Category: Психосоматика

Психиатрия и храна

Хранителна Психиатрия

Хранене при депресия и тревожност

Може ли това, с което се храним, да влияе на това как се чувстваме? Вярно ли е, че ние сме това, което ядем? Множество изследвания вече потвърждават, че това, с което се храним, до голяма степен определя и как ще се чувстваме в чисто психологически план. Депресия, тревожност, отпадналост, вялост, липса на енергия, “задръстен мозък” и проблеми с паметта? Да видим какво ядете!?vegetable-girl

Моника е сaмо на 27 години, но се чувства на 80: мисленето й е замъглено, раздразнителна е и изморена през цялото времe. Моника изпитва пристъпи на силна тревожност, които стават все по-чести. Диагностицирана е с генерализирана тревожност, но лекарствата, които са й предписани, до много малка степен облекчават симптомите, така че тя започва да търси помощ другаде. Решава да направи драстични промени в диетата си – спира захарта, червеното месо и обработените зърнени храни и превключва към по-средиземноморска диета като се фокусира най-вече върху зеленчуци, плодове и риба. Започва да вижда подобрение в състоянието си в рамките на няколко седмици, и днес, три години по-късно, тревожността и депресията напълно са изчезнали. Моника споделя: “Никога не съм се чувствала удобно и сигурна в живота си, сега това обаче е факт.”

Д-р Ева Селхаб от Харвардския университет и клиничен сътрудник по медицина в Института Бенсон-Хенри в болницата в Масачузетс споделя, че източната медицина от хилядолетия предписва диетични промени за облекчаване на физически и психични заболявания и тепърва западната медицина започва да го прави като значителен брой научни изследвания показват, че храните, които консумираме, афектират нашето психично здраве. Практически има толкова много научни изследвания в тази област, че вече е открита една нова специалност: хранителна психиатрия.

“В продължение на векове в психиатрията се шири идеята, че психиката е отделна от тялото – че психични заболявания като депресията, например, съществуват само в мозъка и това, с което храним тялото, няма никакво значение”, казва Феличе Джака, професор в Медицинския Университет Деакин в Мелбърн, Австралия, който фокусира работата си върху въпросната хранителна психиатрия. “Но изследванията през последните 10 години показват, че психичното здраве е част от цялото и не могат да бъдат разделяни”.

Например, едно изследване на няколко хиляди жени в Австралия, които се хранят повече с плодове и зеленчуци, необработени меса и зърнени храни показва, че те е много по-малко вероятно да бъдат диагностицирани с депресия, тревожност или биполярно разстройство. Други две независими изследвания в Норвегия и САЩ потвърждават горните изследвания. Досега най-силна корелация е открита при депресията, но някои изследвания показват, че тази корелация е валидна и за заболявания като тревожност, деменция, шизофрения и разстройство на вниманието. В крайна сметка, ако “не ядем правилните храни, ще се чувстваме зле”, подчертава авторът на „Диета на Щастието“,  д-р Дрю Рамзи.

И така…. Какво ядете? Как храната афектира настроението Ви?

Като всяка друга част от тялото, мозъкът ни също е свързан с храната, която консумираме. “Емоциите тръгват от биологията, с две нервни клетки, които си взаимодействат, и тези нервни клетки са направени от хранителните вещества в храната ни”, казва Рамзи. Вашето тяло не може да произвежда невротрансмитера серотонин без желязо и триптофан или да произвежда миелин, мазните вещества, които изолират мозъчните клетки, без витамин B12 (който присъства най-много в морските храни, говеждото и млечните продукти).

Ясно става защо зареждайки тялото с качествено гориво под формата на храна спомагаме тялото да работи добре от пръстите на краката до върха на главата… Но не само това. Някои изследвания показват как и някои хранителни добавки могат да повлияят на състоянието на психиката ви. Например плъхове, хранени с богати на мазнини и рафинирана захар храни показват намалени количества на невротрофини в мозъка и учените подозират, че подобно нещо се случва и при хората, които обичат захарта. И това е проблем, тъй като невротрофините спомагат за растежа на нови мозъчни клетки в хипокампуса, част от мозъка, която е свързана с паметта. Също така е установено, че хипокампусът е по-малък при хората в депресия, но пораства отново, когато депресията бъде третирана и излекувана. Така че храненето с храни с ниско съдържание на захар може да повлияе на депресията, най-малко частично, базирайки се на установения ефект на невротрофините върху хипокампуса.

Кислородният стрес върху мозъчните клетки също има влияние. Тъй като мозъкът изгаря огромни количества глюкоза, за да произвежда енергия, много подобно на начина, по който горите бензин в колата и има пушек, така и когато горите гориво в мозъка, то има вид на “газове” – това са свободните радикали. С времето тези свободни радикали могат да увредят клетките и това се нарича кислороден/ оксидативен стрес. Мозъчните клетки и сигналите, които си изпращат една на друга, са част от това, което създава настроението и емоцията. Така че, ако клетките не са здрави или са повредени, сигналите, които изпращат, са вяли и нередовни и вие се озовавате със заболявания като депресия и тревожност. Антиоксиданти като витамин С, Е и бета каротин, както и флавоноиди като quercetin (кверцетин) и антицианиди (например в тъмните плодове като боровинки), е доказано, че предпазват и лекуват оксидативния стрес.

Молекулите в храната също афектират гените чрез т.нар. епигенетика. Изследвания показват, че флавоноидните антиоксиданти в продукти като черния шоколад и определени зеленчуци, цинк от мидите или омега-3 киселини всъщност променят начина, по който се държат гените. Следователно, ако имате генетична предразположеност към депресия, диетата ви може да намали или увеличи риска от развитие на това заболяване.

Бактериите в стомаха също имат доста роли за запазване на психиката здрава. Обвивката на стомаха действа като бариера за токсините и подпомага храносмилането като същевременно пречи до мозъка да достигат вредни вещества, а в същото време тялото получава необходимите си хранителни вещества. Но когато стомахът е претоварен с грешни храни (преработени захари, обработени меса като салами и наденици и въглехидрати от бяло брашно), то тогава той се възпалява, а ние знаем, че възпалененията са свързани с някои разстройства на настроението, включитено депресия.

Един друг начин, по който бактериите в стомаха подпомагат мозъка, е чрез синтезиране на много невротрансмитери, такива като серотонин и допамин. Едно проучване от 2011 година на Университета в Макмастер, Онтарио, Канада установява, че промяната на баланса на стомашните бактерии не само променя нивата на тези химикали в мозъците им, но също причинява и значителни промени в поведението: мишки, които по начало били срамежливи, започнали да се държат доста наперено и предизвикателно, което предполага промяна в нивото на тревожността им. Вярно е, че учените все още не могат да установят как точно стомашните бактерии влияят на неврохимията на мозъка, но е повече от сигурно, че правилната диета произвежда “правилните” стомашни бактерии, а тези бактерии могат да повлияят положително на мозъка ни до дни.

И така… какво ядете? Храни срещу депресия и тревожност.

  • Отворете хладилника и погледнете рафта точно на нивото на очите ви. Това са продуктите, които по правило най-много ще консумирате, защото са най-лесно достъпни и са буквално “пред очите ви”. Решение: сложете там “живи” продукти, плодове и зеленчуци, които са доказано полезни за вашето здраве и настроение.
  • Предпочетете “жива храна” пред сготвено. Българинът има традицията да “пре-готвя” манджите си, при което всички полезни витамини и минерали са унищожени докато стигнат до тялото ни. Спрете да пре-готвяте и яжте повече жива храна.
  • Преди да се отправите към психиатъра, за да ви изпише лекарства за тревожност или депресия, въведете нов хранителен режим, включвайки хранителни продукти, които са полезни за тялото и мозъка ви. От особена важност са храни богати на Омега-3 киселини – спанак, спирулина, риба, ленено семе. 
  • Пийте много вода и билкови чайове, избягвайте безалкохолни напитки. Не е толкова трудно, аз го правя от години. Пък също е доказано, че ефектът на жълтия кантарион е почти подобен на някои антидепресанти, както и че маточината помага при безсъние. 
  • Не пушете. Тревожността се подклажда от цигарите, не се намалява.
  • Спортувайте по минимум 30 мин. на ден. Когато стане навик, не е толкова трудно.
  • Пиите пробиотици. Те със сигурност ще укрепят имунната ви система и стомаха. 
  • Ако вече имате проблеми със стомаха или имунната система, преминете на безглутенова диета поне за 6 месеца, за да заздравите обвивката на стомаха.
  • Медитирайте! Медитацията има над 40 ползи за вашето здраве, не я пренебрегвайте (подробности ще следват в друга статия).

И ако тази статия ви е убедила колко важно е какво ядем, за да се чувстваме добре, значи струвало си е да я пиша!:) А ако имате нужда от по-подробна консултация за това как храната влияе върху психиката ви, не се колебайте да се свържете с мен. 

Успех!

Светла Банкова

0885 26 44 00

Молитва за прошка. Можем ли да простим?

Молитва за прошка

handsПонякога да простиш означава да затвориш една страница и да отвориш друга в живота си. Да простиш не означава да забравиш. Означава да пуснеш да си отидат болката, огорчението, недоволството, гневът, разочарованието и мъката. За мен прошката означава, че не си вече подвластен на тези емоции… Означава да пуснеш тези емоции да си вървят от живота ти, излекуваш безсънните си нощи и да спреш негативните диалози в главата си. Означава да спреш да се взираш в болката и да я оставиш да си тръгне от теб, за да може да се отвори място за радостта и любовта. Означава също да можеш да простиш и на себе си, най-вече на себе си…. Да можеш, от друга страна, и да имаш силата да кажеш “съжалявам”. Да протегнеш ръка към сгрешилия и да кажеш поне “опитвам се да разбера”. Защото непрощаването пречи на щастието във всичките му измерения. А ние всички грешим, волно или неволно. Няма “безгрешници”. 

forgiveНамерих тази молитва из тетрадките си, не е писана от мен… Мисля, че е от “Алеф” на Паулу Коелю. Наскоро се наложи да я изпратя на мои клиенти, които ми се струва, че бяха “зациклили” в непрощаването с всичките му последствия. Непрощаването най-вече на себе си. За това реших да я публикувам за общо ползване и да послужи, където е необходимо. За да има наистина ефект обаче, прочетете си я на глас.

Молитва

За сълзите, които ме накараха да пролея – прощавам!

За болките и огорченията – прощавам!

За злословията и лъжите – прощавам!

За омразата и преследването – прощавам!

За ударите, които ме раниха – прощавам!

За погубените мечти – прощавам!

За мъртвите надежди – прощавам!

За липсата на любов и ревността – прощавам!

За злите намерения – прощавам!

За несправедливите присъди – прощавам!

За безразличието, гнева и лошотията – прощавам!

За пренебрежението и забравата – прощавам!

На света, с цялата му злост – прощавам!

Прощавам и на себе си!

Нека несгодите от миналото не тежат повече върху сърцето ми.

На мястото на оскърблението и мъката поставям разбирането и разбирателсвото.

На мястото на негодуванието поставям музиката, която излиза от сърцето ми.

На мястото на болката поставям забравата.

На мястото на отмъщението – победата.

Ще мога да обичам без да ми отвръщат с обич,

да дарявам дори когато съм лишена от всичко,

да работя с радост въпреки всички трудности,

да протегна ръка, макар и самотна и изоставена,

да избърша сълзите си и да престана да плача,

да повярвам дори когато никой не ми вярва..

Така да бъде.

Амин!

 

Паулу Коелю – “Алеф”

Щитовидна жлеза, Психика и Емоции

Психологически и емоционални аспекти на заболяванията на щитовидната жлеза. Разболяват ли се щастливите хора?

Заболяванията на щитовидната жлеза се превръщат в епидемия не само в България, но и по цял свят. Според водещи лекари и учени в България заболяванията на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм, хипертиреоидизъм, Базедова болест, Болест на Хашимото, рак на щитовидна жлеза и възли) засягат над 1 милион българи като тези заболявания превалират най-вече при жените (80%) и тяхната възрастова граница продължава да пада. Вече, за съжаление, има и мъже, а и доста деца диагностицирани с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, което е абсолютен прецедент: досега тези заболявания бяха “запазени” за жените на 40-55 годишна възраст. 

Pageflex Persona [document: PRS0000038_00049]
Според Канадската Асоциация по щитовидна жлеза (Canadian Thyroid Association) психиатричните нарушения, които съпровождат хипертиреоидизма и хипотиреоидизма, които са двете най-често срещани заболявания на щитовидната жлеза, често имитират психични заболявания. Пациенти със свръхактивна щитовидна жлеза, наред с чисто телесните симптоми (сърцебиене, косопад, мускулни крампи, проблеми с менструацията и др.), могат да изпитват също и:

  • силна тревожност и напрежение;
  • емоционална нестабилност;
  • нетърпение и раздразнителност;
  • разсеяна хиперактивност;
  • силна умора, но сякаш са навити на “пружина” и не могат да се спрат;
  • паникоподобни симптоми и учестено сърцебиене;
  • засилена чувствителност към шум, променлива депресия, тъга без причина и проблеми със съня и апетита.

В екстремни случаи те могат да изглеждат дори шизофренни като губят чувство за реалност и дори да бъдат делирни или да халюцинират.

Недостатъчно активната щитовидна жлеза или хипотироидизмът, наред с телесните симптоми (неконтролируемо качване на килограми, безплодие, отпадналост, проблеми с менструацията), може да доведе и до:

  • прогресивна загуба на интерес и инициативност;
  • забавени психични процеси и психична дейност;
  • влошена памет за скорошни събития;
  • обща загуба на жизненост и постоянна умора;
  • общо интелектуално влошаване и детериорация;
  • органични психози;
  • депресия с параноидни симптоми и евентуално, ако не бъдат взети мерки, деменция и перманентно нарушение на психиката и мозъка.

В определени случаи някои хора са грешно диагностицирани и дори лекувани неуспешно за психоза или различни психични заболявания, а всъщност се оказва, че имат проблеми точно със щитовидната жлеза.

Диагностицирането на заболяванията на щитовидната жлеза се усложнява от факта, че всеки все пак в някаква степен чувства тревожност или напрежение, пък и симптомите на заболяванията на щитовидната жлеза са много подобни на други заболявания, да не говорим, че хипотиреоидизмът често се развива коварно в един доста продължителен период от време. Някои от симптомите на хипертиреоидизма също дублират симптоматиката на менопаузата и стават още по-трудни за откриване. 

Но пренебрегването или недоглеждането на заболяванията на щитовидната жлеза могат да бъдат много сериозни. Препоръчително е личните лекари да изпращат пациентите си и за изследвания на щитовидната жлеза, особено ако пациентът има симптоми, които са с неизяснен произход, както и психолозите и психотерапевтите да препоръчват такива изследвания, за да се отхвърли диференциална диагноза. Няма никакъв смисъл да се опитваме да лекуваме генерализирана тревожност или паническо разстройство и депресия ако не сме сигурни, че не е намесена щитовидната жлеза по някакъв начин. Практиката показва, че паралелното лечение – телесно и психично дава най-добри резултати. 

Когато има едно такова ефективно лечение и самите симптоми започват да намаляват и дори да изчезват. И аз не говоря само за медикаментозно лечение на щитовидната жлеза, това често не е достатъчно.  Но понякога, за съжаление, е необходимо ако не за друго, то за да се “купи време”. Не е без значение и опасността от т.нар. тироидна буря (thyroid storm), което е животозастрашаващо състояние (при хиперфункция).

Като цяло обаче, съвременна медицина за последните сто години познава и прилага само три метода за лечение, които предполагат чисто телесно третиране на посочените заболявания на щитовидната жлеза, т.е. оперативно лечение и премахване на щитовидната жлеза, радиоактивен йод (RAI), който разрушава жлезата, и медикаменти (при хипо и хиперфункция) като нито един от тези методи не води до действително лечение, а всъщност единствено и само до потискане на симптомите. При операцията и радиоактивният йод се разрушава щитовидната жлеза и се спира производството на йод в организма, което обрича болните да вземат лекарства доживотно. При пациенти с хипофункция това са съответните допълнителни хормони, които компенсират въпросната намалена функция на жлезата. Как обаче наливането на тялото с химикали и премахването на определени органи би отстранило също и психологическите симптоми на страдащите от проблеми със щитовидната жлеза? 

Науката мълчи по този и по много други въпроси, както и все още не може да отговори какво точно причинява тези автоимунни заболявания, които лежат в основата на проблемите с щитовидната жлеза. На много от пациентите се казва дори, че това са заболявания за цял живот и това още повече ги обезсилва- много от тях започват да вярват, че едва ли не са “обречени” и престават да правят каквото и да било, за да поемат своята част от отговорността за заболяването си, т.е. да променят нещо, каквото и да било в живота си. 

А аз вярвам, че едно тяло не се разболява просто така. Болестите на тялото са първо болести на душата. Щастливите хора също знам, не се разболяват. 

Автоимунните заболявания са последен вик за помощ. Тялото и умът са взаимосвързани и си взаимодействат, те са част от една цялостна система и биологията на щитовидната жлеза всъщност показва точно това: всички органи са част от цялото като емоционалните и психологическите аспекти, заедно с чисто телесните симптоми, са част от цялостната клинична картина. Щитовидната жлеза е само част от ендокринната система и не би трябвало да бъде разглеждана като единичен обект. Нейните заболявания са част от цялостно нарушение на хормоналния баланс. Thyroid

Според източната медицина това е т.нар. гърлена чакра, отговаряща за комуникацията, за изразяване на чувствата и емоциите, за креативността, както и за желанията и волята. Заболяванията на щитовидната жлеза обаче могат да имат и друго предназначение – да отклонят вниманието на индивида от преживяването на емоции и чувства, които са дълбоко скрити в несъзнаваното, които организмът възприема като опасни за преживяване или са социално неприемливи за изразяване.

Но кое е първото, кокошката или яйцето? Дали дисбалансираните хормони на щитовидната жлеза причиняват горе изброените психични симптоми и заболявания или самите заболявания на щитовидната жлеза имат някаква чисто психологическа база? Не се ли е повредила някъде психиката и душата, за да се манифестират тези проблеми на телесно ниво? Аз съм склонна да мисля, че последното е вярно. Веднъж разстроена ендокринната система ще произведе също и психични симптоми. Порочният цикъл се затваря. 

ButterflyРедица научни изследвания и 150-годишната история на хипотезиране в тази област показват, че заболяванията на щитовидната жлеза всъщност могат, и най-вероятно са, резултат от неразрешени емоционални конфликти, специфични семейни обстоятелства, хроничен стрес и отключващи стресови събития, характерови особености на индивида или комбинация от тези фактори. 

Миналият век е богат на научни изследвания по отношение на фамилни, емоционални и психологически фактори, характерни за заболяванията на щитовидната жлеза. През 1934 год. Конрад, както и Браун и Гилдеа през 1938г., стигат до едни и същи изводи, наблюдавайки и изследвайки пациенти, диагностицирани с хипертирeоидизъм. Всички пациенти имали следните характеристики: изключително чувство за несигурност, силно чувство за отговорност и тенденция да контролират външното изражение на своите емоции. Учените също така открили, че независимо от произходът на заплахата за тяхната сигурност (т.е. дали е продиктувана от продължителен стрес или внезапен емоционален шок), тя би могла да отключи автоимунно заболяване, водещо до хиперфункция или хипофункция на щитовидната жлеза.

През 1921 г. Маранон провежда изследване, в което установява, че 28% от неговите 159 пациента с хипертиреоидизъм са преживели някакъв силен емоционален шок или продължителен емоционален тормоз. Негов друг колега, Конрад, през 1934 г. също установява психическа травма в 94 % от неговите 200 пациента. Подобни наблюдения докладват и други учени като Брам и Кондал (1934) и Роджърс, Москович, Уолис и Мителман (1933), които били толкова впечатлени от значимостта на психичните фактори за инициирането на хипертироидизма, че нарекли автоимунното заболяване „Шок-Базедов“, т.е. Базедова болест.

Подобни изследвания има и за пациенти с болестта на Хашимото, което показва една сериозна перспектива тези автоимунни заболявания да са причинени от чисто психологически фактори или поне тези фактори да са изиграли значителна роля. Не на последно място като причина остава и хроничният стрес, както и травматично отключващо събитие, което може да бъде от всякакъв сорт (финансови проблеми, развод, раждане на дете, преместване в друга държава или друго населено място, смяна на работата, внезапна промяна на семейни обстоятелства, болест на член от семейството, смърт, че дори и сключване на брак). Моите лични наблюдения показват, че хроничният стрес и отключващото събитие обикновено се случват до около 2 години от диагностицирането. Т.е. имало е поне две-годишен период на продължително “фалиране” на имунната система.

Ясно е, че лечението на щитовидната жлеза става с един комплексен подход, който включва тяло и психика. Какъв обаче, ще изберат самите пациенти, тези, които наистина искат да оздравеят.

P.S. Заболяванията на щитовидната жлеза, и по-скоро психосоматиката й, са моя “тясна специалност” в последните 12 години от живота ми. Така просто се случи.  След няколко написани книги по горните въпроси и тъкмо когато реших, че съм се изчерпала с писане на тази тема се оказа, че в България това е един от най-наболелите здравословни проблеми. Така че ще продължавам да пиша… Тази тема не се изчерпва с настоящата статия, защото е прекалено комплексна и огромна, но се надявам да мога да внеса повече разбиране по темата и за в бъдеще.

Светла Банкова, 

психолог и психотерапевт

0885 26 44 00 (за лични консултации по горната тема)

Някои референции:

Bram, I., (1927) “Psychic Trauma in Pathogenesis of Exophthalmic Goiter”, Endocrinology, 11:106, 1927

Brown, W. T. and Gildea, E. A., (1938) “Hyperthyroidism and Personality”, Am. J. Psychiat. 94: 407;

Goodall, J.S., (1933) and Rogers L., “The effects of the emotions in the production of Thyrotoxicosis”, M. J. & Rec. 138:411, 1933

Maranon, G., (1921). “Le facteur emotionnel dans la pathogenie des etats hypethyroididiens”, Ann. Med. 9:81., 1921

Mittleman, B., “Psychogenic Factors and Psychotherapy in Hyperthyreosis and Rapid Heart Imbalance”, J. Nerv., Ment. Disord. 77: 465, 1933

Mandelbrote B., MD, Wittkower E., M.D, Emotional Factors in Graves’ disease. Psychosomatic Medicine 17:109-123 (1955)

Лечение на фобии

Какво представляват фобиите и можем ли да се излекуваме от тях?  Лечение на фобии.

Фобиите представляват ирационален и силен страх от ситуация, същество или предмет, които не са обосновани и нямат реалистична причина, при сблъсък с които пациентът изживява непоносим страх, включващ и съпътстващата вегетативна симптоматика (разбирайте сърцебиене, изпотяване, причерняване, подкосяване на краката, паника, отпадналост и световъртеж). По-долу съм изброила няколко по-известни фобии, но списъкът може да бъде безкраен.

Една от най-известните фобии е социалната фобия. Тя представлява ирационален страх от критични преценки от страна на други хора в сравнително малки групи (противоположно на тълпите), водещ до избягване на социални ситуации, в които субектът се чувства подложен на наблюдение от другите и се опасява, че може да постъпи така, че да бъде унижен или засрамен (хранене в ресторант, водене на светски разговор, срещи с противоположния пол и др.). По-потърпевши от тази фобия са мъжете (въпреки, че се среща и при жените). Страдащите от тази фобия трудно завързват социални контакти, имат проблеми с намиране на партньори и създаване на връзки, избягват да говорят пред публика и да участват в светски събития. Те са често срамежливи и притеснителни, предпочитат да се слеят с околната среда и да не изпъкват по никакъв начин. Излишно е да казвам, че качеството на живот при тези хора е силно влошено и страданието може да бъде жестоко. Те осъзнават, че страхът е преувеличен или безпричинен, но фобиината ситуация се избягва или предотвратява с интензивна тревожност или дистрес. Притесняват се, че в съответните проблемни ситуации другите ще ги преценяват като разтревожени, слаби, “луди” или глупави. Страха от осмиване е много силен. Те могат да избягват да ядат, пишат, пият на публични места, за да не видят другите, че ръцете им треперят. Почти винаги имат симптоми на тревожност като тремори, сърцебиене, изпотяване, гастростомашен дискомфорт, диария, напрежение в мускулите, изчервяване, объркване. Социалната фобия се различава от агорафобията по това, че болният от агорафобия не се интересува от реакцията на останалите на поведението му.

Другата доста известна фобия е агорафобията – страх от отворени пространства. Характеризира се с тревожност да бъдеш на големи открити места или в ситуации, в които може да няма помощ в случай на паническа атака, или при ситуации, предразполагащи към паническа атака или страх да не получиш панико-подобни симптоми. Агорафобните страхове обикновено включват ситуации, когато пациентите напускат къщи, пътуват сами или преминават през открити пространства. Придружаващите симптоми са както при другите фобии: сърцебиене, омекване на краката, световъртеж, прилошаване и причерняване, недостиг на въздух и усещане, че не достига такъв. Когато симптомите продължават дълго време или се случват неколкократно, хората страдащи от тази фобия се затварят в себе си, ограничават излизанията от дома, спират отношения с приятели, изпитват нежелание да правят каквото и да е или да предприемат нови неща. Животът им става затвор и това може рязко да влоши отношенията с най-близките хора. 

Клаустрофобията е страх от затворени или тесни пространства, от които е трудно да се избяга (или смятаме, че ще бъдем затруднени). Такива пространства може да са асансьори, влакове и автобуси, килии, съблекални в магазини, обществени тоалетни, стая с много хора или дори заключени стаи. При пристъпи на клаустрофобия пациентите изпитват силна паника (дали ще могат да дишат и дали ще им стигне кислородът например), придружени с останалите типични симптоми на фобиите като сърцебиене, сухота в устата, гадене, стягане в гърдите, световъртеж, главоболие и усещане, че главата ще се пръсне от напрежение. 

Когато страхът е само до една определена ситуация (напр. влак) би могло да се сложи диагноза специфична фобия (проста фобия), а когато е само страх от публика (или някаква социална ситуация), диагнозата е социална фобия. Избягването на тревожността или фобията не може да бъде отчетено като друго психично заболяване, като социална фобия (напр. избягване на определени социални ситуации поради страх от смущение), специфична фобия (напр. избягване на асансьори), обсесивно компулсивно разстройство (напр. избягване на мърсотия при тези, които имат обсесия от замърсяване), посттравматично стресово разстройство (напр. избягване на стимули, свързани със силно стресиращ момент или обект), тревожно разстройство на разделянето (да не напусне дом или роднини).

Не всички фобии е необходимо да бъдат лекувани и пречат на всекидневното функциониране. Например аз мога да имам фобия от слонове, но колко често ми се налага да виждам слонове (освен на картинка и по телевизията)? Естествено, ако живея на място, където има много слонове като Индия, например, това е проблем. 

Как се зараждат фобиите?

Всяка фобия си има своята история и произход. За съжаление обаче почти никога пациетът не е наясно как така се е стигнало дотам и няма идея как се е получила. Психотерапията тук може много да помогне. 

Няколко опита в психологията показват, че фобиите всъщност най-вероятно са “заучени”. Такъв е не безизвестният случай в психологията – на “Малкия Алберт”. Този случай се свързва с работата на пионера в американския бихейвиоризъм Джон Броадъс Уотсън. През 1920 год. Джон Уотсън и една негова студентка, която по-късно става негова жена, Розали Райнер, провеждат специален експеримент в Университета Хопкинс с така нареченото класическо кондициониране, базирано на работата на известния руски учен Иван Павлов и неговият експеримент “кучето на Павлов”. Целта на Уотсън и жена му била да кондиционират (създадат, в този смисъл) фобия в емоционално стабилно дете. Това бил малкият Алберт, който тогава бил на около 11 месеца. На детето бил даден малък лабораторен плъх, с който да си играе. Той не показвал никакъв страх от животното. Тогава изследователите обединили появата на плъха със силен, стряскащ шум, при който детето показвало силен страх (малките деца по принцип се страхуват от силни шумове). Малкият Алберт бил “кондициониран” и след няколко опита вече изпитвал силен страх от малкото космато животно. Този страх се пренесъл към всякакви бели и космати предмети като накрая изпитвал ужас дори от дядо Коледа и неговата брада. Вече имал фобия не само към плъхове, но и към “дядо Коледа”. За съжаление, учените не успели да излекуват малкия Алберт и да го освободят от фобията му, т.е. тя била необратима. Въпреки че експериментът е изключително неетичен от всякаква гледна точка – морална и психологическа, той показва, че фобиите могат да бъдат заучени.

За щастие, друга колежка на Уотсън, Мери Ковер Джоунс (наречена още майката на бихейвиоризма) се заинтересувала от опита с малкия Алберт и решила да проведе свои експерименти, които да могат да излекуват фобиите. Последвалият нейн случай, или случаят с “Малкия Петер” доказал, че фобиите могат да се лекуват. Мери Ковер Джоунс създава метода “десентизация” (или “обезчувствяване”), който и до ден днешен се използва за лечение на фобии. Експериментът се провел с над 3-годишния Петер, който имал фобия от плъхове (и не само – той се страхувал от кожени палта, всякакви пера, памук и други неща, които напомняли бял плъх). Накратко, Джоунс използвала т. нар. директно кондициониране или обединявала появата на плъховете с любимите бонбони на Петер, докато Петер станал “нечувствителен” по отношение на плъховете (а и на всички други подобни обекти).

Лекува ли се фобията?

Да, разбира се. 

1. Медикаменти. Обикновеното медикаментозното лечение цели намаляване на тревожността и третиране на депресия (ако има такава) и е обект на психиатрията. То е насочено обаче само към симптомите и не разрешава произхода на фобията. Защото фобията е психологически проблем, не химически, за да бъде решаван с химия. 

Както разбирате, лекарствата само няма да решат въпроса, но в изключително тежки случаи са необходими.  Психотерапията е тази, която истински помага и това са някои от пътеките:

1. Да се разбере произходът на фобията, откъде идва, как се е появила и т.н. 

2. Да се дадат телесни техники на пациентите, с които да се контролират симптомите (например различни видове дишане). От сега казвам, че прости физически упражнения като ходене на фитнес едва ли ще помогнат.

3. Използват се методи като десентизацията (която отнема няколко сеанса и се извършва от обучен психотерапевт) или други психотерапевтични техники.

4. Изгражда се нов начин на живот като пациента се обучава в нов вид мислене и поведение, които да изместят ирационалните страхове. 

Разбира се, всяка фобия е специфична сама по себе си и изисква индивидуален подход, както към пациента, така и към неговото лечение. Но най-важното е да се знае, че фобиите са лечими и е възможно да бъдат преодоляни, за да се подобри качеството на живота ви и да се чувствате добре. 

За консултация: Светла Банкова,

0885 26 44 00

 

Смехотерапия

Ами да, има такава терапия….и сега ще ви разкажа за нея!

Светът е оцелял,
защото се е смял…

BgSmeshni_page62_image1

Мисля си, че е вярно… Не знам дали красотата е спасила света, но смехът със сигурност има голяма роля в това…

„Клоуните и смешниците са неразделна част от множество народни традиции, често свързани с религиозни материали. Хората не можели да започнат да се молят, докато не се посмеели първо, защото смехът разтваря душите и ги освобождава от закъснелите предразсъдъци. И по време на най-свещените церемонии човешките същества обичали да виждат фокусници, за да си напомнят, че божественото се постига чрез изненада и драматичен обрат. При повечето народи комикът е неразривно свързан със съзиданието, с раждането на новото.“

Проф. Бърд Гибенс,
Университет Арканзас, Литъл Рок,
САЩ

Йога на смеха…

Медитация на Ошо със смях…

Терапии със смях…

Колкото по-сериозни ставаме, толкова повече курсове на смеха се измислят… Не че няма причини за това!

Започнах да събирам тези смешно-абсурдни имейли, съдържанието на които ще прочетете по-нататък в книгата, за която става дума, сигурно още когато имейлът започна да става популярен и аз си направих такъв преди повече от 10 години. Оттогава приятели и познати започнаха да ми изпращат файлове, които, независимо от настроението ми в този момент, страшно ме разсмиваха, караха ме да се чувствам по-добре и, странно, но след малка порция смях светът сякаш светваше и нищо не беше чак толкова зле…

Сърце не ми даваше да ги изтрия и ги събирах в една папка, която в моменти на “духовна” нужда отварях… препрочитах… започвах да се кикотя и… светът ставаше малко по-розов… Да не си помислите, че житейските ми проблеми се изтриваха като с гумичка? Нищо подобно… просто се променяше моят поглед към тези проблеми… И това понякога беше напълно достатъчно.

Една приятелка скоро ми каза: “Моля те, напиши някаква книга как да изляза от депресията. Купих си вече две… и не ми помогнаха кой знае колко”. Е, как да й помогнат като те основно включват:

Стегнете се!

Обичайте себе си!

Пийте Омега 3 киселини!

Обадете се на приятел… или поискайте помощ от публиката (разбирай психолог, психотерапевт, психиатър).

Вземете си домашно животно…

И др. подобни трикове за самопомощ, които могат и да помогнат, но в повечето случаи май не… или като барон Мюнхаузен… хванете се за косите и се измъкнете сами от блатото… моля!

Тъй като никога не съм била добра разказвачка на вицове, нито пък ги запомням, а даже понякога и не разбирам къде точно да се смея, та трябва допълнително да ми се обяснява, реших да не се уповавам на вицовете, а да съхраня свещената човешка глупост и простотия в писмената форма, която пристигаше в моите имейли.

Критерият беше – колко пъти ще се засмея на едно и също нещо… и на едно и също място. Многократната употреба на материала през годините си каза думата. Работеше като естествен антидепресант, като подобрител на настроение, като запълвач на времето, като убиец на скуката и като още много други неща…

Какво може да очаквате от страниците, които събрах и нарекох “Смешното.ком”?

Текстовете не претендират за интелектуална висота или комфорт, но са взети от живата реалност – такава, каквато е. Ако имате проблем с това, тази книга не е за вас.

  • Текстовете са нецензурирани и даже нецензурни. Не се препоръчват на лица под 18 години;
  • Тази книга може да бъде добър приятел, който винаги ще ви разсмива, никога няма да ви критикува и на практика ще ви подобрява настроението…
  • Като душеприказчик и успокоител (ех, не съм единствен/а!);
  • Като антидепресант, който може да се взема винаги, когато пожелаем и без странични ефекти, ама никакви… (ох, всички ли си мечтаем за едно такова хапче?);
  • Като съхранител на едно мило, родно минало… и настояще;
  • Като паметник на една цяла епоха в най-хумористичните й форми;
  • Може да се чете отвсякъде и във всякакъв ред без да се опасявате, че ще изпуснете връзката;
  • Всички автори са анонимни;
  • Нито една социална група, професия, компания или пол не са предпочетени за сметка на други по никакъв признак или критерий;
  • Съставителят на тази книга, т.е. аз, не носи отговорност за засегнати чувства, права или настроения, тъй като всъщност не е автор на съответните материали, а само събирател.

И не на последно място – всички прилики с лица и събития са случайни, а текстовете – подбрани по абсолютно случаен признак.

Тази книга няма как да се разкаже, няма как да се предаде. Трябва да я има всеки в библиотеката, нещо като аспирин, и да се отнася към нея като безвредно лекарство, което може да се взема в неограничени количества.

А ето и  извадки от книгата, за да разберете сами за какво става на въпрос:

НАРОДНИ ПОВЕРИЯ:

* Ако трети ден не ви се работи, значи е сряда.

* Ако сте се събудили сутринта и не трябва да ставате, значи сте спали прав.

*Ако сте пили добре, значи утрото ще е лошо! Ако утрото е добро, значи сте пили лошо!!!

* Ако се возите в кола и силно са ви ударили – излезте и проверете: ако са ви ударили отзад, е на пари, ако е отпред – e на бой.

* Презерватив, намерен от жена ви във вашето палто – имали сте подарък при покупката на чадъра…

* Ако ви боли глава – значи имате такава…

* Ако един мъж отваря вратата на колата на жена, то или това е нова кола или нова жена.

 

* Нисколетящи гълъби над главата – предстои ви пране.

*Ако псувате тихо, значи гърлото ви е простудено.

* Детска мъдрост: ако мама се смее на шегите на татко, значи вкъщи има гости.

*Да ходиш на работа е на пари.

* Ако един кон ви говори, че сте смахнат, то това си е самата истина…

* Ако димът се стеле по земята – върнете се и изключете ютията, ако се вдига стълбовидно – може вече и да не се връщате.

* Ако искаш да се почувстваш звезда – сядай на елхата!

* Ако гледате телевизия, сигурно сте забелязали, че добрите винаги побеждават лошите – с изключение на новините в осем часа.

*По-страшен от руския танк е пияният му екипаж.

*Ако имаш прекрасна жена, ослепителна любовница, страхотна кола, нямаш проблеми с властите и данъчните, ако когато ходиш по улицата, винаги грее слънце и минувачите ти се усмихват – кажи НЕ на наркотиците!

*Истинската жена е длъжна да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря.

* Възпитаният мъж не прави забележка на жена, неправилно носеща траверса.

* Пазете родината – почивайте в чужбина.

* Една жена трябва да е дама в обществото, слугиня в кухнята и проститутка в леглото. Наместо това тя е дама в кухнята, слугиня в леглото и проститутка в обществото.

* 1 цигара съкращава живота с 2 часа, 1 бутилка водка – с 4 часа, един работен ден – с 8 часа.

Златен фонд на “МОБИПЕЙДЖ”

* “Гошо, Петър Иванов е. В 10:00 часа ще те чакам пред затвора. Излез оттам да се разберем.”

* “Ей овен, прибирай се. На баба ти футболните гащи се обаждат. Чао!”

* “Идиотино, трябва да ми нарежеш филии за пържене! Къде изчезна?!”

* “Хриска, прибирай се вкъщи! Купих ти шампоан да обядваш. Мама.”

* “Бони, в тоалетната сме. Ела да ни донесеш салфетки, моля те. Чао! Чакаме те.”

* “Митко, да не вземеш да се биеш с Апостол. Остави го да се развива. Майка ти.”

*” Иво, веднага хващай такси, защото нямам ключ и ще се напикая.”

За момента “Смешното.ком” се предлага само от Издателство “ЛИК” на този линк:

Смешното.ком

Приятно смеене… : )

 Светла Банкова,

психолог и психотерапевт

0885 264400

Как да излекуваме постоянна тревожност?

Постоянна тревожност (“генерализирана тревожност”). Методи  за справяне и лечение.

Тревожността, постоянна или “генерализирана”, както се нарича в психологията, е проблем на много хора днес. Забързаният начин на живот, постоянната неизвестност в живота ни и режимът на стрес, в който постоянно оперираме, са едни от причините за наличието на този симптом, а понякога и заболяване. Постоянната тревожност може да се развие в заболявания като проста фобия, обсесивно-компулсивно разстройство, паническо разстройство, социална фобия, биполярно разстройство и какво ли още не… Тревожността е релационният терен, на който избуяват по-сериозни заболявания, ако не се вземат навременни мерки, а проблемите със съня са тези, които “хранят” тревожността.

Razstrojstvotrevoznostnew

Много хора също просто се раждат тревожни, ако мога така да се изразя. Това в голяма степен е въпрос на темперамент, характер и изобщо на тип нервна система. Според класификацията на Хипократ, бих казала, че най-уязвими в тази насока са сангвиници и холерици, но не защото флегматиците и меланхолиците не могат да се тревожат, просто при тях тревожността не е основен проблем и други симптоми излизат на преден план. Съвременните психиатрични и психологически класификации я наричат “генерализирана тревожност” и като диагноза съществува както в МКБ 11, така и в DSM V (и двете представляват класификации на психичните заболявания).

Всичко това обаче не означава, че тревожността не е лечима или не може да се сведе до много незначителни, незабележими и поносими граници. Най-широко използваният въпросник за оценка на тревожността като състояние и личностна черта носи съкратеното име STAI и е разработен от проф. Чарлз Спийлбърг от Университета в Южна Калифорния и през 1984 г. е адаптиран за български условия от Паспаланов и Щетински. Самият тест има две скали на тревожност – ситуативна и диспозиционна тревожност. Скалата за ситуативна тревожност (S тревожност) съдържа 20 твърдения, които оценяват как отговарящият се чувства “в този момент”. Това е чувството за опасност, напрежение, нервност и безпокойство в момента. Скалата за Т тревожност съдържа твърдения, които оценяват как изследваното лице се “чувства изобщо”. Това е скалата за оценка на т.н. диспозиционна тревожност. Лицата с висока Т тревожност по-често демонстрират повишена S тревожност, защото у тях съществува тенденция да възприемат и интерпретират неясни и сложни ситуации като заплашителни и опасни. При висока Т тревожност е по-голяма вероятността за по-висока S тревожност, a невротичните и депресивни пациенти имат повишена скала и на двата вида тревожност.

Постоянно тревожните хора имат доста общи характеристики:

  1. Страдащите от постоянна тревожност могат да се тревожат за почти всичко: неща, които ги засягат пряко (като например дали няма да се разболеят, дали няма да ги уволнят от работа, дали няма да умрат от бедност и глад, дали няма на някого нещо да се случи), така и за неща, на които тотално не могат да повлияят (земетресения, наводнения, глобално затопляне, трафик).
  2. Тревожността им никога не почива, т.е. една тревога бързо бива заменяна с друга, почти автоматично. Тревожността почивка няма. 
  3. Тревожността причинява много често безсъние или те просто се събуждат от някаква тревожна мисъл, която им пречи да заспят отново в продължение на часове. Безсънието всъщност е един от най-проблемните симптоми. Недоспиването, от друга страна, води до още по-голяма тревожност и напрежение. Кръгът е затворен – едното храни другото и обратно. 
  4. В повечето случаи постоянната тревожност е типична за хора перфекционисти и ако нещо не е “перфектно” направено (сякаш има такова понятие изобщо), тревожността не закъснява да се манифестира във всичките си форми.
  5. Тревожните хора обичат да контролират почти всички и всичко, но най-вече себе си. Когато нещо излезе извън контрол, това веднага може да причини пристъп на тревожност. 
  6. Тревожните хора са често склонни към индуциране на панически атаки или панико-подобни симптоми, които са значително по-трудни за лечение. 
  7. Тревожността има и чисто телесно, физическо изражение: изпотяване, чувство за прималяване, световъртеж, безсъние, усещане, че главата ни ще се пръсне (основно от мисли), невъзможност да се контролират или спрат тези мисли. Понякога се получава сърцебиене, дишането е плитко и учестено и е съсредоточено в горната част на гръдния кош. Тези симптоми рано или късно могат да се развият в панически атаки или дори в по-сериозни проблеми, включително и в чисто телесни заболявания. SymptomsAnxiety

Методи за справяне с постоянната тревожност

Ако кажа, че има само един метод и той е най-валидният и най-добрият за справяне с тревожността, определено няма да съм права. Методите за справяне с постоянната тревожност могат да бъдат психотерапевтични или чисто телесни, като моят опит показва, че комбинацията от двете работи най-добре и дава най-добри резултати.

  1. Психотерапията:  може да включва анализ на ситуациите, които причиняват най-голяма тревожност, корените на тревожността (кога и как е започнала), симптомите на тревожността. Заедно с пациента се изработват алтернативни стратегии за справяне, промяна на модела на мислене и поведение и се дискутират различни методики за овладяване на тревожността. Особено полезни са техники за прогресивна мускулна релаксация, парадоксални техники, емоционална техника за освобождане и др.

2. Прогресивната мускулна релаксация е открита за първи път през 1934 г. от Джейкобсън и по-късно доразвита от Уолпе, който я включва в своята прословута методика за систематична десентизация през 1948 г. Тази над 70-годишна техника се използва и до днес и включва работа върху 16 групи мускули. Научно е доказано, че помага при безсъние, главоболие, болкови синдроми от различен произход, използва се като придружаваща терапия за ракови заболявания, както и при възпалителни заболявания като артрит. Има множество други приложения и обикновено се прилага от обучени в тази техника психотерапевти. 

3. Медитацията. Независимо колко екзотично звучи и това, че се свързва обикновено с йогийски техники, тя помага. Научно е установено, че само 30 минути на ден медитация в продължение на осем седмици могат да подобрят концентрацията и паметта, намаляват пулса и сърцебиенето, намаляват стреса и помагат за безсънието. И най-вече медитацията е напълно безплатна и може да се практикува навсякъде, където имате малко време и лично пространство. Съществуват безброй различни техники за медитация като например активна, пасивна или водена медитация, и които могат да бъдат пробвани заедно или поотделно, за да си намерите своя “метод”.

4. Биоенергетично дишане – това е един от най-силните инструменти на биоенергетиката и обикновено се практикува от психотелесни терапевти, наред с други дихателни техники. Биоенергетичното дишане включва висока степен на осъзнаване на тялото и специален модел на дишане, чиято цел е да разблокира муслулната броня и да осигури свободно преминаване на енергията. 

5. Алтернативна медицина под формата на билки, които директно влияят на нервната система, с цел общо успокоение на тялото. Една от тези билки, която аз много “уважавам”, е маточината или комбинацията й с корен от валериан. Не съм фен на психофармакологията, въпреки че признавам, че има случаи, при които използването на медикаменти е препоръчително и необходимо. Смятам, че ако се използват само лекарства без психотерапия, се получава “замазване” на симптомите и тяхното послание може никога да не стигне до нас, както и да се постигне перманентно излекуване. А всеки телесен симптом говори за наличие на психологически проблем, който трябва първо да бъде разрешен, за да се постигне трайно оздравяване.  

6. Йога, Тай-чи и Ци-гун са древни практики, които спомагат уравновесяването на ума и тялото и намаляват стреса, увеличавайки концентрацията. В комбинация с гореизброените методи могат да доведат до значително облекчение на тревожността.

Естествено тези методи са само примерни и в никакъв случай не изчерпват набора от методики, които един терапевт може да ползва, за да помогне на своите пациенти. Всеки от нас е уникален, има уникални изживявания и няма една рецепта, която да се приложи и предпише на всички страдащи – едно нещо може да работи при някого, а при друг – не. Повечето психотерапевти са обучени в няколко модалности на психотерапията, което значително увеличава тяхната ефективност като терапевти. 

Искрено се надявам, че аз самата мога да ви помогна да “подредите” своята постоянна тревожност и да дишате по-свободно, метафорично или буквално казано. Защото да се живее живот без тревожност означава повишаване на качеството на живот изобщо, повече радост от него и повече свобода! А вие го заслужавате!

Светла Банкова, психотерапевт

0885 264400

 

Как да лекуваме болките в кръста

Болки в гърба

За “мигрената” в кръста. Или как психологията може да помогне да излекуваме болките в гърба.

Не беше чак толкова отдавна, че да се забрави. Просто се събудих един ден преди няколко години с такива болки в кръста и гърба, които не можех да опиша. Не си спомнях да съм правила кой знае какво, не бях се натоварила, не бях вдигала тежко и не бях чистила усърдно. Нямаше никаква реална причина, а тези болки почти ме приковаха в леглото за следващите няколко месеца. Слагах топло, студено, разтягах се и спах на пода. Мазах се с всякакви мазила, мускулни релаксанти и пих още повече. Купих си Космодиск. Отидох на лекар да ме снимат от всякъде, но нямаше никаква сериозна причина. Ходих на масажист и правилец, а три пъти в седмицата в продължение на един месец ме наместваше специалист (т.нар. хиропрактор). Нищо не носеше сериозно облекчение. Проблемът се влошаваше – не можех вече да слизам по стълбите, дори не можех да си изхвърля кофата за боклук. Трябваше да си повдигам единия крак с ръка, за да вляза в колата. Добре, че колата беше автоматик. Не вършех почти никаква физическа дейност, спрях да спортувам и изобщо се парализирах от страх. Да не би проблемът да стане по-сериозен. Интересно, че това не ми пречеше иначе да ходя. Веднъж стъпила на пътя, нямах проблеми да се движа. И най-странното – не ми пречеше и да танцувам, и при това на високи токове.

Очите за моята болка, така да се каже, ми отвори една приятелка. Предложи да прочета една книга, наречена “Избави се от болките в гърба” на Д-р Джон Сарно. Който не само че беше лекар, но и директор на центъра по Ребихалитационна медицина в Ню Йорк, т.е човек, на когото може да се вярва. Много се съмнявах, че една книга може да ме излекува, но естествено, си я купих. Още с първите изречения докторът ме потресе – твърдеше, че болката ми всъщност е емоционална и в някои случаи само прочитането на тази книга може да ми донесе така жадуваното излекуване. Моля? Но имайки предвид факта, че не ми бяха останали много други възможности, пък и бях станала подозрителна по отношение на липсата на болка по време на танци и в някой други случаи, реших че няма какво да губя. Още повече че това беше по моята “специалност”, психосоматиката. Но както на всички е известно, обущаря ходи бос. 

Теорията на Д-р Сарно всъщност се състоеше в това, че мозъкът “казва” на нервната ми система да намали притока на кръв към мускулите, за да причини тази болезнена депривация за кислород, и то за да отвлече вниманието ми от някои неприятни емоции като например страх, гняв и тревожност, с които моят ценен мозък (или съзнание) предпочита да не се занимава (по една или друга причина). Пак тези емоции! Този път добре ги бях скрила, за да доведат до такива ужасни болки. Истината е, че когато човек изпитва болка, тя превзема цялото му съзнание и просто не остава място за други неща. Всичко друго отива на заден план и няма никакво значение. Но когато човек изпитва удоволствие (в моя случай удоволствието бяха танците), тази болка бива замъглена. 

Сарно още въвежда термина “синдром на напрежение на миозита” (TMS), за което той предписва едно по-задълбочено изследване на душевния мир с цел разкриване и “признаване” (ако не излекуване) на тези вредни за физическото ми здраве емоции.

Теорията му се потвърждава от две изследвания, които той провежда през 1980-те години (от тогава той написва доста книги по темата, които аз впоследствие прочетох, но вече е 93- годишен и не приема пациенти). Установено е, че психотерапията всъшност е помогнала на 67% от всичките му пациенти с болки в кръста и гърба, без да се стига до инвазивни процедури като операция например. Но независимо дали имате дископатия или неидентифицирани болки в гърба, горещо ви препоръчвам да се запознаете с този материал. 

Дали на мен ми помогнаха тези методи? Определено да. Дадох си сметка кое ме е дразнило изключително много, за какво съм страдала и какво съм преживявала. Признах си някои емоции и чисто психологически страхове (защото да, всички сме хора и имаме такива). Предприех някои необходими стъпки и промени в живота си… и… престанах да се страхувам да се движа, което беше останалата част на проблема. Започнах да плувам, да ходя и да не се “щадя” от страх, че болките могат да станат по-силни. И те спряха. 

Дали препоръчвам на хора, които страдат от болки в кръста, гърба, раменете и т.н. да погледнат “зад” чисто медицинската диагноза? Определено. Може да си спестите доста болки, пари за лекарства, вероятно сериозни операции и ходене по лекари. 

Дали има една-единствена рецепта, която може да се приложи за всеки? Едва ли. Иначе щях да ви я споделя точно тук, в тази статия. Всеки е различен и изживява различни емоции, има различни проблеми, които трябва да бъдат разрешени, за да може да се постигне физическото оздравяване. Освен това трябва да сте готови да направите доста промени в живота си.

Дали психологическият подход е за всеки? Не съм сигурна. Има хора, които винаги ще вярват, че физическите страдания са си просто такива и само традиционната медицина може да помогне. Те никога няма да искат и да могат да видят връзката душа-психика-тяло. На тях препоръчвам да се придържат към каквото вярват.

Дали аз мога да ви помогна? Силно се надявам! Не само като професионалист, но и като човек, който е бил “там” и знае какво изпитвате. 

Но само от вас зависи да направите следващата крачка към оздравяването. 

Светла Банкова

0885 26 44 00

Референции:

“Избави се от болките в гърба” – Д-р Джон Сарно

Библиография на английски език:

  • Sarno, John E. (1982). Mind Over Back Pain. Berkley Trade. ISBN 0-425-08741-7.
  • Sarno, John E. (1991). Healing Back Pain: The Mind-Body Connection. Grand Central Publishing. ISBN 0-446-39230-8.
  • Sarno, John E. (1998). The Mindbody Prescription: Healing the Body, Healing the Pain. Warner Books. ISBN 0-446-67515-6.
  • Sarno, John E. (2006). The Divided Mind: The Epidemic of Mindbody Disorders. Harper Paperbacks. ISBN 0-06-085178-3.

Вие не сте емоционални, вие сте нормални!


_MG_902112Хормони и настроение. Вие не сте раздразнителни и емоционални, Вие сте си просто нормални!

(Или за начина, по който трябва да използваме антидепресантите и други “удобни” медикаменти!)

Добре, нека си признаем, има случаи, в които просто се чувстваме тъжни, раздразнителни, нервни, чувствителни или просто “депресивни”… Особено когато повече от едно нещо тръгне “накриво”. И обикновено ни се казва и показва (основно от близки и познати), че тази част от нас е непоправимо лоша, зла и трябва да бъде “премахната”. От нас се очаква да сме весели, грижовни, спокойни, слънчеви и засмени през повечето време и когато това не се получава, следват диагнози и самодиагнози: тревожност, депресия, панически атаки и какво ли не. Следват истории за “кучката вкъщи”, за емоционални сривове и плачове уж без причина. Или най-любимото ми от всички: “всичко е във/от главата ти”.

Най-лесното е да се отиде на психиатър с някое от горните оплаквания и предписването на най-различни медикаменти ни е в кърпа вързано: лексотани, диазепами, сънотворни и транквиланти. Още повече, че в България здравната застраховка не покрива екстри и услуги като психотерапия и тази услуга, за съжаление, остава за избраните глави, които могат да си я позволят.

Но какво да се прави, в крайна сметка на колегите психиатри това им е работата, да изписват лекарства, както сподели един колега наскоро. Лекарствата обаче сами по себе си не са достатъчни и няма да разрешат проблемите ни, това го знам със сигурност. Опитът и статистиките показват, че пациентите, които ползват лекарства и психотерапия, успяват да се излекуват много по-бързо и по-качествено от тези, които разчитат само на хаповете. Причината е, че психотерапията учи на нови умения, нов тип мислене и начини за справяне, които при следваща стресова криза могат да се приложат на практика. Лекарствата – не!

Едно проучване от 2013 година на над 5 000 човека също установява, че 62% от всички посетили психиатър са били пре-диагностицирани с депресия без да отговарят всъщност на клиничните критерии за такава! Т.е. получили са диагноза без да я “заслужават”!

Това не означава, че жените, които имат ясно изразено психиатрично заболяване като депресия или биполярно разстройство например не бива да бъдат лекувани медикаментозно (ако е необходимо), далеч съм от тази мисъл. Психиатърката Джули Холанд, автор на книгата “Раздразнителни кучки: истината за лекарствата, които вземате, съня, който не получавате, секса, който нямате и какво наистина ви подлудява” съветва, че настроенията трябва да се приемат! Всичките ни настроения и емоции, без изключение. “Вярвам, че на прекалено много жени се препоръчва да упойват чувствата и емоциите си с лекарства”, споделя психиатърката (било от засегнатите им близки или от лекарите им, бих добавила аз).

Не упойвайте чувствата и емоциите си!

А едно от най-важните умения на жените е именно в това, да бъдат чувствителни към средата, в която живеят, и емпатиини и разбиращи към хората около себе си. Но много жени не могат да “разпознаят” или “разкодират” собствените си чувства и емоции. Не могат дори да им дадат име. А чувствата и емоциите ни всъщност могат да бъдат много добра обратна връзка за това, което в действителност се случва с нас и с живота ни. Например едно раздразнение и негодувание могат да говорят за липса на баланс в една връзка, че нещо не е както трябва. Депресията може да бъде индикатор, че нещо в живота ни трябва да се промени, че сме потиснали някаква част от себе си или сме “глътнали” някакво негодувание или недоволство. 

Една от функциите на медикаментите е също да замазват симптомите и да ги потискат, да ни направят “дебелокожи” за проблемите, които имаме. Но това има и обратна страна – може да ни хвърли в състояние на постоянно “отричане”, което е не безизвестен психологически защитен механизъм. 

Факт е, че повечето пациенти могат да се почувстват по-добре и по-отпуснати, когато вземат антидепресанти (тези познати като SSRI или селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина). Някои от най-известните такива са fluoxetine, paroxetine, citalopram, fluvoxamine, zimeldine, sertralinine и др.).  Особено ако бъде уцелена подходящата доза и подходящото лекарство (което не винаги се случва веднага).

Този “лукс” обаче може да доведе също и до някои нежелани странични ефекти като: объркване, възбуда, понижено либидо, безпокойство, сънливост, мисли за самоубийство – всъщност при всеки симптомите могат да бъдат различни. От емоционална гледна точка някои пациенти могат да станат апатиини или просто да не изпитват съпричастност към другите хора, може всичко да им стане “равно” или “все едно”. Това обаче има и по-сериозни последици за жените, които вземат и противозачатъчни едновременно с антидепресантите. Получава се доста интересна, чисто химична реакция: контрацептивите завишават нивото на естрогена, а в същото това време се наблюдават и завишени нива на серотонина, дължащи се на самите антидепресанти. Това на чисто психологическо ниво може да доведе до едно прекалено задвижване към другите, техните нужди да излязат на преден план, докато нашите собствени остават някъде назад. Тогава сме много повече готови да “служим и обслужваме” другите, отколкото да мислим за себе си и напълно се “забравяме”. 

По принцип, в първата част на менструалния цикъл естрогенът и серотонинът са обикновено по-високи – тогава едни и същи неща могат да изглеждат по-добре, чувстваме се по-уверени, по-способни, по на мястото си.  Това е и времето, когато отхвърляме най-много работа и сме най-ефективни. Точно обаче преди започването на месечния цикъл естрогенът и серотонинът стигат най-ниските си нива, така нареченият PMS (предменструален синдром), тогава сме най- чувствителни и потиснати, най-много се влияем от отхвърляне и неодобрение. Поради тази причина и много жени страдат от така наречената “циклична депресия”, т.е повлияна от естественото движение на хормоните ни. Hormones

Това не означава, че трябва да градим живота си около това какви хормони ни “друсат”, нито пък хората около нас са длъжни да понасят екстремните ни настроения. Но познавайки себе си по-добре, можем сами да си помогнем. Когато се чувстваме по-критично настроени – е, тогава е време да се разгледаме по-честно: Кое не е наред? Кое е вповече? Кое е в по-малко? Какво бихме желали да се промени? А когато хормоните ни достигнат най-благоприятните си нива: заемете се с промените, защото тогава ще бъдете и по-дипломатични, по-разбрани и по-сговорливи.

Един начин наистина да бъдете една по-добра версия на “себе си”. 

Светла Банкова, психотерапевт и психолог

За консултации: 0885 2644 00

 

 

Порно и еректилна дисфункция

Психосоматика на секса. Порно и еректилна дисфункция (Porn induced erectile …

Уъркшоп Долна Баня

Уъркшоп Долна Баня 25, 26, 27 и 28 октомври, 2018 Тема: “Живота, смъртта, …

Жените и мъжете, в роли и без роли. Уъркшоп – Банско.

Уъркшоп: “Мъжете и жените – в роли и без роли” 1-ви – 3-ти юни, …