Category: Uncategorized

Порно и еректилна дисфункция

Психосоматика на секса. Порно и еректилна дисфункция (Porn induced erectile dysfunction) (PIED)

Причинява ли интернет-порнографията еректилна дисфункция? А виртуалния секс? Кибер-секс пристрастяване: кога и при какви обствоятелства да се замислим?

Не ми беше лесно или приятно да пиша тази статия, признавам си. За „тези неща“ не се говори много в публичното пространство, защото е изключително чувствителна тема. То и за сексуални разстройства почти не се говори, а когато все пак се случва, разговорите се свеждат или до строго научни изказвания или до откровено арогатни такива. По средата няма нищо. А в тази празнина се оказва човека, с истинските му проблеми и тревоги в тази област.

Все пак реших да пиша по тази тема, без изобщо да имам претенции за виден сексуален психотерапевт, по няколко причини. Напоследък зачестиха случаите, при които клиенти се явяват с оплаквания на тревожност, депресия и други чисто психични проблеми и когато успявахме да се разровим по-дълбоко, се оказваше, че коморбидно страдат и от еректилна дисфункция, неясно от какво причинена. Посетили бяха множество доктори, които съответно не откривали никаква органична причина за този проблем. (Теста според мен е много прост- ако имате ерекция когато мастурбирате, значи проблема не е от органичен произход, а психично – емоционален). В случая трябва да са отхърлени всички диференциални диагнози за органичен произход на страданието (уреждане на съдове и нерви, лекарства, травми, хормонални проблеми).

Когато обаче се сещах да попитам дали гледат порно, колко често и колко дълго, или дали са ангажирани с виртуален секс (предимно като метод за задоволяване на сексуалната потребност), отговорите се оказваха доста интересни, за да ме накарат да започна да пиша тази статия.

нарушена ерекция

Факт е, че ние сме доста мързеливо човешко поколение и искаме да постигаме всичко без усилия: да ядем каквото ни падне, да но да изглеждаме добре; да сме образовани, но да не учим; да изкарваме пари, но да не работим, че и да стигаме до оргазъм без никакво усилие. За това сме изобретили “fast food”, липосукцията, купените дипломи, шмекерлъка и киберсекса, да изброя няколко само. И за това, за съжаление, си плащаме цената. Тази статия е за „лесните оргазми“ и последствията от тях, разбирайте го в най-широкия смисъл на думата.

Да определим първо какво е „еректилна дисфункция“? Това е сексуално разстройство, което се характеризира с невъзможност да се задържи ерекцията достатъчно дълго за да се осъществи задоволителен полов акт. Това е най-простичко казано, въпреки че вариациите вътре в самото определение са безкрайни – изобщо невъзможност за ерекция, „изчезваща“ ерекция или загуба на ерекция при проникване…

Едно сравнително скорошно изследване в Европа на 434 мъже недвусмислено демонстрира връзката между сексуална дисфукнция и киберсекс (използвам последното понятие като събирателно за всякакъв вид сексуални дейности, целящи сексуално задоволяване, които не са свързани с реален партьор) (1) (тук не се включват чисто сексуалните патологии, съгласно DSM V).

Повечето мъже не осъзнават изобщо, че имат проблем. А когато го осъзнаят, идея нямат от къде идва. И се започват едни безкрайни, скъпи изследвания, които не откриват нищо нередно. Много от мъжете са около 30 годишни, и дори по-млади.  Изследвания показват, че 30 % от мъжете между 18 и 25 години страдат от такава еректилна дисфункция. Това не е проблем на възрастта или на “изчерпана” връзка. Изказванията са от рода на: “Аз съм си Ок с порното, но приятелката/жена ми просто не ме възбужда“, „Не мога достатъчно да се възбудя от реални жени“ и други подобни. Д-р Абрахам Моргеталър, директор на „Здравето на мъжа Бостън“ и клиничен професор по урология в Медицински Университет Харвард споделя: „Трудно е да се каже колко млади мъже страдат от еректилна дисфункция, като последствие от гледане на порно. Но е нов феномен и той не се случва рядко“.

Този феномен може и да е бил нов за Монтенталър, но американския доктор хирург Генерал С. Евърет Кууп предупреждава в своята реч още през май, 1985г. : „Порнографията има това, което ние наричаме „постоянно присъствие“….в сексуалната дисфункция. Порнография се намесва в реалните взаимоотношения и ги променя по някакъв начин. Изглежа провокира дисфункционален отговор при някои хора. Смятам, че трябва да знаем до каква степен е преобладаващо и как става това“.

Двадесет и четири (24)  проучвания показват позитивна връзка между кибер секс и еректилна дисфункция, пет от тях – причинно- следствена, т.е. установено е, че киберсекса със сигурност причинява еректилна дисфункция. Петдесет и пет проучвания свързват незадоволителни сексуални отношения или проблеми с еякулацията с порното, 39 проучвания в областта на невробиологията (MRI, fMRI, EEG, невропсихология, хормонални) демонстрират доказателства за този модел на пристрастяване. Защото той е точно това: пристрастяване.

Проблема не е под колана, а доста по-нагоре – в мозъка.

Ако  се опитаме да разнищим проблема, ще започнем от това защо мъжете изобщо се занимават с порно или виртуален секс? (Не че не го правеха някога с порно списания, но не са известни доказателства за такива пагубни последствия.) Казвам мъжете, защото при тях най-вече се проявяват този тип сексуални проблеми. Жените, които са от другата страна на кибер секса например, не докладват такива проблеми, или поне не толкова често. И ето статистиката:

94.4% от тестваните търсят сексуално удоволствие;

87.2% заради усещането на възбуда;

86.5% за да достигнат оргазъм;

73.8% се надяват да релаксират и да намалят стреса;

70.8% убиват скука;

53.0% се опитват да забравят всекидневните си проблеми;

44.9% се борят със самотата;

и 38.1% се надяват да намалят чувството за депресия и тъга;

Както е ясно, при повечето от тестваните причините са няколко. Какво обаче се случва на практика? Кои мъже най-често се ангажират предимно в кибер секс и какви са психологическите причини за това?

  • Мъже, които са преживели някакво сериозно любовно разочарование и продължителен период от време нямат сериозна връзка, по една или друга причина. Започват да се занимават с кибер секс, и тъй като той е лесен и изключително достъпен, не изисква никакви усилия като сваляне, излизане по заведения, плащане на вечери, емоционална ангажираност и други подобни,  и се превръща в предпочитан начин на сексуално задоволяване. Ако все пак мъжа реши да потърси реална връзка в някакъв момент, и не успее да постигне задоволителен сексуален акт (без да има идея, че еректилната му дисфукция е предизвикана вече от порното), това може окончателно да го фрустрира, да се откаже от опитите си за връзка и да го върне бързо обратно към кибер секса.
  • Мъже, които са имали някаква травма в любовната сфера, която може да е причинена в детството, юношество или дори в университетски години. Тази травма обикновено вече е причинила ниско самочувствие, страх от отхвърляне или присмиване, незнание какво да прави и как да се държи с жените, неумение да „съблазнява“ и парализиращ ужас, че може да се провали. Кибер секса се явява един лесен и приемлив изход от такива ситуации. Такива мъже може да изглеждат недостъпни, незаинтеерсовани от жените или дори презрителни. Зад това всичко се крие обаче огромния страх от провал изобщо.
  • Мъже, които са в неудоволетворителна партньорска връзка, която по една или друга причина нито могат да разтрогнат, нито могат да оправят (нито пък искат). Те се обръшат към порното за временна утеха от проблемите си, но тази утеха заема все по- голяма част от времето им, докато „реалните“ сексуални отношения с партньора почти напълно са изчезнали. Зачестилите еректилни проблеми още повече съсипват връзката, като партньорките в нея често могат да се чувстват нежелани, недостатъчно привлекателни или красиви, и изобщо отхърлени в женствеността си. Никои не е наясно от къде идва проблема, тъй като обикновено мъжете не знаят или пък не желаят да споделят тревогите си. Фрустрирани, гневни и отчаяни, те могат тотално да започнат да избягват сексуален контакт. Кръга се затваря и всичко се отдава на „изчерпване на връзката“ с партньорката.
  • Мъже, които са моногамни по своята природа и не биха изневерили реално, но какво пък – виртуалният секс или порното не са изневери, т.е. те не са се случили. Същото важи и за мъже с прекалено консервативно и ригидно възпитание, за които изневярата е неприемлива, грях или дори престъпление. Но гледането на секс не е, нали?
  • Мъже, които са подложени на ежедневен, постоянен стрес и живеят в недостиг на ресурси – времеви, енергиини и психично-емоционални. Доста често са на високи отговорни позиции, със собствени кабинети, чиито врати могат да заключат и всеки момент да се усамотят. Ако някога се усамотяваха със секретарките (според известни анекдоти), сега това става с компютрите. „Да сваля стреса с малко порно“ се превръща в единствен начин за разтоварване. Последиците вече са ясни, като проблема се усложнява още повече от това, че такива успешни в живота хора трудно биха потърсили психотерапевтична помощ, не че не могат да си я позволят. Съгласни са да изсипят купища пари за всякакви медицински изследвания, но да не допускат или да си признаят, че проблема може да е от психично – емоционално естество.

Естествено, има и други случаи, които не се класифицират в горните категории. За съжаление, не мога да покрия всички варианти, но мисля и тези са достатъчни за да дадат някаква представа. Множество научни изследванията в областта на неврологията показват, че мъже които прекарват голяма част от сексуалния си живот гледайки и мастурбирайки върху един безкраен и постоянно променящ се поток от онлайн образи, които доставят свежи дози допамин и адреналин с всяка нова снимка или видео, могат да бъдат кондиционирани в един безкраен сексуален хиперинтезитет. Следователно, нито един реален партньор, независимо колко привлекателен и обичащ е, не е способен да се състезава с това явление и няма никакъв шанс.

проблеми с ерекцията

 

Базирайки се на изследвания, клиничен опит, както и на някои анекдотни факти, мога да предложа следните симптоми на еректилна дисфункция, причинена от кибер секс, които биха могли да се определят като алармиращи:

  • Мъжът може да получи ерекция и да има оргазъм когато гледа порно или участва във виртуален секс, но има проблем с ерекцията, когато е с реален партньор;
  • Мъжът може да има секс с реален партньор, но да има сериозни затруднения с еякулацията (оргазъм);
  • Партньорката на такъв мъж може да се оплаква, че той изглежда неангажиран със секса (обикновено защото в главата му се въртят порно-сцени с чиято помощ се мъчи да запази ерекция или да постигне оргазъм);
  • Партньорката се оплаква, че мъжът не желае да прави секс с нея, избягва я, намира я за непривлекателна (без някаква съществена промяна във външния й вид), измисля всякакви оправдания да не се ангажира със секс (боли го корема, изморен е, стресиран е, не му е до това сега и т.н.);
  • Мъжът споделя, че предпочита порно-секс пред реален секс, намира кибер секс сцени за по-възбуждащи и с по-силни усещания в сравнение с партньорка от истинска плът;
  • Обвиняване на партньорката, че не е достатъчно “отворена” за експерименти и секса с нея е “скучен”;
  • Налице е намалена сензитивност на пениса – необходими са значително повече време и усилия, за да достигне някаква степен на възбуда;
  • Сексуалните фантазии са ключов и необходим елемент за постигане на въбуда, каквато и да е;
  • Мъжът се ангажира в търсене на порно, което е все по-извратено или далеч от първоначалния му вкус;
  • Сутрешните ерекции са все по-редки, или изобщо ги няма;
  • Закъсняваща еякулация, аноргазмия;
  • Порното е по-вълнуващо от реален партньор;
  • Чувство за вина след виртуален секс или гледане на порно, че “той всъщност не е такъв човек”. И той наистина не е в реалния живот.
  • Силно се засилва тревожността преди реален сексуален акт: страх от провал;
  • Засилена генерализирана тревожност или депресия, свързана със с извършването на сексуален акт;
  • Прекарване на значителна част от деня в гледане на порно или провеждане на секс чатове (отнема часове понякога).

Биологични предпоставки

Основен засегнат орган е хипоталамуса. Дали поради десентизацията или друга причина, никой не може да каже, но количеството допамин достигащо до пениса не е достатъчно. Пътя на ерекцията е най-общо следният:

Мозък —>Гръбначен стълб —->Спинални нерви—> Пенис

Но когато е нарушен този път, сигналите от мозъка не слизат по-надолу:

Мозък –-Х-–>Гръбначен стълб —->Спинални нерви—> Пенис

За какво изобщо служи допамина? Допамина не е точно чисто удоволствие. Това е влечението, очакването за нещо, хормона на желанието, еротиката и мотивацията. Той е основно хормона, който захранва наградния кръг.

Наградния център в мозъка се активира при употреба на вещества като хероин, кокаин, алкохол, никотин. Секса активира същите нервни клетки и окончания, както мет, кокаин и хероин. Съобщението е: “Трябва да го имам, каквото и да е“. Независимо дали е торта или нещо друго. Но храната е оцеляване, а възпроизводството е №1 приоритет на вашите гени. Нивата на допамин при вкусна храна и секс са тотално различни, като във втория случай, разбира се, са в пъти повече. Всеки знае разликата между ядене на торта и секс, нали? Допамина играе важна роля, както при ерекцията, така и при либидото. 

Механизъм: Сексуалното желание активира nucleum accumbes, или центъра за награда, които от своя страна изпраща сигнал на хипоталамуса (до центъра за ерекция), където от своя страна се  активира желанието със следните хубави неща:  гледки, миризми, звуци, емоции, усещания и спомени. Но такива няма при гледането на порно, има предимно зрителна стимулация и донякъде слухова, но това е. А това не е достатъчно за пълното удоволствие. 

Добрата новина е, че еректилната дисфукнция, причинена от порно и виртуален секс може да бъде лекувана, и то с добри резултати. Лошата е, че това е наистина пристрастяване, както всяко друго, и изисква време, търпение и силна мотивация. Няма рецепта за прилагане или лечение, или поне аз не знам такава, защото всеки случай е абсолютно специфичен и уникален. Подхода, съответно, е индивидуален. 

Надявам се с тази статия, колкото и несъвършена да е, да съм помогнала на някого, за да получи някакво прояснение, макар и не разрешение на проблема. А ако не можете да се справите сами с проблема, потърсете психотерапевтична помощ. Конфиденциалността в нашата професия е гарантирана. 

Вие заслужавате да се чувствате добре!

Светла Банкова,

психолог и психотерапевт,

0885 2644 00

Уъркшоп Долна Баня

Уъркшоп Долна Баня 25, 26, 27 и 28 октомври, 2018

Тема: “Живота, смъртта, и изборите които правим между тях”…

“Ако аз не съм за себе си, кой ще е за мен?

Но ако съм само за себе си, кой съм?

И ако не сега, кога?

Талмут (1:14)

Темите за живота, любовта, смъртта са основните понятия, до които рано или късно стигаме във всяка терапия. Бързам да кажа, че смъртта няма да е основна тема на този уъркшоп, но ще бъде една отправна точка, от която ще гледаме на живота си и какво всъщност правим с него. Със сигурност няма да умираме, а ще се учим да живеем по-пълноценно и да празнуваме живота по всички възможни начини! Сигурна съм, че не сте си и помисляли за тези начини, които ние имаме предвид 🙂 Но това може да стане само, когато осъзнаем, ама наистина осъзнаем с цялото си същество, че един ден със сигурност настъпва краят. От идеята за този край се будят нашите тревоги и се ръководят нашите избори. И тогава всъщност, започва живота!

Смъртта:

Повечето от нас никога не са се замисляли за смъртта, а някои пък мислят прекалено често или се страхуват до полудяване от нея. И двата случая не са здравословни, по мои лични наблюдения. Но смъртта е истинска и често идва без предупреждение. Жителите на Бутан, които са считани за най-щастливата нация в света, казват, че една от причините за тяхното щастие е, че всеки ден мисля по 5 минути за смъртта. Дали е така или не, няма как да знаем. Надявам се да разберем!

А между двете измерения, раждане и смърт има цяла една чертичка „ – „ която се нарича живот и в нея ни е дадена свободата да правим много избори…

Живота:

Живота не е нищо друго, освен един непрекъснат танц на раждане и смърт, танц на промени, на начало и край, на срещи и раздели. Живота е възможен само заради това, че съществува смъртта. Живота се случва, докато правим планове за бъдещето или се тюхкаме върху изборите си от миналото. Той е всъщност измерението „Тук” и „Сега“.  Дали го живеем така както бихме искали? Това ли е което искаме? Нашият живот ли живеем, или този на някой друг? Живеем ли, или всъщност сме вече мъртви, разположени в плюшените си “ковчези”, на онова, което аз наричам “навик” и “удобство”?

Изборите:

Изборите които правим, определят качеството ни на живот и изобщо какво правим с живота си и доколко сме удоволетворени от него. Няма човек, който поне веднъж да не си е задавал въпроса, дали е взел правилното решение в живота си, независимо за какво се е отнасяло. Няма човек, който да не е изправян пред избори. Правим по хиляди избори на ден, започвайки от най-елементарните с колко захар да си пием кафето сутринта до за кого ще се оженим, какво да учим и работим, къде да живеем. Изборите са всекидневие, и понякога се парализираме, защото не можем да вземем каквото и да е решение. Друг път бързаме да вземем решението, само и само да не стоим в напрежението, създадено между различните избори. Къде е границата? Кои са „правилните“ и “неправилните” избори? Има ли изобщо такива?

Този уъркшоп, както разбирате, не е за всеки. Той е само за тези, които са готови да се качат на следващото стъпало и да заживеят своя собствен живот, по своя собствен начин и според своите собствени желания и намерения, без страхове и предразсъдъци. Смеем ли? Готови ли сме? 

Кога:  25,26,27 и 28 октомври, 2018  (Настаняване четвъртък вечерта, заминаване в неделя на обяд)

Къде: гр. Долна Баня,  Хотел “НИКОЛ” 

http://hotel-nikol.com/

Адрес: ул. Простор 4, 2040  Долна Баня

Цена – 300 лв. Цената включва 3 нощувки и три закуски, настаняване в двойна/тройна стая или апартамент (няма единични), плюс 2,5 дни практически уъркшоп (петък цял ден, събота цял ден, неделя до обяд),  и конферентна зала за провеждането му. Конферентната е една от най- добрите, които съм ползвала до сега, и е отделена от хотела. В цената също са включени всички СПА услуги, които хотелът предлага: парна баня, джакузи с минерална вода, сауна, фитнес център, открит басейн с топла минерална вода и още един малък (40 градуса). Този път се надяваме да имате възможност да ползвате СПА-то повече, а някои от вас вече са го пробвали. 🙂 Някои от опитите може да бъдат в басейна, така че задължително носете бански. 

Ранно записване: До 5 октомври, 2018: цена 300 лв. на човек (всичко по-горе включено). Допълнително всеки може да поръча от ресторанта каквото желае за обяд или вечеря. Ако желаете да сте в стая с някого конкретно, заявете го предварително. Възможно е организиране с коли от София, така че ако нямате превоз, ще се постараем да ви намерим.

Записване: След 05 октомври, 2018:  320 лв. на човек 

Водещи: Светла Банкова и Зорница Стоилкова

Местата, както разбирате, са ограничени. Уъркшопът отваряме първо за наши бивши и настоящи клиенти (и участници в групите ни), които са с предимство. 

Плащане: по банков път или лично. За да резервирате своето място, моля,  направете превод от 150 лв. такса резервация (или на цялата сума) по следната сметка (или лично на Светла Банкова или Зорница Стоилкова).

IBAN: BG55 TTBB 94001526596842

Титуляр: Зорница Стоилкова

Основание за плащане: резервация Долна Баня

Телефон за записвания и информация:

Светла Банкова – 0885 26 44 00

Зорница Стоилкова – 0898 67 74 00

Живота може би е по-вълшебен, отколкото си представяте!

Жените и мъжете, в роли и без роли. Уъркшоп – Банско.

Уъркшоп: “Мъжете и жените – в роли и без роли”

1-ви – 3-ти юни, 2018, Банско

Ние сме създадени в интимност и търсим своята половинка и интимност цял живот. Цялостното удовлетворение от живота зависи в голяма степен от това доколко удовлетворителни и успешни са нашите връзки. През последните 50 години понятията за женственост и мъжественост в света се промениха до неузнаваемост, което доведе до тотално объркване в тези роли и отношения. Резултатът: търсещи мъже и търсещи жени, но най-вече търсещи щастливи отношения. 

Затова решихме да потърсим отговора на следните въпроси:

Какви роли и модели следвам в своите интимни взаимоотношения? С какви очаквания съм? Кой съм аз в интимната връзка? Как да видя другия такъв, какъвто е и как да общуваме ефективно и удоволетворително? Как да открия партньор в живота и какви са предизвикателствата пред мен? Как да разпознаваме своята “женственост” и “мъжественост”? Кога ни пречат и кога ни помагат във връзките, които вече имаме? Кога и на кои качества да дадем превес? Как да успеем да се свържем в успешни интимни връзки? Защо не мога да се влюбя? Как да създаваме щастливи семейни отношения и копнеем за “както преди”? Какво е “както в началото” и какво не можем да приемем днес? Страхът от близост и интимност. Сексуална близост и какво означава? Как да приемем “анимата и анимуса” в себе си?

Затова ви каним в нашия уъркшоп “Мъжете и жените – в роли и без роли”

секс и желание

 

Кога:  1-ви – 3-ти юни, 2018 (Настаняване петък вечерта, заминаване в неделя следобяд)

Къде: гр. Банско,  Хотел “Сейнт Джордж Палас” ****

Адрес: ул. “Кошерината” 5
2770 Банско

Цена: Цената включва 2 нощувки и две закуски, настаняване в двойна стая: плюс два дни практически уъркшоп и конферентна зала за провеждането му. В цената също са включени всички СПА услуги, които хотелът предлага, открит басейн и външно джакузи. 

Ранно записване: До 15 май, 2018: цена 230 лв. на човек (всичко по-горе включено). Допълнително всеки може да поръчва от ресторанта каквото желае за обяд или вечеря. Ако желаете да бъдете настанени в единична стая, моля, заявете това предварително.  Възможно е организиране с коли от София, така че ако нямате превоз, ще се постараем да ви намерим.

Записване: След 15-ти май, 2018: 250 лв. на човек 

Водещи: Светла Банкова и Зорница Стоилкова

Местата, както разбирате, са ограничени. Уъркшопът отваряме първо за наши бивши и настоящи клиенти (и участници в групите ни), които са с предимство. 

Плащане: по банков път или лично. За да резервирате своето място, моля,  направете превод от 100 лв. такса резервация (или на цялата сума) по следната сметка (или лично на Светла Банкова или Зорница Стоилкова).

IBAN: BG55 TTBB 94001526596842

Титуляр: Зорница Стоилкова

Основание за плащане: резервация Банско

Телефон за записвания и информация:

Светла Банкова – 0885 26 44 00

Зорница Стоилкова – 0898 67 74 00

За кого е този уъркшоп, ако още се колебаете:

* За мъже и жени, които искат качествени взаимоотношения. (Може да участват и двойки,  които биха искали да усъвършенстват своите взаимоотношения).

* За тези, които искат да открият нови приятелства и връзки, както и нови хора в живота си, но не знаят как да престанат сами да си пречат. 🙂

* И не на последно място, за хора, които искат да се забавляват неангажиращо (или ангажиращо), по нетрадиционни начини!

Ползите за Вас, ако все още не сте убедени:

– ще работите и ще се забавлявате

– ще срещнете нови и интересни хора… (и те ще ви срещнат!:)

– ще имате вълнуващи преживявания и ще си починете сред прекрасна природа и спа център

– ще научите неща за себе си, които най-вероятно не знаете

– ще разберете какво да промените, за да откриете и изградите пълноценна връзка

Два дни пълни с изненади, практически преживявания и опитности!

Плюс, да не забравяме къде ще бъдем: спа хотел “Сейнт Джорж Палас”, където ще можете напълно да релаксирате и заредите батериите: спа, джакузита, басейн, фитнес и най-вече прекрасна природа.

 

Заповядайте!

 

Психосоматика на душата

Oневиняването на пациента. Когато душата не знае, тялото боледува. Психосоматични заболявания.

Напоследък една от най-модерните думи е “психосоматика”. Използва се от всички без да се влага особена мисъл, обявяват се курсове и обучения, пишат се материали, които могат повече да объркат, отколкото да помогнат на страдащите. Основно, защото през повечето от тях прозира посланието “вие сте виновни за вашето заболяване/страдание/болка”. С което аз изобщо не съм съгласна и, честно казано, дори ме е срам да чета такива твърдения. 

Много е “авторитетно” да се каже на някого, че има “психосоматично заболяване”. Всъщност едва 10-20% от заболелите ще повярват, че техните болки и страдания са основно в “главата” им. Защото те не са там. Те са напълно реални. И едва ли ще потърсят някаква друга помощ освен традиционната медицина. Докато лекарите им не ги обявят за “клинично здрави” и не ги изпратят на психотерапевт.  И психотерапевтите, обучени или не,  ставаме последна инстанция и последна надежда за пациента. 

Психосоматичната медицина най-общо се отнася за физически заболявания, които могат да изглеждат като физически, но имат за свой произход психични или емоционални проблеми, които не са осъзнати, преработени или изразени. 

Какво все пак е психосоматично заболяване?

Много от клиентите имат сериозни затруднения в разбирането на пълната динамика на психотелесния синдром. И те не са виновни. Едно е да разберете концепцията, че мозъкът ви има огромна власт над тялото (интроспекцията) и съвсем друга история е да се „интернализира“ това познание и да се разбере на дълбоко личностно ниво. Дори когато клиентите разбират, че в техния мозък се намира основната причина за физическото им страдание, те могат да продължават да не приемат реалността на собствените си емоции: погребаният гняв и недоволство, чувството за вина, преглъщаните сълзи или потиснатата скръб. Не могат също да разберат, че техният собствен мозък може да взема решения, с които те дори не са запознати. 

Психосоматичните заболявания принадлежат към една по-голяма група, позната като психогенни заболявания, които могат да бъдат разглеждани най-общо като физически заболявания, причинени или модифицирани от мозъка по чисто психологически причини.

Вероятно всички вие сте запознати с усещания като изчервяване, усещането на пеперуди в стомаха, изпотяване (когато сте поставени в центъра на вниманието), учестено дишане, свиване „под лъжичката“ и други подобни, които всъщност са напълно безобидни и временни по своята същност (когато стимулът отпадне, отпадат и усещанията).

Във втората група психогенни разстройства спадат тези, при които болката от физическото разстройство бива увеличена от тревожност, която не е директно свързана с физическото състояние на пациентите. Например, ако сте преживели някакъв инцидент в резултат на който ви е счупен кракът, може да не се тревожите за самия крак, а за това, че няма да имате възможност да ходите на работа или че доходите ви значително ще намалеят ако сте в болнични продължителен период от време. В такива случаи болката може да се увеличи, но състоянието е причинено от въпросната тревожност за последиците от инцидента ви.

В третата психогенна група влизат страдания, които са точно обратни на тези от предишната група: намаляване на болката и дискомфорта по причини, които нямат нищо общо със самия здравословен проблем: например, ако сте потърпевш от катастрофа, самото оценяване на факта, че все пак сте оживели или не сте загубили важен орган, може да подейства като естествен аналгетик, който да подпомогне намаляването на страданието по естествен път.

Като най-важен обект на нашите наблюдения остават четвърта и пета група психогенни заболявания. В четвъртата група спадат тъй наречените хистерионни разстройства, при които клиентите могат да изпитват най-странни и разнообразни симптоми без наличието на каквато и да е физическа причина. Към тези „странни“ симптоми влизат наличие на буца в гърлото, която пречи да се преглъща храна (глобус хистерикус), парализа на мускулите, изтръпване на крайниците или „боцкане“, загуба на зрение, „изчезване“ на гласа, различни усещания в двата крайника, тежест в гърдите и т.н., за които традиционната медицина няма абсолютно никакво обяснение. Липсата на каквито и да е промени на физическо ниво показва всъщност, че симптомите се генерират от емоционални центрове в мозъка. Къде точно обаче, остава под въпрос, въпреки че някои медицински авторитети твърдят, че те са разположени в хипоталамуса, амигдалата, предфронталния дял на мозъка и мозъчния ствол. Исторически тази група симптоми е позната като хистерия или синдром на Брикет. Това е полисимптоматично разстройство, което обикновено започва преди 30-тата година, може да продължи с години и се характеризира от комбинация от болки: гастроинтестинални, сексуални и псевдо-неврологични симптоми.

Петата група е на психосоматичните заболявания, при които мозъкът индуцира и произвежда действителни физически промени в тялото. Някои от най-известните такива, за които дори медицината вече се съгласява, са: пептична язва, хиатална херния, спастичен колит, сенна хрема, астма, простатит, мигрена, екзема, псориазис, световъртеж, бучене в ушите, често уриниране и др. Това, че могат да бъдат класифицирани като психосоматични заболявания, не означава, че болните трябва да бъдат лишени от лечение, нищо подобно! Това, което всъщност би могло да подпомогне оздравителния процес, е признаването или допускането на психологически причини, които влияят на възникването, развитието или обострянето на болестта.

психосоматично заболяване

Соматоформни разстройства

Предпоследната версия на Диагностичния наръчник на психичните заболявания IV, определяше соматоформните разстройства като съвкупност на симптоми, които не могат да бъдат напълно обяснени от някакво физично заболяване, не са резултат от влияние на вещества (т.е. наркотици, лекарства и др.) и не могат да бъдат обяснени от наличието на друго психично заболяване (напр. паническо разстройство).

Видовете такива са, както следва:

Соматично разстройство

За да бъде поставена такава диагноза е необходимо да бъдат налични следните критерии:

А) Соматичното (телесно) оплакване се счита за „клинично значимо“ ако води до медицинско лечение (т.е. до вземане на обезболяващи или други лекарства).

Б) Симптомите не могат да бъдат напълно обяснени с никаква медицинска диагноза.

В) Трябва да са започнали преди 30-тата година (което според мен не би трябвало да важи вече) и да са продължили дълъг период от време (понякога с години).

Г) Трябва да има история на болка, свързана с четири области (например глава, гръб, стомах, стави, гръден кош, ректум) или функции (напр. менструация, сексуален акт, уриниране). Също така трябва да има история на два гастроинтестинални симптома, различни от болка (например, подуване или гадене). Допълнително е необходимо да има поне едно сексуално или репродуктивно оплакване, различно от болка (нередовна менструация, еректилна или еякулационна дисфункция). Накрая, трябва да има поне един симптом, различен от болка, който предполага неврологично състояние (например нарушен баланс или координация, парализа, трудности при преглъщане или буца в гърлото, двойно виждане, глухота или загуба на съзнание, която не е причинена от припадък).

Какъв е генезисът, произходът на психосоматичното заболяване и как то може да се излекува? Има ли един метод или подход или се изисква много-спектърен подход при лечението?

Както вече поясних, когато говорим за психосоматично заболяване, причината се приема, че се намира в т.нар. несъзнателно или това, което не осъзнаваме. Всяко психосоматично заболяване има своя функция като основната му такава може да бъде отклоняването на мозъка от преживяването на болезнени емоции, както и чрез болесттта да се разреши иначе неразрешима житейска ситуация. 

Една друга теория за психосоматика на мускулноскелетни заболявания и проблеми

психосоматични теории

Д-р Джон Е. Сарно е професор по рехабилитационна медицина към Ню Йоркският Медицински Университет, САЩ. Практикува медицина от 1950 год. и е автор на 3 книги за мускулноскелетни заболявания. Неговата теория се основава на вярването, че вътрешни емоционални конфликти, съчетани с някои характерови особености, могат да доведат до психотелесни симптоми и страдания. Нарича го “Синдром на причинения от напрежение миозит”. 

Д-р Сарно класифицира много соматични болки като част от Синдрома на причинения от напрежение миозит (СНМ). СНМ е болезнено, но според Д-р Сарно, безвредно състояние на промяна на мускулите, където кръвният приток към съответните органи е намален умишлено от автономната нервна система. Иницииращият феномен, който води до това състояние, е стрес или ключово травматично събитие като падане, рязко навеждане или някакво друго чисто телесно изживяване. 

Към СНМ, според него, могат да бъдат причислени следните заболявания и проблеми:

  • Повечето от болките в гърба и краката
  • Повечето от болките във врата, рамото и ръката
  • Фибромиалгия
  • Гастроинтестинални проблеми
  • Повтаряеми инциденти
  • Заболявания на автоимунната система (артрит, диабет)
  • Заболявания на кръвоносната система (високо кръвно налягане)
  • Кожни заболявания
  • Повечето хронични болки с неясен произход
  • Повечето тендонити
  • Хроничен синдром на преумората

Но как вътрешни конфликти, несъзнателни емоции и определени личностнови характеристики могат да доведат до физически симптоми? Всеки от нас е под някакво напрежение и ние всички имаме вътрешни реакции на тези напрежения, и следователно физическите симптоми се манифестират в резултат на тези чувства.

Цяло царство от чувства живее в нашето несъзнателно и когато ние не сме осъзнати за тях, не можем да ги контролираме и да вземаме решения за тяхното изразяване. Мозъкът ни автоматично индуцира физически симптоми, за да предотврати тези наши безсъзнателни болезнени чувства да станат явни. Болката става средство за отвличане на вниманието от тези чувства и емоции, които са пагубни или неприятни за преживяване. Това са чувства и емоции, с които ние не бихме искали да се занимаваме: обикновено гняв, тъга, страх. Така те се превръщат в психотелесни симптоми.

психосоматични заболявания

 

Дали пациентът е наясно с тях и просто пренебрегва разрешаването им? В повечето случаи не, въпреки че може да има някакви предположения. При една добра анамнеза и подходящ анализ би могло да се стигне до някакво изясняване на ситуацията. Понякога обаче причината може да остане скрита или поне да не е толкова очевидна, колкото би ни се искало. 

Все пак идентифицирането на неприемливите емоции и чувства, т.е. тяхното осъзнаване, е доказано, че подобрява психосоматичните симптоми, тъй като тогава се ангажира рационалният дял на мозъка. Дори и когато няма ясна причина за психосоматичното състояние, има надежда. 

Защото един индивид се разболява психосоматично също когато няма способността да символизира (способност да се преминава от една ситуация на презентация към друга – на репрезентация). Соматизиращите често не могат да вербализират емоциите си или страдат от така наречената алекситимия. При тях се наблюдава огромна емоционална обърканост, не могат да обособят емоциите, които изпитват, и за това често ги изразяват чрез тялото – треперене, потене и др. Често не могат да различат какво е тревога, радост, гняв или страх. С две думи, емоциите са блокирани и клиентите не успяват да ги свържат с телесните си усещания. А всеки един симптом е израз на някаква незадоволена потребност на субекта. Когато една потребност е отречена съзнателно или несъзнателно, тогава се появява симптом. Болестта винаги отговаря на някаква потребност по един дисфункционален начин. Тази структура има защитна функция за индивида. Когато бъде прекъснат някъде кръгът:

Чувство – емоция – движение – отпускане (удоволствие),

се появява блокаж на напрежението някъде в тялото. Някои хора могат да имат чувство, но да нямат емоция или да имат емоция, но да нямат движение. Както е възможно и да се стигне до движение, но да не си позволяват да се отпуснат. 

Да си поговорим за емоциите при психосоматичното заболяване!

В началото на 1970 г. Пол Екман и колегите му започват научни изследвания, които предполагат, че много от емоциите са универсални. Той намира доказателства, че хората имат най-малко пет основни емоции: страх, тъга, щастие, гняв и отвращение. Всички емоции се характеризират с валентност или тон. Това означава, че могат да са или положителни (стенически, на старогръцки: σθένος), или отрицателни (астенически, на старогръцки: ἀσθένεια). Количеството на отделните видове отрицателни емоции превишава количеството на положителните емоции няколко пъти.

Емоция (на латински: emoveo – „вълнувам се“) е понятие, изразяващо психичното състояние на индивида, повлияно от различни субекти и обстоятелства. Това състояние може да бъде както положително (възторженост, радост), така и отрицателно (покруса, скръб), но също така и състояние на безразличие (апатия). Емоцията е процес, свързан с вътрешни състояния на организма и има външна наблюдаема страна.

 

 

Съответно емоциите могат да бъдат разделени на “приемливи” и “неприемливи”. Тъгата спада към приемливите, но гневът – към неприемливите. Когато детето плаче, обикновено бива утешавано, но когато е гневно и по някакъв начин изразява гнева си, то бива наказвано: „мама няма да те обича“, „дръж се прилично“, „не се тръшкай“ и т.н. Така то се научава, че ако изразява тази емоция, може да изгуби любовта на обичаните хора.

Защо все пак са ни необходими емоции?

Емоциите изпълняват три важни функции в нашия живот:

1) Те са необходими за адаптиране и оцеляване. Щастието и доверието ни мотивират да дадем най-доброто от себе си, а страхът и отвращението ни правят бдителни;

2) Емоциите оказват влияние върху възприемането на света, чрез което изпълняват регулаторна функция;

3) Емоциите ни помагат да споделяме помежду си своите потребности, желания и преживявания. Хора, склонни към положителни емоции, се характеризират със значителни социални изяви и обикновено са магнит за привличане на другите хора.

Способността ни да определим какво точно чувстваме е доказано, че спомага за намаляване интензитета на самия опит, тъй като ангажира рационалния ум за сметка на емоционалния. 

Ролята на несъзнателните емоции и характерови черти при психосоматични заболявания. Ролята на потискането при физически симптоми.

Да не забравяме, че психосоматичните прояви, под формата на физически симптоми, могат да бъдат защитен механизъм на мозъка. Мозъкът отклонява вниманието към тялото, за да предотврати осъзнаване на конфронтация на някои несъзнателни, потиснати или заплашващи чувства и по-специално гняв/ ярост. Веднъж след като индивидът приеме това обяснение и бъде наясно със стратегията на мозъка за отклоняване на вниманието от емоциите към тялото, физическите симптоми могат и да изчезнат.

Ролята на гнева и напрежението в несъзнателното

Остатък от гняв и ярост от детството, който никога не е бил изразен, може да бъде сериозна причина за психосоматичен симптом или заболяване. Например: сексуален, физически или емоционален тормоз, проблеми на родителите, включително алкохолизъм, депресия, тревожност, пристрастяване към лекарства, психоза, нереалистични родителски очаквания от страна на детето, социално напрежение и други, които са резултат от самоналожено напрежение (т.е. вътрешен конфликт), стрес и напрежение от всекидневния живот. 

Някои личностнови характеристики на хора с психосоматични оплаквания:

  • Ниска себеоценка – повечето хора хранят чувство на неадекватност, съмнение в себе си и „недостатъчност“.
  • Перфекционизъм, включително пристрастени към чистотата, много отговорни и съзнателни хора, склонни към постоянна тревожност. Хора, които непрекъснато са недоволни от себе си и своите постижения.
  • Амбициозни, упорити, самокритични и такива, които имат много високи стандарти за себе си. Вътрешното им чувство за неадекватност храни перфекционизма им.
  • Добрички: имат нуждата да са “добри”. Те непрекъснато се притичват на помощ, често жертвайки собствените си нужди, за да задоволят тези на другите. Това обикновено създава неосъзнато вътрешно напрежение, неосъзнат гняв и недоволство от себе си.

(Проблемът е, че дори и да осъзнаят “жертвоготовността си” в един момент, дори и да решат да не жертват себе си, те ще изпитват чувство за вина и от двете злини избират първата, защото поне жертването е утвърдено като добродетел от обществото. Да си добър към себе си е грешно, но ако си добър към другите, пренебрегвайки себе си, това е считано за добродетел. Здравият егоизъм е заклеймяван векове наред. Колко ли години психотерапия са нужни, за да се промени това?

  • Враждебен/агресивен тип личности. В случая имаме и външно изражение на репресиран яд и потиснат гняв, който обаче не е канализиран в правилната посока.
  • Наличие на засилено чувство за вина, дори по незначителни поводи. 
  • Зависимост: желанието някой да се погрижи за теб дори като възрастен, но много хора отричат тази нужда или я потискат, защото все още е “срамно” да си поискаш грижа и внимание без да се налага да “боледуваш” заради това. 

Дали пациентите с психосоматични заболявания са наясно какво се случва? Не, разбира се, и за това бих искала да ги оневиня. Те правят и са правели най-доброто, което са знаели как. Възможно е, например, причините за едно психосоматично заболяване да са отдавна провалени съпружески взаимоотношения, огорчение и тъга. Но човекът е адаптивен и свиква.  Може да е останал във връзката заради децата или липса на финансови средства, или страх от някакви други последствия. Адаптира се човекът и абнормалното става нормално. Изобщо не обвинявам този човек. Тогава едно оцеляване или друга потребност са били по-важни от гореизброените емоции и преживявания. Но емоциите, останали не преработени и не канализирани, работят като тихо възпалително огнище, което накрая намира телесен симптом или болест, за да се прояви. Могат да минат дори десетки години преди това да се случи. Човешкият организъм е изключително издръжлив, до определен момент обаче…

Моята работа е да разбера къде се е счупила крехката човешка психика и да се опитам да я излекувам. Ако все пак не успея да намеря причината (която може да не е една, а няколко), пак ще потърся начини да помогна на човека да има по-щастлив живот и да възстанови “принципа на удоволствието”, което, вярвам, е в основата на нашето съществуване.

А болестите не обичат щастливите хора, нали? 🙂

Светла Банкова

психолог и психотерапевт, психосоматик

0885 26 44 00

Авторски материал! Копиране и използване на материала или на части от него не е позволено без изричното съгласие на автора. 

 

 

 

 

Самоубийството или последният вик за любов. In memorandum.

Самоубийството или последният вик за любов. In memorandum.

Самоубийство е страшна дума, една от най-страшните. Тази дума носи в себе си болка, която никой не може да притъпи, въпроси, на които никой не може да даде отговори, задушаваща вина и самообвинения, буци в гърлото, безкрайна мъка, сълзи, които не се преглъщат, и една огромна празнота. Няма забрава. За живите. Защото някой, когото сме обичали, си е отишъл непредизвестено и не когато му е било времето според неписаните човешки закони. И според религията е извършил грях.

 

 

Самоубийството, този акт на самоунищожение, е единствената еднопосочна улица с изход, от който няма връщане назад. Това е отчаянието, че нищо няма и не може да се промени, че нищо по-различно няма да се случи. То е усещането, че си сам и че никой не те разбира, че на никой не му пука за теб. Или както е казал Ницше: „Когато твърде дълго започваш да се взираш в пропастта, и тя започва да се взира в теб“. Така го и описват някои, оцелели след опити за самоубийство – една бездна, която те тегли и не можеш да й се съпротивляваш. Вроденият стремеж към танатос, или смъртта, желанието да се върнем там, откъдето сме дошли (кой ли знае!), да спре болката, физическа или емоционална, да не трябва да решаваме, да се борим и да не правим нищо повече. Това е решението, което според някои изследвания може да се вземе за 4 секунди и в много случаи е фатално. Точно толкова сe оказва, че му трябва на човек, за да предприеме тази последна крачка в небитието.

Понякога обаче няма никакви видими признаци за околните и близките, което едва ли постфактум ще е някаква утеха за тях. В много случаи не е планирано с подробности, но със сигурност е обмисляно като изходен вариант. Защото преди това в човека се е настанила трайно депресията с всичките й симптоми, явни и не толкова, а това е един от най-алармиращите признаци. Депресията боли – физически, емоционално и психически. Нелекуваната депресия (или некачествено лекуваната), е причина номер едно за самоубийствата във всички страни по света. А причините за нея могат да бъдат най-разнообразни: загуба на смисъл в живота, смърт на любим човек, физическо, сексуално или емоционално насилие, злоупотреба с алкохол и наркотици, сериозни или фатални заболявания, загуба на работа, загуба на значителна сума пари или дом, раздяла с любим човек или развод, домашно насилие, изнасилване или друга сериозна травма от миналото, тормоз в училище от съученици. С две думи, проблеми от всякакъв род, които хората, тръгнали към самоубийство, считат за непреодолими и за които не виждат никакво разрешение или изход.

Затова знам със сигурност, че самоубийство не се случва от щастие. То не се случва и от прекалено много любов или защото някой се e чувствал прекалено обичан. Случва се от самота и безизходица, но тази в собствените ни глави.

Изход и решение обаче винаги има, но невинаги сме способни да го видим сами. Знам, че винаги има изход, който понякога е на една крачка разстояние или просто е необходим един по-различен поглед върху живота изобщо и върху това, което ни се случва.

Самоубийството е десетата водеща причина за смърт в света според световните статистики. С 60% са се увеличили самоубийствата само през последните 45 години. Най-много самоубийства извършват хората между 45-55 години. А напоследък ги гонят тийнейджърите.

Но какво кара някои да пристъпят към този краен акт на отнемане на собствения живот и може ли той да бъде избегнат?

Аз вярвам, че да. Аз знам, че да, това може да бъде избегнато!

За първи път се срещнах със самоубийството, когато току-що бях завършила гимназия. Това фатално събитие беляза и в голяма степен определи посоката на живота ми – тласна ме към психологията. Оттогава са минали повече от 25 години, но такова нещо не се забравя. Обвинявах себе си, че не съм видяла знаците, че не съм се досетила, не съм предположила и не съм направила нищо, за да го предотвратя. Не съм могла, както разбрах по-късно, когато се записах да уча психология, за да лекувам наранените души на хората. Защото, както се оказа, едва 75% от хората, които пристъпват към самоубийство, дават някакви предупредителни сигнали и, както много други самоубийства, това беше непредизвестено с нищо. Останалите 25%  го правят без предупреждения.

Срещах се със самоубийството после много пъти, под различни форми и с различни лица: действителни опити за самоубийство, заплахи за самоубийство и планове за такова, тежки депресии, които подсказваха, че това може да се случи, предсмъртни писма. Кошмарът на всеки психотерапевт. Водещи симптоми във всички случаи бяха чувството на безнадеждност и безпомощност, изолацията от приятели и роднини, постъпките за писане на завещание, раздаване на ценни предмети, загуба та на интерес към дейности, които са ни носили удоволствие преди това, безразсъдното поведение и подлагане на неоправдани рискове, непоносимото чувство за срам или вина, чувството, че си в капан и не виждаш изход от ситуацията. Тези хора често споменаваха смъртта или пишеха в дневниците си за нея. Но понякога си мълчаха и чакаха да ги попитам. Душите им просто плачеха и страданието се беше настанило трайно в живота им. А аз вземах винаги всеки знак много насериозно, защото всички тези форми бяха последен вик за помощ и за внимание.

Посягането на собствения живот е форма на автоагресия или агресия, обърната към нас самите. Точно обратното на това, което ни залива по улиците – побоища, убийства и всякакви други форми на насилие. Това е невъзможността да защитаваш собствените си граници, да се бориш, да кажеш „НЕ“  и да се опълчиш на това, което не харесваш и не искаш в живота си. И обратното, невъзможност да кажеш „ДА“ на любовта, на удоволствието да си жив, да дишаш, да се смееш и да плачеш и да изпитваш цялата дъга от емоции, която ни е дадена свише. С две думи – да претендираш за своя дял щастие.

Дали има противоотрова за самоубийството? Има, разбира се, и тя е в надеждата, че нещата винаги могат да се променят към по- добро, в това да намерим начин да бъдем по-щастливи, дори в обстоятелствата, в които се намираме, или да намерим сили в себе си да ги променим. Решението е в това да не се страхуваме и да протегнем ръка за помощ към професионалисти, които знаят как да ни изведат от капана на собственото ни страдание.

Имаше една песничка, която пеех на децата, когато бяха малки, сигурно я знаете:

“Ако имах едно магазинче,

магазинче със две полички…

Бих продавал познайте какво?

Надежда, надежда за всички…

А за тоз, който няма пари,

и срамежливо отвън поглежда…

Бих му дал познайте какво?

Всичката своя надежда….”

Какво да направим, ако ни минават мисли за самоубийство или подозираме, че наш близък е в тежка депресия и може да посегне на живота си?

    • Говорете. С приятел, с роднини, няма значение. Споделете как се чувствате. Дори говорейки за това какво изпитвате ще активира рационалната част на мозъка ви и шансовете за спасение нарастват вече в пъти.
    • Знайте, че някой ви обича и ще страда безумно, ако един ден не сте до него.  Родител, дете, любим. За някого сте най-важният човек в живота. Знайте, че най-хубавото може би тепърва предстои. 
    • Потърсете помощ от специалист: някой ще ви даде друг отговор, друга перспектива, друго разрешение на това, през което преминавате.
    • Ако сте на антидепресанти, вижте дали нямат „black box warning“, т.е. възможно е самите лекарства да засилват суицидните мисли. Ако забележите такова нещо, веднага се свържете с лекаря си, за да бъдат сменени.
    • Ако това е ваш близък, насочете го към психолог или психотерапевт. Все пак не съществуват „хапчета за изтриване на мисли“.


Но най-силният антидот на самоубийството остава любовта или себеобичта, когато няма кой да ни я даде. Защото сме заченати с любов и нея ще търсим, винаги.

In memorandum

Светла Банкова

Психолог и психотерапевт

0885 2644 00

Новогодишна самотерапия

Новогодишна самотерапия. Нека се сбъдне това, за което мълчим!

Има ли такова нещо като самотерапия, да не говорим “новогодишна”? Мисля, че ако не е имало досега, то аз съм я създала по-долу.  🙂 Надявам се да ви хареса и да ви помогне да преминете в следващата година малко по-щастливи и по-наясно със себе си!

Повечето от нас в края на всяка година се озоваваме пред някаква (не е задължително да е супер задълбочена) равносметка за това какво ни се е случило през изминалата година, какво сме постигнали, какво не сме и какво искаме да получим през следващата година (или да овладеем, да се сдобием, вие си изберете глагола).

самотерапия

Многобройни научни експерименти в психологическите лаборатории ни показват, че хората които редовно оценяват доброто и изразяват благодарност, като например да преговарят хубавите си придобивки веднъж седмично в продължение на една до 12 последователни седмици или да пишат благодарствени писма на свои близки и познати (коитo може и да не изпращат), се радват на значително по- добро здраве и по-голямо щастие и остават щастливи дори шест месеца след приключване на експеримента. Потвърдено е, както виждате от науката, че  да сме благодарни и утвърждаващи към околните може само да ни направи по-щастливи! Как обаче става това, когато много хора са склонни да виждат “чашата наполовин празна, вместо наполовин пълна” или както аз го наричам, “синдрома на празната чаша”? Предлагам ви няколко упражнения, които да ви помогнат в този процес: 

Новогодишно упражнение – самотерапия №1:

Защо да не пъхнем, новогодишно, по една бележка от няколко думи на най-близките си и значими хора, където новогодишно да им напишем какво харесваме в тях, какво ценим и за какво сме им благодарни? Иска ми се да бъда там, когато си четат бележките с панделки и очите им светват, особено на децата! 🙂 Кой не иска да бъде утвърждаван и одобряван? Хайде, това е безплатно и нищо не струва!

Новогодишно упражнение – самотерапия № 2 

В подкрепа на горното упражнение, направете същото за себе си: напишете си благодарствено писмо, “самопотупайте се” по рамото за всичко, което сте успели да свършите през изминалата година и за всичко,  което сте постигнали. Сигурна съм, че никак не е малко. Пък и когато няма кой да ни похвали, много е полезно да се похвалим сами себе си!

А сега към другата страна на въпроса:

Животът е пълен с кисели лимони. Shit happens.

Така е, не всичко което планираме се случва така, както ние го искаме (всъщност в много случаи се случват неща, които изобщо не искаме, или поне различно от това, което искаме). Животът е пълен с лимони, с които можем да си направим лимонада, да върнем лимоните, да ги смачкаме и да ги изсипем върху главата на приносителя, да им добавим захар или мед и да ги изпием, или както може да се окаже, да бъдем благодарни за тяхното получаване! Защото не всичко, което изглежда негативно, се оказва в действителност такова. Неслучайно се казва: когато губиш, не знаеш какво печелиш и когато печелиш, не знаеш какво губиш.

Поради тази причина ми се иска да ви подаря следната философия: могат да ни отнемат свободата, да ни сложат белезници и да ни хвърлят в затвора, но никой не може да ни отнеме свободата да тълкуваме и гледаме на събитията от живота си, както ние решим! Никой никога не може да ни отнеме как ще гледаме на нещата, които животът ни сервира (или които ние сътворяваме сами на себе си, защо и аз самата  “насътворих” много такива тази година).

С две думи, можете да гледате на живота, както вие решите, независимо от водовъртежите, които ви предлага. Ваше право е и решение.  За това предлагам няколко упражнения, които ще ви помогнат в процеса:

Новогодишно упражнение – самотерапия №3: Нахвърлете най-важните неща, които ви се случиха през изминалата година (ако вървите по месеци, ще стане по-лесно). Независимо какво е събитието, опитайте се да го видите в най-добрата му светлина, вижте какво добро е произлязло от него, колкото и минимално да е то. Все на някого е донесло някакво добро, дори и това да не сте пряко вие. Това упражнение ще подобри вашата психологическа имунна система, гарантирано, както и ще ви помогне да разберете, че нещата в живота никога не са само положителни или само отрицателни, винаги имат две страни и над 50 нюанса на сивото. От нас обаче зависи как ще гледаме на тях.

А сега как да посрещнем следващата година? Предлагам – психологически въоръжени и подготвени!

Всички знаем, че краят на една година е просто една символична дата, а ние и само ние можем да й придадем значението, което искаме. Новогодишните резолюции и решения имат славата да пропадат най-късно до февруари, но това е само защото не ги правим правилно. “Парцелизирайте” живота си, защото той е точно това: парцели, различни аспекти. Ето как може да подхождате от сега нататък: разгледайте частите на долния кръг, който най-общо представя сферите на вашия живот.

Новогодишно упражнение – самотерапия №4. За всяка пита от кръга отбележете колко сте доволни в момента: 25%, 50%, 75% и 100%. За частите, за които не сте съвсем доволни, запишете 2-3 неща, които можете да направите, за да станете малко по-доволни. Не прекалявайте в амбициите си, бъдете милостиви към себе си и най-вече реалисти. Имайте предвид, че тези стъпки трябва да отговарят на изискванията за SMART goals, или: да са Специфични, Измерими, Достижими, Реалистични и Времево дефинирани:

самотерапия

Например: Почивка. Избирам да ходя на почивка (зиме, лято, пролет, есен) толкова и толкова пъти в годината (пишете). А сега сядайте и планирайте конкретни дати и места. Мечтайте смело, психиката не разбира съвсем кое е реалност и кое – не и ще се стреми да ви достави това, което сте изградили като образ. Вселената е щедра. 

Финанси: Избирам да изкарам/спестя/ толкова и толкова/ пари, като… /правя еди- какво си/. 

Здраве и грижа за себе си: Аз избирам да ходя /толкова и толкова пъти на фитнес/, да ям здравословно /такава и такава храна/…и т.н. Пак повтарям, бъдете реалисти. 

Новогодишно упражнение – самотерапия №5

Допълнете изреченията по-долу като работите възможно най-бързо:

През следващата година АЗ ИСКАМ: …………………………………………………………….

През следващата година АЗ МОГА………………………………………………………………..

През следващата година АЗ ЩЕ направя……………………………………………………………

През следващата година Аз ЩЕ реализирам………………………………………………………

През следващата година АЗ ЩЕ довърша ……………………………………………………..

През следващата година Аз ще оставя ……………………………………………………………………

През следващата година АЗ Ще се погрижа……………………………………………………………

През следващата година Аз Ще изхвърля от живота си: …………………………………………

През следващата година Аз Ще започна………………………………………………………………..

През следващата година Аз избирам да се чувствам………………………………………………

През следващата година АЗ избирам да мисля…………………………………………………….

Новогодишно упражнение – самотерапия №6: Вземете един обикновен буркан, който може да украсите, както желаете. През следващата година в него ще слагате бележки с всички хубави неща, които ви се случват: нова работа, нова къща, здраве, каквито и да е други успехи. Накрая на годината отворете буркана и ще видите колко хубав всъщност е бил животът ви! 

Новогодишно упражнение – самотерапия №7. Ако се съмнявате, дори и за миг, че може да изпълните горните упражнения или че няма да можете да ги довършите през следващата година, ви предлагам да се присъедините към месечната група за щастие, където се работи единствено и само над това да сте щастливи, тук и сега!

И като подарък за вас под този пост съм публикувала линкове към безплатните ми уебинари по щастие, както и линк към статията ми “13 научни методи, които могат да ни помогнат да станем по-щастливи”. 

Успешна, весела, здрава и плодотворна Нова година от мен!

Наздраве! Бъдете щастливи! 

Светла Банкова

психолог и психотерапевт

0885 264400

Линкове за Уебинарите по щастие:

Модул 1

Модул 2

Модул 3

Конферентен разговор “Панически атаки”

Здравейте на всички, които се интересувахте от диагностика на паническо разстройство/паническа атака, но не успяхте да се включите в конферентния разговор.

Публикувам по-долу записа на конферентния ни разговор за диагностика на паническо разстройство/паническа атака от миналия петък. Също и линкове към някои мои статии, които смятам, че могат да ви бъдат от полза по този въпрос:

Когато “паниката” ви хване за гърлото, има изход

Лечение на фобии

Как да излекуваме постоянната тревожост

Тревожност и някои ендокринни заболявания

Хранителна “психиатрия”

Както и можете да посетите страницата ми на ФБ “Психотерапия на щастието”, за да можете да получавате повече подобна информация. 

Ако желаете да споделите тази страница и конферентния разговор с други ваши познати или приятели, които се интересуват, можете да го направите с линковете по-долу. 

Приятно слушане,

Светла Банкова,

психолог и психотерапевт

0885 26 4400

 

Семинар “Психотерапията като бизнес”

Светла Банкова психотерапевтЗдравейте, колеги!

Заповядайте на семинар на тема “Психотерапията като бизнес”.

(Предназначен е за психолози, психотерапевти и коучове, но за по-лесно ще бъде наричан общо “психотерапевтичен”)

Кога: 11 ноември, 2017, събота, от 9:30, с регистрация (10:00- 18:00 ч.)

Къде: гр. София, ул. “Иван Вазов” 38, ет. 2. Hour Space

Цена: 50 лв.

Начин на плащане: Банков превод

Райфайзен банк IBAN: BG57RZBB91551043475382; BIC: RZBBBGSF

Светла Банкова; основание за плащане: семинар

Теми и възможни въпроси за дискусия (като в зависимост от вашето желание на някои може да бъде отделено повече време, на други – по-малко):

  • Регистрация и законово установяване на психотерапевтична практика.
  • Бизнес модел на психотерапевтичната практика. Цели, мотивация и визия.
  • Условия и канали за представяне на психотерапевтичната практика онлайн и off line.
  • Какво е необходимо, за да заработи вашият бизнес?
  • Специализация на практиката? В какво съм експерт и как се гради експертност?
  • Етика в психотерапевтичния бизнес. Членство в професионални организации: БАП и Дружество на психолозите в България. Защо и как ще помогне? 
  • Проблемът с проблемите. Какъв проблем и чий проблем решаваме? Профил на клиента.
  • Бизнес уебсайт, блог или ФБ страница? Как, при кого, какво? Функция на ФБ страници и групи.
  • Рискът да излезем от сянката и да “покажем” себе си пред света.
  • Google, други търсачки, adwords и adsense. SEO. Платен и безплатен трафик. Хостинг и регистрация на домейни.
  • Строеж на уебсайт и задължителни компоненти. Защо ми е уебсайт? Колко струва и къде?
  • Маркетинг и достигане до клиенти. Реклама. За или против?
  • Форми на психотерапия и продукти на психотерапевтичната практика. Откъде да започна?
  • Цени в психотерапията.
  • Практически опити за установяване на алианси и сътрудничество.
  • LinkedIn, Instagram, Twitter, Pinterest, Youtube. Уебинари, конферентни разговори, Skype, Facetime, Aweber. Защо, кога и с кого?
  • Канали за достигане до клиенти: уъркшопи, семинари, конферентни разговори, уебинари и други
  • Не непременно в този ред, но горе-долу с това съдържание, докато не получа и вашите въпроси.

Водещ: Светла Банкова, психолог и психотерапевт; 0885 26 4400

Повече за мен и моите квалификации прочетете ТУК

Ако желаете да участвате, моля да попълните формуляра по-долу и да ми го изпратите на sbankova@yahoo.com най-късно до 2 ноември, 2017, за да мога да направя съответните материали. Благодаря!

“Психосоматика на душата”: Workshop в Лондон

Психосоматика на душата. Може ли душата да говори?
13115315_f520
Чувства и емоции, заровени живи, никога не умират… и водят понякога до чисто физически симптоми  и заболявания. Как да обединим “Светата Троица”: душа, психика и тяло? 
 
По покана на наши сънародници в Лондон, които се заеха с организацията, реших да проведа workshop/семинар на тема “Психосоматика на душата”. Ето защо:
 
_MG_902112Аз вярвам и знам, че има връзка между емоционалната и психическата болка, в това че медицинските проблеми са многоизмерни и са неделимо свързани с чувства и емоции като гняв, тревожност, безпокойство, огорченост, песимизъм, отчаяние, непрощаване, разочарование, обида, страх, тъга и нещастие. Но защо изпитваме болка в тялото и как да разберем значението й? Всъщност всичките ни физически заболявания и симптоми, в един или друг аспект, са продукт, в по-малка или по-голяма степен, на тези негативни изживявания. Чувства и емоции, заровени живи, никога не умират. Или, както е казал Емил Зола, “Когато погребеш истината, тя започва да расте. Придобива такива размери, че когато излезе на бял свят, помита всичко след себе си”. В случая, истината на нашата душа….
Но какво се случва с тялото и психиката, когато изпитваме радост, удоволствие и щастие? Може ли тялото да се самолекува и възстановява? Разбира се, че ДА! Как става това? Ще разберем чрез:
Принципа на удоволствието и
Задоволяването на 5-те потребности, които гарантират нашето здраве и благоденствие
 
За кого е предназначен този практически workshop?
  • За хора, които искат да разберат повече за връзката тяло-психика-емоции.
  • За такива, които имат симптоми (независимо какви), за които традиционната медицина не е успяла да помогне.
  • За хора, които искат да преживеят и усетят на практика как работи взаимовръзката тяло-психика-душа.
  • За любопитните, които търсят отговори на въпроси, дори и да нямат психосоматични проблеми.
  • За тези, които не престават да се себеосъзнават и израстват личностно.
  • За онези, които вярват, че тялото е мъдро и има изключителна способност да се самовъзстановява. 
  • За онези, които чуват душата, но не знаят как да й отговорят.
  • За търсещите радост, удоволствие и щастие в живота.
  • P.S. Не са необходими никакви познания по психология или опит в подобни мероприятия. Всички са добре дошли!
  • Workshop-ът ще се провежда на български език.
  • Кога: 10 декември, 2016, събота
    Къде: Лондон, UK
    93 Guilford Street 
    London; WC1N 1DN
    Продължителност: 10:00 – 13:00 (3 часа)
    Цена: 30 GBP;

Мястото: Coramsfields

Не съм виждала залата за workshop-a, но, доколкото знам, местата са ограничени. Това не е масово събитие, на което ще говоря, а практически workshop. За да си гарантирате място, моля, направете плащане до 5-ти декември със следния линк: (не е необходимо да имате PayPal сметка, достатъчно е кредитна/дебитна карта, която се приема от Paypal).  Ако желаете друга уговорка за плащане, моля, изпратете ми имейл на sbankova@yahoo.com. Удобно облекло. 


За водещата Светла Банкова: по професия съм психолог и психотерапевт и много си обичам професията. Работя я от близо 20 години. Завършила съм психология в American Public University, САЩ и съм специализирала телесна психотерапия в Швейцария. Една от “тесните” ми специализации е психосоматиката. Имам 5 издадени книги в областта на психосоматиката на щитовидната жлеза и съм водила няколко семинара на тази тема, както и уебинари по щастие. Вярвам, че щастието е основата на здравето, емоционално и физическо. Повече за мен: натиснете тук.

Read the latest car news and check out newest photos, articles, and more from the Car and Driver Blog.

Семинар “Психосоматика на Хашимото и Базедова болест”


cropped-Svetla.jpgПсихосоматика на щитовидната жлеза: Болест на Хашимото и Базедова болест (Семинар + уъркшоп)

Емоционални и психологически аспекти на заболяванията на щитовидната жлеза. Скритите послания на автоимунните заболявания на щитовидната жлеза.

Заболяванията на щитовидната жлеза до скоро бяха “запазени” за жени с възрастова граница 40-55 години. Но вече се превръщат в епидемия не само в България, а и по цял свят. Според водещи лекари и учени в България заболяванията на щитовидната жлеза (хипотиреиодизъм, хипертиреиодизъм, Базедова болест, Болест на Хашимото, рак на щитовидна жлеза и възли) засягат над 1 милион българи, като тези заболявания превалират най-вече при жените (80%). Възрастовата граница на заболелите продължава да пада: за съжаление вече има и деца и тийнейджъри, диагностицирани с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, което е алармиращо за всички. 

seminar

Защо реших да направя този практически семинар?

  • Първо, защото бих искала клиентите ми и хората страдащи от автоимунни заболявания на щитовидната жлеза да са по-информирани за здравето си и да се чувстват по-добре.
  • Но също и защото се изморих да чувам от клиенти как заболяванията на щитовидната жлеза (Хашимото и Базедова болест напр.) са до живот, как им е казано, че “просто трябва да си пият хапчетата” и как “нищо друго не може да се направи”. Но в същото време имат куп психологически и физически симптоми…
  • Защото се уморих да чувам от клиентите си за “нормални изследвания” или такива в “норма”, но страдащите си страдат от съответните симптоми без някой да може да даде каквото и да е обяснение защо се случва. 
  • Защото не винаги вярвам на лабораторните изследвания, но на пациентите и техните симптоми – да.
  • Защото вярвам, че първо е пострадала душата и след това тялото и автоимунната система са се предали. Жертвата в случая е щитовидната жлеза.
  • Защото вярвам, че всичко това може да се промени и тези пациенти да се излекуват. Вярвам най-вече, че тялото ни има изключителната способност да се самовъзстановява. 

Какво ще научите на този семинар-уъркшоп?

  • Симптомите на заболявания на щитовидната жлеза и техните послания. Как психиката влияе на вашето тяло, защо и как точно се е разболяла щитовидната жлеза?
  • Източна срещу Западна медицина или заедно? Чакри и ендокринна система.
  • Диета и как може храната да ни помогне? Опасни и полезни храни.
  • Витамини, минерали и добавки – за или против? Билки – кои и кои не? Моят личен опит.
  • Кои са двата продукта/добавки, които могат да повлияят на автоимунната система да се “преориентира” и да не атакува повече собствените си клетки?
  • Как да управляваме стреса в живота си, за да не ни управлява той? И защо има толкова голямо значение при заболявания на щитовидната жлеза? Анатомия на стреса.
  • Психологически и емоционални симптоми: депресия, тревожност, емоционална лабилност и други, които придружават Хашимото и Базедова болест, и как да се справим с тях?
  • Какви събития са предизвикали вашето имунно заболяване? Как стана така, че се разболях? Защо точно аз?
  • Алтернативни и допълнителни методи на лечение при заболявания на щитовидната жлеза.
  • Коя е №1 психологическа причина, която ни пречи да се излекуваме? И как можем да я променим? Кратък психологически тест.
  • 5-те потребности и как тяхното задоволяване в крайна сметка може да доведе до излекуване…
  • Кратки методи и малки тайни от енергийната психология, които ще ни помогнат да се чувстваме по-добре.
  • ………. И още куп други неща, които ще ви помогнат да възстановите вашето здраве!

За кого е подходящ семинарът?

  • За хора, които вече имат диагноза (Хашимото или Базедова болест) и биха искали да подобрят здравословното си състояние – психично и физическо;
  • За хора, които се съмняват, че имат проблеми със щитовидната жлеза или имат необясними от клинична гледна точка симптоми;
  • За хора, чиито близки имат някоя от горепосочените диагнози и биха искали да знаят повече, за да им помогнат.

Внимание: Семинарът няма за цел да оспорва методите за лечение на съвременната традиционна медицина, а да даде както различен поглед, така и допълнителна информация за психологическите и емоционалните аспекти на тези заболявания с цел подпомагане оздравяването на пациентите. Моля, пациентите да не си спират лекарствата на своя глава, независимо какво ще научат, без знанието и одобрението на лекуващия лекар, тъй като това може да бъде изключително опасно за тяхното здраве.

Дата на провеждане: 

Първи семинар: 01/10/2016, събота – групата вече е запълнена

Втори семинар: 08/10/2016 – групата е почти пълна.

Ако продължава да има още желаещи, ще направя и трети семинар. Ако сте изпратили заявка, ще ви уведомя допълнително.

Предстои да обявя дати за Варна и Пловдив (Надявам се скоро).

Продължителност: 10:00 до 14:00 (с 30 мин. почивка) (Моля, все пак си оставете повече време, може да закъснеем при толкова големи групи).

Място на провеждане: гр. София, бул. Христо Ботев No. 69, Хотел: Best Western Plus

Цена: 40 лв.

За да гарантирате мястото си е необходимо преди това да сте попълнили “Заявка за участие”, която може да бъде изтеглена от ТУК (ще се отвори файл, който можете да запишете на компютъра си).

След попълване на заявката, моля, изпратете я на sbankova@yahoo.com. Заявките са необходими, за да мога да съобразя максимално съдържанието на семинара с нуждите на участниците, както и с цел по-добра организация на семинара. В противен случай не мога да ви регистрирам!

За водещата Светла Банкова: по професия съм психолог и психотерапевт и много си обичам професията. Работя я от близо 17 години. Завършила съм психология в American Public University, САЩ и съм специализирала телесна психотерапия в Швейцария. Имам 13 години опит в психосоматиката на щитовидната жлеза и съм автор на 5 книги в тази област (само на английски език за момента). Последната ми книга “Mental Emotional and Psychological Aspects of Thyroid disorders” може да бъде намерена на Amazon.com. Повече подробности за мен на семинара.

Попълни заявка за Участие в семинара

Въпроси – ако имате такива, независимо от предоставената информация по-горе: 0885 26 44 00 (Ако не отговоря, значи съм в сесия. Моля, оставете съобщение и ще ви върна обаждането при първия възможен случай).

Светла Банкова

Психолог и психотерапевт

0885 26 44 00

 

Порно и еректилна дисфункция

Психосоматика на секса. Порно и еректилна дисфункция (Porn induced erectile …

Уъркшоп Долна Баня

Уъркшоп Долна Баня 25, 26, 27 и 28 октомври, 2018 Тема: “Живота, смъртта, …

Жените и мъжете, в роли и без роли. Уъркшоп – Банско.

Уъркшоп: “Мъжете и жените – в роли и без роли” 1-ви – 3-ти юни, …