Семинар “Психосоматика на Хашимото и Базедова болест”


cropped-Svetla.jpgПсихосоматика на щитовидната жлеза: Болест на Хашимото и Базедова болест (Семинар + уъркшоп)

Емоционални и психологически аспекти на заболяванията на щитовидната жлеза. Скритите послания на автоимунните заболявания на щитовидната жлеза.

Заболяванията на щитовидната жлеза до скоро бяха “запазени” за жени с възрастова граница 40-55 години. Но вече се превръщат в епидемия не само в България, а и по цял свят. Според водещи лекари и учени в България заболяванията на щитовидната жлеза (хипотиреиодизъм, хипертиреиодизъм, Базедова болест, Болест на Хашимото, рак на щитовидна жлеза и възли) засягат над 1 милион българи, като тези заболявания превалират най-вече при жените (80%). Възрастовата граница на заболелите продължава да пада: за съжаление вече има и деца и тийнейджъри, диагностицирани с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, което е алармиращо за всички. 

seminar

Защо реших да направя този практически семинар?

  • Първо, защото бих искала клиентите ми и хората страдащи от автоимунни заболявания на щитовидната жлеза да са по-информирани за здравето си и да се чувстват по-добре.
  • Но също и защото се изморих да чувам от клиенти как заболяванията на щитовидната жлеза (Хашимото и Базедова болест напр.) са до живот, как им е казано, че “просто трябва да си пият хапчетата” и как “нищо друго не може да се направи”. Но в същото време имат куп психологически и физически симптоми…
  • Защото се уморих да чувам от клиентите си за “нормални изследвания” или такива в “норма”, но страдащите си страдат от съответните симптоми без някой да може да даде каквото и да е обяснение защо се случва. 
  • Защото не винаги вярвам на лабораторните изследвания, но на пациентите и техните симптоми – да.
  • Защото вярвам, че първо е пострадала душата и след това тялото и автоимунната система са се предали. Жертвата в случая е щитовидната жлеза.
  • Защото вярвам, че всичко това може да се промени и тези пациенти да се излекуват. Вярвам най-вече, че тялото ни има изключителната способност да се самовъзстановява. 

Какво ще научите на този семинар-уъркшоп?

  • Симптомите на заболявания на щитовидната жлеза и техните послания. Как психиката влияе на вашето тяло, защо и как точно се е разболяла щитовидната жлеза?
  • Източна срещу Западна медицина или заедно? Чакри и ендокринна система.
  • Диета и как може храната да ни помогне? Опасни и полезни храни.
  • Витамини, минерали и добавки – за или против? Билки – кои и кои не? Моят личен опит.
  • Кои са двата продукта/добавки, които могат да повлияят на автоимунната система да се “преориентира” и да не атакува повече собствените си клетки?
  • Как да управляваме стреса в живота си, за да не ни управлява той? И защо има толкова голямо значение при заболявания на щитовидната жлеза? Анатомия на стреса.
  • Психологически и емоционални симптоми: депресия, тревожност, емоционална лабилност и други, които придружават Хашимото и Базедова болест, и как да се справим с тях?
  • Какви събития са предизвикали вашето имунно заболяване? Как стана така, че се разболях? Защо точно аз?
  • Алтернативни и допълнителни методи на лечение при заболявания на щитовидната жлеза.
  • Коя е №1 психологическа причина, която ни пречи да се излекуваме? И как можем да я променим? Кратък психологически тест.
  • 5-те потребности и как тяхното задоволяване в крайна сметка може да доведе до излекуване…
  • Кратки методи и малки тайни от енергийната психология, които ще ни помогнат да се чувстваме по-добре.
  • ………. И още куп други неща, които ще ви помогнат да възстановите вашето здраве!

За кого е подходящ семинарът?

  • За хора, които вече имат диагноза (Хашимото или Базедова болест) и биха искали да подобрят здравословното си състояние – психично и физическо;
  • За хора, които се съмняват, че имат проблеми със щитовидната жлеза или имат необясними от клинична гледна точка симптоми;
  • За хора, чиито близки имат някоя от горепосочените диагнози и биха искали да знаят повече, за да им помогнат.

Внимание: Семинарът няма за цел да оспорва методите за лечение на съвременната традиционна медицина, а да даде както различен поглед, така и допълнителна информация за психологическите и емоционалните аспекти на тези заболявания с цел подпомагане оздравяването на пациентите. Моля, пациентите да не си спират лекарствата на своя глава, независимо какво ще научат, без знанието и одобрението на лекуващия лекар, тъй като това може да бъде изключително опасно за тяхното здраве.

Дата на провеждане: 

Първи семинар: 01/10/2016, събота – групата вече е запълнена

Втори семинар: 08/10/2016 – групата е почти пълна.

Ако продължава да има още желаещи, ще направя и трети семинар. Ако сте изпратили заявка, ще ви уведомя допълнително.

Предстои да обявя дати за Варна и Пловдив (Надявам се скоро).

Продължителност: 10:00 до 14:00 (с 30 мин. почивка) (Моля, все пак си оставете повече време, може да закъснеем при толкова големи групи).

Място на провеждане: гр. София, бул. Христо Ботев No. 69, Хотел: Best Western Plus

Цена: 40 лв.

За да гарантирате мястото си е необходимо преди това да сте попълнили “Заявка за участие”, която може да бъде изтеглена от ТУК (ще се отвори файл, който можете да запишете на компютъра си).

След попълване на заявката, моля, изпратете я на sbankova@yahoo.com. Заявките са необходими, за да мога да съобразя максимално съдържанието на семинара с нуждите на участниците, както и с цел по-добра организация на семинара. В противен случай не мога да ви регистрирам!

За водещата Светла Банкова: по професия съм психолог и психотерапевт и много си обичам професията. Работя я от близо 17 години. Завършила съм психология в American Public University, САЩ и съм специализирала телесна психотерапия в Швейцария. Имам 13 години опит в психосоматиката на щитовидната жлеза и съм автор на 5 книги в тази област (само на английски език за момента). Последната ми книга “Mental Emotional and Psychological Aspects of Thyroid disorders” може да бъде намерена на Amazon.com. Повече подробности за мен на семинара.

Попълни заявка за Участие в семинара

Въпроси – ако имате такива, независимо от предоставената информация по-горе: 0885 26 44 00 (Ако не отговоря, значи съм в сесия. Моля, оставете съобщение и ще ви върна обаждането при първия възможен случай).

Светла Банкова

Психолог и психотерапевт

0885 26 44 00

 

Анатомия на стреса. Стрес и заболявания.

cropped-Svetla.jpgАнатомия  на стреса. Стрес и автоимунни заболявания. 

Чувствали ли сте се някога наистина много, ама много изморени? Емоционално, психически и физически… Толкова изморени, че да ставате с усилие от леглото? И то не защото сте извършвали някаква особено тежка физическа дейност!  Може би просто страдате от хронична умора, комбинирана със значителна доза стрес… Което никак не е безобидно, както сами ще видите по-долу. За съжаление обаче, често чувам хора, които казват почти гордо, че са “под стрес”, “живеят в стрес” и като че ли искат да обяснят факта, че се чувстват зле единствено и само със стреса в живота си!

job-stressПо-долу са няколко въпроса, които често дефинират наличието на стрес. Ако отговорите с “да” на повечето от тях, то препоръчително е да прочетете статията докрай.

Чувствате ли се често напрегнати? Притеснявате ли се за редица неща, които ви заобикалят? Изпадате ли често в спорове и конфликти с околните, дори на моменти не можете да се познаете как реагирате? Проблеми със съня? Чувствате ли се уморени и претоварени още по средата на работния ден, а понякога дори още със ставането от леглото? Чувствате ли се нещастни и объркани? Живеете ли в страх за бъдещето си?

Всички живеем със стрес, няма спор за това. Не познавам и човек, който да няма стрес в живота си – било то работен или семеен, или от някакво друго естество. Единствената разлика, що се отнася до стреса, е как различните хора се справят с него. Защо едни са афектирани повече, а други по-малко? Защо едни бувално се разболяват, а други като че ли не са толкова засегнати?

Небезизвестен е фактът, че много автоимунни заболявания са именно резултат от хроничен стрес, на който тялото и психиката ни са били подложени за продължителен период от време. Друг е въпросът какво означава продължителен период от време за всеки от нас:  т.е. за някои може да е месец, за други може да е години. 

Стресът е биологичен и психологически отговор на заплаха (реална или въображаема), с която нямаме ресурс (емоционален, енергиен, физически или психически) да се справим. Стресът е отговор на човешкото тяло да се справи с кой да е фактор, който ни изважда извън баланс: нараняване, инфекция, страх, физическо натоварване/изтощение или болка. Когато нямаме реална заплаха (т.е. няма го тигъра пред нас), а “заплахата” е изтласкана и неосъзната, то тогава най- честото психическо разстройство е генерализарана тревожност, която може да “роди” букет от психологически заболявания като панически атаки, фобии, обсесивно-компулсивно разстройство и др.  

При наличие на реален стрес тялото ни съответно реагира с три фази: фаза на аларма,  фаза на съпротивление, през която се опитва да фиксира този дисбаланс, и ако тогава не успее – с фаза на изтощение.

Стресорът представлява стимул (или заплаха), която причинява стрес, т.е изпит, развод, смърт на близък, преместване в нов дом, загуба на работа, загуба на значително количество пари, грижа за лежащо или тежко болен и изобщо събитие, което предизвиква нашите лимити. Разбира се, тук не са изключени и положителни събития като сватби, годежи, желано преместване в нова държава, които като цяло се възприемат за позитивни събития. Но аз говоря и за дълъг, хроничен стрес – токсични взаимоотношения, нездравословни сексуални връзки, продължителни конфликтни отношения, изсмукващи хиперактивни деца, шефове, които не знаят какво искат, инвестиция в отношения, които никога няма да ни дадат същото, връзки, водещи в задънена улица. Това всичко е стрес. 

Скучната анатомия на стреса. А какво се случва в тялото ни по време на стрес?

Когато човек регистрира някаква заплаха (въображаема или реална), нервната система отговаря на този стрес като освобождава в кръвта големи количества адреналин и кортизол, които се произвеждат от надбъбречните жлези. Целта на тези хормони е да подготвят тялото за спешен отговор, който се изразява, най-общо казано, в бягство или нападение. Кортизолът от своя страна е стероиден хормон от глукостероидния клас хормони и при хората се произвежда в фассикулатната зона (fasciculata) на адреналния кортекс, намиращ се в надбъбречните жлези. Този хормон се освобождава в отговор на стрес и при ниска кръвна захар. Той има и други функции, като например освобождаване на глюкоза от черния дроб (за енергия) и контролиране на отока след физическо нараняване. В този момент нашата имунна система е потисната, за да може това да се случи. Отговорът започва, когато една част от мозъка, наречена хипоталамус, улови т.нар. стрес. Хипоталамусът стартира фазата на алармата като включва симпатиковата част от нервната ни система. Симпатиковите нерви освобождават адреналин. “Изсипаният адреналин” принуждава сърцето да бие по-силно и по-бързо, което увеличава кръвното налягане. Кожата на човека става бледа, тъй като кръвоносните съдове по повърхността на кожата се свиват и насочват кръвта към мускулите. Кръвоносните съдове в червата и бъбреците също се свиват. Черният дроб освобождава съхранената захар в кръвта, косата настръхва и тялото започва да се поти. Естественият отговор на тялото е да бяга или да се отбранява, поради тази причина симпатиковата нервна система се нарича система “бягство или нападение”. 

Колко умно и съвършено е нашето тяло! Но когато го подложим под стрес дълго време, органите започват да реагират като повредени машини и започват да изпращат грешни сигнали. Така се раждат автоимунните заболявания, и не само. Всички, за които медицината няма обяснение….

По-натам тялото трябва да влезе във фазата на съпротивление и да оправи това, което причинява стресът. Ако тялото е загубило кръв, да кажем от нараняване, бъбреците могат да минимизират загубата. Хипоталамусът ще накара бъбреците да вземат вода от урината и отново да я поставят в тялото, като освободят един протеин, наречен антидиуретичен хормон (ADH) (което буквално означава срещу уриниране).  Надбъбречните жлези (които са разположени върху самите бъбреци) също могат да накарат бъбреците да преместят урина обратно в кръвта. Но какво може да ги “накара”? Това, естествено, са бъбреците, разположени под тях. Когато доставката на кръв до бъбреците е намалена по време на фазата на аларма, те освобождават в кръвта протеин, наречен ренин (бъбречно вещество). Ренинът реагира с другите протеини в кръвта, за да образува т.нар. ангиотензин (angiotensin) (който означава свиващ кръвоносните съдове). Когато ангиотензинът достигне надбъбречните жлези, техният външен слой, надбъбречната кора освобождава хормона алдостерон (aldosterone). Алдостеронът кара бъбреците да освобождават калии в урината и да ре-абсорбират натрии и вода в кръвта. Това спомага за поддържането обема на кръвта. 

Хипоталамусът и надбъбречните жлези работят заедно във фазата на съпротивление, за да възстановят нивото на кръвта и да изпратят храна към повредените клетки.

Ако стресът продължи, тялото използва и съхранената си глюкоза. То също ще е принудено да използва и съхранените въглехидрати, мазнини и протеини за енергия, за да възстанови повредените клетки. Хипоталамусът и надбъбречните жлези са тези, които казват на тялото какво да прави. Хипоталамусът освобождава хормон на растежа, а надбъбречните жлези освобождават кортизол. И двата хормона казват на тялото да освободи складираните резерви от телесни мазнини, мускули и черен дроб. В този случай надбъбречните жлези получават нареждане от хипоталамуса да освободят кортизол, когато той е освободил протеина, наречен кортикотропинов освобождаващ хормон (CRH). 

Хипоталамусът не афектира надбъбречните жлези директно. Вместо това кортикотропинът (CRH) отива към хипофизната жлеза, намираща се точно под мозъка. Хипофизната жлеза изпраща съобщение към надбъбречните жлези чрез освобождаването на адренокортикотропичен хормон (ACTH) (което означава стимулиращ надбъбречната кора). Тази верижна команда, в която хипоталамусът казва на хипофизата какво да прави и хипофизата казва на надбъбречните жлези какво да правят, се нарича остта хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези. Когато въпросният ACTH достигне надбъбречните жлези, кората освобождава кортизол в кръвта. Кортизолът кара тялото да освобождава своите резерви.

Тъй като ADH и алдостеронът помагат на тялото да запази обема на кръвта си, а кортизолът и хормонът на растежа осигуряват храна за клетките, това създава условия на тялото да се възстанови. 

Но ако няма достатъчно помощ, тялото се изтощава и може да се получи трайно увреждане на някои органи.

Дългосрочният или хроничен стрес може да задържи прекалено дълго в бойна готовност механизма на тялото за отреагиране. Може да причини високо кръвно налягане чрез увеличаване на количеството кръв. Може също да причини прекалена загуба на калии в урината или да спомогне достигането на високи нива на захарта. Също така кортизолът потиска имунната и възпалителната система (поради тази причина подобно на кортизона вещество се използва за облекчаване на обриви). С високите кортизолови нива тялото има проблем да се справя с инфекциите. Стресът може да накара дори някои животни да развият рак. Отговорът на стреса помага на тялото да се спаси от животозастрашаващи обстоятелства, но ако това стане перманентно състояние, трябва да се търсят начини за разрешаването му преди да има катастрофални последици върху здравето.

williamjames385478

Как се разрешава въпросът със стреса? Знам само два начина: или променяме мисленето си по отношение на обстоятелствата в живота ни, или променяме поведението и реакциите си срещу събитията, които ни се случват (а понякога трябва да променим и двете). Знам, че звучи опростено, но понякога простите решения са най-верни, а и най-трудни за прилагане. Тогава няма да има “но”, “обаче”, “не мога”, “такъв човек съм” и т.н. Защото рано или късно тялото ще напомни са себе си. Тялото е ПОСЛЕДНА инстанция. Тялото е преди Егото. Пред болката всички скланяме глава.

А защо изобщо да стигаме дотам?

ОМММММММММММММ…………………….. 🙂 

Светла Банкова

психолог и психотерапевт

0885 26 44 00

 

Тревожност и някои ендокринни заболявания

Как влияят тревожните разстройства на някои ендокринни заболявания?

Тази статия би била много скучна, ако не третира един важен въпрос: свързани ли са тревожните разстройства с някои ендокринни заболявания и как влияят едните на другите? Може ли лечението на тревожността да подобри чисто физически симптоми и как става това? Как психиката влияе на такива заболявания и как те влияят на психиката? Надявам се тук да дам някои отговори:

Тревожността и принадлежащите към тази група тревожни разстройства (фобии, паническо разстройство, обсесивно-компулсивно и др.) не са просто психични заболявания, така, както тялото не е и не може да бъде изолирано от психиката. Тревожността често е свързана с чисто физични заболявания като от съществено значение са тези на ендокринната система: диабет, заболявания на щитовидната жлеза – хипо и хипертероидизъм, и др.Endocrine-system-500x380


Целта на тази статия е да направи преглед на научните изследвания в тази област и да изведе тези ендокринни заболявания, които често включват генерализирана тревожност в тяхната първоначална манифестация или такива, за които тя е характерен симптом в курса на заболяването. Разбирайки механизма, чрез който тревожността се развива като рутинна част от тези невро-ендокринни заболявания може да ни помогне до голяма степен да разберем органичната база на разстройствата на тревожността, както и да отвори пътища за справянето с този проблем.ендокринна система

Биохимична основа на тревожността

Научните изследвания напоследък предполагат, че някои пациенти могат да бъдат чисто биохимично по-чувствителни към развитието на тревожни симптоми при наличие на определени заболявания. Mathew и колеги например докладват, че пациенти с тревожни разстройства имат по-високи нива на плазма катехоламин (plasma catecholamine) в сравнение с контролните групи. Brawman-Mintzer и Lydiard, разглеждайки изследванията в тази област, предполагат, че пациенти с риск за генерализирано тревожно разстройство може да имат дефицит в регулаторните механизми в остта хипоталамус-хипофиза, която е свързана с абнормален отговор на стреса. Те също предполагат, че такива пациенти са по-чувствителни от контролните групи по отношение на броя и интензитета на симптомите, които развиват при наличие на някаква паническа парадигма, и следователно са биологически по-рецептивни от пациенти с първоначално паническо разстройство. Пациентите с генерализирано тревожно разстройство изглежда имат промени в чувствителността на централните бензодеазепинови рецептори, абнормалности в серотогенната функция и промени в техните 5-HT1 и 5-HT2. Съответно медицински заболявания, които променят остта хипоталамус- хипофиза или тези, които променят трансмитерната или рецепторната им функция, могат да повлияят цялата система и да произведат състояния на тревожност. При тези условия тревожните заболявания се класифицират като такива, дължащи се на медицински заболявания.

Ендокринни заболявания и състояния, свързани със симптоми на тревожност

DSM-IV определя най-често срещаните ендокринни заболявания, които са свързани с тревожността: хипер и хипотиреоидизъм, хипогликемия, феохромотоцитома /pheochromocytoma/ и хиперадренокортицисизъм. Тревожност може да се появи и след външно администриране на естрогени, прогестерон, инсулин, стероиди и лекарства за контрол на раждаемостта. Друг учен, Popkin, твърди също, че състоянията на тревожност често се появяват при дисфункция на надбъбречните жлези, Болест на Кушинг, карциноиден синдром, хиперпаратиреоидизъм, псевдохиперпаратиреоидизъм, хипергликемия, хиперинсулинемия, панкреатитни тумори, pheochromocytoma и заболявания на щитовидната жлеза като хипертироидизъм, хипотироидизъм и тиреоидитис.

53333-004-8B9F7E2F

Lustman и колеги например, използват структурирано интервю с пациенти, боледуващи от диабет тип 1 и 2 и откриват, че 26.5% страдат от фобии, а 41% – от генерализирано тревожно разстройство. Тези статистики отразяват съотношение с 6-7 пъти по-високо от това на останалото население. Lustman и колеги също откриват, че колкото по-нисък е глюкозният контрол от страна на пациента (т.е. колкото по-висок е HbA1C), толкова по-голяма е вероятността от развиване на психиатрично заболяване. Popkin et al доказват също, че 51% от групата на диабетно болни тип 1 са също диагностицирани и с едно или повече психиатрични заболявания.

Тревожните разстройства не подминават и пациенти със заболявания на щитовидната жлеза. Orenstein et al интервюира 144 психиатрични пациентки, за да открие, че тези с история на агорафобия или панически атаки също така докладват и история на хипертиреоидизъм или възли, или такава при техни роднини от първа линия. Тези пациенти също страдат и от депресия. Между 30% и 40% докладват също и симптоми като обща тревожност, нервност, изтощение, депресия, безпокойство, намалена концентрация, емоционална лабилност, хиперкинезия и невъзможност да спрат да се движат. Тrepacz et al също отбелязва висока преваленция на генерализирана тревожност при пациенти с нелекувана Базедова болест. Агорафобията и паническите атаки в много от случаите предхождат диагностицирането с хипертиреоидизъм.

Психичните симптоми също могат да бъдат едни от първите предвестници на хипотиреоидизма, като при  2% до 12% от докладваните случаи те се проявяват като психичен дефицит. Тревожност и прогресивно забавяне на психичните процеси, намалена способност за запаметяване, говорен дефицит и невъзможност за заучаване на нова информация са някои от доказателствата за прогресия на симптоматиката. Една хиперсексуалност, раздразнителност, подозрителност, невъзможност за концентрация и недобра памет могат да бъдат сериозен сигнал за бързо развиващо се заболяване на щитовидната жлеза.

Какво правим с тази информация обаче?

Познанието за психичните симптоми, придружаващи заболяванията на ендокринната система може да помогне в няколко посоки. Първо, разпознаването им като производни такива на физическите заболявания, може да съкрати както работата на психотерапевтите, така и на ендокринолозите. От друга страна съществуват доказателства, че едновременното им лекуване (заедно с чисто медикаментозно такова) може значително да ускори оздравителния процес. Например, Okada et al в едно интересно японско проучване оценяват ефекта от намаляване на стреса при 20 пациента /10 мъже и 10 жени/, страдащи от диабет тип 2. Пациентите били лекувани медикаментозно с флудиазепам в продължение на 12 седмици като били наблюдавани и глюкозно хемоглобиновите нива. Намаляването на нивото на тревожността корелирало с намаляване на нивата на glycosylated hemoglobin. Авторите заключават, че намаляването на тревожността и стреса при пациенти с диабет тип 2 намалява нивата на glycosylated hemoglobin. Подобряването на нивото на стреса при пациенти с diabetes mellitus, които не са зависими от инсулин, увеличава техните липопротеинови нива с висока плътност.

Личният ми опит показва, че пациенти, диагностицирани със заболявания на щитовидната жлеза (Базедова болест и Хашимото) много добре се повлияват от психотерапия, когато има (а то почти винаги има) наличие на психична симптоматика. Това се отразява и на съответните показатели на TSH, FT3, FT4 и впоследствие на антителата ТАТ и/или МАТ. Несъмнено, лекуването от автоимунно заболяване отнема значително по-дълго време, тъй като автоимунната система е последната, която отразява промените в организма, но това далеч не е невъзможно. Автоимунните заболявания се лекуват и организмът има невероятната способност да се самовъзстановява, ако му бъдат създадени съответните условия. 

Ако една генерализирана тревожност или паническо разстройство бъдат третирани съвместно с медикаментозно такова за съответното физическо заболяване, то шансът им да намалеят по интензитет като симптоми значително се повишава. Човекът страда не от “диагнозата”, а от проявата на нейните симптоми. Следователно би трябвало да се третират симптомите един по един, не самата диагноза, и това ще доведе до общо подобрение на състоянието на пациента. 

Светла Банкова

психолог и психотерапевт

0885 26 44 00

Референции:

Mathew RJ, Ho BT, Kralik P, et al: Catechol-o-methyltransferase and catecholamines in anxiety and relaxation. Psychiatry Res 1980; 3:85-91.

Mathew RJ, Ho BT, Francis DJ, et al: Catecholamines and anxiety. ACTA Psychiatr Scand 1982; 65:142-147.

Brawman-Mintzer O, Lydiard RB: Biological basis of generalized anxiety disorder. J Clin Psychiatry 1997; 58, supp 3:16-26.

Lustman PJ, Griffith LS, Clouse RE, et al: Psychiatric illness and diabetes mellitus: relationship to symptoms and glucose control. J Nerv Ment Dis 1986; 174:735-742.

Okada S, Ichiki K, Tanokuchi S, et al: Improvement of stress reduces glycosylated haemoglobin levels in patients with type 2 diabetes. J Int Med Res 1995; 23(2):119-122.

Okada S, Ichiki K, Tanokuchi S, et al. The effect of an anxiolytic on lipid profile in non-insulin-dependent diabetes mellitus. J Int Med Res 1994; 22(6):338-342.

Orenstein H, Peskind A, Raskind MA: Thyroid disorders in female psychiatric patients with panic disorder or agoraphobia. Am J Psychiatry 1988; 145(11):1428-1430.

Popkin, MK, Callies AL, Lentz RD, et al: Prevalence of major depression, simple phobia, and other psychiatric disorders in patients with longstanding type 1 diabetes mellitus. Arch Gen Psychiatry 1988; 45:64-68.

 Popkin MK, Callies, AL, Colon EA. et al: Psychiatric diagnosis and the surgical outcome of pancreas transplantation in patients with type 1 diabetes mellitus. Psychosomatics 1993; 34:251-258.

Trepacz PT, McCue M, Klein I: A psychiatric and neuropsychological study of patients with untreated Graves’ disease. Gen Hosp Psychiatry 1988; 10:39-55.

Болката, какво означава и какво послание носи…

Вероятно четете тази статия, защото често ви измъчва главоболие, имате болки в гърба или ставите, но така или иначе не сте намерили средство, което да е премахнало тази болка и вероятно тя е станала хронична или се обажда понякога просто ей така, от нищото. Всъщност нищо не е случайно и болката не се появява случайно, това го знам от личен опит. На помощ идва психосоматиката, която се стреми да обясни именно тази връзка психика-тяло и най-вече – болката. Защото боли ни крака, врата, кръста, главата, а често и душата, но официалната медицина често се старае да лекува болката, а не болния. Не че на някой някога му е хрумвало да отиде на психотерапевт, защото го боли кръста или крака :).

Целта на тази статия не е да противоречи на официалната медицина, пази Боже, а напротив, да я допълни. Когато разбираме по-добре болката, е по-лесно да я преодолеем. Болката всъщност е гласът на тялото, невербалният му език, който се надявам да бъде чут. Тогава и оздравяването ще е възможно, защото посланието на болката ще бъде чуто и тя ще е изпълнила своята функция. Така че, нека да разгледаме тялото и неговите най-известни болки, част по част, и какво се опитват да ни кажат. 

Основа на болката: Болката се манифестира по три начина и това са енергия, възприятие и физическо манифестиране. Всеки вид болка може да е свързан със специфично емоционално състояние на психиката. Болката присъства, за да ни покаже, че трябва да научим още жизнени уроци. Психосоматично разгледано, веднъж, след като урокът е възприет и осъществен на практика в живота ни, болката може просто да изчезне, защото си е свършила работата.

Bolkite

Болката също е най-големият източник на трансформация, който може да търсите. Затова благодарете на всяка болка, колкото и иронично да звучи. Опитностите в нашия живот се манифестират директно на телесно ниво и когато изпитвате емоционален стрес, вашето тяло ще ви покаже къде точно е проблемът. Единственото нещо, което се изисква от вас, е да декодирате това съобщение. И това не е никак лесно. Когато си в “окото на бурята” е трудно да правиш анализи и самоанализи. Пишейки тази статия, си спомням за моите лични физически болки, спохождали ме през годините, че дори и сега, за болките на майка ми и баща ми, на мои роднини или приятели, когато се оплакват от време на време. Защото и аз съм от хората, които соматизират. И вярно е, тези болки имаха послание, не бяха случайни.

Моят съвет е: не бързайте да потушавате болката с болкоупокояващи, те само замаскират симптомите, за да се появят по-късно, дали на друго място, дали на някакво друго ниво, ако съобщението им “не е прието”. Това не означава, че ако “виете” от болка, не трябва да посягате към болкоуспокояващи или да потърсите услугите на традиционната или нетрадиционната медицина, напротив. Но също така опитайте се да декодирате какво иска да ви каже тази болка и защо е дошла в живота ви, дори и когато е в резултат на инцидент? В този смисъл, ще си позволя да цитирам един от стълбовете на психосоматичната медицина, Георг Гродек (1866- 1934):

“Този, който си прави извода, че аз психически обезболявам един човек, който си е счупил крака, е много прав: но аз първо намествам счупеното и превързвам раната. И тогава го масажирам, правя упражнения с него, правя бани на крака му с вода 45 градуса по половин час на ден, грижа се да не преяжда и препива и от време на време го питам: Защо си счупи крака, ти самият, лично?

Много хора страдат от така наречения “болков синдром” или местеща се болка. Физиологично погледнато, те нямат причина да изпитват болка. Но тя е реална. На болковия синдром се основава и една сравнително нова болест – “фибромиалгия” и, естествено, традиционата медицина още не знае какво я причинява.  В тази група на “неразкрити престъпни болки” влизат и ревматоидният артрит (автоимунно), болките в гърба, във врата, интесниналният цистит, мигрената, невропатичната болка, болката в рамото, бурситът и комплексният регионален болков синдром (както и много други, които няма да споменавам тук). Но в произхода на всяка болка стои възпалението и естественият отговор на тялото срещу това възпаление. “Възпалени сме”. Биохимичните медиатори на възпалението включват цитокуки, невропептиди, фактори на растежа и невротрансмитери. Независимо обаче дали болката е остра или хронична, периферна или централна, ноцисептивна или невропатична, в основата си има възпаление и отговор на възпалението. Независимо също от характеристиката на болката, независимо дали е остра, тъпа, изгаряща, пулсираща, затихваща, пронизваща, тя отново е предизвикана от възпаление и от отговора на това възпаление. Важен е обаче органът или мястото в тялото, където се е появила тя. Това не е случайно място. Според Едуин Шнейдман, основателят на Американската асоциация по изследване на самоубийствата, много болки, включително физическата, се основават на нуждата ни от помощ. Д-р Шнейдман дори твърди, че усещането за болка е комбинация от физиологични процеси и психологически потребности. Потребности като нуждата от любов, свобода, постижения и дори нуждата да бъдат избегнати срам, унижение или някаква реална или нереална опасност. А дали е така? В подкрепа на това твърдение, преди няколко века Сенека е казал: “Ние по-често сме уплашени, отколкото наранени; и по-често страдаме от въображението си, отколкото от реалността”.

“Оххх центъра”, разбира се, се намира фактически в седалището на психиката ни, или тъй наречения мозък. Според професор Ирен Трейси, Оксфордски Университет, “болката е комплексен, многоизмерен опит, който причинява активиране на много мозъчни области, които са въвлечени в процеси като внимание, изпитване на емоции като страх, локализиране на мястото на болката и други. Но, домът на болката е един: дорсалната постериорна инсула (dorsal posterior insula), която изглежда е най-обособената част, що се отнася до обособяване на “нивото на болката” (давам названието на латински, ако случайно съм объркала българския му превод, за което моля да бъда извинена). 

И така, към болката. Определенията по-долу нека да се считат за много общи насоки, тъй като има значение човек с какъв “характер” носи болката и каква е тя по интензитет и сила, както и специфичните обстоятелства, при които се е появила. Има значение дали болката е в тъканта, мускула, нерва, костта, ставата и т.н. Нямам никакви претенции да изземам функциите на лекар-специалист. От значение е също дали сегментът, който е блокирала болката, е “активен” или вече “пасивен”. Не съм разгледала всички видове болки, тялото може да боли на още много места, това по-скоро е преглед на стави и костна система, доколкото ми е позволило пространството в тази страница. Нека не се приема, в никакъв случай,  като диагноза от какъвто и да е сорт, тъй като не е такава. Пожелавам си да ви служи като въпросник към самите вас, който да ви помогне да декодирате “вашата болка”. 

Болка в мускулите: представлява предизвикателна възможност да се “придвижим” в живота си. Колко гъвкави сме по отношение на професията си, дома или дори по отношение на самите себе си? Изразът “Схванал съм се” отразява точно това, негъвкавост по отношение на живота. Може ли да плуваме по течението, не срещу него?

Болката в главата ограничава вземането на решения. Мигрената се появява, когато знаем какво решение да вземем, но не го вземаме. “Боли ме главата” е станало нарицателен символ на ситуации, когато нямаме желание да правим секс и често е използвано от жените за оправдание при такива ситуации. Но болката бива “заучена” и вече се появява без налична “опасност”. Това е болката на невъзможността да кажеш “не” и да отстояваш границите си без да прибягваш до симулации и оправдания. “Блъскам си главата” става символът на търсене на решение, което в много случаи е под носа ни. 

Болка във врата: Мястото на самата болка е в така нар. “цервикален сегмент”, място, което отговаря за контрола и потискането на агресията/отстояване на себе си (в широкия смисъл на думата). Неслучайно тази болка придружава хора на високи длъжности и шефове, които имат доста отговорности. Това е запазен болен сегмент на “властимащите”, които не могат да си позволят да пуснат контрола. Това е също болката на “негъвкавия” човек, ригиден и консервативен не само в мислите, но и в действията си. 

Болката в рамото може да показва носене на прекалено тежък емоционален товар, а понякога и чисто физически. Оттук и известната поговорка: “Нарамил съм се с много проблеми”. Разрешението е към преминаване на разрешаването на тези проблеми на чисто рационално ниво. Може да се отнася и за проблеми, които изобщо не са ваши, а на ваши близки. Тогава дистанцирайте се от такива, които не са ваша работа.  Помислете с какво сте се “зарамчили”?

Болка в стомаха се появява, когато не сте преглътнали и преработили, метафорично казано, нещо негативно. Не можем да смелим неприемливи чувства и емоции. Особено при децата това е индикация за силно нежелание, съпротива и страх, които не могат да бъдат изказани вербално по една или друга причина. 

Болка в горната част на гърба индикира липса на емоционална подкрепа. Може да се чувствате необичани и ако се чувствате самотни и сами, време е да се огледате за някой, който да е способен да задоволи тази нужда. Кой може да ни подкрепи емоционално тук и сега?

Болка в долната част на гърба/кръста, сакрала или опашна кост може да означава, че се тревожите прекалено много за финанси или ви липсва емоционална подкрепа точно в това отношение. Може би е време да поискате увеличение на заплатата или да направите по-добри финансови планове, които да ви помогнат да спестявате повече? Или пък да работите върху усещането за финансова притиснатост и тревожност за бъдещето?  Може би седите върху финансов проблем, който трябва да бъде адресиран? Такава болка се появява също когато носите голяма част от финансовата тежест на семейството или сте се “преработили”. За мен лично често е вярно последното. 

Болка в лакътя: съпротивлявате се на промени в живота си. Сменете посоката или помислете какви промени в живота отказвате да направите. Какво отказвам да променя, а знам че ми е време?

Болка в ръцете: ръцете са символ на връзката ни с другите. Задвижвате ли се достатъчно към другите, умеете ли да създавате нови приятелства или да възстановявате стари връзки? Имате ли достатъчно удоволетворителен социален живот? Можете ли да отворите ръцете си за другите? Какво сте сграбчили и не пускате?

Болка в тазобедрени стави: ако се страхувате да се движите, метафорично и буквално, това може да се манифестира в болка в тазобедрените стави. Липса на перспектива. Нарушен е балансът ви, чувствате, че залитате. Страх да извършите генерални промени и да вземете важно решение. При обща болка: усещане за липса на любов и подкрепа. 

Болки в ставите изобщо: както и при мускулите, болката в ставите отговаря за гъвкавостта. Отворени ли сте за нови начини на мислене, уроци и жизнени опитности? Или сте “зациклили” в ситуации, които вече не ви служат?

Болка в коляното: Мястото на егото и гордостта. Показва проблеми с “пречупването”, “приемането” и смирението да приемем нещата такива, каквито са. Външната част на коляното е свързана със собствения ни свят, докато вътрешната – с отношенията на работа, колеги, приятели и семейство. Позволявате ли на егото да доминира в живота ви? Гордостта не ви ли пречи повече, отколкото помага? Инат, подхранван от страха да не се “огънеш” и да изглеждаш слаб. 

Болка в глезените: Не си позволявате удоволствия и правото на удоволствие. Разрешавате ли си да се отдаде на удоволствията в живота или нещо ви спира? Прощавате ли си грешките и давате ли си право да грешите? Чувствате ли се виновни, когато си позволявате удоволствия?

Болки в стъпалото: Страх от бъдещето, от неизвестността и от това да “пристъпите” напред в живота. Липса на доверие в самите себе си, че ще се справите, че ще можете да “станете”, дори и да паднете. Умеете ли да стъпвате “здраво на краката си” и имате ли чувство за реалност?

Не забравяйте, тялото е последната инстанция. Домът на нашата душа, който ще бъде такъв до последния ни дъх. Грижете се за него, всякак. И ако имате проблеми с “декодирането” на вашата болка или тя не си тръгва, независимо какво правите, ще се радвам да бъда от помощ с всичко, което съм научила и знам. 

Светла Банкова, 

психолог и психотерапевт

0885 26 44 00

 

Here is a collection of places you can buy bitcoin online right now.

Болест на Хашимото и Базедова болест. Как да си помогнем сами?

Психосоматика на Щитовидната жлеза: Болест на Хашимото и Базедова болест. Как да си помогнем сами?

Годината е 1835. Ирландски доктор с името Робърт Джеймс Грейвс ще открие нова автои_MG_8863-2-webмунна болест, афектираща щитовидната жлеза, която, както повелява медицинската традиция, ще бъде наречена на негово име: Flajani-Basedow-Graves disease (или Базедова болест). Той ще обедини в една диагноза множество симптоми, които дотогава не са били свързвани от научното общество по никакъв начин – раздразнителност, хиперактивност, множество психически симптоми, тревожност, мускулна слабост, проблеми със съня, сърцебиене, паникоподобни симптоми, нетолерантност към топлина, диария, неконтролируема загуба на тегло, проблеми с очите (Базедова офталмопатия). 

Близо 75 години по-късно. Годината е 1912.  Японският доктор и специалист, Хакару Хашимото за първи път ще обяви в своя публикация в Германия появата на едно ново автоимунно заболяване, което ще бъде наречено на негово име: Болестта на Хашимото или струма лимфоматоза (Struma lymphomatosa). Той е първият, който ще обедини симптоми като отпадналост, необяснимо покачване на тегло, бледо или подпухнало лице, болки в муслулите и ставите, запек, суха и рядка коса, нерегулярна менструация, депресия, липса на концентрация и влошена памет, забавен сърдечен ритъм, проблеми със забременяване и задържане на бременност в едно заболяване, което в следващите над 100 години ще покоси 7 пъти повече жени в света, отколкото мъже. А през 1949 г. д-р Ричард Ашер в Англия дори ще установи, че при някои пациенти тази болест ще доведе дори до появата на т.нар. лудост на жлезата (myxedema madness/psychosis), която се характеризира с прогресивна деменция, делириум, халюцинации, кома или психоза, особено при по-възрастни пациенти.  В американската и английска литература няколко години по-късно тази болест ще бъде наречена тирeоидит на Хашимото.

За над 150 години история от появата на Базедова болест и повече от 100 години от откриването на болестта на Хашимото, медицината и науката все още няма да знаят какво причинява тези автоимунни заболявания и ще се опитват да ги лекуват с лекарства, които, в общи линии, ще регулират единствено и само съдържанието на тироиден хормон в организма. Всички ще се опитат да забравят, включително и самите пациенти, че това са преди всичко автоимунни заболявания, афектиращи щитовидната жлеза и че тази щитовидна жлеза е всъщност жертвата, а не престъпникът. Щитовидната жлеза ще бъде рязана и оперирана, заливана с радиоактивен йод и манипулирана с медикаменти като нито едно от тези средства обаче няма да адресира главната причина, а това е: защо е разстроена, нефункционираща и объркана имунната система?  В това отношение науката няма да е мръднала напред за цели 150 години. 

Как тогава може да се постигне трайно и ефективно лечение на тези специално автоимунни заболявания? Грешно ще бъде ако кажа, че знам или че има един-единствен подход и този подход е най-правилният. Години наред се спекулираше с идеята, че това са генетични заболявания, т.е. разбирайте, че майка ви и баща ви (а вероятно и баба ви) са виновни и нищо не може да се направи, което автоматично обричаше пациентите на безсилие и безпомощност. Те възприемаха ролята на жертви, които просто са имали лошия късмет или им се е случило да бъдат болни. Втълпяваше им се, че това са заболявания до гроб и те смирено трябва да си вземат лекарствата докато са живи и че нищо не може да се направи. Виден наш доцент- ендокринолог посъветва моя клиентка, цитирам по памет: “Вземай си лекарства и не му мисли, всичко ще е наред. Няма значение, че имаш симптоми. И без това ти е до живот и няма излекуване.” 

Не ми се иска да вярвам, че това, което Иван Илич споделя в книгата си „Deschooling Society” /”Отучване на Обществото“/, е вярно: “Модерната медицина е отрицание на здравето. Тя не е организирана така, че да обслужва здравето на хората, а сама себе си, като институция. Тя прави хората по-болни, вместо да ги лекува”. Знам, или иска ми се да вярвам, че това не е така. Защото има, и аз познавам такива лекари, които са искрено загрижени за пациентите си, но работят в среда, която не им позволява да предложат по-различни или по-ефективни подходи. Те, независимо от всичко, правят най-доброто, на което са способни. 

Не искам да вярвам обаче, че пациентите са обречени и знам, че не са. Ние, и само ние, имаме свободата да променим всичко. Знам, че тялото има невероятната способност да се самовъзстановява. Знам, че имунната система може да се пре-модулира и да престане да разрушава собствената си къща, т.е. човешкото тяло. Знам, че ако се създадат условия на тялото и психиката да се възстановят, то тялото може да постигне перманентно излекуване. Такива примери от практиката си имам много и дори преди 7 години включих техните истории в книгата си за хора, които са успели да се преборят със заболявания на щитовидната жлеза. Ето няколко от тях (историите са автентични, тъй като клиетите са дали съгласието си за печат на снимки и на личните им истории. По-долу са извадки от самата книга). Някои от клиентите ми от България, с които все още работя, не са представени със снимки, но с тяхно разрешение историите им са публикувани. 

Valeri

Валери Харпър, 32 год. от Финикс, Аризона, САЩ, майка на 2 деца. Занимава се с психологическо консултиране. Диагностицирана е на 26 години с хипертероидизъм и Базедова болест. Споделя, че според нея всички болести имат емоционален произход, но от съществено значение е също с какво се храним и как се справяме със стреса в живота си. “Когато съм свръхкритична към себе си, някак си е разбираемо тялото ми да произвежда антитела. Негативните разговори, които водя със себе си, само подсилват болестта. А колкото повече подобрявам връзката със себе си, толкова по-добре се чувствам. “

for_svetla_09a

С. Т., България. На 35 години, диагностицирана с Болест на Хашимото.  TSH: 15,8;  ТAT – 4000;  MAT – 3000. Живее на семейни начала с партньор, занимава се с административна дейност. Чувства се депресивна, плаче често, честа смяна на настроението, натрапливи мисли, има усещане за липса на контрол над самата себе си. Работим над задоволяване на потребностите и промяна на начина на живот. Предписан й е Elthyroxine, 75 mg. В момента: TSH: 2,53 (в норма);   FT3: 2,91; FT4: 13,07; TAT: 924,9; MAT: 208,01.

JulietДжулиет Лакемайър, Австралия. На 38 години, омъжена, със 7-годишна дъщеря, клиничен диетолог, специализираща хомотоксикология и клинично безплодие. Диагностицирана с Базедова болест и следните показатели: FT3  > 112 (2.3-6.8),  FT4 69 (10-20) и TSH < .01.  Антитела TRAB: 43 (<1). След 2 години на лекарства и алтернативни лечения, антителата й са 1.4 (под 1 се счита ремисия).  Независимо че е диетолог, споделя че е твърде опасно Базедова болест да се лекува само с диета поради опасността от тироидна буря. Необходими са също и лекарства, които да помогнат за ремисията. Смята, че се е разболяла в резултат на огромния стрес, на който е била подложена, за да поддържа частната си практика 14 часа на ден и да се грижи за семейство. Според нея Базедовата болест е болест на стреса. 

JanArmstrongWeb

Жан Армстронг, на 61 г., от Австралия, майка на 3 деца, психолог. Диагностицирана с хипертироидизъм и Базедова болест на 58-годишна възраст. Предполага, че една от основните причини за нейното автоимунно заболяване е храната и по-точно възпалена лигавица на стомаха. Включва в диетата си билки като Buggle weed, Hawthorm, Motherwort, както и витамини. Медитацията й помага да види проблема си в друга светлина. В момента на изпращане на историята й всички показатели са в норма. 

LindaVorano

Линда Ворано е от италиански произход, на 62 години и живее в Онтарио, Канада. Работила е като сватбен фотограф, но в момента предпочита да е администратор в педиатрична болница. Диагностицирана е с Базедова болест през януари, 2007. Около 10 месеца преди диагнозата има доста стресираща ситуация на работното място, което довежда до силна тревожност и натрапливи мисли. Смята, че причината за поява на заболяването е тормозът, причинен от нейн колега. Ситуацията в работата най-накрая се разрешава в нейна позла, но тя вече е болна. В момента на разказване на историята си продължава да бъде на лекарства като симптомите й са под контрол. 

MargaretMeyer

Маргарет Мейер е на 62 години, от Австралия, майка на 4 дъщери. Работи като медицински патологичен технолог. Диагностицирана е през декември, 2008. Започва диета без глутен и без лактоза. Пие билки и добавки. Започва да отглежда собствена градина с гоитрогенни храни (храни от семейство Brassicca, които инхибират излишния йод). В момента на разказа (2009) се чувства в добро здраве като симптомите са почти изчезнали. 

Историите, които получих когато започнах да пиша тази книга, бяха безброй много. За съжаление не мога да ги публикувам всички тук. Но за мен беше ясно, че за да се разреши един здравословен проблем са необходими няколко условия и проблемът трябва да се разглежда многоспектърно, а не едностранно:

Nasokizalechenie

1. Психика и емоции, първични и вторични емоции. Потиснати и неотработени негативни емоции се превръщат в бумеранг, обърнат към самите нас и са причина за много заболявания.  Как да се справяме с тях и да си “осиновим” едно ново мислене и философия за живота? Връзката психика-тяло.

2. Анализ на потребностите и тяхното задоволяване. Според психотелесната терапия това са 5 потребности (Проф. Валдо Бернаскони, 1992), чието задоволяване гарантира, най-общо казано, благоденствието на организма. Системното незадоволяване на тези потребности в крайна сметка може да доведе до поява на телесни симптоми, които по-късно се превръщат в заболяване (в случая автоимунно заболяване).

5NeedsBG

3. Характер, травми, хроничен стрес и отключващи събития. Всички мои клиенти са били подложени на хроничен стрес и е имало отключващо травматично събитие, което е довело до съответното заболяване до 2 години от диагнозата. Методи и техники за справяне.

4.  Диета и хранене. Работа върху имунната система. Имуно-модулиращи продукти, които подпомагат имунната система да функционира правилно. Безглутенова диета или не? Yersinia enterocolitica и Helicobacter pylori infection – вероятни причини за автоимунни заболявания. Продукти, които помагат на имунната система да се възстанови.

5. Витамини, добавки, билки и други допълващи средства в зависимост от симптоматиката. Кои добавки помагат при хипер и при хипо симптоми?

6. Физическа активност и спорт. Някои физически упражнения и дейности са подходящи за съответните заболявания, а други са направо противопоказни. 

Това е план, който звучи лесно, но съвсем не е лесен за изпълнение, поне това споделят моите клиенти. Най-трудно е да промениш начина си на живот, който да отразява едно ново мислене и поведение, което да доведе до перманентно излекуване на щитовидната жлеза, а не просто до потискане на симптомите.

Затова реших да създам група за взаимопомощ и за психотерапия при заболявания на щитовидната жлеза, която ще се събира един път месечно. Групата ще бъде част от мое лично проучване, което цели да докаже полезността на телесната психотерапия при заболявания на щитовидната жлеза като съответно ще бъдат документирани и проследени изследвания и симптоматика. 

Психотерапевтична група за пациенти със заболявания на щитовидната жлеза

Начало: 20.01.2015, сряда, 7:30 ч. 

Място: гр. София, ул. Родопски извор 53, ап. 1

Продължителност: 2 – 2,5  часа

Записване: Само предварително.  Местата са ограничени на брой. Необходимо е първоначално интервю (по телефона) за определяне дали сте подходящи за тази група. Набират се само мотивирани пациенти, които наистина искат да се излекуват.  Тел: 0885 26 44 00

Цена: 30 лв. 

Водещ: Светла Банкова, психолог и психотерапевт

При наличие на желаещи участници от провинцията е възможно да се създаде алтернативна група за събота. Моля, обадете се за повече информация. 

За повече информация за психосоматика на щитовидната жлеза, психологически и емоционални аспекти, натиснете ТУК: