Category: Разни

Хормони на щастието

cropped-Svetla.jpgХормони на щастието и… как да си ги набавим сами? Химия и хормони на щастието. 

Щастието не е крайна спирка. То е начин на пътуване.” Казал някой, и аз му вярвам…

Питала съм се много пъти от какво се определя щастието? Може ли щастието да се унаследява, да се придобива или неговото ниво да се променя в резултат на промяна на някои неща от живота ни? Оказва се, че отговора на всички въпроси е “ДА”!

Винаги съм вярвала, че хората които се разболяват от всякакви болести (психически или физически) първо са били нещастни, в някакво отношение. Или както казва историкът Дерин Макмахън, страдаме от уникалната съвременна болест “нещастието да не си щастлив”.  За това винаги първото, което търся като психотерепевт е защо този човек се е чувствал нещастен, ккаво не му е било наред в живота изначално? Какво и защо е създало терена, ако мога така да се изразя, почвата върху която да поникне, неговата болест? Не съм аз първата, която си задава този въпрос, още е Хипократ е казал: “Изследвайте човека, а не неговата болест”.  И аз разследвам. Защото знам, че щастливите хора не се разболяват. И няма да ми омръзне да го повтарям това твърдение, защото го вярвам.

Нарочих си да изследвам щастието. Самият процес на изследване ме направи по- щастлива. В безкрайните часове, когато седях зад компютъра и търсех научни доказателства за това което ни прави щастливи, и аз ставах по- щастлива. Продавачката в магазина ми се усмихваше безпричинно, възрастният охранител в басейна където плувам- също, полицая на улицата (даже не ме спря при очевидно нарушение), случайни шофьори/ ки ми даваха път, даже в НАП служителите ми се усмихваха любезно…Това вече ми дойде в повече :). Нещо работеше, което аз самата не разбирах все още. Не беше, защото съм руса, със сигурност. 🙂

После някак започна да просветва.. Аз станах собственият си “щастлив” експеримент.

1-1251822250qf0nУчудващо, разбрах, колко много учени са посветили живота и кариерата си на това да изследват какво може да ни направи по- щастливи, ТУК и сега, независимо от обстоятелствата. Независимо дали сме бедни, богати, образовани или не, в любовни връзки или не, с деца или не. Щастието, очевидно ,на никой не зависеше от тези факти или само от тях. В една от най- бедните държави в света, Бутан, имат “Брутен продукт на щастието”. Вярно, че си хранят прасета с марихуана, но те самите не я употребяват. Дали пък не е за това? В тази бедна държава има само една магистрала, няма почти никаква престъпност и самият им крал иска да бъде детрониран… Май не е това причината…

В търсенето на щастието, виртуално се разходих до Холандия, за да посетя Проф. Руут Веенховен, който се счита за европейският Професор по щастие и управлява единственият Институт по Щастие в Европа. Знам че е смешно, но да, има и такъв.  И открих много интересни неща! Както и какви изследвания правят колегите по щастие отвъд океана.

Според изследвания на Института по Невробиология, Психология и Икономика, САЩ кандидата за „Ген на щастието“ е гена, свързван най- вече до сега с емоционалните проблеми и  депресията (или гена на депресията).

5-HTTLPR

Ролята на 5-HTTLPR и неговите вариации е в активиране производството на серотонин в зависимост от негативните или положителни емоции, които изпитваме. Как става това?

5-HTTLPR е също познат като протеина който транспортира серотонина обратното към клетките, след като неговото химично съобщение е било предадено. Тъй като серотонина е важен невротрансмитер, свързан с намаляване нивата на хормоните на стреса в стресови ситуации, различните генетични вариации на 5-HTTLPR изглежда са свързани с разтройствата на настроението, вкл. депресия.

Индивидите с „къси“ форми на този ген са по- податливи на депресия, особено когато става въпрос за стресови ситуации. Хората с по- дълга вариация на този 5-HTTLPR ген имат повече шансове за задоволителен и щастлив живот.

Някои изследвания сочат че жителите на Дания и Холандия (които са едни от най- щастливите страни в света) в действителност имат най- малко на брой жители с „късата“ форма на този ген.

Химия на щастието

Факт е, че хормони и невро-трансмитери формират нашето ниво на задоволство, удоволетвореност и щастие и някой фактори от начина ни на живот могат да ги повлияят. И сега:

6 основни хормони и невротрансмитери, които влияят на щастието

Факт е, че хормони и невротрансмитери формират нашето ниво на задоволство, удоволетвореност и щастие. Начина по който живеем живота си и нещата които правим всеки ден могат да повлияят на количеството и качеството на тези хормони!

Допамин

Този невротрансмитер движи системата за награждаване в мозъка. Ако получите например похвала в работата си, то вашият мозък получава силна доза допамин- който води до чувството за задоволство и най- общо- до щастие! Допамина също е отговорен за действията, насочени към получаване на удоволствие. Как може да се повлияе на производството на допамин? Поставяйте си реалистични цели, при изпълнението на които винаги ще получавате инжекция допамин! Също така насочете вниманието си основно към дейности, които ви носят удоволствие!

Упражнение за повишаване на допамина

  • Направете списък с 12 неща, които обичате/ обожавате да правите…И правете всяка седмица поне по 2 от тях!
  • Направете списък за месеца със супер реалистични цели поне 5 на бр.!
  • Слушайте любимата си музика!

Едно изледване от 2011 публикувано в  Nature Neuroscience на учени от  McGill University показва, че слушането на музика която обичате (и особено тази от която ви „настръхва“ кожата) директно повишава нивото на допамина в кръвта и съответно усещането за щастие.

Серотонин

Този невротрансмитер за повишаване на настроението става известен от SSRI антидепресантите (селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина), чиято цел е именно да повишат нивото на серотонина в мозъка. Серотонина също се увеличава значително когато се чувствате важни и значими, или когато си припомняте моменти на минали постижения.

Един от най- ефективните начини за ествествено повишаване на тези нива са чрез всекидневни интензивни упражнения или фитнес.

Упражнение за повишаване на серотонина

1.Включете в своя график всекидневни 30 мин. Упражнения- плуване, джогинг, колоездене, разходки, аеробни упражнения и др.

2. Поискайте си утвърждаване на близки и значими хора! Попитайте например любимият дали готвите добре или как ви стой новата прическа, вашата най- добра приятелка- как изглеждате в новата рокля и т.н. И още по- лесно ще стане, ако преди това сте им дали вие някакво утърждаване или комплимент.

2. Искате допълнителна инжекция серотонин? Идете и постоите на слънце за около 20 мин. Кожата ви абсорбира UV лъчи, които спомагат за производството на Витамин Д и серотонин.

Окситоцин

Както невротрансмитер, така и хормон, той често е наричан „любовния хормон“. Учени от Университета Клермонт в Калифорния са установили че този хормон има по- голямо значение за жените, отколкото за мъжете и има изключително влияние върху усещането за щастие. Той се увеличава, когато прекарваме време с любимите хора, както и когато извършваме някакви добри дела.  Как да си повишим този хормон сами?

Окситоцина е важен при раждане, и може да бъде изкуствено доставен с цел ускоряване на процеса на  самото раждане и увеличаване на контракциите, както и кърменето. Този хормон също е свързан с възпроизводствените органи както при жената, така и при мъжа. Неговото количество се увеличава при оргазъм (независимо по какъв начин е постигнат)  като завишените нива остават в организма още известно време и стимулират мускулатурата на половите органи, което спомага за свързването на яйцеклетките със спермата и съответно опосредства процеса на оплождане.

Окситоцина също опосредства социалното поведение и как да се държим с противоположният пол. Научно е доказано, че хора с ниски нива на окситоцин са промискуитетни, докато високите нива на окситоцин допринасят за моногамни отношения между хората. Окситоцина също е наречен „елексир на доверието“ и „хормон на обвързването“. В този смисъл- вашият партньор може и да изневерява просто защото има ниски нива на оскитоцин :).

Упражнения:

  1. Инвестирайте във взаимоотношения: Много хора правят грешката да отделят време, енергия и усилия в постигането на материални неща, забравяйки, че те са точно такива: материални. Но едва ли с нещо материално може да се радвате на празниците, или да се гушнете в тях, или да поплачете пред тях и те да ви утешат. Само хората, с които имате добри отношения, могат да го направят за вас, така че инвестирайте своето време и енергия в значими за вас отношения.

2. Обадете се на 5 човека, с които сте загубили връзка напоследък, но бихте искали да сте по- близки (приятели, роднини, бивши колеги). И ако е възможно, прекарайте „качествено“ време с тях, особено с парньора си.

3. “ PAY IT FORWARD”. През следващата седмица, направете 5 добрини, без да очаквате благодарност или награда. (старайте те се да са различни, за по- добри резултати).

4. Прегръщайте, гушкайте, дръжте за ръце, потупвайте по рамото, масажирайте се повече. Позволявайте си и целете повече физически контакт партьора, детето или вашето домашно животно.

boy-laughing

Ендорфини

Ендорфините са ендогенни, опиоидни и полипептидни съединения, или невротрансмитери. Те се произвеждат от хипофизната жлеза и хипоталамуса най- вече по време на аеробни силови упражнения, физическа възбуда или оргазъм.

Ендорфините също са естествени болкоуспокояващи, които се отделят като контра функция на стрес и болка. Те имат действие подобно на морфина и действат като аналгетик и седатив, като намаляват усещането за болка.

Как да увеличим ендорфините?

  • Люти чушки- лютите чушки и изобщо лютивите храни са един от начините да намалим болката и да увеличим този невротрансмитер.
  • Шоколад.. Някой случайно да не обича?
  • Смях- гледането на комедии, смешни клипове, вицове и изобщо както и да е продуциран смях увеличава тези хормони.
  • Секс
  • Ароматерапия- особено ванилия и лавандула, според изследвания в тази област.

Естроген

Помага за образуването на  серотонин и ви предпазва от раздразнителност и тревожност, като поддържа настроението ви стабилно. Естрогена намалява в менопаузата, както и при прекалено голяма физическа активност или тютюнопушене. Дисбаланса на прогестерон/ естроген преди менопаузата също негативно афектира настроението. Управлението на стреса може да ги балансира, тъй като хормона на стреса кортизол значително влияе върху тях.

Упражнение:

Медитирайте редовно, тъй като е установено че 30 мин медитация на ден в продължение на 8 седмици може значително да повлияе на нивата на стреса. И не само!

Всякакви дейности, свързани с намаляване на стреса влияят положително на този хормон: гореща вана, масаж или йога.

Прогестерон

Помага за заспиването и изобщо за добрият сън, влияе благоприятно на тревожността, раздразнителността и внезапните промени на настроенията. Нивата на този хормон спадат значително, когато жените навлязат в пре- менопауза (35- 40 год), но това също може да бъде повлияно от неправилно хранене и прекалено високи нива на стрес.

Упражнение:

Отнесете се сериозно към това с което се храните и как се храните, колко спите и как точно управлявате стреса в живота си. Избягвайте мазнини и захар, тъй като те влияят на нивата на този хормон и изобщо яжте повече “живи” храни.

Искренно се надявам тези упражнения за чисто химическо стимулиране на хормоните на щастието да помогнат да се чувствате по- щастливи. Ако не са достатъчни:

Група по щастие:

Всеки последен четвъртък на месеца.

Първо събиране: 28 януари, 2016

Място: Гр. София Родопски извор №53;

Час: 7:30; Цена: 30 лв.

За записване: 0885 26 4400

Светла Банкова, психолог и психотерапевт

Новогодишна самотерапия 2015/2016

Новогодишна самотерапия 2015/2016

Има ли такова нещо като само-психотерапия, да не говорим “новогодишна”? Ами да, аз съм я създала по- долу! Надявам се да ви хареса!

Повечето от нас в края на всяка година се отзоваваме пред някаква (не е задължително да е супер задълбочена) равносметка за това какво ни се е случило през изминалата година, какво сме постигнали, какво не сме и какво искаме да получим в Новата година (или да постигнем, да овладеем, да постигнем, да се сдобием, вие си изберете глагола).

Happy Holidays

Многобройни научни експерименти в психологическите ни лаборатории показват, че хората които редовно оценяват доброто и изразяват благодарност, като например да преговарят хубавите си придобивки веднъж седмично в продължение на една до 12 последователни седмици или пишат благодарствени писма на свои близки и познати (коитo може и да не изпращат), се радват на значително по- добро здраве и по- голямо щастие и остават щастливи дори шест месеца от приключване на експеримента. Потвърдено е значи, че  да сме благодарни и утвърждаващи към околните може само да ни направи по- щастливи! Как обаче става това, като много хора са склонни да виждат “чашата наполовин празна, вместо наполовин пълна”, или както аз го наричам- “синдрома на празната чаша”?

Новогодишно упражнение- самотерапия №1:

Защо да не пъхнем, новогодишно, по една бележка от няколко параграфа на най- близките си и значими хора, където новогодишно да им напишем какво харесваме в тях, какво ценим и за какво сме им благодарни? Иска ми се да бъда там когато си четат бележките с панделки и очите им светват, особено на децата! 🙂 Кой не иска да бъде утвърждаван и одобряван? Хайде, това е безплатно и нищо не струва!

Новогодишно упражнение- самотерапия No. 2 

В подкрепа на горното упражнение, направете същото за себе си- напишете си благодарствено писмо, само-потупайте се по рамото за всичко което сте успели да свършите през изминалата година, за всичко  което сте постигнали и свършили. Сигурна съм че никак не е малко. Пък и когато няма кой да ни похвали, много е полезно да се похвалим сами себе си!

А сега към другата страна на въпроса:

Живота е пълен с кисели лимони. Shit happens.

Така е, не всичко което планираме се случва така както ние го искаме (всъщност в много случаи се случват неща, които изобщо не искаме, или поне различно от това което искаме). Живота е пълен с лимони, с които можем да си направим лимонада, да върнем лимоните, да ги смачкаме и да ги изсипем върху главата на приносителя, да им добавим захар или мед и да ги изпием, или както може да се окаже- да бъдем благодарни за тяхното получаване! Защото не всичко, което изглежда негативно се оказва в действителност такова.

Поради тази причина ми се иска всеки  да си “осинови” следната философия: могат да ни отнемат свободата, да ни сложат белезници и да ни хвърлят в затвора, но никой не може да ни отнеме свободата да тълкуваме и гледаме на събитията от животата си както ние решим!

Ето как аз избрах да гледам на изминалата 2015 година (поне на някой събития, които имам мястото да споделя тук), защото, както вече казах, това което никой никога не може да ми отнеме е това как ще гледам на нещата, които живота ми сервира (или които аз си сътворявам сама на себе си, защо аз много такива насътворих тази година).

Януари 2015. Издържах най- трудният, най- дългият (5 часа), умопомрачителен изпит за психотерапевти в САЩ, за който учих месеци наред,  National Board Counseling Cerification (USA). Станах National Board Certfied Counselor и……..реших че се прибирам в България. Лимон. —–> Аз обаче реших, че ще мисля за този лимон като е един невероятен професионален опит, в който научих още повече за психологията изобщо, вдигна ми се самочувствието че съм успяла в такова трудно изпитание и изобщо на кой му пука за останалото? Пък и знам че нищо не се случва случайно.

Март 2015. България. Винаги съм си харесвала и обичала родината, държавата не толкова. Избирам да мисля за нея като мястото където са моите близки и роднини, моите приятели, клиенти и където се чувствам наистина на мястото си. Предпочитам да не мисля за нея като държавата с дупките по улиците, корупцията, пре-скъпите винетки и всякакви други стоки, често некачествени, малките заплати и пенсии и …вие довършете изречението…Лимон.

——-> Предпочитам обаче да мисля за нея като страната, където майките могат да си гледат децата и имат изобщо майчинство (независимо колко е мизерно), където здравните осигуровки са минимални, където можеш да отидеш на какъвто и да е лекар почти веднага, където приятелката ти може да мине просто така на кафе, или ти след 5 минути да отскочиш до нея на чаша вино. А родителите ми, брат ми и приятели  са само на една ръка разстояние (а не на хиляди километри)…Има и други неща, за които няма да ми стигне целият уебсайт да ги напиша. Но така аз избирам да гледам на живота ми в нашата мила родина.

Лято- есен 2015. Занимавам се с тежки ремонти, брутални майстори  и бюджетен дефицит. Допълнително- със супер досадно, енергийно и времево- изцеждащо администриране на документи на кандидат- студентка в чужбина. Работя почти без почивка с клиенти, правя безплатни Уебинари за щастието, защото съм решила че хората в България могат да бъдат по- щастливи, независимо от всичко. Супер оптимистка съм, знам си го. Няма лек за тази болест.

(Линкове за тези уебнинари са в края на страницата).

Всичко това, докато другите нормални хора почиват на слънце и море, и пият разхлаждащи коктейли (поне в моите очи). Лимон.

—->Решение в мисълта: Офиса ми е прекрасен след ремонта, много съм доволна, че имам къде да си правя кафе. Научила съм се да сменям тоалетно казанче (че как иначе с три висши образования), както и че някои електрически жици с определени цветове не трябва да се събират заедно.  Голяма късметлийка съм.

Детето е заминало вече да учи (ах, даже нямам понякога синдрома на празното гнездо), но пък за сметка на това съм само на 2 часа разстояние със самолет от нея (от което безкрупулно се възползвам!). Клиентите ми са доволни (поне тези за които знам), и доколкото също знам тези които са гледали уебинарите ми за щастие са станали по- щастливи, включително и аз самата докато ги правех. Разбрах също, че морето в Гърция е все още много топло през октомври, че е доста по- бюджетно и няма тълпи от хора. Рай за душата.

Късна есен, 2015. Преминала съм и през доста сериозен здравословен проблем на човек от моето семейство, който се разреши, за наше щастие, благополучно. Благодарение на което, опознах спецификата на болничното ни лечение, личните истории на някои лекари (явно ми е написано с какво се занимавам на челото), както и че не трябва да приемам присъствието на хора в живота ми за даденост, защото утре може да ги няма. Наистина съм късметлийка.

С две думи, гледам на живота както аз си реша, независимо от водовъртежите които ми предлага. Мое право. Шарено е, късметлийка съм.  За това предлагам:

Новогодишно упражнение- самотерапия № 3: Нахвърлете най- важните неща, които ви се случиха през изминалата година (ако вървите по месеци ще стане по- лесно). Независимо какво е събитието, опитайте се да го видите в най- добрата му светлина, вижте какво добро е произлязло от него, колкото и минимално да е то. Все на някого е донесло добро, дори и това да не сте пряко вие. Това упражнение ще подобри вашата психологическата имунна система, гарантирано, както и ще ви помогне да разберете, че нещата в живота никога не са само положителни или отрицателни, винаги имат две страни и над 50 нюанса на сивото. От нас обаче зависи как ще гледаме на тях.

А сега как да посрещаме следващата 2016 година? Предлагам- психологически въоръжени и подготвени!

Всички знаем че краят на една година е просто една символична дата, а ние и само ние можем да й придадем значението което искаме. Новогодишните резолюции и решения имат славата да пропадат най- късно февруари, но това е само защото не ги правим правилно. “Парцелизирайте” живота си, защото той е точно това- парцели от различни аспекти. Ето как може да подхождате от сега нататък: разгледайте частите на долният кръг, който най- общо представлява сферите на вашият живот.

Новогодишно упражнение- самотерапия №4. За всяка пита от кръга, отбележете колко сте доволни в момента: 25%, 50%, 75% и 100%. За частите, за които не сте съвсем доволни, запишете 2-3 неща, които можете да направите, за да станете поне малко по- доволни. Не прекалявайте в амбициите си, бъдете милостиви  към себе си и най- вече реалистични. Имайте предвид че тези стъпки трябва да отговарят на изискванията за SMART goals, или: да са Специфични, Измерими, Достижими, Реалистични и Времево дефинирани:

KrygNaStastietoNew

Например: Почивка. Избирам да ходя на почивка (зиме, лято, пролет, есен) толкова и толкова пъти в годината (пишете). А сега сядайте и планирайте конктретно дати и места. Мечтайте смело, психиката не разбира много кое е реалност и кое не и ще се стреми да ви достави това което сте изградили като образ. Вселената е щедра. 

Финанси: Избирам да изкарам/ спестя /толкова и толкова/ пари, като…/правя еди какво си/. 

Здраве и грижа за себе си: Аз избирам да ходя /толкова и толкова пъти на фитнес/ да ям здравословно /такава и такава храна/..и т.н. Пак повтарям, бъдете реалисти. 

Новогодишно упражнение- самотерапия №5

Допълнете изреченията по- долу, като работите възможно най- бързо:

През 2016 АЗ ИСКАМ: …………………………………………………………….

През 2016 АЗ МОГА………………………………………………………………..

През 2016 АЗ ЩЕ направя……………………………………………………………

През 2016 Аз ЩЕ реализирам………………………………………………………

През 2016 АЗ ЩЕ довърша…………………………………………………………………..

През 2016 Аз ще оставя ……………………………………………………………………

През 2016 АЗ Ще се погрижа……………………………………………………………

През 2016 Аз Ще изхвърля от живота си:……………………………………………..

През 2016 Аз Ще започна………………………………………………………………..

През 2016 Аз избирам да се чувствам………………………………………………

През 2016 АЗ избирам да мисля…………………………………………………….

Новогодишно упражнение №6. Ако се съмнявате, дори и за миг, че може да изпълните горните упражнения, или че няма да може да ги довършите през следващата година, ви предлагам да се присъедините към месечната група за щастие, където се работи единствено и само над това да сте щастливи, тук и сега!

И така от мен успешна, весела, здрава и плодотворна 2016!

Наздраве!

Светла Банкова

психолог и психотерапевт

Линкове за Уебинарите по щастие:

Модул 1

Модул 2

Модул 3

36 въпроса, които ще ви накарат да се влюбите във всеки

HappinessFinalAdМоже ли двама напълно непознати да се влюбят един в друг, само като отговорят взаимно на няколко въпроса?

Артур Ааарон, психолог и негови колеги провеждат изследване за да проверят дали едно постепенно ескалиращо себеразкриване между двама напълно непознати може да доведе дори до влюбване… Идеята е, че взаимната уязвимост води до близост, която е основите за една пълноценна връзка и взаимоотношения. Резултатите са най- малко шокиращи…Но, както казва автора „Позволявайки си да бъдем уязвими може да е изключително трудно, но си   заслужава“.

И така, това са вашите въпроси:

Част 1-ва

  1. Ако имате възможност да поканите когото и да е на вечеря, кого бихте поканили и защо?
  2. Искате ли да бъдете известен/а? По какъв начин? (С какво?)
  3. Преди да се обадите по телефона, репетирате ли какво ще кажете? Защо?
  4. Как означава за вас „перфектен ден“? Опишете го.
  5. Кога за последен път си пяхте? А на някой друг?
  6. Ако можехте да живеете до 90 години и да запазите ума или тялото на 30 годишен за последните 60 години от живота ви, кое бихте избрали?
  7. Имате ли някакво тайно предчувствие или усещане за това как ще умрете?
  8. Назовете три неща които имате общо с вашият партньор?
  9. За какво в живота ви се чувствате най- благодарен?
  10. Ако можехте да промените нещо от начина, по който сте отгледани и възпитани, какво би било?
  11. За 4 минути разкажете на своя партньор вашата житейска история (колкото е възможно по- подробно).
  12. Ако можеше да се събудите утре с някакво ново качество или способност, какво би било то?

Част II

  1. Ако една кристална топка би могла да ви каже истината за вас, за вашия живот, за бъдещето ви или нещо друго, какво едно нещо бихте искали да знаете?
  2. Има ли нещо, за което мечтаете да направите от дълго време? Защо не сте го направили?
  3. Какво е най- голямото постижение в живота ви?
  4. Какво цените най- много в едно приятелство?
  5. Кой е най- ценният ви спомен?
  6. Кой е най- ужасният ви спомен?
  7. Ако разберете, че до една година внезапно ще умрете, какво бихте променили в начина си на живот сега? Защо?
  8. Какво означава за вас приятелството?
  9. 21. Какви роля играят любовта и привързаността във вашия живот?
  10. Взаимно си споделете един на друг някакви положителни характеристики, които смятате че вашият партъор притежава. Споделете общо по 5 характеристики.
  11. Колко близки и привързани сте във вашето семейство? Смятате ли, че детството ви е било по- щастливо, отколкото на други хора?
  12. Какви са взаимоотношенията с майка ви? Споделете.

Част  III

  1. 25. Изкажете три твърдения започващи с „Ние” (по отношение на вас и вашия партнъор). Например „Ние двамата сме в стаята и чувстваме……”
  2. Довършете изречението: „Иска ми се да имах някой, с който бих могъл да споделя…”
  3. Ако ще работите над това да бъдете близки с вашия партньор, споделете какво важно той/ тя би трябвало да знае за вас както и вие за него ?
  4. Кажете на партньора си какво харесвате в нея/него; бъдете много искрен този път, кажете му неща, които не бихте казали на някой, който току- що сте срещнали.
  5. Споделете с партньора си някакъв неудобен за вас момент от живот си, в който наистина сте се чувствали засрамен.
  6. Кога последно плакахте пред някого? А пред себе си?
  7. Споделете на партнора си нещо, което вече сте харесали в него.
  8. Какво смятате че е прекалено сериозно, за да се шегувате/ подигравате с него?
  9. Ако знаете че ще умрете тази вечер, без да имате възможност да общувате с никого, какво бихте съжалили, че не сте казали на някого? Защо не сте му го казали все още?
  10. Вашата къща се запалва, заедно с всичко, което притежавате. След като спасявате своите близки и домашни любимци, вие имате време на бързо да спасите само една вещ от къщата. Каква би била? Защо точно нея?
  11. От всички хора в семейството ви, чия смърт ще ви разтърси най- силно, за кого ще жалите най- много? Защо?
  12. Споделете личен проблем и поискайте съвет от партньора си, как би се справил той. Също, попитайте партньора си за обратна връзка как се чувства по отношение на проблема, който сте избрали?

И ако все още не можете да се справите сами, насреща съм! Все пак в любовните дела няма рецепти и всичко е индивидуално.

Светла Банкова

психолог и психотерапевт

0885 26 44 00

Молитва за прошка. Можем ли да простим?

Молитва за прошка

handsПонякога да простиш, означава да затвориш една страница и да отвориш друга в живота си. Да простиш, не означава да забравиш. Означава да пуснеш да си отидат- болката, огорчението, недоволството, гнева, разочаварованието и мъката. За мен прошката означава, че не си вече подвластен на тези емоции…Означава да пуснеш тези емоции да си вървят от живота ти, да излекуваш безсънните си нощи и да спреш негативните диалози в главата си. Означава да спреш да се взираш в болката и да я оставиш да си тръгне от теб, за да може да се отвори място за радостта и любовта. Означава също да можеш да простиш и на себе си, най- вече на себе си….Да можеш, от друга страна, и да имаш силата да кажеш “съжалявам”. Да протегнеш ръка към сгрешилият, и кажеш поне “опитвам се да разбера”. Защото непрощаването пречи на щастието, във всичките му измерения. А ние всички грешим, волно или неволно. Няма “безгрешници”. 

forgiveНамерих тази молитва из тетрадките си, не е писана от мен…Мисля, че е от “Алеф”, на Паулу Куелю. Наскоро се наложи да я изпратя на мои клиенти, които ми се струва, че бяха “зациклили” в непрощаването, със всичките му последствия. Непрощаването -най- вече на себе си. За това реших да я публикувам, за общото ползване и да послужи където е необходимо. За да има наистина ефект обаче, прочете си я на глас.

Молитва

За сълзите, които ме накараха да пролея- прощавам!

За болките и угорченията- прощавам!

За злословията и лъжите- прощавам!

За омразата и преследването- прощавам!

За ударите, които ме раниха- прощавам!

За погубените мечти- прощавам!

За мъртвите надежди- прощавам!

За липсата на любов и ревността- прощавам!

За злите намерения- прощавам!

За несправедливите присъди- прощавам!

За безразличието, гнева и лошотията- прощавам!

За пренебрежението и забравата- прощавам!

На света, с цялата му злост- прощавам!

Прощавам и на себе си!

Нека несгодите от миналото не тежат повече върху сърцето ми.

На мястото на оскърблението и мъката- поставям разбирането и разбирателсвото.

На мястото на негодуванието-поставям музиката, която излиза от сърцето ми.

На мястото на болката—поставям забравата.

На мястото на отмъщението- победата.

Ще мога да обичам без да ми отвръщат с обич,

да дарявам дори когато съм лишена от всичко,

да работя с радост въпреки всички трудности,

да протегна ръка макар и самотна и изоставена,

да избърша сълзите си и да престана да плача,

да повярвам дори когато никой не ми вярва..

Така да бъде.

Амин!

Паулу Коелю – “Алеф”

Когато съм Палач на Любовта…

Когато съм Палач на Любовта… За Матрицата на Любовта, „сделката с дявола“ и щастливите връзки…

Беше разстроен женски глас, който направо попита: „Вие ли сте любовната докторка?“ Преди да отговоря, че нито съм докторка, още по-малко и любовна, жената изстреля следващото изречение: „Искам да престана да го обичам, искам да го забравя, и вие ще ми помогнете“! Бях стъписана, най-меко казано, и останах безмълвна. Истина е, че бях помогнала на много „болни от любов“ да излязат от невъзможната любов – онази, която боли повече, отколкото зарежда; онази, която изцежда до капка, за да ни хвърли обратно в надеждата и екстаза; онази, която всеки от нас е изпитал поне веднъж в живота си: силна, съсипваща, незабравима, невъзможна, и най-вече – безнадеждна. За съжаление последното, което разбираме, е точно това, че тя е безнадеждна. Тази е любовта, която оставя следи в сърцето, никога не се забравя и която трудно се лекува… Но се лекува, за успокоение на любовно болните.

A aз без да знам, се бях превърнала в палач на любовта.PalachnaLjubov


За мен любовта, и то говорим за „любовната любов“, бива само четири вида, не според нейния обект, а според възможните изходи за тази любов. Защото, както твърдят учените, всяка споделена любов трае само 3 години (после преминава в нещо друго, наречено обич и какво ли не още). Несподелената обаче може да трае вечно, защото обектът на любовта вечно бяга и не ни дава това, което искаме – споделената, възможна любов. Но не забравяйте, че любовта никога не е черно и бяло, а тя е във всички „50 нюанси на сивото“. Така създадох и „Матрицата на Любовта“, а в примерите по-долу всички имена или уличаващи подробности са променени, с цел запазване самоличността на клиентите ми.

Споделена, и възможна

Споделена, но невъзможна

Несподелена, но възможна

Невъзможна и несподелена

  1. От тези видове любови, които съм срещала, само тази първата може да завърши с щастлив край: взаимна връзка, в която и двамата участници са свободни, неангажирани с други партьори и споделящи своите взаимни чувства (с уговорката, че това не е гаранция тази любов да завърши с брак/ съвместно съжителство, и зависи единствено от тяхната свободна воля и желание). Участници в тази връзка имат всички базови условия тяхната връзка да завърши с Менделсон, а дали това ще стане, е въпрос на взаимно желание. За съжаление дори и тук понякога търпението се изчерпва и връзката може да забоксува: чакаме прекалено дълго връзката да премине на следващия етап, било то съвместно съжителство или брак, но това просто не става. Дали защото някой от участниците не е готов, или не е сигурен в чувствата си, или им пречат интроекти – но понякога и тези връзки се провалят.
  2. Споделената, но невъзможна любов. Това са връзките, в които единият партьор е вече във взаимоотношения с друг човек и по някаква причина не желае да прекъсва тези взаимотношения. Това е типичната извънбрачна връзка, в която условията може да са, а може и да не са, обявени още в началото: т.е. аз съм омъжена/женен и никога няма да се разведа. Много често са споменати и децата, т.е „заради децата“, финансови причини или каквото и да е. Да, тези партьори много се обичат, сексът е супер изживяване, споделят си всичко, разбират се прекрасно, чувстват се не по-малко прекрасно когато са заедно и правят всичко възможно – това е колкото по-често, но до тук… „Сделката с дявола“ е сключена още в началото, без необвързаният партьор да си дава сметка какво точно е договорил. А то е „невъзможната любов“, с надеждата, че условията по сделката могат да се променят. Но те не се променят – вече 15 години за Иванеса и Ивайло. Той се терзае, че не обича жена си, отдавна нямат сексулани отношения, но не може да се разведе, защото жена му е болна от рядка болест и не може да се грижи сама за себе си и детето им. Вина изпитват и двамата участници, а вероятно третият в триъгълника вече знае или усеща и страда не по-малко.
  3. Несподелена, но възможна. Влюбени сме в човек, който не е обвързан, но изобщо не ни обръща внимание, или поне не такова, каквото ние искаме. Не иска да бъде с нас във връзка, колкото и красиви, успешни, умни и всякакви да сме. Гледа в тотално друга посока, дали защото не е готов за обвързване, или защото просто не ни иска, точно нас. Също толкова безнадеждна история. Мария, на 24, е влюбена от три години в Даниел, на 28, с когото са имали еднократна изпепляваща, според нея нощ, но той просто не желае да се обвързва с никоя все още трайно. Той игнорира всичките й обаждания, блокира я от всички социални мрежи, и всъщност й споделя, че има приятелка, не насериозно, но все пак приятелка. Мария още се надява, че той ще я забележи и не престава да го търси и чака.
  4. Несподелена и невъзможна. Влюбени сме в човек, който хем е обвързан с друг партьор, хем дори не ни забелязва. С години може да се опитваме да стигнем до него или до сърцето му, опитваме активно да му обърнем вниманието към нас, или мълчаливо страдаме. Резултатът е всъщност точно и единствено този, страдаме.  Моника и Радослав работят в една и съща фирма, в един офис, бюро до бюро. Той е вклюбен в нея от самото й постъпване  във фирмата, но Моника е омъжена, с дете, и няма никакво намерение да изневерява на мъжа си или да го заменя с друг. Радослав е сляп за всички други жени, и така в продължение на две години. Прави всичко, за да й угоди, и тя да го забележи – носи кафета, пише доклади вместо нея, става нейн най-доверен приятел, тя дори споделя трудностите в семейните си отношения с него, което още повече подклажда надеждите му. Но до тук с Радослав.PalachnaLjubov2


Никога не съм твърдяла, че последните 3 вида любови няма да се трансформират в споделена и възможна любов. С любовта всичко е възможно и наистина последна умира надеждата. Но кога „достатъчното е достатъчно?“ Има ли мерило за чакането? В цифри казано – не. То е в субективното усещане, че „enough is enough”, то е в невъзможността да понасяш повече болката на несигурността, откраднатите мигове в хотели или наети апартаменти, на самотните празници, на мисълта, че сега е с другата/другия, че може нищо никога да не се промени, а животът продължава… Това са показателите, че нещо трябва да се промени. А какво и как – избирате сами… Защото винаги имаме избори.

  1. Можем да продължаваме да страдаме, надявайки се, че нещо все пак ще се промени.
  2. Правим нещата различно, надявайки се да променим настоящото статукво и да превърнем невъзможната във възможна любов.
  3. Решаваме да излезем от любовната история и стартираме процеса на забравяне, а той никак не е лесен, но все пак е възможен.

Да си призная, когато вече някой болен от любов е прекрачил прага на моя офис, той/тя вече е решил, изчерпал е всички други възможности и се надява да забрави тази любов, която му причинява толкова страдание. Иска аз да му помогна да затвори тази врата, за да могат да се отворят други. Да излекуваме заедно наранените сърце и душа. Да стартираме заедно процеса „преинсталация на любовната система“. Това не означава, че винаги успявам да помогна или съм помогнала на всички, които са дошли при мен за помощ, нищо подобно. Но като всеки терапевт искам клиентите ми да се чувстват добре, независимо как, и правя всичко възможно това да се случи. И моят опит показва, че това е напълно възможно.

Някои клиенти идват години по-късно, когато, зачеркнали невъзможно обичания и емоционално освободени, установяват, че той/тя не ги е забравил и вече е готов на всичко, за да ги има обратно. Но вече е късно. Или са създали щастливи връзки и семейства с други хора – толкова много им се радвам! А на мен ми пада камък от сърцето, че не съм просто екзекутор на любовта, а съм помогнала за създаването на друга, по-щастлива връзка, където любовта става възможна и взаимна.

 Светла Банкова, психолог и психотерапевт

0885 2644 00

Психотерапията..Що е то?

Прозорецът на Johari“ (Johari Window) и психотерапията…За психотерапията и “миенето на прозорци”.

Често ме питат защо е нужна психотерапията и само луди ли ходят на психотерапевт? Въпреки че психотерапията отдавна вече не е забранена зона, все още е разпространено схващането, че човек непременно трябва да има някаква психична диагноза (или подозрения за такава), за да потърси психотерапевт.

Ако трябва да най- лесно да обясня какво точно се случва, бих използвала т.нар. „Прозорец на Джохари“. Това е една личностна парадигма, използвана най- вече за обучение на лидери на групи, но в случая ще я използвам като обяснение на самата индивидуална терапия. Самото име „Joe- Harry“ идва от сливането на имената на двама американски психолози, които първо описват въпросният прозорец: Джо Лъфт и Хари Инграм. Този прозорец се състой от четири квадранта:JoeHaraWindow

  1. 1. Квадрант 1 (известно на мен и на другите) е публичният АЗ
  2. Квадрант 2 (неизвестно на мен и известно на другите) е слепият АЗ
  3. Квадрант 3 (известно на мен и неизвестно на другите) е тайният Аз
  4. Квадрант 4 (неизвестно на мен и на другите) е несъзнаваният Аз

Въпреки, че този прозорец се използва предимно за личностнови характеристики, той показва и целта на една терапия: в терапията ние се опитваме да променим размерите на тези прозорци, които при всички хора може да са различни в момента на започване на терапията. На практика се опитваме да направим публичният прозорец най- голям, а на тайният Аз да се свие, като пациентите чрез процеса на себеразкриване споделят повече за себе си пред терапевта, а след това и пред други важни хора в живота си. Естествено, опитваме се да намалим размера и на несъзнаваното АЗ, като помагаме на клиентите да се запознаят и със своите „други страни“, които са останалии скрити по някаква причина до сега. Същото важи и за клетка 2: Слепият АЗ и това е квадранта към който най- силно сме насочени, защото там се получават най- големите проблеми и стълкновения. Околните ни виждат по един начин, а ние си представяме, че излъчваме съвсем други сигнали и съобщения, т.е няма съответствие. Това е и една от причините за конфликти в семейството, за невъзможност да се образуват трайни взаимоотношения и връзки. Ние можем да си мислим, че сме уверени, любящи, независими, нервни, скромни или организирани, но дали това е така в очите на околните? С две думи, дали сме съответни на това което изпитваме?

LichnostnoviTipove

Обратната връзка, давана от терапевта, а при груповата терапия и от членовете на групата, ни помага да изчистим тези недоразумения и да живеем по- свободно, помага на пациентите да станат свидетели на собственото си поведение, както и да усетят влиянието на това свое поведение върху чувствата и емоциите на другите.

Е, готови ли сте да “измиете”  прозореца на Joe Harry?:)

Светла Банкова, психотерапевт

0885 26 44 00

 

13 научни метода, които ще ни направят по- щастливи

13 научни метода, които ще ни направят по-щастливи. Дисекция на щастието.

Щастието не е крайна спирка. То е начин на пътуване. Не знам кой го е казал, но е вярно. То е начин на живот, житейска философия и възможност да изпиташ всички емоции, които животът ти предлага. Дали хората се раждат щастливи, или стават такива?

Stastie12

Според много прочувания за щастието, и най-вече тези на д-р Соня Любомирски, професор от Калифорнийския университет (начерена още Д-р Щастие) щастието е 50 % в нашите гени, 10 % се определя от средата, в която живеем, и от независещи от нас фактори; а 40% – от нашите съзнателни действия и мисли. В 10- те % учените включват неща, като липса на свобода, някакво тежко психическо заболяване или изключителна бедност. С други думи казано, ние имаме 40% (поне)  контрол над своето щастие и можем да променим т.нар. „генетично зададената точка на щастие“, която всички притежаваме.

Как и какво обаче е щастие? Пожелаваме си го на рождени дни, празници и всякакви радостни поводи. Но никой не си задава въпроса какво е това чудо, наречено щастие?  Защото, ако не знаем какво е, ние можем да гоним цял живот някакви призраци и никога да не ги стигнем!Happiness1Edited1

Според учените щастието най-често се определя като „чувството, че животът ни е стойностен и пълен, усещането за радост, удовлетвореност и благополучие, в комбинация със субективното усещане, че животът ни е добър, смислен и полезен“.  Казвам „субективно“, защото всеки си има свое мерило дали животът му е смислен и полезен. Има хора, на които, обективно погледнато, всичко им е наред и няма причини да не са щастливи. Въпреки това те се чувстват нещастни и сякаш все нещо не им е наред. Обяснението се състои в това, че ние, хората, притежаваме така наречената „хедонична адаптивност“, която ни спасява да не полудеем в моменти на големи трагедии: смърт на близки, катастрофи, войни и бедствия. „Хедоничната адаптивност“ ни помага да оцелеем и скоро да се върнем на нивото на личната си „точка на щастие“ от преди трагедията. Но също тя е виновна и да не се чувстваме перманентно  по-щастливи, ако получим продобивки, за които сме мечтали: материални – като нова кола или по-голямо жилище, голяма сума пари или повишение в работата, раждане на дете или сключване на брак. Тази „хедонична адаптивност“ ни връща обратно на нашето генетично зададено ниво на щастие – както и при негативните събития, които ни се случват.

Как обаче може да се промени тази „точка на щастие“, за да можем да се радваме на живота – такъв, какъвто е, независимо от материалното си състояние и обстоятелствата? “Учените на щастието“ са стигнали до няколко извода, за това, как може да бъде променена „точката на щастие“, а аз съм добавила някои свои, които също знам, че работят.

  1. Изразявайте благодарност и признателност. Бъдете благодарни за това, което имате, казвайте често „благодаря“, дори и за дребни неща. А един път в седмицата седнете и напишете за какво сте благодарни през изминалия период, дори и за най-незначителните неща.
  1. Практикувайте „актове на доброта“. Пуснете някой на опашката да мине пред вас, дайте път, помогнете на възрастен да се качи, отворете вратата на някого, чиито ръце са заети, направете неочакван подарък на близък, направете комплимент, усмихнете се, помогнете просто ей така… Тези „актове на доброта“ подобряват нивата на серотонина и увеличават имунитета – според някои изследвания в тази област.
  1. Научете се да се справяте и с негативните неща, които ви се случват, тъй като ние нямаме контрол над повечето от тях. Не можем да ги избегнем, но можем да изберем как да гледаме на тях. Изберете да гледате на тях като предизвикателства, които правят живота ви по- интересен или по-предизвикателен. Приемете, че те са част от живота, защото, както е казал Юнг, „Думата „щастие“ би загубила смисъла си, ако не се балансираше от тъгата“.
  1. „Отглеждайте“ позитивно мислене и оптимизъм. Негативното мислене е лесно, и при това заразно. Понякога се изискват доста усилия, за да се превъзпитате да мислите и да гледате положително на живота – такъв какъвто е, – и да бъдете просто оптимисти. Обградете се с положителни хора и забравете „негативистите“.
  1. „Осиновете“ вярването, че няма „грешки“. „Грешните“ Решения, които си мислим, че сме взели, или можем да вземем, всъщност отварят други пътища в живота, нищо повече. И ако искате да си го докажете, върнете се към онези „грешни“ решения, които смятате, че сте взели преди, и вижте какво добро е произлязло от тях, защото такова ще намерите, сигурна съм.
  1. Научете се да прощавате. Всичко може да бъде простено, рано или късно. Прощаването не е равно на забравянето. Прощаването е важно не толкова за тези, на които прощавате, а за вас и за вашия собствен вътрешен мир. Не забравяйте обаче, че прошката е процес, а не еднократен акт или решение.
  1. Практикувайте „презумпция за невинност“. Приемете, че в 99.9% от случаите хората правят или не правят неща, казват или не казват неща, по свои собствени причини, които нямат нищо общо с вас, т.е. оперирайте се от презумпцията за виновност и злонамереност, защото те не искат всъщност да ви навредят.
  1. Наслаждавайте се на момента, „тук и сега“. Запомняйте моментите на щастие, които сте изпитали, и после се връщайте към тях. Човек запомня не толкова събития, колкото емоциите, които е изпитал, и връщането си мислено към тях моментално може да повиши „нивото на щастие“.
  1. Инвестирайте в банковата сметка, наречена „взаимоотношения“. Много хора правят грешката да отделят време, енергия и усилия в постигането на материални неща, забравяйки, че те са точно такива: материални. Но едва ли с нещо материално може да се радвате на празниците, или да се гушнете в тях, или да поплачете пред тях и те да ви утешат. Само хората, с които имате добри отношения, могат да го направят за вас, така че инвестирайте своето време и енергия в значими за вас отношения. А добрите взаимоотношения повишават т.нар. „хормон на любовта“, окситоцин.
  1. Посветете живота си на значителни цели. Значителни за вас, не непременно за другите. Когато хората нямат цели в живота си, то животът им става пуст и безсмислен, да не говорим, че понякога ги „хвърля” и в паника. Целите са тези, които ни движат в живота и го правят смислен. А наградата, която получаваме когато постигнем целите си, повишава друг хормон на щастието, наречен допамин.
  1. Занимавайте се с духовни практики. Душата на човека има нуждата да бъде хранена също толкова, колкото и тялото му. Интересувайте се и пробвайте различни духовни практики, докато намерите тези, които ви „хранят“ и най-добре отговарят на вашата душевност.
  1. Медитирайте редовно. Това е единственото безплатно лекарство, което имате винаги подръка. Научно е доказано, че медитацията има над 40 ползи, някои от които са: повишаване на концентрацията и паметта, намаляване на тревожността и негативното мислене, увеличаване на нивото на серотонина, подобряване функцията на имунната система, помага при безсъние, прави ни по-търпеливи, по- креативни и по-продуктивни, намалява нервното напрежение и кръвното налягане, и т.н.
  1. Ангажирайте се с физическа активност и спорт. Излишно е да казвам, че само 30 минути упражнения на ден подобряват настроението, повишават енергията, правят ни по-здрави, повече оптимистични и по-продуктивни. Спортът повишава по естествен път нивото на серотонина, който се използва при производството на почти всички антидепресанти.

Какво знам със сигурност:

Пишейки горните „методи за повишаване на щастието“, знам, че те колкото и лесни да изглеждат, не са толкова лесно осъществими. Те понякога ще изискват цялостна промяна на начина на живот, на мисленето ни и на това, как изобщо гледаме на щастието. Това е работа и самодисциплина, а понякога изисква и помощта на психотерапевт.

Знам също, че по- щастлив може да бъде абсолютно всеки, стига да си го постави за цел. Но първото и основно нещо е вземането на това трудно и важно решение: „Да, аз искам да бъда по- щастлив и ще направя всичко за да го постигна, защото го заслужавам“.

Магазин за желания. Приказка за желанията.

Приказка за желанията

Всички имаме желания, някой повече, други по- малко. Някои желания ни обсебват, други забравяме…в живота така се получава. За това искам да ви заведа до един магазин за желания….да си напазаруваме малко :). Приказката по- долу дойде при мен, незнайно от къде, тъкмо когато си бях позабравила желанията и ми помогна да си ги припомня отново.

(Автор незнаен, поне от мен).

“В периферията на Вселената имало едно магазинче. На него нямало табелка – някога тя била отнесена от ураган, а новият собственик решил да не закачва нова, защото всеки местен жител знаел, че в магазина се продават желания.

make-a-wishАсортиментът на магазина бил огромен.

Тук можело да се купи, на практика, всичко: огромни яхти, апартаменти, брак, пост вицепрезидент на корпорация, пари, деца, любима работа, красиво тяло, победа в конкурс, мощни коли, власт, успех и много, много други.

Единственото нещо, което не се продавало били живота и смъртта – с това се занимавал Главният офис, който се намирал в друга Галактика.

Всеки, който бил дошъл в магазина, (а всъщност имало и такива желаещи, които нито веднъж не били влизали в магазина, а си останали у дома и просто си желаели някакви неща) като първа стъпка искал да разбере каква е цената на неговото желание. Цените били различни. 

Например, любимата работа струвала да се откажеш от стабилността и предсказуемостта, готовност ти самостоятелно да планираш и структурираш своя живот, вяра в собствените сили и да си разрешиш да работиш там, където ти харесва, а не там, където трябва. 

Властта струвала малко повече: трябвало да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш да намираш рационално обяснение за всичко, да умееш да отказваш на другите, да знаеш своята цена (и тя трябва да бъде достатъчно висока), да си разрешаваш да казваш „Аз”, заявявайки се себе си, независимо от одобрението или неодобрението на околните.

Някои цени се оказали странни – брак било възможно да получиш почти без пари, обаче щастливият живот струвал много скъпо: персонална отговорност за собственото щастие, умение да получаваш удоволствие от живота, да знаеш своите желания, да се откажеш от стремежа да съответстваш на околните, умение да цениш това, което имаш, да си разрешиш да бъдеш щастлив, да осъзнаеш собствената си ценност и значимост, да се откажеш от бонусите на «жертвата», да поемеш риска, че ще се разделиш с няколко приятели и познати.

Не всеки, който идвал в магазина бил готов да купи своето желание веднага. Някои, виждайки цената, веднага се обръщали и си тръгвали. Други, дълго време стояли в размисъл, пресмятайки какво имат в наличност и размишлявайки от къде биха могли да намерят още средства. 

wishes1Някой започвал да се оплаква от прекалено високите цени, молел да му направят намаление или се интересувал кога ще има разпродажба. А имало и такива, които давали всичките си спестявания и получавали заветното си желание, опаковано в красива шумоляща хартия.  Другите купувачи гледали щастливците със завист, клюкарствайки, че собственикът на магазина е техен познат и, че са получили желанието си просто така, без каквито и да е усилия.

Често предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да увеличи броя на купувачите. Но той винаги отказвал, тъй като от това биха пострадали качествата на желанията.

Когато го питали не се ли страхува, че ще се разори, той поклащал глава и отговарял, че във всички времена ще се намират смелчаци, които са готови да рискуват и да променят своя живот, ще се откажат от обичайния и предсказуем живот, които са способни да повярват в себе си, които имат сили и средства, за да заплатят за изпълнението на своите желания. 

А на вратите на магазина вече сто години имало надпис: 

”Ако твоето желание не се изпълнява, значи то още не е платено”.

Благодаря на непознатият автор за прекрасната приказка!

А на тези от вас, които все още имат неизпълнени желания, или са ги заровили някъде дълбоко, обадете се за да ги намерим заедно!:)

Светла Банкова

0885 2644 00

 

Аз мога….

“Аз мога” – Уолтър Уинтъл

Ако мислиш “сразен съм”, сразен си.
Ако мислиш “ не смея”, не смееш.

Ако казваш “бих искал” но си мислиш “не мога”,
просто няма как да успееш.

Ако мислиш, че губиш, “загубен си”
ще ти каже светът без упойка-
успехът се крие в твоята воля
и е в умствената ти настройка.

Ако мислиш “назад съм”, назад си,
който мисли високо, не пада.
Просто трябва да бъдеш напълно уверен
щом си тръгнал да дириш награда.

Не най-силният,
нито най-бързият обезателно грабват залога,
но човекът,
който печели играта,
е тоз,
КОЙТО МИСЛИ “АЗ МОГА”

If You Think You Are Beaten

If you think you are beaten, you are.
If you think you dare not, you don’t.
If you’d like to win but think you can’t,
It’s almost certain you won’t.
Life’s battles don’t always go
To the stronger or faster man,
But sooner or later, the man who wins
Is the man who thinks he can.

-Walter D. Wintle

Аржентинското Танго и Терапия

Аржентинското танго – психотерапия на душата и тялото!

10268520_10152369418438446_1069734344812706320_nАржентинското танго отдавна е познато като терапевтичен метод на психотерапевти, не само в неговата родина, Аржентина, но вече и по цял свят. Чисто професионално се използва за терапия на психологически проблеми като депресия, психотични симптоми, фобии, тревожност, стрес и синдрома burn-out, но също така и на хора с чисто физични заболявания като Паркинсон или Алцхаймер. Не случайно тангото е обявен през 2009 г. от ЮНЕСКО за част от културното наследство на човечеството.

Аржентинското танго е не само страстен, но и изключително въздействащ танц с много психология в него. Понякога повече отколкото трябва.  След като съм танцувала повече от 10 години, мога да кажа че това е “моята най- вярна терапия”.

Тао на Тангото

Тангото е една цяла психологическа екциклопедия:  медитация на сетивата и на тялото, опознаване на себе си и хората около теб чрез танца, разбиране на динамиката в една двойка и как се развиват отношенията в нея, задълбочено познаване на себе си и собственото си тяло. В този танц се разкриват най- пълно и истинско понятията “доверие” в себе си и в света, балансират се душата, тялото и ума, получава се едно дълбоко разбиране на това как те могат да работят заедно; изживява се  отвърлянето и приемането, преживява се наново изоставянето, научава се невербалния език на тялото. Защото тялото никога не лъже, а по време на танго цялото внимание е точно в него-  нашето собствено и на другият.

Аржентинското танго е арена в която се изострят  5-те сетива, понякога до болка, лъсва увереността или неувереността, показва се ревността, тренират се  самочувствието и себеоценката, научават се възможностите да бъдеш лидер и да умееш да бъдеш воден, интерпретират се широко интимността и близостта, разширяват се  границите на всичко.  

Любовта става напълно възможна,  достижима и реална.

Красотата в тангото става относително понятие. То изтрива годините, килограмите, височината или  липсата на такава, изглажда бръчките и изправя раменете.

Човек не трябва да е красив, за да танцува танго, но докато го танцува, става красив.

Тайната на тангото е в споделянето- на емоции, усещания и преживявания. Тук, на танго- подиума, колкото дадеш, толкова ще й получиш, размяната е справедлива. Желанието да даваш и да получаваш се усеща веднага, още с първите акорди, когато енергиите на двамата се срещат, за да създадат своя собствена храмония и интерпретация на музиката.  Усещането, гарантирано, винаги е взаимно и веднъж човек изпитал го се връща винаги за още, въпреки че няма  обещание за такова повторно изживяване.

В тангото се разкриват колебанията, комплексите, страховете, притеснения и претенции, то е молитвата и желанието събрани заедно. Но то също може да ни помогнем да се освободим от тревогите, колебанията, комплексите и претенциите си. Защото това може само да стане, когато поканим някой напълно непознат да опознае най- скритата ни същност, да влезе в душевния ни интимен свят и мир, да ни усети, този на когото ще се разкрием или не, за 12 минути (защото горе-долу толкова е дължината на една танда в тангото). Това са “12 минути любов” както го нарече една българска писателка- тангера, Капка Касабова, в едонименна си книга. А дали само?

Аржентинското танго, за разлика от други танци според мен, може да се танцува с цяла гама от емоции: отегчение, любопитство, любов, носталгия, тъга, ирония и сарказъм, радост, гордост или страст, и всичко помежду тях. Това е единствения танц който мога да танцувам тъжна, и някой няма да има нищо против,  ще ме разбира.  В микросвета на двамата танцуващи може да се случва всичко, под ритъма на Carlos Di Sarli, или Anibal Troilo, под стенанието на бандонеона или хармониката в “Malena” на Хюго Диаз. Музиката също е терапевтична, защото това е танца, в който влизаш е емоциите на другия, ако ти се позволи,  и ги съпреживяаш заедно с него, пак със същото условие. 

Тангото, с две думи, става верикално изпълнение на хоризонталните ни желания и страхове едновременно, в един  безопасен формат, който може да има неочаван и опасен обрат, във всеки момент. Можеш да отидеш тъжен на милонга, и да си тръгнеш с олекнала душа, както и една обещаваща вечер да завърши с разбито сърце. Е, в тангото всичко възможно. Даже да танцуваш и спонтанно по улиците на София:

Това е танца, който никога не те изоставя, само ние можем да го изоставим. То е там, когато ни е нужно, когато трябва да избягаме от скуката, мъката или когато искаме да споделим любовта или радостта си със света. В тангото можеш да се загубиш, но и да се намериш, по същото време. То може да бъде жестоко, и всеопрощаващо. Това е секса, политиката и религията събрани в едно.

Аржентинското танго  винаги започва с желанието за промяна,  със заявка за нещо ново и различно което се очаква да се случи. Една “милонга” започва далеч преди да стигнеш до нея (да не говорим, че нито един друг танц няма специално име за това специално събиране на изповядващите дадена танцувална религия- “милонга”). Може би започва още с намерението за танц, с червилото пред огледалото, с погледа към гардероба, с мисълта как да се “нагласиш” за да бъдеш красив и привлекателен. 

Спор няма, тангото може да е страстно, чувствено екзотично и дори понякога е наричано “сексапилно”, което едва ли е най- точната дума. Но това е повече на сцена, отколкото в действителност.  То също може да е трудно, въздействащо и в крайна сметка преобразяващо. Тангото просто те преобръща, с главата надолу. Или както се изрази моят пръв учител: “Tango transforna e la gente”…

Моята покана към вас е за е за едно подобно преживяване, да “вкусите” танго в така наречената “танго терапия”. Тя НЕ Е предназначена непременно за хора с психологически, физически или каквито и да е проблеми, а просто за хора, които искат да опознаят себе си и другите чрез аржентинското танго.  Да вкусят от музиката, движението, сливането, опознаването и разбирането на другия. Да се докоснат до всичко описано по- горе. Едно различно преживяване.

Това също НЕ Е буквален курс по танго, т.е няма да бъдат заучавани специални стъпки от тангото. Аз съм първо психотерапевт и после тангера и нямам претенциите да съм професионален танго танцьор. Това ще оставя на колегите преподаватели по танго. 

За тези които проявят повече интерес към аржентинското танго ще бъде осигурена информация за всички школи и преподаватели в София и страната, където ще можете по- задълбочено да изучите спецификата на аржентинското танго. До тогава: заповядайте да се запознаете със себе си чрез аржентнското танго!

За записвания за курса по танго терапия както и други подробности, моля обадете се на 0885 26 44 00.

 За тангото – с любов!

За страстното аржентинско танго и странностите в него: четете тук

И за да видите какво е мнението на български тангерос (т.е. хора танцуващи вече танго), как и защо са попаднали в тангото, моля вижте техните коментари по- долу!

P.S. Тангерос: Моля публикувайте вашите коментари за тангото и най- вече отговора на двата основни въпроса:

1. Как попадна в танго?

2. Какво ти дава и какво ти отнема този танц?

Секс и удоволствие

Жените и желанието. (Секса като недоговорено удоволствие. Или какво …

Психосоматика на душата: Workshop в Лондон

Психосоматика на душата. Може ли душата да говори? Чувства и емоции, …

Семинар: Психосоматика на Хашимото и Базедова болест

Психосоматика на щитовидна жлеза: Болест на Хашимото и Базедова болест …