Болката присъства, за да ни покаже, че трябва да научим още жизнени уроци. Психосоматично разгледано, веднъж, след като урока е възприет и осъществен на практика в живота ни, болката може просто да изчезне, защото си е свършила работата.

Bolkite

Болката също е най- големият източник на трансформация, който може да търсите. За това, благодарете на всяка болка, колкото и иронично да звучи. Опитностите в нашият живот се манифестират директно на телесно ниво и когато изпитвате емоционален стрес, вашето тяло ще ви покаже къде точно е проблема. Единственото нещо което се изисква от вас е да декодирате това съобщение. И това не е никак лесно. Когато си в “окото на бурята” е трудно да правиш анализи и самоанализи. Пишейки тази статия, си спомням за моите лични физически болки, спохождали ме през годините, че дори и сега, за болките на майка ми и баща ми, на мои роднини или приятели, когато се оплакваха от време на време. Защото и аз съм от хората, които соматизират. И вярно е, тези болки имаха послание, не бяха случайни.

Моят съвет е: не бързайте да потушавате болката с болкоупокояващи, те само замаскират симптомите за да се появят по- късно, дали на друго място, дали на някакво друго ниво, ако съобщението им “не е прието”. Това не означава, че ако “виете” от болка не трябва да посягате към болкоуспокояващи или да потърсите услугите на традиционна или нетрадиционната медицина, напротив. Но също- опитайте се да декодирате какво иска да ви каже тази болка и защо е дошла в живота ви, дори и когато е в резултат на инцидент? В този смисъл, ще си позволя да цитирам един от стълбовете на психосоматичната медицина, Георг Гродек (1866- 1934):

“Този, който си прави извода, че аз психически обезболявам един човек, който си е счупил крака, е много прав: но аз първо намествам счупеното и превързвам раната. И тогава го масажирам, правя упражнения с него, правя бани на крака му с вода 45 градуса по половин час на ден, грижа се да не преяжда и препива, и от време на време го питам: Защо си счупи крака, ти самият, лично?

Много хора страдат от така нареченият “болков синдром”, или местеща се болка. Физиологично погледнато, те нямат причина да изпитват болка. Но тя е реална. На болковият синдром се основава и една сравнително нова болест “фибромиалгия”, и естествено, традиционата медицина още не знае какво я причинява.  В тази група на “неразкрити престъпни болки” влизат и ревматоидния артрит (автоимунно), болки в гърба, във врата, интеснинален цистит, мигрена, невропатична болка, болка в рамото, бурсит и комплексен регионален болков синдром (както и много други, които няма да споменавам тук). Но в произхода на всяка болка стой възпалението и естественият отговор на тялото срещу това възпаление. “Възпалени сме”. Биохимичните медиатори на възпалението включва цитокуки, невропептиди, фактори на разтежа и невротрансмитери. Независимо обаче дали болката е остра или хронична, периферна или централна, ноцисептивна или невропатична- в основата си има възпаление и отговор на възпалението.  Независимо също от характеристиката на болката, независимо дали е остра, тъпа, изгаряща, пулсираща, затихваща, пронизваща- тя отново, е предизвикана от възпаление и от отговора на това възпаление. Важен е обаче органа, или мястото в тялото където се е появила тя, това не е случайно място. Според Едуин Шнейдман, основателя на Американската асоциация по изследване на самоубийствата обяснява, че много болки, включително физическата, се основават на нуждата ни от помощ. Д-р Шнейдман дори твърди че усещането за болка е комбинация от физиологични процеси и психологически потребности. Потребности като нуждата от любов, свобода, постижения и дори нуждата да бъдат избегнати срам, унижение или някаква реална или нереална опасност. И дали е така? В подкрепа на това твърдение, преди няколко века Сенека е казал: “Ние по- често сме уплашени, отколкото наранени; и по- често страдаме от въборажението си, отколкото от реалността”.

“Оххх центъра” разбира се, се намира фактически в седалището на психиката ни, или тъй нареченият мозък. Според Професор Ирен Трейси, Оксфордски Университет “болката е комплексен, многоизмерен опит, които причинява активиране на много мозъчни области, които са въвлечени в процеси като внимание, изпитване на емоции като  страх, локализиране на мястото на болката и други. Но, дома на болката е един: дорсалната постериорна инсула (dorsal posterior insula), която изглежда е най- обособената част, що се отнася за обособяване на “нивото на болката”. (давам названието на латински, ако случайно съм объркала българският му превод, за което моля да бъда бъда извинена). 

И така, към болката. Определенията по- долу нека да се считат за много общи насоки, тъй като има значение човек с какъв “характер” носи болката и каква е тя по интензитет и сила, както и специфичните обстоятелства при които се е появила. Има значение дали болката е в тъканта, мускула, нерва, костта, ставата и т.н. Нямам никакви претенции да извземам функциите на лекар- специалист. От значение е също дали сегмента, който е блокирала болката е “активен” или вече “пасивен”. Не съм разгледала всички видове болки, тялото може да боли на още много места, това по- скоро е преглед на стави и костна система, доколкото ми е позволило пространството в тази страница. Нека не се приема, в никакъв случай,  като диагноза от какъвто и да е сорт, тъй като не е такава.  Пожелавам си да ви служи като въпросник към самите вас,  които да ви помогне да декодирате “вашата болка”. 

Болка в мускулите: представлява предизвикателна възможност да се “придвижим” в живота си. Колко гъвкави сме по отношение на професията си, дома или дори по отношение на самите себе си? Израза “Схванал съм се” отразява точно това, негъвкавост по отношение на живота.  Може ли да плуваме по течението, не срещу него?

Болката в главата ограничава вземането на решения. Мигрената се появява когато знаем какво решение да вземем, но не го вземаме. “Боли ме главата” е станало нарицателен символ на ситуации, когато нямаме желание да правим секс и често е използвано от жените за оправдание при такива ситуации. Но болката бива “заучена” и вече се появява без налична “опасност”. Това е болката на невъзможността да кажеш “не” и да отстояваш границите си, без да прибягваш до симулации и оправдания. “Блъскам си главата” става символа на търсене на решение, което в много случай е под носа ни. 

Болка във врата: Мястото на самата болка е в така нар. “цервикален сегмент”, място което отговаря за контрола и подтискане на агресията/отстояване на себе си (в широкия смисъл на думата). Не случайно тази болка придружава хора на високи длъжности и шефове, които имат доста отговорности. Това е запазен болен сегмент на “властимащите”, които не могат да си позволят да пуснат контрола. Това е също болката на “негъвкавият” човек, ригиден и консервативен не само в мислите, но и в действията си. 

Болката в рамото може да показва носене на прекалено тежък емоционален товар, а понякога и чисто физически. От тук и известната поговорка : “Нарамил съм се със много проблеми”. Разрешението е към преминаване на разрешаването на тези проблеми на чисто рационално ниво. Може да се отнася и за проблеми, които изобщо не са ваши, а на ваши близки. Тогава, дистанцирайте се от такива, които не са ваша работа.  Помислете, с какво сте се “зарамчили”?

Болка в стомаха се появява когато не сте преглътнали и преработили, метафорично казано, нещо негативно. Не можем да смелим неприемливи чувства и емоции. Особено при децата това е индикация за силно нежелание, съпротива и страх, която не може да бъде изказана вербално по една или друга причина. 

Болка в горната част на гърба индикира липса на емоционална подкрепа. Може да се чувствате необичани, и ако се чувствате самотни и сами, време е да се огледате за някой който да е способен да задоволи тази нужда. Кой може да ни подкрепи емоционално, тук и сега?

Болка в долната част на гърба/ кръста, сакрала или опашна кост може да означава, че се тревожите прекалено много за финанси или ви липсва емоционална подкрепа точно в това отношение. Може би е време да поискате увеличение на заплатата или да направите по- добри финансови планове, които да ви помогнат да спестявате повече? Или пък да работите върху усещането за финансова притиснатост и тревожност за бъдещето?  Може би седите върху финансов проблем, който трябва да бъде адресиран? Такава болка се появява също когато носите голяма част от финансовата тежест на семейството, или сте “преработили”. За мен лично често е вярно последното. 

Болка в лакътя: съпротивлявате се на промени в живота си. Сменете посоката или помислете какви промени в живота отказвате да направите. Какво отказвам да променя, а знам че ми е време?

Болка в ръцете: ръцете са символ на връзката ни с другите. Задвижвате ли се достатъчно към другите, умеете ли да правите нови приятелства или да възстановявате стари връзки? Имате ли достатъчно удоволетворителен социален живот? Можете ли да отворите ръцете си за другите? Какво сте сграбчили и не пускате?

Болка в тазобедрени стави: ако се страхувате да се движите, метафорично и буквално, това може да се манифестира в болка в тазобедрените стави. Липса на перспектива. Нарушен е баланса ви, чувствате че залитате. Страх да извършите генерални промени и да вземете важно решение.  При обща болка: усещане за липса на любов и подкрепа. 

Болки ставите, изобщо: както и при мускулите, болката в ставите отговаря за гъвкавостта. Отворени ли сте за нови начини на мислене, уроци и жизнени опитности? Или сте “зациклили” в ситуации които вече не ви служат?

Болка в коляното: Мястото на егото и гордостта. Показва проблеми с “пречупването”, ‘приемането” и смирението, да приемем нещата такива каквито са. Външната част на коляното е свързана със собственият ни свят, докато вътрешната- с отношенията на работа, колеги, приятели и семейство. Позволявате ли на егото да доминира в живота ви? Гордостта не ви ли пречи повече, отколкото помага? Инат, подхранван от страха да не се “огънеш” и да изглеждаш слаб. 

Болка в глезените: Не си позволявате удоволствия и правото на удоволствие. Разрешавате ли си да се отдаде на удоволствията в живота или нещо ви спира? Прощавате ли си грешките и давате ли си право да грешите? Чувствате ли се виновни, когато си позволявате удоволствия?

Болки в стъпалото: Страх от бъдещето, от неизвестността и от това да “пристъпите” напред в живота. Липса на доверие в самите себе си, че ще справите, че ще може да “станете” дори и да паднете. Умеете ли да стъпвате “здраво на краката си” и имате ли чувство за реалност?

Не забравяйте, тялото е последната инстанция. Дома на нашата душа, който ще бъде такъв до последният ни дъх. Грижете се за него, всякак. И ако имате проблеми с “декодирането” на вашата болка, или тя не си тръгва, независимо какво правите, ще се радвам да бъда от помощ, със всичко което съм научила и знам. 

Светла Банкова, 

психолог и психотерапевт

0885 26 44 00

 

Here is a collection of places you can buy bitcoin online right now.

Хормони на щастието

cropped-Svetla.jpgХормони на щастието и… как да си ги набавим сами? Химия и хормони на щастието. 

Щастието не е крайна спирка. То е начин на пътуване.” Казал някой, и аз му вярвам…

Питала съм се много пъти от какво се определя щастието? Може ли щастието да се унаследява, да се придобива или неговото ниво да се променя в резултат на промяна на някои неща от живота ни? Оказва се, че отговора на всички въпроси е “ДА”!

Винаги съм вярвала, че хората които се разболяват от всякакви болести (психически или физически) първо са били нещастни, в някакво отношение. Или както казва историкът Дерин Макмахън, страдаме от уникалната съвременна болест “нещастието да не си щастлив”.  За това винаги първото, което търся като психотерепевт е защо този човек се е чувствал нещастен, ккаво не му е било наред в живота изначално? Какво и защо е създало терена, ако мога така да се изразя, почвата върху която да поникне, неговата болест? Не съм аз първата, която си задава този въпрос, още е Хипократ е казал: “Изследвайте човека, а не неговата болест”.  И аз разследвам. Защото знам, че щастливите хора не се разболяват. И няма да ми омръзне да го повтарям това твърдение, защото го вярвам.

Нарочих си да изследвам щастието. Самият процес на изследване ме направи по- щастлива. В безкрайните часове, когато седях зад компютъра и търсех научни доказателства за това което ни прави щастливи, и аз ставах по- щастлива. Продавачката в магазина ми се усмихваше безпричинно, възрастният охранител в басейна където плувам- също, полицая на улицата (даже не ме спря при очевидно нарушение), случайни шофьори/ ки ми даваха път, даже в НАП служителите ми се усмихваха любезно…Това вече ми дойде в повече :). Нещо работеше, което аз самата не разбирах все още. Не беше, защото съм руса, със сигурност. 🙂

После някак започна да просветва.. Аз станах собственият си “щастлив” експеримент.

1-1251822250qf0nУчудващо, разбрах, колко много учени са посветили живота и кариерата си на това да изследват какво може да ни направи по- щастливи, ТУК и сега, независимо от обстоятелствата. Независимо дали сме бедни, богати, образовани или не, в любовни връзки или не, с деца или не. Щастието, очевидно ,на никой не зависеше от тези факти или само от тях. В една от най- бедните държави в света, Бутан, имат “Брутен продукт на щастието”. Вярно, че си хранят прасета с марихуана, но те самите не я употребяват. Дали пък не е за това? В тази бедна държава има само една магистрала, няма почти никаква престъпност и самият им крал иска да бъде детрониран… Май не е това причината…

В търсенето на щастието, виртуално се разходих до Холандия, за да посетя Проф. Руут Веенховен, който се счита за европейският Професор по щастие и управлява единственият Институт по Щастие в Европа. Знам че е смешно, но да, има и такъв.  И открих много интересни неща! Както и какви изследвания правят колегите по щастие отвъд океана.

Според изследвания на Института по Невробиология, Психология и Икономика, САЩ кандидата за „Ген на щастието“ е гена, свързван най- вече до сега с емоционалните проблеми и  депресията (или гена на депресията).

5-HTTLPR

Ролята на 5-HTTLPR и неговите вариации е в активиране производството на серотонин в зависимост от негативните или положителни емоции, които изпитваме. Как става това?

5-HTTLPR е също познат като протеина който транспортира серотонина обратното към клетките, след като неговото химично съобщение е било предадено. Тъй като серотонина е важен невротрансмитер, свързан с намаляване нивата на хормоните на стреса в стресови ситуации, различните генетични вариации на 5-HTTLPR изглежда са свързани с разтройствата на настроението, вкл. депресия.

Индивидите с „къси“ форми на този ген са по- податливи на депресия, особено когато става въпрос за стресови ситуации. Хората с по- дълга вариация на този 5-HTTLPR ген имат повече шансове за задоволителен и щастлив живот.

Някои изследвания сочат че жителите на Дания и Холандия (които са едни от най- щастливите страни в света) в действителност имат най- малко на брой жители с „късата“ форма на този ген.

Химия на щастието

Факт е, че хормони и невро-трансмитери формират нашето ниво на задоволство, удоволетвореност и щастие и някой фактори от начина ни на живот могат да ги повлияят. И сега:

6 основни хормони и невротрансмитери, които влияят на щастието

Факт е, че хормони и невротрансмитери формират нашето ниво на задоволство, удоволетвореност и щастие. Начина по който живеем живота си и нещата които правим всеки ден могат да повлияят на количеството и качеството на тези хормони!

Допамин

Този невротрансмитер движи системата за награждаване в мозъка. Ако получите например похвала в работата си, то вашият мозък получава силна доза допамин- който води до чувството за задоволство и най- общо- до щастие! Допамина също е отговорен за действията, насочени към получаване на удоволствие. Как може да се повлияе на производството на допамин? Поставяйте си реалистични цели, при изпълнението на които винаги ще получавате инжекция допамин! Също така насочете вниманието си основно към дейности, които ви носят удоволствие!

Упражнение за повишаване на допамина

  • Направете списък с 12 неща, които обичате/ обожавате да правите…И правете всяка седмица поне по 2 от тях!
  • Направете списък за месеца със супер реалистични цели поне 5 на бр.!
  • Слушайте любимата си музика!

Едно изледване от 2011 публикувано в  Nature Neuroscience на учени от  McGill University показва, че слушането на музика която обичате (и особено тази от която ви „настръхва“ кожата) директно повишава нивото на допамина в кръвта и съответно усещането за щастие.

Серотонин

Този невротрансмитер за повишаване на настроението става известен от SSRI антидепресантите (селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина), чиято цел е именно да повишат нивото на серотонина в мозъка. Серотонина също се увеличава значително когато се чувствате важни и значими, или когато си припомняте моменти на минали постижения.

Един от най- ефективните начини за ествествено повишаване на тези нива са чрез всекидневни интензивни упражнения или фитнес.

Упражнение за повишаване на серотонина

1.Включете в своя график всекидневни 30 мин. Упражнения- плуване, джогинг, колоездене, разходки, аеробни упражнения и др.

2. Поискайте си утвърждаване на близки и значими хора! Попитайте например любимият дали готвите добре или как ви стой новата прическа, вашата най- добра приятелка- как изглеждате в новата рокля и т.н. И още по- лесно ще стане, ако преди това сте им дали вие някакво утърждаване или комплимент.

2. Искате допълнителна инжекция серотонин? Идете и постоите на слънце за около 20 мин. Кожата ви абсорбира UV лъчи, които спомагат за производството на Витамин Д и серотонин.

Окситоцин

Както невротрансмитер, така и хормон, той често е наричан „любовния хормон“. Учени от Университета Клермонт в Калифорния са установили че този хормон има по- голямо значение за жените, отколкото за мъжете и има изключително влияние върху усещането за щастие. Той се увеличава, когато прекарваме време с любимите хора, както и когато извършваме някакви добри дела.  Как да си повишим този хормон сами?

Окситоцина е важен при раждане, и може да бъде изкуствено доставен с цел ускоряване на процеса на  самото раждане и увеличаване на контракциите, както и кърменето. Този хормон също е свързан с възпроизводствените органи както при жената, така и при мъжа. Неговото количество се увеличава при оргазъм (независимо по какъв начин е постигнат)  като завишените нива остават в организма още известно време и стимулират мускулатурата на половите органи, което спомага за свързването на яйцеклетките със спермата и съответно опосредства процеса на оплождане.

Окситоцина също опосредства социалното поведение и как да се държим с противоположният пол. Научно е доказано, че хора с ниски нива на окситоцин са промискуитетни, докато високите нива на окситоцин допринасят за моногамни отношения между хората. Окситоцина също е наречен „елексир на доверието“ и „хормон на обвързването“. В този смисъл- вашият партньор може и да изневерява просто защото има ниски нива на оскитоцин :).

Упражнения:

  1. Инвестирайте във взаимоотношения: Много хора правят грешката да отделят време, енергия и усилия в постигането на материални неща, забравяйки, че те са точно такива: материални. Но едва ли с нещо материално може да се радвате на празниците, или да се гушнете в тях, или да поплачете пред тях и те да ви утешат. Само хората, с които имате добри отношения, могат да го направят за вас, така че инвестирайте своето време и енергия в значими за вас отношения.

2. Обадете се на 5 човека, с които сте загубили връзка напоследък, но бихте искали да сте по- близки (приятели, роднини, бивши колеги). И ако е възможно, прекарайте „качествено“ време с тях, особено с парньора си.

3. “ PAY IT FORWARD”. През следващата седмица, направете 5 добрини, без да очаквате благодарност или награда. (старайте те се да са различни, за по- добри резултати).

4. Прегръщайте, гушкайте, дръжте за ръце, потупвайте по рамото, масажирайте се повече. Позволявайте си и целете повече физически контакт партьора, детето или вашето домашно животно.

boy-laughing

Ендорфини

Ендорфините са ендогенни, опиоидни и полипептидни съединения, или невротрансмитери. Те се произвеждат от хипофизната жлеза и хипоталамуса най- вече по време на аеробни силови упражнения, физическа възбуда или оргазъм.

Ендорфините също са естествени болкоуспокояващи, които се отделят като контра функция на стрес и болка. Те имат действие подобно на морфина и действат като аналгетик и седатив, като намаляват усещането за болка.

Как да увеличим ендорфините?

  • Люти чушки- лютите чушки и изобщо лютивите храни са един от начините да намалим болката и да увеличим този невротрансмитер.
  • Шоколад.. Някой случайно да не обича?
  • Смях- гледането на комедии, смешни клипове, вицове и изобщо както и да е продуциран смях увеличава тези хормони.
  • Секс
  • Ароматерапия- особено ванилия и лавандула, според изследвания в тази област.

Естроген

Помага за образуването на  серотонин и ви предпазва от раздразнителност и тревожност, като поддържа настроението ви стабилно. Естрогена намалява в менопаузата, както и при прекалено голяма физическа активност или тютюнопушене. Дисбаланса на прогестерон/ естроген преди менопаузата също негативно афектира настроението. Управлението на стреса може да ги балансира, тъй като хормона на стреса кортизол значително влияе върху тях.

Упражнение:

Медитирайте редовно, тъй като е установено че 30 мин медитация на ден в продължение на 8 седмици може значително да повлияе на нивата на стреса. И не само!

Всякакви дейности, свързани с намаляване на стреса влияят положително на този хормон: гореща вана, масаж или йога.

Прогестерон

Помага за заспиването и изобщо за добрият сън, влияе благоприятно на тревожността, раздразнителността и внезапните промени на настроенията. Нивата на този хормон спадат значително, когато жените навлязат в пре- менопауза (35- 40 год), но това също може да бъде повлияно от неправилно хранене и прекалено високи нива на стрес.

Упражнение:

Отнесете се сериозно към това с което се храните и как се храните, колко спите и как точно управлявате стреса в живота си. Избягвайте мазнини и захар, тъй като те влияят на нивата на този хормон и изобщо яжте повече “живи” храни.

Искренно се надявам тези упражнения за чисто химическо стимулиране на хормоните на щастието да помогнат да се чувствате по- щастливи. Ако не са достатъчни:

Група по щастие:

Всеки последен четвъртък на месеца.

Първо събиране: 28 януари, 2016

Място: Гр. София Родопски извор №53;

Час: 7:30; Цена: 30 лв.

За записване: 0885 26 4400

Светла Банкова, психолог и психотерапевт

Какво знам със сигурност?

Можете да бягате от себе си много, много дълго време. Може да сте женени, или да сте с грешният човек десетилетия,  да претендирате и да се преструвате, че всичко е наред. Може да се преструвате, че обичате работата си, някъде наполовина. Може да се криете зад грешни кариери, квадратни метри и коли, големи LCD телевизори и екзотични ваканции. 

Нo никога не можете да избягате от усещането за фалш. 

Евентуално, живота ще ви предложи огледало, за да видите собствената си истина. 

И ако вие сте били фалшиви, игнорирали ли сте мислите и чувствата си, или емоционалният си GPS, тогава алармата за събуждане може да е доста жестока. Тази аларма, най- общо казано, често идва под формата (или поне така изглежда на повърхността) като някаква загуба: загуба на работа, на връзка, на това как изглеждате или на каквото и да е външно нещо, което вие използвате, за да придадете стойност на собственото си АЗ. И когато задълбаете надълбоко, “изслушвайки” всяка ситуация на провал, непременно ще видите образа на една изкривена истина. 

Аз знам, че всеки се опитва да бъде човек на тази земя и да покаже най- доброто човешко от себе си. Но понякога преценката ни се замъглява, ставаме роби и последователи на неща, които не са нашето най-истинско “нас”. Защото нашите човешки черти могат да тържествуват само когато сме били истински себе си. 

Работата ни на земята е да бъдем това което наистина сме. Да изживеем тук най-чистата форма на себе си, да бъдем честни към себе си, към истинският ни “Аз”, който е нашият най- верен образ. 

Всичко останало е един фалшив живот. 

Да бъдем автентични е най-голямата ни награда. Защото чрез автентичността ние изпълняваме нашата човешка мисия, а това е да сме истински. 

 Светла Банкова,
психолог и психотерапевт
0885 26 44 00

Психосоматика на душата

Oневиняването на пациента. Когато душата не знае, тялото боледува. …

Самоубийството, или последният вик за любов. In memorandum.

Самоубийството или последният вик за любов. In memorandum. Самоубийство …

Новогодишна самотерапия

Новогодишна самотерапия. Нека се сбъдне това, за което мълчим! Има …